Grave Of The Fireflies (1988) Свали субтитрите

Grave Of The Fireflies (1988)
21-ви Септември, 1945-та година... Това е нощта, в която умрях.
Проклети бездомници...
Внимавай!
Отвратително!
Мъртъв ли е?
Американците ще дойдат всеки момент...
Грозно е, тези безделници да висят тук!
Мамо---!
Какъв ден е днес?
Сецуко...
Още един.
Какво е това?
Няма значение. Просто го хвърли!
Тоя също е пътник.
Вижда се в очите им...
ГРОБ НА СВЕТУЛКИТЕ
Production Designer Original Story by
Art Director NIZO YAMAMOTO
Layout Director of Photography YOSHIYUKI MAMOSE NOBUO KOYAMA
Producer Written & Directed by TORU HARA ISAO TAKAHATA
Въздушно нападение! Бързо в убежищата!
Този път ще е голямо!
Убежището зад пожарната може би е най-безопасно!
Топло е!
Бъди добро момиче... Опитай се да издържиш.
По-добре да тръгвам към убежището.
Бъдете внимателни и елате възможно по-скоро.
Сецуко, бъди добро момиче и слушай брат си.
Остави ни! Отивай в скривалището!
Да, да...
Мамо, взе ли си лекарството?
Тук е. Не се притеснявай.
Мразя убежището!
Ще съжаляваш, ако те взриви някоя бомба! Качвай се.
Куклата ми!
Въздушно нападение!
Сейта!
Наведи се!
Сейта!
Сейта!
Да живее Императора!
Тук сме в безопасност. Не се притеснявай.
Къде е мама?
В убежището.
Убежището на пожарната може да поеме удар от 250-килограмова бомба без проблем.
Не се притеснявай за нея.
Сигурно ще отиде на гара Нипонмацу да ни търси...
Там ще я намерим.
Първо да си починем.
Добре ли си, Сецуко?
Изгубих си едната обувка.
Ще ти купя по-хубави.
Аз имам пари.
Отвори го.
Уау, ти си богата.
Черен дъжд, от бомбандировките...
Нищо не е останало!
Виж, това беше гражданския стол. Веднъж обядвахме там.
Дали и нашата къща я няма?
Сигурно.
Какво ще правим?
Татко ще ги накара да си платят!
Майко!
Е, не е като да съм единствения, който е загубил дома си.
Всички сме в една лодка.
Поне сме още живи.
Имаше два точни удара. Беше невъзможно да погасим пожарите!
Като се опитваш да ги потушиш, само ги разпалваш повече.
Не е тя... Няма я тук долу!
Сейта, трябва да пишкам.
Всички жители на Иширизука и Каминиши!
Моля, съобщете в началното училище, ако се нуждаете от първа помощ!
Какво има?
Боли ме окото.
Не го търкай.
Ще го измием в училището.
Къде е мама?
Ще бъде в училището.
Училище?
Хайде, да тръгваме.
Сейта!
Видя ли майка си?
Ранена е. По-добре тръгвай. Аз ще гледам сестра ти.
Страшничко беше, а Сецуко? Плакала ли си?
Сейта трябва да отиде до едно място. Защо не го почакаме заедно?
Сейта. Търсих те. Добре ли си?
Майка ми...?
Оттук.
Това Е на майка ти, нали?
Тук, вътре.
Най-после заспа.
Би трябвало да е в подходяща болница.
Мисля, че болницата Каисей в Нишиномия не е ударена.
Майка ми има проблем със сърцето. Може ли да си взима лекарството?
Ще питам.
Ще бъда наоколо, ако имаш нужда от мен.
Мамо...
Видя ли я?
Ужасно е...
Жадна съм.
Ако има нещо, което мога да направя, просто кажете.
О, вие взехте ли си дажбата бисквити?
Ще ви ги донеса!
Пази този пръстен в портмонето си. Да не го изгубиш.
Мама е... ранена. Обаче ще се оправи.
Къде е тя?
В болницата. В Нишиномия.
Тази нощ ще останем тук, в училището.
А утре, ще отидем при леля ни, в Нишиномия.
Става ли?
Ние ще сме на втория етаж. Защо не минете после?
Много благодаря. Ще минем.
Ще се видим после, Сецуко.
Искаш ли малко?
Искам при мама.
Може би утре. Вече е много късно.
