Under The Tuscan Sun (2003) Свали субтитрите
искам да благодаря на някой, който е тук тази вечер.
Когато бях с нея... Не, не в този смисъл.
ПОД СЛЪНЦЕТО НА ТОСКАНА Не, никога не съм бил с нея. Винаги съм го искал, но така и не стана.
Това, което имам предвид е, когато бях в класа й.
Бях в етап на, меко казано, блокиране.
Постояно ми идваха ужасни идеи. И ги мразех всичките.
За малко дори щях да се откажа,
когато тя ми каза нещо, което промени нещата.
Тя ми каза: "Ужасните идеи са като жертви на забавлението.
Ако бъдат насочени правилно, се превръщат в гениални."
Каза ми да си избера една, и да я разработя.
Ами, направих го.
Франсис Мейс, обожаваща ужасните идеи.
Вече може ли да те целуна?
Давай, момче!
Омъжена съм, Уилям. Съжалявам.
Гордееш ли се с мен?
Естествено.
Франсис, тези са невероятни. Какво си им направила?
С шоколада трябва да се внимава, приятелю.
-Останалото е магия.
-Здравейте, професоре.
-Къде е виното?
-Ето там.
Том е невероятен щастливец.
Образована съпруга, която прави негърчета.
Кълна се, ако ми кажеш, че готвиш гола,
се прибирам и се самоубивам.
Никога гола. Винаги по прашки.
Всъщност, ако познаваш добре Франсис, щеше да разбереш, че тези негърчета са за отвличане на вниманието й.
Благодаря.
-Как върви романа?
-Не толкова добре.
Но отлагането му върви прекрасно.
Скоро окончателно ще се превърне в отвращение и самоомраза,
и аз ще стана поредната машина за писане.
Ами Том? Неговата книга как е?
Добре. В момента я пише.
Познавате ли Том?
Наскоро се запознахме, случайно.
Съвпадение е и това, че вие рецензирахте една от книгите ми.
Нима? Харесах ли я?
Не.
Съжалявам.
Сигурна съм, че много други критици са я харесали.
И наистина се надявам, че не сте го приели лично.
Нарекохте главния герой "нереален."
Мисля, че лошите критики трябва просто да бъдат забравени.
Дай му негърче.
Бих искала да ви дам това. В името на мира.
Казахте, че няма начин да ви заинтригува роман,
в който главния герой е мъж на средна възраст,
който е прекарал целият си живот в развратните си тинейджърски фантазии.
Просто го намирам за иронично.
Иронично. Защо?
Попитайте съпруга си.
Какво каза?
Франсис?
Франсис?
Имам няколко лоши новини за теб.
Преди малко говорих с адвоката на съпруга ти,
и те имат претенции за издръжка.
Как можем да говорим за издръжка,
при положение, че не изкарвам почти нищо?
Но ти си го издържала по време на брака.
Да.
Но докато правеше изследвания и пишеше книгата си,
аз работех, докато той се преструваше, че...
За съжаление, тук става въпрос само за математиката.
Той имаше любовница.
В Калифорния не се разглежда вината.
Адвокатът му изтъкна, че съпругът ти
предпочита еднократно плащане.
Тъй като двамата сте живяли доста скромно,
не мисля, че сумата ще е много висока.
Вероятно ще става въпрос за около $200 000.
Но аз нямам толкова пари.
За съжаление, имаш.
Къщата?
Стойноста й неимоверно нарастна, откакто я купи.
И обнових с парите на майка ми.
Е, това е вече обща собственост.
Значи той ще получи половината къща и издръжка.
Имаме място за действие и ще направим всичко възможно,
но има едно условие. Той иска къщата.
-Иска да живее в нея?
-Да.
И ако му я дадеш,
ще получиш голяма сума при края на развода.
Разбирам, че отчаяно я иска.
Съжалявам. Това е толкова нереално.
Откъде би могъл да намери парите за да изкупи моята половина?
Очевидно, тя много я харесва.
Близо е до хубавите училища.
Училища?
Тя е...
Ще го преживееш.
Ще го направиш, Франсис.
Някой ден отново ще си щастлива.
Да.
А бюрото?
Взимайте го.
Не, ще го оставя.
-Канапето?
-Да, ако обичате.
Чакайте малко. Не, ще остане.
Ами столовете?
Те също остават.
Всъщност всичко ще остане, с изключение на онези кашони.
Онези три кашона с книгите.
Ако нямате нищо напротив.
Сигурна ли сте?
Да.
Спалнята?
Не.
-Кухната?
-Не.
Значи... приключихме.
Да, приключихме.
Развеждате ли се?
Личи ли?
Това са обзаведени апартаменти, за временно настаняване.
Такива получаваме.
Съседът ви в 2-B. Той е адвокат.
Разводът му се влачи вече три години.
Приятен човек.
Дава правни съвети на останалите наематели.
Ако плача му започне да ви дразни, просто почукайте на стената.
-Ще спре.
-Извинете.
Човекът над вас е лекар. Раздава приспивателните.
-Вие с какво се занимавате?
-Писателка съм.
Значи можете да помогнете с писането на предсмъртни писма.
Вие сте един от онези забавни хазяи.
Не всъщност.
Ами, ето ви ключовете.
Приятен престой.
Благодаря.
Дом.
Та-да!
Бракът започва с торта и шампанско.
Нека за приключи по същия начин.
И началото, и края трябва да са забавни.
Жалко само за годините по средата.
-Съжалявам.
-Намисли си желание.
В болнищата е истинска лудница.
Здравей. Дойде навреме за тоста.
-Браво.
-И ми отне само година.
-За свободата.
-За свободата.
Благодаря.
Не пиеш. Не пиеш.
Успех от петия път.
О, Боже!
Пати! Кога ти е термина?
-През май.
-Май!
О, Божичко!
Ще ставам леля!
Ще ставам леля. Да.
Това малко промени плановете ни.
Разбира се.
