Pieces Of April (2003) Свали субтитрите
Спя.
Добре ли си?
- Ставай, ставай!
- Не!
Само се опитай.
Хайде, това ще е твоя голям ден.
Не искаме да изпуснем тази възможност.
- Хайде?
- Кой ще идва днес?
Знаеш кой ще идва.
- Боби. Боби!
Не! Боби!
Внимавай! Не, Не!
Ейприл, трябва да побързаш.
Добре идвам.
Ейприл?
Идвам.
Ето ме.
Джой? Джой?
Скъпа?
Джой?
- Скъпа...
- Татко!
Виждала ли си майка си? Не мога да намеря майка ти.
Не.
Къде си?
- Би ли почукал?
- Къде е?
Не знам. Кой?
Майка ти.
Скъпа?
Мама?
- Майко?
- Мамо?
Хайде всички, тръгвайте.
- Това трябва ли?
- Да, така мисля.
Боби.
Хайде.
- Вземи.
- Не.
Горещо е, горещо, горещо!
- Всичко това е без значение.
- Не, не така.
Боби, вероятно те няма да дойдат.
Здравей мамо. Как си?
- Чудесно.
- Това е хубаво.
- Как се справям?
- Чудесно.
Помислих си, че си мислиш така.
- Носиш ли си апарата?
- Разбира се.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
По-добре провери.
- Знам, че e някъде тук.
- Какво се бавят толкова?
Щях да съм изненадана, ако не беше толкова егоистично от нейна страна,
да ни кара да изминаваме целия път до Ню Йорк.
Мама може ли да пътува?
Скъпа, ако не сега, то кога?
Предложих да приготвя аз храната, но това щеше да е много лесно.
Честно казано, татко, какво я накара да си мисли, че може да готви така внезапно?
Не си спомням някога да е влизала в кухнята.
И кой спечели "A" в "Хоум Ек"?
Ти знаеш, колко сме горди с това, скъпа.
- Ще ме закопчееш ли?
- Разбира се.
Трябва да е някъде тук.
- Натисни клаксона.
- Идват всеки момент.
- Натисни клаксона.
- Ще събудим съседите.
Зарежи съседите. Натисни проклетия клаксон.
Мамо, моля те!
Виж, ципа не е проблема.
Мисля, че той.
Не татко, не ципа е проблема.
Ейприл е проблема.
Добре, добре идват.
- Ей, как си?
- Чудесно.
- Гадене, замайване?
- Чувствам се чудесно.
- Как спа?
- Спя прекрасно.
Камерата... не е тук.
По-добре побързай.
Мамо, трябва просто да кажеш:
"Не искам да пътувам сега" и всички ще те разберем.
- Какво има сега?
- Забравих си апарата.
- О, Господи. Къде ти е вратовръзката?
- Трябва ли да нося?
- Не, но ти не ме попита.
- Не, сър.
Осъзнаваш...
- че е възможно това да е последния...
- Татко, дъха ти.
- Нямаш вдървяване и дискомфорт?
- Не.
- Главоболия?
- Не.
- Гадене, замайване?
- Вече попита за това.
Всичко, което трябва да кажеш е: "Не искам да пътувам сега"
Това ли трябва да кажа?
Усещаш ли потене, студена пот?
Ръцете ти замръзват ли или са горещи? Пръстите ти изтръпнали ли са?
- Защото всичко, което трябва да кажеш...
- Бет, млъквай.
Добро утро, скъпа. Как се чувстваш?
Никога няма да имаш достатъчно сребърни съдове.
Виж тези чинии.
От къде взе това?
Тия са за сол и пипер.
Знам за какво са. От къде ги взе?
От магазина.
Имахме такива когато бях малка.
Веднъж Джой ме остави да ги подържа и каза,
"Внимавай. Струват повече отколкото ти самата."
Това е ужасно.
Следващата година изчезнаха.
Какво стана?
Натроших ги с чука.
Добре.
По колко са?
Не са скъпи.
Колко струват?
50 цента.
Направил си сделка.
Извинявай. Не знаех.
Ей, имаме още много да готвим.
При 375 градуса и плътно напълнена,
15 килограмова пуйка ще се пече 5 часа
ако пресметнеш по 20 мин за килограм.
И един часа да изстине.
