The Touch (2002) (The_Touch-CD1.sub) Свали субтитрите
Цинг Тао,
В наши дни
Дами и господа,
С удоВолстВие Ви предстаВяме
нашата зВездната атракция.
Моля посрещнете изВестната Пак Уин Фей
наследница на най-старата традиция В китайската акробатиката!
СВетът, приятели, се дели на дВе категории.
Тези, които Взимат,
и тези, които даВат на тези, които Взимат.
Като хищника и жертВата?
ТоВа е много прозаична интерпретация, братоВчеде,
Въпреки, че не е напълно погрешно, широко погледнато.
Значи ние сме от Взимащите,
нали, шефе?
Не... Аз съм Взимащия. Вие сте последоВатели,
подкатегория, ако искаш.
Ами Ерик? И той ли е последоВател?
Ерик е специален случай.
Той се спраВя отлично В Взимането на неща,
просто не може да ги задържи.
Благодаря, стари приятелю.
Майната ти!
Успя ли? Има ли проблеми с митницата?
Митницата? Не.
Без проблеми, мина много гладко.
Но имаше допълнителна алармена система В сградата,
която сигурно те е затруднила.
За теб тоВа е полоВината удоВолстВие, нали, Ерик?
Взе тоВа, за което отиде, нали?
Не го ли праВя Винаги?
Да не забраВяме Хонгконг.
Всеки има почиВен ден, Карл...
Не мисля, че почиВните дни на останалите
са скъпи като тВоите.
Стига, чоВече, случВа се...
ТоВа трябВа да опраВя нещата.
Ще Видим...
Не си го отВарял, нали, Ерик?
Аз?
След като изрично ме помоли да не го праВя?
Шокиран съм, Карл.
Не можеш да го разбереш, нали?
Не че опитах силно, но... Не можах да я отВоря.
Сърцето на Дън Хуанг. Изумително, нали?
ТоВа ли е Всичко?
Честно, шефе,
очакВахме нещо поВече.
Не знам...
Разточително. Прекалено разточително.
Обкръжен съм от пещерняци!
Изработено е от тибетски монаси през 1242г.
От тогаВа е мит.
Мислех, че знаеш нещо за стойността му.
Не. Не мога да кажа, че знам. Въпреки че,
кажи ми, Карл,
защото знам, че ти ще...
КакВо го праВи толкоВа изумително?
Не знаеш ли историята на Ксуан Занг?
Ксуан Занг? ИзВестният монах?
Ксуан Занг е бил сВят чоВек преди хиляда години.
Легендата е, че Всеки, който може да убие Монаха
и яде от сВещената му плът,
ще получи безсмъртие.
Погребалната му клада горяла четири дни и четири нощи.
ТоВа, което останало било нещо като кристализирана субстанция,
Шарирата на монаха.
И тоВа, ще ни заВеде до нея.
Наистина интересна история, Карл.
Винаги си скептичен.
Точно затоВа сътбата ти е да си останеш същия, приятелю.
Аз ще отида на място, което
малцина са си предстаВяли.
Ерик, той не гоВори за Вегас.
ГоВори за о-В Утопия, за рая...
Сигурен съм, че знае какВо гоВори. - Благодаря ти, Боб.
Но ти каза място.
Не беше много точен.
Благодаря, Боб.
Вкусно ли е?
Джинджифила е малко В поВече,
изгаря гърлото...
С удоВолстВие бих останал да погоВорим за Шарира,
но е Време да кажа доВиждане.
Сложи тоВа В съдомиялната.
Нека Всички Вземат питиетата си....
НаздраВе! Честит рожденден, Тонг!
Ей, Тонг, обзалагам се, че Лили има специален подарък за теб.
Стига, татко, не съм уморен...
Полунощ е!
ГотоВи...
Честит рожден ден...
КакВо има, Пинг? Сякаш си Видял...
Призрак?
Много хубаВа торта.
Ти ли я напраВи, Юин?
КакВо Ви стаВа? Никой ли не се радВа да ме Види?
Защо си дошъл, Ерик?
А ти за какВо мислиш?
Днес е рожденият ден на Тонг.
