The Haunting (1999) Свали субтитрите
Вече дължиш наем за два месеца.
Не може да ми вземете жилището.
Прочети завещанието Нел. Ясно е написано:
"Изпълнителя ще се разпореди...
...с имота по свое осмотрение."
- Той дори не е роднина.
- Да може да не е.
Явно мама е сметнала че Лу...
...ще се справи по-ефикасно от теб с неприятните подробности.
"Неприятни подробности"?
А с какво се занимавах 11 години?
Готвих, чистих, бърсах урината й! Казваш на това неприятни подробности?!?
- Хей, не сестра ти е писала завещанието.
- Много добре знаем какво си направила.
- Опитваме се да помогнем.
- Недейте!
О, Ричи. Отиди да седнеш на канапето. Окей?
Щом завещанието влезе в сила,
ще обявим жилището за продан
та да изкараме малко пари.
Знаем колко обичаше на Мама колата, затова ти я даваме.
Взимате ми дома... и ми давате 20 годишна трошка?
Абсолютно. Ще удържим цената й от дела ти.
Що за хора сте?
Не разбирате ли, че няма къде да ида?
С Лу сме много заети...
Имаме нужда някой да ни помага. С чистенето и готвенето...
Някой да се грижи за Ричи.
Елинор, ела ми помогни. Пишка ми се.
- Ричи, не сега!
Напуснете дома ми.
Както желаеш. Тогава ще се съдим.
Вън от дома ми.
Хайде миличък.
Тръгваме си. Върви с татко.
Ела при нас Нел.
Не знаеш колко е труден животът вън.
Не, Джейн. Ти не знаеш колко беше труден тук вътре.
Ало.
Да Елинор на телефона.
- Къде?
Видях го.
"Търсят се доброволци. Срещу 900$ на седмица."
Групите са съчетани така че, хората са съчетани по характер.
Покриват скалата за темперамент на Киърси.
Високи показатели в графиките за безсъние.
О, чудна характеристика.
Класически пример за зависима личност.
Но ние търсим лесно податливи хора."
Майка й починала преди 2 месеца.
Много иска да участва.
Какво ти подсказва интуицията Мери?
Кажи ми ти какво мислиш?
Отгоре са тези които предпочитам.
Какво още имаме тук?
"Ниско самочуствие, висока доза Нарцисизъм,
хронично чуство на празнота,
нестабилна личност."
Добре. Много добре.
Тук ли ще бъдем?
Това е Хил Хаус. Идеална е, нали?
- Проектът Хил Хаус...
- Е важен за изследването ми Малкъм.
Слушай. изучаването на поведението,
при страх е секси идея.
- Но като декан не мога...
- Знам че предпочиташ клиничния подход...
Но помисли...
Какво е страха? Серия автоматични реакции..
...с ускорено сърцебиене, приток на адреналин...
Но страхът пречи на адаптацията в обществото.
Шефът ти харесва ли потни длани?
Повишеният пулс повишава ли точките при тест?
Ние сме запазили тези първобитни реакции...
Които днес само ни вредят.
- Дейвид, никой не е казал че това...
не е любопитна материя...
Но от гледна точка на етика и отговорност опитът е неприемлив.
Водиш обектите в къщата...
...с лъжлив повод.
Нужно е приемливо прикритие под предтекст че изследваме безсънието...
Ще проучим...
...динамиката на страха.
На опитните мишки никой не им казва че са в лабиринт.
Какво искате?
Вие ли сте г-н Дъдли, пазачът?
Да, аз съм. Какво търсите тук?
Аз съм в групата на Д-р Мароу.
Г-жа Дъдли тук ли е?
- А вие как мислите?
Защо са ви толкова синджири?
Основателен въпрос.
Защо хората реагират така на оградите?
Често, здраво обвързаната с вериги врата...
...действа на хората успокояващо.
Защо ли?
Госпожо Дъдли?
Ехо?
Госпожо Дъдли?
Ехо?
Ехо? Г-жо Дъдли?
- О, Боже Г...
Аз... ...съм Елинор Ванс.
- От групата...
- На Д-р Мароу.
Вие сте първата.
Чух шум и...
Ако отварям вратата. Няма да успея с вечерята.
- Вие ли сте г-жа Дъдли?
- Поне засега.
Ще ви покажа стаята Ви.
Насам.
-Червената стая.
Вие ще сте първите посетители тук...
...след смъртта на г-н Крейн.
- Вярно ли?
Красиви работи.
Знам, виждала съм ги. Много прах събират.
