21 Grams (2003) (21 Grams CD 2 BG.srt) Свали субтитрите
Не съм те молил за адвокат.
Мериън, не съм молил за адвокат.
Да не искаш децата ти да прекарат още две години без теб?
Това ли искаш?
Ако е такава Божията воля, така да бъде.
Преди две години не вярваше в нищо.
Сега всичко е свързано с Бог.
Май те харесвах повече преди.
Преди бях шибано прасе. Това ли предпочиташ?
Поне си беше ти.
Сега нямам никаква представа кой си.
Живота трябва да продължи, Джак, със или без Бог.
- Как я карате?
- А вие?
- Добре.
- Успяхте ли да откриете нещо ново?
Джак Джордан живее в евтин мотел на гъза на географията.
Телефонните записи.
Една от дружките му от затвора фигурира там.
- Доста бърза абота.
- Просто проверих обажданията.
Телефона и адреса на мотела в който живее.
Ето и актуална снимка на Джордан.
От последния път в затвора.
- Успяхте ли да намерите другото за което ви помолих?
- Аха.
Оръжието е чисто, без сериен номер. Казват им "сираци".
Зареден е.
Хей, хей. По-полека, шефе.
Няма нужда да го пробваш. Просто дърпаш спусъка. Оттук се отваря барабана.
Всичко е уредено. Друго не ме интересува.
- Благодаря.
- Успех.
Г-жо, звъннах ви преди около час.
46та и Винсънт.
Благодаря ви.
- Здрасти.
- Здравейте.
Ама че дъжд.
- Нямате ли кола?
- Не, но таксито ми ще дойде всеки момент.
Спрял съм ето там. Ако желаете, мога да ви закарам.
Не. Мерси.
Аз съм този, който ви закара до вкъщи миналата седмица.
Съжалявам. Нищо не помня.
Оставих якето си при вас.
Съжалявам. Ще ви го донеса утре.
Сигурна ли сте, че не искате да ви откарам? Ето тук е.
Или предпочитате да поплувате?
Добре.
Привет.
- Благодаря.
- За нищо.
Нека ви оставя номера си, за да го имате.
Бихте ли обядвала с мен утре?
Защо?
Ами, все някога ще трябва да ядете, а и се притеснявам за бъбреците ви.
Хайде. "При Лорънс", 14:00. Съвсам близо е.
- Моля ви.
- Добре. Ще се видим утре.
Чудесно.
Татко, виж гълъба! Татко, гледай!
Не го пипайте, момичета. Лора, престани.
Обади ми се на мобилния. Ще се видим скоро. Чао.
Лека вечер, г-н Пек.
- Ей, Лусио, да не забравиш за градината ми в Събота.
- Няма страшно, г-не.
Кучия му син.
Остави на мен, Мериън.
Понякога се получава, понякога не. Всеки риагира различно.
Това е причината за повръщането.
Какво искате да кажете, че трябва да сменям лекарствата?
Добре, ще бъда откровен с теб, Пол.
Сърцето което носиш в момента, скоро ще спре.
Искам да останеш в болницата, докато ти намеря друго сърце.
- Искате да чекам ново сърце?
- Нямаме друг избор.
Не мога. Не мога да стоя и да чакам някой да умре, заключен в скапана стая.
- Не мога... не мога да го направя.
- В опасност си от сърдечен удар, Пол.
Вероятно ще умреш по-скоро отколкото предполагаш.
- Нека ви питам нещо, и искам да бъдете напълно искрен с мен, става ли?
Ако остана...
ще оживея ли?
Не мога да го гарантирам.
Но ако не се върнете в болницата,
се обричате на ужасяваща смърт.
Сърцето ви ще спре да работи. Ще умрете от задушаване.
Смъртта ще е ужасна, Пол. Нямаш си на представа колко ужасна.
- Тук, поне можем да ти помогнем да...
- Да умра по-добре.
Точно това се опитвате да кажете. Не можете да ми помогнете.
