Osobennosti Natsionalnoy Politiki (2003) Свали субтитрите
Предайте ги на втора група.
Внимание!
Спускат се по ескалатора.
- Остават 40 метра.
Внимание!
- Преминаха и втори пост!
До точката останаха 20 метра...
Започваме!
Проследяващите да са готови.
10 метра, действаме!
Подмяната премина чисто. Никой нищо не заподозря.
Това ли са вашите бивши комсомолски работници?
Да. Добре е, че нищо не подозират за истинското си предназначение.
Забележително го измислихте, Сергей Степанович.
Да, нека да работят в екипа на генерала по-искрено
и да изпълняват своите задължения. Съгласен съм.
Изборът е удачен. Още по външния им вид е ясно, че нищо свястно не могат да свършат.
А само ще развалят...
И ще го развалят с увереността, че е за благото дело.
Не ви си се струва, че те изглеждат малко провинциално?
Уверена ли сте, че ще се справят?
Най-добрите ни агенти са. Абсолютно сигурна съм в тях.
Да се надяваме, че времето ще стигне на тези ваши агенти.
20 минути до кацането. Ще успеем.
Как е там нашият Димялюк?
Вие си го знаете, Виктор. Раздразнен е... естествено.
М-да...
Естествено, те ще се стараят с всякакви средства да не ни допуснат по властта.
Възможни са всякакви провокации.
Ето, ярко потвърждение на това...
Вече трети път подхвърлят под колата непонятни предмети.
За щастие, за сега това са само имитации на бомби, но...
От тях може да се очаква всичко.
Не изключвате ли възможността,
че срещу вас могат да се използват разни форми на терор, заплахи...
Не можете ли по-точно да определите кой конкретно може да стои зад тях?
Ами кой?
Тези, които не са заинтересовани от идването на власт на здравите сили.
Михалич!
Не се притеснявай! Сега ще разминираме със собствени сили.
Хайде!
- Това не е ли опасно?
Няма време. Сега трябва да се посрещат гости, а тая кола е препречила целия път.
Избий кутията изпод колата, и ако това е бомба, захвърляй я някъде!
Къде някъде?
- Значи на безопасно разстояние!
Не се притеснявай! Опитен съм, знам...
Льова... какво беше това?
Нали каза, че това е само кутийка... Льова!
Грешчица излезе...
Зоя, това е излишно.
- Извинете.
Мале-леле, колата ми...
Много съжалявам, г-н Дефо.
Ето виждате - тези хора са готови на всичко!
Готови са на всичко...
ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА
Е, какво, готови ли сте?
Гледайте внимателно да не ги изпуснете.
Зоинка, не забравяй за кравата.
Да, Зоинка, не забравяй за кравата.
- Добре.
Пътниците, дошли с полет 823 на "Аерофлот" от Хелзинки...
могат да получат багажа си...
- Льова! Олегич!
О, Кузмич!
- Не очаквах да ме посрещнете.
Юнаци!
- Здрасти, Кузмич...
Съвсем гражданка си станала, Зоинка!
Льова!
- Здрасти!
Домъчня ми...
- Вие какво, от Хелзинки ли долетяхте?!
Абе за какво ми е Хелзинки! За вас лечебна отвара донесох!
Здравето да ви поддържам, жизнения тонус...
Браво!
- И другото!
Наистина ли?
- Наистина.
Льова, може ли за малко... Чувал ли си за виаграта?
Та тая отвара действа по-силно от виагра.
Кълна се. И няма никаква химия... Само билки...
Ах, Кузмич, как се радваме!
- Е, това е напразно, да не съм жена!
Добре дошли, юнаци, добре е, че дойдохте.
Абе, въобще това е приятно. Дръж!
Сега ще опитаме.
- Хайде!
Семьонов, патрон!
Всичко си носим.
Хайде, давай!
Ето, Олегич.
- Долетяха, ето ги!
Добре дошли.
- Здравейте.
Познавам Русия, нищо не се променя!
Вкусно!
Е, привет, Русия...
Аз съм Инна Усман...
Лев...
- Отлично.
Алекс Ликс - спийчрайтер.
- С какво се занимаваш в екипа?
Със срещите, контакти...
- Ще се сработим.
Не трябва да носиш вратовръзки.
Задушават твоята индивидуалност.
Ще ти подхождат ризи с отворена яка, като на марсилските гангстери от 30-те години.
Вече действа. Сега ще му види сметката.
Това е твоят стил!
- Я как разбира...
Е, да вървим...
Кузмич, ловец от Страната на чудесата.
Слушай. По-добре го изпий, ще ти помогне.
Хайде, давай!
Прекрасна напитка!
- След 3 часа ще я усетиш с пълна сила!
Така ще те завладее... Няма да разбереш какво става...
Да тръгваме, чакат ни!
Чакат!
На посетителите е поставено наблюдение...
Под засилен контрол са...
Що се отнася до другите гости...
Сержант Семьонов и ловеца Кузмичов...
Последният не бива да събужда интереса ви, Виктор Сергеевич.
Иволгин често е бил на гости при него.
Според отзивите е отличен стрелец, бръснар, и което е особено интересно...
Магьосник, между другото...
Ти-и, ето какво, Илюша...
Вземи го под наблюдение...
Странен човек е...
Някакъв съд с неясна течност е донесъл, с охрана е...
Май не е дошъл напразно...
Вече го следим... Мостра от течността ще вземем в най-скоро време.
Камери за следене има навсякъде, даже в цветята на масата.
В края на краищата не е дошъл тука на почивка, де...
Аз дойдох тук да си почина. Политиката не ме интересува.
И изобщо не разбирам защо Михалич се набута в тая кал.
Това е гадна работа, лишена от всичко човешко...
Не си прав, Кузмич. Ако разсъждаваш така, можеш да свалиш гарда и да бъде каквото и да е.
И въобще е интересно, общуваш...
Чайче, Семьонов.
Аз съм за моралната страна... на този въпрос.
Какво е това, бе Кузмич?!
Сутиен...
- Навярно учителката го е оставила...