Не съм виждала такава красота до сега.
Сигурно е приятно да работите тук.
Сервирам вечерята в 18:00ч.
Сервирате си сами. Закуската е в 9.
Не обслужвам никой.
Не оставам след вечеря,
не чакам да се стъмни.
И се махам преди да е паднал мрак.
Живеем в града на 9 мили оттук...
Така че няма на кого да разчитате за помощ.
Няма дори да ви чуем... в нощта.
Защо да ни чувате?
Никой няма да ви чуе.
Никой не живее в местността наблизо.
Никой не припарва насам...
Нощем... в тъмното.
Настанена сте в северното крило.
Здрасти. Не мъкна много багаж.
Да караш някой да ти го носи...
...е тъп начин за сближаване.
- Аз съм Тео.
- Здрасти.
Елинор, викат ми Нел.
Е, Нел... не е ли яко тука?
Кефи ме. Напомня декора на "Гражданина Кейн".
- Харесват ми ботушите ти.
- Върхът са нали?
Прада са. Обаче малко ми убиват.
Но като цена стават.
Толко е извратено.
Ама наистина е.
Вечерята е в трапезарията в 18:00.
Закуската в 9:00.
Не оставам след вечеря.
Не замръквам тук.
Няма на кого да разчитате.
- "Няма дори да ви чуем в нощта".
Никой не живее на територията преди града.
"Не припарват насам".
През нощта.
- В тъмното.
- В тъмното.
Спалнята ми е до твоята.
Май ще ползваме обща баня.
Няма да се заседявам.
- Малко спя.
- Нали за това сме тук?
- Какво работиш Елинор?
- В момента нищо.
Последната ми служба наскоро приключи А ти? С какво се занимаваш?
Зависи. Броя се за художничка...
Искаше ми се да съм актриса,
но любовта ми пречи на работата.
- Сещаш се нали?
- Не бих казала.
Бостън е различен от Ню Йорк?
Да не би да имаш проблем с обвързването?
Приятелят ми е на това мнение, но приятелката ми НЕ Е.
Де да можехме да си живеем тримцата... Ама те не се понасят.
Чантата.
Трудно е да си сам на купона.
- Разбираш ме нали?
- Не.
Бяло платно.
Бих могла да нарисувам портрета ти директно върху теб.
А може би не.
Разкажи ми за себе си.
Съпрузи... Гаджета?
Жени - гаджета, Елинор?
Къде живееш?
Никого си нямам.
Но си имам апартаментче.
С градинка.
С изглед към океана. Понякога вятърът...
...довява шумът на шамандурите.
Звучи готино.
Щастливка си. Но ти си го знаеш нали?
О, извинявай.
Просто едно косъмче.
Е, покажи ми банята!
Много е красиво.
Толкова е просторно.
- О, боже!
- Това е банята.
- Погледни ваната. Можеш ли да повярваш?
Не е ли прелестно!
- Трябва да видим голямата зала.
Колко дърворезба навсякъде.
- Погледни тази тук.
- Не е ли великолепна?
- Не, побиват ме тръпки.
Тази е доста чудата.
Няма да я срещнеш в каталога на Марта Стюарт.
Не ми харесва.
Не наподобява ли "Вратите на Ада" от Гоген?
Това не е просто адът. Децата се стремят към Рая,
но душите им са в плен на чистилището.
А това са демоните...
които могат да владеят душата ти колкото си искат.
Изкуство ли си изучавала?
Не, изучавах чистилището. Цели 11 години.
Душата ти е в плен между мъртвите и живите.
Била съм там.
18 часов полет от Ел Ей до Париж - 2-ра класа.
Виж? "Всички които стоите пред тези врати ще бъдете съдени".
Да не стоим тук тогава.
Окей.
- Това истинско ли е?
-Не.
- Ще влезем ли?
- Да.
Красиво е!
Тази къща започва да ми харесва.
Прекрасно е.
Хайде да излизаме оттук.
Като опитни мишки в лабиринт сме.
Само да не си съсипя ботушките,
че ми струват цяло състояние.
- Да се връщаме.
-Май беше оттук.
- О, съжалявам.
- Няма нищо.
Не исках да ви изплаша.
Аз съм Люк Сандерсън, не ме лови сън.
Все се въртя в кревата. А ти си?
- Нел Ванс.
- Какво безсъние? Кошмари?
- Не точно.
- Пристъпи на безпокойство?
Не.
Болезнена нерешителност значи?
А ти? Чакай да помисля.