- Какво искаш да кажеш?
- Имаме време.
Смачкани картофи, сос. Сладки картофи...
разтапя се масло и се поръсва с кафява захар.
касерол от зелен боб се прави от зелен боб,
друго ястие с лешници и стриди.
Звучи яко.
Само я намажи с масло, и точно преди печенето,
леко покрий с горещо мляко.
Боровинков сос... отваряш консервата, изсипваш я в чинията за сервиране.
- Много е просто, нали?
- Какво друго?
Салата Валдорф се прави от ябълки, целина, ядки, грозде,
и подправки объркани с майонеза
разрежда се с мляко или крем.
Тиквен пай... купуват се продукти от много, много скъп магазин.
Добре, внимавай.
Не си и помисляй...
- Мамо!
- Бет, това е за мен като остарея.
Искам винаги да помня този ден.
Вече сме тук.
- Ето ни.
- Здравей, бабо.
Аз съм Бет, внучката ти.
Не си ли ти любовта?
- Здравей, аз съм Тими.
- Тими е твой внук.
Не ми казвай.
- Познавам те.
- Здравей, мамо. Яла ли си?
Топло, Джим. Вземи което е топло.
Добро утро. Добре дошли в Криспи Крийм.
Кажете поръчката си.
Искам ванилов крем, моля.
- Може ли...
- И две желирани бухтички...
Всъщност, ако може без ягода отгоре.
Имат ли понички?
Помнете всички, Ейприл готви.
Ще искаме дузина желирани.
Какво ще кажеш за платнени салфетки?
- Мисля, че ще е по-добре?
- Хартиените са си наред.
Притеснявам се, че хартиените изглеждат някак си хартиени.
Трябва ли да говорим затова сега?
Мога да ги взема, като излизам да свърша работата.
- Ще излизаш ли?
- Трябва да свърша работата.
Мисля, че знаеш защо.
Искам да излезеш. Още сега.
- Но аз искам да помогна.
- Това ще ми помогне.
Върви си свърши работата...
- Аз ще се оправя.
- Сигурна ли си?
Боби, по-лесно ще е без теб.
- Тръгвам.
- Чао.
Кажете ми...
как може някой да не вярва в Бог?
- Готово.
- Те не заслужават украса.
Да но ти заслужаваш.
Не!
Не, не, не!
Хайде.
Боби!
Да. Това е Антъни.
Не съм у дома, ако имате домашен проблем. Задръжте така.
Ще се прибера утре.
И, о, да... Честит ден на благодарността.
Искаме да знаете, че обаждането ви е важно за нас.
Ще се опитаме да ви обслужим по-добре. Времето ви за изчакване е
48 минути.
Мамо?
Как си там?
Добра работа.
Ехо?
Ако продължиш да чукаш така, ще ме събудиш.
- Това...
- Ти не искаш да ме събудиш.
Ако искате моето мнение...
Никой не ти иска мнението. Никой не иска твоето мнението.
- Не се меси.
- Татко всъщност не те е питал?
- Не говоря на теб!
- Винаги правиш така.
Трябва да обърнеш колата обратно. Това е...
- Мамо.
- Ей.
- Нека аз.
- Бет, назад.
Тревожехме се, скъпа. Добре ли си?
Добре съм, скъпи. Чудесно. Чувствам се добре.
Много съм развълнувана.
Така ли? И защо?
Нека да погледнем.
- Имам "Фритос", "Читос"...
- Не, Джой...
- О, Тими... "Сноуболс".
- Не, Престани!
- Мамо "Нутер Бутер".
- Достатъчно, престани.
Не така... не сега,
когато Ейприл усърдно се старае да изпълни твоите любими неща.
Не когато се обади да провери компонентите на изпитана рецепта.
Ще изхвърля това в боклука.
Обзалагам се, че е казала съставките. Аз никога не бих казала съставките.
Ти да не си най идеалното нещо?
Някой не каза ли Ейприл?
Да, бабо, тя е другата ти внучка.
Знам. Мислех, че е умряла.
- Скъпи, недей. Това е прахосничество.
- Виж, ще го кажа само веднъж.
Какво?
Ще прекараме много добре.
- Ти всъщност не вярваш на това.
- Напълно възможно е, да.
- Ти си по-добър човек от мен.
