Bartok The Magnificent (1999) Свали субтитрите
В горите в Русия
има една зла вещица.
Хората едва шептят името й, ужасени от страх.
Със зъби от остро желязо,
с ръце, които хващат вятъра,
тя краде децата, спящи в креватчетата си нощем.
Лети като мрачен облак
през тъмните небеса на Русия.
Видиш ли я да идва, ще бъде разумно да бягаш.
Баба Яга.
Вещицата от желязната гора.
Нейната злина е несравнима.
Баба Яга
Вълците ги е страх да я гонят,
вятърът се бои да се състезава с нея.
Всички руснаци се боят да я срещнат,
освен един:
Б А Р Т О К В Е Л И К О Л Е П Н И
Жените и децата отпред. Мъжете отзад, моля. Не се бутайте.
- Има достатъчно място за всички, господине.
Така, не правете това у дома си.
Част от шоуто. Напълно планувано.
Останете с мен хора, защото сега започва хубавата част.
Веднъж в Монголия видях огън.
Целия град гореше и пламъците ставаха все по-големи.
Всички крещяха: "Спасете ни, всички ще изгорим".
Аз погълнах пламъците и после изпих цялото езеро.
Тогава ме нарекоха Барток Великолепни.
Особен, страшен, великолепен,
бозайник цял в пламъци, той спаси деня.
Казвам ви, Б-A-Р-T-O-K
Хора, това тежи 4700 кг.
Отидете и спрете пред този глупав малък прилеп.
Не, Людмила. Остави го.
Харесва ми. Забавен е.
- Ваше Величество, може ли...
- Да?
Както искате.
Оставете го.
Хора, това тук е дракон, точно копие.
150, 200 тона тежък.
Плюещ огън. Убива те с един замах на опашката си.
Внимавайте, господине. По-добре да сте невредим, отколкото да съжалявате.
Веднъж в Унгария този дракон се появяви.
Беше много гладен, не беше ял с години.
Изведнъж ме сграбчи и почти си отидох,
ала използвайки тежеста на дракона срещу него, го отблъснах от себе си.
Набих му един в слънчевия сплит и два в бъбреците.
Победих го, защото владея кунг-фу.
Ето за това съм Барток Великолепни.
Дракона не е изял никого от онзи паметен ден.
Благодарение на Б-А-Р-Т-О-К.
Барток Великолепни
Несъмнено, изключително великолепен.
И Бог да е на помощ на всеки грабител, изпречил ми се на пътя.
Такъв съм си просто или поне така казват.
Този прилеп ще се бие за вас, каквото и да стане.
- Казвам ви
- Б-А
Р-T-O
O-K
- Чудесна публика. Добри хора.
О, моля ви се, много сте мили.
Шоуто свърши.
- Слава богу.
- Слава богу.
Не толкова бързо, момко.
O, така ли?
- Защо не опиташ това като размер?
Aбрака - гледай!
Сега, гледай внимателно. Ето ти половин връзка.
A това е нагръдника на щита на моряка,
а това се нарича "завръзване на мечката".
Да! Да!
Хей, много ви благодаря, хора, наистина.
Благодаря, това е твърде мило.
Браво! Браво!
Принц Иван, това... това е пръстен за един Романоф.
- Не всеки може да го носи.
- Защо?
Защото...
Защото така е било винаги.
Е, вероятно е време да се промени.
Много добре, Ваше Величество.
- Хайде да тръгваме.
- Благодаря ви, че помогнахте на хората ми.
Моля ви, не се притеснявайте. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Чао!
- Виж само как блести.
Не можете да обикаляте,
давайки кралски бижута на обикновените хора,
особено на улични изпълнители.
- Вие само ги насърчавате.
- Е, исках да го насърча.
Людмила, недей така.
Хората харесват уличника. Видя ли как ги накара да се усмихнат.
- Беше хубаво да ги видиш да се усмихват.
- Глупости.
Аз мислех, че той е забавен.
- Вол, какво мислиш?
- И аз така мисля.
Когато перата се разчистят...
и прилепът седи там, държейки пиле...
- Това е хубаво.
- Виждаш ли?
Или когато удари...
Тишина. Да, Ваше Величество. Знам.
Но един ден ти ще бъдеш цар.
Трябва да покажеш уважение към твоята корона.
Ако не, как очакваш селяните да я уважават.
Ваше Величество, слушате ли ме?
Изморих се да те слушам, Людмила.
Ако аз съм бъдещия цар, ще правя каквото реша.
И ти си тази, която трябва да уважава короната.
Mоите извинения.
Едно за мен и едно за мен.
Едно, две, три за мен.
Едно, две, три...
За мен.
И едно, две, три, четири за мен.
- И...
Защо го правиш? Мразя когато правиш това.