Доколкото схващам ти си...
Не се и опитвай.
Властна натура.
Мерси. Аз съм Тео.
Приятно ми е.
Господи...
Ето ни и нас...
-Хей, ти си Люк.
- Ти си Тео... Ти си Елинор.
- Аз съм Д-р Мароу.
- Здрасти.
- Добре дошли.
- Това е Тод. Току-що пристигна.
Мери Ламбрета... асистентката ми. Как пътува Елинор?
- Добре.
Добре дошли в Хил Хаус.
-Тръпнем в очакване на веселбата.
Знаете ли какво? Някои от вас може би не понасят безсънието,
но лично аз не държа да се излекувам.
Най-добрите ми идеи идват, когато се опитвам да заспя.
Сама съм, нищо не ме разсейва,
в ума ми препускат творчески идеи,
и към 3:00 вече съм гений.
Занасяш ли ме? Към 3, аз вече откачам...
от инфореклами за екстрасенси...
и от шоуто на Т. Робинс за паранормални явления.
- Не гледате ли нощни предавания?
- О, да бе... мерси.
Ако ги следите редовно...
ще ви се прииска да си изкопаете...
скривалище.
-Затова бог е създал барбитуратите.
- Нембутал?
Не Тод, пред нас е типична потребителка на Секонал.
- Всъщност виждам нещичко от Джаки Сюзън в Тео.
- Достатъчно, вие двамата...
- Край на фармацефтичната тема.
Кои са основните житейски нужди?
- Храна, вода, подслон.
- Секс.
И сън. Сън.
От 5 години провеждам изследване, с помощта на Мери
над хора със смущения в съня.
Търся свързващото психологическо звено.
Общата ни работа тук може да помогне и на други като вас.
Изцяло съм "ЗА', да се помага на хората,
но днес всички имат проблем със съня...
Животът е твърде напрегнат.
Ти как мислиш Нел?
Вие явно водите напрегнат, вълнуващ...
и сложен живот, и мислите Ви за него,
ви пречат да спите нощем?
На мен нищо не ми се случва,
така че нямам причини за безсъние...
Но ти ни написа че не можеш да спиш?
Да, само че не е като при тях...
Постоянно бях събуждана с викове,
и тропане по стената.
Още от малка се грижех за майка ми.
И... тя ме будеше посред нощ...
Блъскаше с бастуна си по стената.
Това безмилостно тропане...
продължаваше до сутринта...
Странно, макар и вече да е мъртва,
още го чувам и се будя.
Затова сме тук Еленор, за да се опитаме да ти помогнем.
-Доктор Мароу се опитва да ти каже...
че ти си безнадежден случай, точно както всички нас тук.
Достатъчно Мери, благодаря.
Окей. Защо сме тук?
За да отговорим на основния въпрос:
- Какво НЕ ви е в ред?
Това са стандартни тестове за установяване на възприятията.
Различни варианти са...
и това не е състезание...
Не се старайте да сте първенци...
През другото време...
можете да се забавлявате из къщата.
- Но не можем да слизаме до града.
- Не.
Както ви бе казано тук няма телефон и телевизия.
Пазачите заключват като си тръгнат.
Но за спешни случаи, имам GSM... Oкей?
Защо избрахте имението на сем. Адамс?
- Защото нещо не ме предлазполага много към сън.
-Мен също.
Това исках... да затрудня съня ви.
Изолацията е основен фактор...
при създаване на експериментален модел...
Кой е построил тази къща? Кой е живял тук?
Това е страхотна приказка за лека нощ.
Имало едно време един крал, който построил замък.
Наричал се Хю Крейн.
Преди 130 години,
градове като Конкорд и Манчестър били център на идустрията.
Крейн направил състояние...
на гърба на работниците в текстилната промишленост.
Можел да има каквото си поиска,
но той искал...
Той искал къща изпълнена с детски смях.
Затова значи са тези скулптури.
Оженил се за Рене... най-красивата жена в града,
построил за нея този дом... или част от него...
Боже, наистина звучи като приказка...
Но тук приказката свършва...
Хю и Рене не можели да имат деца.
Всички умирали при раждането.
Скоро Рене починала,
и Крейн се превърнал в отшелник.
Ала продължавал да пристроява, все нови и нови помещения.
Строял дом за семейство, което нямало да може да има.
Никой не бил виждал Крейн от години,
но в града говорели, че нощем от старото имение...
се чували странни звуци.
Детски гласове.
-Колко тъжно.
- По дяволите!
Нуждая се от питие.
