Nuovo Cinema Paradiso (1989) (Nuovo Cinema Paradiso CD2 BG.srt) Свали субтитрите
Готови! 15 секунди до Новата година!
11...10...9...
5...4...
Не се тревожи, съжалявам, той е с приятели.
Хайде, тост!
Щастлива нова година!
Щастлива Нова Година!
Тост за Тото.
Салваторе.
Боже! Никога не съм карал кола.
Как ще се приберем вкъщи?
Спри!
О, Боже, това е баща ми.
Здравейте г-н Мендола.
-Здравейте.
-Здравейте.
Здравейте дами и господа.
Добре дошли в Двойна загадка.
Аплодисменти за нашите участници.
Как го правиш?
Как получаваш картина без негативи?
Това е телевизия, няма негативи.
Можеш да си купиш кутията и да гледаш вкъщи.
Няма начин! Мразя този мирис на изгоряло, смърди.
Тази машина е под наем.
Но за бъдещето на киното,
може би трябва да купим телевизор,
за да увеличим удобствата тук.
Отговорът? Дантевата "Магическа флейта."
Баща ти презира това, което правя?
Или защото семейството ми е бедно?
Елена!
Родителите ми заминават това лято.
Тогава можем да се съберем.
Но аз трябва да работя на село това лято.
Какво можем да направим?
Мога да ти пиша всеки ден. Обичам те.
Запомни, върни се бързо, когато лятото свърши.
Елена!
Кино на открито: очаквайте скоро
Места само за правостоящи! Плащате само, когато излизате.
Влизайте! Шоуто току-що започна. Пригответе си билетите!
"Салваторе, моя любов.
Цяло лято със семейството ми,
дните ми без теб са като цяла вечност.
Виждам името ти навсякъде,
в книга, кръстословица, вестник.
Ти си навсякъде.
Днес имам лоши новини.
Местим се в Палермо през октомври, където отивам в университета.
Няма да можем да се виждаме всеки ден,
но не се трвожи. Когато мога,
ще идвам при теб в Парадисо.
Кой ще ми отвори това?
Защо получаваш поща всеки ден? Това е безобразие!
Ревнуваш ли?
Елена...
Елена...
Кога ще свърши това отвратително лято?
Ако беше на филм, вече щеше да е свършило.
Избледняло, прекъснато от буря. Нямаше ли да е чудесно?
"Кажете им, че аз съм Одисей!"
Елена! Кога се върна?
Днес. Не можеш да си представиш извиненията, които трябваше да съчиня, за да дойда до тук.
Все същата София Лорен.
Дълги крака, големи гърди...
Хей шефе, писмо за Тото.
Можеш ли да му го дадеш?
За какво е?
Боже, какво ще правя? Какво ще правя?
Какво става с Градския съвет?
Баща ми беше убит през войната,
Трябваше да бъда освободен от военна служба.
Може би са допуснали грешка.
Ще се обадя в Рим в петък.
Не се тревожи, Ще изляза след 10 дни.
Хайде.
Не мога. Трябва да се прибера вкъщи днес. Баща ми ме взима.
Имам нещо друго да ти казвам.
Слушай, имам среща.
С кого?
Синът на колега на баща ми. Ще говорим по-късно.
Ще пристигна в четвъртък с автобуса в 5 часа. Ще се видим тогава.
Чакай ме.
ДНЕШНАТА ПРОЖЕКЦИЯ: ОБЪРКАН
РЕЖИСЬОР: МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ
С УЧАСТИЕТО НА: АЛИДА ВАЛИ
Тото, може би в армията са направили грешка.
Зареди ролките за утре, да са готови за новия човек.
Добре.
Горе главата! Ще те чакам.
Не се тревожи. Работата ще те чака.
Ще чакам. Чу ли? Не гледай толкова тъжно.
Очакваш ли някого?
Не. Слязох, за да те взема.
Спри да се преструваш. Чакаш гаджето си?
Искаш ли да чакаш тук сам?
Или да почакакм с теб?
Предполагам, че е по-добре да си тръгна.
Не. Нуждая се от помощта ти.
Слушай звука...
Отворете вратата!
Отворете! Елена!
Побърква ме!
Тото! Къде си бил? Къде беше?
Почини си. Седни.
Тя беше ли тук?
Не.
Радист Ди Вита, трети батальон,
9та рота, сър!
Получихте ли вече заповедта ми за уволнение?
Нямаме известие.
Баща й я преместил? Няма начин!
И никой не знае къде?
Мамка ти, ако не искаш да ми кажеш! Задник!
"Адрес неизвестен"
Трябваше да бъда войник за 10 дни.
Превърна се в година и нито ден по-малко!
Документите ти за уволнение пристигнаха.
