Farscape - 01x08 - That Old Black Magic (1999) Свали субтитрите
Ще проверя дали мога да открия някои медикаменти за Райджъл.
Хей, малкия.
Ерън! Виж това. Това създание, две хармонични части.
Трелкез. Все пак не го вземай. Малко глави.
- Има и с повече?
Повече глави, по-голяма цена. Мозъците им са най-вкусната част.
Искаш да сготвиш това момче и да изядеш мозъците му?
- Сготвено? Никога. Сурово.
Не, Райджъл, още не съм ти намерила никакво лекарство.
Бързай. Тежко болен съм. Аз умирам!
Хвана само клендийски грип. Не е фатално.
- Единствено ни желание е да беше.
Заан! Боли ме!
Извини ме.
Предлагам корени от джиксет, както и други интересни неща.
Тогава ти си дар от Богинята.
Хей! Ти с дългите крака! Е, искаш ли помощ за проблема си?
Помощта е точно тук, а нейното име е Холат.
Благодаря, но проблемите ми са извън твоята класа.
Неправилно! Халот може да оправи мизерния ти живот, Джон Крайтън!
От къде знаеш името ми?
- Знам много неща.
Първо, ти умираш да се прибереш у дома на Земята. Второ, преследва те кръстосвач на умиротворителите.
Трето, не си заинтересуван, нали? Е, добре! Извинявай за безпокойството.
Задръж!
Чакай! Това е лудост, нали?
Трябва да си чул Заан или Д'Арго да разказва на някой всичко това, нали?
Как може да подслушам това? Моминското име на майка ти е МакДугълlИзпусна 3-ти клас.
И изгуби девствеността си с Карън Шоу на задната седалка в едно мини комби.
Не беше мини комби, беше с 6 места.
- Джон, Джон, ловиш се за сламки!
Какво лошо има да слушаш рекламата? Ако не ти хареса стоката, няма да я купуваш.
Последна възможност, Джони-О. Ако искаш да се срещнеш с Халот, мини от тук... Ако не...
Троши си главата!
Името ми е Халот...
Добре дошъл в моя дом.
Как влязох тук?
Няма подходящи думи да го преведа. Ще кажа само, че просто исках да дойдеш.
Казвам се Джон Крайтън, астронавт съм.
Удари ме лъчева вълна и бях запратен през някаква дупка.
Сега се изгубих някъде из далечната част на Вселената, живея на кораб,
жив кораб, пълен със странни чужди форми на живот.
Слушайте, моля ви! Има ли някой тук, който ме чува?
Гонен съм от побъркан военен командир,
който може да направи всичко, което аз не мога.
Аз търся само път към дома.
Ф А Р С К Е Й П
О, изсушен гаворк! Съвсем ароматен!
Не съм срещала такова качество.
Правят ми чест похвалите от делвийски Па'у.
12-то ниво ли си?
Само 9-то, боя се.
- 9-то e достатъчно впечатляващо.
Какво е това?
- Трелонско масло. Внимавай с него.
Токсично?
- Точно противоположното. Чувствен стимулант.
Обогатява брачните преживявания.
Можеш ли да гарантираш лично за това?
- Да, макар че беше преди доста време.
Все още е ефективно.
Въпреки това предлагам да го изпробваш, преди да го закупиш. - Сама?
Изборът е твой. Но съм склонен да подкрепям продуктите си.
Нека разгледам какво друго предлагаш.
Добре, доведе ме тук. Какво друго можеш?
Уви, не мога да те пренеса на Земята или да ти бъда водач или компас.
Не можеш да ме пратиш у дома и не можеш да ми покажеш точната посока.
Ти си беглец, преследван от Крейз, който изпитва мрачно желание за отмъщение,
макар че ти не търсеше смъртта на брат му.
Капитан Крейз, всички "Мародери" докладваха. Свършва им горивото, сър, трябва да се върнат.
Корабите ще потеглят веднага след като презаредят.
Бяха на продължителен патрул. Пилотите са толкова уморени, би било опасно да тръгнат.
Далеч по-опасно е за умиротворител да е неспособен или да не иска да изпълнява задълженията си. Ясен ли съм?
Да, сър.
Корабите трябва да презаредят
Капитане, приоритетна връзка от главното командване.