Виж ме, колко съм добър!
Не сме и сменяли превръзките. По-добре е да не и виждаш тялото.
В тази жега сме принудени... Трябва да я качим да камиона днес.
Къде е сестра ти?
В Нишиномия. Имаме далечна роднина там.
Мисля, че тя ще се погрижи за нас.
Ясно. Имате късмет.
Трябва да се връщам на работа. Желая ви късмет.
Мамо!
Къде е тя?
Още ли е болна?
Да. Болна е ...
Добре дошъл.
Как е майка ти? Още ли е в Каисей?
Добре, че баща ви е във флота.
Трябва да помогнете с храната като се местите тук!
Поставихме постели и мрежи против комари във вашата стая.
Благодаря.
На мама не и ли трябва пръстена?
Подарява ли ми го??
Само внимавай да не го изгубиш.
Мама е...
Когато мама е по-добре, ще те заведа да я видиш.
Време е за лягане. Окей?
Сушени гъби... Херинга... Сушени картофи... Яйца...
Компот от сливи...
А това трябва да е масло!
Това не може да се намери ОТНИКЪДЕ в днешно време.
Войниците обират най-доброто в дни като тези.
Както и да е, ти мина ли през болницата?
Искам да кажа на майка ви някои неща.
Мога да взема и Сецуко с мен да я види.
Толкова зле?!
Мама... почина още в училището.
Какво?! Тя е мъртва!
Защо не ми каза? Защо си мълчал?!
Не исках Сецуко да разбира.
Мъртва... Ужасно!
Най-добре е да пишеш на баща си и да му кажеш!
Сейта!
Виж! Тя ми купи нови обувки!
Това е хубаво, Сецуко.
Здравей!
Миличките ми...
Благодаря, мадам.
Какво е това?
Жаба бик. Няма нищо страшно.
Светулка!
Опитай да я хванеш.
Опа! Смачка я.
Еу! Вони!
Много силно стискаш.
Тук има милиони!
Сецуко, затвори очи и кажи "а-а".
Защо?
Хайде де. "А-а..."
Плодов бонбон!
Плодов бонбон! Плодов бонбон!
За малко да го глътна.
Прибрахме се.
Къде бяхте?
Благодарихте ли на дамата?
Да, госпожо.
Храната изглеждаше добре...
Сейта. Ти не трябва ли да си на училище. Или нещо такова?
Да, но леярната, където работех е бомбандирана.
И училището е изгоряло. Няма къде да отида.
Е, надявам се, че си писал на баща си.
Вече пратих писмо чрез военноморската служба.
Кога?
Веднага след като дойдохме тук... Преди около 10 дни?
Странно...
Би трябвало да има отговор досега.
Върни ножиците, като свършиш с тях, Сецуко.
Как са военните действия?
Започва да изглежда безнадеждно.
Kолкото повече заводи губим, толкова повече трябва да наваксват другите.
Подготвяме се за времето, когато ще започнат на настъпват.
Прав си. Затова е толкова трудно да се намери храна.
Не само войниците ни страдат.
Ти също работиш за отбраната на родината ни, млада госпожице.
Наяж се хубаво и работи колкото можеш повече!
Не отново...
Значи сте прибрали две бездомни деца?
Горките... Да изгубят майка си толкова малки.
Какво има? А?
Горещо е. Мразя убежищата!
Дръж се. Не се притеснявай, аз съм до теб.
Искам на морския бряг?
Да! Да! Хайде!
Цялото поле е със зеленчуци сега.
Какво правят те?
Правят морска сол.
Защото всичката сол и соев сос са разпределени за провизии.
Бързо, Сецуко!
Може да е малко хладно...
Студено!
Приятно е нали? Сега няма да те сърби.
Това е голяма вана!
ХЕЙ!
Върни се тук!
Гррр, аз съм мечка! Сега ще те изям!
Кръц... Кръц... Кръц...
Какво има? Той спи ли?
Не го гледай.
Като стане малко по-топло, ще те науча да плуваш.
Ще плуваме, и от това ще огладнеем.
Ще плуваме, и от това ще огладнеем.
Сейта!
Сецуко! Хайде!
Огладнели сте, нали? Тук има храна за вас.
Майко! Дълго ли чака? Как се радвам да те видя.
Добре ли си тук?
Добре съм. Не се притеснявай! Тук хората са много мили.