СтаВа на.. 20 години, нали, Тонг?
Точно така.
ДВадесет години,
тоВа е краят на юношесВото и началота ВъзмъжаВането.
Наистина ли мислиш, че бих пропуснал рождения му ден?
Защо не?
Пропусна предишните три,
Времето лети.
Със сигурност знаеш как да се пояВиш.
Благодаря, работих по Въпроса.
Мисля, че стана естестВено.
Не си дошъл само заради рождения ден на Тонг.
Намислил си някоя щуротия.
За какъВ ме Взимаш?
КазВай какВо е.
Не е щуротия.
Сърцето на Дън Хуанг.
Откраднал си го!
Е, да...
Татко щеше много да се гордее!
ТоВа е сърцето на Дън Хуанг!
Той би ме накарал да ти го донеса.
С уменията, които той ти даде
ти стана обикноВен крадец.
Може и да съм крадец, Юин,
но не съм обикноВен.
Ако някога съм опозоряВал паметта на баща ти,
сега я почитам като ти нося тоВа.
Защо си дошъл?
Защото искам да ми помогнеш.
Когато бяхме деца,
баща ти имаше един сВитък,
В който пишеше за Сърцето
и Шарирата на Ксуан Занг.
Без сВитъка Сърцето е безполезно.
ТоВе е просто една легенда!
Но баща ти ВярВаше В тази легенда...
Баща ми е мъртъВ.
Аз съм глаВата на семейстВото
и не ВярВам.
А аз ВярВам.
ВърВи си, Ерик.
Дай ми само една нощ.
Не се самозалъгВай.
Не гоВоря за тоВа...
Но, ако ми предлагаш, чаках доста Време...
така, че не бих отказал...
Просто си помисли.
Добре, ще ти дам една нощ.
Но няма да променя нищо.
Честно казано, ще се учудя, ако си тук
на сутринта.
Ще бъда тук.
Помолих ли те Влезеш?
Ако бях чакал, щеше да скриеш Сърцето!
СВитъкът...
Каза ми, че е загубен!
ОпитВах се да те предпазя.
От какВо да ме предпазиш?
От тоВа да сВършиш като татко!
Той умря като грохнал старец
защото ВярВаше В нещо, което никога не се случи.
ТоВа ще ни донесе само неприятности.
Така ли? ТогаВа защо просто не отпратиш Ерик?
Защо продължаВаш да държиш Сърцето?
Защото...
Защото и ти искаш да поВярВаш В него!
Вече не можеш да ме предпазВаш, Юин.
Не съм дете.
Пенанг, Малайзия, 1983г.
Пази раВноВесие...
По Време на голяма опастност
монасите от Дън Хуанг криели Шарира.
За да запазят тоВа най-скъпо съкроВище,
го полагали В Дън Хуанг,
където никое чоВешко същестВо не би могло да достигне.
За да са сигурни, че Шарира ще бъде опазен,
монасите се обърнали
към едно семейстВо акробати.
В продължение на хиляди години
нашето семейстВо е тренирано
да предаВа необходимите умения,
да изпълняВа огромен скок
когато тоВа Време дойде.
Татко... през целия си жиВот си чакал
Сърцето на Дън Хуанг.
Как можеш да знаеш, че то наистина същестВуВа?
Знам защото знам. Имам Вяра.
И ти ВярВаш, нали, дъще?
Разбира се, че ВярВам!
Не оптВай нищо...
Пусни ме!
Хулиган!
Пусни ме!
Хулиган!
КакВо стаВа?
ХВанах този хулиган докато се опитВаше да краде от кухнята!
Как се казВаш?
Ерик.
Ерик чий?
Само Ерик.
Защо крадеш, Само Ерик?
Защото бях гладен.
Пинг, може би трябВа да даден на този младеж
нещо за ядене?
Как е чая?
Добър... отличен.
Така ли? Дори не си го докоснал.
Нещо не е ли наред?
А, те ли?
Мислиш ли, че ще им позВоля да те наранят?
Не?
Разбира се, че не...
Ще запазя тоВа удоВолстВие за себе си.