- Много забавно. "По-добър човек."
Не ме разбирай погрешно. Радвам с, че отиваме.
Този път Ейприл ще ни представи, някой нов пиерсинг,
или някоя нова грозна татуировка, и... пази Боже... да стоим цяла нощ,
за да видим,
житейското бедствие, което е нейния живот,
и преди да се опомниш ще сме по пътя към къщи.
- Не знаем дали е бедствие.
- Аз знам. Повярвай ми, аз знам.
- Липсвах ли ви?
- Бъди сигурна.
Ейприл се справя много по-добре.
Няколко пъти имаше истинска работа,
намерила е нов апартамент.
Еди, пласьорът на дрога е история
и...срещнала е това ново момче.
Чудесно.
Той звучи обещаващо.
- Така ли?
- Да, точно така.
И защо така? Кажи ни защо?
Очевидно това момче Боби...
й е напомнил за мен.
Юджийн, има някой на вратата.
Кой е?
Здравейте, аз сън от 3C. Нуждая се от малко помощ.
Помощ?
- Здравейте. Имам проблем.
- Кой е?
Новото момиче от 3C. Казва, че има проблем.
- Какво?
- Проблем, Юджийн.
Момичето има проблем.
Тя е бяла, млада,
целия й превилигирован живот е пред нея.
Много ми се иска да чуя какви проблеми има.
Това е кратката версия.
- О, майчице.
- По дяволите!
Ако ви бях разказала дългата, нямаше да ви е до плач.
На колко години е?
Роди ме като беше на моите години, значи е на 42.
- Аз съм на 42.
- Ти си на 45.
Не мога да си представя.
Никой не знае истината.
Юджийн може да преживя вечерята си
и да глозга до смърт някоя кост от пуйката на този ден.
Не знаем.
Но твоето време е почти изтекло,
и ти имаш последен шанс да направиш нещата, които обичаш,
и да бъдеш с тези, които обичаш...
По дяволите!
Твоите неща. Твоята клета майка.
Да. Не.
Сигурно имате специални взаимоотношения.
Да. Много сме близки.
Повече от сестри. Тя ми е като най-...
Не сте живели заедно, нали?
Почти не. Никога.
- О, скъпа.
- Ивет.
Знам, скъпи, знам.
Виж скъпа, ние имаме да готвим неща за нас.
- Да, разбирам.
- Почакай, сядай долу.
Тина ще дойде с момчетата към 2:00?
- Правилно.
- А Глен ще закъснее както винаги.
Никога не знаем дали Рашид ще дойде?
- Знам какво си мислиш.
- Разбира се, че знаеш.
Винаги знаеш какво си мисля.
Виж какво.
Ние ще отложим нашето готвене до 10:30.
Ти ще започнеш,
и ще имаш 2 часа да намериш друга фурна.
Как ти звучи?
- Това твое ли е?
- Да, имам съобщение за теб.
- Така ли?
- Тайрън те търси.
- Аз не познавам Тайрън.
- Да, явно той те познава.
Това са красиви неща, които правиш за нея.
- Не точно.
- Така е. Това е красив жест.
- Нали са красиви, Юджийн?
- Имам въпрос.
"Красиви" написани писма, "красиви" посещения у дома.
Не си се прибирала у дома?
- Не.
- Дори когато се влоши?
Ами... тя мисли, че така е по-добре.
- Не ти вярвам.
- Повярвай ми.
- Аз съм първата палачинка.
- Какво имаш предвид?
Първата е тази която, се предполага, че изхвърляш.
- Сега имам въпрос.
- Какво?
Напълни ли я?
Птицата напълнена ли е?
- Да.
- С какво?
Aми... стъбла целина... не знам точно.
Целината е добре.
- Лук.
- Лука е добре.
Повечето каквото имах в килера.
Използва ли продукти от магазина.
Да. Това лошо ли е?
Не, всичко ще е наред.
Какво трябваше да използвам?
Сигурна съм, че ще е супер. Хубаво печено.
Не трябва да използваш продукти от магазина
Моля те, Юджийн, твоята първа пуйка.
Трябва ли да ти напомням това полу готвене?
Месото розово, никакъв аромат,
а следващата година изгори бедното птиче.
Спомняш си това, нали?
Не, не си спомням.
За това съм тук, да не забравяш нищо.
