Long Time Dead (2002) Свали субтитрите
Бяхме просто три момчета, стоящи на дивана, пощръклявайки.
Това е всичко.
Точно така, пощръклявайки.
Благодаря.
- Какво правиш?
- Излизам.
Роб, косата ти е добре, приятелю.
- Погледни го. Той е по-зле и от Стела.
- Май ще свалям мацки довечера.
- Предчувствам, ще е горещо маце.
- Да.
- Ще се върнете ли тук?
- Да.
И ще лъскаш бастунът?
Ти си добре. Имаш си гадже, при това готино.
Не за дълго.
Копелета.
Откъде взе това?
Добър вечер.
- Къде беше?
- В Колежа. Цял ден.
- Цял ден!
- Да не си била заключена?
- Поне някой от нас да отиде.
- За всичко си има първи път.
Не разбирам как все се измъкваш, Стела.
- Трябва да е чаровната ми усмивка.
- Трябва де е сладкото ти дупе.
Само секс ти е в главата.
Жалко. Леля ми казваше, че имаш лице на ангелче.
Не, тя имаше готино дупе.
- Лиам, не! Недей!
- "Косата ми!"
Разкарай се. Току ще си оправих косата.
Добре ли сте момчета? Хайде да тръгваме.
- Само защото имаш глупава коса.
- Какво?
- Ще се видим в бара.
- Добре. До скоро.
Хайде, Стела.
- Стела, Луси е.
- Как е?
- Идваш ли или не?
- Да, идвам.
- Побързай.
- Ще се видим след половин час. Чао.
По дяволите!
- Кой, по дяволите, си ти?
- Джо.
Новият ви съквартирант. Приятел на Роб?
- Ужасно ме изплаши.
- Съжалявам.
Аз сам си страшен.
Ти трябва да си Стела.
Да. Как разбра?
По описанието на Роб.
- Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
О, Боже...
Идваш ли на купона?
- Всичко ли взе?
- Да.
Имам от онези палави хапченца.
Ще палуваш ли?
Както винаги.
А този кой е?
Джо, това е Г-н Бекер. Хазяинът ни.
Здрасти.
- Джо се нанася.
- А кой се изнася?
Конрад. Слава Богу.
Трябва да ми казвате за тези неща. Не искам хората просто да изчезват.
Да, съжалявам.
Имам проблем с инсталацията.
- Ще се наложи да взяза в стаите ви.
- Защо?
Не се тревожете. Няма да ви чета дневниците. Само влизам и излизам.
Добре.
Радвам се, че се запознахме. До скоро.
Изглежда истински пич.
- Той е перко.
- Пошегувах се.
Доста се забави.
Точно сега ли?
Сега.
Наглеждай го за минута.
За моя сметка. За добре дошъл.
Радваме се, че ще си с нас.
- Позачервила си се,скъпа.
- Да.
Потанцувах.
Затова ли фанелката ти е наопаки?
Тръпката е в риска.
Ако тя си мисли, че някой идва, ще стигне до оргазъм по-бързо.
- Точно така.
- Или в твоя случай, ще го инсценира.
Слушай. Може да научиш нещо.
- Имах жестоко ебане в женския клозет.
- Ааа. Кога?
Много отдавна.
С кого?
Дори не мога да си спомня вече. Толкова много минаха оттогава.
Когато бях в един нощен клуб в Амстердам преди няколко години,
една ме свали на дансинга и трябваше да я изчукам пред сто души.
Повечето мъжкари.
- Заеби. Всичко бих опитал един ден.
- Всичко ли?
Смъркал ли си от релса?
Последният смъркнал преди влакът да дойде, е най-ербап.
- Натроши коката Спенс.
- Хайде глупости. Толкова е тъпо.
Давай. Влакът идва. Побързай бе, човек.
Чакай, бе. Още е много надалеч.
Смъркай де, стиснат гъз.
Тя говореше мръсотии.
Не чак, колкото теб.
Кой, аз ли?
Седни си до гаджето.
Вие двамата, какво правите там?
Извинявай. Мислим си, кое ли най-силно възбужда.
Е, и ?
Би трябвало да е...
секс с някой, който наистина обичаш.
- Звучи изчанчено.
- Е, кажи тогава, кое е?
- Кое какво?
- "Кое какво!". Кое най-силно възбужда?
- Мислех си, че ти се експертът.
- Аз също, докато не те срещнах.
Ами най-страхотната възбуда получих когато виках духове.
Вика какво?
Все се опитвам да го възвися, а той какво си мислел, че е възбуда.
- Шегуваш ли се? Викане на духове?
- Точно така.
