The Pianist (2002) (The Pianist CD2.sub) Свали субтитрите
- Не...
- Знаеш ли защо ви убиваме?
-Защо?
- За да поддържаме коледния огън!
А сега ! Марш!
Пейте!
Пейте силно и весело!
Пейте ясно и силно.
Тръгвайте.
Съжалявам...
...Толкова съм мръсен...
Нямаме много време. Да вървим.
Трябва да побързаш.
Трябват ти дрехи.
Вземи тези.
Трябва да тръгваме немците претърсват улиците и стрелят по всеки.
Евреи, не евреи,който и да е.
Всеки.
И Владек, обръсни се. Използвай мойте принадлежности.
Ще търсиш капитан Марек Кажински.
Това е в другия край на града.
Ще останеш за през нощта, скоро ще намериме друго място.
Аз ще ти нося храна.
Добре. Да вървим.
Ще ви покажа къде ще спите.
Трябва да останете тук до утре следобяд.
Имаме апартамент за вас.
Близо е до стената, но е сигурен.
Не е много удобно...
Ще бъда добре.
Благодаря.
- Ще го взема.
- Какво?
Дай го на мен.
Отиди възможно най-близо до немското отделение.
Трябва да дръпна пердетата.
През деня трябва да са дръпнати.
Не трябва да забравяш.
По-добре си когато си близо до дома, нали?
Да.
Но понякога не разбирам, защо света трябва да преживее това.
Малко хляб, картофи, лук...
Ще идвам два пъти в седмицата,
да ти нося малко храна, и да видя как си.
Благодаря.
О, забравих.
За спешен случай, ако има такъв,
отиди на този адрес.
19 Април 1943 година
Огън!
16 Май 1943 година
Горе ръцете!
Благодаря.
- Исках да дойда по-рано...
- Не, не, не...благодаря.
Никой не можа да се спаси.
Никой не можа да напусне, опитаха се да излязат.
Владек престани. Свършено е.
Трябва да се гордееш с тях .
Господи, трябва да се бориме...
Да...
- Сами срещу немците?
- Те са шокирани.
Не го очакваха. Никой не го очакваше.
Евреите се върнаха за да се борят ...
Кой би помислил?
Аз също бих могъл?
Какво би могъл?
С какво ще ги изненадаш?
Толкова смели хора загинаха
Знаеш ли какво?
Поляците са готови .
Готови сме.
Ние също ще се бориме.
Ще видиш.
Мисля, че е време, да напуснеш.
Какво?
Какво се е случило?
- Мисля, че ме следят.
- Какво?
Гестапо е навсякъде.
Арестуваха Яник и Андрей .
Могат да издадат това място.
- И аз трябва да напусна моето.
- Къде да отида?
Виж ме само, не мога да вървя...
- Какъв шанс имам?
- Това е решението.
Ако дойдат до вратата, хвърли се през прозореца.
Не се оставяй да те хванат жив.
Имам отрова, и няма да им се оставя жив.
Отворете!
Отворете вратата, или ще извикам полиция!
Вие ли вдигахте шум?
- Не сте регистриран.
- Дойдох при мой приятел.
На гости, но......но него го няма.
Имате ли лична карта?
Дай да ти видя личната карта!
Да, разбира се.
- Дай да видя личната ти карта!
- Какво става?
Той е евреин!
Евреин! Спрете евреина!
Спрете го!
Михаел Джикевич
Да?
Господин Кажински ме праща.
Владислав Шпилман...
-Дорота..
Влез.
Извинявай, аз...
Извинявай...дадоха ми този адрес за извънреден случай.
Михаел Джикевич.
Е моят съпруг.
Влез.
Седни.
Имам нужда от помощ...
Ще се погрижиме за теб.
Трябва да се скрия.
Трябва ми място.
Ще имаш скоро.
Откога си женена?
От една година.
Как е Юрек?
Мъртъв.
О...
Кога очакваш бебето?
не е...
Не е подходящ момент за раждане на бебе, но?...
А сега...
Това е съпругът ми.
Владислав Шпилман.
Марек Кажински го праща.
О, да спомням си.
Господин Кажински ми каза да дойда при спешен случай.
Не се притеснявай.
Тази нощ няма да се местиш.
Ще спиш на софата.
Извинете...
Извинете ме, бихте ли ми дали парче хляб?
Да, разбира се..
Седнете.
Моля ви.
Благодаря.
О...благодаря...
Това наистина е немска зона.
Там е немската болница докарват само ранени от руския фронт.
А другата врата е на полицията
Мястото е доста сигурно.
Стига да не палиш лампата.
Ще те заключа отвън.
Никой няма да узнае, че си тук.
...само пази тишина, до колкото е възможно.
Всичко наред ли е?
Благодаря.
Това е Антек Шалас.
Той ще се грижи за теб.
- Приятно ми е.
- Приятно ми е.
Благодаря.
Дай му втория ключ.
Урежда храната и разни неща
Той е от съпротивата, добър човек е.
Не ме помните, господин Шпилман?
Не, не мисля. В радио Варшава.
Бях техник.
Виждах ви всеки ден.
Съжалявам, не ви помня...
Няма значение.