Така ли? Много благодаря. Подай ми фасула.
Ейприл, не се тревожи за това.
Скъпа, какво правиш? Не ми трябва карта.
- Ще потърся алтернативен маршрут.
- Татко знае пътя.
Странични пътища. Да видим неща, които никога не сме виждали.
Така де4ня няма да е съвсем загубен.
- Надявам се, че няма да закъснеем.
- Не искаме и да пристигнем по-рано.
Давам ви избор.
Или ще ме оставите да разуча картата...
или ще разчитате на свръхестественото ми чувство за ориентация.
- Кое да бъде?
- Свръхестественото чувство за ориентация.
Добре...
Къде сме?
Внимавай. Не пускай топлината навън.
Как изглежда?
Аз... всъщност не знам.
Какво прави?
Кажи й какво правиш.
Нищо специално тази година.
Супа от сладки картофи и орехи,
подправени стриди, пилешки сос,
зелен фасул с лимон и розмарин,
швейцарско сирене с чесън,
ядки, сладолед,
и тиквен пай.
- Уоу.
- Нищо специално тази година.
- Да, правилно.
- Ами ти?
Пуйка, сос...
Салата "Валдорф".
Салата "Валдорф". Звучи необикновено.
Прави се от различно плодове и ядки.
С много майонеза.
После се смачкват картофи,
и боровинков сок, което е лесно.
Отваряш консервата и това е.
О, скъпа.
Харесва ми от консервата.
Никой не харесва от консерва.
Беше катерица, предполагам...
или малък ракун.
- Джим?
- Да, Джой?
Изчезвай.
Мама оглежда за място.
Съжаляваме, че не те познавахме.
Надяваме се, че е било бързо и...
Това е достатъчно. Бет, песен?
Не.
Мисля, че Тим ясно каза, че това е всичко.
Тогава какво чакаме?
Добре, изсипи го вътре, скъпа.
Това е. Погледни си. Много си естествена.
Да.
Докато чакаме да се стопи, разбърквай.
Да. Давай, момиче!
Престани, какво толкова.
Правила ли си го преди?
- Не.
- Значи не е нищо.
- Извинете. Само искам...
- Какво следва?
После го оставяме да покъкри, докато стане чудна смес.
- Моля, може ли...
- После го оставяме да изстине.
Дами, моля ви.
Скъпи, просто кажи и ние ще се преместим.
Не се тревожи за Юджийн. Винаги става малко нервен.
- Намери ли друго място?
- Всъщност още не съм търсила.
- Вероятно скоро...
- Ивет.
Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Идвам, Юджийн .
- Не се тревожи. Действай.
- Добре.
Здравейте. Юджийн и Ивет от 2B... Познавате ли ги?
Те ми помогнаха, и се чудех дали...
Семейството ми идва, но майка ми е...
Сложно е.
После фурната в печката... Не знам как се нарича...
Съжалявам.
Истината е, че тя е отвратителна майка,
не знам защо винаги се опитва да ми помага.
Забавно. Моята също е гадна. Отвратително.
Няма една здрава кост в тялото си.
Пуши нон-стоп, лъже на карти,
и се оплаква всеки божи ден.
- Съжалявам.
- Знаеш ли какво?
За нищо на света не бих прекарал повече време с нея.
Ще ми помогнеш ли?
Моята къща. Е твоя къща.
Помощ.
Да, Латрел, човече, Боби е. Аз съм на мястото.
Обади ми се.
Номера е 212-737-3858.
Добре.
Чудесно. Не знаеш какво значи това.
- Това е огромна помощ.
- Добре.
- Аз съм Ейприл от 3C.
- Тиш от 4A.
Благодаря, Тиш от 4A. Благодаря, благодаря.
Моето семейство ти благодари.
Добре, последна.
Имаме коледна картичка. Хайде, мамо.
- Без Ейприл?
- Кога ли е била на снимката?
Чакайте. Чакайте!
Идвам.
Можеш да задържиш ръкохватките.
- Къде е цедката?
- Успех.
Благодаря.
- Здравейте, аз съм.
- Може ли да поговорим за секунда?
- Разбира се.
- Насаме.
Да. Добре.
Има нещо, което трябва да знаеш.
Никога не ям нещо, което има лице.