В кабинета ми, лейтенант.
Как правиш... Няма значение. Както и да си научил... прав си.
Но това беше инцидент. Ако можех само да го обясня на Крейз... ще ме разбере.
Тази вест би прогонила желанието му за мъст.
Способностите ми могат да осигурят средствата.
Мога да говоря с Крейз? Можеш да го уредиш?
Ще призова силите за тази задача.
Хей, почакай! Имам няколко въпроса...
Още няколко хиляди въпроса.
Капитан Крейз, спрете преследването на избягалия левиатански кораб,
изтеглете се от неизследваните територии незабавно,
и се върнете в Главното командване за нови заповеди.
Съветът очаква пълните ви обяснения за провала ви.
Адмирала искаше да чуеш това в случай, че откажа.
Очаква да поема командването, в случай че откажете.
Би ли го направила?
- Първо е лоялността към капитана.
А моята към Съвета. Може би ще успея да уредя още време.
Има ли тук други записи на предаването?
Не.
Свободна сте.
Името ми е Халот. Добре дошли в моя дом.
Какво е това място? Къде е корабът ми?
Твоят бърз и могъщ кораб е цял, пресичайки територи, още некартографирани.
Върни ме незабавно или умри!
- Няма, първо ще чуеш какво ще ти кажа.
Преди да правиш напразни опити да ме нараниш, погледни един, който си се клел да убиеш.
Крайтън.
Какво си ти?
- Приятел, който ще ти предаде Крайтън срещу цена.
Каква цена?... Кажи ми!
Къде е Крайтън? Още се скита.
- В тази посока е. Подушвам го.
Почакай, можеш да подушиш Крайтън сред всичко това?
- Да. Миризмата му е по-силна дори от твоята.
Аз нямам мирис.
Крайтън!
Жив ли е?
- Намери Заан. Веднага!
Скъпи приятелю Крайтън, Имам новина, която няма да ти хареса.
Нямам късмет? Не можеш да откриеш Крейз?
Всъщност го намерих много лесно.
Крейз.
Няма следи от нараняване.
- Възможно ли е да е бил отровен?
Кой на тази планета би пожелал да го нарани?
- Е, намери се е някой.
Тя казва, че е видяла Крайтън да влиза в дома.
- Беше сам, кълна се!
Лъжеш ме. Видяла си го с някой.
- Не!
Бил е Молдис, нали?
- Кой е Молдис?
Всъщност не е тук. Той е холограма, нали?
- Тук съм, Крайтън.
За да поговорим.
- За да те убия.
Хей!
Само остави това нещо. Няма да се бия с теб.
Защо правиш това? Имахме споразумение!
- Моите услуги получиха по-добра цена.
Вече играя за по-голям залог, Джон. Още можеш да говориш на Крейз. Само не очаквай да те слуша!
Тази рана. Нямаше я преди... Виж това.
Приятеля ви е все едно мъртъв. Както и останалите от вас.
Заразен ли е?
- Това не е от болест, а нещо много по-лошо.
Черна и опасна сила, управлявана от зъл магьосник на име Молдис.
Храни се от болка и смърт. Събира сили като извлича жизнена енергия от други.
Молдис завладя нашата планета и изби половината и население.
Които оцеляхме, сме затворници, държани живи само по прищявка на Молдис.
Значи цялата тази планета е завладяна от един човек?
Не човек. Жестоко и зло същество, което е научило как да се издигне над материята.
Ако всички се надигнете срещу него, тогава...
- Всички ще умрем. Знам колко силен е.
Преди да дойде, бях висш жрец.
- Бил си висш жрец?
Съпротивлявах се, духовните ми сили не бяха достатъчно могъщи.
Молдис се забавляваше да ме държи жив, в бедност.
Особено обича свежи жертви. Останалите от вас ще бъдат следващите.
Не и ако преди това напуснем тази планета.
- Не може да избягате от хватката на Молдис.
Дори в космоса, стотици, хиляди метри от тук, може да ви хване.
И да направи какво?
Това! Той може да отдели духа ви от тялото.
- Как можем да се бием срещу него?
Можем да се бием. Къде е този Молдис?
Взел е комплекса в края на пазара. Никой от нас не се доближава до него.