Отслабнал си. Е, най-после си навън.
Казаха ми, че никога няма да излезеш.
И никога не говори с никого. Защо?
Знаеш защо. Просто е въпрос на време.
Дали говориш или не, няма да промени нищо.
Затова можеш и да мълчиш.
Тук е горещо. Заведи ме край морето.
Имало един лейтенант на партито,
ощипал едно момиче по задника.
Тя се обърнала. Била дъщерята на полковника.
Ужасен, лейтенантът казал,
"Госпожице, ако сърцето ви е толкова твърдо колкото задникът ви,
то аз съм мъртъв."
Чувал ли си нещо за нея?
Не. Никой не знае къде е тя.
Може би така е било писано да стане.
Всеки от нас има звезда, която да следва.
Какво мислиш сега?
Един ден...командирът казал на сержанта:
"Там има вятърна мелница."
сержантът отговорил: "Тама няма мелница, но има вятър."
Помниш ли историята, която ми разказа?
Знам защо войникът е направил онова.
Защото е знаел, че на стотния ден,
ако принцесата не спази обещането си,
сърцето му ще бъде разбито и ще умре от мъка.
Така че, той избрал да си тръгне на 99та нощ.
По този начин принцесата ще го запомни завинаги.
Направи това, което е направил войникът, Тото. Замини...
Това място е прокълнато.
Оставайки ден след ден,
си мислиш, че тук е центърът на света.
Вярваш, че нищо никога няма да се промени.
Тогава напускаш. Година, две години...
Когато се връщаш, всичко е прменено.
Нишката е скъсана. Това, което си дошъл да търсиш, вече го няма.
Това, което е било твое, го няма.
Трябва да заминеш за известно време.
Направи нещо с живота си, преди да се върнеш при своите хора...
при земята, където си роден.
Но сега не, не е възможно.
Точно сега ти си по-сляп, отколкото съм аз.
Кой е казал това? Гари Купър?
Джеймс Стюърт, Хенри Фонда?
Не, Тото. Това не е от филм.
Този път съм аз.
Животът не е като във филмите. Животът... е много по-труден.
Махни се от тук. Отиди в Рим.
Ти си млад. Светът е твой.
Аз съм стар. Не искам да те слушам повече.
Искам да слушам другите да говорят за теб.
Не се връщай. Не мисли за нас.
Не гледай назад. Не пиши.
Не се поддавай на носталгията. Забрави ни.
Ако се провалиш и се върнеш,
няма да те пусна в къщата си. Разбра ли?
Благодаря ти... За всичко, което си направил за мен.
С каквото и да се захванеш, обичай го.
По начина, по който обичаше прожекционната кабина,
когато беше малко дяволче.
Няма го!
Тото, сбогом!
Тото!
Закъснях. Какъв срам!
Тото е. Знаех си.
Тото! Как си?
Сестра ти е добре.
Децата порастнаха също.
Пишат ми постоянно. Виждаш ли колко хубава е къщата?
Излъскахме я. Всичко е благодарение на теб.
Имам изненада за теб. Ела.
Уморен ли си? Имаш време да си починеш преди погребението.
Не, мамо. Само час е със самолета.
Не ми казвай това след 30 години.
Ела, сложила съм всичките ти неща тук.
Той трябва да е щастлив, че си дойде, Тото.
Винаги говореше за теб... винаги.
До самия край.
Наистина те обичаше.
Остави нещо за теб.
Преди да си тръгнеш, ела да ме видиш.
Здравей.
Кога го затвори?
Преди 6 години, през май. Никой не идваше вече.
Знаеш по-добре от мен, г-н Ди Вита,
икономиката, телевизията, видеото.
Старият филмов бизнес вече е история.
Градът купи мястото за паркинг.
Разрушават го в събота. Тъжно е.
Какво е това "г-н Ди Вита"?
Преди ми нареждаше.
Сега си важна личност... малко е по-различно.
Но, ако настояваш...Тото.
Извини ме.
Кой би повярвал? Малкият Тото.
Искаме да отидем с баба до Рим,
и да видим какво правиш.
Разбира се. Но не таете много надежди.
Работата ми е отегчителна.
Братко, нямаш грижи там,
те всички са ти фенове.
Утре ли си заминаваш?
Не съм сигурен. Не съм решил.
Обаждаха се няколко пъти,
опитвайки се да открият къде живееш.
Уиски, моля.
Извинете ме. Вие ли сте г-н Ди Вита, режисьорът?
Ще ми дадете ли автограф? Благодаря ви.
Извинете ме, госпожице. Извинете, припознах се.
Трябва да се обаждаш по-често.
Ела и ме вземи или с нас е свършено.
Шегувам се.
