My Life Without Me (2003) Свали субтитрите
Това си ти.
Затворила очи, стояща под дъжда.
Никога не си мислила, че ще направиш нещо такова.
Никога не си се виждала като...
...не знам как да го опиша... ... като...
като някой от онези хора
които обичат да гледат луната,
или които прекарват часове взирайки се във вълните, залеза или...
Предполагам разбираш за какви хора говоря,
А може би не.
Както и да е, може би това ти харесва.
Да се бориш със студа
и чувството как водата се просмуква през фланелката ти
и докосва кожата ти.
И чувството как земята
се размеква под краката ти.
И миризмата.
И звукът на дъжда удрящ по листата.
Всички неща за които се говори в книгите които не си чела.
Това си ти.
Кой би предположил?
Ти.
Урок 3.
Диалог.
Хващай.
Дай ми голямата.
Добре.
Не си и...
Как така винаги взимаш...
Защо винаги ти взимаш голямата?
Заслужила съм голямата...
Може би трябва да опиташ
да свалиш тебешира от дъската.
Лори...
Опитвам се да го издишам по-далеч от теб.
-Мислех, че си ги отказала.
-Отказвам ги. Отказвам ги, отказвам ги.
Това е страхотно.
Не мога да спра цигарите
и яденето по едно и също време.
Няма нужда да спираш яденето. Защо ти е да го правиш?
Просто не можеш да разбереш.
Ти отслабваш само като си мислиш за това.
Кълна се, че сега си по-слаба отколкото преди месец.
-Не, въобразяваш си.
-Не.
Когато си дебела колкото мен,
единственото което виждаш са телата на другите жени.
Това е единственото което виждаш.
Лори, ти си луда.
Въобще не си дебела, ясно?
Познавам дебели хора. И ти не си от тях. Виж това коремче.
Това не е корем на дебел човек.
Колкото до мен, ям толкова колкото винаги.
Вчера изядох цял литър сладолед.
Не съм яла сладолед от много време.
Не си на сладоледена диета, нали?
Да, чудната диета на Бен и Джери.
Сериозно?
Не.
Знаеш ли за какво мисля в момента?
За какво?
За кочан царевица.
С много сол и масло.
Огладнявам от самата мисъл за диетите.
Ще се видим утре.
-Добре. Ще се видим утре.
-До утре.
Чао.
Дон ще си търси ли нова работа?
Дон винаги си търси нова работа.
Мога да опитам да му намеря нещо в хотела.
Няма нужда.
Последното което ми трябва е вие двамата да се карате там.
Защо ти е да слушаш това?
Защо не слушаш музика като нормалните хора?
Никой не е нормален, мамо.
Няма такова нещо като нормални хора.
Ето няколко кифли за закуска на момичетата.
Малко са смачкани, но стават.
Кой е наел къщата на Нейтън?
Не знам. Някой се нанася в неделя.
Бари Манилоу.
Какво?
Бари Манилоу. Той е нормален.
Лека нощ, мамо.
Премести се, приятел.
Това краката ти ли са или ми прокарваш ледени кубчета по моите?
Да, ледени кубчета са.
Добре. Единственият ми избор е да ги затопля.
И нагоре съм студена.
Студена съм навсякъде.
Ти ли сложи всичкото пране в кошницата?
-Да.
-Благодаря ти.
Уморена ли си?
Добре.
Не!
Мисля, че си прекалено малка. Ще ти кажа когато пораснеш.
Искате ли още мляко?
Моля те, моля те, кажи ми сега.
Изпий си млякото. Ще тръгнем след пет минути, ясно?
Разля си млякото. Казах ти, че си прекалено малка.
Патси, не можеш ли поне веднъж да изпиеш чаша мляко без да го разлееш?
Не, не, не.
Какво правиш?
Татко, защо семейство Флинтстоун никога не ходят на плажа?
Не знам. Недей да сменяш темата.
Къде държи блузите ти мама?
Мамо, изядох си всичко а Патси не.
Всичко е наред.
В зелената кутия под леглото на момичетата
има още една блуза.
Вдигни си ръцете.
Хайде, трябва да свалим тази.
И по теб има малко мляко.
Заклещи ли се?
Къде е Патси? Не знам. Ето я Патси.
Заповядай. Облечи това.
Братът на Ланс ми звънна вчера. Каза, че може да има нещо за мен.
Страхотно!
Къде са ключовете? Не мога да ги намеря.
-Мисля, че още са в колата.
-Така ли?
Трябва да си облечете якетата, момичета.
Мамо, да кажа ли на Патси откъде идват бебетата?
-Мисля, че още е малка.
-Малка е.
Би ли си облякла якето първа?
Отварят плувен басейн на Уилмингтън Драйв.
-Сериозно.
-Да.
Знам.
-Успех.
-Благодаря.
Ще можеш ли... да вземеш момичетата от училище,
защото може да се върна късно.
-Разбира се. Няма проблем.
-Добре. Момичета?
Сложете си шапките и ръкавиците, ясно?
Отивам да загрея колата. Тръгваме след две минути.
Две минути.
Искам да помогнеш на Патси с нейните?
Сложи си твоите и й помогни.
-Чао, момичета. Приятно изкарване.
-Чао, мамо.
Хванах те, хванах те.
Ан,
простирам прането. Имаш ли нещо твое което да закача?
Ан, вътре ли си?
Сложете дрехите си в торбата и облечете пижамата.
Знаете ли колко ще продължи?
-Трябва да взема децата от училище.
-Нямам представа.
Може ли да кажа на майка ми да отиде да ги вземе вместо мен?
Не можем да правим никакви изключения.
Майка ви отвън ли е?
Да, дойде с мен. Ан Метланд.
-Забравих да й кажа.
-Ще видя какво мога да направя.
Сега ако обичате се преоблечете иначе наистина ще бъдете тук цял ден.
Благодаря.