Щяхме да ходим на 10 дневна романтична обиколка в Тоскана.
Но не искам Пати да лети.
Малка саможертва.
Решихме да заменим второкласните си билети
за първокласен за теб.
Това е невероятно.
Много щедро.
Благодаря ви, но не.
Как можеш да кажеш "не" на Тоскана?
Не. Ето така.
В момента говори депресията ти.
Тя не говори италиански. Само малко гимназиален френски.
Освен това, вече не съм депресирана.
Тогава защо все още живееш с онези разведени загубеняци?
-Това са моят тип хора.
-Това не е място за живеене.
Хайде, стига.
Много ви благодаря.
Но няма начин да замина на романтична обиколка в Тоскана.
-Не съм готова за запознанства още.
-Няма да се запознаваш.
-Това ти го обещаваме.
-Моля?
Това е романтична гей обиколка на Тоскана.
Така че, ще бъде много разтоварваща за теб.
Знаеш, предимно ще са двойки.
Няма да има никой, който да те сваля.
А ти ще се концентрираш в в слушането на вътрешния ти глас.
Вътрешния ми глас?
Вътрешния ми глас, който би казал:
"Какво, по дяволите, правя на гей обиколка в Тоскана?"
Франсис, това е Италия! Италия!
Освен това, можеш да се възползваш и да започнеш да пишеш.
Ами, аз съм заета. Имам толкова книги за преглед.
Вместо да работиш върху собствената си книга.
Просто си лоша или това е от хормоните?
Добре. Не се избивайте докато се върна.
Ще може ли сега да поговорим и за бебето?
Мисля, че си в опасност.
От?
От това, да не се възстановиш.
Знеш за онзи тип, безличните хора?
И си мислиш: "Какво, по дяволите, ви се е случило?"
Ами, в живота им е настъпил момент,
в който са били на кръстопът.
Кръстопът. Боже, това е толкова "опра."
В един момент е трябвало да решат дали да тръгнат наляво или на дясно.
Сега не е момента да бъдеш бъзла, Френсис.
Не съм бъзла.
Не съм.
Добре, обещай ми, че ще си помислиш.
Ще си помисля.
Добре.
Имам предчувствие за вас.
-Квартира ли търсите?
-Да, предполагам.
-Развеждате ли се?
-Моля?
Имаме апартаменти за времено настаняване.
Но не се притеснявайте. Някои остават с години.
Имаме си писател. Имаме и лекар.
Доктора може да ви помогне, да си оправите живота.
Хей!
Извинявай.
Няма нищо.
-Искаш ли да наминеш?
-Не!
Може би по-късно.
Може би по-късно.
Ало?
Пати, кога заминавам?
Здравейте, аз съм Дейвид. А това е шофьорът ви, Едуардо.
А вие сте "Гей на път"!
Приветствам ви с "добре дошли" в първия ден от романтичната обиколка.
Видях, че повечето от вас се опознавахте още на самолета.
Но исках да съм сигурен, че всички ще се запознаете с Франсис.
Здравей, Франсис.
-Франсис е хетеросексуална.
-О, горкото момиче.
И току-що е преминала през ужасен развод.
И според приятелката й, Пати, тя има нужда от подкрепа.
Франсис, би ли се изправила, за да могат всички да те поздравят?
-Не.
-Хайде.
Здравейте!
Ти си свободна, Франсис. Забавлявай се!
Добре, всички, следвайте цветето.
Мили Боже, не мога да повярвам, че вали.
Добре, всички, пристигнахме! Да!Да!
Извинявай.
Свършило е. Искаш ли още?
Искаш ли още вино?
-Още малко вино?
-Извини ме.
-Може ли и за мен малко?
-Да, разбира се.
Франсис, още малко?
Аха.
Трябва да се отпуснеш, мила. Правим си купон!
Добър ден.
Да.
Моля?
Невероятно е, нали?
Да, може да се каже.
Невероятно.
Боже, как ще се справя с всичките?
Как да опиша това място?
Ако имаш химикалка, бих могла да ти го напиша.
Добра писателка ли си?
Преди бях.
Добре.
Добре, пробвай.
До майка ми.
Скъпа мамо.
Скъпа мамо,
днес е пазарен ден в Кортона.
Площадът е едно неспиращо парти, на което всички са поканени.
Клишетата са много близки до тази част от света,
идва ти да се засмееш, но не можеш да не почувстваш,
че май италианците знаят как да се забавляват, по-добре от нас.
Ям топло грозде от пазара,
а сладоста на теменужките прониква дълбоко в мен.
Дори мирише в лилаво.
Ще ми се да можех да остана за по-дълго, но камбаните припомнят часа.
"Динг-данг-донг, " казва камбаната, вместо обикновеното "динг-донг."
-Ще ми се да беше тук.
-С обич...
Родни.
Мерси.
"Дори мирише в лилаво"?
Майка ми няма да повярва, че аз съм го писал.
Задръж я. "Динг-данг-донг прави кабаната."
Съжалявам.
Брамасол.
"Брамасоле."
Много приятна вила. Малко е запустяла, но възстановима.
Ще я купувате ли?
Не, не, не.
Аз съм туристка, тук съм за един ден.
Е и?
Ами, кой не би поискал да си купи вила в Тоскана?
Ако съдя по начина, по който се развива живота ми, това ще бъде една ужасна идея.
Ужасна идея.
А не са ли те най-прекрасни?
Извинявам се на всички. Непредвидена спирка.
Вижте овцете. О, Боже.
Спрете автобуса!
Спрете автобуса!
Ехо?
Ехо?
По дяволите.
О, извинете ме.
О, съжалявам.
Мога ли да ви помогна, синьора?
Да, мислех си, че къщата е за продан. Не исках да...
О, не. Къщата е за продан.
Но, за съжаление, в момента я купуват.
Много ни харесва, и ще я купим още днес.
Много добре. Един момент моля.
Извинете ме.