- Мисля че това не е цялата история.
Има още нещо, чуствам го около нас.
Лъха от тавана.
От стените.
От мебелите.
От този инструмент.
- Мери!
- О не.
- О, Господи.
Какво стана? Дай да видя!
- Махни си ръката.
- Не пипайте.
- Какво правиш?
- Така кръвта няма да влезне в окото.
Мери, ще те отведем в болница.
Всичко ще се оправи.
- Ела.
Три стъпала.
Оттук!
Така е добре. Добре е.
- Внимателно.
- Ето ти ключ за навръщане.
Имаш ми телефонния номер. Звънни да кажеш какво е станало.
- Връщайте се колкото се може по-скоро.
- Не бой се Мери.
Ще се оправиш.
Тя почти си изгуби окото.
Почти.
Люк, премълчах някои неща за къщата,
и за Хю Крейн...
- Моля те да не казваш на жените?
- Мда, ясно. Окей.
- Не искам това да повлияе на тестовете.
- Окей. Разбира се.
Хей, почакайте.
Искате ли да научите нещо страшно? Току-що го научих.
Има и мрачна глава в приказката за Крейн.
Помните ли прелестната Рене? Жена му...
Тя не е просто умряла... Самоубила се е.
- Той ли ти го каза?
Да. Но не ме издавайте.
- Защо се е самоубила?
- Заради мъртвородените деца,
но и защото Крейн бил,
истинско чудовище.
Чудовище? Та той е направил тази къща за нея...
дори по-величествена от Тадж Махал?!?
Тадж Махал не е дворец. Бил е гробница.
Също толкова натруфена.
- Защо той не ни каза това?
- Не се доверява на жени.
Да. Сигурно това е причината.
Познава крехката Ви чуствителна природа...
Ето, аз съм мъж... Мога да го понеса...
Как по-точно се е самоубила?
Не каза.
Дами... Приятни сънища.
Господи.
След вечеря, поднесох историята на Хил Хаус в скучния й вариант...
Г-ца Ванс изглежда най-податлива на емоционални внушения
и реагира сантиментално... на любовната история.
Г-н Сандерсън, който е на ръба на скалата за надежност...
чу втората част от историята.
След като раздрънка, внушението че има духове...
ще се прояви в реакциите на групата.
А милата Мери едва не загуби едното си око.
Харесва ми как си решеш косата.
Това е за теб.
- За мен?
Красиво е.
- Нека аз сама...
- Окей.
Не се притеснявай.
- Добре ти стои.
Отдавна си се откъснала от света, нали?
Да.
Светът усети липсата ти.
Приятно въртене в кревата.
- По дяволите... стресна ме.
-Съжалявам.
- Бъдете по-внимателен.
- Добре ли си?
- Съжалявам.
- Просто не изскачай така...
- Добре ли си?
- Ъ-ъ-ъ... мдам!
- За какво е тази ръкавица?
- Какво?
- Не можех да заспя
- Безсъние... нали се сещаш...
- А това за какво ви е...
- Ами...
- Бъдете по-внимателен...
-Не исках да те уплаша...
Не, няма проблем.
- Интересна група?
Да, приятно беше. Харесва ми Тео.
Това се казва караконджол.
Защо не се опиташ да поспиш?
- Добра идея
- Окей. Ще се видим утре.
- Там има интересни коридори.
- А този как е?
- Не е лош.
- Окей. Окей.
- Ще се видим утре.
Окей.
Идвам мамо...
- Идвам.
Нел! Нел!
Нел! Нел!
- Какво беше това?
- Не знам.
- Откъде идва?
- Отвсякъде.
Божичко. Какво става?
- Почуства ли го Нел?
Усещаш ли студа? Усещаш ли го Нел?
- Нел?
Движи се.
Свърши се.
Край нали?
Нел, не отивай там.
- Върни се!
- То е в моята стая.
В моята стая.
Добре ли сте момичета?
- Наред ли е всичко?
- О, Господи.
Люк е.
- Наред ли е всичко там?
- Добре ли сте?
- Люк! Слава богу.
- Чу ли?
- Току-що чух...
- Дали е част от експеримента?
- Кое?
- Този шум!
- Ти какво чу?
- Чух теб да пищиш...
"Люк, ПОМОЩ!!!."
Не крещях за теб.
- Беше в моята стая, после при Нел...
- Ще ида да проверя...
- Има ли осветление?
- Да.
Нищо не виждам. И нищо не чувам.
Прецакали са ме със стаята.