Джон,
Чарли Боб, Сиймор,
Джак и Бил.
Последвайте ме, моля.
Знаете ли дали другата сестра е казала на майка ми да отиде да вземе децата от училище?
Днес трябваше аз да отида да ги взема...
На кого казахте?
На другата сестра. Не знам името й.
Знаете ли колко сестри работят в болницата?
Знаете ли какво е да чакаш сама пред вратата на училището,
и да замръзваш до смърт
докато майките на всички останали деца идват да ги взимат?
Да.
Ще видя дали мога да намеря майка ви.
Здравей Ан. Аз съм доктор Томсън,
ще проверя резултатите от ултразвукът.
Защо го правите пак?
Как са децата ти?
Малко съм разтревожена.
Днес трябваше аз да ги взема...
Не се тревожете за това сега. Ще свършим за няколко минути.
Ан, ще ме извиниш ли за момент?
Разбира се. Това си е вашата болница.
Ан, това са доктор Стюърд и доктор Ланс.
Здравейте! Знаете ли дали някой е казал на майка ми да вземе дъщерите ми?
Ще отнеме само няколко минути.
Съпругът ви с вас ли живее?
Да,
той.. той прави плувни басейни. Днес цял ден ще е навън.
А вие работите в университета.
Да. Чистачка съм. Нощни смени.
На 23 сте...
Ще стана на 24 през декември. И съм водолей.
Ами вие? Каква зодия сте? Какво ми има?
Направихме изследванията три пъти и...
Сигурна ли сте, че не предпочитате да се обадите на съпруга си?
Не. Предпочитам да не му се обаждам.
Сканирахме три пъти, и поръчахме... пре-биопсия...
И какво?
Имате тумор.
В двата яйчника.
Стигнал е стомахът ви и е започнал да се разпростира към черния дроб.
Далечко е стигнал, а?
Ан, ако бяхте с 20 години по-възрастна,
щеше да се разпростира по-бавно и щяхме да можем да ви оперираме.
Но... клетките ви са много млади.
Прекалено млади...
и се страхувам, че... не можем да направим нищо.
Колко още?
Два месеца... може би три.
Мислех, че съм бременна...
Не, страхувам се, че не.
Разбрах, че е нещо сериозно когато седнахте до мен.
Ремонтират кабинета ми, сменят климатика и...
Не, не е истина...
Не мога да седна пред някой и да му кажа, че ще умре...
Никога не съм могъл...
сестрите започват да говорят за това.
Семейството ви може да иска да се консултира с друг лекар.
Може да искат и друго мнение.
Някой който да ми каже същото като вас, но да ме гледа в очите?
Искате ли кафе?
Не.
Бърбън?
Нека позная, ще ми предложите цигара?
Не.
Имате ли бонбон?
Бонбон ли... ? Да.
Хубав е...
какъв вкус е?
Джинджифил.
Хубав е.
Малко е лют, но е хубав.
Приготвих няколко брошури, които малко или много
ще ви обяснят всичко,
няколко рецепти
за да подтиснете гаденето,
и бих искал да ви видя следващата седмица.
Ще ви насроча среща и ще ви дам номера си
в случай, че искате да ми се обадите.
Да...Добре.
Намира ли ви се още един бонбон? За из път?
Съжалявам, този ми беше последния...
Следващата седмица ще имам повече... бонбони.
Баща ти пие бутилка бърбън и си поръчва закуска.
Ти ставаш странна ако изпиеш повече от една бира.
Дори в гимназията не си взимала наркотици,
само някоя дръпка от джойнта на Дон.
Без да гълташ, като онзи пич който беше президент на Съединените Щати,
Бил Клинтън.
Много ли чакаха?
Добре.
Благодаря, мамо. Задължена съм ти.
Не, не, направиха кръвен анализ.
Вероятно имам анемия... затова съм била така слаба.
Знаеш какво обичат да правят. Веднъж като те хванат и не искат да те пуснат.
Опитват някакви нови машини. Като малки деца са.
Трябва да затварям, мамо.
Сестрата ще дойде да ме вземе.
Чао. Много ти благодаря.
Сега имаш чувството, че искаш да вземеш всичката дрога на света.
Но и всичките наркотици не могат да променят чувството
че целият ти живот е бил сън и точно сега ще се събудиш.
''Но аз обичам да ям торта'', изсмяла се котката.
'Трябва да опиташ'', казала котката когато той седнал.
И тогава полудях. Нямаше време за забавления.
Казах: ''Изчезвай, котко!''
Здравей, мамо.
Здравейте. Бяхте ли послушни?
Мамо, може ли да ни разкажеш приказка? Татко разказва прекалено бързо.
Много благодаря. Ти малко чудовище.
Не им чета бързо.
-Как си?
-Добре. Имам анемия,
за това съм била слаба.
Предписаха ми желязо и витамини. Как мина с Ланс?
Понеделник започвам.
Сериозно! Това е добре.
Да. Има работа поне за година.
-Страхотно!
-Да, страхотно е.
-Нахрани ли момичетата?
-Татко ни даде млечен шейк и пържено.
Каза, че не трябва да ти казваме. Беше много вкусно.
Мамо, изядох си всичко.
Пърженото беше растително Картофи, което си е много добра храна.
Това е една от хранителните групи.
Съжалявам,
малко се отнесох. Имам работа.
-Какво ти става?
-Съжалявам.
-Мога ли да остана или трябва да се махна?
Остани.
Няма проблем. Лека нощ.
Затворете очи.
Затворете очи. Потегляме.
О, не!
вълните се издигат все повече и повече...
и падаме във водата.
О, не,
какво е това?
-Акула ли е?
Акула е.
И ни е наистина ядосана.
Мисли, че тази река е океана.
Наистина е ядосана!
Ето, мисля, че трябва да хапнеш.
Ще ходиш ли на работа?
Да.
Майка ти каза, че може да помогне ако искаш да си починеш.