Гладна съм.
Да се прибираме преди да ни нападнат.
Уморена съм... Носи ме.
Въздушно нападение!
Майка ви вече няма нужда от кимоното си.
Защо не ги размените за малко ориз.
Аз разменям нещата си малко по малко за храна.
Може да вземете цял чувал с ориз за тях.
Толкова много?
Имате нужда от прехрана.
Не можеш да станеш войник, ако не пораснеш здрав.
Цял чувал с ориз?
Майка ви би била доволна, ако не ги похабите напразно.
Защо да не ги взема?
НЕ!
Сецуко. Ти си будна?
Не! Не! Те са на мама!
На мама са! Не ги взимай!
Сецуко... Пусни ги!
Сецуко... Сецуко...
Добър ориз, нали?
Ще имаме порции ориз довечера, Сецуко.
Ето, това е ваше.
Бял ориз, Сецуко!
Заповядай.
Със дъщеря и квартирант, който работи извънредно...
...се почуствах зле без да им дам ориз.
Много е хубаво, нали? Истински бял ориз!
Още!
Да, да...
Тази вечер го излапа докрай, а Сецуко?
Вкусно е!
Какво има?
Не искам оризена каша!
Не остана ли малко компот от сливи?
Свърши отдавна.
Ето обяда ти.
Благодаря. Аз по-добре да тръгвам.
До скоро.
Чао.
Да внимаваш.
Ще има оризени топки за обяд. Дръж се дотогава.
Стига! Вие ще ядете същото!
Мислите, че мързеливци като вас заслужават...
...същото, което заслужават хората, които се трудят за родината?!
Сейта, достатъчно си голям да знаеш, че всички трябва да си съдействат.
Казвате, че искате ориз, но заслужавате ли го?
Не, абсолютно не!
Аз ви давам ориз, а вие продължавате да се оплаквате!
Но това е наш ориз.
О, сега пък ви мамя, така ли?
Как посмя да го кажеш! След като прибрах и двама ви!
Добре! Отсега нататък, всеки ще си прави СВОЯ собствена вечеря!
Сейта, ти имаш други роднини в Токио, нали?
От страна на майка ви?
Защо не им пишете? Тук може да ни ударят всеки ден!
Проблема е, че не знам адреса им...
Да се прибираме.
Хайде. Татко ни чака.
Жабите пеят, Време е да се прибираме.
Извинявай, че се забавих толкова.
Какво има?
Гладна съм. А и съм жадна.
Окей...
Ето, вземи си плодова бомбонка.
Мама има 7000 Йени в банката.
7000... Това е достатъчно да преживеем, така че не се притеснявай.
Казвам на татко да пише скоро, защото ти чакаш.
Имате късмет.
В тези дни лесно можете да си купите такава печка.
Почти невъзможно е да продам някаква железария.
Ще взема този гребен, и... Имате ли чадър?
Чадър... о, да!
Вали, вали.
Големия ми брат се прибира вкъщи с чадър за мен.
Кап-кап, пльок-пльок. Дъждът вали!
Готово е!
Бъдете внимателни с този огън.
Да...
Какво правят те?
Сами си правят ядене.
Браво на тях! Още, моля.
Майко, пак ли има се скара?
Да, но те не ми се извиниха.
И това момче, даже купи печка. Само да ме вбеси!
Готов съм!
Лоши обноски, Сейта.
Няма значение. Можем да си седим както си искаме.
Ориз за двама.
Това ли е всичко?
Следващия порцион ще е през Юли.
Нека аз!
Става ли?
Всички различни вкусове!
Грозде, ягода, диня, мента. Всичко заедно.
Изпий всичкото.
Свърши.
Браво... Оставили са чиниите аз да измия.
Такива егоисти...
Наистина! Тези хлапета са от най-лошите!
Не пак!
Мамо! Мамо!
Сейта, дъщеря ми и онзи човек реботят за родината!
Не може да ми плаче тук и да не им дава да спят.
Достатъчно трудно ни е да спим с тези въздушни атаки!
Съобщение от Централна Военна Дивизия.
Доближават се няколко вълни от вражески бомбандировачи.
Отново в убежището ли отиваш, Сейта?
Достатъчно голям си да помогнеш за борбата с огъня, нали?
Искам вкъщи. Не искам да живея с нея!
