Patch Adams (1998) Свали субтитрите

Patch Adams (1998)
Филмът е по истински случай.
РОБИН УИЛЯМС
ПАЧ АДАМС
МОНИКА ПОТЪР
ДЕНИЕЛ ЛОНДЪН
Целият ни живот е едно прибиране в къщи.
Продавачи, секретарки, миньори, пчелари, гълтачи на мечове..
всички нас.
Всички неуморни сърца по света...
се опитват да намерят пътя към вкъщи.
Толкова е трудно да опиша, какво чувствах тогава.
Представете си, че се разхождате с дни в снега.
Дори не осъзнавате, че се движите в кръг...
тежеста на краката ви в преспите;
виковете ви изчезващи с вятъра.
Колко малък можеш да се почувстваш.
Колко надалеч от дома можеш да си.
Дом.
В речниците се описва едновремено, като място на раждане...
цел или посока.
А бурята?
Бурята е само в ума ми.
Или, както е казал Данте...
"В преполовеното пътуване на живота ми се озовах в тъмна гора...
защото бях изгубил верния път."
Аз щях да намеря верния път...
но на най-невероятното място.
БОЛНИЦА "ФЕЪРФАКС" ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ 1969
Колко пръста виждаш ?
Ненормалнен... Не се промъквай така зад гърба ми.
Колко?
- Четири.
-Четири?
Четири?
Още един идиот.
Ще ти хареса тук.
Имаме ново попълнение, Джейн. Хънтър Адамс.
Приет по собствено желание. С тенденция за самоубийство.Впиши го при д-р Прат.
Добре.
Хей, Руди! Какво става, човече?
Не е ставал от леглото три седмици. Няма да ти създава неприятности.
Трябва му нова подлога. В килера са. Събуждането е в 7:00 сутринта.
Извинете ме.
Има ли начин да получа самостоятелна стая?
Ама, разбира се.
Просто повикайте пиколото и го помолете за апартамент с изглед към фонтана.
Не, аз...аз предпочитам кабаната.
- Поспи малко.
Здравей.
Здравей.
Ти си, ммм...
ти си по... окосмен от предишния ми съквартирант.
О, да.
Държи ми топло.
Aaaaх !
- Какво има?
- Махнете ги!
- Кое да махнем?
- Мах.. Махнете ги!
- Добре, но ще трябва...
- Предател!
Пуснал си ги да влязат с теб, като отвори вратата!
- Кои?
Имаме нужда от помощ!
Има ли някой?
- Добре.
- Не! Не! Не!
Ще ме хванат! Не ме водете долу! Те ще ме хванат! Не!
Не давайте на катериците да ме хванат! Моля ви!
Не им позволявайте да ме хванат!
Това беше охапване от катерица!
Катерици.
Баща ми почина, когато бях на девет.
Той беше военен. Не си седеше много у дома.
Две седмици преди да почине...
ми каза, че като се е бил в Корейската война...
се е чувствал все едно е изгубил душата си.
През цялото време си мислех, че съм аз.
През последната година седем пъти сменях апартамента си.
Аз, ъ, смених няколко работни места.
Изглежда, че не се връзват.
Аз не се връзвам с тях.
И когато баща ви почина, как се почувствахте?
Не знам. Бях на девет.
Беше все едно има един вид разграничаване, внезапно...
се появява между теб и останалата част от света.
Огледах се.
Животът продължаваше, както винаги.
Но вече не беше същият, като преди .
Чичо ми ми помогна. Ще ми дойде на посещение.
Той поне ме слушаше.
И си мислех,...
че ако успея да запаля пръдните си, бих могъл да стигна Луната, или поне Уран.
А ако не успеех, бих могъл да използвам пениса си, като стик...
това може да е начина да се оправя.
Моля?
Да, това е добре.
Мисля, че имаме голям прогрес, Хънтър. Ще го обсъдим по-късно с групата.
Благодаря ви.
Четири. Четири? Четири!
Четири!
Всички вие сте луди! Ненормални! Четири!
Артър Менделсон.
Самият Артър Менделсон?
Бранд Бийтън .
Бил е един от най-иновативните умове навремето.
Погледни го сега. Дори не може да преброи прозорците.
Боже. Какво му се е случило? Защо е тук?
Сам е постъпил тук. Синдрома на гениите. Тип Хауърд Хю.
Той е в постояно ровене в продуктивния потенциал на човешкия ум.
Май се е заровил прекълено дълбоко.
Това е истинско дърво.
Ралф!
З-Защо се срещаме тук? Неудобно е.
Ами, Евертън, срещаме се тук, за да може да участва и Руди.
- Неудобно е.
- Иска ли още някой да изкаже мнението си по въпроса?
- Неудобно!
-Мисля, че той има въпрос.
Мислиш го за много смешно ли,Хънтър, да се подиграваш с недъзите на хората ?
Може би има въпроси. Той е жив.
- Той е в кататония.
- Е, има си мозък.
- Може би и той иска да вземе участие.
- Да.
Може би има въпрос.
Да, може би.
Може би той ще знае, защо сме затворени тук!
Може би Бини знае много повече, отколкото му признаваме.
Извини ме,Бини? Накъде е рая?
- Правилно!
Това е достатъчно, Хънтър.
Бини, колко по висок е от теб Уил Чембърлейн?
- Правилно.
Хей, Бини! Бини! Къде е тавана?
- Това е достатъчно. Престанете.
Къде летят птиците, Бини?
Как поздравяваме Хитлер, Бини?
Да, как поздравява Хитлер?
Как се проверява дали слон има херния?
Кой ще победи в състезание по красота? Бини!
Кой...Кой пръдна?
Бини!
- Кой обича да маструбира?
-Да!
- Аз! Аз!
Хей, Бини, как казва еднорък рефер "гол" ?
Ха, ха ! Хей, Бини !
Чао, Бини! Аригато, Бини!
Бай, Бини.
Беше много хубав сеанс, поне така мисля.
Може ли да вляза?
Ако прекършиш малко, медицинско нареченото си сухожилие...
и сложиш единия глезен пред другия...
Не виждам къде би могъл да възникне проблем.
Естествено, ако тази вечер се тиражираше в пресата...
заглавието щеше да бъде: "Малък Мозък Влиза в Стаята."
Пръстите. Какъв е отговора?
О, ти си един от онези умни младежи...
които винаги си мислят, че знаят верния отговор, нали?
Добре дошъл в истинския живот.
Колко виждаш?
- Има четири пръста, Артър.
- Не, не, не. Погледни ме.
Моля?
Ф-Фокосираш се върху проблема.
Ако се фокосираш върху проблема, не можеш да видиш решението.
Никога не се фокосирай върху проблема. Погледни ме!
Колко пръста виждаш?
Не, погледни зад пръстите.
Колко виждаш?
Осем.
Осем. Осем. Да! Да!
Осем е добър отговор. Да.
Да виждаш това, което другите не виждат.
Да виждаш това,което останалите предпочитат да не виждат...
от страх, от навик и мързел.
Да виждаш как света се подновява всеки ден.
А, истината е, че си на правилната посока.
Ако не беше видял нещо по-различно ...
от луд, огорчен старец...
не би дошъл тук.
Какво виждаш, като ме погледнеш, Артър?
Ти ми оправи чашата.
Ще се видим...
Пач.
- Руди, спри.
Нарушаваш ми ритъма.
Ще ослепееш.
- Моля те.
- Ходи ми се до тоалетната.
Ами върви. Ето я на няма и 15 крачки.
- Бих, но
- Но какво? Катериците?
- Колко са?
- В момента има само една.
Не можеш да отидеш до тоалетната заради една катерица?
Ако сляза от леглото, ще викне останалите.
Не е това проблема.
Те са катерици.
Катерици, Руди.
- Те са едни от най-милите създания на планетата.
- А, не, не са.
В списъка на кръвожадните хищници, те са на пред последно място...
точно преди пиленцата и плужеците.
Пък и какво биха поискали? Топките ти?
- Мислиш ли?
- О, Руди.
- Хайде, аз ще те заведа.
- Не мърдай.
- Не мърдай.
- Още една?
На леглото ти е, на рамката.
Внимавай. Ще скочи.
- Има една на края на леглото!
- Бум!
- Има една, тичаща при пръскачката!
- Бум!
- Зад вратата! Зад вратата!
- Излизат от банята!
Банята! Банята! Банята! Банята!