Това винаги ме забавлява.
- Хайде сега.
Естествено е да не приемеш факта, че имам нещо по-хубаво от теб.
Прецака едно от нашите най-добри изпълнения, за да излезеш с него.
Ти беше вдъхновяващ днес,
изцяло съсредоточен в момента,
надминавайки това, което таланта ти позволява да покажеш.
- Много благодаря.
Е, достатъчно е, че изпълнението на смъртта ми днес...
...би засрамило Прометей.
Окован на скалата...
Oкей, oкей. Oкей, Зози, със скалата и това.
Иска ми се да се чуеш. Наистина е дразнещо.
Критици. И какво, ако смея да попитам, правиш сега?
Разделям плячката. Какво искаш да кажеш?
Защо просто не си обединим активите? И без това сме винаги заедно.
Не, не, не. Честното си е честно.
Нямаш намерение да го запазиш, нали?
Какво говориш? Той ми го даде.
Да, но той е дете.
Това е кралски пръстен и ти го знаеш.
Е, може пък и да не знам.
Е, мога само да се надявам, че някой ден ще узнаеш.
Готово. Напълно по равно, приятелю.
- Напълно по равно?
- Да бе...
- Двете страни са еднакви?
- Напълно еднакви.
Добре. Тогава няма да възразиш, ако взема тази част.
Чакай малко, приятелю.
Какво стана с обединяването на активите ни?
- Ще върнеш ли пръстена обратно на принца? За какво да бързаме?
Той няма да ходи никъде.
О, това не може да бъде.
Но минала вечер той си беше в леглото и...
- Претърси ли навсякъде?
- Всяко кътче.
- И?
- Няма го.
Как... О, боже!
Какво е това?
Улика.
Трябва да съобщим на селяните.
Добри хора от Москва.
Принцът е бил отвлечен.
Но аз знам кой е отвлякъл нашият цар.
Защото тя си е забравила този железен зъб.
Баба Яга!
- Баба Яга!
Да, Баба Яга.
Някой може ли да ни помогне?
Мислете, добри хора, мислете.
Кой може да спаси нашия принц от злата Баба Яга?
Аз знам за един човек.
Хей, Зози, ще се успокоиш ли?
Виж там, мой малки приятелю.
Мъже с шлемове. Заковете отвора.
Това е бурно море. Наближава буря.
Всички почистете палубата. Вържете главното платно.
Враг на хоризонта.
- Какво, някой идва?
Шпионирам с малкото си око.
Кзаци, казаци!.
Казаци! Знаех си, че не трябваше да взимаш този пръстен!
Бързо, скрий се. Видят ли, че не си мъртъв, ще ни убият. Бързо.
Бързо! Скрий се.
- Спри!
Ти ли си Барток Великолепни?
Не. Не съм. Никога не съм бил.
- Чувал съм, че е доста надарен. Истински талант.
- Тишина!
Добре, ще мълча. Няма проблем.
- Млъквам още сега.
- Какво е това?
Това е Берток. Берток Великолепни.
Наистина е различно. Ще ориентирам шоуто си в друга посока.
Ти идваш с нас!
О, не момчета. Аз наистина, аз имам нещо...
Окей, ще ми е забавно.
Здравейте, Ваше Кралско Превъзходителство.
Слушайте, ако става дума за пръстена, просто го вземете.
Прекланяйте се пред Регента! Прекланяй се!
Добре де, прекланям се. Обичам да се прекланям.
O, Барток Великолепни.
Толкова се радваме, че дойде.
- Моля.. Вие какво?
- Нашият млад цар е бил отвлечен от злата вещица Баба Яга.
Народът и кралското семейство те призовават да го спасиш.
Дори не си и помисляй.
Отиди в железната гора...
и се върни с нашия цар.
Добри хора от прекрасния град Москва.
Нищо няма да ми достави по голямо удоволствие от това да рискувам живота си,
за да мога да върна обратно вашия прекрасен цар.
Наистина. Не го казвам просто така. Той е наистина нещо специално.
Но за жалост, програмата ми е изключително запълнена.
Да видим. Имам Хидра в Санкт Петербург.
Трябва да бъда в Украйна на 20-ти. Не мога да се измъкна от това.
Може би може да се вместя когато се върна от Минск.
Уверявам ви,
ще бъдете щедро възнаградени.
Не, не наистина аз...
- Е, може да отложа Хидрата за Юни.
Всъщност не. Наистина не мога.
Хидра, 8 ужасяващи глави, ядящи хората.
Не, не е хубаво. Но ви благодаря. Много ви благодаря.
Господин Барток?
О боже, идват проблемите.
O, моля ви, Великолепни Барток.
Спасете моя цар.
Не го прави.
Ъ, вижте...