Добре, трябва да тръгвам.
Какво става, Тото?
Има нещо, което исках да видя.
Ти работи доста здраво, за да ни помогнеш.
Сега сме порастнали,
но не сме при наблизо, за да се грижим за теб.
Едно нещо не разбирам...
Когато беше млада, беше толкова красива.
Трябваше да имаш добър живот.
Защо избра да живееш толкова самотно?
Всички имаме чувства... Защо не се омъжи повторно?
Не си ли мислила за това?
Никога не съм обръщала внимание на това преди.
Връщайки се назад мисля, че е трябвало.
Нямах много надежда през онези дни, че ще се влюбя отново.
Баща ти беше единствения човек, когото съм обичала.
Хора като мен не се променят.
Аз съм като теб.
Ценя високо, това което обичам.
Но, ако трябва да съм честна...
Мисълта, че не винаги е лесно да останеш верен,
ме преследваше цял живот.
Опитват се да те върнат обратно.
Няма значение, мамо.
Честно казано... винаги ме е било страх да се върна.
След всички тези години, си мислех... че съм по-силен,
и ще съм забравил много неща.
Сега... осъзнавам, че съм точно там, където бях.
Като че ли никога не съм бил другаде.
Все още сестра ми гледа на мен като на непознат.
И ти, мамо... Аз те изоставих.
Избягах от теб като бандит...
без никакво обяснение.
Никога не съм те молила за нищо. Не трябва да ми обясняваш.
Винаги съм вярвала, че си прав.
Защо да мисля за това? Хубавите мисли за миналото...
Всяка нощ, когато затваряхме преди да си легнем,
никога не заключвахме вратата.
Нямахме ли ключалки през онези дни?
Когато ти работеше в киното,
преди да се прибереш вкъщи, никога не си лягах да спя.
Чаках докато се прибереш.
След като те чуех, отивах в стаята ти
уверявах се, че си заспал, промъквах се долу
и заключвах вратата.
Откакто замина,
слагах ключа до вратата,
в случай че се върнеш и е заключено.
Така се чувствах...
Но ти беше прав да си тръгнеш.
Направи това, което искаше.
Всеки път, когато ти звънях,
винаги отговаряше различна жена.
Често си мислех,
че тези жени не са съвсем точно твой тип.
Гадаех по всякакъв начин.
Но...
Никога не чувах любов в техните гласове.
Понякога ми се искаше да те видя...
...установен, обичащ някого.
Но твоят живот е там.
И всичко, което имаме тук са призраци. Забрави я, Тото.
Бочия?
Име... Винченцо.
Ало?
Ало? Елена ли е, извинете?
Да. Кой е?
Салваторе. Ди Вита. Салваторе Ди Вита.
Спомняш ли си?
В телефонна кабина съм пред къщата ти.
Да, спомням си.
Ще слезеш ли...да ме видиш?
Беше толкова отдавна.
Какъв е смисълът... да се виждаме сега?
Просто исках да те видя. Сега и двамата сме по-стари,
по-добре е да не се виждаме. Сбогом.
Ало?
Салваторе.
Как разбра, че съм тук?
Преди обичаше да ходиш край морето.
И дойдох тук...търсейки те.
Все още си хубава.
Хайде. Остарявам.
Не виждаш ли?
Защо се върна?
Алфредо е мъртъв. Помниш ли го?
Разбира се.
Бях тъжна. Беше толкова добър към теб.
Видях дъщеря ти. Красива е.
Трябва да има доста обожатели.
Да. Но имам и други, които не си виждал.
Имам момче, той е най голям. А ти?
Не. Никога не се ожених. Щастлива ли си?
Добре съм. Миналото беше само сън.
Познаваш ли съпругът ми?
Да, познавам го. Бочия.
С какво се занимава?
Политика. Депутат е.
Състудент в университета.
Баща ти беше ли съгласен?
Не. Беше против.
Чакаше ли ме?
Никога не те збравих.
А ти мен. Защо изчезна толкова внезапно?
Няма смисъл да говорим за това сега.
Мислех си само колко ще е смешно, ако плача пред теб.
В Рим ли беше през цялото време?
Какво имаш предвид с това?
Защо не дойде в Парадисо, както се бяхме разбрали?
Просто си тръгна без да кажеш и дума!
Знаеш ли, чаках те 30 години.
Отидох в Парадисо.
Но бях закъсняла.
Родителите ми се караха жестоко заради нас.
Опитах се да говоря с тях. Но нямаше полза.
Те все още... Решиха да се преместим.
И то същата нощ.
Бях унищожена, не знаех какво да правя.
Най-накрая, заради постоянните ми молби...
ми разрешиха да те видя за последен път.