- Да!
Яжте олово, косматковци! Бам! Ха-ха!
- Ти си излекуван-Ааа!
- Имаш една на рамото ти!
- Махни я от мен! Махни я от мен!
- Махни я от мен! Aaaaх !
Трябва ни прикритие! Идват от задната врата!
- Прикрий се, Руди!
- Построй форт! Построй форт! Можем да си построим форт!
- Трябва ни форт!
- Аааах! Долу! Залегни!
Отидоха си.
Мисля, че сега е безопасно да отидеш до банята, Руди. Хайде.
- Не, прекалено е рисковано.
- Не.
Не и, когато имаш ...
това.
- Базука.
- Аха.
Зареди.
- Да го направим!
- Aaaaх !
Да.
Бих искал да си тръгна.
Хънтър, ще го обсъдим в часа ти.
Тръгвам си.
Мислил ли си, какво ще правиш?
Искам да помагам на хората.
Снощи с Руди, аз се свързах с друго човешко същество.
И искам още. Искам да уча за хората, да им помагам.
- Това правя аз.
- Но хич не те бива.
Ти дори не гледаш хората, като говориш с тях.
Аз искам да ги слушам, наистина да ги слушам.
Не мога да ти позволя да си тръгнеш. Има още какво да оправяме.
Ами, на мен не ми трябва разрешението ти, защото сам се записах тук
- Хънтър.
Предупреждавам те рапорта ми ще отиде до "A.M.A."...
че си се самоизписал от болницата "против лекарското нареждане."
А моят ще стигне до "Х.Н.М.П."
"Хич Не Ми Пука."
И името ми е Пач.
2 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Здравей. Как си?
Здравей?
Много приятна стая.
- Мога ли да ти помогна?
- Да, един масаж на краката би ми се отразил супер.
Перефразирам: Какво правиш тук?
Аз съм новия ти съквартирант. Нанасям се.
Не искам да бъда груб, но не си ли малко стар, за да започваш мидицинското училище ?
Знаеш ли, Бейб Рут е бил на 39, когато е започнал при Янките.
- Не, не е бил.
- Прав си.
Но бих могъл да ползвам пример, като този, и ако някога намериш такъв, те моля да ми кажеш.
Здравей, Пач Адамс.
Мич Вормън. Университета в Джорджтаун.
Наградиха ме с Наградата за Научни Постижения Уилям Ф. Томпсън.
Основно училище Емертън.
Веднъж нарисувах заек и ме наградиха с две златни звезди.
Сега ще си отида там.
Първо не правете злини.
Коя е скритата сила на медицината?
Невероятната власт.
Власт, с която може да се злоупотреби.
Кой ви дава тази власт?
Пациента.
Пациентът ще дойде при вас, в момент на ужасна заплаха..
ще ви даде ножа в ръка, "Докторе, отворете ме."
Защо?
Защото ви има доверие.
Той ви вярва, с детинска наивност.
Той вярва, че няма да го нараните.
Тъжното е,...
че човешките същества не заслужават доверие.
Човешката природа е да лъжеш...
да мамиш, да се ядосваш, да се умориш...
да грешиш.
Нито един рационален пациент няма да се довери на човек...
и ние няма да го допуснем!
Нашата мисия тук е...
строго и грубо да премахнем човека от вас...
и да го превърнем в нещо по-добро.
Ще направим от вас лекари.
Две години обучение.
Мислех, че ще имаме по-голяма връзка с пациентите. А ти?
Здравей. Аз съм Пач.
Току що получи Северноамерикански поздрав,...
при който един човек предлага вербална комуникация на друг,...
изразяваща приветствие и приятелство.
Лесбийка. Мъжемразка. Въздухарка. Кръвопийка.
Избери си онова, което най-много те отвращава.
- Ами...
- Остави приказките.
Не съм тук за запознанства. Не съм тук да флиртувам. Тук съм, за да уча.
Благодаря ти.
Мислех, че само аз мога да отблъсквам жените, с такава сурова ефикасност.
Ами, току що видя опровержението.
- Пач Адамс.
- Труман Шиф.
Приятно ми е да се запознаем, Труман.
Искаш ли да излезеш с мен?
Може ли да те питам нещо?
- Връзваш ли се на нещата, които декана наговори днес?
- Какво имаш в предвид?
Ами тези процедурни глупости.
"Ще направим от вас лекари, медицински боклуци такива.
- Да ви видя, как правите 20 лицеви".
Цялата военна организация.
Та ние няма да видим пациент, чак до третата година.
До тогава ще баде само, запаметяване на факти.
- Защо не си заврат книгата...
- Хамбургера?
Точно пред това черво. Натам се е запътил и без това. Много благодаря.
- Ти защо искаш да станеш лекар?
- Искам да помагам.
Искам да общувам с хората. Лекарят общува с хората, когато са най-раними.
Той предлага лечение,но също така и съвет, и надежда.
Затова ми харесва идеята да бъдеш лекар.
Винаги съм бил запленен от развитието на човешкия разум.
Ах. Пулсиращи неврони.
Започваме живота си толкова искрени и спонтани.
Истински индивидуалисти. И в даден момент се принуждаваме да се оформим.
- Все едно ни приучават на програмирани рефлекси.
- Да, това е така.
Но понякога можеш да промениш рефлекса...
просто като промениш условията, параметрите.
Нека ти покажа.
Ще го наречем експеримента "здравей".
Целта е да проникнем зад обичайния рефлекс...
като променим параметрите...
и да получим емоционален отговор от човека.
Готов ли си.
Здравейте.
Здравей.
Чакай. Не схващам.
"Здравей" е обичайният отговор.
- Успях.
- Изплаши я.
Не. Чакай. Чакай.
О, ти си луд.
Усмивка.
Десет секунди. Победа.
Има и още. Ела приятелю.
- Хауди!
- Здравейте.
Виждаш ли? Времето за реакция се намалява.
Вчера се обадих на дванадесет произволни души.
Говорих си с мъж, на име Дейл, три часа. Разказа ми невероятни неща.
Но това само показва, колко си побъркан?
Каква е разликата между лекаря и учения?
И недей да казваш заплатата.
Хората. Искаме да сме лекари, защото искаме да помагаме на хората.
Аз искам да съм педиатър.
Добре, на малките хора.
Идеята е, че трябва да лекуваме самите пациенти, а не само болестите им.
Затова трябва да се гмурнем в хората, да нагазим в морето на човечноста, Труман.
Зала седем, нагоре по стълбите в ляво.
- Вие момчета с конвенцията на опаковачиците ли сте?
- Да, господине!
Право по стълбите. Зала седем.
- Хей! Има ли пилето устни?
- Ще го разберете горе!
Като булдог на свинска пържола!
Знаеш ли, в Нова Зенландия са открили изцяло нав начин за употреба на овцете.
- Какъв е той?
- За вълна!
Толкова си смешен! Убиваш ме! Убиваш ме!
- Обичам те!
- О, татенце!
А ти... Обзалагам се, че си го чувал! Ела тук! Ха ха!
- "Чувал" ли? О това е добър виц!
- Охх!
- Благодаря ти.
- Благодаря ти.
На месото!
Готови! Старт!
Охх! Да!
Спечелих!
Свински опаковчици, трътко-завивчици, теле-превозвачи,
Дайте ми от вашия опит!
Нас опаковчиците, от години ни опаковат зле.
Да!
Защото всичко, което искаме, е да сме най-добрите опаковчици!
- Да!
- А съм горд с месото си!
- И знам, че и вие се гордеете с вашето!
- Да!
- Разфасовай го, опаковай го и го изпрати!
- Да!
Знаете ли, накои, хора казват пиле.
- Не!
- Не!
- Други казват риба.
- Не!
Аз казвам, сега е времето на кравите!
Яжте телешко! Яжте телешко!Яжте телешко! Яжте телешко!
Яжте телешко! Яжте телешко!
Хей, приятелче.
- Хей!
- Oх!
Да, благодаря. О, да.
Хей...уоа!
Какво има?
Каква е разликата между първокурсник и третокурсник?
Пред вас виждате случай, на начални диабетични рани..
с бедна циркулация на кръвта и диабетична невропатия.
Както виждате, това са диабетични язви...
с лимфодерма и признаци на гангрена.
Въпроси?
- Остемелити?
- Засега не.
Въпреки, че не е сигурно.
- Лечение?