Всички са по-големи от моята.
- Това ли беше? Това ли чухте?
Току-що се бях къпала. Възможно е.
А как ще обясниш дъха и студа?
Течение... може да има отворен прозорец някаде.
Коя първа почуства студа?
- Май, че аз.
- Има ли значение?
Елинор, ако си била ти, каза ли на Тео?
-Нямам нужда да ми казват, че ми е студено.
Явно вината е у старите тръби, какво друго може да е?
Ако не ви трябвам вече... лягам си.
- Свърших си работата. Лека нощ.
- Лека нощ, Люк.
- И аз се прибирам.
- Вие двете успокоихте ли се?
- Да.
Наистина ли нищо не чухте?
Не.
Елинор.
Елинор.
Намери ни Елинор.
О, Елинор.
Намери ни.
Окей.
Тези дървени скулптури са наистина неприятни.
Всичките тези Херувимчета. И Ангелчета наред с космати животни.
Има нещо неестествено.
Крейн е построил къщата за децата.
Не ми се вярва Хю Крейн...
да си е умирал за деца.
Експлоатирал е децата,
да работят по 16 часа на ден,
а после е построил този кич като пропаганда.
Действа ми като безвкусна анимация.
Само че ония във филмчетата пеят, та ми става още по-страшно.
- Как се справяш?
- Този ме затрудни.
- Ами ти?
- Готов съм. Още нещо странно.
Тези тестове. Защо трябва да ги правим?
И то в тази щурава къща?
На мене ми харесва Красива е.
Е, да. Може би.
Според мен... Д-р Мароу си има нещо на ум.
Ще ти кажа нещо.
Ще я разнищя тая история,
но първо ще навестя Тео.
Да видя какво е решила.
- Или какво е облякла?
- Без майтап.
Видя ли я как беше вчера?
Определено чуствам слабост към Тео.
Затварям вратата, за да си работиш на спокойствие.
- Ако има някой там, ще го намерим.
- Каза че нещо се е движело?
- Имаше някой в камината.
- Окей. Спокойно.
Сама ли беше?
- Мдам, Люк току-що излезе.
- Аз нищо не видях.
Ще ми помогнеш ли Люк?
- Само пепеляк.
- И обгоряло дърво.
- Внимателно.
Ехо? Дядо Коледа?
- 'Ба си майката.
- Добре ли сте?
- Да всичко е наред.
- Какво е това?
- ФУКЕ.
- К'во?
- Старинно приспособление!
Служи за отваряне на комина.
Мамка му!
Това ли видя?
Не, не...
Не, не видях него.
Господи. Добре ли си?
- Люк, стана ли ти нещо?
- К'во?
Не. Едва не ме размаза.
Да, видях... просто попитах.
Това е било. Нормално е да се уплашиш.
- И аз се стреснах.
- Не, знам какво видях.
Елинор, тази къща обърква.
Някои неща не са такива каквито изглеждат.
Виж ме. Не съм объркана.
Не видях това. Там имаше нещо друго.
Хей, елате да погледнете тук.
"Добре дошла у дома Елинор"?
- Какво трябва да означава това?
Лицето му.
Това е моето име. Кой го направи?
Кой написа това?
Да не е някоя от тъпите ти шеги Люк?
Какво? Стига бе.
Не подценявай чуството ми за хумор, наистина ли мислиш че съм аз?
Ти го намери пръв.
Да бе, с 20 метрова стълба, която крия в джоба си?
Може да си ти Тео. Нали си художничка!
-Може да си проявила чуство за артистичност.
Искам да знам кой го написа! Ти ли Тео?
Не! Разбира се, че не! Може би ти самата!
Как смееш?
Може би търсиш внимание!
- Какво говориш?
- Да прекратим това.
Кой го направи?
Който и да го е написал... То е жестоко.
Въобще не ме познавате.
Не съм Аз.
Елинор.
Добре ли си?
Знам, мислите си, че съм аз, но не съм.
- Не си измислям.
Мислите ме за луда, която си проси внимание... Не съм.
За мен си чуствително момиче...
с което са злоупотребявали.
"Добре дошла у дома"
Г-н Дъдли го трие в момента.
Ела, искам да ти покажа нещо.
- Колко е красиво
-Знаех си, че ще ти хареса.
- Какво ли се е случило с него?
О, Виолетки.
Някой трябва да е умрял тук.
Цял живот чаках приключение,
но не мислех, че ще ми се случи на мен.
Приключенията са за войниците...
или за жени в които се влюбват тореадори.