Успява добре да тероризира примитивни хора. Да се върнем на Моя да вземем оръжие,
и да видим как ще се оправи с двама войници.
Той ще те намери скоро, знаеш.
- Какво, по дяволите, правиш? Той иска да ме убие!
Не! Нима? Разбирам го.
О, между другото...
Името ми е Молдис, но може да ме наричаш Халот, ако ти харесва.
Спечелил съм много имена, Джони-бой. Наричай ме както ти дойде.
Добре. Ти си истински Лорънс Оливиер. Защо правиш това?
Какво ти е предложил?
- Много по-голям залог, отколкото ти можеш.
А наддаването свърши. Ти си тук, той е тук. Споразумей се с него!
За мен си е мъртъв.
- Не започвай, Райджъл.
Защо го доведе тук?
- За да е в безопасност.
Някой трябва да го наглежда ако почне да кърви.
- Не трябва ли да е Заан?
Каза, че е заета.
Помага с добавянето на малко делвийски мистицизъм към ситуацията.
Това не ми помага, нали? Или сте забравили колко съм болен?
Това ще помогне. Крем от ювок. Ще ти помогне да дишаш свободно.
Д'Арго, да вземем това оръжие!
- Мирише като трат!
Нищо не може да се направи. Щом Молдис привърши с приятеля ви, ще тръгне след вас.
Трябва да се бием с него.
- Казах ви, не мога да се меря с него.
Ако аз и ти обединим силите си?
- Овладявате силите си, за да помагате на други.
Може ли да го използваш като оръжие?
Мога да опитам, ако ме напътстваш.
Можеш ли да бъдеш ръководена? Не е само въпрос на умение, а на намерение.
Трябва да пожелаеш да нараняваш, да предизвикваш болка, дори да убиваш.
Ти си 9-то ниво Па'у, просто не си способна на такова нещо.
Веднъж бях!
Няма изход. Запази сили за капитан Крейз.
- Не участвам в извратената ти игра.
Може би ти не, но той да.
Убиец!
Чуй ме. Не съм убивал брат ти.
- Ти унищожи корабът му.
Чудесно, Крейз. Сега го довърши!
Беше инцидент.
Много глупаво. Пропусна шанса си.
Първия урок: причиняване на болка.
Хайде, нарани животното.
Ако не си способна да причиниш болка, нямаш шанс срещу Молдис.
От къде си сигурен, че Молдис ще ни преследва?
Защото сте нови, живи и жизнени,
а не победени и изтощени, като населението на планетата.
Като се нахрани от всички вас ще увеличи силата си,
освен ако ние двамата не го спрем.
Още.
Още.
Не мога.
- Но трябва.
Прав си, веднъж бях способна на жестокост.
но вече надраснах това.
Надраснала? Опитваш се да се сдържаш! Възмутена си от истинските си чувства.
Не е вярно!
Мислиш, че си задушила вътрешния плам и си намерила просвещение.
Но единствено си станала студена.
Виж се, бориш се да сдържиш чувствата си, да запазиш контрол.
От какво се боиш толкова?
Аз... не се страхувам.
Хайде, ти си ужасена!
Аз съм делвийски Па'у.
Нищо не може да ме уплаши, ако не го искам.
Не може да изоставиш страха. Срещни се с него! Приеми страха си.
Боиш ли се от Молдис? Можеш да го унищожиш.
Точно това ме ужасява.
О, майко!
Себесианците не ги е грижа от жегата? Крейз, спри се за минутка и ме изслушай.
Защо? За да се молиш за живота си?
- За да ти обясня защо умря брат ти.
Обясни ми тогава! Защо умра той.
- Първо ти ми кажи нещо.
Модула, който пилотирах, как може да се сравнява с вашите кръстосвачи?
Примитивен. Без оръжия. Няма защитен екран.
Играчка, нали? Моят вид е толкова примитивен, та всички живеем на една планета.
Бях в нейна орбита, когато една дупка ме засмука при вас. Не го очаквах.
Прибирам се в къщи на секундата, ако мога.
- Вярвам, че ще кажеш всичко, за да се спасиш.
Истина е. Смяташ, че съм нападнал брат ти? Напъхах се по средата на гигантска битка
и реших да се кача на един напълно непознат и далеч по-съвършен кораб! Това няма ли значение?
Ти блъсна кораба му!
