Pay It Forward (2000) (Pay it Forward cd#2.srt) Свали субтитрите
Задържаха ме след работа,
а после ходих да се преоблека.
Съжалявам, но наистина...
Идваш точно навреме.
Съжалявам.
Тогава живеех във Вегас. Една нощ си вървях по улицата.
Не правех абсолютно нищо лошо.
Бях тръгнал на църква.
И изведнъж едни копелета изскочиха от една кола.
Единият беше направо като печка.
Започнах да ги разхвърлям един по един. ""На ти, мръсник!""
Показах им малко Мохамед Али.
Викам им : ""Хайде де! Давайте!""
И тогава и петимата се юрнаха и ме подгониха.
Викат: ""Ще ти светим маслото!""
А аз: ""Ако ме хванете!""
И точно тогава, без изобщо да очаквам
се натъкнах на оная старица.
Точно тя те интересува.
По дяволите.
Загазил ли си?
-Какво?
-Качвай се.
Да се качвам?
Хайде!
По дяволите.
Какво ще правим сега?
Каквото си искаме.
Мамка му!
Ако си мислиш, че сбръчкания ти задник ще го огрее.
Дори аз мириша по-добре от теб!
Така си е.
Тогава какво искаш?
Няма значение,
защото няма да го направиш.
Тук си напълно права, мамка му!
Не в колата ми!
""Не в колата ми""?!
Как можах бе!
Не съобразих, че ще опуша копринените ти пердета!
Копеле!
Предадох нататък на някакъв безнадежден наркоман.
Какво си направила? Не те чух.
Няма да ти кажа, защото това е прекалено добро за тип като теб.
Значи не съм достоен, а?
Обаче ще ми кажеш.
Ще ми кажеш!
Някаква стара скитница от Вегас ти е казала за ""Предай нататък""?
Хич не искаше, ама аз не я оставих на мира и ми каза.
Това, което искам да знам е защо?
Защо предаде нататък?
Защото никой не ми казва какво мога да направя и какво - не.
Забрави ли? 1 година без срещи.
Това не са срещи.
А какво са 7 вечери?
-Двама души се хранят и разговарят.
-Той ли плаща?
-Плаща всичко.
-Кой те пита?
-Няма много познати.
-Харесва я.
-Е и?
-Поправи и дистанционното.
-Това е годежен пръстен.
-И не пие.
На теб не ти ли се пишка? Я виж!
-Трябва да запаля.
-Ето там.
-Целуна ли те?
-Не!
А иска ли?
Понякога си мисля, че иска.
Но ако наистина искаше, щеше да го направи.
А ти искаш ли?
Не знам.
Сякаш продължава векове.
Не ти ли се е случвало да опознаеш някого, преди да легнеш с него?
-Толкова ли е зле?
-Направо трагично!
Е, лека нощ.
Искаш ли да влезеш?
И да останеш?
Влез.
Тревър е вътре.
Той спи като къпан.
Не искам да усложнявам възстановяването ти.
Нали Бони каза, че не бива да имаш връзки 1 година?
Окей.
Не мога.
Съжалявам.
Не! Нямах предвид, че не мога.
Просто...
Какво?
Много е сложно.
Разбирам. Можеш направо да кажеш, че не ти харесвам.
Така ли мислиш?
Няма проблем.
Как можа да си го помислиш?
Какво?
Какво има?
-И защо заминаваш?
-Защото ми трябва информация.
Ще похарчиш 300 долара, за да напишеш статия,
за която ще ти платят 300 долара.
Ще излезе в сериозно списание, а не в някой насран парцал.
Изразяваш се великолепно.
Мога ли да те помоля за нещо? Не сменяй ключалката.
Какво търсиш наистина, Крис?
Нещо, от което да изкарам пари.
Сигурен ли си, че е само това?
Изпих последното кафе. Запиши си в списъка за пазаруване.
Довиждане.
Кой е?
-Отвисоко ли гледаш на мен?
-Моля?
-Отвисоко ли гледаш на мен?
-Не.
Знам, че не говоря като теб и не съм чела толкова книги.
Това не е дори съществена причина.
Не ми говори така!
Съжалявам, но така си говоря. Думите са цялото ми богатство.
Защо?
Защото си мислиш, че изглеждаш ужасно?