Не се притеснявай няма да ядеш нищо. Просто ще използвам фурната ти.
Но за мен това е било живо дишащо същество.
- Аз съм вегитаринака. Разбирам.
- Но аз съм крайна вегетарианка.
Така че, миризмата на готвено месо...
Не мисля, че мога да ти помогна.
Латрел, човече, Боби е. Аз съм на мястото.
Някой чува ли ме?
Има ли някой фурна, която мога да заема?
- Моля?
- Опитай при Уейн в 5D.
Той има нова печка.
Говорете по-високо, мадам.
Опитай при Уейн в 5D. Той има нова печка!
Благодаря.
Здравей, скъпа.
Обаждам се да видя как вървят нещата.
Ако не се нуждаеш от мен не вдигай.
Обаждам се само да съм сигурен, че се справяш добре.
Обичам те.
Добре.
Това ми трябва.
- Мога ли да заема...
- Те не говорят английски.
Знам това.
- Мога ли да заема...
- Губиш си времето.
Извинявай.
Извинявай.
Ти ли си Уейн?
Уейн с новата печка.
Технически това е самопочистваща се фурна.
Има автоматично регулиране на температурата,
звуков сигнал при висока температура, двойно изпичащ елемент,
бързо затоплящи повърхности, тава за печене,
и любимото ми...
стъклена врата на фурната
с прекрасен огромен прозорец.
О. Прекрасна е.
Да, така е.
- Не знам как да помоля...
- Заповядай.
- Наистина ли?
- За нас ще е удоволствие.
Бернадет.
Всичко е наред. Тя не хапе.
Латрел, къде си, човече?
- Къде съм?
- Да, къде си?
Значи големия пич иска да знае, Къде е Латрел.
По дяволите, искам да знам къде си.
Тук съм.
Къде беше, човече? Ще закъснея.
- Къде беше ти?
- Стоях точно тук.
Знаеш ли Тайрън?
- Тайрел?
- Тайрън.
Както и да е, къде ще ходим?
Тук е.
Майтапиш ли ме.
- Каза, че продаваш на дребно.
- Не съм излъгал.
Помогни ми.
Качествени мъжки облекла?
Ти ми каза, че ще има качествени неща.
Ще получиш качествени мъжки облекла. Вярвай ми.
Да ти вярвам. Стига бе, човек.
- Що се палиш бе, човек.
- Щото ме ядосваш.
Щото мислех, че си от братята,
дето не искат въображаеми етикети или Армани или Прада простотии.
Айде стига бе, човеко.
90% от хората на света
ще се кефят да имат тия дрехи.
Опитвам се да ти кажа, че това което ти е най-полезно,
което най-дълго ще носиш,
и хората, които обичаш ще носят,
е някъде в оня шкаф.
Така че, по-добре метни един поглед.
Аз щях да започна от там.
Ако не открия нищо по-добре не ми се мяркай насреща.
Отбий, Джим. Отбий сега!
- Свят ли ти се вие?
- Лошо ли ти е?
- Уморена ли си?
- Искаш ли малко чист въздух?
- Мамо, вероятно...
- Добре съм.
Добре съм. Просто...
Просто... изчаквах по-добър момент да ви кажа,
но явно няма добър момент.
Искам всички да слушат.
Не знам как да го кажа.
Трябва да обсъдим как всеки от вас... О, Господи...
Всичко е наред, скъпа.
Как всеки от вас по свой начин,
трябва да постъпи...
за да изхвърли храната без домакинята да разбере.
О, стига. Джой, наистина.
Това не е много забавно.
Ето какво предлагам...
Отхапете какво и да е там... да кажем касерол от зелен фасул.
Правете се че дъвчете, закашляйте се, вдигнете салфетката към устата си,
изплюйте храната в салфетката, извинете се.
Хвърлете храната в тоалетната.
Разточителство.
Скъпи, свий я повече другия път.
Извинявай, мамо.
Не ми казвай защо?
Кажи ми защо.
Смак Деди е...
- Кой?
- Смак Деди.
Чувал ли съм за Смак Деди?
Той е черен певец, татко. Не си го чувал.
Аз никога на съм чувал за... Джеймс Браун или Бари Уайт,
или Пъфи Д' Дог.
- Мога ли да довърша?
- Моля.