Не трябва да се притеснявате. Ще идвам често.
Чух, че съюзниците бомбардират Германия.
Нощ след нощ, след нощ...
Кьолн, Хамбург, Берлин.
Руснаците наистина ги мачкат.
Казват,че идва края.
Надявам се ...
Още си жив...
Ето,наденички,
краставички и малко водка.
Откога не си идвал ?
Не от дълго .
Помислих,...че си ме изоставил.
Не се притеснявай за това.
изглеждаш смешно.
Дядо ми е изчезнал когато е видял баба ми.
А сега.
Защо не дойде толкова време Не съм ял от 2 седмици.
Пари... Владек...
Трябват пари за храната.
Трябва да намеря неща за продаване.
Не е лесно.
Ето...продай това.
Храната е по-важна от времето .
О, трябваше да ти кажа...
Съюзниците са във Франция.
Руснаците ще са тук скоро.
Ще изритат германците.
Все някой ден!
Владек...
Владек?
Знаех си.
Знаех, че това ще се случи.
- Трябва му лекар.
- Това е много опасно.
Доктор Лучак? На него му вярвам.
Дорота, не ставай смешна, той ще отиде да ни предаде.
- Но все още е доктор.
- Не, ти остани.
Аз ще отида.
Дойдох да си вземеме довиждане.
Заминаваме при майка ми в Отловск.
Бебето трябва да е на сигурно.
Надявам се, че всичко ще се успокои.
Не искам и да си помисля, че те ще го убият.
Благодарение на хората от Варшава събрахме пари...
...има толкова щедри и милосърдни хора....
без тях не бих могла да се справя.
О, Боже мой...
Мога да информирам губернатора...
...ще си тръгна сам.
Ще се опитам да направя и невъзможното, но не е лесно.
Ще го посетите ли отново?
- Кой знае?
- Докторе?
- Благодаря.
- Не говори, почивай си.
Много ви благодаря, че дойдохте...
Донесох ти храна.
Ще ти приготвя нещо сега.
После трябва да вървя.
1 Август 1944 година
Излизай!
Излизай от сградата!
Излизай! Бързо, германците ще бомбардират сградата!
Някой!
Някой да ми помогне!
Има ли някой там!
Тука няма никой.
Да, добре съм.
Какво правите тука?
Кой сте вие?
Разбирате ли ме?
Да.
Какво правите?
Аз ....се опитвах...
...да отворя тази кутия.
Тук ли живеете?
Тук работите?
Не.
С какво се занимавате?
Аз съм...
...аз бях пианист.
Пианист?
Елате.
Посвирете ми.
Вие сте беглец?
Евреин?
Откъде избягахте?
От гетото.
Елате с мен.
Имате ли храна?
Внимани!
- Добър ден.
Евреино!
Извинете, какво е това...
Кой гърми навън?
Руснаците. Минават реката.
Всичко ще свърши надявам се до седмица.
Какво става?
Ние напускаме.
Дойдоха ли руснаците?
Искам, искам да...
Да ви благодаря много за всичко.
Благодари на Бог, не на мен.
Бих искал и ние да се спасиме.
Добре, трябва да тръгвам.
Ето.
Вземи го.
- За мен ли е?
- Аз имам друго.
Много благодаря.
Какво ще правиш когато всичко това свърши?
Искам пак да свиря на пиано.
В полското радио.
Как се казваш.
Искам да те слушам.
Шпилман.
Шпилман?
Да.
Хубаво име за пианист.
Немец! Немец!
Не!
Не!Не стреляйте! Аз съм поляк!
Моля ви! Аз съм поляк!
- Вдигни си ръцете горе!
- Моля ви, това е грешка...
Не стреляйте... не стреляйте, това е грешка...
Поляк съм.
Долу.
Моля ви...
Поляк съм.
- Моля ви,моля ви...
- Поляк ли е?.
Да, поляк е.
Защо си с тоя шибан шинел?
Студено ми е.
Гадни немци!
Убийци!
Убийци!
Мръсни копелета!
- Убийци!
- Копелета!
Вижте се сега!
Взехте всичко,което имах.
Не и мен.
Взехте ми цигулката!
Взехте ми душата!
Музикант ли си?
- Да.
- Познаваш ли...
...пианист на име Шпилман?
От полското радио?
- Да предположиме, че познавам Шпилман.
Помогнах му, когато се криеше.
Знаеш ли, че е евреин.
Кажете му да ми помогне..
- Как се казваш?
- Хозенфелд...
- Със "Д"?
- Да!
Минавай !
Беше точно тук.
Знам, но...
Обидих го Не се гордея с това.
Бях точно тук,където съм сега,
не беше голямо разстоянието.
Този немец приближи към мен.
И не разбра как се казва?
Не...
Трябвя дя видя нещо.
Помогна на едно човешко същество да оцелее.
ВЛАДИСЛАВ ШПИЛМАН живя във ВАРШАВА, до смъртта си на 2 Юли 2000 година
Доживя 88 години
Според официалните германски документи капитан Вилм Хозенфелд
Всичко, което се знае е че е починал в руски лагер за военнопленници през 1952 година
ПИАНИСТЪТ
един филм на РОМАН ПОЛАНСКИ