Гардът не трябва да се сваля...
Всеки може... да се реши да стане морален човек.
Трябва само да решиш да станеш такъв.
А ти стана ли?
Аз ли?
Аз съм на път към решението да стана. Времето налага.
Кога се освобождава Михалич?
Исках да се видим, да си поприказваме...
Трябва да водим при генерала тия, как бяха...
Спийчрайтера и имиджмейкърката.
Слушай... На тебе не ти ли се струва, че тия нещо малко...
... са си паднали на главите? А?
Размътени мозъци ли?
- Да бе, пълни с хлебарки...
Ами не, такива са си... Жените, де...
Може да пие... А не като тоя... застреляния...
И-и-и-и-изнежения.
Господи... Какво ми направиха тия?
Виж...
Виж какво са ми направили...
И на теб също...
Г-н Ликс, чакат ви долу.
Може би от климата им... Как мислиш?
Инна, аз не знам...
А не знаете ли къде е г-жа Усман?
Здравейте!
- Как ви наричат?
Нормално... Саша.
Саша... Трябва да носите тъмносин потник и свободни бели панталони...
И златна верижка.
Страшно ще ви отива златна верижка.
Работата е там, че и едното, и другото ги имам...
Но генералът не обича.
- Ще заобича.
Ще го убедя.
И сивичко не би попречило...
Работи!
Саша... Да вървим в стаята ми. Ще ви науча да носите златна верижка.
Работата е, че имах такава...
Сивия... Изпратили за тях?
- За кого?
За тоя... дърдорилника и за тая... мутро-оформителка...
Отдавна изпратих. Сега ще слязат.
Саша е изпълнителен и точен. Никога не е отказвал...
По дяволите, къде е тоя план?
- Ако не отказва...
Може и да не слязат...
- Защо?
За какво дойдоха?! Нека пишат, създават, сглобяват... нужния образ...
Сега нищо не могат да сглобяват.
Сега е пикът в действието на отварата на Кузмич.
Когато я опитах за първи път...
на четири жени предложих ръка и сърце.
- И какво?
Нито един отказ. Всички се съгласиха.
Нима така действа?
- И аз първоначално не повярвах.
Сега се мъча. И дойдох тука да си почина малко от домашния ужас...
Какъв ти ужас?! Това е... о-хо-хо...
Кузмич!
- А!
Колко време действа твоята отвара?
А, днес е неработен ден... Доколкото разбирам...
Доколкото принципно разбирам Иволгин...
той се страхува от изхвърляне... В политика може да е никой,
но с главата засега е наред.
Просто така няма да вземе който и да е в своя екип.
Още повече магьосник...
И това е пред самите избори...
Нещо не е читаво... Трябва да се проработи всичко до крайност...
Аз, Степан Николаевич, помолих момчетата на Пересветов да се заемат с тоя Кузмич.
Те са точни. Ще се доберат...
Може да го...
- Ти зарежи твоите криминални задявки...
Тук е нужда политика и разчет. Здравейте.
А не груба сила...
Да-а... Кажи на твоите братоци да го проверят.
Няма да попречи.
- Няма да забравя.
Забравихте ли?
От къде ви взех?
Къде ви въздигнах?
Колко?
- 42 000.
Може да се каже, възвеличах ви!
Направих ви хора...
Така щяхте да си седите с газената лампа, перковци!
Не знам... Правете каквото искате,
но да получите информация за тоя ловец.
Пълна информация!
Какво го е прихванало?
Не се впрягай.
Мръсник.
- Да...
До него са достигнали слухове, че генералът...
... е извикал някакъв си магьосник,
... наречен Кузмич. А той пък донесъл животворна отвара...
Нали ги знаеш... какви са патки на тема мистика...
Е, да не е последната...
Михалич! А може би от моята, а?
Няма нужда...
Дайте по-добре да пием... хубави...
... благородни напитки.
Кузмич, дръж.
Въобще, Михалич, не разбирам. За какво ти е притрябвало това?!
Това си е доброволно робуване.
Какво?!
В смисъл, че политиката е доброволно робуване.
Робуване...
За да бъдем свободни, трябва да бъдем роби на закона.
Не помня кой го е казал.
Че и аз забравих.
Цицерон!
- А, да, да...
Този Марк Тулий е бил републиканец...
А да беше опитал да поживее в нашата демокрация...
Успокой се, ние сега тук такова нещо гласим...
И Цицерон е бил за съгласие между страните.
Подай ми краставичка, ако обичаш.
На теб ти харесваше неговия скептицизъм...
не признаващ истината, а допускащ само вероятността...
За вероятността няма да пием!
Да... неопределен тост...
А нашата работа е конкретна.
Е,...
За победата.
За победата?!
Ега ти наглите...
Слушам.
Виктор Сергеевич?!
Подготвяме се. Сигурно днес ще вземем мостра от течността.
Да. Какво?
Пият... боклуците...
Цяла вечер пият...
Да, другарю генерал, съвсем загубиха съвест.
А и за Цицерон говорят.
Момент...
... елементи на монархия, аристокрация и демокрация.
Разбираш ли? Това е сложно, особено за руския ум...
който е свикнал да възприема политиката...
- О! Карамфилче...
С виното... точно това трябва...
Не!
Боже! Това е най-добрата разработка на техническия отдел.
Специално от Центъра го изписаха...
Какво?
Имаме технически проблеми, др. генерал.
Ще ги отстраним.
Тъй вярно.
Какво рече той?
Водка има ли?
Има съвършенство в света...
И то е скрито в цветята...
В цветята...
Кичестите рози имат...
свой собствен чар...
Бих го нарекъл скромност.
Аз нямам нито наглата красота на кичестата роза,
но в тази простота има особен финес.
Виктор Иванович, вижте каква красавица.
- Да. Съгласен съм.
Та какво се е случило там?
По мои сведения, Сергей Степанович,
службата за следене се е лишила от свръхминиатюрна камера.
Както твърди моят източник,
ловецът Кузмич нарочно я е глътнал.
Или поне той така твърди...
Глътнал е видеокамерата?