- Стабилизиране на кръвната захар.
Включване на антибиотици, възмжна ампутация.
Как се казва?
Чудех се за името на пациентката.
Марджъри.
Здравей, Марджъри.
Здравей.
Да, ъ-ъ, благодаря ви.
Да продължим.
- Какво правиш?
- Продължавам експеримента. Хайде.
Можем да си отворим бутка за лимонада заедно, след като ни изритат от училище.
Чао, Марджъри.
Не издържам вътре, Джолета.
Не е нужно да ми говори така.
Знам, но в действителност, ти в какво настроение би била?
- Мога ли да ви помогна?
- О, ъ...
Значи ще се видим в клуба.
Прекрасно. Може да поиграем на черна девятка, нали?
Здравейте, аз съм Пач.
Уча медицина тук.
Е, не точно тук... Знаете.
Виж това, Джуди. Още един бъдещ шеф.
О, не бих погледнал така на нещата.
Можеш да мислиш, че преувеличавам,...
но след още пет години ще бъдеш толкова самовлюбен,...
че ще ти трябва чаша, за да събираш остатъците.
- Джолета!
- Защо, по дяволите, пък не?
Сега е единствения момент, в който няма да ми е началник.
По-добре да му се насладя.
- Кой е в онази стая?
- Дори не си го помисляй. Ще ти отреже главата.
Г-н Дейвис. Рак на панкреаса.
Колко му остава?
Повече, отколкото на теб, ако влезеш в стаята.
По-добре стой настрана.
Да, госпожо. Благодаря ви.
Хей! В коя година си?
- Здравей.
- Здравей.
Д-р Ланкастър при администрацията.
Здравей.
Здравей.
- Как се казваш?
- Камерън.
Здравей, Камерън. Аз съм Пач.
Настинал съм. Само лека настинка.
Червен ли е носа ми? О, да. Червен е.
Оох! Ох.
Какво е това? Не знаеш ли?
Аз също. Да разберем.
Tакси!
Пробвай ти.
Работи прекрасно.
Да видим, какво друго имаме тук.
А ги виж тия нещица.
Целуката на пчелата.
Здравей.
- Здраси.
- Нещо против да седна?
Ха? Е, добре тогава, здравей, здравей.
О, я виж...
И-ха! И-ха!
Хайде, приятелче! И-ха!
Какво става тук?
Седнете.
По леглата, веднага.
Сядайте! Сядайте!
Всички по леглата веднага!
- Проверих те, Хънтър.
- Пач.
Хънтър, д-р Прак ми беше колега в Брингъм.
Казва ми, че имаш брилянтен ум...
и, както повечето брилянтни хора, не мислиш, че всички правила важат за теб.
Не всички правила, господине, но Златното правило,мисля, важи за всички.
Нали, господине?
Освен това чух, че имаш огромно желание да станеш лекар, Хънтър.
Пач.
Истината е, Хънтър, че желанието не прави лекарите.
Аз ги правя.
Разбра ли?
- Разбрах.
- Добре.
Медицинските студенти, нямат контакти с пациенти до третата година.
- Ясно ли е?
- Да, господине, но не мислите ли...
Методът, който използваме, е резултат от дългогодишен опит.
За всяко нещо си има причина.
Това е моята болница.
Знам всичко, което става в нея.
Всичко.
Изкривяване на езика.
- Проблема е от каналния нерв.
- От коя страна?
- Дясна страна, десети нерв.
- Дванадесети нерв.
Знаете ли, колко милярда долара се прахосват за застраховки?
Това са пари, които отиват при адвокатите, вместо при пациентите.
- Здравейте, хора. Съжалявам, че закъснях.
- Всички познавате Карин Фишър, съквартирантката на Аделайн?
Поканих я да учим заедно.
Е, Карин защо искаш да си лекар?
Само аз ли мисля, че имаме много работа?
Само въпрос. За мен е "Въпросът".
Всъщност, не го намирам в конспекта.
- На коя страница сте?
- На 1432.
Изкривяване на езика.
Щяхме да научаваме повече, ако работехме с пациенти.
Затова учим..., за да знаем достатъчно, да помагаме на хората.
Аделайн, не се хаби.
Не мис...
Не виждаш ли, че си ми прозрачен?
Държиш се, все едно си над системата, докато си всъщност един бунтар.
Трябва да влезеш под ноктите...
на всеки авторитет, който се изпречи на пътя ти...
за да можеш да се справиш с несигурноста си.
Май беше, антисоциална личност. Интересна диагноза.
Труман, не е смешно. Умните хора ги късат постояно тук.
Да, шансовете са един от нас петимата, всъщност.
Имам още един въпрос.
Защо в тази перфектна система...
към пациентите се обръщат с името на заболяването им...
Например "този интересен раков пациент," а не със собственото им име?
- Не се казва с лошо чувство. Така е за да няма лична ангажираност.
- И защо това е толкова лошо?
- И този, който ще бъде скъсан е?
- Можем ли да се върнем на езика?
Какво ще стане, ако един лекар емоционално се обвърже с пациент?
Ще екплоадира ли? Не.
Кой ги е измислил тези правила?
Това противоречи на Хипократовата клетва, според мен.
Наистина нямам време за това. Извинете ме.
Чао.
- Чао.
- Извинявам се.
- Очарователно.
- Чао.
- Труман?
- Да.
- Съжалявам. Не исках да преча на ученето.
- Махай се!
Аз вярвам, че да бъдеш лекар е повече от запаметяване на факти.
Не ме интересува какво мислиш. Интересува ме само теста по биология.
- Може би ще ти помогна. Прочетох биологията.
- Цялата?
О, да. Сега чета Уитман.
Можеш да си купиш "Стръкчета Трева" от книжарницата ако имаш студентско намаление.
- Не искам Уитман.
- И той не би те поискал. Бил е хомосексуалист.
Но не това е важното. Важното е, че е бил медицински работник.
Бил е сестра през Гражданската война и е писал велика поезия.
"Пеша и безгрижен, поемам пътя пред мен..."
Виж, не съм сигрна, дали си забелязал...,
но в клас от 163-ма студенти има осем жени...осем.
Беше нужна много работа, за да стигна до тук, а сега е нужна двойно повече, за да остана...
и няма да се проваля, като си губя времето с твоите хвъркати теории за добрината.
Тук съм, за да уча медицина. Точка.
Извини ме.
Мисля си, че някой бяга от нещо.
Защо не приемеш, че просто бягам от теб?
Здравей.
Много добре. Много добре.
Изглеждам ли ти отслабнал?
Защото се опитвам малко да отслабна.
Дали не е прекалено? Да не съм прекалил?
Вкостил съм се.
Аз съм кости.
Донори, купон за 50!
Донор! Купон за донори! Елате насам!
Не знам къде може да бъркам.
Опитвам се да накарам бутончетата да светнат, но, ъ,...
извода е, че този телевизор е развален.
Името ми е офицер Пати О'Мебелиста.
Днес съм тук за да ви разкажа накратко за нарколепсията.
Наркорепсия...
Клоунски поздрав!
Много добре!
Широкото лице!
Пръдливото лице!
Болницата ще покрие сметките ви.
Други въпроси?
Името ми е д-р... Фил.
Ще бъда вашия хирург... А, ето къде сте.
Ха ха ха! Хей! Да се приготвим за купон!
Грацие! Хей! Грацие!
- Грацие! А сега, да се поклоним!
Не вярвай на всичко, което четеш.
Изглежда на теб не ти трябва ученето с нас.
Е, не е 98, но съм още тук.
Да.
- Извинете ме.
- О, извинете ме. Извинете ме.
Извинете ме.
- Знаеш ли, това напълно наруши гледната ми точка.
Беше ми много по-удобно, да те имам за идиот.
- Не ме отписвай още.
- Това е депресиращо.
Аз уча по цяла нощ, а едвам се задържам.
О, забрави го. Искам, да ти покажа нещо необикновено.
- Топка от иригатор?
- Беше.
Тази невероятна гумичка...
приложена към лицето ти...
може да освежи деня на някого.
Дори на страдащ пациент.
- Сигурна съм, че върши идеална работа с децата, но...
- Не, не само с децата. С всеки.
Пациентите се разкриват пред мен, Карин.
Споделят мечтите си, фантазиите си...
и ако уцелиш правилната тема...
се освежават за един кратък момент.
Не се концентрират върху болката.