- Вярваш в тези глупости?
- Какви глупости?
Духове и прочие?
Ти само чакай да видиш как ще се задвижи чашата по масата.
Както казах, страховито.
Да викаме духове, тогава.
О-хоо.
Май ги навихме, Лус. Дай да опитаме?
- Какво, сега ли?
- Да.
Не трябва да се викат, когато си дрогиран.
Няма да стане. Просто няма да ги викам тук, така че ме остави на мира.
Събудете се, мъртъвци. Ето ни.
Спиритическа маса. Глупости. Мислех си, че ще има купон.
Хайде бе. Като не вярваш, от какво те е страх.
- Ето.
- Тази е луда.
- Ти си обикновено навит на всичко.
- Е, добре.
- Нищо лощо няма да се случи.
- Още хартия.
Може би ще ни дадат знак.
Ето чаша.
- А.
- Добре, това е А.
- Б...
- Гледай и се учи.
Завърти към мен.
Добре, да започнем с числата от тотото за следващата седмица.
Или да повикаме духът на някое маце. Мерилин Монро.
Да не се окажем с Мерилин Мансън.
Дайте да се отнесем сериозно, а?
Добре. Ето правилата.
Всеки да постави десният си показалец върху чашата.
Нито натискай, нито повдигай, просто го отпусни.
И се концентрирай само върху задаваните въпроси. Нищо повече. ОК?
Но най-вече не отмествай пръста си от чашата, докато не кажа.
Защо?
Ще затворим вратата преди духът да се е върнал в отвъдното.
Знаеш ли какво?
- Какво?
- Почти полунощ е.
Е, и?
В полунощ идват най-злите духове.
Роб.
Няма да викаме зли духове, нали?
- А защо пък не.
- Само се шегувам.
- Само не го казвай с половин уста.
- Да. Защото не е смешно.
- Не.
- Плашите момичетата.
- Добре.
- Чуй.
Ако ще правим нещо, трябва да се концентрираме.
Благодаря, скъпи. Между другото, не ги викаме ние.
Ние говорим на тези, които са отвъд, а те ни избират.
- Те ни избират?
- Ако някой се страхува, да си каже.
А?
Ако има някой там и иска да се свърже с нас, да говори.
Ако имате послание, изпратете го.
- Истинска Мистик Мег.
- Браво.
Извинявай. Продължавай.
Това ли е всичко?
- Ти я местиш.
- Не, не съм аз.
- Какво е това?
- Дух, който не може да пише.
- Аз банан.
- Иска банан.
Тихо. Понякога им трябва време да се концентрират.
Само изчакайте.
- Някой да попита нещо.
- Питай го дали предсказва бъдещето.
ДА
- Горещо е. Чашата е гореща.
- От търкането е.
- "Всички". Това е "всички".
- У.
- М.
- Обърках се.
- "Всички умират?"
- Защо казва "всичи умират"?
- "Всички умират."
- Не трябва да продължаваме.
- Не съм аз.
- Който и да си, престани.
Кой си ти?
Д-Ж-И-Н.
Д-Ж-И-Н.
Джин?
Не!
Не!
Не, недей!
Какво правиш?
- Какво е Джин?
- Господи.
- Какво стана?
- Повече това не го правя.
Някой просто се шегува. Правили ли сте го преди?
- Не ме гледай така.
- Какво стана с Лиам.
- Сигурно умира от срах в момента.
- По-добре да ида да го потърся.
О Боже, какво, по дяволите, стана?
Не знам. Някога духовете се опитват да плашат.
- И успяват.
- Да се махаме оттук.
Само на мен ли ми беше забавно?
Какво стана?
- Ти наистина ни изплаши всички.
- Няма нищо. Добре съм.
- Хайде, можеш да ми се довериш.
- Нищо не се е случило!
Виж какво. Знаеш какво означаваш за мен.
Не искам да товаря и теб с проблемите си.
Лиам.
Желая те.
Какво?
- Не, не мога.
- Окачи го на синджирчето си.
Искам да го носиш, ОК?
- Съжалявам.
- Няма нищо. Всичко е наред.
- Къде е инхалаторът ти?
- Долу.
- Да слезем долу.
- Не. Тук е хубаво.
Ще се върна след минута.
По дяволите!
По дяволите.
Как се оказа тук?
Роб, знам че си ти.
Хич не е смешно.
Ани.
ВСИЧКИ УМИРАТ
Лиам!
По дяволите!
Къде си?
АНИ
Моля те!
Помощ!
Сигурен ли си, че мога да остана тук тази нощ?
На другите не им е приятно да остават непознати след...
Ти вече живееш тук.