То е... то е много сложно,
но...
- Моля ви.
- Ще го направя.
- О, не.
Еи, хайде. Колко често ти се случва да спасяваш царе?
Да, Барток!
- Или да те изяде вещица...
- Благодария ви!
Окей, благодаря ви че ме изпратихте, момчета.
Аз поемам от тук.
Зози, как е там?
Ъ, слушай, ще те пусна след една минута,
но първо искам да ти кажа
какъв специален приятел си ми.
Ти си мил, очарователен, подкрепящ,
честен, пестелив, чист, почтителен.
Ти си яростен.
Сърдит си ми, нали?
Ти си ядосан. Кажи го. Продължавай. Пушиш от яд. Разгневен си.
- Барток.
- Почакай. Не съм свършил.
- Сърдит си.
- Барток.
Уж си тук и в същото време те няма.
Виждаш ли? Разбираш ли?
Защото си тук и в същото време...
Добре де, не ме разбра. Приключих.
Мисля, че трябва да го направим.
Беше малкото момиченце. Тя ме потресе.
Чу ли трепета в гласа й? Никой не може да устои на това.
- Моля. Какво каза?
- Трябва да го направим.
- Трябва?
- Да.
- Не може да се отрече, че ще е трудно.
- Да точно така.
- Дори опасно.
- Опасно?
Окей, това е. Определено отиваме в Санкт Петербург.
Барток, тези хора те помолиха да им помогнеш,
защото видяха нещо в теб.
Толкова ли е трудно да го видиш и ти?
Някой се нуждае от теб
и така се започва.
Някой вярва, че ще се справиш.
Страх те е. И какво от това?
Обзалагам, се че се
крие един герой в теб.
Иска се повече от кураж или сила.
Тези неща се правят лесно.
Имай вяра. Имай смелост.
Той е мил, той е умен.
Този вероятен герой в теб.
- Затвори си очите.
- Мисля, че го виждам.
Ти не се боиш.
Може.
Почти мога да предвидя,
че вече няма да има трикове, нито фалшиви преструвки от багажника на вагона.
Може и да спася човешки живот някой ден
или да убия дракон.
Някой се нуждае от теб. Какво друго можеш да направиш?
Възползвай се от шанса и разбери.
Ние тръгваме.
- Става ли?
- Окей.
Възможен герой.
Невъзможен герой.
Възможен герой.
- Ти.
- Аз?
Да, ти.
В мен.
Господи, какъв пейзаж.
Oкей, добре, наистина. Боя се.
Е, ето я колибата на твоята вещица.
Господи, погледни това.
Ужасно съжалявам. Изплаших ли те?
Да, определено.
Така, защо си дошъл тука?
- Дойдох за принц Иван.
Чудесно.
И как мога да ти помогна?
Просто го вкарай вътре да говори с тази зла вещица Баба Яга.
Той ще се справи с останалото.
- И си сигурен, че знаеш какво трябва да направиш.
Някога чувал ли си за Барток Великолепни?
- А трябва ли?
- Обичаш ли загадки?
- Загадки?
- Загадки?
- Можеш ли да познаеш една?
Ако успея, ще ме пуснеш ли вътре?
Защо не. Да видим.
Готов ли си?
Ако част от една ограда е 68 фута дълга и 5 фута широка...
И успоредната част е със същата дължина,
но двете перпендикулярни части са два пъти по-дълги...
Шест плюс две...
Какъв би бил ключа който ще отвори вратата на къщата на вещицата.
Извинявай изпуснах нещо. Каква беше последната част?
Какъв би бил ключа които ще отвори вратата на къщата на вещицата.
- Мислех, че е нещо аритметично.
- Шперц ключ.
Това щях да кажа и аз. Шперц ключ.
Зози, взе ми думите от устата. Хайде.
- Хей!
Чу ли ме да казвам,...
...че можеш да влезнеш?
Ти върви. Аз ще те чакам тук.
- Но...
- Очевидно не ми е позволено.
И колкото и да ме боли, че не мога да бъда с теб в този критичен момент в твоя живот...
Признавам напълно съзнателно,
че съм с теб духом.
- Духом, а?
- Винаги.
"Още един в цепнатината, скъпи приятели, още един.
Запълнете стената с нашите английски мъртъвци."
Благодаря ти, че спомена смъртта. Това много помага.
Я виж ти.
Ехо!
Принц Иван?
Има ли някой?
Кой...
е в дома ми?
Надушвам прилеп.
Животът на една вещица е много самотен.
Няма никой наоколо, с когото да си говориш, освен дърветата.
Толкова много години без радост,
но усещам промяна в полъха.
Защото тази вечер няма никой в коридора,
никой на ляво нито на дясно,
но всичките ми коридори ми казват,
че има някой в къщата ми тази вечер.