Искат я. Съгласни са с цената.
Толкова бързо? Значи сме поискали малко.
Поискай още 20 милиона. Поне.
Извинявам се.
Съжалявам.
Опасявам се, че има малка промяна в цената.
Вече е с 20 милион лири повече.
Защо? Не е станала по-скъпа от преди 20 минути.
Контесата мисли, че е поискала прекалено малко.
След като се съгласихте да я купите.
Но това е абсурдно.
Извинете?
Каква е цената?
Вие срещу нас ли наддавате?
Почакайте. Приемаме новата цена.
Това е прекрасна къща, не.
Който и да иска да я купи ще трябва да плати двойно.
Контесата казва, че
след като има толкова голям интерес към къщата,
цената се удвоява.
Спрямо тази отпреди 10 секунди?
Нормално.
Вие, алчни американци. Мислите си, че сте велики.
Вие съсипвате всичко.
И много от нас наистина се срамуват от това.
Тръгваме си. Ще потърсим в Прованс.
Фашисти!
А тя? Колко е готова да плати?
Ще видим.
Наистина ли цената се удвои?
Няма да мога да я платя.
Но, моля ви, кажете на контесата,
че това получих наскоро за моята къща, в долари.
Минус подобренията.
Чукове, кофи...
хора...
шоколад...
... и кола под наем, с която да се метна от скалите,
когато се окаже, че това е една ужасна грешка.
Това е което мога да платя.
Синьора,
та вие дори не сте видели къщата.
Добре.
Добре, аз...
Аз не мога да се върна в Сан Франциско.
Не.
Не.
Съжалявам, синьора.
Семейството на контесата живее тук от поколения насам.
Така че е напълно разбираемо затруднението, което изпитва контесата.
Не само парите са проблема. Тя иска...
Знак.
Разбирам. Аз също вярвам в знаците.
Благодаря ви. Благодаря.
Моля ви.
Какво каза тя?
Това, което ви се случи, в Италия се смята за много добър знак.
-Така ли?
-Да.
А сега... бихте ли искали да разгледате къщата?
Първо ще отворим сметка. После ще прехвърлите парите.
Ето ви нотариалния акт с описанието на имота. "Два вола, два дни."
-Моля.
-Това е старото описание.
Земята се измерва по това, колко време ще отнеме на два вола
да я изорат.
О, в това има смисъл.
Просто така?
Преди да съм превела парите?
Това е къща, а не звезда.
Какво ще й направите, ще я откраднете ли?
Освен това, сеньор Мартини ви харесва.
Добре. За останалото ще се погрижим по-късно.
Нормално.
Нормално?
Нормално.
Нормално.
Купих си къща в чужда страна.
Къща, чиято земя е колкото два вола ще изорат за два дена.
Тъй като нямах нито вол, нито рало,
се налагаше да им се доверя по този въпрос.
Разкаянието на купувача е често срещано явление
измежду новодомците.
Само защото ти се е приплакало,
не означава, че си сгрешил.
Всеки знае, че старите къщи си имат техните чудатости.
Особено тези, които са на 300 години.
Наследих 10 000 празни винени бутилки, едно гроздче,
и всички броеве "La Nazione" отпечатани през 1958,
и, един вид, предишни наематели.
Номерът да се отървеш от угризенията, е да си съставиш план.
Избираш една от стаите и я правиш своя.
Преминаваш бавно през къщата.
Бъди учтив, представи се,
за да може и тя да ти се представи.
Какво си направила?
Франсис си е купила къща в Тоскана!
И ще живееш там сама?
Ами не съм точно сама. Имам буболечки за компания.
-Как е коремчето?
-Расте.
Не мога да повярвам, че го направи. Подписа ли се вече?
Да.
Защо? Какво? Мислиш, че не трябваше ли?
Да не би да ме казваш, че съм сбъркала?
-Не знам. Сбърка ли?
-Ами не знам.
Ти си тази с речта за безличните хора.
О, да. Аз бях.
Добре!
Купила си си вила в Тоскана!
-Е, как е тя?
-Има нужда от подобрения.
-И кой ще ги направи?
-Аз.
Ти?
Не съм си и помисляла, че си толкова сръчна.
Мога да оправям разни неща. Помниш ли, когато отпуших канала?
Канала в кухнята? Аз го отпуших.
Аз ти подадох онова, гуменото нещо.
Вакуума? Том ми го подаде.
Не мога да повярвам. Защо каза името му?
Извинявай. Забравих. Извинявай.
Мога да го направя. Нали знаеш?
Разбира се, че нямах предвид, че ще направя всичко сама.
Мога да наема наследниците на римските богове,
да вдигат тежките работи.
Просто ги надзиравай и им казвай какво да правят.
Е, запозна ли се с него?
-С кого?
-С този, с когото ще се запознаеш.
Пати, моля те.
Знаеш ли какво?
Тук започва слабо да вали.
-Мисля да затварям.
-Чакай, Фран.
Цункай коремчето от мен.
-Фран.
-Чао.
Можеш ли да набереш "звезда-69 -Италия"?
Не.
Ще пробвам.
Ало?
Добре.
Едно, 1000...
две...
Исусе!
Добре.
Престани.
Престани!
О, Боже.
О, Боже.
Ще се оправиш. Тук си в безопасност.
Само недей да летиш, чу ли? Ще ме изплашиш.
О, Боже.
Сеньора?
Сеньора Мейс?
Добър ден.
Виждам, че сте преживяла бурята.
Аз оцелях. Но пералнята умря.
Да. Поопекла се е.
Радвам се да видя, че вие не сте.
Дошъл сте да ме проверите?
Имате среща със строителите днес и дойдох да ви помогна.
Мисля, че първият е вече тук.
Тук?
Долу.
О, да. Тук е.
Мислех да съборя тази стена
и да превърна тези малки стаи в една голяма.
О, прекрасно.
Трябвало е да станете архитект.