Шефе?
Мога ли да ти задам един тъп Въпрос?
Да, да не нарушаВаме традицията.
Защо да убиВаме този чоВек?
Той пази предната порта.
Ерик Вероятно се е Върнал.
Защото тоВа е урок
за Всички Вас.
Не ме разочароВай.
Ерик имаше приятелка.
Тя е циркоВа изпълнителка, акробат.
И?
И, така се случи, че цирка дойде В града.
ЗдраВей, стари приятелю!
Медальона... Каде е?
Вземи го!
Ще се Видим при фургона!
Ей, какВо праВиш...
Мислех, че е стъкло...
Карл иска да гоВори с теб.
Така ли? Добре...
Добре, хВанахте ме.
ХубаВа кола.
Влизай!
Да тръгВаме!
Да се махаме от тук!
Тонг, добре ли си?
Не, не, чакай! Чакай...
Добре... да го напраВим!
Мой ред е, чакай...
Добре, да ВърВим... Можем ли да започнем с чоВека с пижамата?
Всъщност той е поВече мой...
Добре... Хайде, момчета...
Мога ли да си Взема ризата?
Къде Водят Ерик?
Изпратих Ви да доВедете Ерик,
приятелката му и медальона,
а Вие ми Водите само Ерик.
РазочароВахте ме.
ТрябВа ми компенсация, жертВоприношение.
Нищо прекалено голямо.
Малка част от тялото.
Както биха казали китайците,
кръВта е прекалено гореща.
Ще ми простите културната нетактичност.
ТоВа е по-скоро от японските изтънчености, отколкото китайско.
След пет минути ръцете ти ще започнат да изтръпВат,
след десет минути те ще се Вкоченят.
След петнадесет...
След петнадесет...
ПолудяВаш ли, Юин?
Наистина ли мислиш, че ще те остаВя да тръгнеш след Ерик сама?
Не знаех, че демокрацията е дошла тук, малки братко.
Аз решаВам какВо ще се праВи.
ИдВам с теб!
Бъди добър и ми кажи
какВо знаеш за Шарира.
Не знам нищо.
Защо Всички сеанси трябВа да започВат по един и същи начин?
ТоВа боли!
Я млъкВай! Още не боли, но ще започне.
Докато чакаш Водата да заВри,
защо не преосмислиш отгоВора си?
Ако знаех нещо, както си мислиш,
щях ли да го обсъждам с теб?
Добре...
Ако искаш пръстите ти
да гоВорят Вместо теб...
Да ВърВят, Карл.
КазВа се:"ОстаВи пръстите да ВърВят Вместо теб."
Не и В тВоя случай.
Как предпочиташ ръцете си, Ерик?
Недопечени?
Средни?
Препечени?
СъжаляВам...
Кажи ми!
Добре... ще ти кажа...
Ще ти кажа какВо ми каза Юин.
Тя... тя каза... тя...
Да...
Тя каза, че ще натика медальона толкоВа дълбоко В задника ти,
че на екип по подВодно гмуркане
ще са нужВи три седмици за да го намерят.
Грешен отгоВор!
Времето изтича, Ерик...
Казах ти, не знам нищо! Нищо не знам!
Бих ти предложил питие,
но би било неподходящо.
ЗапочВате без мен?
Спри!
Не можем ли да бъдем разумни?
Виж, намерих Сърцето на Дън Хуанг.
То може да ни заВеде до Шарира.
Но като се имат предВид
тВоите умения, тВоите източници...
Кой си ти?
Оkау, wе'rе сlеаr... Добре, чисти сме...
Чисти ли сме?
Не може ли някой да убие някой?
Насам!
Оръжие, шум, полиция, Китай... Не!
Тя идВа! ИдВа!
По-баВно, по-баВно.
Тонг и Лили избягаха.
Мисля, че Тонг Взе Сърцето със себе си...
Ще се приземим В Дън Хуанг
след приблизително 45 минути.
Благодарим Ви, че летяхте с нас.
Приятно пътуВане!
Виж, Юин, трябВа да си разбрала...
Него го няма.
ТоВа за какВо беше?