Е, няма да стане, ясно? Предпочитам да умра навън.
Няма да се върна тук.
Колко ти взе адвоката?
- Мериън, колко ти взе шибания адвокат?
- Достатъчно.
Колко е това достатъчно, Мериън?
Достатъчно, за да могат децата ти да запомнят скапаното ти лица.
Пордължавай с тъпите въпроси, и слизам веднага.
Деца, прибрахме се.
Татко! Татко! Какво ни носиш?
Донесох ти целувка.
- Не ми носиш подарък, нали?
- Не, само целувка.
- Направихме ти торта.
- Благодаря ти, съкровище.
Фреди сложи глазурата.
Фреди, няма ли да кажеш здрасти на баща си?
Фреди нарисува тези за теб.
Аз нарисувах тези.
- Мама направи картата.
- Елате тук.
Ела да видиш тортата, татко.
Хайде, татко.
Във всяко действие, във всеки аспект на вселената се крие чесло.
Частици, материя... в тях има числа, които искат да ни кажат нещо.
- Отегчавам ли те?
- Не. Не. Аз...
Съжалявам.
Опитвам се да ти кажа, че числата са като врати...
водещи към разгадаването на мистерия, по-голяма и от самите нас.
Как двама души, непознати, се срещат.
Има поема на един писател от Венецуела, която започва така...
"Земята се обърна за да ни сближи.
Тя се обърна срещу себе си, и застана зад нас...
докато не ни събра заедно, в този сън."
Красива е.
Толкова неща трябва да се случат, за да се срещнат двама души и...
Както и да е... така е при математиката.
От колко време плуваш?
О, от години.
- Не ти ли писва?
- Не. Кара ме да се чувствам нормално.
Ако не плувах, или не вървях, или нещо друго сигурно щях да откача.
Благодаря ти за обяда.
Няма защо. Чао.
- Не искаш ли да влезеш?
- Не.
Благодаря ти... Да, искам да вляза.
Хей, бихте ли ми казали...
- А?
- Така, имам пистолет. Ясно?
Не ме гледай. Не ме гледай. Ще стрелям.
- Нямам пукната пара.
- Обърни се. Хайде. Ще стрелям.
- Нямам...
- Върви. Върви!
- Вдигни ги! В-вдигни си ръцете!
- Защо?
- Почакай.
- Просто върви. Давай!
Ще слезем там долу. Прави каквото ти казвам и няма да пострадаш.
- Нямам никакви...
- Върви!
- Не те гледам.
- Върви. Отивай там.
Просто не спирай да вървиш... Казах ти да не ме гледаш. Ще получиш куршум в главата.
Дръж си ръцете горе! Върви! Ето там.
Точно тук. Хей! Върви, не ме гледай.
Добре, продължавай! Спри! Спри!
Така... Добре... Спри!
О-обърни се. Но с ръце на главата. Дръж ги вдигнати!
Свали си обувките и падни на колене.
Сваляй си обувките.
Не, не... не тази. Просто падни на колене! На колене!
Моля ви, господине.
Не биваше да го правиш.
Да правя какво?
Не биваше да го правиш!
Затвори скапаните си очи!
- Тя ме погледна в очите.
- Какви ги говориш?
Едно от момичетата които убих,
погледна ме в очите.
Искаше да ми каже нещо.
А аз просто... я оставих там.
Избягах.
Избягах. Избягах.
- Избягах.
- Шшшт.
- На червено ли оставаш?
- Да.
Добре ли си?
Да.
Аз...
Извинявай. Замаян съм.
Да ти донеса ли чаша вода?
Най-добре да си вървя.
Съжалявам. Просто...
Много те харесвам, Кристина.
Отдавна не съм харесвал някого толкова.
Ще се видим ли пак?
Омъжена съм.
Досетих се.
- Благодаря.
- Сбогом.
*** I've got peace like a river ***
***I've got peace like a river ***
- ***I've got peace like a river in my soul ***
- Заедно!