Имате прекрасен вкус.
Значи може да бъде направено?
Скритите тръби, седмица.
Баните, 3 дни.
Сеньора, дайте ми ключа от тази къща,
и след месец аз ще ви върна ключа за вашия дворец.
Просто...
Оставете всичко на мен.
Казва, че той самият го е поправял, преди много години.
Наистина ли?
О... Искате ли да видите и останалата част от къщата?
Добре. Да, да.
Предлага да построи стената наново.
Това е важно за структурата на градината.
Той има екип от експерти.
Добър ден.
Здравейте, госпожице.
Ние не сме италианци. От Полония сме.
Полша, да. Всички ли говорите английски?
Само аз. И само малко.
Аз съм Павел.
Павел. Приятно ми е да се запознаем.
Добър ден,
Жерзи.
Жерзи.
Здравейте.
Збиню.
Збиню.
Франсис.
Какво мислите за Нино?
Познавам майка му. Ако не си свърши работата, ще...
Добре тогава.
Добре, да.
Добре, да.
Да, да.
Добре, да.
Виждаш ли, Франсис? Няма проблем.
Нино!
О, Боже!
Бягайте!
Добре, да.
Курва мац!
"Курва мац" означава "мамка му", на полски.
Това научих този ден.
Всъщност, това, че се опитвам да говоря полски в Италия,
е една от многото изненади около мен.
Той има ли диплома за електротехник?
Не. Има диплома за професор по литература.
Чеслав Милош.
Харесвам го.
Чеслав Милош.
Напълно естествено е опознаването на хората да отнема време.
Всеки ден наблюдавам старецът с цветята...
и се чудя, тук ли е роден?
Обичал ли е някого тук?
Или е загубил някого?
Той не изглежда много заинтригуван от мен, но няма проблем.
В последно време се чувствувам доста самотна.
Справям се добре със забавленията,
като предимно кисна в един бар,
който, за удобство, се намира в градината ми.
За щастие, има неща, които просто не можеш да направиш сам.
Съседът ми, Плачидо, ме учи на всичко за маслините.
Днес може.
Но никога не се берат, ако е влажно, разбра ли?
Добре.
Изглеждат много добре.
О, Боже.
-Татко!
-Да?
-Готова съм.
-Добре. Събери мрежата.
Добре.
-Киара!
-Да?
Върви и виж дали Джияни се нуждае от помощ.
Добре.
Върви, върви.
Чао.
Наред ли е всичко?
Да.
Благодаря.
Франческа? Заета ли си довечера?
Не.
Ела на вечеря тогава. Не е здравословно да се храниш сама.
Стига, мамо. Излагаш ни.
-Добре ли е?
-Разбира се. Добре е.
Мамо, достатъчно.
Баба е много чувствителна.
Плаче по цял ден.
Празнуваме ли нещо определено?
Изразяваме благодарноста си към светците, за това, че са ни спасили
от суша, луди кучета, вродени пороци.
Добър вечер на всички. Съжалявам, че закъснях.
Катрин! Подай ми шапката си.
Харесва ли ти?
Оказва се, че да си купиш вила, не е чак толкова лоша идея.
Сама ли си там? Няма лорд, господар или повелител?
Не. Ти имаш ли?
Един? Хa!
Знаех си, че така ще стане. Нали ти казах?
Не обвинявай мен.
Казах му да не й купува компютъра.
Разбираш ли, има си интернет, любовник, от Еквадор.
Накрая се наложило да му каже на колко години е.
Няма поща!
Изпроси си го.
Грешиш. Сърцето ми се къса.
Какво от това, че съм стара, сърцето пак ме боли.
Съжалявам.
-Амор.
-Си.
Си.
Селиб?
Селиб.
Селибате?
-Ceлибате!
-Си.
Не. Тоест...
Е, всъщност, да се призная, от известно време.
"Ceлиб" на италиански означава "свободен."
Не те пита кога за последно си правила секс.
Пита дали си омъжена.
Благодаря.
Не, не съм.
-Всичко наред ли е, скъпи?
-Да, прекрасно. Просто си вечерям.
Той е.
О, Боже.
-Чувствам се като пълна идиотка.
-Недей.
Флиртуването е ритуал в Италия. Просто му се наслади.
Опитай това. Превъзходно е.
-Как го правиш?
-Кое?
Това.
Ами, шапките ме правят щастлива.
Сладоледа също.
Сладоледът промени съдбата ми.
Точно заради него
ме откри любимият ми Фефе.
Фефе?
Маестрото.
Кой?
Федерико, скъпа.
Фелини?
Бях на пиаца "Навона" с родителите ми
и ядях сладолед.
Лакомо го облизвах,
и го бях оставила да потече по брадичката ми, защото бях гладна.
"Обичаш ли сладолед?" ме попита.
Не знаех кой е. Бях на 16.
"Въображението ми оживява в теб" ми каза.
Той не беше просто велик режисьор. Беше много добър съветник.
Слушам.
Фефе казваше, че трябва да живееш сферично, в много посоки,
никога да не изгубваш детския си ентусиазъм,
и нещата ще се подредят в твоя полза.
И така, аз последвах съвета на Маестрото,
и в опита си да го следвам премахвах бръшляна,
сферично и с детски ентусиазъм.
О, Боже.
Не е тук.
Не. Не е тук.
Погледнахте ли под леглото?
Бихте ли погледнал под възглавницата?
Не. Беше шега.
Може вече да е излязла.
Змиите са известни с това, че бързо променят мнението си.
Какво правя тук съвсем сама?
Не мислите ли, че е странно?
Аз, сама в тази огромна къща?
Извинявайте.
Съжалявам.
Студено ви е, сеньора Мейс.
Да.
Благодаря.
Знаете ли кое е най-изненадващото нещо при разводите?
Те не те убиват.
Като куршум в сърцето или челна катастрофа.
А би трябвало.