- Той летеше към мен!
Ти го уби!
- Случайно! Защо още ме обвиняваш?
Направих всичко по силите с да го предотвратя.
Много красноречиво, Крайтън! Звучеше почти искрено.
Беше искрено, ти сине...
- Но безполезно.
Нека пусна малко светлина за враждебността на Крейз.
Татко?
Как смееш да го доведеш тук?
Не се безпокой, Крейз. Не съм докосвал баща ти.
Това е само образ от миналото ти.
Байлар! Тауво! Ела тук, ако обичаш.
Байлар Крейз, жълъдът и могъщият дъб.
Молдис! Махни тия образи!
Време е, деца.
Набиращият е тук да те отведе.
Стой близо до Тауво.
Напътствай го.
Ти ще се грижиш за него. Разбираш ли?
Байлар!
Това истинско ли е?
Не си избрал да станеш умиротворител?
Ти и брат ти сте били взети от дома.
Достатъчно!
Бяхме избрани за обучение за умиротворители.
Това е велика чест.
Представи си колко горд би бил баща ти, ако узнаеше, че синовете му са се издигнали.
Офицер Тауво Крейз докладва. За мен е чест да бъда на борда, сър.
Капитанската лента ти подхожда, братко.
Не!
Молдис, защо му причиняваш това?
Само за да размърдам паметта му!
Разбира се, настоящият вид на брат му е такъв!
А Крайтън му причини това!
Погледни!
Знаеш ли какво си мисля, Джон? Можеш да говориш докато те заболи езика.
Независимо от това той ще те убие!
Добре. Да го направим.
Тази врата се пази от зло заклинание.
Няма такова нещо.
- Защо не можем да преминем?
Вратата няма да се отвори. Не можем да влезем.
Дори да можеше, Молдис не може да бъде наранен от такива оръжия.
Тогава какво може да го нарани?
Аз мога.
Добре, тогава след теб.
Какво чакаш?
Трета възможност, но знам, че са само две.
Да оставиш това зло да се развива или да освободиш друго зло срещу него.
Какво би избрал?
Предполагам щях да избера по-малкото зло.
Добре, значи няма защо да спираме, нали?
Молдис е в другата посока.
- Но ние не можем да минем през тази врата.
Но ще продължим с опитите.
Крейз!
Не може да бягаш вечно. Мога да чакам.
Забавляваш ли се, Крейз?
Молдис със сигурност.
Той иска да се бием. Питал ли си се защо?
Не ме интересува.
- Той се храни от нас. Черпи енергия.
Забеляза ли колко по-жизнен става всеки път, когато се бием и колко е уморен иначе?
Затова ти показа баща ти.
Той те ръководи.
Молдис... не ме командва.
Не се самозалъгвай.
Молдис е твоя враг, а не аз.
Няма да стане. Нищо не може да ме спре да те убия.
Моля те, чуй... моля те... слушай.
Обвиняваш себе си, защото е трябвало да защитаваш брат си.
Сега разбирам... Може да ми повярваш или да видиш по-ясно нещата,
но, честна дума, опитвам да го изясня.
Нямах намерение да го блъскам. Съжалявам, че е мъртъв.
Разбра ли това?
Няма значение.
- Няма значение?
Не променя нищо. Тауво е мъртъв. Повален от слабо, патетично, нисшо същество.
Това ще бъде отмъстено!
Заклевам се в името на Тауво, Крайтън, ще умреш в ръцете ми.
Съвсем не си толкова глупав, колкото си мислех, Джон.
Започваш да разбираш какво представлявам.
Нима... ти си вампир.
Приемам го. Храня се със смърт. Но не го ли правим всички?
Някои ядат растения, някои животни.
Аз консумирам субстанцията на живота, за предпочитане полусурова.
Защо просто не ни убиеш? Защо е цялата тази предварителна игра?
Смъртта е основното ястие. Всичко това е аперитив.
Крейз идва. Ще бягаш или ще се биеш?
Пак огладнявам.
Разби ми сърцето.
Извинявам се за държанието си.
Продължавай.
Заан, къде си?
Това лигаво нещо е безполезно.
Какво възнамеряваш да предприемеш за това?
Почакай... Това е по-добър урок.
Заан, Заан?
Да причиня болка на Райджъл?