*** I've got love like an ocean ***
*** I've got love like an ocean ***
*** I've got love like an ocean in my soul ***
*** I've got joy like a fountain I've got joy like a fountain ***
*** I've got joy like a fountain in my soul ***
- Виж, татко. Ето ги зебрите, а това са лъвове.
- Много е хубава, Джина.
- Как можеш да рисуваш зоологическа градина, като не си била в такава?
- Виждала съм ги в...
Не се карайте.
Адвоката се обади, за да напомни, че трябва да се отчетеш в Понеделник.
- Ако искаш, пак ще дойда до църквата с теб.
- Татко, в училище казаха...
че си убил две момичета и татко им.
- Вярно ли е?
- Да.
- Не.
- Да.
- Убил ги е.
- Станало е случайно, скъпа.
Разбра ли?
О, Исусе, всеки път когато погледна децата си...
Ало?
- Ало?
- Пол?
Кой...кой е?
Кристина.
Събудих ли те?
Изчакай малко.
Здрасти.
- Събудих ли те?
- Не, всичко е наред.
Ами, можеш ли да дойдеш до нас?
- Нещо не е наред ли?
- Не, просто...
искам да дойдеш, ако ти е възможно.
Или ако желаеш.
Добре. Веднага идвам.
- Благодаря ти.
- Добре.
2:00 през нощта е. С кого говори?
Няма да се бавя.
Къде отиваш?
- Казах че няма да се бавя.
- Къде отиваш и с кого?
Мислих че ще се промениш след трансплантацията.
А аз мислих, че ти ще се промениш, както и аз. Никой не го е направил.
- Какво е станало?
- Прострелян е в гърдите.
- Хайде.
- Прострелян е... в гърдите.
- Прострелян е.
- Побързайте.
- От кога е така?
- Умира, не виждате ли? Трябва ни...
Добре, отивам за носилка.
- Госпожо, той ще... ей сега ще дойде.
- Всичко е наред.
- Дръж се, скъпи.
- Аз го прострелях.
- Какво сте направил?
- Прострелях го.
Патрул, трябва да извикам полиция.
Спешно е, да. Точно отпред съм.
Зравей.
Добре ли си?
Кристина?
Накара ме да се замисля.
Разбираш ли, не съм говорила с никой от месеци,
и... едва те познавам...
а вече изпитвам нужда да говоря с теб.
И...
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам.
Защо по дяволите ми каза, че ме харесваш?
Отговори ми, защото изобщо не ми се хареса.
Не можеш просто да отидеш при жена, която едва познаваш, и да и казваш, че я харесваш.
Не можеш. Не става така.
Не знаеш какво е преживяла.
Или как се чувстав.
Не съм омъжена.
- Аз...
- Ела тук.
Всичко е наред.
- Съжалявам.
- Не.
Кристина, почакай.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Добре.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Моля те, целувай ме.
Чакай. Кристина. Аз...
Кристина.
Нося сърцето на Майкъл.
- Какво...
- Имам неговото сърце.
Разбираш ли ме?
Присадиха ми го, в болница Св. Франциск, на 11ти Октомври.
Не. Не.
Опитвах се да ти кажа. Просто не знаех как.
- Как смееш. Как смееш!
- Кристина...
- Как смееш, мамка му!
- Имам причина да съм тук.
Изчезвай от дома ми!
- Кристина...
- Не ме докосвай!
Махай се от дома ми! Повръща ми се от теб!
Имах пирчина. Не разбираш ли?
- Изчезвай от шибаната ми... Разкарай се от къщата ми!
- Добре.
Гади ми се от теб!
Махай се!
Добро утро.
Защо си ме търсил?
Имах нужда.
Не искам скапаното ти състрадание.
Не това беше причината.
Бях болен, Кристина. Бях много болен.
Умирах, докато Майкъл не ми даде сърцето си.
Спаси живота ми.
Опитах всичко възможно, само да разбера...
кой ме дарил със сърцето си.