- Да.
Що за простотия?
Да не е решил да покаже какво има в себе си?
Не можеха да работят и не се и научиха.
- Да.
Странно...
Много странно...
Странно си седим...
"Черни гарване..."
"Какво кръжиш..."
"Над моята глава..."
"Ти плячка..."
"Няма да дочакаш..."
- Върви, върви!
Върви!
- "Черни гарване, аз не съм твой..."
"Ти плячка няма да дочакаш..."
"Черни гарване, аз не съм твой..."
Днес не е твой ден. Аз съм първи! Не квичи! Качвай се без приказки.
Какво, бе боклук?
- Високо е!
Ей!
Не закачих ли никого?
Нищо, нищо, тук е мекичко...
Просто искахме да погледнем...
на упражненията на майстора...
Стига, бе, стига. Аз само от две седмици съм започнал заниманията...
Ние скланяме глава пред вашата... скромност.
Която само изтъква истината за майсторството ви.
А какво впрочем ви трябва?
Малка частица от тази живителна... влага...
която е донесъл от далечните краища великият маг...
- ... И вълшебник...
Кузмич ли?
- Да!
Знам, че се пада по медитацията...
Но че е маг и вълшебник?!
- Да, да, да...
Точно под това име той съществува по света.
Ей сега ще ви донеса елексира на Кузмич.
Абе не ми пречи! Какво се буташ?!
Скапан самурай! Един съд не намери! Как да крепя тая чаша?!
Дай аз да я понося...
- Да, пак искаш всички лаври за себе си!
Не става, ще си я нося сам...
Стойте, плъхове! Не сте уцелили дупката!
Ще дишате със свистене...
Е, вие какво? Ваня, Веня?
Това сме ние.
- Стига си мацал небето с компот...
И какво носим в паничката?
Това, Веня, е алкохол.
Искаме малко да поседнем, да си починем...
Ей така, за повишаване на настроението...
И ето вървим, търсим закътано местенце...
- На природата да се полюбуваме...
Естествено, да си пийнем малко...
- ... Да си починем...
А ние какво - ядем доматите с колците ли?
Не пасем трева!
Никой не се и съмнява.
Да, не пасете трева...
Не пускай балончета с устата...
- ... Бебенце. Гълтай!
Това ли?
Цялото?
Поделете си бъркоча...
А мезенце нямате ли?
Няма да имаме спокоен живот...
Ние не сме политици, за какво ни е здраве на такава цена...
Ние можем и иначе да си починем... във всеки момент.
Мислиш ли, че сте стигнем до финала?
Ще ми се... да можех.
Темпо, темпо... Не влизаме в норматива.
Момчета! Стойте!
Сега какво, равен резултат ли?
Стойте, момчета!
Добре тръгнахте, само не се увличайте!
Момчета!
Не разбирам!
- Какво не разбрахте, Алексей Михайлович?
Момчетата добре тръгнаха, но аз нищо не разбрах...
Стойте!
Стойте.
Тия пък какво?
А сега какво ще правим?
Какво, какво... Сега... На, дръж.
Дръж.
Сега ще налеем вода. За всички ще стигне.
И за Кислюк, и за Виктор Сергеевич...
Ти си гений, Гоша. Уважавам те.
Льоля, наше производство е...
Не е наше производство това...
Тъй вярно, др. генерал. Епруветката е китайска.
Имам предвид не съда...
... а съдържанието, капитане.
Наш човек в екипа на Кислюк го достави с риск за живота.
Какви ще бъдат указанията?
Изпратете го в лабораторията...
Нека там най-подробно...
да проверят какво е това.
Боже, какви сме гнусливи!
Чистници...
Ако ви наредя и лайно да ядете...
трябва да го правите с усмивка!
Това не е наша специалност.
- Последното предложение, де...
Компромат, провокация - тия са ни напълно чужди!
Ние сме свикнали да работим фино.
Знам ви фината работа!
Какво писаха за мен, помните ли?
Как ме омърсиха?
Кой ги помни старите неща...
- Не вадете кирливите ризи, а и кога беше това...
Толкова вода изтече оттогава...
- Ето впрочем и тайнствения елексир на тоя Кузмич взехме...
С риск за живота, между другото...
Точно така, точно...
Компромат...
Трябва нещо зашеметяващо!
Разбирате ли?
Да въодушеви!
Разбираме.
Трябва да се измисли нещо такова...
Че всички да паднат под масата!
Не знам при тях на Изток какво е прието...
... а аз нямам време.
Какво искаш?
- Кафе.
Затова нека си искат каквото им харесва...
доколкото имаме взаимен интерес.
Мисля, че техният интерес е по-голям.
Затова времето на срещата ще го определя аз.
Аз съм готов да вярвам в искреността на вашите думи, но не мога.
Аз съм човек военен и не обичам излишното политиканстване.
Затова ще ви кажа направо. Ще обсъдим предложението ви.
Но на положителен резултат...
- 6:3 в третия сет...
А... не разчитайте. Простете, бързам.
Курникова - 4 аса подред! Навратилова - край!
Мамка му, да вървим. Може да успеем.
В кой сет? Чакай, не успях да запиша.
Какво ще правим, Кузмич?
Хайде, спасявай.
Ти си запознат с тия източни церемонии.
Трябва да събираме червени точки.
Трябват ни червени точки, а не черни.
Кога ще започнат да работят агентите? Толкова им плащаме.
И за сега никакъв резултат...
- Работят.
Подкопават, тъй да се каже, организацията и кампанията отвътре.
Това е въпрос на няколко дни.
Но разработваме и други варианти.
Подробностите хич не ме интересуват, за мен е важен резултатът.
Страшно мразя неизвестностите. Страшно.
Изясняваме, Сергей Степанович, как завършиха преговорите.
Само е ясно, че ловецът и всички други от свитата на генерала...
са взели активно участие в процеса на преговорите.
Активно участие ли?
- Да.
И на мен това ми се стори странно.
Надявам се да не сте гнусливи.
- На мен не ми е странно.
По-скоро наостря вниманието.