Заан, чуваш ли ме?
Искам да ми донесеш нещо, което да ми подейства!
Но той е на Моя. Не мога толкова далеко.
- Ще можеш с моята помощ.
Защо не ми отговаряш? Какво правиш там долу?
Ще ми намериш ли лекарство или не? Ако не, защо сме още тук?
Трябва да напуснем тази безполезна планета незабавно,
да намерим място, където могат да ми помогнат за тази напаст.
Ох, не!
Част от мен се наслаждаваше на това.
Почти сме готови.
Капитана е възпрепятстван.
Трябва да поемеш командването.
- Не и докато има шанс да го съживим.
Ако искаш официално потвърждение, ще се свържа с главното командване.
Няма да се осъществяват комуникации извън този кораб, докато не наредя!
Свободен сте.
Няма да се предадем.
Как можем да влезем в битка, като дори защитата на врага не може да се пробие?
Е, аз ще я пробия, дори и ако трябва да взривя тази врата.
Наистина, това може да проработи.
Ако претоваря тази импулсна пушка, експлозията трябва да е достатъчна, за да отнесе цялата тази стена.
Няма да стане.
Може да стане.
Не мога да позволя това.
Какво стана?
- Не знам.
Капитан Байлар Крейз!
Да кажем, че ти ме убиеш. Какво ще стане после?
Мислиш ли, че след като Молдис те държи в ръцете си, ще те върне на кораба ти?
Какво ще те спре да се върнеш с кораба си и да изпече целия град?
Ще рискува ли това да се случи?
Хайде, Крейз!
Дори може да не ти позволи да ме убиеш. Може да ни държи така с години и после сам да ни убие.
Ще бъде ли изпълнено отмъщението ти, ако Молдис ме убие?
Не.
Кой ти е по-голям враг, аз или Молдис?
Не може ли да отложиш отмъщението си и да разсъждаваш като умиротворител?
Какво предлагаш, Крайтън?
Примирие. Да обединим сили и да пипнем Молдис.
Не можем дори да го докоснем с ръка.
Силата му не може да е безкрайна, трябва да има някаква слабост.
Ако се сдържаме и стоим мирно, той няма да може да се нахрани.
Можем да го уморим от глад.
Хайде, Крейз. Може би е най-добрата ни възможност.
Приемам...
Временно примирие.
Честна дума на умиротворител.
Временно примире.
Сега, първо въпроса, колко много...
Какво ти става, Крайтън?
На твоята планета всички ли са така глупави?
Убий,
или ще бъдеш убит?
Не знам за какво си давам труд. Не ме е грижа какво мисли Ерън.
Изглеждаш ми съвсем мъртъв.
Не познавам вашите обичаи при такива ситуации, не ме е грижа,
така че ще изпълня хинерийската погребална церемония.
Джон Крайтън, скъп приятел,
не, почакай малко, "скъп приятел" е малко изкривено.
Джон Крайтън, нежелан спътник.
Нека пътуваш безопасно към Свещеното царство.
Всъщност не в нашето Свещено царство. Не, това е за хинерийци.
Намери своето собствено Свещено царство.
С края на погребалната церемония, обявявам теб за официално мъртъв и цялото ти имущество за мое.
Изкълчил си го.
Случвало ли ти се е преди? След като изхвърли мотоциклета си,
а единствения начин да се прибереш в къщи...
И трябваше сам да си го наместиш. Доста смело.
Защо още си играете на криеница? Пипни го!
Какво значение има? Нивото на кръвната захар ли спада?
Необходим е друг яростен удар, за да възвърне енергийното ниво?
Да. Започвам да се отегчавам от аперитива. Време е за обяд.
И това би трябвало да ме мотивира?
Не. Но това може би ще успее. Само един от вас ще умре.
Какво печели другият? Безплатно пътуване до Бермудите?
Ще те върна на кораба при всички случи. Повярвай ми, давам ти думата си.
Като че ли това струва нещо.
По-добра е от на Крейз, уверявам те.
Крейз... е... животно.
Мислех, че мога да го убедя.
Не можеш... Той или ти.
Млък!
Наслушах се и на двама ви.
Искаш гладиатори, чудесно. Имаш ги.
Кажи на Крейз, че го чакам.