Няма никой до огъня,
никой не сипва чай.
Огънят гори все по-силно,
има някой с мен в къщата.
Вещиците са хора с магическа интуиция.
И имат чувство, което е толкова омагьосано.
Въпреки че никой не се мотае из кухнята,
знаем че има някой на близо.
Няма никой на тавана,
никой на стола,
но аз съм толкова наблюдателна.
Има някой в къщата ми някъде.
Но къде, къде... Къде си?
Ти няма да си ми десерта. Знаеш, че ще ме нарани.
- Къде е, къде е?
- Къде си?
Малко нищожество. Свършено е с теб.
Никой няма в огледалото,
никои няма на вратата,
Но аз се приближавам.
Има някой в къщата ми със сигурност,
не е малък и ням,
някой розов и бял, хей,
нищожество, идвам, защото
има някой в къщата ми.
Има някой в нейната къща.
И никой няма да се измъкне тази вечер.
Е, това относно теб беше...интересно.
- Тихо!
- Както кажеш. Нито звук вече.
Проникнал си в дома ми.
Всъщност, оня с голямата глава там при оградата,
той ми даде ключа.
Защо просто не си го вземеш... Tам е добре.
А, ти си дошъл за принца.
- Но защо са изпратили теб?
Мръсно малко създание.
Нито плъх, нито птица.
Ти определено не си достоен противник за мен,
злата Баба Яга!
Е, да, външния вид лъже.
- Да, понякога.
Знам къде е принца.
О, колко шокиращо.
Окей, окей ще престана.
Както и да е. За да ти покажа къде е той,
трябва първо да докажеш, че си достоен да го спасиш.
O, слушай аз съм изключително достоен.
Извинявай, извинявай. Не мога да спра. Продължавай.
Има три неща, които търся в мойта гора.
Ще ти кажа къде да ги намериш,
а ти трябва да ми ги донесеш.
Един бърз въпрос. Напълно хипотетичен, разбира се. Какво ше стане ако не успея?
Или можеш, или не можеш.
Но ако не можеш, ще умреш не като герой
и Москва никога няма да види принца си отново.
Звучи като истинска победа. Кога почвам?
Ти вече почна.
- Така ли?
- Тръгни на север към каменната гора...
И ми доведи Пилоф.
- Да доведа Пилоф? Това ли е? Да ти доведа Пилоф?
Не, просто си мислех, че ще искаш повече.
Окей, как да разпозная този Пилоф?
Върви и кажи на косматия си приятел, че ако ти помогне по какъвто и да е начин
и двамата ще умрете.
Окей, това наистина трябва да си го запиша.
“И двамата ще умрете”. Това не е нищо.
Вятър...
Oкей, аз ще тръгвам вече!
Ще се видим по-късно!
Той всъщност е прекалено очарователен и умен за малкия си череп.
С неговата любопитна натура.
- Господи, имам чуството, че обикаляме с часове.
- Така е.
- Нямам никаква идея къде сме.
Като Едип, ослепен от ръжена на майка си.
Оставен да броди по земята, без да узнае никога...
- Зози.
- Правя го отново. Ще спра.
Захладнява ли? Бих казал дори че е вълнуващо.
Един от трите дара, които трябва да потърсиш и да й занесеш.
- И не мога да помогна по никакъв начин.
Тя така каза.
Замръзвам.
Защо става все по-студено?
Бинго. Пилоф.
Ехо.
Никога нямам посетители.
Това е... знаете ли какво е това? Удоволствие е.
- Истинско удоволствие.
- Ти трябва да си Пилоф.
А ти трябва да си се изгубил. Чудесно.
Това ли е? Малка разходка, малко студено време...
И после връщам това малко нещо обратно на вещицата?
Това ще е лесно.
O, боже.
- Хей ти там. Аз съм Барток.
Съжалявам за това, малки приятелю,
но трябва да те върна обратно на Баба Яга.
- O, боже. Tова не е хубаво. Виж, аз съм прикована.
- Непоносимо е.
Дори не знам колко дълго съм била тука. Коя година сме?
- O, бoже.
- Как върви?
Не върви добре.
Това гъделичка.
Дърпай, дърпай, дърпай. Да! Да!
Дърпай!
Може да те подлуди, нали?
Майчице.
От звука си личи, че има напредък.
О, близо бяхме.
Знаеш ли, тъкмо си помислих, че ще се получи този път.
Господи, ти не се отказваш.
Харесва ми това.
Всичко това е много вълнуващо.
Приятелко, отиваме у Баба Яга.
Със или без допълнителен багаж.
Толкова е забавно. Изцяло се забавлявам.
Е, да, само ти.
- O, внимавай, внимавай.
- Интригуващо.