Не, ще ходя.
Мислех, че си бременна.
Аз също.
Сигурна ли си, че си добре?
Да, добре съм. Просто съм малко уморена. Това е всичко
Като си взема заплатата следващият месец можем да отидем до Уолбей Бийч.
Ако искаш?
Ще е хубаво.
Патси не е ходила на плаж досега.
Имам чувството, че нещата ще потръгнат...
имам предвид с басейните.
Наистина.
Мислене.
Досега не си мислила.
Когато роди първото си дете на 17 от единствения мъж
който си целувала през живота си,
и след това второто дете на 19, от същият човек,
живееща в каравана в двора на майка си,
а баща ти е в затвора за 10 години,
никога не си имала време за размисъл.
Може би толкова отдавна не си го правила, че си забравила как.
-Какво е това?
-Кафе.
-Да. Поръчах еспресо.
-Машината за еспресо не работи.
Щом машината за еспресо не работи,
защо не ми казахте?
Реших, че искате кафе.
Донесохте ми кафе. Аз поръчах еспресо.
Добре, само се успокойте.
Елате другата седмица. Ще имаме еспресо.
-Бихте ли ми дали химикалка?
-Разбира се, миличка,
само първо ми кажи какво ще искаш, за да го запиша
и тогава ще ти я дам. Така всички ще са щастливи.
Добре, ще искам...
Не казвай еспресо защото машината не работи...
не казвай и капучино защото е от същата машина.
Добре, ще искам...
"Даниш".
Свърши.
Тогава може ли кафе и
нещо сладко. Каквото и да е.
Ананасов пай?
Това е най-сладкото което имаме. Всъщност е единственото което имаме.
Страхотно. Ананасов пай.
Добре.
Заповядай, най-сладкият пай на света.
Можеш да задържиш химикалката колкото ти трябва.
Вече си попълних лотарийният билет.
Какво ще направите ако спечелите? Решила ли сте?
Отдавна, скъпа.
Искам да съм като нея.
Искам носът й,
устата й, очите й,
косата й, талията й...
Толкова ще приличам на Шер,
че приятелите ще ме спират в супермаркета и ще казват:
''Не е ли ужасно това което стана със Сони?"
Какво мислиш?
Мисля, че това е много тъпа идея.
Шегувам се.
Мисля, че Шер е страхотна.
Пени, Патси, правя голяма купчина палачинки.
Ако не дойдете веднага
ще ги изям сама.
Идвам, мамо.
-Добро утро.
-Здравей, мамо.
Предполагам Патси не иска палачинки, а?
Няма палачинки за Патси.
Стана ли вече неделя? Дойде ли рожденият ми ден?
Не, но знаеш ли какво?
Миналата нощ сънувах
че ще се събудите гладни като лъвове
и ще изядете много храна.
Ще ти я нарежа. Заповядай.
Ще заведеш ли децата на училище?
Най-големият лъв.
Отиди да го хванеш, Патси.
Чао. Обичам ви, малките ми лъвчета,
Толкова много ви обичам.
Обичам ви.
Искам нещо различно.
Различно...
От това което е в момента, имам предвид.
Мога да ви направя плитки, но ще отнеме цял ден...
а в сряда съм сама, така, че...
Без плитки.
Имате хубава коса за плитки.
Поискахте нещо различно, та...
Плитките са си добре. На вас ви стоят страхотно, но...
Мислех си за нещо...
Какво ще кажете за изрусяване?
Изрусяване?
Нещо което да...
ми освежи лицето.
-Нещо светло.
Така ли?
Чудех се и за изкуствени нокти.
Нямам никакви нокти и...
Маникюристката не идва в сряда.
Може направо да дойда утре.
Ще можем да направим всичко наведнъж, нали?
Помислете за плитките?
Ще си помисля. Ще се видим утре. Чао.
Днес имахме два конгреса
и трябваше да направя торта за 300 човека.
В формата на автомобилна гума.
Смазана съм.
Дори и бедрата ме болят.
Мисля да си уговоря среща с лекар за утре.
Коленете ме болят както обикновено.
Проклетата торта тежеше към 15 килограма.
Ти как си? По-добре ли се чувстваш?
Да, добре съм.
Казват, че в края на седмицата ще завали сняг, но не ми се вярва.
Мразя снега.
Харесвам снега по-малко дори от дъжда.
...защото винаги ще си останеш повлекана
чийто баща живее над бакалницата
а майка й работи в пералнята.
С тези пари ще мога да се махна от
всяко гнило смрадливо нещо което ми напомня за това място или за теб.
Сигурно мислиш, че съм на каишка.
Махай се, Вега. Върни се, Вега.
Не е толкова лесно.
Сама.
Сама си.
Никога през живота си не си била толкова самотна.
Лъжите са единствената ти компания.
ОТИДИ ДО ПЕРАЛНЯТЯ. СВЪРШИХА НИ ЧИСТИТЕ ДРЕХИ.
-Искате ли нещо?
-Може ли "Molson Canadian", ако обичате?
Здрасти!
Здрасти.
-Досега не съм те виждала тук.
-Не.
Съжалявам за плитките сутринта.
Не трябваше да настоявам,
но цялата сутрин ми беше много странна...
Случвало ли ти се е?
Нали разбираш, просто да не можеш да се изправиш пред света?
Много е стресиращо да си фризьор.
Хората очакват много от теб
и понякога не можеш да издържиш на напрежението.
Искат да ги направиш красиви,
но понякога това просто е невъзможно.
Знаеш ли какво? Не се тревожи за това.
И моята сутрин не беше много добра, така че...
Може ли да ти задам един личен въпрос?
Харесваш ли Мили Ванили?
Имаш предвид онези пичове дето не пеят.
Грешиш.
Пеят, но продуцентът им не им разрешава.
На практика ги е изнудвал.
Казал, че ще каже на всички тяхната тайна,
и прибирал всичките хонорари.