Безсмислица, хитър ход, глупост наша родна...
Какво е това?
Мускусен плъх, Сергей Степанович.
Какво?
- Животинче с ценна кожа...
М-у-с-к-у-с-е-н п-л-ъ-х.
- Благодаря ви, Виктор Иванович.
Елексир, значи...
И какво има в него?
Аз от тия ваши химически формули нищо не разбирам.
Обяснете ми на прост, еснафски език какво е това.
Пикня!
Главно е пикня от диви животни.
Високо съдържание на олово и тежки метали. А което е много важно...
Също има висок радиационен фон.
И какво?
Пикня ли са пили?
И какво ви е на вас?
Седите като на чуждо място...
- Какво ти е, миличка?
Мистър Ян-Буд-Ян казва, че не е свикнал така дълго и често да сваля стреса.
Опала...
Ех, на вас червена риза...
- Кузмич, трябва баня!
Трябва бързо да организираме баня. Че тия нещо бързо прегоряха.
Те се къпят в каци.
Нашта парна баня няма да им понесе.
- Разбрах.
Разбрах. Ето ти компроматче...
Слушай, имам идея.
'Айде, събличай се.
Събличай се, събличай се.
Сега всичко ще разровим, ще надушим...
Един писател забелязал, че на умния човек понякога е необходимо да си пийне, за да не му е скучно с глупаците.
Хайде, доплувай до масичката.
Г-н Ян-Буд-Ян-Си казва, че за него е чест и го е поразил...
със своята топлина и домашен уют.
Той казва, че е безгранично радостен...
че сте го включили него и другарите му...
в своя "сьоен".
- Къде сме го включили?
"Сьоен"!
В състава на нашето имение или владение.
Мисли, че сме го приели като свой в нашия санаториум.
Не ви ли е студено?
Зъбите ми тракат.
Не ви отиват мустаци.
Имате къс нос и те го развалят.
Обръснете ги!
Защо?
Обръсни ги! И ела при мен...
Живея на втория етаж.
Мамо! Мамо!
Дрехите са дреболия... Навярно са гости на тая тумба...
Нека сега потичат голички.
Айрани вкиснати...
Ето празния ти пакет цигари...
Да, празен...
- Ето го.
Къде са дрехите?
- Откъде да знам къде са!
Твоя идея беше!
Иван оцвъка празника. Ще има далавера.
Е, има ли?
Дробовете са ми слаби. Мога да хвана пневмония.
Едва не ме изнасилиха. Трябва ми чаша горещ чай.
Чаша горещ чай няма да попречи, така ли е?
Ние, в Русия, сме свикнали да живеем на контрасти.
Ако няма криза при нас, щяхме да си направим!
Такъв е нашият свят!
Когато ни е трудно, животът става по-лек и по-весел, правилно ли казвам?
Правилно.
- Юначка!
Мамка му!
Другарю капитан! Изгориха ни цялата апаратура.
Убеден съм, имат добър специалист, ловко работи.
Е, какво... Ще водим визуално наблюдение. Дай бинокъла.
Др. капитан, да слагам ли чая?
- Слагай, слагай...
К'во правите тука, бе? Това е държавен обект по усилена охрана.
Др. капитан, чаят изкипя.
- Документите.
С радост бихме ги показали...
- ... Ама сам виждате, че...
Документите!
Че откъде да ги вземем?!
Вашите опасения не бяха напразни, Сергей Степанович.
Нещо не отчетохме.
Вие не го отчетохме, Юля Михайловна.
Не са толкова прости тия провинциалисти.
Дръж го, дръж по-здраво!
- Провинциализмът ни е в кръвта.
И какво е това?
- Товарят делегацията, Алексей Михайлович.
Ама че са слабаци тия чужденци, пфу, Господи...
Не ви отиват сиви костюми, не подчертават природно стройната ви фигура.
Инна... Усман...
Вашата имиджмейкърка. Алексей Михайлович,
по-добре да носите костюми в тъмен цвят
или френч с полувоенна кройка.
- Да я разкарам ли тая?
Няма нужда.
Извинете...
Обичате ли сладко?
В какъв смисъл?
На вас... би трябвало... много да отива...
да ядете сладко.
Обичам.
Много обичам...
Яжте!
Не сега...
Парите ли?
Ще се постараем да ги намерим.
Смятайте, че са при вас.
Ще се постарая.
До скоро.
- До скоро.
Боже мой...
С кого ни се налага да работим?!
Виноват...
Да... Аз, Виктор Сергеевич...
Аз...
- Всичко знам!
Е, и какво?
Повече няма да се повтори, другарю генерал.
Днес пристъпваме към операции "Валута" и "Сауна".
Да, една сауна сега щеше да ни дойде добре.
Татяна!
Капитан Кабановски при мен!
- Слушам, др. генерал!
Задържани на територията на санаториума. Без документи.
Вие май работите за Кислюк.
- Да!
Изхвърлете ги!
- Слушам!
Къде?
В банята!
Да-а-а...
Не приличат много на работяги...
Хич не приличат...
А така?
Страхувам се, че веднага ще ги разкрият.
Ти пък к'во?! Тук да няма пача?
- Ще го направим по най-добрия начин.
Ето... Приемай, Льоня.
За пачките... отговаряш с главата си.
Общественико...
- Хлъц... до довечера ще върнат...
... всичко.
- От органите на властта ли?
От органите досега никога нищо не са връщали.
Още повече пък всичко...
Е? Готов ли си? Да вървим.
Превземки разни...
Генерала и без това по цял ден го показват по телевизията.
Нищо, нашата работа е дребна. Ще снимаме работата на щаба и край.
Да вървим.
Главното е да минем КПП-то.
Дойде работнически казашки хор. Значи сега ще ги нахраним,
после ще порепетират...
А довечера ще дадат концерт за избирателите.
Алексей Михайлович, трябвам ли ви?
Довечера.
- Довечера...
Скрий си патлаците!
- Сако ли да си сложа?!
Горещо е, Алексей Михайлович...
Задушно е... Слушам!