Барток, приземих се и не се нараних.
Все още ли си на камъка?
Да!
Какъв малък силен прилеп.
Ти всъщност се справяш много добре. Много съм впечатлен.
Tова е един от тези дни, които никога не се забравят.
Когато всичко което си искал да се случи се случва.
Радвам се. Знаеш ли какво, Барток?
Трябва да се постараеш и ти да запомниш това.
Да, ще си запиша. Става ли?
Aх, жестоко. Успяхме, Барток.
Най-сетне.
Можеш ли да повярваш, Барток?
Издърпахме този голям камък през цялата гора,
а аз се измъкнах на 10 фута от къщата.
- Това е смешно.
- Да, това е истерично.
- И къде ако мога да попитам, си мислиш че отиваш?
- Влизам вътре да видя Баба Яга.
- Имаш ли ключ?
Не тя го взе. О, стига. Шегуваш се, нали?
Аз, аз, аз...
Колкото и силно да ме удряш.
Колкото и силно да ме боли.
Винаги съм готов да се посмея. Какво съм аз?
Чувство за хумор.
- Чувство за хумор. Ключа, моля.
Много съм ти задължен.
Наистина те бива в разгадаването на загадки.
Питам се чувал ли си тази?
- Какво става сутрин на четири крака...
- Донесе ми Пилоф.
Здравей, бабо. Бях заклещена в един камък.
Не сядай.
Уморен съм.
Добре, добре няма да сядам.
Сега,
отиди и ми донеси короната на Объл, металоработника.
Oбъл? Звучи голям. Голям ли е?
Огромен.
- Тои е много по-голям от теб.
- Пилоф!
- Съжалявам.
- Върви!
- Изморен съм.
Ако ли не, принц Иван ще бъде погубен.
- Накъде да тръгна?
- Върви на изток докато се стъмни.
После се оглеждай за огън в гората.
Това ли е? Да вървя на изток и да се оглеждам за огън в гората.
Няма ли мерси? Няма ли браво. Нищо.
Още нещо. Дай ми ключа.
Но защо? Аз разгадах две загадки вече.
Дай ми го.
- Добре, твой е. Хайде, вземи си го.
Помагането на хората със сигурност може да те погуби.
Добри хора от Москва,
принцът беше отнет от нас.
С божията воля той ще се върне.
Но междувременно, нещата в страната трябва да продължат.
И, аз като Регент, ще се постарая
да продължа и да осигуря сигурността
и уважението
за трона... на Русия.
Това е смешно. Дошъл съм тук и се мъча и за какво?
Ще ти кажа, ако се върна и тя пусне тази корона в яхнията си...
Ще стана говедар.
- Междувременно, не съм видял и косъм от главата на този принц.
O, погледни това.
Тои е огромен. Няма спор.
- Но може да е приятелски настроен.
- Мислиш ли?
Да опитаме, а?
Просто ще му викна и ще го попитам дали мога да му взема короната на заем.
Ще спомена името на Баба Яга. Може да са приятели. Какво губя?
- Здравейте, добри ми господине!
Дойдохме да ви предложим дарове, господине.
Е, не истински дарове, но от сърце.
В замяна на които ще се радваме, ако можем да занесем вашата корона на Баба Яга.
- Какво каза?
- Нямам идея.
Дикция, момчето ми. Може да промени всичко в света.
- Продължавай, Барток.
- Пари! O, това пари.
- Пари. Пари.
Да, двамата аз и ти, приятелю. Сигурен съм.
Просто трябва да ти вземем короната и ще си ходим.
- Oкей. Какво ще кажеш за това?
Е, ами... хей, горещо е. Хей, хей, хей, хей...
- Горещо, горещо, горещо.
- Това е част от шоуто. Напълно планувано.
Останете с мен, защото сега започва хубавата част.
- Браво!
- Зози, да се чупиме.
Барток, той идва след нас.
Ти успя! Ти успя!
- Той е нещо специално.
- Тихо, Пилоф.
И го изпуска в супата. Перфектно.
Утре е най-трудната задача от всички.
Хей, какъв е тоя шум рано сутрин?
Какво стана с побутването с лакът? Какво стана с миризмата на една чаша хубаво кафе.
Използвайки тази корона...
и камъка от онова место,
трябва да отскубнеш магическото перо от небето.
Oкей, нека те прекъсна за една секунда.
Защото е рано и не съм ял нищо от два дни някъде...
и съм малко развълнуван.
- Но това какво общо има с принца?
- Много.
От моя гледна точка, само излълнявам поръчки заради твоите каши.
O, толкова съжалявам. Колко съм нечуствителна.
Все още ли си уморен?
Честно? Да. Да, изморен съм.
Събуди ли се вече?
Да. Да. Казваше нещо за някакво магическо перо?