Когато някой, на когото си обещал да го обичаш докато смъртта ви раздели,
каже: "Аз никога не съм те обичал," това трябва да те убие на момента.
Не би трябвало да се будиш ден слес ден, след казаното
и да се опитваш да разбереш как така не си научил.
Лампичката така и не светва.
Би трябвало да съм го разбрала, разбира се,
но просто съм била прекалено изплашена за да видя истината.
А страха те кара да оглупяваш.
Не. Това не е глупаво, сеньора Мейс.
Любовта е сляпа.
О, любовта е сляпа. Да, и ние го казваме.
Всички имат тази поговорка, защото навсякъде е валидна.
Не искам никога отново да съм сляпа.
Тази къща има три спални.
Ами, ако никога няма кой да спи в тях?
Ами кухнята, ако никога не се появи някой, за когото да готвя?
Будя се посред нощ и си мисля: "Глупачка.
Ти си най глупавата жена на света.
Купи си къща за живота, който нямаш."
Защо го направихте тогава?
Защото ми омръзна да ме е страх постояно
и защото все още го искам.
Искам сватба в тази къща,
искам и семейство в тази къща.
Сеньора, между Австрия и Италия
има една част от Алпите, наречена Семеринг.
Невероятно стръмна е и е във високата част на планината.
Построили влакова линия,
която да свързва Виена и Венециия.
Построили са линията, още преди да съществува
влак, способен да мине от там.
Но те са я построили, защото някой ден влакът ще мине.
Мисля, че змията няма да се върне засега.
Да. Прав сте.
Сеньора,
моля ви, не бъдете толкова тъжна.
Ако продължавате така,
ще бъда принуден да ви любя.
А аз никога не съм изневерявал на съпругата си.
Лека нощ, сеньора.
Да. Лека нощ, сеньор Мартини.
Благодаря.
Няма защо.
Влакова линия през Алпите преди да има влак.
Сеньор Мартини искаше да имам вяра.
Нещо, в което никога не ме е бивало, а сега съм даже по-зле.
Сега, когато не искам вяра, ревнувам всички вярващи.
Но като пропаднала методистка
не очаквам да се измъкна от целият този католицизъм,
въпреки че, признавам, има малка вътрешна промяна в мен.
За моя изненада се сприятелих с Мария,
в ноща, когато седя до мен, докато свърши бурята.
Тя напълно съзнаваше, че не съм католичка.
Въпреки, че по някакъв начин тя приличаше повече на Мария, любимата ми леля,
отколкото на Дева Мария.
Леля Мария е навсякъде тук, с успокояващото си присъствие,
че всичко ще продължи така, както винаги е било.
Честита Коледа.
Честита Коледа.
Това е съпругата ми, Флора.
И дъщеря ми, Стела.
Честита Коледа, Стела.
Прекрасна е.
Какво прекрасно семейство.
Помислих си, че ще ви видя, така че, ви донесох подарък.
Това е Свети Лоренцо.
Той е светеца на готвачите.
Очевидно, той е бил измъчван върху скара и обгарян, докато казал:
"Обърни ме. Готов съм от тази страна."
Не!
Да. И сега е любимият светец на готвачите.
Мисля, че ако му се помолите,
той ще ви помогне да намерите някой, за когото да готвите.
Благодаря ви, сеньор Мартини.
Весела Коледа.
Весела Коледа.
Молитвите ми към Свети Лоренцо бързо дадоха резултат,
и осъзнах, че си имам за кого да готвя.
Много някои.
-Браво!
-Aх!
-Браво!
-Браво!
Браво!
-Добре. -Виждаш ли, Франсис? Италианският е лесен.
Не!
Говори ли вече с нея?
Да.
Говорих с нея.
Защо не отидеш да седнеш до нея? Давай.
Добре.
Катрин!
Франческа! Качи се!
Рисуват ми портрета.
Катрин?
Влизай. Тук съм.
-Ще мина някой друг път.
-Защо? Не ме притесняваш.
Франсис, това е Зевс.
Той е студент по изкуство от Македония.
Отседнал е при мен, докато изучава светлината на Тоскана.
Още вино, мили.
Не е зле.
Но не е и много добре.
Виж, ще си ходя, но ще мина друг път.
О, толкова си скучна!
Моля?
Казах, че си скучна.
Погледни се!
Тъжна си.
Отново!
Ти си като голяма, черна дупка.
Извини ме, но...
Фефе винаги е казвал: "Съжаленията са загуба на време.
Те са миналото, което те осакатява в настоящето."
Просто влязох.
Как въобще някога ще си щастлива при положение, че още скърбиш?
Виж, когато бях малка,
прекарвах часове в търсене на калинки.
Накрая просто се предадох и заспах на тревата.
Когато се събудих, те пълзяха върху мен.
Е и?
Отиди да работиш в къщи и го забрави.
Казах ти да отиваш!
Отивам!
Да работя в къщи и да го забравя.
Боже, защо аз не се сетих за това?
В живота на всеки новодомец идва момента,
когато вече не искаш полезни съвети.
Идва момента, когато не искаш разни мъже около теб,
които те зяпат и си мислят един Бог знае какво,
шепнейки разни работи на полски,
които си наистина щастлив че не разбираш.
Поемаш толкова много, преди да дойде момента, в който
просто искаш да се махнеш.
Сеньорина.
Красавица!
Супер.
Много смешно.
Чао!
Американка ли си?
Англичанка? Ирландка?
Ето те къде си. От колко време те търся.
Каза, че ще ме чакаш.
Търся те вече 20 минути.
-Коя си ти?
-Извинявай.
Извинявай. Благодаря.
Чакай. Ти току-що ме целуна и вече си тръгваш?
Да.
Съжалявам.
Добре.
Много закъсня.
Моля?
Вече намерих друга.
Загубата е за мен.
Чудех се, дали би ми помогнал.
Опитвам се да намеря антикварен магазин,
в който да се продават резервни части за полилеи.