Съжалявам. Знам, че ти и тя бяхте доста...
Няма нищо.
Хайде.
- Имаме ли още от онази трева?
- Не.
Имам нужда. Сърцето ми блъска като камбана.
- За Бога.
- Извинявай.
Може би трябва да отида до МакКан да видя дали той няма нещо.
Сега ли? Тръгваш и ме оставяш?
- Да. Ела с мен. Няма да се бавим.
- В шок съм.
Приятелката ми току що загина.
Е, добре тогава.
И на мен беше приятелка, но аз имам нужда от нещо, което да ме успокои.
Ела с мен.
Само за десет минути.
Обзалагам се, че вече съжаляваш, че взе тази стая.
ДЖИН е арабски демон, създаден от огън.
Те населявали земята хиляди години преди Адам.
Няма да викаме зли духове, нали?
"Джин се явява като огън,
въпреки че може да обладае и човек, ако не е извикан от шаман."
"Може да се избавиш от обладанието след изпъждане на духа."
Не повдигай пръста си от чашата, докато не кажа.
Защо?
Ще затворим вратата преди духът де се е върнал в отвъдното.
- Не!
- Не, недей!
По дяволите!
Боже, помогни ни.
Спенс?
Спенс?
По дяволите!
По дяволите!
Какво правиш?
- Спенс, ти ли си?
- Какво правиш на баржата ми?
- Търсеше си белята и я намери.
- Спокойно.
- Аха?
- Ти кой си?
- Идвам да ви кажа, че токът е спрян.
- Аз нямам елекричество тук.
Аз откъде да знам? Опитвам се да помогна. Тъпа патка.
Разкарай се.
Уплаши ли те?
Не беше той.
Имаше нещо тук.
- Беше онзи, дето се мотае наоколо.
- Не. Нещо друго беше.
Не искам повече да стоя тук.
Добре.
Събери си нещата. Хайде.
Не можеш да заспиш ли?
Излизах.
За цигари.
Мислех си...
ако само бях отишъл с нея.
Трябва да съм минал покрай нея.
Прав си. Не бива да им казваме.
Най-добре. И без това вече си разтреперана.
Не мисли за това, и не споменавай нищо.
ОК?
Не искахме да оставаме на баржата.
- Добре ли сте?
- Да.
Мисля си, че ще е добре да сме всички заедно тази вечер, нали?
Да, наистина. Влизай.
Благодаря.
- Как е получила обгарянията?
- Да не говорим за това сега.
Не мога да се начудя какво е минавало през ума й.
Можеше още да е жива, ако не се месехме в неща, които не разбираме.
- Това няма нищо общо.
- Няма ли?
Не, няма. Ани бе убита на покрива от психопат. Не сме го канили на купона.
- Искаш да кажеш, че няма връзка?
- А мислиш ли, че има?
- Почувства го. Всички почувствахме.
- Остави. Не разбирам.
- Имаше нещо в тази стая.
- Не, нямаше. Успокой се.
- Не мога да повярвам, че го отричаш.
- Стела е права.
Нещо се опита да ме нападне тази нощ.
Какво?
- Какво "нещо"?
- Не знам.
Просто го почувствах.
Каквото и да беше то.
Видя ли нещо?
- Какво точно видя?
- Нищо.
Нищо, което мога да опиша.
Не трябваше да го видя, за да разбера че е там.
- Ти си в шок. Може би...
- Не.
Спиритеческата масичка показа думата "Джин".
- Е, и?
- Джин е огнен демон.
Огнен демон. Остави ме на мира, по дяволите. Тя си играе с нас.
Спокойно.
Луси?
Жертвите на Джин са с ужасни изгаряния.
Виждала съм снимки. Точно както беше с Ани.
Всички сме се побъркали от страх, и всичко това не помага.
Демонът е свързан с този, който го повика.
И докато той не умре, духът не може да си иде.
Всички го викахме.
- Ще дойде за всички ни.
- Почакай малко.
Ако някой е мърдал чашата, трябва да си признае сега.
Всичко е заснето.
Камерата не лъже.
У.
- М.
- "Всички умират."
Мамка му!
- Който и да си ти, спри.
- Кой си ти?
Някой мърда ли чашата?
Във всеки случай не съм аз. Нито пък Луси.
Не биваше да го правим.
Не, недей!
Ей, това беше страховито. Защо тоя изкрейзи така?
- Сега какво?
- Всичко е наред. Не се тревожете.
- Всичко е наред. Тук съм.
- Добре ли си?
Не се притеснявайте. От бушоните е. Гърмят постоянно.
- Къде са бушоните?