А ето...
Портрети ми говорят,
чувам странни шумове нощем, и то само срещу 5 галона бензин.
Наистина ли мислиш, че някой се шегува с теб?
Няма значение.
Мога да бъда жертва или доброволец.
Ще бъда доброволец.
Елинор.
Елинор. Намери ни.
- Елинор.
Елинор, тетрадката.
Кабинетът на Крейн.
"Конкорд."
Това е текстилната му фабрика.
"Мъж-Жена-Дете."
Дете.
"12 годишно."
"11 годишно."
"12 годишно."
Били са толкова много.
"10 годишно."
"12 годишно."
Умирали са тъй млади.
"11 години."
Какво се е случило с Вас?
- Тео!
- Окей, окей.
- Тео!
- Какво?
- Били са стотици.
- Вписвал е всичките.
- Бях заспала най-сладкия сън в живота си.
Заклевам се.
Имената, датите, възрастта.
Имената са задраскани.
- Мъртви деца Тео.
- Не можем ли да го обсъждаме на сутринта?
- Те ми показаха тетрадката...
Няма да ми повярваш как ги открих.
Как ги откри?
Кръвта ме заведе до шкафа с книгите.
Кръвта?
Мънички кървави стъпки.
Нел, тревожа се за теб.
Тео, къщата се опитва да ми каже нещо.
Знаеш ли какво?
Най-добре е да поспиш.
Нужен ти е сън. Хайде лягай си.
Окей.
Слушам.
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Елинор Ванс...
все така е отчуждена от другите обекти.
Не е ясно какво е видяла в камината...
и дали тя е рисувала върху картината.
Разговорът в оранжерията...
за установяване степента на заблуда...
не даде резултат,
поради емоционалната й лабилност...
Досещам се за смисъла на експеримента.
Чакай малко. Не бързай.
Ами шумовете, ами камината и портретът?
- Това е академична уловка...
Уж изследва безсънието ти,
а всъщност го интересува...
реакцията на ужасиите му.
Не. Не е Д-р Мароу.
О, Нел, аз бях толкова...
Добре ли си?
Търсих те навсякъде.
- Добре ли си?
Не го инсценира Мароу.
Кой тогава? Щом не е Мароу, кой тогава?
Щом не е част от експеримента,
защо тогава още седим тук?
"Защото домът е там, където е сърцето"
Мамка му!
- Какво има?
- О, не.
Какво?
Какво Нел?
Ако не е Мароу, тогава започва да става страшничко.
Не, не си го измислям.
Не си го фантазирам.
Не си го...
Има нещо. Има нещо тук...
Мога да го докажа. Знам че е реално.
Знам това...
Каролин.
Каролин е била 2-рата му жена.
Елинор, камината...
Къде сте?
Аз съм тук. Чувам Ви.
- Ето къде сте.
Ще ви освободя.
Обещавам Ви.
Ще ви измъкна оттук, ще видите.
Не се притеснявайте.
Каква е тая смрад?
-Опитвам се, опитвам се.
Той ги е убил.
-Какво?
- Той ги е убил.
Децата от фабриката. Станало е както вие казахте.
Той искал да изпълни къщата с детски гласове.
Довел ги тук от фабриката, но не искал вече да ги пусне.
Не е мислил да ги пуска.
Открих черепите им, както ги е открила и Каролин.
- Коя е Каролин?
-Кого е убил?
- Успокой се.
- Имал е 2-ра съпруга.
Но не е могъл да скрие тайната си.
Никоя тайна не се скрива.
Каролин узнала какво е направил.
А сега Той иска мен.
Кой те иска? И защо?
- Тя бълнува.
- Какво й става?
В транс е. Заведете я до канапето.
- Искал да изпълни къщата с деца...
- Но се превърнал в чудовище...
Окей, окей.
Каролин ми показа на снимката къде са скрити.
Всички са заключени там.
- Той не ги пуска.
- Елинор, слушай ме.
Чуй ме. Това не е истина.
Той е още тук.
Хю Крейн е все още в къщата.
- Стига бе.
- Да.
Ами ако е вярно? Ако тя е права?
Тео, мисля че няма полза от...
- Стига.
- А ако е права?
Сега, чуйте ме... Всички...
Ще ви обясня какво става.
Участвате в изследване за групов страх и истерия.
Какво? Затова ли ни доведохте тук?
Доведохте ни да ни плашите? Така ли е?
Да.
И чакахте тя да получи нервна криза за да ни кажете?
- Не!