Полилеи.
-Стъклария.
-Стъклария.
-Стъклария, да.
-Добре.
"Вия Ди Ла Касанова".
А... "Вия Ди Ла Касанова".
-Си.
-Знаете ли го?
Не.
Но знам къде има друг магазин.
-Братовчед ми има такъв.
-Братовчед ви има стъклария?
Да, антики.
Далече ли е?
На около три часа.
Два, ако карам бързо.
Два часа?
Добре, един, ако карам много, много, много бързо.
Това е много мило, но не, благодаря.
Сигурно си мислите, че ще се опитам да ви дръпна.
"Да ме дръпнете"?
А, да ме свалите.
Да ви сваля.
Да. Има и такава възможност.
Но вие сте тази, която ме сграбчи и се престори, че съм й съпруг.
Вие вероятно сте от онзи тип луди американки,
като "Ангелите на Чарли," и с помоща на малко кунг-фу
ще ми задигнете колата.
Но аз съм готов да рискувам.
Готов сте?
Как се казвате?
Марчело.
Разбира се.
Светофарите нищо ли не значат тук?
Разбира се, че да.
Зелената светлина - аванти, аванти.
-Aванти.
-Жълтата светлина - за украшение.
Ами червената светлина?
Просто едно предложение.
Марчело, ти си луд.
Много благодаря.
Няма.
Защо ли не съм изненадана?
-Чичо, искам сладолед.
-Искаш сладолед?
-Колко си изяла днес?
-Два.
Само два? Тогава си вземи още един. Първо искам целувка.
Мария, дай й сладолед. Голям и вкусен.
Твой ли е бара?
Ние сме семейство. Работя тук.
А спя ето там.
Над магазина на чичо ми.
Опитвала ли си това?
-Какво е?
-Това е лиминов ликьор.
Ние го правим.
-Вие сте го правили?
-Да.
Вземаме лимони, обелваме ги,
и ги нареждаме в бутилки
с 3/4 алкохол и 1/4 захар.
После се слага обелката от лимона в бутилката,
и се оставя, докато не се обезцвети.
И забравих останало.
Но, опитай го.
-Харесва ли ти?
-Харесва ми.
Взела си си сладоледа. Браво.
Племеницата ми.
Да.
Здравей.
Здравей.
Здравей.
Чао.
Чао.
Забавляваш ли се? Не.
Моля?
Той казва: "Вземи ме в къщи с теб."
Казва го, нали?
Естествено.
Чао, мъниче, чао. Чао.
Срещнах те по улиците на Рим, а сега сме тук.
Нямаше ли някакви планове за днес?
Нямаше ли някаква работа?
Какво от това?
Ако срещнеш нещо наистина хубаво,
трябва да го държиш силно, докато не дойде време да го пуснеш.
А сега не е това време.
Поне според мен не е.
Не.
Имаш прекрасни очи, Франческа.
Ще ми се да можех да плувам в тях.
Моля?
Не. Просто това е точно това, което всяка американка
мисли, че казват италианците.
Предполагам.
Благодаря ти.
Марчело, извинявай.
Извинявай.
Съжалявам. Много съм нервна, разбери.
Бях омъжена много дълго време.
А от тогава не е имало друг в живота ми.
Искаш ли да ми помогнеш да променя това?
Молиш ме да спя с теб?
Да.
Това е точно нещото, което
италианците си мислим, че казват американките.
Да.
За мен е чест твоята покана.
Франческа.
Да?
Ще те любя цялата.
Добре.
Добре.
Да.
Мама мия!
Че бела спала.
-Какво е спала?
-Рамо.
А това как се нарича?
Ла гола.
Ла гола.
А това?
Ил капецило.
Ил капецило.
А това?
Есаусто.
Изтощение?
Изтощен.
Поне за следващите 5 минути.
Добре.
Добре.
И аз също.
Ужасно е това, че си си купила вила в Кортона.
Защо?
Защото не е в Позитано, където съм аз.
Трябва да ми обещаеш, че ще се върнеш.
Обещай ми.
Кога?
Можеш ли да дойдеш този уикенд?
Мисля, че да.
Мислиш, че да?
Мислиш, че да?
Да! Да! Да!
Да!
Да!
Да!
Благодаря ти. Благодаря ти.
Знаех си, знаех си знаех си.
Още го имаш.
Още го имаш.
Още го имам!
Благодаря ти, Господи!
О, да.
Бонджорно.
Бонджорно!
Все още ли ти изглеждам тъжна?
Не.
Калинки, Катрин.
Много, много калинки.
Прекрасно. Кога ще го видиш пак?
Утре.
Моля?
Какво?
Щях да ти кажа, че ще идвам,
но ти щеше да ме разубедиш заради летенето.
О, виж се само!
По дяволите, Франсис.
-Аз...
-Какво?
Трябва да пишкам!
Сигурно си изтощена.
Виждаш ли това?
Кажи ми, че има бебе вътре.
Аха.
Голямо бебе.
Сега.
Аз съм при теб.
О, Боже.
Е, какво е да си имаш къща във Кортона?
Чух, че акушерката на града е добра.
Слага нож под леглото, за да пререже болката.
Флоренция е само на половин час от тук.
Ще родиш бебето
в болнична роба по модел на Армани.
Тя ме изостави.
Каза, че е осъзнала, че все още не иска да бъде майка.
О, истинско бедствие, Франсис.
Как успя да го направиш?
Как е възможно да дишаш отново?
Много скоро.
Боже, липсваше ми.
Марчело, наистина мисля, че е по-добре да остана тук.
О, съжалявам. Да го отложим за следващия уикенд?
Добре, ами тогава за по-следващия?
Не разбира се, съжалявам.
Няма да те забравя.
Аз също мисля за теб.
Добре.
Добре, до тогава.
Чао.
Има нещо странно в тези дървета.
Все едно знаят всичко.
И те знаят, че ние знаем, че те знаят.