Те дори не чувствуват болката.
- Пробвай го.
- Не, благодаря.
Искам да го пробваш и да ми помогнеш. Просто го сложи.
Ако не те накара да се засмееш, няма да го видиш никога повече.
Но ако го направиш, ще трябвада ми помогнеш.
Просто го пробвай.
Не спомена нищо за огледало.
На кой си мислиш, че приличаш?
Карл Малден?
Измами ме.
Вече можеш да си свалиш носа.
Та, каква е услугата?
Псът.
Готови?
Слон на хоризонта!
Пудел убиец! Имаше късмет!
Пираня! Да! Много добре!
Ранен човек!
- Какво беше това?
- Нищо.
Да отида ли да проверя?
Казах, че няма нищо.
Един последен!
Ау!
Ами, поздравления, Джаки.
Оправи ги всички. Разстреля всеки балон от тук до Тимбукту.
Това беше невероятно, Пач.
Почти толкова хубаво, като истинското.
Едно последно сафари.
Това бе всичко, което исках.
Благодаря ти, Труман. И на двама ви.
Това беше прекрасно.
Да, от доста време не съм го правил.
Ами ти, скъпа? Какви са твоите фантазии?
Когато бях малка...
всеки път, когато мама готвеше спагети...
ми позволяваше да бръкна в тенджерата и да ги стисна.
Винаги съм искала...
да вляза в басейн пълен със спагети...
От край да край, от горе да долу.
Цял басейн пълен със спагети.
Какво ще кажеш, за един пудел?
И наградата се присъжда на Труман Шиф и неговия ум.
- Благодаря ти, Труман.
- Намиращ се точно над носовата кост, и свързан с..
Лека нощ, Труман.
Да.
Забавленията са си забавления, деца, но имам една учебна среща...
с автономните нерви на гръдния кош.
- Успех. Внимавай с кръга на Уилис.
- Успех и на вас.
И следващата ни награда, за най-добрия дресьор на пудели...
който не общува въобще със...
Добре. Това, което направи, беше много мило, признавам.
Уау. Това парченца лед ли са, които току що паднаха?
- Ти май никога не си сериозен, а?
- Не. Бях такъв.
Никога не ми е отивало, всъщност.
- Нима.
- Да.
По-добре и аз да се захващам с гръдния кош, така че...
Наистина те харесвам.
Ха! Не мога да повярвам, че го изстрелях просто така.
Виж, благодаря ти, че ме взе с теб тази вечер.
Беше доста забавно.
Лека нощ.
Чакай малко.
Когато ти казах, че те харесвам, ти не каза...
"Не си въобразявай. Предпочитам прокажен да ми направи лоботомия".
Трябва да значи нещо.
Може би съм просто учтива и не искам да нараня чувствата ти.
Но ти не си учтива. Ти си груба.
Понякога си направо много голяма гаднярка.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Д-р Хайер, свържете се с аптеката.
"Сини небеса
блестят над мен
Нищо освен сини небеса
Не виждам
Синигерчетата
Пеят своята песен
- Вие лекар ли сте?
- Не. Студент по медицина.
Но ако има нещо, с което бих могъл да ви помогна...
- Искаш да ми помогнеш?
- О, да. Какво да направя?
Слушай, малък, доброжелателни глупако.
Ако имаш желание да се почувстваш добре, не го прави за моя сметка.
Сега се разкарай от тук, защото хич не ми помагаш!
Йо! Давай, каубой! У-ху!
Йее!
О! О! Предавам се! Ще ти кажа, какво искам да знам!
Искаш ли да ми обясниш, какво си мислиш, че правиш?
Ъх...
Само се смеем, господине.
Американския журнал на медицината са открили, че смеха...
повишава отделянето на катеколамини и ендрофини...,
които на свой ред повишават въздуха в кръвта, отпуска артериите...
ускоряват сърдечната дейност, намаляват кръвното налягане...
което има положителен ефект върху цялата кръвоносна и респираторна система...,
а като цяло повишава скороста на реагиране на имуната система.
Умен клоун, а?
Г-н Адамс.
Когато ви казах, че познавам д-р Прак...
да не би да ви подведох да мислите, че съм мекушав, като него?
Бихте ли си свалил престилката.
Предупредих ви, че няма да контактувате с пациенти до третата година.
Аз съм на посещение при познат, господине.
Защо сте тук?
Ако искате да сте клоун, ходeте в цирка.
На пациентите не им е нужно забавление. Не им трябва приятел.
Трябва им лекар.
Не искам, да ви виждам отново в болницата.
Ами ако посещавам пациентите в свободното си време?
Да, а за свободното ви време.
Споменаха ни, че трябвада бъдем подозрителни...
към нивото на оценките ви.
Какво искате да кажете? Че преписвам?
Оценките ви са, сред най-високите в класа, а не изглежда да учите много.
Това е абсурдно.
Съучениците ви не мислят така.
Нима. Кой?
Предупреждавам ви. Стойте настрана от болницата.
Казал си на Уолкът, че преписвам.
Знам, че си го направил. Просто ми кажи защо.
Стига глупости, Хънтър.
Аз живея с теб. Прекрасно знам дали учиш или не.
И си по-добър от мен? Хайде де.
Ти арогантно, надуто човече! Кой те е назначил да определяш, какви трябва да са лекарите?
Само защото баща ти и неговия баща са били лекари, да не се онаследява?
- Прав си, по дяволите.
- Нима?
Израстнал съм с това.
Знам какво е, да погледнеш в очите на смъртници всеки ден...
и вечер да се прибираш у дома за вечеря.
- Знам какво е нужно. А ти го нямаш.
- О, нима. А ти го имаш?
Ако не ме харесваш, просто си го кажи.
Не те харесвам!
Защо не ме харесваш? Ти си глупак, а аз те харесвам.
Защото превръщаш усилията ми в нищо работа!
Искам да съм лекар! Това не е игра работа!
Не е забавачка!
Говорим за сериозно нещо!
Аз имам качества да стана велик лекар...
но за да стане това, трябва да се пожертвам, за да стана по-добър.
"По-добър". По-добър от мен?
Аз ще спася животи, които не могат да бъдат спасени иначе.
Мога да бъда, като теб, да се смея да се забавлявам, ха ха...
но предпочитам да уча, защото колкото повече научавам...
толкова по-вероятно е, да намеря правилното решение в критичен момент, и да спася нечий живот.
И казваш, че съм глупак? Казваш ми, че съм глупак?
Знаеш ли, може би си прав...
но попитай хората, когато смъртта почука на вратата им...
дали предпочитат глупак, като мен, или детски учител...
който да им целува задника!
Защото, когато настъпи момента, бих предпочел глупак...
и ти също.
Знаеш ли, забравих колко млад си в същност...
и че мислиш, че трябва да си гадняр за да свършиш нещо...
и всъщност си представяш, че идеята за това е нова.
Знаеш ли какво би трябвало да направя? Да отнесем въпроса към Медицинския съвет.
Сигурно имам конституциони права, да посещавам болните.
Защо не казваш нищо?
Съжалявам, Пач.
Мисля, че Уолкът има право.
Това е болница.
Хората страдат и умират.
Всички умираме, Труман. Нашата работа е да повишаваме здравето.
Знаеш ли, какво значи това?
Да повишим качеството на живот, а не само да отлагаме смъртта.
и в двата случая аз...
Ще е по-добре за теб... Мисля, че трябва малко да се спотаиш.
Може да си прав.
Представяне на предстоящите атракции.
Сестра.
"Смърт. Да умреш. Да се изпариш. Да починеш. Да загинеш".
Да се вкочениш. Да гушнеш букета. Да ритнеш камбаната.
Да угаснеш.
Да дръпнеш пердето, починал, абдикирал, заминал и безжизнен.
Мъртъв, като гвоздей. Мъртъв, като херинга.
Мъртъв, като овнешки бут. Мъртъв, като глупак.
Последния дъх. Да платиш дълга си на пиродния закон. Големият сън.
Да ти гаже Бог, "Намали".
- Да напуснеш хотела.
- Да отлетиш от света на смъртните.
- Да отидеш в земята на щастието.
- Да мигнеш за невероятно дълъг период от време.
- Да откриеш някого бездушен.
- Да бъдеш ужасно разлагащ се.
- Шведска маса за червеите.
- Да хвърлиш топа.
- Да подпалиш плевнята.