- К'ъв ти е проблема?
Дадох ви насоките. Вие си доизмислихте историята...
-Но, край, дърпам шалтера.
- Няма нищо реално в това.
- Не, истина е.
- Не Елинор. Не е.
- Вижте костите в камината!
- Не е реално!
Жена му виси обесена в парника!
- Видях я!
- Съжалявам.
Аз ви доведох тук.
Щом сем. Дъдли дойдат на сутринта, всички си заминаваме вкъщи.
- Нима няма да погледнете?
- Окей. Достатъчно.
- Ще я отведа горе. Достатъчно й навредихте.
Беше контролиран експеримент.
Контролиран?
Тя е в пълен шок. Нямате право.
-Не биваше да става така.
- Аре стига бе.
Не ви дреме за нас. Нито безсънието ни.
Искали сте да ни наплашите до смърт, за да се вместим в модела ви..
...или кой знае в каква глупост!
- О, моля ти се...
- А сега ме слушай!!!!
Опитвам се да помагам на хората. Аз изучавам науката за страха.
Искам да проумея човешките чуства, действията им... бла бла бла... и аз имам чуства.
Вие нямате чуства.
Къде отивате?
Да видя за какво говори Елинор.
Какво правя?
Лека нощ.
Сега се връщам. Ще ти направя чай.
Господи, то ме търси.
Кой държеше ръката ми?
- Не.
- Не!
НЕ!
Няма да ти позволя да нараниш някое дете.
Люк! Дейвид!
Д-р Мароу!
Люк!
Елинор!
Не! Това не съм аз.
Не!
Не!
Коя си ти?
О, не!
Мен ли искаш?
Коя съм аз? Коя съм аз?
Защо съм ти нужна? Защо?
Господи!
Коя съм аз? Какво се опитваш да ми кажеш?
Добре дошла у дома Елинор.
О не, не.
Това не е истина.
- Елинор?
- Какво?
Не се страхувай.
Нима ме разбирате?
Вратите Елинор. Само вратите могат да го спрат.
О не, той идва...
Какво? Какво се е случило?
Какво искате от мен?
Помогни ни.
Какво се опитвате да ми кажете?
Какво искате от мен?
Какво искате да направя?
Нел?
- Ще ви помогна.
Почти стигнах!
Елинор.
- Искам да ви помогна.
Не мърдай.
О, Нел...
Не мъдай оттам.
- Чакай там. Внимавай.
-Жицата.
Внимавай.
Няма да издържи теглото ти! Ще се разпадне.
Не мърдай. Само не мърдай.
О, Господи.
Не.
Мамка му.
Елинор, погледни ме.
Искам да се върнеш на площадката.
Искам да слезеш с мен.
Върни се на площадката. Можеш ли?
Не мога. Децата имат нужда от мен.
Отивам при тях.
Моля те, имай ми доверие.
Прекрачи през перилата на площадката.
- Хайде Нел, моля те.
Моля те!
Не.
- Дръж се!
- Ето.
- Хвани ме.
- Благодаря ти.
Мерси.
Побързай.
- Той не ги пуска.
Дори сега не ги пуска.
- Хайде да вървим.
- Няма да те оставя.
- Окей.
Не изглежда добре.
Още сега ще я заведа на лекар.
На истински лекар.
Утре ще я заведем в болница. Вратите сега са заключени.
Дъдли утре ще отключат.
Какво?
Да чакаме до утре...
че още някъде да надраскаш:
- "Добре дошла у дома".
- Не съм го писал аз... Окей?
Е да де. Не би било етично.
Ще млъкнете ли?
Някой трябва да остане при нея, не бива да остава сама.
Окей. Аз поемам първа смяна.
Окей.
Средата е подходяща за провокиране
на групова истерия...
групата демонстрира...
класически патологии вследствие на травмата.
Трябваше да прекратя това още когато Мери пострада...
и определено когато Елинор беше...
Боже, трябва да ги измъкна оттук.
Какво стана?
- Какво стана?
Не е истина. Не е реално.
Това е Нел!
- Нел!
Нел!
- Д-р Мароу!
- Какво става?
Не мога да отворя вратата!
Не мърдай!
- Нел!
- Елинор!
- Тук сме.
Елинор.
- Бутай.
- Хайде!
Господи!
Нел, хайде...
Да я измъкнем оттук.
О, Господи.
Побързайте!
- Пазете се!
Тоно така. Удряй.
- Хайде Нел...
- Стани!
Вдигнете я.
Движение. Хайде.