Не ми пука за изгарянията ти, ако това са изгаряния.
-Изгаряния ли са?
-Да.
Каквото и да ти се е случило, ти наистина ми харесваш.
Ти също им харесваш.
Тогава...?
Никога досега не съм бил в подобна ситуация.
Значи те е страх? Мен също.
Лоши неща са ми се случвали.
Не съм се събличала пред мъж на по-малко от 5 бири,
но искам да го направя с теб.
Въпреки, че ме е страх.
Ти не разбираш.
Моят живот...
Моят живот е постоянен. Той е...
Той е подреден.
Всеки ден е подреден.
Ден след ден правя едно и също.
Винаги е било така.
И докато всичко около мен е така подредено...
...се чувствам добре.
Без това усещане, се обърквам.
Това ли искаш? Проклетото си подредено ежедневие?
-Само това имам.
-Не!
-Това ли искаш?
-Да!
Не ти вярвам.
Само това мога да ти предложа.
-Вината не е в теб.
-В мен е!
Аз ти предлагам нещо, но ти не го искаш.
Страхуваш се, че ще те отхвърля?
Не бих могла! Ти бягаш сам.
Ще ми викаш ""педал"", а?
Вижте какво намерих!
Това е за астмата ми!
-Млъквай!
-Престанете!
-Не мърдай!
-Помощ!
-Не мърдай!
-Спри.
Ей, Макини.
Ела тук!
Да се поразходим.
Помогни ми, моля те!
Майната му. Хайде.
Пуснете ме!
Адам
Избяга от часа ми.
Минаха цели 4 дни.
От кога?
Минаха цели 4 дни. Защо не се обади на майка ми?
Не знам.
Тя също не знае.
Какво е станало?
""Предай нататък"" не проработи.
Дори аз не се справих.
Исках да помогна на Адам.
За какво?
Да не го бият.
Но ме хвана шубето и той го отнесе.
Оставих ги да го набият.
Ти не си виновен.
Това просто се е случило.
Понякога не можем да направим нищо.
-Не е честно.
-Знам.
Не знаеш!
Трябваше да звъннеш на мама.
Можеше да направиш нещо, ако имаше желание.
-Защо те хвана шубето?
-Не ме е хванало.
Когато стане нещо, вече ще е късно.
Какво ще стане? Какво искаш да кажеш?
Той ще се върне.
Кой ще се върне?
Кой...
Баща ти.
Баща ти ще се върне.
И...
Какво ще стане, когато той се върне, Тревър?
Ще те бие?
Ще бие нея?
Не и ако там има някой.
Някой друг.
Тревър, аз...
Наистина ми е много трудно.
Толкова ли е лайнян света?
Не е.
Но ти се справи чудесно.
Аз се гордея с теб.
Гордея се с теб!
Не знам дали те интересува,
но смятам да оценя старанието ти, а не резултата.
Не ми пука за оценката.
Исках да разбера дали светът може да се промени наистина.
Влез.
Тревър!
-Получи се!
-Боже.
-Винаги ли става толкова рано?
-Какво?
Той ме видя!
-Това е окей.
-Аз съм му учител.
Сега ще трябва да предадеш нататък!
Юджийн.
За теб съм г-н Симонет.
Но ти спа у нас.
-Връщай се в леглото.
-Защо?
Рано е и аз трябва да тръгвам за училище.
-Днес е неделя.
-Неделя ли?
Неделя?
Мама ще ни направи закуска.
Цялата ми програма се обърка.
Погрижи се за него. Ще ти звънна по-късно.
Пак да дойдеш!
Харесваш ли го?
Недейте, госпожо!
Махай се!
Нищо няма да ви направя.
Вземи я!
Много мило, но парите ви не ми трябват.
Какво правите?
Нищо няма да ви направя!
Господи, изслушайте ме!
Няма толкова нерешим проблем. Слезте!
Какво правите?
На теб какво ти пука?
Дължа една услуга.
Не на мен.
Защо не?
Само преди минута...
единственото, за което мислех, беше следващата доза.
А след това ви видях и спрях да мисля за това.
Моля те, върви си!
Аз не го заслужавам.
Защо?
-Мили Боже!
-Кажете ми!
Защо не го заслужавате?
Няма да ме разбереш.