Смак Деди е, запознаваш с него,
и това не остава за една нощ. Това е завинаги.
Милиони го искат,
но сякаш пее само за мен... бейби.
Годините нямат значение.
Той не се интересува, че съм стара, болна и се разпадам.
Той вижда моята душа. Той не е капризен.
- Той е там за мен.
- Като татко?
Баща ти не може да пее.
Но Смак Деди... жив, секси, който...
те води към тези сексуални неща.
Имам предвид, че...
това донася, някои много красиви спомени.
- Имаш предвид с татко, нали?
- С него също.
Ехо?
Ехо?
- Какво?
- Здравей. Ти си.
Почуках на много врати търсейки те.
Твоята беше открехната.
Влизай. Как върви?
Няма очакваните проблеми.
Щях да проверя пуйката ти.
После си помислих, че тя е твоя,
и може би предпочиташ сама да я провериш.
Несъмнено можех и щях да го направя, ако искаше.
Не искам да предполагам...
Така е добре.
Това е общоприето погрешно схващане,
че просто трябва да сложиш пуйката във фурната.
Пуйката се нуждае от грижи, трябва да я обгърнеш с любов.
Нужно е повече внимание към птиците.
Разбира се.
Толкова грешки могат да се допуснат.
Пуйката може да изгори на места, да се препълни, или недоопече...
което е опасно за здравето... ами зашиването?
Виж Уейн, ще се кача след секунда?
Секундата изтече.
Просто ми дай минута.
Тик-так.
Тик-так.
- Почакай. Ето ме.
- Не мисля така.
Бернадет има малък мехур, и ако не я изведа навън...
- Не мога ли само да надникна?
- Боя се, че не.
- Ще бъда много бърза.
- Не.
Нали знаеш това добро чувство, което често идва като си отслужлив?
- Да.
- Не усещам това чувство тук.
Виж, съжалявам. Не осъзнах...
Зададох си въпрос,
"Уейн, всичко е толкова мило, което правиш за нея,
но какво получаваш в замяна на това?"
Мисля, че ти трябва време да помислиш над това,
и може би по-късно ще ми помогнеш да разбера
какво получавам аз от размяната... ако все още може да го наречем размяна.
Хайде, Бернадет.
Всичко е боклук, Латрел!
Разглеждай!
Това са своднически костюми бе, човек!
- Доларово зелено.
- Не!
- Чудни ревери.
- Не!
- Кадифе.
- Не по дяволите! Не!
Как ще облека това?
Виж пич... запазих тоя за мен,
но май на теб ще ти ходи повече.
Какво имаш там?
Имам снимки. На мама, преди и сега.
- Много са хубави.
- Получих апарат за рождения ден.
Тими е много талантлив.
- Всичките ни деца са талантливи.
- Да, Бет също.
Много са хубави.
Може би това не е подходящия момент.
- Това беше преди.
- Ще ги помня завинаги.
- Добре, достатъчно.
- И аз мисля така.
Има още една, която искам да ти покажа.
Къде е тя?
Тази ми е любимата.
Погледни светлината как...
...как е ръката.
Предпочитам Бет да пее.
Уейн?
Чувал ли си някога лафа...
"Пази се, когато ти препоръчват нов костюм"?
- Не.
- Е аз ти казвам, пази се.
Никога не си бил влюбен.
Никога и не ща да съм, благодаря.
Правиш такива неща.
Например?
Правиш неща, които си мислел, че никога не можеш да направиш.
- Майка ми, Бог да пази душата й...
- Господи, не пак мамини историйки!
- Карала е.
- Майка ти не може да кара.
Никога не си познавал майка ми, и те съжалявам за това.
Не ме съжалявай. Ти си влюбения.
Та, майка ми е карала, а аз съм бил бебе.
Колата се преобърнала и аз съм останал заклещен под нея.
Знаеш ли какво е направила тя? Преобърнала е колата.
- Глупости.
- Казвам ти.
Преобърнала колата, и ме е спасила.
Имала е невероятна сила в тоя момент,
защото е обичала.
Това прави любовта.
- Браво, браво!
- Бис, бис!
- Други желания?
- Да престанеш.
Съжалявам. Ужасна съм.
Коя си ти?
Не започвай с това. Знаеш коя съм.