Значи вечерта ще дадат концерт.
Ето, вижте ги... По-силно, по-силно!
Да, звъняха от университета, молиха да излезете пред студентите, ако може днес.
Извинете.
Нищо не разбирам.
Тука е.
Внимание, концертът на група "Последен звук" се отменя по технически причини.
Къде е 13-та стая?
3:2! Натам.
Ясно!
Ей, ти...
- Къде е 13-та стая?
На стената има план, там пише всичко.
Май натам.
Точно така.
Сигурен ли си, че е тук?
- Спешно трябва да ида до тоалетната.
Подръж.
- Дай.
Извинете, ще ми покажете ли къде е...
- 13-та стая ли?
На стената има схема, вашите тръгнаха натам.
13-та...
Преди нея беше 12-та, значи тази е... 13-та.
Групите да заемат позиции.
Да докладват за готовност. Да чакат сигнал.
Разбрах ви.
Напуснете зданието.
Ваш ред е... маестро. Готов ли сте?
Готов съм. Дайте текста, моля.
Льова, тук в университета устроихме импровизиран митинг.
Искам да подаря на момчетата 2 ксерокса.
Разбрах. Дочуване.
Кузмич!
- Аз!
О, Господи! Тук си. Кузмич...
Генералът се обади. Трябват 2 ксерокса. От 13-та стая.
Заловете ги веднага при излизане.
Без размотаване.
Телевизията и пресата готови ли са?
Край.
Семьонов...
Трябват ксерокси от 13-та стая.
А на мене главата ми е омекнала и ми е пресъхнала устата.
Дръж.
Стой!
Вашата ли фирма доставя офис техниката?
Тогава, ето какво...
Вземете 2 ксерокса...
И ги занесете.
Наближават КПП-то.
Започвайте!
- Започвайте!
Какво бе, боклук...
Лежи! Ръцете на гърба!
- Мамо!
Чакайте!
Това не е наше! Помолиха ни!
- Мълчи!
Товари ги!
Тихо!
Нас ни помолиха да ги пренесем. Ние не сме ние!
Отваряй!
Какво има там?
Ксерокси!
Какви ти ксерокси! Защо ксерокси?!
От къде са тия ксерокси?
Защо ксерокси?
А тия кои са?
Задържаните!
А вие какво правите тук?
Лежим.
- Не е много удобно...
Нищо не могат! Могат само пари да получават!
Какво става с тия ваши комсомолски работници?
Работят, Сергей Степанович.
По-активно трябва да се работи!
Още нищо не е ясно в тая работа.
Работата е, че знам какво е това наука, знам...
Зная нейните нужди...
Затова го приемете не като ласкателство, а просто като мой личен дар.
Льова...
Знам, че имаме известни излишъци на офис техника, да...
А студентите от университета имат нужда.
Нали помниш студентските години?
Извинете, падна "Квантовата физика".
Колкото трябва, толкова и ще донесете.
Всичко разбрах, Михалич. Ясно. Край на връзката.
Кузмич, Михалич желае да дари на студентите още 2 компютъра...
И ксерокс.
С такава глупост не можеш да излъжеш електората.
Бил си студент, знаеш какво им трябва...
Да пийнеш, да шляпнеш... с момичетата да се посмееш сластно...
Ясен си ми ти.
Семьонов!
- Тук!
По-леко, бе, ченге...
И ти си ми ясен.
Е, какво, Кузмич. Ще ни се наложи на нас с теб да носим ксерокси, компютри...
А защо ние?
Че защо ние?
Защо, да го е.., ние да сме виновни?
Казаха ни...
Носи в 13-та... И ние, да го е.., така и направихме.
А тия вкиснати айрани...
Те въобще не са знаели какво са взели.
А може би тия в щаба да подменили кашоните?
Хитреят, айраните...
Къде са парите?
Къде са парите?
Да ви налея още водичка?
- Не искам.
Кажете, ако обичате, за каква сума питате?
Тогава ще можем да ви помогнем.
- Налей!
Нищо не разбираме, тъй като не притежаваме информация.
Къде са парите?
Питам къде са парите? Не се ли издъниха?
Мамицата на цялата им женска рода...
Какво предприе?
- Земята преравяме.
Рови, Льоня, рови...
Че ще ти се наложи гроб да копаеш...
За тебе си, и за мен допълнително...
С радостна стъпка, с весела песен...
Ние встъпваме в Комсомола...
За нас си сме си взели парите?! Че откъде те ще се появят при нас?!
Аз не обяснявам, въпроси задавам. А вие отговаряте!
Я, дават ни по телевизията.
... от предизборния щаб на ген. Иволгин.
Днес двама злоумишленици се опитаха да изнесат 2 ксерокса.
Усилете звука, др. капитан.
Кой ги е помолил да направят това, те не знаят.
Тъй както са отказали да отговорят по какъв начин и с каква цел са проникнали в щаба...
Абе всички са изперкали!
Каква ти кражба, ма!
- Помолиха ни!
Може да се каже със сигурност само едно.
Ние се сблъскваме на този етап от кампанията с поредната загадка,
ясно обяснение на която засега няма.
Сега е рано да се говори дали е...
- Плъхове!
Ще ви избия, негодници!
Малко са ми разправиите...
Василий Михайлович, заработката за днес.
Това е мостра. Не искате ли да опитате?
Тая гадост ли?
- Случило ли се е нещо?
За сега не.
За сега нищо не е ясно.
- Къде са парите?
Къде са парите?
Днес ген. Иволгин посети университета и му подари няколко комплекта офис техника.
Ние сме приятно изненадани от такъв дар.
Сега можем да възобновим научните разработки,
да изпратим най-добрите ни студенти и аспиранти
на стаж в най-големите световни учебни центрове.
Хенри Василиевич, парите се намериха!
Амбалажът се намери!
Аз не мога и не съм в правото си да коментирам тези събития, които се случиха.
Степента на вината ще определи следствието.
От позицията на житейската логика мога да кажа едно:
Глупаво... много глупаво...
Умници, вижте! На какво приличате.