Това е толкова нечестно.
След това показаха, че могат да пеят,
но никой не искал да ги слуша.
Бяха толкова нежни за музикалният бизнес.
-Ти каква музика харесваш?
-Музика ли?
От много време не съм слушала никаква музика.
Преди харесвах Нирвана.
Ходих на един техен концерт...
Всъщност беше последният им концерт.
Там се запознах с Дон, съпругът ми.
Той беше...
Задръж малко. Трябва да потанцувам.
Ди Джеят ми е приятел. Ей сега се връщам.
Ще отида да си взема кафе.
Искате ли да взема и за вас?
Не, благодаря.
Всъщност, да, ако обичате.
С мляко и захар.
Благодаря.
Кафето ви истина.
Бях уморена.
Изпрах прането ви и го сгънах.
Благодаря.
Не бях забравила омекотителя, нали?
Не, но бяхте забравили прахта.
Гледахте ли ме докато спях?
Да, за малко. Съжалявам.
Защо?
Хърках ли или...?
Не, лигите ви течаха докато спяхте.
Вие ли сте онова момиче?
Момичето в кафето
което пишеше в един бележник онзи ден?
Благодаря за якето.
Ваше е, нали?
Да, можете да го задържите ако искате.
Навън е доста студено, но мога и без него.
Три години бях в Аляска. Имам предвид, че живях там.
Всичко е наред.
Наистина обичам студа. Кара ме да се чувствам истински жива.
Трябва да тръгвам. Имам две малки деца. Знаете как е.
Разбира се.
Благодаря.
-Пак ще се видим.
-Казвам се Ли.
Ан.
Сигурен ли сте, че якето няма да ви трябва?
Не, не. Вземете го.
Добре. Никога не съм била в Аляска. Но винаги ми е харесвало как звучи.
-Не се тревожете, ще ви върна якето.
-Не. Искам да го задържите.
Харесва ми представата да го носите вие.
Хубаво е.
Ще ви го върна.
Сега виждаш нещата по-ясно.
Виждаш всички онези животи и гласове.
Мили Ванили навсякъде.
Виждаш всички неща който не си могла да си купиш,
а сега дори не искаш да ги купиш.
Всички неща които ще останат след като ти си отидеш.
След като умреш.
И тогава разбираш, че всичките неща
на блестящите витрини,
всичките модели в каталозите,
всички цветове, всички специални предложения,
всички рецепти на Марта Стюарт,
всичката мазна храна,
са просто опит да ни държат далеч от смъртта.
И не върши работа.
Оказа се, че обича дъщеря си толкова много
и не й казва, че й е майка,
защото не...
мисли, че ще е по-добре.
Че родителите на момчето ще я приемат по-добре
и момчето ще я помоли да се омъжи за него,
а това е което тя иска повече от всичко на света.
Но това е била голяма саможертва
и тя е страдала много...
Мамо, баба ни разказва красива приказка за една майка
на която и се случват много лоши неща. Много е тъжно.
Божичко, колко необичайно.
Изкъпах ги,
Пени изяде три парчета бананов хляб
а Патси пийна малко мляко.
Приказката на баба е филм.
Тя казва, че много й харесва.
-Сериозно?
-Да. Джоан Крауфорд.
Джоан Крауфорд, страхотно! Да вървим, момичета.
Патси, остави това. Патси. Тръгваме.
Просто исках да ги забавлявам. И без това не гледат много телевизия.
Следващият път ще си държа устата затворена.
Мамо, утре не искам да ходя на училище.
-Не искам, не искам.
-Знам, Знам.
Казах благодаря, така че остави.
-Не ми трябват благодарностите ти.
Всичко което направих е да гледам децата ти докато ти пазаруваше.
Ти ме помоли.
Да аз те помолих. Но не съм те молила да им пълниш главите
с глупави истории за майки правещи тъпи саможертви.
Какви истории искаш да им разказвам?
За Пепеляшка? За мащехи убийци?
-Това ли искаш?
-Да!
От време на време си точно като баща си,
и да ти кажа, това не е нещо което ми харесва.
Грешиш, понякога съм точно като теб,
и това не е нещо което ми харесва.
Съжалявам, Патси, но е много оплетена.
Патси винаги пищи.
Пени, моля те, не се заяждай с нея.
И ти винаги се оплакваш когато ти разресвам косата.
-Защо трябва да го правиш?
-Не се заяждах с нея.
Каза ми, че винаги се оплаквала.
Това не е ли заяждане? Аз така мисля.
Не съм се заяждала с нея.
А аз не се оплаквам винаги.
Достатъчно, момичета.
Лягайте си.
Лека нощ, маймунки.
-Готово. Завита си.
Лека нощ. Не искаш ли да те целуна?
Не се заяждах с нея.
Пени, казах, че е достатъчно, ясно?
Истина е, че си точно като баба.
Остана малко пиле?
Няма ли да кажеш "Здравей"?
Колко бири си изпил?
Една-две или...
четири. Не знам.
-Искаш ли пиле или не?
-Искам целувка.
Искам голяма целувка.
Ето ти пиле.
Страхотно. Пиле.
Вкусно е.
Отдавна ли си легнаха момичетата?
Преди малко.
Пени пак се заяждаше с Патси.
Казах й да не го прави и тя ми се разсърди.
-Така ли?
-Да, малко.
Започнахме един басейн на Ръшмор.
-Така ли?
-Да. С формата на полумесец.
Ще изглежда страхотно.
Тези хора имат триетажна къща,
с веранда като в ''Отнесени от вихъра'' и всичко останало.
Прекрасна е.
Щастлив ли си?
С работата по басейните имам предвид.
Да, добре е.
Не е като във фабриката, но е по-добре от нищо.
Трябва да отивам на работа.
Няма да ме оставиш сам да си гриза студените пилешки кости, нали?
Винаги можеш да ги претоплиш Мислех, че обичаш студена храна.