Шегувате ли се? Да не мислите, че живея в ""Риц""?
Да изпием по едно кафе?
Какво?
Направете ми една услуга.
Спасете живота ми!
Хвани го на въжетата!
Изпусна го!
Мъртъв е!
Пусни му кръв, пич!
Направи му ДДТ!
-Какво?
-Ще му приложи ДДТ.
Вдига го и го хвърля на ринга!
Започвам да се тревожа за теб.
-Чуваш ли ме?
-Мъртвец!
-Парализиран е! Излез от ринга!
-Не може да излиза от ринга.
Трябва да си вземе стол.
Стол?
Забавено повторение.
Кога стана толкова кръвожаден?
Заведи ме на кеч! На първия ред се плиска кръв.
Не искам да ме плиска.
Подарък за рождения ми ден.
Знаеш ли какво ще ти подаря? Чисто нова енциклопедия.
С кожена подвързия.
""Историята на Пелопонеските войни"" от Тукидит.
По-скоро ще ти купя 51 тома.
И всеки ден ще те препитвам какво си прочел.
Здрасти, Арлийн.
Не можеш да останеш, Рики.
Знам.
Знам, че живяхме в истински кошмар, Арлийн.
-Но аз го направих.
-Какво направи?
Знаех, че за да се върна, трябва да спра пиенето.
Истина е.
Не съм пил 5 месеца, 2 седмици и 4 дни.
-Къде беше?
-Има ли значение?
Трябваше да се променя.
-Ти спря ли пиенето?
-Да. И то без да мърдам оттук.
Винаги си била по-силна от мен.
Няма ли да спреш за малко?
Моля те!
Да седнем и да поговорим.
Господи!
Извинявай.
Какво правиш тук?
-Искам да ти обясня.
-Няма нужда от обяснения.
Моля те, не ми говори така!
Познаваме се от 13 години. Сега и двамата сме спрели да пием.
Желая ви щастие.
Трябва да му дам този шанс.
Шанс ли? За какво?
Да се промени.
Да наваксаме загубеното.
Да води Тревър на мачове и да се прави на татко?
Той обеща да опита.
-Какво да направя?
-Помисли!
Той му е баща.
Той ти е направил дете, Арлийн.
По какъв друг начин е бил баща?
Или може би да биеш близките си е проява на бащинска загриженост?
Той не е докосвал Тревър.
Да, бие само теб.
Изкарва си го само на теб. Това е съвсем друго нещо.
Какво ти каза Тревър?
Достатъчно.
Това не бива да се пази в тайна. Как мислиш, че се чувства Тревър?
Той не искаше. Бяхме пияни!
Защо има жени като теб?!
Какво си казваш? ""Нека ме бие.
Важното е Тревър да е добре.""
А той се е заключил в банята и не може да диша от страх.
Моли се той да престане!
-Не е преживял такова нещо!
-Нима знаеш какво е преживял?
Откъде знаеш?
Откъде знаеш, че няма да посегне и на Тревър?
Знам какво говоря, Арлийн.
Баща ми падаше на колене и се молеше на майка ми,
а тя винаги го прибираше.
Така и не разбрах защо.
Прикриваше белезите и го прибираше вкъщи,
защото той се молеше и плачеше.
Попитай ме какво стана, когато се прибра последния път?
Нали искаше да узнаеш нещо за мен?
-Това не ми харесва.
-Попитай ме: ""Би ли те?""
Би ли те?
Не задълго.
На 13 години избягах.
Но тя ми липсваше и исках да я видя.
И една вечер се върнах.
Попитай ме какво стана. ""Какво стана тогава, Юджийн?""
Какво стана?
Той беше пиян, както винаги.
Само че вече не беше същото.
Бях на 16 години и не ме беше страх от него.
Погледнах го в очите
и му казах, че ако я докосне още веднъж, ще го убия.
Тогава той разбра, че вече не е никой за мен.
Аз стоях пред къщата.
Виках я да излезе.
Казвах й, че не е нужно да го търпи повече.
Че може да дойде с мен.
Не усетих как той се приближи.
Удари ме по главата с дъска и ми потече кръв от ухото.
Завлече ме отзад в гаража и после изчезна.
Мина минута, две, не помня.
После се върна и започна да ме мокри, а аз не разбирах.