- Да хванеш таксито.
- Да платиш сметката.
И ако най-после те заровим, ще има къде да си паркирам колелото.
Уоуу! Излизаш от улей номер девет, яздейки коня на морфина!
У-ах!
Хайде сега. Хей, да
Да проверим майчинското отделение. Знаеш ги бебешоците.
Пред вас виждате стъкловидно тяло съставено от прозрачно желе...
с мрежа от колагени влакна.
Светлина, моля.
Преди да приключим декан Уолкът има кратко съобщение.
Ще си прави смяна на пола!
Следващие понеделник, болницата ще бъде домакин...
на медицински семинар-тире-оттегляне...
за братството на Американския колеж на генеколозите.
Аз ще ангажирам стриптизьорките.
Много е важно те да бъдат посрещнати по добава на техния статут и положение.
По традиция избирам прекрасен студент...
да оглави комитета по посрещането.
Не разполагаме с много време, и аз не бих искал да застрашим...
учебното време на някой по-слаб студент.
Тази година избрах...
Хънтър Адамс.
О, ами благодаря ви.
Хънтър...
има стриктен списък с инструкции в офиса ми.
О, и на залата ще й дойде добре едно почистване.
Чухте ли го? "По начин, отговарящ на техния статут и положение".
"Аз съм велик лекар! Боготворете ме! Легнете под краката ми!
Кой смее да ми се изпречи?"
Знаете ли какво си мисля? Може би трябва да декорираме със западин мотив.
Какво ще кажете? Ах.
Нещо със стремена и голям надпис, гласещ...
"Хауди, гиниколоси! Радвами са да съ запознаим!"
- Какво ще кажете?
- Защо не го направим, по нормалния начин?
- Какво имаш в предвид?
- Например, като да се дипломираме.
Ако на някой не му харесва, моля, просто да си тръгне още сега.
Добре.
Уау! Да!
Добре.
Точно навреме.
Добро утро, докторе. Добре дошли в лагера. Радвам се да ви видя.
Как сте, докторе?
Господа, мисля, че ще откриете всичко необходимо...
за вашите нужди.
Приготвили сме ви всичко в залата.
Ако само ме последвате...
Добре дошли, ледени ръце.
За нас е чест, да приветстваме-тире-посрещнем...
всички вас, докоснали се до много жени по такъв невероятен начин.
Заповядайте.
Внимавайте. Малко е хлъзгаво.
И ако си мислите, че там е горещо... Уоо!
Заповядайте!
Доведи го веднага в офиса ми.
Добре, господа, Ако, ъм... Аха...
Бихте ли ме последвали.
Искали сте да ме идите, господине?
Освободен си.
Господине.
От училището.
Ако обичате да си съберете нещата...
и да напуснете училището възможно най-скоро.
Защо?
За това ,че накарах група лекари да имат малко чувство на хумор за себе си?
О, аз имам чувство за хумор.
Намирам го за смешно, че колкото и да сте умен...
ми давате основателни причини да ви изхвърля от тук!
С какво толкова ви заплашвам, господине?
Защото искате от нас да се принизим до нивото на пациентите ни...
да унищожим обективноста...
и да вкараме идеалистична приятелска система...
която би ти позволила, да се пребориш с чувството си за неадекватност.
Това, което направи днес...
е непростимо.
Направи си огромен майтап с изтъкнатите ни гости.
Ако си мислиш, че ще продължавам да толерирам безсрамното ви незачитане на правилата в тази...
На какво се смеете?
Да не би това да ти е смешно?
Махай се от тук!
Безсрамно незачитане на училищните правила и процедури.
Нарушаване на директно нареждане на декана.
Наясно съм с новаторските ти опити...
да накараш гостите ни, генеколози, да се почувстват у дома.
- А сега, какво би искал да направя за теб?
- Искам да завърша, господине.
Декан Уолкът не мисли така...
Но оценките ми са много над средното ниво.
Искам да завърша, за да стана лекар.
Добре, ще ти го кажа направо.
Под мое управление седят болница и медицинско училище.
Длъжен съм, да вярвам на служителите си...
иначе техният живот се прецаква.
Ако техния се прецака, моя се прецаква също. Следиш ли ми мисълта?
- Да.
- Добре.
Сега, уф, Декан Уолкът e eдно.. главоболие...
но от него зависи да ме държи в течение какво се случва тук...
и аз никога не бих поставил твърденията на никой студент пред неговите.
Както и да е...
Аз също имам източници, които ме информираха, че вашите “антики”...
са подобрили качеството на живот за пациентите.
Те не се оплакват толкова много, взимат по-малко медикаменти...
и,уф, как му беше името на оня в 305, не е хвърлял подлогата си по сестрата...
вече от седмица.
- Бил.
- Да, както и да е.
Така, от сега вие няма да влизате в болницата...
освен под наблюдението на дежурния лекар, като част от програмата ...
и ще бъдете под ръдовотството на Декан Уолкът.
Да, сър. Това, значи ли, че съм още в училището?
Аз не бих те прецакал...
но,ти просто гледай сам да не се прецакаш,ок?
Влез. Моля, влезте!.
Здравейте?
- Здравей.
- Пач?
- Добре дошла.
- Какво правиш?
- Помислих, че учим.
- Учим молекулярна биология.
Къде си в момента?
Някъде.
ИЗНЕНАДА!
- Честит Рожден Ден!
- Честит Рожден Ден!
Не мога да повярвам. Къде е той?
- Току що го видях наоколо.
- Къде е той, Трумън?
Тук е. Ще трябва да го откриеш.
- Пач?
- Ха-ха!
"Не те обичам, като че ли си солена роза или топаз...
или като възду с ухание на карамфили that fire shoots off.
Обичам те така, както е писано тъмнината се обича...
в тайнствата между сянка и душа".
Ще го довършим по-късно.
Какво по дяволите е това? Хънтър.
Хънтър, отговори ми, моля те!
Спри да се смееш! Труман, виждам те!
Кой по даволите си ти? Ти не си...
Ох! О, не-е!
Изкълчих си глезена! Някой да доведе някого, моля ви!
Някой... Ехо-о? Глезенът ми!
Можеше да си спестиш това и просто да ме поканиш да излезем.
Някой да е казвал нещо за покана?
Аз дочух нещо за теб.
- Че съм бил в психиатрична клиника?
- Вярно ли е?
Опитах се да се самоубия.
Престоят ми в клиниката беше най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
- Какво направиха лекарите, за да ти помогнат?
- Докторите не ми помогнаха.
Пациентите го направиха.
Те ми помогнаха да осъзная, че помагайки на тях, аз мога да забравя собствените си проблеми.
И го направих. Наистина помогнах на някои от тях.
Беше невероятно усещане, Карин.
Имаше един пациент - Руди.
Аз му помогнах, сега може да пикае.
Но за пръв път в живот ми, аз забравих собствените си проблеми.
Беше невероятно.
Кое?
Това,че ъ-ъ, някой, който познаваш, би могъл да направи за мен...
каквото ти направи след моето отношение.
Никой не е правил за мен нещо такова преди.
Благодаря ти.
Лека нощ.
Не, не е Лека Нощ. Велика Нощ е!
Ти знаеш?
Здрасти, аз съм баптист Джон. Някакви обаждания?
Опитвах се да се свържа с теб.
Обичам те.
Нека отидем навън,а?
Хей, Бил.
Тюркоаза ти отива.
Не е нужно да казващ нещо. Знам, че изглеждам добре.
Момчетата ми.
Моите момчета са красиви, а?
- Да.
- Видя ли момчетата ми?
Да.
Тя също не е лоша.
Мислиш, че след като си заминаш, може би аз бих ...
О, убиваш ме , Пач.
Изпией ми глупавата песен.
"Синьото небе ми се усмихва
Само синьо небе
Виждам над мен.
Синигерчета пеят песента си
Само синигерчета
По цял ден.
Сини са дните,
Свършиха те.
Само синьо небе
От днес за напред"
До скоро, Бил.
Моля ви! Прегледайте детето ми!
- Съжалявам, мамо.
- Някой говори... ! Някой, който и да е!
- Вижте състоянието на детето ми!
- Трябват ми попълнени формуляра.
Детето ми! Детето ми!
Мамо, ако попълниш формулярите, можеш да я видиш след миг.
- Някай...
- Извинете ме.
- Какво става тук?