И така разбрах как са умрели той и дъщерите ти.
И сега ми е адски болно, като зная че нося неговото сърце.
Не можех да спя.
Просто... исках да ти благодаря. Исках да ти помогна някак си.
Исках само да ти благодаря за...
Но не можех да те открия.
И после те видях...
онзи ден.
И сега не мога без теб.
Не мога.
Не се бой.
Имам добро сърце.
И мен ме е страх.
- ЗАщо ни напусн, Джак? Защо?
- Точно където трябва съм.
- Джина се поболя заради хамстера. Джак, нуждаем се от теб...
- Миналото е като океан.
Времето, когато бях зъл, и решенията които взимах,
- това е моето огледало.
- Просто се върни, моля те.
- Това е моето огледало.
- Джак, няма значение.
- Трябва сам да се изправя срещу него. Сам.
- Просот ела при нас, Джак.
- И не мога да го залича. Никой не може.
- Семейстнвото ти се нуждае от теб.
Джак...
Трябва да го стабилизирам, преди да го настаним в болница.
Но сега ни трябва няколко банки B-позитивна кръв.
Аз съм O-позитивна. Ще свърши ли работа?
Добре, стискайте и отпускайте юмрука.
Добре приятелче, свободен си, поради липса на доказателства.
Версията ти не съвпада и противоречи на разследването ни...
както и на показанията на г-жа Пек и г-н Ривърс.
Просто подпишете тук.
Ами ако наистина съм виновен?
Ами, случва се.
Нито ще бъде първия, нито последния случай.
Какви ги вършиш?
Нямаше те няколко дни, или не си забелязал, глупако?
Мери, не искам да се караме. Искам всичко да приключи нормално.
О, значи според теб изчезването за няколко дни значи нормално?
Просто изчака да се пооправиш за да ме разкараш.
- Връщам се в Лондон.
- Не мом да продължаваме така.
Сериозно?
Ще се подложа на операция и ще зачена твоето дете, със или без теб.
- Но защо, Мери? Защо?
- Защото така искам.
- Няма да го позволя.
- Нима?
Вече го направи.
Имам подписаното ти разрешително, за използването на семмената ти течност.
- Би ли ме извинил?
- Какво печелиш?
- Точно каквото искам.
Сам решавай дали ще ме потърсиш.
Здрасти, скъпа. На път за вкъщи съм.
Ако искаш да взема нещо по пътя, просто ми... Не, момичета! Не го пипайте!
Лора, престани. Звънни ми на мобилния.
Ще се видим скоро. Чао.
За да чуете съобщението отново, натиснете 1. З аизтриване, натиснете 2.
Здрасти, скъпа. На път за вкъщи съм.
Ако искаш да взема нещо по пътя, просто ми... Не, момичета! Не го пипайте!
Лора, престани.
Звънни ми на мобилния. Ще се видим скоро. Чао.
Ще пека пиле. Искаш ли да хапнеш нещо?
Не. Мерси.
Мога да ти направя и сандвич, ако... Не. Не, не!
Кристина. Кристина. Изслушай ме.
Не ти трябват тези боклуци. Не ти трябват.
Не ми казвай какво ми трябва.
Кейти можеше да оживее.
Какво?
Щеше да е тук, жива, но онова копеле я е оставило там...
на улицата.
Оставил е и тримата, като животни. Не му е пукало.
Поне тя можеше да е с мен сега.
Този кучи син се разхожда по улиците, а аз дори не мога да вляза в стаята им.
Как така се разхожда по улиците?
Искам да го убия.
Искаш да го убиеш?
Ще убия Джак Джордан. Ще убия това копеле.
Чакай малко. Чакай. Карай по-полека.
По-полека? И какво става през това време? А? Какво?
- Успокой се.
- Да се успокоя?
Съпруга ми и двете ми дъщерички са мъртви, а аз трябва да съм спокойна?
Не мога да живея така!
Като парализирана съм тук! Като шибан инвалид, не виждаш ли?
За кой се мислиш?