Не разбирах защо водата мирише така непоносимо.
Не разбирах, но после я видях.
Тогава
видях
тубата.
Червената туба от пикапа му.
Той ме погледна за последен път
и след това запали клечката.
Последното, което помня...
Никога няма да забравя
очите му.
Очите му бяха изпълнени...
с безкрайно
задоволство.
Съжалявам.
Не ми казвай колко ме съжаляваш!
Кажи ми как ще спасиш Тревър.
Рики не би постъпил така.
Господи, Арлийн! Не е нужно да го изгори.
Достатъчно е само да не го обича.
Боже!
Какво става?
Ще ти кажа какво става!
-Какво правиш?
-Ти как мислиш?
Не можеш така.
Нали се разбрахме, че няма да спиш в стаята ми?
Синът ми не ми говори!
Ти ли го настрои срещу мен?
Казах ти, че няма да го карам да ти говори.
Намери си работа.
-А с какво да ходя до там?
-С автобуса.
Друг път!
-Няма да спиш в тази стая.
-Това е нашата стая.
Нашата къща. Нашето легло!
-Ти си пил.
-Целуни ме!
Престани! Махай се веднага от тази къща!
-Какъв ти е проблемът?
-Искам да се махнеш.
Спри това! Ще те пребия!
-Не му говори така!
-Не ми казвай как да говоря!
Писна ми да ми даваш съвети!
-Вбесяваш ли се?
-Какво ще направиш, ако е така?
Повече ми харесваше, като си падаше по чашката.
Щом искаш, ще се махна!
Извинявай.
Май направих грешка.
Всички грешим.
Добре, предавайте ги.
Благодаря. По-внимателно!
Благодаря.
Спря ли да хълцаш?
Казах ти, че така ще се оправиш.
Благодаря.
Много добре.
Подай ми онзи там.
Благодаря.
Какво има, Тревър?
Ще предадеш ли нататък?
Знам, че не си длъжен,
защото нищо не излезе.
Но мислех, че може би искаш.
Наистина искам и някой ден ще го направя, Тревър.
-Когато видя нещо...
-Познавам някой, който има нужда.
-Трябва сам да...
-Знаеш кой.
Виж...
Все още не можеш да разбереш всичко.
Нямаш представа за какво ме молиш.
Дай й още един шанс.
Обещавам ти, че някой ден ще предам нататък.
Но не мога да направя това.
Но нали това е смисълът?
Нали трябва да е нещо трудно?
Ако помогнеш на мама, въпреки, че й се сърдиш.
-Тя ли ти каза да говориш с мен?
-Тя мисли, че няма да й простиш.
Но аз мисля, че би могъл.
Ако искаш да направиш нещо наистина голямо
за някого.
Заради моята идея.
Заради мен.
Тя направи своя избор.
Призна, че е сгрешила.
Това й е хубавото на дистанцията на времето.
На теб не ти пука.
Пука ми.
Винаги ще ми пука какво става с теб.
Да, да.
Ти си учител.
Затова ти плащат.
-Донесе ли?
-Да.
Няма да ти кажа нищо, ако не вземеш и още една.
Досетих се, че може би ще възникне нещо подобно.
После.
Имам си моите места.
Там, където мога спокойно да паркирам за през нощта.
Там, където живея.
Всеки, който ме познава,
знае къде може да ме намери.
Здрасти, мамо.
-Какво правиш тук?
-Исках да те видя.
-След 3 години?
-Не мога така да те гледам.
Често минавам покрай вас.
Знам.
-Пораснал е.
-Да.
Защо дойде?
Да не искаш да ме вкараш в клиника?
Не.
Тогава какво искаш?
Искам да направя едно нещо.
Всички онези неща,
когато бях малка.
Пиенето
и мъжете.
Нещата, които ми се случваха, докато не гледаше.
Хората са слаби.
-Не и ти.
-Аз също бях слаба.
Дойдох да ти кажа само едно.
Прощавам ти.
-Прическата ти не ми харесва.
-Няма да си прибера косата.
Бих искала да те виждам понякога. Имаш ли нещо против?
Не.
Не можеш да живееш при мен.
Кой би искал?
Може ли да го видя?
Не и пияна.
Трябва да си трезва поне за малко.
Мога да го направя.