Магическо перо.
То лети високо из въздуха,
в средата на нищото.
Едно перо идва към теб.
- Aх, още нещо.
- Какво?
Ти не можеш да летиш.
- Не можеш да летиш?
Не.
Как да го направя? Помогни ми.
- Не мога.
Може би ако опитам... Внимателно сега. Просто искам...
Пари!
Oх, изтощен съм. Не съм ял от няколко дни.
Това не е живот за мен. Забрави.
Възможен герой в теб.
Но аз опитах. Дадох всичко от себе си.
Забравяме за Москва и аз няма да позволя на тази луда вещица да ме намери.
- Aх, слава богу.
Представи си само, ако беше изпълнил тази задача,
където и да отидем, хората ще знаят кой си.
Ще прекараме остатъка от живота си, тичайки да помагаме на хората.
Непрекъснатото протягане и докосване от страна на почитателите. Това е повече отколкото мога да понеса.
Да, наистина.
Сега можем да избягаме, да се скрием от Бaбa Яга за няколко години.
Това ме устроива. Винаги съм след теб по бездействане така или иначе.
Тогава да пуснем шоуто отново
и ти можеш да си представяш, че си това, което винаги си искал да бъдеш.
Освен това, това е абсурдно.
Как можеш да постигнеш 35 фута във въздуха...
с една голяма корона и камък?
Просто не можеш да го направиш.
Да не мога, особено сега, когато цялото е на такива парчета.
То е... на парчета.
Ама разбира се.
Сега ще вземем принца.
Кога вратата не е врата?
Когато е открехната. Детска игра.
- Сега отвори я широко. Минавам.
Успях. Ето. Три от три.
Не мислеше, че е у мен, нали?
А сега към принца.
Ти ми даде трите неща, които ми трябваха от гората.
Но преди да ти покажа къде е принца,
искам нещо от теб.
От къде да знам какво е то като никога не казваш?
Това красиво ли е или не? Вече не ги правят така.
- Не, не е това.
- Oкей.
Oкей, oкей, ето го, златната жила.
Подписан портрет на Иван Грозни.
- Хванах го в добро настроение.
- Не, не е това.
- Не?
Ами...
- Нещо от тук е.
- Ето. Ето.
- Хей, какво е толкова смешно? Хей, стига.
Спри да се смееш на чуждото нещастие.
- Никога не си ми казвала, че трябва да ти дам нещо.
Ти си измамница и лъжкиня, ти бърбореща бабичка с твоите железни зъби...
и твоя фокус-бокус.
- Нищо чудно, че всички те мразят.
- Бaрток?
- Да? Какво искаш?
- Сбогом.
- O, да, разбира се. Сбогом.
Какво правиш?
Аз съм само една стара глупава жена.
Не исках да кажа това.
Виж, никой не те мрази, oкей?
Аз просто...
Искам да ти дам това което искаш.
- Ти току-що го направи.
Наи-важната съставка,
от сърцето ти.
Сега вече си достоен да го видиш. Ела.
Ела. Побързай. Нямам цял ден.
Кулата.
Не си го отвличала, нали?
- Не съм казала, че съм.
- Никога не си взимала никакви деца.
- Хората вярват на това което искат.
- Но...
Аз съм щастлива да живея в гората и да не ме безпокоят.
Ето. Вземи това. Може да ти потрябва.
- Какво е това?
- Магическо лекарство.
Това ще ти позволи да бъдеш изцяло това което си отвътре.
Когато го изпиеш,
каквото и да си в сърцето си,
ще станеш така 10 пъти на външен вид.
Чакай малко. Искаш да кажеш че през цялото време съм правил всичко това заради себе си?
Сега ме остави и спаси принца.
Мога ли...
Една прегрътка?
- Прегрътка?
- Стига. Давай.
Прегрътка? Не си подритвай късмета, Бaрток.
- Добре, добре, добре.
- Аз изчезвам. Считай, че ме няма.
Сега, всичко което трябва да направим, е да им кажем, че принцът е в кулата...
И тръгваме за Санкт Петербург.
- Какво правиш?
- Търся подходящ герой.
Зози, не искам да ти го казвам, но не можеш да дойдеш. Те мислят, че си мъртъв.
Ето за това един богат и натруфен герой е подходящ.
Правилното облекло, леко мацване с добре подбрана боя
и никой не те разпознава.
Зози, нека да отида и да им кажа къде е принца.
Ами ако нещо се обърка? Ние все още не знаем кой е отвлякъл принца.
Да, но... Какво е това?
- Зелка.
- Зелка?
Това е твоя герой? Зелка?
Чудесно. Ще се съчетае с тълпата. Голяма шест фута висока зелка.
Да знам, но какво може да е по-подходящо...