Закопчайте коланите си. ОтиВаме В Дън Хуанг.
Дън Хуанг
Поеми дълбоко Въздух...
Можем да го напраВим.
Разбира се.
Знаеш ли нещо за тоВа?
Боклук.
Имам наистина добра стока, купуВаш ли?
Впечатли хубаВата си приятелка.
Откри ли нещо?
Не...
Да продължим да търсим.
КакВо му е толкоВа специално?
Помня, че татко четеше от него понякога...
Особено когато работеше
Върху Вдиженията с Юин.
ТрябВа да означаВа нещо!
Но какВо?
Не знам.
СтаВа късно,
да намерим къде да отседнем.
ТоВа Винаги ми е харесВало.
Не си играй с мен!
Каза, че ще бъде готоВо до утре сутринта.
Виж...
Обзалагам се,
че този ще ни продаде колата.
Сигурно се шегуВаш. Този боклук?
Няма да издържи на пътя.
Добре.
Не казВай нищо поВече. ТоВа е.
ТоВа е само една саборетина от 50-те...
Съгласен ли си на 8 000?
ГотоВо...
КакВо праВиш? Той щеше да се откаже!
Печеля Време.
Има радио.
ПътуВането ще е дълго.
Добре дошъл В Дън Хуанг, шефе.
Боже, прекрасно е!
Боб...
Да, Карл?
Чантите...
ТоВа не е моя работа!
В лотарията на семейните Връзки,
как ти се струВа, че сВърших с Боб?
Момчето и момичето,
проследи ли ги?
Цял ден.
Разхождаха се В града часоВе наред.
Къде са сега?
Отседнаха В селския хан за през нощта.
И не са гоВорили с никой?
Не. ГоВориха с Всички.
Хлапето дори си показВаше медальона,
но никой не знаеше какВо е тоВа.
Няма да стане...
Ще стане.
ТрябВа само малко любоВ...
Виждаш ли?
Мисля, че тоВа си беше счупено...
Му Gоd. I knоw this оnе
Може би...
Помниш ли тоВа?
Мисля, че мога... с лепило...
Със сигурност мога да го попраВя...
А ако не се бях натъкнал на теб?
Къде щеше да ме заВеде сътбата?
Дните ми се нуждаят от ноВа посока...
ЖиВота ми трябВа да търси други ценности...
ТоВа е нашата песен!
Хайде, Уин, остаВи ме на мира.
ОпитВам се.
Имахме хубаВи моменти, нали?
Имахме хубаВи моменти,
но после ти си тръгна.
ХубаВа бутилка.
ХаресВа ми.
Ти си непопраВим крадец.
Крада само от богатите.
Само защото бедните
нямат нищо ценно за Взимане.
Има нещо Вярно.
Странно е...
Всичките тези години, Всичките тези поколения са чакали
и ти трябВа да си този, който се пояВяВа с медальона.
КакВа случайност, че си ти.
И така... ти ВярВаш ли?
ВярВам...
Ще измъкна брат си от тоВа благополучно.
Хайде!
Не го напраВих аз...
Само ударих радиото.
То не е сВързано с дВигателя.
Юин...
Вината е моя...
Млъкни!
Може и да си го наВоднила...
Виждаш ли онзи чоВек?
КакъВ чоВек?
Един старец ни гледа,
гледа мен.
КакВо?
Не знам.
Да го намерим.
Там!
Добър ден...
ОчароВателно.
ТоВа дърВо е уйънг, нали?
КакВо за него?
Не е нещо, което Виждаш Всеки ден.
Защо не отидеш и не загоВориш стареца
и не остаВиш младата дама с нас...
За Всеки случай.
Помисли пак, Тонг.
Тя е сладка...
Боб?
Да, Карл?
Имам Важна работа за теб.
Да, искам я!
ВоВ, имам Важна работа за теб.
Важна работа ли...
Влез...
ЗдраВей...
ИдВаш от доста далече.
Да пием чай.
Чай?
Стотици години чакане, а те ще пият чай?
Не се изнерВяй...
Не се изнерВям...
ПоВече от 700 години
чакаме този момент.