Окей.
Тогава ще дойда да те взема.
Става ли?
Да.
Става.
Защо правиш това, Арли?
И тя ми каза защо.
Каза ми, че трябва да направя нещо голямо
за други трима души.
Какво си пожела?
Ако каже, няма да се сбъдне.
Ще ми дадеш ли салфетки?
Заповядай.
Аз ще отворя.
Мамо.
Казвам се Крис Чандлър и съм репортер. Може ли за минута?
Съжалявам, не знам нищо за нищо.
Вече говорих с майка ви. Тя ме насочи към вас.
-Майка ми?
-Тя ми каза за ""Предай нататък"".
Пиша статия за това.
Това е личен въпрос.
Синът ми е разстроен, защото нищо не излезе от домашното му.
Домашно?
Оставете го. Той е в 7-и клас.
А и днес има рожден ден.
-Съжалявам.
-Аз съжалявам.
Идвам чак от Лос Анджелис.
Движението ""Предай нататък"" вече стигна дотам.
-Движение ли?!
-Да.
Наистина ли синът ви го измисли?
Още веднъж благодаря, г-жо Макини.
Решението е на Тревър.
-Готов ли си, приятел?
-Да.
Седни тук.
Все едно ще те подстригваме.
-Давал ли си интервю преди?
-Не.
Това е за теб.
Как си?
-Как се казвате?
-Крис Чандлър.
Не боли като при зъболекаря. Просто се дръж естествено.
-Готов ли си?
-Май да.
Покажи малко ентусиазъм!
Добре, започваме.
Само се успокой. Ще бъде истински купон.
Записваш ли?
Здравейте, аз съм Крис Чандлър. Представям ви един седмокласник -
Тревър Макини.
Сигурно се гордееш със себе си?
Не.
Никак ли не се гордееш?
Не знам. Може би.
Даде начало на ""Предай нататък"", а не изпитваш и малко гордост?
Е, може би малко. Получих шестица по Социални.
Но само заради старанието.
Не успях да направя нищо.
-Нали си тук?
-Да, но...
Наистина много се старах,
но накрая не излезе нищо.
Мама направи нещо истинско.
Тя отиде и се сдобри с баба.
Не й беше никак лесно.
Аз много се зарадвах, защото баба дойде на рождения ми ден.
Беше ми мъчно за нея.
""Предай нататък"" стигна толкова далеч,
само благодарение на мама.
Защото тя е смела.
За себе си не знам. Някой хора много се страхуват
от това, че нещо ще се промени.
А светът не е напълно
лайнян.
Явно на хората им е трудно да променят някои неща,
дори когато виждат,
че те не са добри.
И се предават.
А когато се предадат...
Тогава всички губят.
Арлийн.
Не искам да съм от онези хора, за които говори той.
А станах точно такъв.
Не искам и секунда повече да дишам напразно.
Моля те, не ме оставяй завинаги в този капан.
Няма да те оставя.
Не искам повече да живея без теб.
Довиждане.
Довиждане, момчета.
Пуснете ме!
-Спри.
-На кого каза?
-На кого каза, порта такава?
-Не съм казал нищо!
Не съм казал.
Помощ!
Престани! Тревър!
Ела!
Пусни ме!
Престанете!
Разкарай се!
Хайде, удари го!
Не!
Оставете го!
Повикайте линейка!
Явно на хората им е трудно
да променят някои неща,
дори когато виждат,
че те не са добри.
И се предават.
А когато се предадат...
Тогава всички губят.
Трудно се говори в такъв момент.
Този забележителен младеж загина днес в 19:35 ч.
""Предай нататък"" отдавна е факт в Лос Анджелис и Сан Франсиско.
Проверяваме дали случая във Финикс,
при който група сираци са получили нови компютри
е свързан с това.
Трудно е.
Не може да се планира.
Трябва да наблюдаваш хората.
Да ги наглеждаш и да ги пазиш,
защото те не винаги знаят от какво имат нужда.
Но това е шансът да поправиш нещо повече от велосипеда си.
Можеш да поправиш един човек.
Това ли си пожела за рождения ден?
Не мога да си го пожелая.
-Защо не?
-Няма да се сбъдне.
Защо?
Вече си изгасих свещичките.
StraightEse@hotmail.com