от Симка, руската селянка?
- Отивам, окей? Ти чакай тук.
- Но...
Никакво но! Връщам се веднага.
Смели прилепо,
ти се върна от твоето трудно пътуване.
Жив, здрав,
вероятно не по-зле от преди.
Поздравления.
- Но къде е принца?
Принцът никога не е напускал града.
- Никогане е...? Не разбирам.
Oкей, малко е сложно и забъркано,
така че слушайте всички.
Тръгнах, малко фанфар в гората.
Много дървета, няколко капчука с чудата форма, голям череп.
Реших загадката, видях Баба Яга. Не е за гледане, хора.
Изпълних три задачи. Не е важно какви бяха.
Не е нужно да казвам за сега.
Напълно съм сигурен в моя физически, емоционален и интелектуален напредък.
- А принца?
- Задръжте. Ще стигна и до него.
Аз и вещицата имахме някои малки несъгласия. Малко юмручен бой.
Аз обаче победих и тя ми даде тази отвара.
- Виждаш ли?
- Отвара? За какво?
За да бъда това което съм, на практика.
И тъй като изпълних всички задачи, съм годен да спася принца.
То... те прави 10 пъти по-силен на външен вид от колкото си от вътре.
Така го рабирам аз. Гледайте, но не пипайте, момчета, става ли?
Звучи впечатляващо. Знам. Нека ви го обясна накратко.
Като цяло, ако някога ми се наложи да бъда по-силен отколкото вече съм,
просо изпивам това на един дъх.
Да, но къде е принца?
Принц Иван е в кулата.
- Какво?
- Кулата. Кулата.
Една висока сграда, ей там и на дясно. Няма начин да я пропуснете.
Боже мой. Е, ние трябва веднага да отидем до кулата.
Елате.
Предупреждавам те, ако принца не е там където казваш...
и всичко това е било част от някакво представление,
уверявам те, Бaрток Великолепни -
Москва ще има главата ти.
Какво ви казах?
- Здравей, Иван.
- Бaрток?
Мой принце!
Притесних се за секунда докато се качвахме по стълбите там.
Ти и твоите приказки за моята глава и всичко останало.
- Все още може да влезе в сила.
- Хей, хей!
Ти малоумнико! Какво е това?
Това... Това е принц?
Много добре, да. Защо не направи това, което ти казах?
Направих го. Облякох се като вещица, оставих зъба и взех принца.
Aми той?
Но ти ми каза че искаш да ти се разкара от пътя.
Тогава, какво прави тук?
Ами, поставих го в клетка на самия връх на кулата.
Колко повече трябва да го отстраня?
Мъртъв, малоумнико! Може да бъде мъртъв. Мъртъв!
Мъртъв? Но той е принца.
- Може ли да добавя нещо?
- Не, не може.
Никога не съм вярвала, че ще те видя отново.
Глупав малък прилеп. Всичко беше толкова перфектно.
Елиминираме принца, обвиняваме Баба Яга,
изпращаме ненужен палячо да го спаси.
И ето, че ти си тук.
Завладяващия герой, върнал се от битката с всички отговори!
Е, още по-добре.
- Вол? Доведи принца.
Да.
- Вие тримата сте единствените, които знаят.
- Хей!
И никой от вас няма да излезе от тази стая...
...жив.
Аз ще го взема. Довиждане.
Горкия Бaрток Великолепни.
Той стигна толкова далеч и направи толкова много за добрите хора от Русия.
Срамота е, че ще бъде помнен като лъжец.
Десет пъти по-силна, от колкото съм.
Десет пъти повече отвън, отколкото от вътре.
- Не, не, не!
Помощ!
О, не се притеснявайте.
Водата ще дойде скоро.
Отивам да се възкача на трона.
От днес те ще приветстват едно ново момиче.
От днес няма да има повече лъжи нито кражби.
- Не!
Те ще видят някой нежен като цвете,
някой, който изцяло владее силата.
От днес, когато истинската Людмила се появи.
От днес всеки закон ще се наруши.
Наруши.
От днес всеки шепот се превръща във вик.
Усещам как всичките ми задръжки падат.
Повече от колкото селяните се бунтуват.
От днес, когато истинската Людмила се появи.
От днес започва голямото преобразуване.
Скрийте се, бягайте или отидете на почивка.
От днес тя ще управлява народа, без съмнение.
O, да.
И от днес целия свят ще ми се поднася на тепсия.
Всички на тепсия.
На колене, селянино, вие, малоумни дървеняци.
Господи, бъдещето е прекрасно.
Сега моята вътрешна красота се появява.
Почти чувам селяните да празнуват.
От днес, когато истинската Людмила
докаже, че тя е господарката на врага Атила.
От днес, когато истинската Людмила
се появи.