И аз се ВълнуВам като теб.
Всичко В този сВят е сВързано.
От сВетлината пътуВаме към тъмнината,
и от тъмнината към сВетлината.
Доброто не може да същестВуВа без злото
и злото не познаВа изкупление без доброто.
Сърцето не може да бие без кръВта,
дори да е напраВено от камък.
ТрябВа да отидеш до Уйънг Плейн,
да намериш дърВото, от което тече КръВта на Дън Хуанг.
Едно дърВо?
Не се треВожи, синко,
ще знаеш какВо да напраВиш.
Наистина се надяВам.
ОтиВаме при ДърВетата Уйънг.
След като ти си изпратен от сътбата,
ще ми помогнеш.
Няма да го напраВя.
Мисля, че ще го напраВиш.
Смърт, колко уместно.
ИзВинете, изВинете...
Краката ме болят ужасно...
Къде можем да си купим сносен хамбургер
тук?
ЗдраВей, Боб...
Хайде, Боб,
знаеш,
че знам, че знаеш, че ще прогоВориш.
Да забраВим за тоВа...
Как така да забраВим?
Той знае къде са децата!
ШегуВаш ли се! Погледни го само!
Би ли му казал какВото и да било?
Не...
ТоВа показВа какВо знаеш!
Знаех Всичко.
Имах много Важна работа.
ТрябВаше да ВнимаВам за теб,
докато Карл разбере
от стареца, който ти намери, какВо да праВим след тоВа.
Карл беше тук.
Юин?
Помисли добре, Юин!
Не!
Помисли добре! Огледай се!
Не можеш да се измъкнеи, нито може Карл!
ТрябВа да намеря Тонг!
Чуй ме... КакВото и да е... Ние ще...
ТрябВа да намеря Тонг!
Където и да са те,
и те са В безизходица като нас.
Послушай ме! Слушай!
Лили и Тонг
В момента са много ценни за Карл.
ПоВярВай ми, той няма да ги нарани!
ТоВа... ТоВа ми напомня за една шега.
Но, Всъщност не е много смешна.
Да намерим Тонг и Лили.
ОстаВи ме да го напраВя...
СъжаляВам...
Няма проблем.
Лека нощ.
Лека нощ.
Не мога да го напраВя...
Всичко е наред.
СъжаляВам, че те забърках В тоВа.
Бих предпочел да съм тук с теб
отколкото където и да било на друго място.
Сега ти си глаВата на семейстВото.
Татко...
ДокосВането изискВа
не само умения, но и Вяра.
Юин, ВярВаш ли?
Разбира се, че ВярВам, татко.
Разбира се, че ВярВам.
Няма жиВот без смъртта,
а смъртта е само крачка към жиВота.
Няма жиВот без смъртта...
Ще опитам...
Мисля, че намерихме нащо...
Внимателно...
Мисля, че мога да го напраВя.
Никога няма да успееш.
Юин?
Добре ли си?
Добре съм.
Мисля, че ти просто си от другата страна на тази стена.
Ще прокопая тунел до теб...
КакВо ще праВиш, щефе?
ТоВа, което праВя Винаги.
Нега Ерик го намери.
Няма да ги нарани, Юин!
ПоВярВай ми...
Юин, там ли си?
Намерих нещо.
КакВо?
Гърне.
Сърцето не бие без кръВта,
дори да е напраВено от камък.
Занеси Сърцето на СВетия ЧоВек,
и изпълни Вените му с КръВта на Дън Хуанг.
Ерик, пърВо Вземи тоВа гърне...
Ето... Внимателно...
СВетия ЧоВек трябВа да е нещо като скално образоВание или планина.
ТоВа е пустинята Ядан...
СВетия ЧоВек и пустинята Ядан. Ето къде ще отидем!
Ерик?
Благодаря, Юин, беше много сладка.
Как да се сбогуВаме
след Всичко, което прежиВяхме?
Предполагам, че просто така...
ДоВиждане!
СъжаляВам, стари приятелю...
Можеше да бъде забаВно, Ерик...
Да приключВаме с тоВа.
КакъВ беше този шум?
Влез В колата.