Кого прикрих с гърдите си...
Огромно благодаря...
- Че ни покрихте.
Василий Михайлович, ние всичко направихме...
По случайност ни хванаха, мръсниците.
Петли. Шестаци.
- Мармоти. Корморани.
Я спрете тая селска музика!
Дългите години служба ме научиха да ценя не само моето, но и чуждото време.
Затова ще бъда кратък.
С подлеци, а вие сте не само такъв, но и лъжец...
никакви работи не съм имал, нямам и няма да имам.
И в бъдеще моля да не ме безпокоите с глупости.
Съюз с вас никога няма да има!
Няма да има ли?!
Я пък тоя!
Всичко записах.
Сега ще го притисна до въжетата.
Сега ще ми клекне.
Започваме. Моля.
Обръщението ми към генерала не е акт на отчаяние, а напълно обмислено решение.
Това е чисто мъжко единоборство.
Аз, като помощник, отстоявам честта на своя кандидат.
Генералът има разряд по бокс.
Аз също едно време съм се занимавал с този спорт.
Както помните, съвсем не лошо отстоявах честта на Украйна на състезанията.
Затова предлагам в спорно единоборство да отстоя честта и достойнството.
Извинете, вие предлагате бой?
Трябва да го изрежем. Че, не дай си боже, Михалич да го чуе, ще рипне.
Тоя шопар го знам, миналата година го видях на състезанията.
О, Михалич! А ние седим, чакаме новините...
В частност за нас... Ето на...
Михалич, ти не обръщай внимание на всеки побърканяк...
Глупости говори, завижда...
Михалич, само помисли...
Михалич, помисли внимателно...
Това е черен PR, не ни трябват скандали...
А той може сам... Само приказки са, не бива...
Не трябва са накърняваме тоя...
- ... имидж!
- ... да бе, помня...
Михалич, реномето си е реноме!
И всички го разбират. Това изказване си е чиста провокация.
Михалич, майната му! Плюй на него!
А и го няма тук... Запис е било.
- Задушно е.
Какво?
- Казвам, задушно е.
Буря идва.
Аз бих разглеждал това обръщение като съдба,
с чиято помощ в стари времена са се решавали спорните проблеми.
Момент.
Здравейте, Алексей Михайлович.
- Здравейте.
Льова, кога се би за последно?
- В трети клас.
Колко рунда ми предлагате?
Три.
Макар да мисля, че ще са ми нужни по-малко. Около два.
Саша... Изчакай ме отвън.
Това е много. Нямам толкова свободно време.
Доколкото разбирам, вие ме предизвиквате на дуел.
А съгласно дуелния кодекс, аз имам първия удар.
Разбрах.
Съгласен съм.
Нокуат!
Не знаеха да удрят и не се и научиха!
Съвършено вярно... Сергей Степанович.
Карат все по едни и същи коловози.
Не, Михалич, не си прав.
Наскоро препрочетох дуелния кодекс. Там за това нищо не е казано.
Той първи наруши принципите на дуела между равни противници.
Така му се пада.
Аз излизах в средна категория, а той е типична полутежка.
Михалич, а секундантите наистина ли трябва да се бият?
Това е по договаряне.
Става между секундантите и ръководителя на дуела.
Въпрос на чест.
Много тънка и деликатна работа...
Беше...
Няма да е лошо да си починете, Алексей Михайлович.
Ден-два... А по-добре три...
Че какво... може.
Възможно е Иволгин да предприеме напълно неочакван ход.
Трябва да отида лично и да се разбера на място.
Никой не може да вземе решение.
Както искахте, изясних що за течност е донесъл ловецът.
В някои отношения експертите дават много странни заключения.
Сергей Степанович!
- Какво пак се е случило?
Генералът, заедно със всички свои, е изчезнал някъде.
Никой не знае къде са се дянали. Какво да правим?
И комсомолците ли изчезнаха?
- Те са останали тук.
Та, какво ще правим?
Вие ще правите, Виктор Иванович.
Мога да ви подскажа правилния отговор на този проблем.
Търсете къде са отишли.
Какво?!
Къде са заминали?
Просто така, станали и заминали?!
Скоро ще разберем, Степан Николаевич.
Ще разберем къде са.
Няма по-лошо от това да се оплакваш от здравето.
Казваш си...
Какво си казваш, Михалич?
Аз... съм здрав.
И болестите веднага ще отстъпят.
Ще се уплашат.
На мен един цирей ми излиза постоянно на едно място...
Не можеш да седнеш...
Май от нищо не се страхува...
И при нас го има същото... на участъковия Завалюк.
Страстен любител на женския пол...
Колко пъти си е казвал: "Не се бой, здрава е!"
И какво си мислите? Пак трипер.
Триперът не е болест. Това е травма.
Виж СПИН - това е болест.
А това е драма!
При мен имаше една следствена. Каква жена!
Имаше три цици!
- Край! Стига, стига...
Хайде, носете. Тамън влязох в ритъм!
Та тя имаше три цици, а беше по дело за незаконна продажба на парцели на
нашите пенсионери в щатите Калифорния и Юта.
Ех, хубаво е!
Красота има, разбира се.
Само не ми харесва да мъкна тия цепеници.
Да устройваме съботници. При нас как е?
Само започва със цепене на дърва.
А завършва със изсичане на гората.
А ние сме дошли тук да си починем.
Заминали са на почивка, Степан Николаевич.
На поста, при Кузмич са всичките, на риболов.
Там трябва да ги... пречукаме.
Мафията работи...
Каква ти мафия?!
Не знам какви видове мафия може да има тоя Иволгин...
Мамка ти и пущинаци!
Е,...
Къде е скапаната им ферма?
Ами...
Ех, айрани прекипели, ще си го получат.
Тихо!
Тихо!
Чуваш ли?
Върви тихо!
Тук живеят два сома.
По стотина кила всеки...
Все не мога да ги хвана...
Ето, тук са.
Греят се на плиткото.
Виждаш ли, тинята се размъти. Ей сега ще ги...
Е, и?
Добре де, после ще ги хвана.