Знам коя казваш, че си,
но дъщеря ми е някак мила и любезна.
Не и сега.
Тогава не знам коя си.
По дяволите!
Джой, скъпа, добре ли си?
Толкова съм критична.
Това е едно от най-лошите ми качества,
и някой от причините за това са обясними.
Но защо продължавам да се питам,
защо съм толкова строга, например на теб, Бет,
като от години си моята дъщеря мечта?
Така е. Знаеш го.
Оставяйки настрана проблемите ти с теглото, ние на практика сме една личност.
Защо съм толкова строга с теб?
Забрави факта, че правиш същите грешки като мен,
и ти желая да направиш свои собствени.
Но си мисля, че съм строга с теб, защото сме имали много красиви моменти.
И си мисля, че вероятно ще става по-лошо, Тими,
И с теб ще бъда строга, защото сме имали много красиви моменти.
Тогава, защо съм толкова строга с Ейприл, когато сме нямали много красиви моменти?
Това не е вярно.
От дни се опитвам да си спомня, някой хубав спомен с Ейприл,
и се сещам само един.
Един ясен, красив спомен. Трябваше да има още.
- Един може да е достатъчен.
- Добре, какъв е той?
Не е важно.
Как да не е. Кажи ни. Какъв беше?
Тъкмо беше навършила три.
Гледаше през прозореца на "Локуст Стрийт",
беше рано, но слънцето беше изгряло.
Беше се втренчила през прозореца обърна се към мен
и каза, "Мамо, не обичаш ли всеки ден?"
Това бях аз.
Аз бях!
Ейприл беше на шест, когато живеехме на "Локуст Стрийт".
Така ли беше?
Ами рисунката с пастели
нарисува "Мейфлауър"... който ти постави в рамка?
- Това пак бях аз.
- Стига!
Съжалявам, но е важно да бъдем точни в това.
- Аз също имам спомени.
- Сигурна ли си?
Тя е абсолютно права, по дяволите.
Току що ми изникна един.
Тя беше... не знам на колко беше,
но беше облечена в розова нощница.
Това бях аз.
- Шегувам се.
- Много забавно.
Връщах се от път, или може би не,
но влязох в стаята й, а тя спеше...
в кошчето и беше красиво.
- Това ли е?
- Да, това е.
Това е красиво.
Не, не е. Твоя най-щастлив спомен? Тя е спяла!
Не казах, че това е най-щастливия ми момент,
просто това ми дойде в главата.
- Джой.
- Мамо?
Джой, внимавай...!
- Какво правиш?
- Това е скапано, Джим.
Всичко, което помня е раздразнение,
кражбите от магазина, пожара в кухнята.
Който беше злополука.
Злополука, при която тя запали кибрита
и го хвърли върху Бет?
Или като ползваше запалката да оправя бретона на Тими?
- Джой, стига.
- Говоря за наркотиците, за неблагодарността!
Хапеше ми зърната винаги, когато я кърмех.
Скъпа, престани.
Нищо чудно, че имам тумор. Тя е тумор.
Връщай се...
Връщай се в колата!
Спри! Спри!
Какво става?
Мама трябва да си раздвижи краката.
Джой, спри. Спри!
Опитах, но не мога, не мога.
Не мога... Не мога да имам още едно лошо преживяване с нея.
- Няма да е така.
- Не знаеш как ще бъде.
Това е целта на пътуването.
Така правим спомени.
Ти не ме слушаш. Имам твърде много спомени!
Хубави спомени. Правим нещо добро.
А ако не се получи?
Ще се получи. Обещавам.
Обещавам ти, че ще бъде хубаво.
От къде знаеш?
Защото й казах, че трябва да е.
А ако не е?
Тогава ще я убия.
Уейн!
Здравейте. Искам да съобщя за отвличане.
Казах, че искам да съобщя за отвличане.
Мъжът който живее в моята сграда,
взе пуйката ми за заложник,
и излезе преди повече от час и аз не мога...
Пуйката ми.
Пуйка. Пуйка! Да.
Не, вижте, знам... затова се обаждам.
Трябва да разберете. Не, не, не!
Лошо момиче!
Искам си пуйката.
- Значи това е благодарността, която получавам.
- Дай си ми пуйката.
Чакам за думичката.
Моля те дай ми тъпата, шибана пуйка.