- Долу, у Бекерови. Ще го събудя.
Идвам с теб.
Всичко е наред. От бушоните е.
Г-н Бекер?
Мислиш ли, че е тук?
Той будува до късно.
Давай.
Не живея тук. Как ли би изглеждало?
- Освен това, имам две отпреди.
- Имаш ли?
Да, но не казвай нищо на Луси. Тя не знае, нали разбираш?
- Давай.
- Да става каквото ще.
Ето това е.
Полека. Мамка му.
По дяволите, Спенс!
- Господи!
- Спокойно.
- Какво правиш, братче?
- Просто...
Не мога да устоя. Разбиваме и влизаме.
Дай да намерим бушоните.
- Какво правим?
- Млъкни и се промъкни отдолу.
Недей...
Мамка му!
- По-добре елате да видите.
- Какво?
Хайде!
Същата тази дума. Джин.
Какво прави той със спиритическата масичка?
Исусе Христе. Сатанински култ.
СЕРИЙНИ УБИЙСТВА В МАРОКО. ОБВИНЕН Е ВЯРВАЩ В САТАНАТА
ДЕТЕ ОЦЕЛЯВА ОТ САТАНИНСКИ УБИЙСТВА
Това е Лиам.
"Пол Бренън обвинен в серийно убийство."
"Серийни убийства в Мароко. Обвинен е вярващ в Сатаната."
- Трябва да се обадим в Полицията.
- Не разбирам.
Защо са издирвали Бекер?
Някой ще ми обясни ли какво стана?
Бушоните в къщата изгоряха.
- Влязох у Бекерови, за да ги сменя.
- Той знае за твоите родители.
Моите родители?
- Били умрели при катастрофа, а?
- Така си беше.
- Защо не искаше да разбера?
- Разбереш какво?
1979, група от вярващи в Сатаната били в Мароко.
Заминават осем. Връщат се двама.
Единият бил Бекер.
И кой е бил обвинен в убийство? Пол Бренън, бащата на Лиам.
Защитата изтъкнала психически отклонения -
тази част звучи супер.
Спиритическата масичка греши и той откача.
Бекер е събрал всички факти.
Изрезки от вестници, снимки, всичко.
Живеем над нещо като олтар на баща ти.
Татко не е мъртъв. Татко е в лудницата.
Това е мръсна лъжа!
Лъжа е.
Баща ми е мъртъв.
- Боже, чу ли това? Тоя не е в час...
- Я млъкни.
- Преживял е много.
- Като, че ли ние не сме.
Ясно, приятел ти е и прочие, но...
Аз не му вярвам.
Отивам си.
Полицията каза да не се връщаме, преди да арестуват Бекер.
Не в къщи. Връщам се при майка си.
- Луси каза, че можем да останем.
- Не, съжалявам.
Ще ви се обадя от майка ми.
Какво, по дяволите, ми стана?
Хей?
За Бога.
Стела!
Хей?
Хей, какво?
Нищо. Стори ми се, че ми замириса на изгоряло.
Мисля, че е твоят джойнт скъпа.
А. Добре.
Слава Богу, че спря. Главата ме цепи.
Здравей Луси.
Какво правите тук?
Не знаете с какво си имате работа.
Но аз мога да го прогоня.
Ти трябва да го прогониш.
Трябва ми вярваш.
- Ясно ти е какво е това, нали?
- Ти извика Джина.
И сега той е обладал един от вас.
Всеки, който е бил там. Дори теб.
Не. Беше просто маса за спиритически сеанси.
Правила съм го сто пъти, и все по същият начин.
Не е вярно.
Лиам беше там.
Разкарай се!
Ти си мъртва.
Всички сте мъртви.
ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА ПЕНХИЛ
Дори и да бях разрешил това,
баща ти пак трябваше да подпише пропуска.
Той не иска никакви посетители - нито приятели, нито роднини.
Никой за десетте години, през които съм тук.
Може ли?
Бихте ли му дали това?
Виж какво ще каже.
Това някаква шега ли е?
Не.
Тогава защо го написа?
Знаех, че така ще мога да те видя.
Защо не дойде по-рано?
Мислех, че си умрял.
Това ли ти казаха?
Това навярно е един вид смърт.
Нищожно нещо, в сравнение със стореното.
- Ти уби майка ми.
- Грешиш.
Нямаш представа какво точно се случи.
Но аз бях там, нали?
Беше дете.
Не знаеш какво си видял.
Имам спомени.
Искам да ми кажеш защо.
Защо го направи?
Направих, каквото трябваше да направя.
Ти си бил значи.
Нямало е никакъв Джин.