- О, пиян шофоьор. Тя е изгубила мъжа си и сина си.
- Дъщеря и е в травматологията, но не изглежда добре.
- Трябват ми попълнени формуляри.
- Моля! Искам да видя детето си!
- Ще я видите след малко.
Искам да видя детето си! Детето ми! Моля ви!
Може би ще можете да ми обясните така, че да го разбера.
Това е процедурата.
Не е правилно жена прекарва последните мигове от живота на умиращото си дете...
в попълване на формулари.
Миналата година трябваше да ми махнат апандисита.
Забравих си осигурителната карта, и те ме изпратиха вкъщи.
Апандиситът ми щеше да се пръсне. Но на тях не им пука.
Знаете ли, антибиотиците ми струват 100 кинта на месец.
Аз платих $250 само, за да ми кажат, че ми е изкълчен глезена.
- Наистина ли са нужни всичките тези изследвания?
- Знаете какво им е нужно на тях.
Правителството трябва да плаща здравните застраховки.
Точно заради застрахователните компании цените се вдигат.
- Какво да правим?
- Да, какво по дяволите е решението?
- Да не си изкълчваш глезена.
- Да, бе.
- Пач?
- Ъха. Чакай, чакай, чакай, чакай.
Това е то.
- Трябва да кажа на Карин.
- Моля?
Ох.
- Може ли да ги взема с мен?
- Разбира се.
- Какво виждаш?
- Пач, късно е.
Какво виждаш?
Магданоз.
- И свирка.
- Не, не, не.
Погледни зад обектите. Погледни през тях.
Ето тук, виж.
Нека да се замъглят. Кажи ми първото, което видиш.
- Нещо с нос.
- Добре.
Сега си представи, че това е сграда с нос.
- Безплатна болница.
- Безплатна болница.
- Сега мога ли да си лягам?
- Не, не.
Защото ще се пръсна от идеи, и ми е нужна помоща ти.
Ще бъде първата забавна болнища в света.
Ще бъде изцяло безформена сграда.
Ще има, например, пързалки и тайни проходи, и игрална зала.
- Намали малко. Не мога да пиша толкова бързо.
- Не мога да намаля.
Ще използваме смеха, като лечение.
Лекари и пациенти ще работят рамо до рамо, като равни.
Няма да има титли, няма да има шефове.
Хора ще идват от целия свят, за да изпълнят метите си да помагат на други хора.
Ще бъде общност, в която радоста ще е начин на живот...
учението ще е висша цел, любовта ще е върховното постижение.
- Записа ли го?
- Да, не дословно, но като цяло се покрива с казаното.
- Затова ти трябва да ми помогенш.
- Пач, не.
- Да.
- Не.
Знам, че няма да е лесно, но ти каза, че всичко, което си заслужава, става трудно.
Виж, ъ-ъ...
Аз не съм като теб, Пач.
Аз искам престилката. Искам хората да ми казват лекарка, повече от всичко.
- Искам признанието.
- И ще го виждаш вски ден, в очите на пациентите, на които си помогнала.
Има и други неща в живота, освен това, което ни казва Уолкън.
При него става въпрос за власт и контрол, нали?
- Знам, че си уплашена.
- Прав си. Уплашена съм.
До смърт.
Ти си седиш тук и говориш за живот без граници...
нали знаеш, и за разчупване на правилата.
Всичко това звучи много, много романтично.
Искаш ли да ти кажа истината за тези глупости, Пач?
Хората се нараняват.
Кой нарани теб?
- Трябва да вървя.
- Недей. Моля те. Не, не. Изслушай ме. Хайде.
Каквото и да е... Хайде. Можеш да ми кажеш.
- Мога да ти помогна. Кълна се.
- Лека нощ. Ще се видим утре.
Разреши ми да ти помогна, моля те.
Започвам много да харесвам тила ти.
Почистете го, и го заведете да го зашият.
Ще се оправиш, Лари.
Лари постояно влиза и излиза от спешнот в последните години.
- Не защото му се случват нещастия.
- Не. Баща му почина преди година.
От тогава е обект на депресия и самоизмъчване.
Травма на главата, D-5.
- Благодаря ти за това.
- Можеш да ми се отблагодариш, като не ме уволнят заради теб.
Само наблюдателни обиколки и не нарушавай болничните правила.
Виж, Пач.
Ти си нещо хубаво за тази болница.
Напомняш ми мен самия, когато започвах...
запален, с желанието да спася света.
Но след известно време това се губи.
Системата е каквато е.Не е перфектна, но е всичко, което имаме.
Защо трябва да е така? Защо да не може да се промени?
Ако го измишлиш как, Пач...
и ако се сетиш, аз съм до теб.
От шесто легло трябва да се вземе кръв.
На г-жа Обанън трябва да се вземе кръв.
Здравей, Ед. Замаян ли се чувстваш?
- Да.
- Здравейте, г-жо Обанън.
- Мога ли да ви наричам Катрин? Ще ви вземем малко кръв.
- Аха.
Можете ли да ми кажете колко пръста виждате?
Колко пръста са?
Колко пръста?
- Колко пръста виждаш, Ед?
Още колко време трябва да си затварям очите?
Само дакато аз отворя своите.
Дръж ги затворени.
Почти пристигнахме.
Не така. Ето насам.
Хайде. Хайде.
Ето така. Добре.
Тук, така. Дръж се за мен.
Съвсем близо е. Още съвсем малко.
- Добре, добре.
- Ето така.
Ето така. Всичко е наред.
- Почти стигна.
- Страх ме е.
Няма от какво. Струва си.
Добре. Готова? Внимавай, къде стъпваш.
Ето така. И... отвори очи.
Прекрасно е.
Това са 105 акра от истинска гора.
Седем потока, два водопада.
Това е... бъдещото местоположение на Института Гесунхайт.
Твое ли е?
Все още не, но скоро ще бъде.
- Хайде. Има и още нещо.
- Хмм?
Какво е това?
Новият ни дом.
Карин, какво мислиш?
- Как го... намери?
- От него.
Артър Менделсон. Всичко това е негово... земята, бунгалото.
Дава ни да го ползваме, докато можем да го закупим.
Г-н Менделсон, съзнавам, че при условията на вашата хоспитализация...
вие сте запазил контрола върху собственоста си.
- Въпреки това...
- Научи ли вече нещо за проктологията???, Пач?
- Малко.
- Добре.
Погрижи се за този задник, вместо мен, ако обичаш.
- Приятно ми беше да се запознаем.
- Да. Г-н Менделсон, ъ-ъ...
Има стая и за теб.
- Здравей Байл.
- Хей, Пач.
- Кой е Байл?
- Стар приятел.
- О.
- Без медицинска застраховка.
Ще остане при нас за няколко дни.
Какво ще кажеш?
Мисли с перспектива.
Хей.
Вие определено сте чаровна двойка. Не можем да продължаваме така.
Госпожо, картата ви е изтекла.
Имате ли валидна карта?
А? Медицина. Китайска медицина.
Да, да. Там боли.
Да, изчакайте за момент. Имам само една ръка.
Гесунхайт.
- Да вървим!
- Да, ъ-ъ.
Ъ-ъ, да.
Здравейте. Как можем да ви помогнем?
Не знам.
Ч-чух за това място и, ъ-ъ...
и си, и си помислих, че бих могъл да...
Да поговоря с някого, защото в мислите ми...
Това е лудост.
Започва да се разчува и в момента поемаме пациентите на три различни болници.
Започвам педиатричната практика другата седмица. Не знам как ще се оправя.
Някой да има нужда от лекар?
Да опитаме това. Така. Вижте това.
Благодаря ви, Джуди и Киси, за прекрасното лекарство.
- Как си Франк? По-добре ли си?
- Да, по-добре ми е.
Добре, продължавай с лекарството.Няма да сбъркаш, щом си Марксист.
Хей, Пач?
- Да?
- Това е, ъ-ъ... Не разбрах името ти.
- Лари.
- Здравей, Лари. Как си?
- Добре.
- Приятно ми е да се запознаем.
От какво се интересуваш, Лари? Кое те възбужда?
- Кое ти харесва?
- Обичам да чета.
Аз обичам да чета. Какво обичаш да четеш? Кой е любимия ти автор?
- Казантакис.
- Казантакис.
О. "Светът е един проблем. Хората се нуждаят от малко лудост, или..."
"Или няма да посмеят да скъсат въжето, за да се освободят".