Зловещи са. Зловещи италиански дървета.
Бебето ще ги хареса,
защото то ще бъде зловещо италианско бебе,
което ще казава: "Чао, мама"
и ще прави онова обратно махане с ръката.
Животът е странен.
Накъде беше тръгнала, като пристигнах?
За никъде.
Как изглежда?
Той е зловещ италианец.
-Върви да го видиш.
-Ще отида.
Сега искам да прекарам известно време със зловещата ми американска приятелка.
Отказвам да прецаквам любония ти живот.
Не ставай смешна, Пати.
Ти си любовния ми живот.
Франсис, би ли се качила за малко?
Има гореща вода в тоалетната чиния.
О, Боже.
Тя е почти вряла.
Някъде са омешали тръбите.
О, това е много лошо, нали?
Е, не е добре, освен ако не искаш да си правиш лицева баня на дупето.
Това е противоречие на термините.
Предполагам ще бъде по-скоро дупева баня.
О, Боже. Давай, давай, давай.
Съжалявам, Франсис!
Той съжалява.
Няма къде другаде да бъдем заедно.
Това каква ме прави мен?
Света Франческа, покровителката на разгонените тинейджъри?
Павел, вие го правехте в леглото ми.
Дори аз не го правя в леглото си.
Моля те, Франческа, помогни ни.
Баща ми не ни разрешава да се виждаме.
Може би си мисли, че си млада и не би трябвало...
Това е защото съм поляк.
Ще бъде ужасно, ако не сме заедно.
"Убийство." Нима каза "убийство"?
Да не би да каза, че ще убиваш някого?
Не, тя не ме е разбрала.
Не съм казал...
Мила, не съм казал "асасино",
казах "Ще помоля Нино"...
за пари, да ни помогне да се оженим.
-О!
-"Помоля Нино."
Не съм разбрала.
Да се ожените?
Та вие дори не можете да се разберете.
Ние сме влюбени
и аз ще отида с него този уикенд.
На фестивала на знамената. Ще отида да хвърля знамето.
"Да хвърлиш знамето"? Защо?
Защото мога да го направя не по-зле от който и да е италианец.
Ето защо.
И баща й ще го види.
Франческа?
-Франческа?
-Баща ми.
-Франческа.
-Плачидо, здравей.
Дъщеря ми каза, че ти ще я заведеш
на фестивала в Монте Лучано.
Вярно ли е това?
Само момент.
Казах му, че ти ще ме заведеш, за да си остане той в къщи.
Не искам да лъжа баща ти.
Хайде, Франсис. Кой го интересува?
Франсис?
Ако не съм с нея, ще умра от разбито сърце.
Няма да умреш.
Не е ли страхотен?
О, ето го!
Това са нормални мъже.
Облечени с клинове и и подхвърлящи знамена.
-Фантастично!
-Да.
Ето това е!
Той е невероятен!
Фантастико!
-Браво!
-Браво!
Павел, обичам те!
Павел! Извинете ме, Павел!
-Ох, ох.
-Полека.
Леко, леко.
Извинете ме.
Хвърлих знамето.
Да, любими.
Добре са.
Да вървим.
Какво толкова има в любовта, че така оглупяваме от нея?
Да вземем например човека с цветята.
Едно и също всеки ден.
Стига толкова.
Защо не може просто да престане и да го преодолее?
Франческа, виждаш ли дъщеря ми?
Изглежда ми променена.
-Наистина ли?
-Тя не е на себе си.
Ти знаеш ли какво я притеснява?
Плачидо, не знам.
Ох.
Хей, Франсис, виж. Брамасоле се вижда от тук.
Виждаш ли?
Мерси.
Това е Марчело!
О, Боже!
-Почакай.
-Моля?
Къде отива? Не си тръгвай!
Къде отиваш?
Пати!
Марчело!
Марчело!
Марчело! Ах!
Марчело!
Чакай!
Марчело!
Опитахме да ти се обадим, но нямаше обхват.
Не мога да повярвам, че го остави да си тръгне.
-Каза, че не може да чака.
-Не може да чака?
-Защо?
-Отивал към Арецо.
Бил наблизо и решил да намине.
Беше много разочарован.
Имаш охлюв в ухото.
Добре.
Нима?
Не! Извади го!
Остави ти бележка.
Не мърдай.
Отива на север за няколко седмици.
О, Боже.
Сънувал ме е в бяла рокля.
Бяла рокля? Боже мой!
По дяволите, Пати, защо не го накара да почака?
Стига де. Та ти си като скала.
Можеше да го завържеш за някой стол!
Поне можеше да се престориш, че ще раждаш!
Нямаше да се наложи да се преструвам.
Десет пръстчета на ръцете. Десет на крачетата.
Поздравявам те за избора ти.
Как ще се казва, мамче?
Александра.
Александра.
На италиански, буквалния превод на "раждам",
"даре ала луче", означава да дадеш на светлината,
Александра.
Добре дошла на светло.
Добре.
Здравей!
Да! Да!
Здравей, мила.
Александра.
Александра.
Добре, мога...
Здравей, бебчо.
О, толкова си сладка. Толкова сладка.
Франсис.
Приключихме.
Полша.
Дженкуе.
Дженкуе.
Елате скоро. Ще ви сготвя нещо.
Павел, и ти ли?
Киара ме чака!
Пати, искаш ли да дойдеш с мен до града?
Ще вземем и бебето.
Трябва да си купя бяла рокля.
Извинете ме.
-Бихте ли ме закарали?
-С удоволствие.
Благодаря.
Благодаря.
Бих могъл да ви почакам.
Благодаря, но приятеля ми ще ме върне.
Марчело!
Марчело!
Франческа.
Чакай ме, слизам.
Франческа.
Колко си красива.
Невероятно е, че те виждам.
Всеки път, като правехме планове, нещо ги проваляше.
Така че, този път реших да те изненадам.
Изненадан съм.