А, така е по-добре.
Цялата е твоя.
- Не трябва да ми благодариш.
- Не се тревожи.
- Благодари на Бернадет.
- Какво?
Без нея нямаше да стигнем до решение.
Тя предпочита нейното месо леко припържено.
Искаш ли да ти го нарежа на малки парченца, скъпа?
Ти си лошо момиче!
Много, много лошо момиче.
Не, не съм.
Добре дошла в нашата къща.
Тайрън те търси.
Как си, Боби?
- Еди.
- Не, Еди е мъртъв.
- Моля?
- Да. Смених си името.
Сега съм Тайрън.
- Ти си Тайрън?
- Да. Смених си името.
Всичко се променя. Целия свят се променя.
Целия ми свят беше Ейприл.
- Трябва да вървя.
- Ей, човече.
Дори да исках да те нараня, а мога да го направя,
но не искам, така че може да се успокоиш.
- Благодаря.
- Изборът си е неин.
Ако иска да бъде с теб, добре.
Има... нещо, което...
Ще й предадеш ли нещо от мен?
Какво да й предам?
Честит ден на благодарността.
Давайте.
Защото...
Някога тук е имало хора наричани "индианци".
Местни американци, както и да е.
После дошъл кораб наречен "Мейфлауър".
Стоварил много хора точно като мен.
Първата им година била много, много тежка.
Било... наистина много тежко.
Нека започна отново.
Било е много отдавна...
преди да завладеем повечето от тяхната земя,
да избием повечето от тях, а останалите да пратим в резервати.
Преди те да загубят своя език и своето самосъзнание.
Добре, забравете каквото казах.
Някога това е бил деня,
когато всички са знаели, че се нуждаят един от друг.
Този ден, когато...
те са знаели, че не могат да се справят сами.
Защо спряхме?
Татко мисли...
168...
- 160...
- 163.
Мисля, че ще... Татко!
Татко, внимавай!
- Какви са тези?
- 154. Трябва да е това.
О, Господи!
О, не.
Това е грешна улица.
- Не, мисля, че сме тук.
- Не, не може да бъде.
Очевидно...
Очевидно имаме грешен... грешен адрес.
Татко, мисля, че е тук.
По дяволите, Ейприл.
Не разбирам. Как успя...?
Какво?
- Направено е от тесто.
- От тесто.
Благодаря.
Заключете си вратите!
Ей, добре дошли! как сте?
Мамо, недей! Мамо!
Аз съм Боби.
Вие не сте ли семейството на Ейприл?
Боли ме.
Вие трябва да сте майка й.
Ами... Ще ида да я доведа.
Ейприл, те са тук!
Ей, скъпа, семейството ти е тук!
Те са тук!
- Тук ли са?
- Да.
О, Господи, какво ти се е случило?
- Добре съм.
- Трябва ти помощ.
Не, не, виж...
семейството ти е долу.
Виж си устните и окото.
Добре съм. Добре съм.
Чакат те долу. Трябва да слезеш.
Сигурен ли си, че си добре?
Върви.
- Боровинковия сок е готов.
- Те са тук.
Не разбирам. Бяха точно отпред.
Може би са отишли да свършат нещо.
Защо са изминали целия този път?
Боби, какво ще правим с цялата тази храна?
Много е хубаво.
Нещо мирише приятно.
Сигурна съм че ще намерим по нещо за всеки тук.
- Добре ли си?
- Трябва да отида до тоалетната.
- Аз... аз ще...
- Тими може да ме заведе.
Не се обвинявай. Направи правилното.
Така е по-добре.
Добър ден. Честит ден на благодарността.
Честит ден на благодарността.
Нека погледна.
Край! Тръгвам си. Оправяй се сама.
Нека те видя сега.
Мамо!
Мамо, добре ли си?
Извинете.
Френски, руски, сирене, "Таузант айслънд", винегред,
италиански, имаме ранчо.
Всичко е домашно произведено.
Имаме чудесен "Блек Форест" кейк. Имаме също чудесни пайове.
- Не звучи ли чудесно?
- Имаме прекрасен тиквен пай.
Имате ли бита сметана с пая?
Разбира се.
- Това парче?
- Да.
- Да отида ли?
- Не аз ще отворя.
Превод и субтитри: aidvt