Това е чудесно, Лари. Прекрасно.
Ще се разбираме чудесно. Труман.
- Да, Пач. Кажи?
- Ще дойдеш ли за малко, да разведеш Лари наоколо?
- Радвам се, че си тук. Добре дошъл.
- Благодаря.
- Виждал съм Лари в Спешното.
- Странен е.
Аз съм странен. Ако ние не покажем състрадание, тогава кой?
Как ви беше името? Да.
- Здравей.
- Здравей.
- Всички ли заспаха?
- Да.
Но не заради мен.
Добре ли си?
- Да.
Боже, Пач, невероятно е.
Кое?
Това, което направи с мястото.
- Ти също.
- Добре.
Хората, на които помагаме...
нямаше да има къде другаде да отидат.
Ти си добър човек.
Какви сме си ние?
В мен ли е причината?
Искам да кажа, ... нима сме приятели, които от време на време се целуват?
Пач...
през целият ми живот...
мъжете са...
ме харесвали.
Целия ми живот.
Когато бях малка,...
поглеждах през прозореца на стаята ми в гъсениците
Толкова им завиждах.
Без значение, какви са били...
без значение,... какво им се е случило...
те винаги могат да се скрият, разбираш ли...
и да се превърнат в прекрасни същества, които могат да отлетят...
напълно незасегнати.
Толкова мразех мъжете.
Не исках да имам нищо общо с тях.
После срещнах теб.
Начинът, по който искаш да помагаш на хората, Пач...
Промените, които виждам във всички около теб...
Обичам те.
Обичам те от толкова отдавна.
Ти ме изплаши.
Гледах те как спиш.
Идва ми отвътре. Впечатляващо, а?
"Обичам те без да знам как...
"или къде, или кога.
- Обичам те изцяло..."
- Пач.
Съжалявам.
Няма нищо.
Имаме малък проблем отвън...
с който трябва да се справим.
Опитвахме се да ви предупредим за това...
че запасите ни са на нулата.
Там има един възрастен господин. Изкълчил си е рамото.
Нямаме ластични бинтове. Увил съм рамото ми със собствения му колан.
Нямаме йод. Нямаме дори марли, за Бога.
Има цяла стая с материали в болницата.
И сигурно защото тези материали принадлежат на болницата.
Не. Твърде е очевидно.
Хайде. Трябват ми краката и силата ти.
- Хайде.
- Чао.
Дръж се прилично.
- Би ли побързал, моля те? Тия работи ще ме смачкат.
- Тихо. Ти си труп.
Oу! Шшшт!
- Oу!
- Проклятие!
- Внимавай!
- Тихо. Млъкни!
Чудех се, дали някой не може да намине днес.
Не съм много добре. Ъ-ъ..
Бях, бях... Би ми помогнало, ако поговоря с някой.
Ъ-ъ...добре.
Ехо?
Лари?
Лари?
Добре ли си?
Да, да , да. Добре съм, добре.
- Не знаех, че можеш да свириш. Звучи прекрасно.
- Благодаря.
И къщата... невероятна е. Твоя ли е?
На баща ми е. Той ми я остави.
Нека ти взема якето.
Ето.
- Добре ли си?
- Да. Добре съм. Добре съм.
Ъ-ъ, влез. Влез.
Благодаря.
Наистина не мога да остана задълго. Исках само да видя как си.
Да, права си.
Не искаме да закъсняваме.
Пач.
- Ох.
- Търсиха те по телефона.
Декан Андерсън иска веднага да отидеш в кабинета му.
- O, не. Уолкът е разбрал, че сме взели материалите.
- Мъртви сме.
Имай малко вяра.
Декан Андерсън, знам за какво става дума и мога да ви уверя...
Седни.
Нещо се е случило снощи.
Карин Фишър е била убита.
Била е с Уолрънс Силвър.
Имало е изстрели, и после се е самоубил .
Божичко, Пач, съжалявам. Знам, че ти беше приятелка.
Ако има нещо, ъ-ъ, което мога да направя...
Ужасна работа.
"В Твоите ръце, O Милостиви Спасителю...
оставяме Твоята слугиня Карин.
Приеми я с милостивите Си ръце,
в блаженния покой на вечния мир,
и в благословената компания на светците... над нас".
Амин.
Казах ти, че ще го довърша някой друг път.
Предполагам, че момента е подходящ.
"Обичам те, без да знам как... или кога...
или от къде.
Обичам те откровено, без усложнения и гордост.
Обичам те така, защото не познавам друг път освен този.
Толкова отблизо...
че ръката ти на гърдите ми е моята ръка.
Толкова отблизо, че ако затвориш своите очи...
заспивам аз".
Съжалявам, мила! Съжалявам!
Не можем да спрем. Знаеш го, нали?
Ами пациентите ни? Какво ще им кажем?
Ще се оправят. Оправяли са се и преди.
- Отказвам да напусна.
- Добре.
Боже,такъв си егоист.
Това беше твоята идея, но всички заедно я направихме и принадлежи на всички ни.
Карин винаги ще бъде между тези стени.
Ако се махнеш от тук, ако оставиш всичко да замре...
Посветил съм всеки свободен миг, който имам...
да ти погам, за нещо, което мисля, че е чисто и добро.
Отказването няма да ти помогне да го преодолееш.
- Винаги си ни казвал...
- Спри!
Какво съм ви казвал?
Че хората са добри. Вярвайте на хората? Хa!
Знаеш ли, Труман...
от всички божии творения, само хората убиват собствения си вид.
Ето ти един забавен факт за последния изпит.
Смъртта на Карин не превръща помагането на хората в лошо нещо.
Тя го предчувстваше.
Тя знаеше, че има нещо лошо в Лари. Аз не го видях.
Пач, защо се държиш така?
Защото аз я убих, Труман.
Дадох й лекарството, което я уби.
Тя щеше да е тук, ако не я бях срещнал.
Не можеш да си тръгнеш.
Ако това, което казваш е вярно, изглежда прилагам закона за случайностите.
Какво правиш?
O, значи не мога да си тръгна докато не ме биеш, а?
Добре, предавам се. Ти си номер едно.
Най-умния студент в курса. По-умен си от мен.
Това ли искаш да чуеш? Сега мога ли да тръгвам?
Познаваш ли г-жа Кенеди от 212?
Не яде.
Ходя в стаята й всеки ден, в последните три седмици.
Не мога да я накарам да яде.
Сега, аз знам всичко, което има да се знае за медицината.
Изучавах практиката.
По-добър съм и в работата, и в диагнозите от всеки лекар в тази болница.
Но не мога да я накарам да яде.
Ти имаш дарба.
Имаш подход към хората.
Нали разбираш, харесват те.
И ако си тръгнеш, няма как да се науча и аз.
И сега какво?
Какво искаш от мен?
Да, бих могъл да го направя.
И двамата знаем, че ти не би ме спрял.
Отговори ми, моля те.
Кажи ми какво правиш.
Добре, да погледнем смисъла.
Създаваш човек.
Той страда от неимоверно количество болка.
И умира.
Може би е трябвало да помислиш малко повече...
преди Сътворението.
Почивал си на седмия ден.
Може би е трябвало да го изкараш в състрадание.
Знаеш ли какво?
Не струваш нищо.
Все още ли искаш помощ с г-жа Кенеди?
Здравей, Аги.
Имаме специялна изненада за теб.
Изненада!
Добре дошла, Аги!
Аги! Аги!
Дръж се здраво, Аги!
Ето така.
- Влез, Аги!
Да.
Ангелчета от спагети, Аги! Анчелчета от спагети!
Пач?
Хей. Не би трябвало ти го давам.
- Сега се обръщаш и си тръгваш.
- Защо?
Ще бъде подробно описано в писмото ти за освобождаване.
- Защо?
- Не ти е тук мястото.
Има стандарти и закони.
Караш пациентите и всички останали да се чувствуват неудобно.
- Вие се чувствувате неудобно.
- Е, можеш да го приемеш и като личен въпрос.
Но истината е, че не си направен за лекар.
- И е мое задължение...
- Задължение?
Вие имате замо едно... да бъдете глупак. Колко трудно може да е това?
Само трябва да се подсигурите главата ви да е празна и да си стои на мястото.
- Напускаш неабавно.
- Искам да си видя досието.
То е поверително.
Само персонала...
Моля ви, трябва да имате разрешение.