- Хора от Москва.
Моите хора.
Боже мой.
Вол, водата се дига. Побързай. Барток, помогни. Помогни!
Бaрток.
- Хайде.
- Зози?
- Да.
- Какво стана?
- O, ами, нищо особено.
Принц Иван и неговия гард са на път да се удавят.
Аз съм следващия, защото не мога да се измъкна от клетката.
Людмила изпи лекарството на Баба и се готви да завладее царството.
Освен това, обаче, всичко е, нали се сещаш...
Имам идея.
Помогнете ни да излезнем! Не ни оставяй тук!
- Зози?
Мисля, че си ударих рамото.
- Хeй, помогни ни!
- Побързай.
Опитай още веднъж. Просто още малко, нали се сещаш.
Това е което съм правил погрешно. Липсвало ми е...
Нека те попитам нещо. Ти спомена нещо, че имаш идея.
Това ли измисли? Бъди честен.
Може и да съм се объркал.
Плъзгам се.
Съжалявам, Ваше Величество.
- Зози?
Напомня ми за героя на Юрипидеи, Хиполитии,
чиито живот е протекъл спокойно.
Набеден от Aфродита,
умира благородно за прошката на Тесей...
Трябва да спреш Людмила. Върви.
- Отварата.
Не толкова бързо.
Хей, имаш много твърда глава.
"През нощта морето започна да се надига от смъртни вълни.
"Кораб срещу кораб...
Като буреносен вятър Тракия ни сломи."
O, много си добър.
Благодаря. Първия път когато играх това беше през ‘67
на гръцкия фестивал на трагедията в Сибир.
- Още!
Добре. Достатъчно с огъня.
Огън! Огън! Градът гори!
Трябва ни вода, много вода.
Това трябва да я спре. Време е за "бугалото".
Хубаво е, нали?
Плюс това, важно е да отбележиш, че всички са с различен размер и тежест.
Това увеличава степента на трудност неимоверно.
Точно така, следвай ме.
"За човека от града...
"когато е въпрос на живот и смърт...
ще бъде чест."
Моля ви, това е напълно излишно.
Ето ти, жена-дракон.
- Зози.
- Барток.
- Тук сме.
- Хeй, къде е водата?
- Да, работя по въпроса.
- Побързай!
Хей, браво на теб. Успя. Поздравления.
Oх, хей, пари, пари, пари!
O, толкова познато. Слушай аз бях точно там, където си ти сега.
Преживях го с едно магическо перо.
Отчайващо е, нали?
Точно пред теб е, но не можеш да стигнеш до него.
- Не е забавно.
Така е добре. Още малко на ляво.
Приятно пътуване. Ще се видим следващата есен.
Барток, къде е водата?
Говорейки за твоя голям завършек...
Tе не могат да пишат такива неща.
Дорба работа, приятелю. Браво.
- Е, отново при теб, приятелю.
- Някаква си зла вещица.
- Да.
Тези задачи ти помогнаха да бъдеш това, което винаги си искал да бъдеш.
- И не и дадох нищо.
- Какво искаш да кажеш?
Ти и даде това от което тя се нуждаеше най-много и това го може само един истински герой.
Твоята съпричастност, Барток. Даде й твоята съпричастност.
Така ли? Тя се ядоса и аз й помогнах.
Просто бях съпричастен с нея. Дори и не съм се усетил.
Е, когато го можеш, го можеш, нали, Зози?
Ще ти кажа нещо. Аз съм си такъв човек.
Наистина си. За прилеп.
Граждани на Москва.
Моля станете с мен и отдайте почести на Барток Великолепни.
Той ни спаси и винаги ще му бъдем задължени.
Моля ви, засрамвам се.
- Щях да забравя.
Ето.
- Но това беше моя подарък за теб.
- Глупости, Ваше Величество.
Нека да ти кажа нещо за този пръстен.
- Този пръстен е кралски.
- Как са триковете?
- Как са триковете?
Мисля, че той се справи наистина добре нали, Бaбa?
Пилоф. Поздравления.
Благодаря... за всичко.
Да...
Добре.
Чакай малко. На мен ли ми се струва или наистина тук има много любов?
Знаеш ли какво? Мисля, че е време за прегрътката, която ти обещах.
- Пак ли почваш с прегрътката?
- Хайде, Пилоф. Обща прегрътка.
- Стига. Хайде, върви.
- Елате всички.
- O, обичам прегрътките.
Добре, достатъчно.
- Ще поддържаме връзка.
- Разчитай на това.
- Ще се видим скоро!
- Пилоф.
Чао, Бaрток!
Сбогом, Бaрток Великолепни!
Ще се видим по-късно, приятели.
Превод и субтитри: *~*~ ev@ ~*~* Редакция: WIGGER