Ще ми попееш ли?
Не, трябва да тръгвам за работа.
Нали знаеш колко обичам да ми пееш.
Моля те.
Просто ми попей.
Здрасти.
Здрасти.
Чао...
Чао...
Здравей, Пени.
Няма да присъствам на рожденият ти ден,
но в целият свят няма нищо друго което да искам повече.
Обзалагам се, че баба ти е направила специална торта
с името ти изписано с големи шоколадови букви.
Пени, искам да знаеш, че в деня в който се роди
и те прегърнах
беше най-щастливия ден в живота ми.
Бях толкова щастлива, че дори не можех да говоря.
Просто погалих малките ти крачета и заплаках от щастие.
Без теб никога нямаше да разбера, че лъвовете ядат палачинки
или че леглото може да бъде сал.
Опитай се да наглеждаш Патси.
Знам, че е трудно и понякога тя те подлудява.
Знам, че не е лесно да си голямата сестра, но знам, че можеш да се справиш.
Мама ти праща милиони, милиони целувки.
Честит рожден ден, скъпа моя малка Патси.
Вече си на пет години!
Сигурна съм, че сега Пени се грижи за теб.
Сигурна съм, че вече не се заяжда с теб.
Скъпа, не искам да си тъжна, че не съм на рожденият ти ден.
Обещаваш ли?
Знаеш ли, много добре си спомням първият ти рожден ден?
Спомням си как започна да плачеш
и не искаше да спреш защото не ти хареса как пеем ''Честит рожден ден''.
Всеки път като започнехме да пеем, ти започваше да крещиш
защото не ти харесваше как пеем.
Честит рожден ден, малко приятелче.
Мама те обича.
Искам да си щастлива.
Знам, че не е лесно защото
понякога се случват разни неща
и хората не винаги са такива каквито ти се иска да бъдат.
Говори с баща си ако нещо те притеснява, ясно?
Той знае повече отколкото си мислиш... наистина.
Ако нещо те тревожи или не си сигурна,
просто го питай и той ще ти каже. И баба ти също знае много неща.
Наистина се надявам да ти ги обясни.
Опитай се да бъдеш търпелива с нея.
Тя е добър човек, дори и понякога да не изглежда така...
Нищо от това за което е мечтала не се е сбъднало?
Опитай се да я разбереш. Не и позволявай да те ядоса.
Ако имаш нова майка, опитай се да я обикнеш.
Не й усложнявай живота от лоялност към мен
или нещо подобно.
Просто не знам...
Знам, че не е същото.
...и каквото и да стане, завърши училище,
дори и да мислиш, че е гадно и не знаеш
дали можеш да издържаш повече, завърши.
Иска ми се да можех да ти кажа нещо за момчетата,
за гаджетата и за връзките,
но мисля, че не мога да ти помогна много.
Бях на седемнадесет когато се роди ти, Пени...
...точно на колкото години си ти сега.
Трябва да вярваш в себе си.
Трябва да имаш вяра в способността си да направиш нещо,
и да се бориш за него.
Много целувки и прегръдки,
въпреки, че знам, че вече не си малко момиче.
Ан, има ли нещо?
Какво има?
Да не е от диетата ти?
Защо повръщаш така?
Не взимаш от хапчетата за отслабване, нали?
Искаш ли да знаеш защо повръщам?
Наистина ли искаш да знаеш?
Защото когато бях на осем години
момичето което трябваше да ми е най-добрата приятелка каза на всички, че съм мръсница.
Защото когато бях на петнадесет
не бях поканена на единственият купон на който съм искала да отида през целият си живот.
Защото на седемнайсет родих първото си дете
и трябваше да порасна за една нощ.
И защото нямам повече мечти.
А без мечти не можеш да живееш.
Защото откакто пъхнаха баща ми в затвора не съм го виждала.
Нямам нищо от него.
Дори и една шибана пощенска картичка.
А във рекламите всички са толкова щастливи
и двете ми дъщери по цял ден пеят тъпите песнички
от тези тъпи реклами.
Дори и да те моля...
дори и да падна на колене и да те моля...
моля те, не ми казвай диетата на която си се подложила.
Не те събудих, нали?
Ан се обажда.
Може ли да ти върна книгата сега?
Да, веднага.
Да, знам къде е.
Трябваше да ти дам дъждобран. Влизай.
-Ще намокря.
-Не се тревожи за това.
Какво е станало?
Не си изплатил мебелите и са ти ги взели ли?
Не.
Всъщност мисля
някой ден да си взема мебели,
просто нямам време.
Съжалявам, че не ти предложих нищо, но не ми се намира.
Дори и чаши нямам.
Дори и бисквити или нещо подобно?
Нищо.
Ако знаех, че ще дойдеш, щях да купя нещо.
Не мога да живея без бисквити.
Кой ти е взел всичките мебели?
Някой...
ги е взел... да.
Не искаш да си взимаш защото мислиш, че тя може да се върне?
Искаш ли да седнеш?
Благодаря.
Наред ли са?
Какво правеше в Аляска?
Топограф съм.
Проучвах земята за построяването на магистрали, мостове и такива ми ти работи.
Преди това бях в
Чили.
А преди това в
Северна Каролина,
а преди това ф Халифакс.
Как се казват дъщерите ти?
Пени и Патси.
Искаш ли да видиш снимка?
Добре.
Изглеждат щастливи.
Приличат на теб.
Аз изглеждам ли щастлива?
Не щастлива.
Изглеждаш прекрасно.
Приличаш на момичетата си.
Мислеше ли за мен?
Да.
Много мислих за теб.
Прекалено много.
Имам сестра която...
работи в едно радио на север.
От време на време записва и ми изпраща касетки
с музиката която харесва.
Най-новата е в колата ми.
Можем да отидем да послушаме,...
ако искаш...
Ако не ме целунеш веднага, ще започна да крещя.
Млъкни!