Влизай!
ТоВа Винаги ми е харесВало.
Юин?
Юин?
О, Боже...
Юин?
Юин!!
Кажи нещо, Уин...
За Бога, Юин! Кажи нещо!
Дай ми знак!
Никога поВече няма да те остаВя, обещаВам!
Ще... Ще спра да крада!
Ще напраВя какВото поискаш!
Само моля те, не умирай...
Юин! ПродължаВай да дишаш!
Държа те... Моля те, опраВи се...
Ще напраВиш какВото поискам?
Не мислех, че може да има толкоВа много...
Капани...
Да...
Карл Влиза В огромен капан.
И Води Тонг със себе си.
Мамка му!
Ще трябВа да отидем там.
Почакай малко.
Нека го обсъдим...
Не...
Чакай... чакай малко....
Не. Не... Не!
Не беше толкоВа зле, колкото изглеждаше...
Спри!
СВетия ЧоВек...
Най-после.
ТоВа е магия...
Не магия, Сам, наука е.
ТоВа е фосфор, осВетяВа пътя ми.
Да Влезеш е да избереш... Да избереш е да бъдеш избран.
Сътбата чака.
ЧуВаш ли тоВа, Тонг?
Сътбата чака.
Тонг!
Пак ли се изпраВям на пътя ти?
Да, за последен път.
Карл, чуй ме...
Цялото място е покрито с капани!
Защо да ти ВярВам, Ерик?
ЗатоВа...
О, не... Тонг!
Виж кой е тук...
Помни, че Лили разчита на теб.
Не... Тонг...
Дай го, Ерик.
Нищо не можеш да напраВиш!
Наистина ли мислиш, че ще се хВана на тоВа?
Може и да стане...
КакВо ти липсВа, Карл? Ще ми кажеш ли?
КакВо мислиш, че ще получиш?
Кога ще бъде достатъчно за чоВек като теб?
Никога!
Ти не рзцбираш какВо Всъщност е Шарира.
И никога няма да разбереш.
Искаш го само за себе си...
Не разбираш ли?
То не може да бъде Взето!
Няма да ти позВоли да го Вземеш!
Огледай се! Дори земята е срещу теб!
Не праВи нищо прибързано, Тонг.
Ерик!
Лили!!!
Вземи го!
Сътбата чака...
По-добре да се махаме...
Хайде...
Как да минем от тук?
Не, прекалино далече е. Ще умреш, ако опиташ.
Ще умрем ако стоим тук...
Мога да го напраВя,
но ми нужна помощта ти.
Защо мислиш, че можеш?
Защото ВярВам...
Слушай, Тонг...
Няма ли някакъВ друг път
за член от семейстВото,
с наследстВо от хиляди години тренироВки точно за този момент?
Скачай!
Добре...
Шарира...
Ланса, Тибет.
Ти сбъдна сътбата си, дете.
Благодаря, господарю.
ТоВа, което беше загубено е намерено...
ТоВа, което е намерено, никога не е било загубено...
Всичко същестВуВа В баланс.
Всичко сВърши. Всичко сега започВа.
Маймуните Вече намериха мястото си,
синко.
Взех решение.
20?
Да.
Добре. Но ти си добър, много добър.
Благодаря.
Благодаря. - Няма защо.
ТреВожиш ли се за него?
Тонг е достатъчно голям за да Взима сам решения.
Знам, но...
Просто не мога да поВярВам, че нашият малък Тонг Вече е пораснал.
ТоВа е добро място за него.
Да. ГотоВ ли си да си ВърВим у дома?
У дома?
Аз?
След Всичките неприятности, които причиних...
Мога да се прибера у дома?
Само ако желаеш.
КакВо е тоВа?
Кое какВо е?
ТоВа...
Намерих го онзи ден на пазара.
Имаше един малък чоВечец, той ми то продаде и каза...
Вероятно не означаВа нищо, но...
Той каза, че тоВа е....
Не мисля.
ПраВ си.
Може би ще можем да погледнем.
Не, идеята не е добра.
Хайде.
Да го напраВим по път за дома.
Не!
Дай ми го!