Не оставам в тая лудница и секунда повече.
Отвори я. Направи нещо.
- Не мога да се изкача.
Побързай.
О, Господи.
Д-р Мароу. Откъде знаехте, че къщата ме иска?
- За какво говориш?
Защо ми се обадихте?
Не съм ти се обаждал!
Казахте да разгърна вестника.
За първи път говорих с теб, тук в къщата.
-Какво ще правим?
Трябва да разбием тази врата.
Ще я разбием. Нел, трябва ми колата ти.
Мръднете се от пътя.
- Люк!
-Добре ли си?
- Отвори вратата.
- Елинор!
- Хайде трябва да се измъкнеш.
- Върни се!
- Бутни вратата!
Изключи двигателя.
Бутни вратата.
-Изключи двигателя.
- Ключът не мърда!
- Люк, трябва да излезеш.
Дръпни се.
По-бързо.
- Хвани ръката ми.
Добре ли си? Ранен ли си?
Къде е Нел?
- Елинор?
- Това е лудост.
- Може би тя не иска да я намерим.
- Нел?
- Елинор?
Чуйте.
- Тя е там.
Нел?
Елинор?
Елате да я измъкнем.
О, Нел.
Хей.
Хайде мила. Трябва да дойдеш с нас.
- Не мога Тео.
- Разбира се че можеш.
Ще идем в апартамента ти. Само ние двете.
Ще слушаме шамандурите в пристанището. Нали Нел?
Звучи красиво Елинор.
Знаеш че нямам апартамент.
Тогава ще идем в моя.
Ще ти хареса. Обещавам. Хайде Нел. Моля те!
Не.
Аз съм тук, където съм желана.
- У дома.
- Аз съм си у дома Тео.
- Нямаме време да й редим залъгалки.
В тази стая..
Каролин е родила детето си преди да избяга.
И децата искаха да я видя, за да разбера, че това е домът ми.
О, Господи.
Каролин е мойта пра-пра баба.
И децата са моето семейство.
Моето място е тук.
Трябва да остана. Вече не ме е страх.
Оставам. Децата се нуждаят от мен.
Не.
Децата са мъртви.
Не и за него.
Той още ги преследва. Но ако съм тук,
не може да им причини зло.
Моля те! Да вървим!
- Трябва да тръгвате. Не можете да останете.
- Ще ви изведа. Тук не сте в безопасност.
- Хайде! Побързайте.
Айде, живо.
- Не!
Той няма да ви пусне.
Твърде късно е.
Няма да ви пусне.
Ще видим дали няма. Ще намеря изход оттук.
- Отвори се.
- Хайде. Отвори се.
Това е пълна лудост.
Трябва да има друг изход.
Той има стъкло в ръката.
- Измъкни го.
- Издърпай го. Смело.
- Просто го издърпай.
Превържи го.
Копеле! Кучи син.
Проклет да си.
Люк, недей!
- Какво?
- Недей.
Да изгорим проклетата къща.
- И да се свърши.
О, Люк...
- Дръж се.
Излез веднага оттам.
-О, не.
Не можем да се измъкнем. Защо не ни пуска?
- Какво да правим Елинор?
- Той си играе на криеница с тях.
Трябва да се скриете.
Нима това за него е игра?
- Какво ще стане?
- За какво сме му ние?
- Пазете се.
- Няма да ти позволя да ги нараниш!
- Дръпни се.
Бягай Тео.
-Ела с нас.
Тео!
Тео!
Хю Крейн!
Хю Крейн!
Вратата Ел.
Иди при вратата.
- Към вратата Елинор.
- Хю Крейн!
Нел, какво стана?
- Къде беше?
- Добре ли си?
Не!
Остави ги намира.
Не се боя. Не ме е страх от теб.
- Ще освободя децата.
Не ги пускаш, дори в смъртта.
Елинор, мръдни, помести се.
- Сега аз ще те спра.
- Недей.
Не го прави Нел. Той ще те убие.
Правя го за семейството си.
То е над всичко.
За Каролин... и за децата от фабриката...
Чуйте гласовете им...
Аз съм от семейството Дядо. И се върнах у дома.
Не, не си.
Сега сме един срещу друг, Хю Крейн!
Край на чистилището. Отиваш в Ада.
Остани при нас Нел!
Не!
Не!
Благодаря Елинор.
Благодаря Елинор.
О, Нел...
-Господи...
Градски хора...
Научихте ли каквото Ви интересуваше, Докторе?
subtitles translated by
---===>>===---