Дължиш го на Майкъл... Не, дължиш го на сърцето му.
Ти си в къщата му, чукаш жена му и седиш в стола му!
- Трябва да го убием! Трябва да...
- Не така. Не по този начин.
А как? Кажи ми как!
Кейти умря, с червени връзки за обувки.
Тя мразеше червени връзки.
И постоянно ме молеше да й купя няколко сини,
а аз така и не й купих сини.
Била е с шибаните червени връзки когато е умряла.
о, Боже.
Не биваше да го правиш! Затвори си... Затвори си скапаните очи!
Убиец.
Просто ги остави да лежат на улицата.
Онези две момиченца, оставил си ги да умрат като псета.
Трябваше да те убия.
А сега изчезвай. Дори не се връщай в мотела за багажа си.
Просот изчени.
- Г-жо Пек.
- Как е той?
Не можем да използваме кръвта ви при преливането.
Открихме много голяма доза нелегални вещества в кръвта ви. Поемате големи рискове.
- Е, това си е мой проблем.
- Във вашето състояние, препоръчвам да не употребявате повече от тях.
- Какви ги говорите?
- Бременна сте, г-жо Пек.
- Сигурна ли сте?
- Трябва сериозно да започнете да се грижите за себе си, г-жо Пек.
Ще ви уведомим, когато изпишат г-н Ривърс от операционната.
Къде беше?
Уби ли го? Направи ли го?
Защо не ме събуди?
Къде е тялото?
Никой няма да го открие.
Съжалявам.
Вече можем да се прибираме.
Нека просто се махнем оттук, става ли?
Добре ли си?
Всичко е наред, скъпи. Полегни си.
- Трябва ми почивка. Трябва да си почина.
- Знам. Знам.
Съжалявам.
Обичам те.
Обичам те.
Събуди се.
Има някой отвън.
Божичко!
- Божичко!
- Искаш да ме убиеш?
- Какво прави тук?
- Ето ме.
Застреляй ме.
- Давай. Убий го, Пол.
Боже мой!
Направи нещо!
О, скъпи. О, не.
Не. Не. Мили, Боже.
Скъпи. Скъпи. О, Божичко.
Миличък. Господи.
Божичко! Извикай линейка.
Извикай шибаната линейка!
Колко живота изживяваме?
Колко пъти умираме?
Казват че всички губим по 21 грама...
точно в момента на смъртта ни.
Всички.
И колко са 21 грама?
Колко се губи?
Кога губим 21 грама?
Колко си отива с тях?
Колко се добавя?
Колко се печели?
21 грама.
Теглото на няколко монети.
Теглото на едно Колибри.
Или малко шоколадче.
Колко тежат 21 грама?
Превод от английски:Doombringer_TM За мнения,критики и препоръки:a_dishkov@abv.bg
*** One last kiss ***
*** One only ***
*** Then I'll let you go ***
***Hard for you ***
***I've fallen ***
***But you can't break my fall ***
***I'm broken ***
***Don't break me ***
*** When I hit the ground ***
***Some devil ***
***Some angel ***
***Has got me to the bones ***
*** You said always and forever ***
***Now I believe you, baby ***
*** You said always and forever ***
***Is such a long and lonely time ***
*** Too drunk and still drinking ***
***It's just the way I feel ***
***It's all right ***
***Is what you told me ***
*** 'Cause what we had was so beautiful ***
***But I feel heavy ***
***Like floating ***
***At the bottom of the sea ***
*** You said always and forever ***
***Now I believe you, baby ***
*** You said always and forever ***
***Is such a long and lonely time ***
***Some devil is stuck inside of me ***
***I cannot set it free ***
***I wish, I wish I was dead ***
***And you were grieving ***
***Just so that you could know ***
***Some angel is stuck inside of me ***
***But I cannot set you free ***
*** You said always and forever ***
***Now I believe you, baby ***
*** You said always and forever ***
***Such a long, lonely time ***
***Stuck inside of me ******