Ако не ме целунеш веднага, ще започна да крещя, мамка му.
Здравей, Ан.
Това да не е някаква терапия, за да преодолеете срамежливостта си?
Нещо такова.
Миналата седмица не дойде.
Не виждах много смисъл в това.
Трябва да направим пълна биопсия.
Съжалявам, не.
Не искам нищо такова, ясно?
Трябва да чувствам, че контролирам нещата.
Не искам никакви тестове повече освен ако няма да ме спасят.
Не искам да умра тук.
Не искам единственото което ще запомнят децата ми за мен да е как лежа в болницата.
Тогава защо си тук?
Заради този пакет.
Искам да го пазите.
Не знам. Какво е?
Записах поздрави за дъщерите ми.
За всеки рожден ден докато станат на 18.
И искаш да им ги давам, нали?
Защо не помолиш съпруга си?
Защото...
нали разбирате, Дон ще ги загуби
или ще им ги дава с година закъснение а може и две.
Или пък ще им ги даде накуп.
Ако го направи те няма да разберат нищо,
така, че... моля ви, кажете, ще го направите ли.
Ще го направя само ако обещаете да идвате тук
всяка седмица, за да ви давам лекарствата.
Представям си как гаденето става все по-лошо а вие не ядете.
Умирането не е толкова лесно колкото изглежда.
Но няма нужда да се чувствате ужасно през цялото време.
Просто...
страхувам се,
че един ден ще дойда и няма да мога да си тръгна...
А има толкова много неща които искам да свърша преди да умра,
Толкова много неща.
Трябва да ги направя, иначе...
Ще ви давам само обезболяващи.
Обещавам, че няма да правим повече тестове, само неща които ще успокоят болката.
И за всеки случай...
ви донесох бонбони.
-Ще го пазите ли?
-Разбира се.
Да кажем, че това е част от терапията ви.
Боже. Тези бонбони са много вкусни.
Не мога да разбера.
Днес си броих калориите и не съм изяла повече от 1500.
По принцип ми трябват 2000, така, че на теория би трябвало да съм отслабнала.
Премерих се преди да изляза от къщи
и тежах с около половин килограм повече от вчера.
Сигурно е от метаболизма.
Трябва да ни дават някаква компенсация за бавен метаболизъм,
нещо като добавка.
Лори, искаш ли да дойдеш на вечеря у нас утре вечер?
С удоволствие.
Страхотно.
Надявам се, че храната ще е диетична.
Нали не искаш да си разваля диетата.
В супермаркета е студено, но на тебе това ти харесва.
Хората винаги четат етикетите на любимите си храни много внимателно,
за да видят колко химикали има в тях,
След това въздъхват, слагат ги в количките си
и казват: "Разбира се, че е вредно за мен,
и за семейството ми, но ни харесва.
В супермаркета никой не мисли за смърта.
$60.48.
Момичета, да си изядете картофеното пюре, ясно?
Тези ребърца са страхотни.
Как ги направи толкова крехки?
Оставих ги няколко часа в хладилника накиснати в мляко.
Оставила си ги няколко часа в хладилника накиснати в мляко.
Трябва да запомня това.
Патси, престани да си играеш с храната.
Ан, кажи на Патси да спре да си играе с храната.
Прави каквото ти казва баща ти, ясно? Престани да си играеш с храната.
Опитай се да ядеш повече.
По-забавно е да си играя отколкото да я ям.
Знаеш ли,
че яденето също може да е забавно?
Защо?
Защото...
правиш нещо ново,
опитваш нови неща и това е забавно.
Картофеното пюре не е ново. По-забавно е да си правя разни неща с него.
Лори, защо не си вземеш още сос?
Дон сам го е правил.
Не знаех, че съпругът ти готви.
Не знаех, че въобще има съпрузи които готвят.
Не беше истинско готвене.
Просто сложих мед в бутилка сос за барбекю.
Това е по-добре от нищо.
Можеше да излъжеш и да кажеш, че си направил всичко.
Дон никога не лъже. Дори не знае как.
Как се запознахте?
На концерт на Нирвана.
Всъщност беше последният концерт на Нирвана
преди Кърт Кобейн да...
Запазихте ли билетите? Сега сигурно струват цяло състояние.
Не, не ги запазихме.
Бяхме прекалено развълнувани, за да ги запазим.
Ан плака през целият концерт.
Тогава не харесвах много Нирвана,
бях така да се каже отегчен, оглеждах се наоколо
и тогава видях Ан.
Беше красиво момиче което седеше и плачеше.
Отидох при нея и й предложих носна кърпичка,
но се оказа, че нямах.
Нямах дори и хартиена така, че просто...
си свалих тениската и й я дадох.
Така се запознахме.
Толкова е романтично.
-Има ли още картофено пюре?
-Да, разбира се.
Ти си прасе.
Тя е добър човек, нали знаеш?
За бога, Ан.
Не говори толкова високо.
Пени е права.
Изяде осем ребърца.
А бяха толкова големи. Ти видя ли го?
Знам, но...
Огромни.
Знаеш ли, че годеникът й я е изоставил деня преди сватбата.
Поканил я е на "Изяж всичко което можеш" и са я таксували тройно ли?
Това не е смешно, Дон. Не е смешно.
Храната може да бъде забавна.
Храната можа да бъде забавна.
Тя наистина е добър човек. Наистина.
Напоследък това й е станало мания.
А ти напоследък си на обратната вълна.
Заради анемията е.
Тази седмица трябва да отида до болницата за още витамини.
Искаш ли да дойда с теб?
Не. Не се тревожи, мога да се оправя.
Добре.
Тази вечер осъзнах какъв късмет е, че се запознахме онази нощ.
Въпреки всичко.
Въпреки, че живеем в тази дупка.
Въпреки, че никога не си купуваме нищо ново.
Въпреки, че никога не ходим на почивка.
Никога не си се оплаквала,...