Няма къде да се скрият от мен.
Хубаво си е при нас, Семьонов.
Хубаво пеят.
- Аха...
Майка ми изпълняваше тая песен много хубаво...
С чувство, с напеви...
А бащата ми... изобщо не можеше да пее.
Притесняваше се.
Запей!
- Не мога.
Зле съм със слуха.
В армията бях гранатометчик.
Как си?
- Нещо особено.
А ти как си?
- Мокър...
А това не е лошо...
Нещо не разбрах.
Малко акъл, ама да ти дойде навреме.
Пиян до умен - човек загубен.
А между другото, какво го обърнахте на фолклор?
То е като политиката. Загря накрая...
Ех, сега е хладничко...
Като си се родил - ще живееш!
А това не е наша поговорка. Има някакъв подтекст.
А истинската мъдрост е чиста и проста.
Не е пиян още този, който е с шапка на главата.
Е,...
Да не ни цепят главите!
Мамка му! Главата ме цепи.
Тоя педал с палтото...
Все пак ме уцели. Не ме ръчкай!
Хайде!
Михалич, представяш ли си каква плява...
Ето ги, айрани пържени...
Право на тепсия...
Да приключваме с него.
Комарите ме изпохапаха...
Тихо!
Тихо!
Благодаря ти, Кузмич.
Хубаво е тук.
А въздухът какъв е...
Усетихте ли?
Момент...
С въздуха добре, ама защо да храним комарите?! Хайде да се прибираме.
Иначе тия твари ще ми изпият цялата кръв.
Ето, хапят само женските.
Мъжките не хапят.
Само женските пият кръв.
Намерил си с какво да ме учудиш!
Това още от жена ми... го разбрах.
Трябва да се приближим още.
Май трябва още...
- Прибрали са се, айраните вкиснати.
Нещо стана, нещо стана! Някой стреля!
Михалич!
С "помпа" са стреляли!
Стига си свирил!
Пулс не се усеща!
- Аз нарочно, плашех ги.
Има пулс, диша!
Кузмич, огледай раните.
Моят подарък! Казвах му да го вземе, ще му свърши работа. Ето - свърши!
Не разбирам.
Какво беше това?
Михалич...
- Жив е!
Михалич, не си убит!
Убит е.
Жалко...
Даже ми стана скучно...
- Намерили сте за какво да тъжите!
Човек без разбиране беше, брутален...
Налей.
Да погледнем от друга страна.
Сега и ние с теб може да изпием по едно за победата, другарю капитан.
Благодаря... другарю генерал.
Сега нашата задача е да получим техния архив.
Информацията е силата в наше време.
Ще бъде изпълнено, Виктор Сергеевич.
Ти се постарай, другарю...
... майор.
Другарю генерал, още сега отивам.
Стига спа, Серьога. Скоро ще кацнем.
- Какво е това?
Тенис на маса, пинг-понг.
- Нещо за Кислюк карат...
Не питам за това, а за онова... Какви са тия сандъци?
Омари... от Лабрадор. Летят с нас.
Някой е решил да ги отглежда в нашия край.
Михалич, приближаваме ли?
Това е, приятели... Затягайте коланите.
Приземяваме се.
А тия за къде са?
- Те продължават полета си.
Страх ме е от високото.
- И аз също.
Какво "и аз също"? Хайде, стягай колана.
Сега ще кацнем.
Долетяха.
- Ху... ху... ху...
Хубав човек беше.
Соколе наш светъл...
Как ще живеем ний без теб...
Погубиха те тия...
- Какво й става?
Не бива, не бива...
Не бива така да скърбите...
И аз съм привърженик на охраната на околната среда,
то струва ли си така да се оплакват ракообразни?!
Благодаря.
Ох, мили ти наш... непрежалим...
Здравейте!
- Здрасти.
Как пътувахте?
Добре.
Над Москва малко ни раздруса...
Но иначе нормално...
Жребецо ти наш...
Михалич, на къде?
- По колите!
Господи!
Господи!
Да.
Сигурен ли си, че информацията е точна?
Ясно.
Сергей Степанович?
Аз съм, здравейте.
Извинете, че ви откъсвам от важни дела...
Но имам много спешно съобщение.
Той е жив.
Не са го убили. Жив е.
Видях ви по телевизора. Много добре изглеждате.
Добре, разбрах.
Сергей Степанович, случило ли се е нещо?
- Да.
Знаете ли, Юля Михайловна...
Той ми харесва.
Силните хора винаги предизвикват уважение.
Съперниците трябва да се уважават, иначе ще загубиш.
Жив е, значи.
К'во толкова, к'во толкова ли?
Как смеете да ми задавате тоя нагъл въпрос?!
К'во толкова?
- Добре...
Може още един да удариш...
Почини си. Защото така се насилваш...
Ние самите не знаем как е оживял.
Кръвта, като фонтан, шуртеше...
Мълчи, мълчи...
Какво... мислите да правите?
Ще ни се да се изкъпем...
- ... От път идваме.
Да си починем малко!
Да си починете?! Да си починете малко?!
Трябва да си починете малко, другарю капитан.
Няма да ви попречи малко почивка.
- Другарю генерал...
Разработил съм план.
- План...
... разработвам аз!
Вие само го изпълнявате!
Можете да вървите, другарю старши лейтенант.
Виктор Сергеевич, моля ви да ми дадете възможност!
Трябват ми пари за разработката на Кузмичов.
С Инна Усман вече се срещнах, както искахте...
Информацията ще бъде получена...
- Информацията ли?!
Нужни са конкретни дела, а не информация...
Както комсомолските строежи се забатачват,
така и всичко при тях се получава.
А тука...
- А тука? Всичко ще бъде направено.
Вървете, младши лейтенант.
Нима може да се лишава от звание през едно, това не е по устав!
Уставът... това съм аз!
Ние сме само двама.
- Както се договорихме.
Заповядайте.
Марк Твен е казал по този повод:
"Слуховете за моята смърт са силно преувеличени!"
И тези сведенията, които са попаднали във вестниците, са също преувеличени.