Планирах...че веднъж като те видя...
ще можем...да избягаме.
Но, когато пристигнах в Парадисо,
намерих само Алфредо.
Нямах време да те чакам.
Побързай, Елена.
Така че казах на Алфредо,
че тръгвам същата нощ.
Той трябваше да ти каже това.
Той беше мил,
слушаше с истинска загриженост...
Трябва да се успокоиш.
Сега, слушай, Тото иска да ти кажа това...
Той мисли, че е по-добре вие двамата да не се виждате повече.
Прави го за твое собствено добро.
Не бъди тъжна. Той не иска да те нарани.
Когато огънят отмине, остава само пепел.
Може ли любовта да трае вечно? Никой не знае.
Той не иска да продължава.
Тото решава собственото си бъдеще.
Не мога да кажа нищо за неговото решение.
Не мога да разбера защо би казал това.
Но ти трябва да го разбереш.
Напусни го. Направи каквото той казва.
Утре ли заминаваш?
Защо Алфредо е казал това?
И ти му повярва.
Просто минах покрай него.
Оставих ти бележка.
Когато слизах по стълбите,
си спомних, че той е сляп.
Върнах се в кабината.
Той стоеше като статуя пред прожекционния апарат.
Взех парче хартия от стената...
Написах адреса си...
"Чакам да ми се обадиш."
Но ти просто изчезна.
Навсякъде те търсих...
но безполезно.
Писах, обаждах се...
Не можах да те намеря.
Затова напуснах това място.
И никога не се върнах.
Виждах те само в сънищата си.
Времето летеше...
Срещнах много други жени...
но никога не те забравих.
направих добра кариера
и все още си в съзнанието ми.
Както копнежът да се върне баща ми, когато бях малък.
Накара ме да чувствам същата...
болка.
Отначало не можех да простя на Алфредо.
Но след всички тези години...
Започнах да разбирам защо го е направил.
Мълчанието ти означава, че и ти разбираш.
Никога не видях бележката ти.
Беше толкова отдавна. Може би тази бележка...
вече не е там...или е изхвърлена.
Няма значение. Не мисли за това.
Всичко е минало.
Алфредо е крил истината от теб.
Но от всички хора, ти най-добре трябва да разбираш неговите причини за това.
Просто си представи, ако се бяхме оженили.
Тогава нямаше да направиш толкова много великолепни филми.
Аз съм гледала всеки твой филм.
Но ти не използваше името си...
Трябваше.
Салваторе Ди Вита.
Това остави той за теб.
Всеки път, когато даваха твой филм по телевизията,
той беше развълнуван
и сядаше пред телевизора.
Помнеше всеки филм, който си направил.
казвах му за филма, той слушаше.
Не би изпуснал нищо, дори новините за теб.
Повтаряше си какво е чул.
Никога не е искал да ме види?
Не, никога.
Веднъж майка ти му каза...
че ако той поиска, ти със сигурност ще дойдеш.
Той се вбеси.
Каза "Не!
Тото никога не трябва да се връща тук!"
Не го каза от жестокост. Беше добър човек.
Кой знае какво е ставало в главата му?
Преди края, говореше странни неща.
В момента преди да затвори очите си...
Каза на майка ти да не ти казва.
Къде е? Къде по дяволите е?
"Моби Дик"
"Dream of the Closet"
"Предизвикателство"
"Пътят на дивото"
"Инат"
"Объркан"
"Салваторе...
прости ми.
Ще ти обясня по късно.
Първо имам лоши новини за теб.
Майка ми настоява да напуснем този град.
Тръгваме довечера.
Ти си единствения, когото обичам.
Кълна се, че винаги ще те обичам.
Оставям ти адреса на моята приятелка. Не забравяй да ми пишеш.
Обичам те завинаги.
До скоро.
Твоя Елена."
Кога заминаваш?
Този следобед.
Елена.
В бъдеще ние...
Не. Няма бъдеще.
Само минало.
Миналата нощ беше само сън.
Прекрасен сън.
Сън, който не можехме да осъзнаем, когато бяхме млади.
Така ли е?
Мисля, че не може да има по-добър край от този.
Не мисля така.
Никога...
Това е моят площад. Мой е.
Провери водача. Завърти, когато си готов.
Харесах филма ти. Страхотен е.
Благодаря.
Какво има?
Имаме ново издание тази сутрин,
прес-конференцията е следобед.
Целият екип трябва да присъства.
Току-що получих потвърждение за наградата.
Валят поздравителни обаждания.
Какво не е наред? Не се ли радваш?
Разбирасе, че се радвам. Ще говорим по-късно.
Специални благодарности на Better
Този филм достигна до вас на български благодарение на: BRUTAS and Flo