нито веднъж.
Бих искал...
Бих искал всичко да е по-добро за теб.
Нали знаеш, че те обичам?
Никога не го забравяй.
Обичам те.
Какво правиш?
Разчиствам.
-А вие какво правите?
-Аз съм кралицата вещица
и уча малката вещици как да правят магии.
-А аз съм малката вещица.
-Сериозно?
Какви магии правиш?
Обичайните,
превръщам жаби в коли и гущери в самолети.
Знаеш ли как да го правиш?
-Ще ме научиш ли?
-Разбира се!
Здравейте.
Аз съм Ан.
Виждам, че вече сте се запознала с Пени и Патси.
-Да. И аз се казвам Ан.
-Така ли?
Приятно ми е да се запознаем.
-Нанасяте ли се или..?
-Да, преди няколко дена.
Опитвах се да си направя градинка или нещо подобно.
-Изглежда страхотно.
-Толкова са сладки.
Their little gets ups on.
Искам да ви питам нещо странно
тъй като току що се запознахме, но се чудя...
Трябва да изляза за около половин час а нито съпругът ми
нито майка ми са се прибрали.
Та чудех се дали ще можете да ги наглеждате.
-Разбира се. Няма проблем.
-Сигурна ли сте?
Цял ден ще съм тук
и те ще ми показват как да правя магии...
Много ги бива в магиите...
-Добре.
-Много благодаря.
Чао, момичета. Да се държите прилично, ясно?
Ан ще се грижи за вас за малко.
-Много ти благодаря.
-Няма проблем.
Коя е Патси и коя е Пени?
Болеше ме като си мислех, че няма да дойдеш.
Не мислех да идвам.
Радва се, че го направи.
Това от касетките на сестра ти ли е?
Да.
Искаш ли да танцуваме?
...и тогава малката русалка казала на таксиджията:
''Искам да разгледам Ню Йорк. Моля те, покажи ми Ню Йорк.''
Той е прекалено голям. Не можеш... Не можеш просто да обиколиш Ню Йорк.
Таксиджията я завел до Емпайър Стейт Билдинг.
Било толкова високо, че имало два асансьора
Не могли да намерят достатъчно дълъг кабел за един и затова построили два.
Качили се на първият асансьор
след това на втория, който бил бърз като космическа ракета
и се качили на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Малката русалка погледнала надолу и казала:
''Боже мой. Хората приличат на мравки. Толкова са малки...''
Здравейте, момичета.
Играем си на вещици и принцеси.
Ан ни направи плитки.
Прекрасни са. Благодаря ти, Ан. Съжалявам, че се забавих.
Няма проблем. Прекарах си страхотно.
-Бяхте ли послушни?
-Да.
Добре.
Можеш ли утре да довършиш приказката за русалката
шофьора на такси?
-Разбира се. С удоволствие.
Целуни Ан за довиждане.
Трябва да ви изкъпем и да ви нахраним,
но утре може да се върнем, за да чуете края на приказката.
Много ти благодаря, Ан. Да вървим.
-Хей, Ан?
-Да?
Тъкмо щях да правя кафе. Искаш ли да дойдеш?
Страхотно.
Само да свърша с това.
Добре.
-Искаш ли захар?
-Не, така е добре.
Не си на диета, нали?
Не. Защо? Трябва ли?
Не. Просто имам една приятелка която е обсебена от диети,
калории и...
Досадно.
Не, виждала съм доста хора страдащи от анорексия и булимия.
-Медицинска сестра съм. Затова.
Затова не съм толкова разтревожена.
Децата ти са много сладки.
Страхотни са, нали?
Ами ти? Искаш ли деца?
Не мисля.
Защо не? Имам предвид,
мислиш, че е глупаво да раждаш или,...?
Не си намерила точният човек или...?
Не, не съм.
Но и това не е.
Мислиш, че не можеш?
Не,
Всъщност не знам.
Но...
Сега е последната ми година в колежа.
Трупаме опит в педиатричното отделение.
Реших да специализирам педиатрия, защото винаги съм обичала децата.
Може би защото съм единствено дете.
Не знам. Както и да е...
Една нощ бях на смяна
и ме извикаха да помогна при раждане.
Жената беше закъсняла...
очакваше близнаци и бебетата бяха в опасност.
Решиха да направят цезарово сечение
и на майката беше направена упойка.
И...
Оказа се, че са сиамски близнаци.
Бяха се родили с един торс... едни бели дробове...
и трудно плачеха.
На вид не бяха ужасяващи.
Не. Приличаха на всички останали бебета.
Но
нямаше начин да оцелеят.
Беше невъзможно.
Сложихме ги в инкубатор докато докторите обсъдят с бащата
какво да правят.
Бащата дори не искаше да ги види.
Решиха да ги извадят от инкубатора
и да чакат докато умрат.
Предложих
да остана с тях докато...
Просто не можех да понеса мисълта за това как умират сами
в студената болнична стая.
Живяха 30 часа.
Държах ги в ръцете си 30 часа.
Изпях им всяка песен която знам,
песни от свят който никога нямаше да видят, но...
Както и да е, те просто се смаляваха в ръцете ми.
Първо умря момчето а...
шест часа по-късно и момичето.
Тогава смених специалността си.
Съжалявам, Ан.
Не знам защо ти разказах тази история.
Благодаря за кафето.
Знаеш ли какво? Най-добре да тръгвам. Съжалявам.
Искаш ли да дойдеш на вечеря следващата седмица?
-Сигурна ли си?
-За мен ще е удоволствие.
Знам, че и на момичетата ще им е приятно,
защото трябва да им разкажеш края на приказката за русалката.
Тази приказка им харесва.
С удоволствие, Ан.
И да знаеш, тази приказка е с щастлив край.
Много ти благодаря.
Прочети ми нещо.
Прочети ми нещо от това което четеш в момента.
Чета много тъжна книга.
Хубава, но тъжна.