Не можете просто така да влизате и да си вземате досието!
Оценките ти са, в общи линии, перфектни.
Та ти трябва да си с почти най-високите оценки в курса.
Виж това. "Прекомерно щастие".
- В действителност се казва, че си прекомерно щастлив?
Какво трябва да значи това? Това не е ли хубаво?
- Ще се боря с това.
- Какво можем да направим?
Декан Уолкът е твърдо решен никога да не станеш лекар.
Дори декан Андерсън се е подписал.
Не, прецакан съм.
Това ми харесва.
Имаш нужда от помоща ми.
Предпочитам да си мисля, че те използвам.
- Имаш само една възможност.
- Ще трябва да се явиш пред медицинската комисия.
- И как ще стане?
Ти твърдиш, че има предубеждения и несправедливост.
- Молбата ще ги притесни. Ще трябва да направят разследване.
- И после?
- Ще преразгледат оценките ти, което е добре...
ти си почти най-добрия в курса,...
но преди всичко ще регледат поведението ти.
Имаш ли някаква представа с какво може да те злепостави Уолкър?
От къде го намери?
Не питай.
Не могат да ме спрат да завърша, заради личен недостатък, нали?
Хънтър, имаш работа с медицинска институция.
Те сами си пишат правилата.
Ще трябва да насочиш вниманието им към високите оценки, а не към това.
Прецакан съм, нали?
Ти си почти лекар.
А те са експерти.
Мисли за тях, като за равни... и върни това.
Да.
И си купи костюм.
Хънтър Адамс.
Обвинен сте в практикуване на медицина без разрешително.
Това е много сериозно обвинение, синко.
Осъзнаваш ли, че е незаконо да практикуваш медицина без диплома?
Да, господине, осъзнавам го.
Наясно ли си, че отварянето на клиника без нужните сертификати...
може да постави и теб и хората...
в голяма опасност?
Домът клиника ли е, господине?
Ако приемаш пациенти и ги лекуваш...
местонахождението е без значение.
Господине, бихте ли ми обяснили какво значи лечение?
Да. Лечение означава грижа за пациент, дошъл да търси медицинска помощ.
Лекували ли сте пациенти, г-н Адамс?
Аз живея с няколко човека. Те идват и си отиват, когат поискат.
Предлагам им, каквато помощ мога.
Г-н Адамс...
лекували ли сте или не пациенти в ранчото си?
Всеки, който идва в ранчото е пациент, да.
И всеки, които идва в ранчото е също и лекар.
Моля?
Всеки, който дойде в ранчото се нуждае...
от физическа или психическа помощ.
Те са пациенти.
Но и всеки дошъл в ранчото отговаря за грижите, към някой друг...
независимо дали с готвене, почистване...
или дори с най-дребни задачи, като изслушване.
Това ги прави лекари.
Използвам думата широко, но не е ли лекар този, който помага а другите?
В кой момент думата "лекар" се използва само за случаи като, "От тук , д-р Смит"...
или "Извинете ме, д-р Шол, какви прекрасни разбойници"...
или, "Извинете ме, д-р Патерсън, но газовете ви не миришат"?
В кой момент от историята лекаря се превърна в нещо по-различно...
от доверен приятел, който посещава и лекува болния?
Вие ме питате дали съм практикувал медицина.
Ако това означава да отвориш вратата си за нуждаещите се...
на тези, които ги боли...
да се погрижиш за тях, да ги изслушаш, да им сложиш студена кърпа докато им мине температурата...
ако това е практикуване на медицина, и лекуване на пациент...
тогава се признавам за виновен, господине.
Осъзнавате ли последствията от действията си?
Ами ако някой от пациентите ви беше починал?
Какво лошо има в смъртта, господине?
От какво толкова се страхуваме?
Защо не можем да се отнасяме към нея с известна човечност и достойнство и приличие...
и, прости Боже, може би дори хумор?
Не смъртта е врага, господа.
Ако ще се борим с болеста,нека се борим с една от най-ужасните болести на света...
безразличието.
Седях в училището ви и слушах лекции за отдалечаване...
и професионална дистанция.
Това е неизбежно, господине.
Всяко човешко същество има допир с друго.
Защо да го няма и при отношенията пациент/лекар?
Затова слушах уроците ви и вярвам, че грешат.
Мисията на един лекар не трябва да е само да предотврати смъртта...
а да подобри качеството на живота.
Затова, когато се лекуват болести или печелиш или губиш.
Ако се лекува човека, ви гарантирам, че печелите, без значение от резултата.
Тук днес, в тази стая е пълно със студенти.
Не им позволявайте да ви приспят. Не им позволявайте да ви направят твърди, пред чудото на живота.
Живейте със страхопочитание пред великия механизъм на човешкото тяло.
Нека това бъде целта на студентите ви а не борбата за оценки...
които не могат да ви показжат, какви лекари ще бъдете.
Моля обърнете се към борда.
Не чакайте докато стигнете в отделенията да получите хуманноста си.
Упражнявайте комуникативноста си. Разговаряйте с непознати.
Говорете с приятелите си, говорете с грешките по телефона, с всички.
- Г-н Адамс!
- И създайте приятелства...
с невероятните хора в стаите ... сестрите могат да ви научат на това.
Те са сред хора всеки ден. Газят в кръв и лайна.
Имат купища знания, както и вашите уважаеми професори...
онези които не са починали от сърцето нагоре.
- Споделете състраданието им. Нека ви зарази.
- Г-н Адамс.
Настоявам да направите обръщението си към борда.
Г-не, искам да съм лекар от все сърце.
Искам да стана лекар, за да служа на хората...
и защото заради това загубих всичко,...
но и спечелих всичко.
Споделял съм живота на пациентите и на персонала в болницата.
Смял съм се с тях. Плакъл съм с тях.
Това е, което искам от живота си.
И Бог ми е свидетел...
без значение, какво ще решите днес, господине...
аз пак ще стана най-добрия лекар, който света е виждал.
Вие притежавате власта да спрете дипломирането ми.
Може да не ми дадете титлата и бялата престилка.
Но не можете да контролирате духа ми, господа.
Не можете да ме спрете да уча. Не можете да ме спрете да уча.
Така че имате избор... бихте могли да ме направите ваш колега...
страстен...
или да ме направите прям и непреклонен противник.
И в двата случая, вероятно все още ще ме приемат като бодил.
Но ви обещавам едно.
Аз съм бодила, който няма да успеете да извадите.
Това ли е всичко?
Надявам се не, господине.
Ще заседаваме кратко.
Благодаря ви.
Хънтър Адамс.
Намираме методите ви за ни най-малко трогателни.
Вашето изявление и поведение не оказват влияние...
върху нашето мнение за начина ...
по който се печели доверието и уважението на пациентите.
Вие открито ни обвинихте, че се придържаме доказаната практика...
която с години е била гръбнака на цялата медицинска институция.
Но...
не намираме нищо нередно в опитите ви...
да подобрите качеството на живот около вас.
Не намираме нищо нередно в желанието ви...
да разширите съществуващите практики...
и теории.
Аплодираме любовта ви към пациента.
Оценките ви са сред най-високите в курса ви...
и, затова, не намираме никакво основание за решението...
да бъде спряно дипломирането ви в медицинското училище.
Сега освен в курса ви и пренебрежителното си поведение...
имате и слава...
за която само можем да се надяваме...
няма да се разпростре измежду медиците.
И, ъ-ъ, декан Уолкът...
за в бъдеще, е по-добре такива въпроси...
да бъдат разрешавани, ако вие самия упражните малко...
"прекомерно щастие".
Днес вие се издигате...
от ученици в един клас до членове на една класа...
избрана класа.
Поглеждате напред към бъдещето с високо вдигната глава...
защото вече сте... лекари.
Д-р Майкъл Еймс.
Д-р Дорис Акърмен
Д-р Хънтър "Пач" Адамс.
Да, Пач!
Радвам се да видя, че най-накрая реши да се съобразиш традицията.
Не можете и да си го представите, господине.
През следващите 12 години, Пач Адамс отвори домашна лечебница и прие повече от 15 000 пациенти без заплащане, осигуровки и формалности.
Той закупи 105 акра земя в Северна Вирджиния, за построяването на болница Гесунхайт, която в момента се довършва.
До днес, повече от 1000 лекари са предложили да напуснат местата си и да се присъединят към Пач.
Превод IVY