Значи приключи с разговорите с него?
- Да! Всичко е готово.
Когато стигнем до Молдис, не бива да се забавяш.
Ще го нападнем едновременно с всички сили.
Никакви колебания. Никаква слабост.
Никаква милост.
Добрият капитан е тук. Оставям те на него.
Къде е Крейз? Беше мой.
- Върнах го на неговия кораб.
Върни го обратно. Беше мой!
Отне ти доста време,
но накрая направи това, което исках.
Какво си искал?
Мислех, че си гладен и искаш някой да умре.
Така е, но аз планирам дългосрочно, по-голям залог, помниш ли?
Не е ти или Крейз. Заинтересуван съм от тази негова прекрасна машина за убиване.
Помисли си само какво мога да направя с командния кораб на умиротворителите.
Истинско клане в широк обхват.
Ти... Ти искаш той да ме преследва,
така че да доведе кораба си в твой обсег...
Точно така.
Искаше да се прибере у дома, можеш ли да повярваш?
Но вече никога няма да се върне! Ще навлиза все по-дълбоко в неизследваните територии.
И рано или късно този кораб ще бъде мой.
И тогава...!
Проклет да си!
Спокойно, спокойно! Между другото, Джон,
казвах истината.
Един от вас се върна на кораба си,
а сега другият ще умре.
Умри!
Джон, преминах.
Направих го материален.
Сега е изцяло твой.
Райджъл! Ти си.
Райджъл, къде съм?
Ти умря долу на планетата...
Д'Арго и Ерън донесоха тялото ти тук.
И аз те съживих.
Да, другите искаха да пуснат тялото ти по течението,
но аз настоявах, че мога да спася живота ти,
и го направих.
Разбира се, че го направи.
Не е Канзас, и си далеч по-грозен, за да бъдеш леля Ем, но,
ела тук, Тото.
Лико!
Дадох ти всичко, което имах.
Ти умираш. Нека ти помогна.
Вече го направи.
Молдис го няма.
Цената си струваше заплащането.
Съжалявам единствено, че... ти... и аз...
Не ми трябва друго изследване, напълно възстановен съм.
Докторе, ще пропуснете целия този инцидент в медицинския дневник.
Пълния ви провал да определите и излекувате болката ми ще остане недокладван и ненаказан. Свободен сте.
Имаше ли някакви комуникации с главното командване?
Не, сър.
Лейтенант Орн искаше да поиска разрешение да ви отстрани, сър, но аз го отхвърлих.
Тогава никой извън тази стая не знае заповедите на адмирала.
Погрижих се за това, сър.
Лейтенант Орн, докладвайте резултатите.
Никакви следи, сър.
Тогава разширете търсенето до дека 3. Отведи ни дълбоко в неизследваните територии.
Да, сър.
Крайтън, ще те намеря...
пак.
Заан, Крайтън ни разказа, че вие двамата сте убили Молдис.
Дори и в полуматериална форма, Молдис не може да бъде убит.
Но може да бъде разпръснат. Един ден ще се слее в едно.
Заан, трябва да ти се извиня, че се подигравах на силата ти.
Сега виждам, че ти си по-голям боец, отколкото някога съм си помисляла.
Какво и става?
- Нарече я боец.
Не би могла да я нараниш по-дълбоко.
Просто не знам, Ди Кей. Може би е било винаги глупава идея, но...
Представях си, че ако може да поговорим с Крейз, ще го убедя, че не съм убиеца, за който ме смята.
Получих възможност. И никога няма да се повтори.
И той ще продължава да ме търси докато един от нас не умре.
Заан!
Изглеждаш почти толкова весела, колкото и аз.
Хайде, да поговорим. Какво става?
Джон, преди да стана свещеник, бях жесток човек.
Спомням си, че казваше за това.
Не знам... дали съм вярвал някога на това.
Не си видял още тази част от мен.
Смятах, че съм я изкоренила... завинаги.
Ти я възкреси веднъж, за да се справиш с Молдис. Вече свърши.
Не, не е. Чувствам го все още в мен.
Сега трябва да се избавя отново от това, а не знам дали ще мога, Джон.
Мога ли да помогна с нещо?
Трябва да има начин. Дори да бъда само добър слушател.
Никой не може да ми помогне.
Съжалявам.