Та какво те води в Позитано?
Какво ме води в Позитано?
Какво ме води в Позитано?
Марчело.
Ще закъснеем.
Един момент, скъпа.
След малко идвам.
Май не уцелих подходящ момент.
Франческа, чакай. Чакай. Чакай!
Съжалявам, че те нараних. Но какво очакваше?
Какво съм очаквала?
Ти дойде в Брамасоле. Остави ми бележката.
Мислех, че ти...
Чакай. Само минута.
Преди няколко месеца, имахме прекрасна авантюра.
И ако си мислиш, че исках да продължи, си напълно права.
Защото, разбира се исках.
Ти си невероятна жена, Франческа.
Но ние така и не успяхме да се съберем отново,
независимо, че опитахме.
А тези неща трябва да стават естествено.
Казах ти.
Дойде приятелката ми. Щеше да ражда.
Имаше още много, много други неща.
Важни неща, които трябваше да направиш.
А ти не можа да почакаш.
Нали?
Не се притеснявай, Франческа.
Не се притеснявай.
Няма за какво да съжаляваш.
Не съжаляваш за това, нали?
Не...
Има човек, който е за теб, Франческа.
Сбогом.
Франческа!
Тя е при фонтана!
-Кой е при фонтана?
-Лудата блондинка!
Какво става тук?
Тя е Силвия от "Долче вита."
Много е добра, всъщност.
Пияна ли е?
Надявам се.
Знаеш ли, той отива в "Долче вита" и я взема.
Мастрояни. Влиза при нея, и я изважда.
Катрин.
Благодаря ти.
Мислиш ли, че ставам за Силвия?
Беше прекрасна.
Ето.
Виждам,че Зевс си е тръгнал.
Върна се на Олимп.
Съжалявам.
Недей. Вече съм добре.
Няма нещо, което един фонтан и бутилка френско шамапнско
да не могат да оправят.
Наистина ли?
Ти как мислиш?
Знаеш ли кой е най-любимия ми филм?
"Нощите на Кабирия".
Помниш ли как накрая,
когато още един мъж я беше изоставил,
и тя си мислеше, че няма повече смисъл за нея?
После вижда едни деца да си играят на улицата,
да свирят.
И преди да се е усетила...
тя отново се усмихва.
Това Фефе винаги го е казвал.
"Независимо какво се случва...
винаги пази детската си невинност.
Тя е най-важното нещо."
Върна ли се? Какво стана?
Как беше с Марчело?
Не искам да говоря за това.
Киара е тук. Разстроена е.
В градината е, говори с Павел.
Не мога да говоря сега.
O, Фран...
Глупачка.
Глупачка.
Глупачка! Глупачка! Глупачка!
Глупачка!
Какво мога да направя?
Всичко е наред.
Не си виновна ти.
Искам да ви помоля за разрешение да се оженя за дъщеря ви.
Мило, но това е немислимо.
Дойдох за да ви поискам разрешение
да се оженя за дъщеря ви.
Винаги ще я обичам, и знам, че това ще я направи щастлива.
Всички младежи казват това.
Понякога е вярно.
Никога.
Никога? Ами вие двамата?
Не ставай смешна. Мразя го през половината от времето.
Плачидо, не искаш ли Киара да бъде щастливо влюбена?
Щастлива.
Щастието идва от много неща.
Не е само страст.
Тя не продължава вечно, Киара, а когато свърши,
ще си останеш с едното нищо.
Той няма какво да ти предложи.
Мога да й предложа всичко.
Всичко.
Павел, да вървим.
Киара!
Чакай. Чакай.
Няма ли да им дадете благословията си?
Ами ако това е любовта?
Истинското чувство.
Вечната любов.
Това което описваш го има само в приказките.
Не е така.
А от къде знаеш? От личен опит?
Не, потърсих я и не я открих.
Но това не означава, че не съществува.
Точно това означава.
Никой не я е преживял.
Аз да! Преживях невероятната любов.
Мамо!
С баща ти... велика любов...
и няма да я забравя никога.
Мамо! Мамо!
Той е беден полски работник.
Той е никой.
Няма семейство!
Това не е вярно.
Той има мен.
Аз съм неговото семейство.
Аз съм семейството му.
Амин.
Амин.
Амин.
Амин.
Добре, да. Добре.
Мамо!
За какво си мислиш?
За какво мисля?
Кажи ми.
Мисля, че желанието ти се изпълни.
Желанието ми?
В денят, в който търсихме змията,
ти ми каза, че искаш да има сватба тук.
Да.
И каза още, че искаш да има семейство тук.
Прав си.
Желанието ми се сбъдна.
Получих всичко, което си пожелах.
Извинете ме...
Търсите американската писателка, която живее тук.
И я намерихте.
Ако нямате нищо против, аз ще...
Ето.
Пълзеше по вас.
Калинка.
Познаваме ли се?
Не всъщност.
Вие представихте една от книгите ми веднъж.
Харесах ли я?
Не много.
-О, не.
-Не се притеснявайте.
Това беше най-доброто лошо представяне, което сам чел.
Шегувате се.
Съвсем не.
Помогна ми да започна следващата си книга.
Както и да е, обикалям Тоскана.
Някой спомена, че живеете тук.
Аз съм Ед.
Здравей.
Здравей.
Здравей.
Аз съм Френсис.
Здравей.
Здравей.
Виждам, че има сватба. Не е твоята, нали?
Това щеше да бъде много неприятно.
Казват, че са построили влаковата линия през Алпите,
преди да съществува влак, който би могъл да мине по нея.
Но те я постороили въпреки това.
Знаели са, че един ден влакът ще дойде.
Ако някъде произволно се бях обърнала в друга посока,
сега нямаше да съм тук,
щях да бъда различна.
Какво са четирите стени?
Те са това, което има между тях.
Къщата предпазва мечтателя.
Немислимо хубави неща могат да се случат, и дори късно,
пак са невероятна изненада.