Нямаме къща, в която да се приберем.
Със огромно знаме, с формата на риба...
...и голямо като къща.
Големия е бащата, а малките децата.
Спрете! Не осъзнавате ли че сме във война?!
Вие двамата сте ми само в тежест!
Двойка вредители, това сте вие!
Не сте от никаква полза по време на бомбандировките.
Можете просто да отидете и да си ЖИВЕЕТЕ в това убежище!
Това е.
Ще живеем тук.
Никой не го използва. Устойчиво е. Можем да си живеем както си искаме!
Наистине ли може да живеем тук?!
Достатъчно ви притеснявахме. Махаме се оттук.
Напускате...? Накъде?
Все още не сме решили.
Е, грижете се за себе си. Чао, Сецуко!
Това ще е кухнята!
Това ще е входната врата!
Къде е банята?
Може да е навсякъде. Искаш ли да отидем някъде заедно?
Благодаря за количката.
Остави я там.
Можеш ли на ни продадеш малко хрене и слама?
Предполагам. Обаче не ми е останало много.
Текът ми лиги!
Леле, колко съм гладен.
Е, винаги можем да ядем жаби.
Жаби?
Супер са.
По-добре иди под мрежата против комари.
Какво има?
Забравих си четката за зъби.
Една нощ без нея, няма значение.
Има много буболечки. По-добре иди под мрежата.
Там е тъмно. Страх ме е.
Аз трябва да се изпишкам. Ами ти?
Камикадзе.
Изглежда като светулка.
Даа...
Да хванем малко.
Добре, влизай.
Виждам те!
И аз те виждам.
Щипка за коса.
Добре, да хванем колкото може, повече!
Аз бях на парад на флотата, веднъж. Преди да се родиш ти.
Парад на флотата...?
Ъ-хъ. Крайцера на татко, "Мая", беше във формацията с флота.
Могъщи крепости, носещи се по морето...
Защитавайки родната земя от нашественици отблизо и далеч.
Вражески самолет!
Чудя се къде ли се бие татко сега...
Махни се от мен, Сейта!
Какво правиш?
Гроб. Мама също е в гроб.
Леля ми каза.
каза, че мама е умряла, и сега е в гроб.
Някой път ще посетим гроба и.
Помниш ли гробището, онова, до Нунобики?
Тя е там. Под едно голямо камфорово дърво...
Защо светулките трябваше да умрат толкова бързо?
Ей, тук май живее някой.
Сигурно са изгубили дома си.
Може да е някой луд отшелник.
Това е люлка.
Тук живее дете. Какво е това?
Почивай в мир!
Ех, това да беше истинска храна.
Тук пише "Сецуко".
Гледайте! Изсушени жаби!
Кой би искал да яде това?!
Никой не би ял тези неща!
Соеви зърна! А аз си мислех, че ям лоша храна!
Призрак!
Размених всичко за ориз. Даже кимоното на мама.
Не ми остана нищо за размяна.
Моля ви, мога да ви платя с пари за ориза...
Съжалявам. Не мога нищо да ти продам или разменя.
Аз съм фермер, но дори аз нямам излишен ориз.
Нямате ли други роднини?
Не мога да се свържа с тях.
Тогава приеми съвета ми и се върнете при онази жена.
Всичко е на дажби сега.
Не можете да оцелеете извън системата.
Преглътни гордостта си и и се извини.
Благодаря все пак. Ще питам някой друг.
Ти си син на моряк, нали? Опитай да бъдеш смел.
Можем ли?
Ъ-хъ!
Няма значение дали го харесваш или не. Трябва да ядеш!
Трябва, за да пораснеш!
Сейта...
Аз, аз се чуствам странно.
Студено ли ти е?
Имах диариа...
Ей, ти-- !
Съжалявам!
Господине, простете ми! Аз не исках.
Сестра ми е болна. Само исках да и занеса малко захар!
Да, бе! Кражбата на храна е сериозно престъпление по време на война!
Ти, проклетник-- ! Върни се тук!
Какво по дяволите...?! И картофи ли?!
Значи ТИ си този дето краде наоколо!
Сейта!
Съжалявам! Никога няма да го направя отново, кълна се!
Кажи го на ченгетата! Ще те заведа сам!
Върви! Надявам се да те заключат!
Моля ви, тя е болна! Има нужда от мен!