Повярай ми, имаше.
А какво за сега?
Какво стана с Ани?
И това ли е нещо, което "трябваше да направиш"?
- Какво си направил.
- Ти знаеш какво става.
- Знам, че знаеш.
- Ти го извика.
Ти го извика, нали?
Не!
- Къде беше Бекер?
- Бекер?
Познаваш го. Къде е той?
Къде, по дяволите. Кажи!
Той върши точно каквото му кажеш, нали?
- Не!
- Къде е той?
Ти не разбираш. Той ви наблюдаваше.
Стига си ме размотавал. Престани с тези глупости.
- Ти не си наред. Кучи син.
- Какво, по дяволите, става?
- Какво криеш от мен?
- Трябва да ми вярваш.
За какво се настаняваш?
Взимаме го и изчезваме. Не искам да стоя тук повече от необходимото.
- Искам да погледам сега.
- Какво?
Камерата работеше през цялото време.
- Е, и?
- Не се знае какво може да видим.
Това не ми харесва. Моля те, хайде да тръгваме.
Почакай, братле. Искам да видя това.
Горещо е.
Имаш ли огънче?
Опитай в кухнята.
Уебстър?
О, Боже.
О, Боже. Джо!
Уебстър?
Джо?
Джо?
Какво, по дяволите...?
Джо?
Кажи нещо.
Джо?
Спенс?
Добре ли си?
Виждал ли си Лиам?
Какво стана?
Стела.
Тя е мъртва, нали?
Да.
- Беше обгоряла.
- Какво, за Бога, става?
Казах ви. Джин уби Ани, а сега и Стела.
Трябва да спрем това преди някой друг да умре.
Кой е следващият?
Казвам ви, това е загубена работа!
Защо ме гледате така? Ще мислим за Стела по-късно.
- Трябва да помислим за себе си.
- Просто се успокой.
Убиват ни един по един, в случай, че не сте забелязали.
- Какво ще правим?
- Ще изгоним демонът.
Можем да го пропъдим обратно.
- Къде е Уебстър?
- Отидоха с Джо за видеокасетата.
Трябваше да останем всички заедно.
Точно това ще правим отсега, нали?
Тъпо.
По дяволите.
Тук, а?
Да.
Съвсем на същото място. Всичко е същото.
Можем да го направим. Можем да поправим стореното.
Хайде.
Да посрещнем светлината и да пропъдим мрака.
Призоваваме тъмнината да се превърне в светлина.
Луси!
Хайде, приятели!
Говори!
Лиам, Бекер е.
Лиам, Бекер е. Той е тук.
Лиам, ти беше прав! Той е тук!
Не!
Послушай ме. Моля те, послушай ме.
Какво ти предложи баща ми?
Ами?
- Това е за Ани.
- Лиам, не!
Спри.
Не си струва.
Няма страшно. Винаги ще имаме Мароко.
Мисля, че ти го уби.
Не мога да повярвам, че го направихме.
Не е като да сме убили невинен човек.
- Той беше замесен с баща ти, нали?
- Да.
Видя ли го в болницата?
- Как е той?
- Той е ненормален.
Вярва във всичко това.
Какво? В Джин?
Да. И Бекер също.
Тези двамата са шибани перковци.
Аз самият започвах да вярвам в Джин.
- Какво беше това?
- Какво?
Хей, я чакай. Къде е Луси?
Луси?
- Да тръгваме!
- Не.
Трябва да я намерим.
Луси!
Господи!
Помогнете ми! Мисля, че може да е още жива.
Не, не е.
Не виждаш ли? Перковците излязоха прави.
Видяли са Джин.
И сега е твой ред.
Струва ли ми се, или наистина става горещо?
Чувстваш ли нещо?
Дори не наподобява там, където бях.
Където баща ти ме изпрати.
Пуснахте ме, за да ви покажа истинската болка.
И не беше ли добра идея, че използвах Роб да ви убие всички?
Той беше лесна плячка - такъв хапливец и особняк.
Всичко, за което мислеше...
беше да чука Ани.
Не!
Това ме разсмива.
Вие всички ме разсмивате.
Не. Никой да не припада.
Не!
Какво смяташ да правиш?
Лиам.
Ето ме. Аз съм Роб.
Моля те. Боли.
Ще го разкараш ли от мен?
Моля те.
- Не.
- Моля те. Той е вътре в мен.
Твой ред е да умреш.
Ще дойдеш с мен, както Ани.
Благодаря.
Какво са ти сторили?
Мислих си, че съм те загубил завинаги.
Както сина ти.
Не си мислеше, че ще се отървеш от мен така лесно, нали?