Ние не се занимаваме, извинете... с подобни евтини трикове.
Може ли въпрос?
Носят се упорити слухове...
... за желанието на някои движения да започнат сътрудничество с вас.
Да, как можете да коментирате този въпрос?
Не съм против контактите. Не съм...
Но при едно условие: Ако са в полза на Русия.
1:0.
- За нашите ли?
Искам едно...
Да не се договаряме политическите движения помежду си,
а да търсим разбиране и поддръжка сред народа.
Правилно!
Ние имаме поддръжката на народа!
Знаете ли кой ни поддържа?
- Кой?
Такава сила стои... О-хо-хо!
Едри финансисти, банкери...
Благодаря... След това този... оня малкият, разбирате за кого говоря.
О-хо-хо!
Какво е това... "О-хо-хо"?
О-хо-хо...
Това е мощ... и сила.
А-а-а!
- Момчета... вие сте върхът!
А шефът ми, знаете ли какъв е?
- Какъв е?
Рядка гадина!
Гнида!
А аз на него...
Боклук е... Бурбон...
Разхищава ми таланта...
През цялото време ме унижава...
Ту ме повишава, ту ме понижава...
Ту ме понижава, ту ме повишава...
Темерут, прави си какво иска...
Налейте му, че зацикли.
Ту ме повишава, ту ме понижава...
Благодаря.
За какво говорех?
- Че повишава.
А така.
Повишава потенцията...
Виното... повишава потенцията.
Извинете, ще може ли да споделите две думи за специално за нашия...
Извинете, ексклузивно...
Може ли да уточните какво е особеното на властта и народа в Русия?
Особеното ли?
В особеното природно недоверие към всяка власт.
Нашите вкараха втори гол!
Саша, сега не ми е до тебе.
Чакай ме в колата.
- Разбрах.
Отговорих ли на въпроса ви?
Шехерезада!
Каква е тая пошлост?
Другарят капитан два дни репетираше с тях.
Специално ги наеха, шампионки на Украйна по това... синхронно плуване.
По твой вкус ли са, Кузмич?
Нищо особено, градски...
Да, дребнички са...
Но добре танцуват.
Момчета, какво се суетите за гърба ни? Като на чуждо място...
Заповядайте, почерпете се.
- Благодарим.
Хайде, сядайте!
Знае как да почива човекът!
Ще отида в шоу-бизнеса.
Скоро в шоу-бизнеса ще ида!
Да не ми заповядват какво да правя...
Ту да те понижават, ту да те повишават... А после и с кал да те омърсят...
Ей сега ще се окалям аз тебе!
Прекратете това безобразие!
Извинете, другарю генерал, ама как?
Как да го прекратим?
- Както искаш!
Всички записи да се изтрият!
Записите да не се изтриват. Набарах ги!
- Слушам!
С бира душата не можеш да излъжеш...
А от водката, винаги в главата...
идват тежки мисли... и мрачни желания.
Ой, добре е на сутринта...
Свежо...
Какво е това?
Ей, ти!
Няма ли друго място?
- На мен ли говориш, а?
На тебе! Аре чупката, абориген недъгав!
- Където ми казаха, там и отидох.
Сега ще дойдат чужденци.
Оборският тор е отличен, магарешки, от Холандия!
Доживяхме!
Лайна от чужбина да мъкнем!
Всичко трябва да се променя...
... в тоя живот.
Ама че досаден център...
Център, а?
Цяла нощ не ми даде да спя...
Грам спокойствие не ми даде...
"Център", аз съм "Пети". Не мога да говоря.
Лежа в засада. Обектът за наблюдение се намира на десет метра.
Как ме чуваш, "Център"? Приемам.
"Пети", кого следиш?
Не можем да разберем.
"Център"...
Ето я...
Льова, по-внимателно. Да не им хвръкне покрива.
Нормален живот... при вас, тъпи чернилки... няма да има.
Само гледате да прецакате всичко възможно.
Какво сте направили в тоя живот?
Къща построихте ли?
Змия убихте ли?
Василий Михайлович, аз в детството си убих... медарка.
И аз.
Идиоти.
Говорех в преносен смисъл.
И медарката не е змия, а гущер!
Нямате никакви добри дела.
Ще има, ще има добри дела...
Кажете какво трябва, ние ще го направим.
- По най-добрия начин.
Трябва да се измъкне архива на Иволгин. Внимателно...
Ще го направим, ще го направим...
Може ли да си оправим здравето с бира?
- Не сте го заработили.
Към властта се стреми, животното...
- По дяволите!
Боклук!
- Какво превъртя, бе?
Политикът е трябва да е гладен.
На народа не му харесва да го крадат. Къде ще вървим сега?
Къде е тоя архив?
Да вървим.
На къде да вървим?
Натам.
Разбрах.
Тука ли е?
Странно, няма охрана. Разпасана команда...
Може би не е тук?
- Не мърдайте! Ръцете!
Вие какво се завирате тук, айрани?
А вие?
- А вие?
Ние сме по работа!
Ние също...
- ... сме по работа!
Разкарайте се!
- Ще ви огорчим, айрани разредени.
Какво?
- Нищо... Бутаме.
Какво се запъна?
Стойте!
Какво е това? Ваня, накъде?
Къде отиваме?
К'во правите, бе? С валута е платено, паразити такива!
Кузмич! Какво е станало?
Това е политиката, Михалич!
Трябва да се отчете...
- М-да... Политиката е мръсна работа.
Последните данни от предизборната кампания.
Ало?
Здравейте, Алексей Михайлович.
Да, слушам.
Не е в моите правила да честитя предварително,
но не можах да се сдържа да не изкажа своето уважение
за това как блестящо проведохте своята предизборна кампания.
Извинете, но си имаме работа!
- Кузмич, стига си дрънкал!
Нямаме време...
- Подай топката!
Да се занимаваме с глупости!
Е, да започваме!
Михалич я хвана...
Хайде!
Дръж!
Превод от звук: BEST RIPPER
Субтитри: BEST RIPPER
Редакция: BEST RIPPER