Сейта!
СЕЙТА!
Сейта...
Причината за престъплението е просто ясна, ми се струва.
Благодаря ви, аз ще го поема. Може да си вървите.
Но, господин полицай...
Достатъчно сте сритали това момче.
Дори се изкушавам да го нарека... НАПАДЕНИЕ!
Аз... ъъ... Благодаря, господин полицай!
Тази вечер удрят Фукуи.
Искаш ли чаша вода?
Сецуко...
Сейта!
Сейта...
Къде те боли? Да доведа ли доктор?
Сецуко!
Сейта, трябва да отида до тоалетната.
Може ли да почака?
Скачай.
Братът отиде до планината да донесе малко готвена храна...
Сецуко. Обяд.
Тази тиква е прекрасна. На вкус е точно като баклава.
Не го харесвам това.
Виж, ако не се храниш, татко ще обвини МЕН за това.
Хайде, аз ще ти помогна. Сега, ободри се, и яж!
Като се почустваш по-добре, ще те заведа пак на морския бряг.
Сега ще ти взема нещо много вкусно за ядене, Сецуко!
Сейта...
Сейта...
Това е било на майка ти? Не ме карай да се смея!
Не се опитвай да ми пробуташ този боклук!
Сецуко...
Сецуко!
Сейта... Вода...
Вдишай.
Издишай.
Имаше е диария.
Висока температура... Обриви... И я боли от солената вода.
Слабост от недохранване. Вероятно причина за диарията.
Следващия?
Може ли да и дадете лекарство? Инжекция?
Не искам инжекция.
Моля, докторе, помогнете и!
Лекарство... Всичко, от което се нуждае това дете, е храна.
Храна...
Какво ви е?
Откъде да ВЗЕМА храна?!
Леле, колко съм гладен. Какво искаш да ядеш?
Темпура... Сашими... Желе...
Нещо друго?
Сладолед... И още...
Искам плодови бонбони...
Бонбони... Окей!
Ще изтегля парите и ще ти купя всичката храна, от която имаш нужда.
Не искам нищо... Вземи го ти...
Не отивай! Стой при мен! Не ме оставяй сама!
Не се притеснявай, Сецуко.
Ще ти купя хубаво, хранително ядене.
И никога повече няма да те оставям. Никога, никога повече.
Обещавам.
3000 йени.
Задава се тайфун?
Хубава работа, сега "божествения вятър" СЛЕД като се предадохме. Съдба...
Предадохме...? Изгубихме войната?!
Не си ли чул?
Япония е изгубила? Великата Японска Империя?
Да... Безусловно сме се предали.
Ами флотата?
Цялата е потопена.
На дъното. Нито един отгоре.
КАКВО?!
И кораба на татко ли е потънал?! Затова ли не ни е писал?!
Откъде да знам? Откачено хлапе...
По дяволите!
Гладен съм...
Татко...
Сега и татко го няма... Той също е мъртъв...
Татко...
Извинявай, че закъснях толкова. Ще ти направя малко ориз.
Отиват нагоре...
И пак надолу...
О... Светулката спря...
Купих малко пиле и яйца.
Също и...
Сецуко, какво имаш в устата?!
Това е топче. Това не е бонбон!
Донесох ти нещо, което знам, че обичаш.
Сейта... Вземи си едно...
Сеицуко... Какво е...?
Оризови топки...
Направих ги за теб...
Ето... Вземи една...
Не ги ли искаш...?
Сеицуко!
Виж, това е диня. И нея не съм я крал.
Ето, хапни.
Хубаво е...
Изчакай, ще ти направя каша от ориз и яйца.
Ще оставя динята тук, до теб.
Окей?
Сейта... Благодаря ти...
Тя повече не се събуди.
Ето. Въглища за кремацията.
Тъй, като е дете, трябва да го направиш в храм.
Тялото трябва да е леко облечено. Използвай бобени стъбла за огъня.
Прекрасен ден, въпреки всичко това.
Не се променило въобще. Хубаво е пак вкъщи!
Виж! Стария грамофон...
Липсваше ми тази гледка.
Връщай се скоро!
На следващата сутрин, сложих малко от прахта на Сецуко в...
...кутията за бомбони, и после се спуснах надолу по хълма.
Никога не се върнах в подслона.
Сейта...
Време е за сън. Окей?
Steff KK Ratta