Не може да е по-тъжна от историята която чух днес.
Разкажи ми я.
Не мога.
Много ме натъжи.
Не искаш да ми я разкажеш защото е част от животът ти
а ти не искаш да знам нищо за живота ти.
Харесва ми, че не ме питаш нищо.
Не те питам защото предпочитам да не знам.
Когато погледнеш някого,
можеш да видиш
петдесет процента
от това което е
а желанието да знаеш останалото, разваля всичко.
Това съм научил.
Който и да ти е взел мебелите, наистина ти е дал урок, а?
Това е всичко което ми остави.
-Наистина ли искаш да ти прочета нещо?
-Моля те.
Прочети ми нещо.
Добре.
Избери си нещо.
''Сватбата'' от Джон Бъргър.
''Способностите й излизаха една по една.
И нямаше нощ,
нито звезди,
само мазе от което тя не може да излезе
и в което никой друг не може да стои.
Дадоха й лекарства от които се чувстваше болна,
но щяха да спрат смъртта й.
Поне за малко.
Уплашени са. Аз съм уплашена".
Знаеш ли, не мисля, че е чак толкова зле.
Не, харесва ми.
Просто не искам да го чета точно сега.
Излъгах.
Когато казах, че като погледнеш някого разбираш петдесет процента.
Предполагам, че като погледна теб виждам
може би десет процента...
и тези десет процента са...
Не са толкова зле. Нали?
Днес е рожденият ми ден. Кажи ми "Честит рожден ден".
Честит рожден ден, мамо.
Няма ли да тръгваш?
Трябва да ти кажа нещо, мамо.
Сигурно е нещо сериозно, иначе щеше да ми го кажеш докато пътуваме.
Трябва да знам къде е баща ми.
Ще отидеш да го видиш ли?
Това тревожи ли те?
Не,
той дори вече не може да ме ядоса.
Миналата година по това време,
на същият този ден, рожденият ми ден,
реших, че трябва да отида някъде. Не знам защо.
Сложих малко грим
и най-новите дрехи които намерих
и отидох в един бар.
Поръчах си уиски
и се заговорих с бармана.
Беше хлапе,
на което първата работа била в един хотел.
Говорихме си за това онова
и му казах, че имам рожден ден.
След около пет минути
ми донесе купа фъстъци а в нея една свещ.
Аз се разплаках.
Така се разплаках, че хлапето се уплаши,
духна свещта и скри купата с фъстъци.
Казах му: ''Не, не духай свещта.
Не крий фъстъците.''
И цяла година, всичко за което мислих беше
за тази купа фъстъци и за това как се разплаках.
Тази година си направих торта.
Знам, че ако пак отида в онзи бар ще докарам инфаркт на хлапето.
Тръгвай.
Пет минути.
И вие сте почти готова.
-Заболя ли ви?
-Не.
Много я бива с ноктите.
Не я моли да те къдри или да ти прави плитки,
но като стане въпрос за ноктите е най-добрата.
Имам маникюристка диплома.
Не ме интересуват прическите и главите.
Дай ми само ръце.
И вие ли харесвате Мили Ванили?
Аз съм от Сеговия. Там нямаме никакви Мили Ванили.
Мили Ванили са световно известни.
-Много ви благодаря.
-Благодаря.
Скоро ще се видим.
Не.
Не ли?
Знаеш ли,
плитките наистина ти отиват. Много добре изглеждаш с тях.
Така ли мислиш?
Да.
Чао.
Здрасти...
Здрасти.
Как си, Ан?
Това е Пени а това Патси.
Пени е на шест а Патси на четири.
Много хубави малки момичета.
Не си губила времето.
Ти ли го казваш.
Ами съпругът ти?
Дон ли?
Прави плувни басейни.
Плувни басейни.
Да, много е добър.
Знаеш ли, че тук имам работа.
Шия спортни обувки.
Знаеш ли, че спортната обувка може да бъде съставена от 86 парчета?
Не.
Тук шием външните парчета
а в друг затвор ги довършват.
Това е добра работа.
Разбира се.
На хората винаги ще им трябват обувки?
Предполагам майка ти още ме мрази.
Мама мрази всички.
Обзалагам се, че мен мрази най-много.
Понякога да.
Някои от нас...
просто не могат да живеят така както другите хора искат.
Независимо колко опитваш,
просто не можеш да го направиш.
Предполагам.
-Вярваш ми, нали?
-Да.
Вярвам ти.
Трудно е.
Все едно
да обичаш някой и да не можеш да го направиш щастлив.
Обичаш го, но...
не можеш да го обичаш така както иска.
Разбираш ли какво имам предвид?
Ако ми изпратиш номера на децата, мога да им направя обувки.
Добре.
Искам да докосна лицето ти.
Помня как го чувствах преди.
Забравила съм много неща, но това помня.
Помня,
как преди да излезеш пускаше запис на биещи камбани
и веднага след това излизаше.
Преди обичах да чувам музика от къщи
докато вървях по улицата.
Беше наистина красиво.
Винаги един и същ запис.
Беше "Mule Serenade".
Наистина беше хубаво.
Грижи се за себе си, татко.
Ти също.
Не забравяй да ми изпратиш номерът на момичетата?
Ще го изпратя.
Забавлявайте се в училище? Дай целувка.
Приятно прекарване.
Надявам се да се почувстваш по-добре, Мамо.Искам да се почувстваш по-добре.
-Добре. Да си прекараш добре, ясно?
-Чао.
Патси.
-Прегърни ме, мамо.
-Как беше за прегръдка?
-Добре.
-Трябва да тръгвам.
-На училище ли трябва да вървиш?
Добре. Знам, че трябва да побързаш.
Сигурна ли си, че е анемия?
Може би трябва да отидем при друг лекар?
Не, знам, че е анемия. Направиха милиони тестове
и си взимам витамините. Просто казаха, че трябва да си почина.
Аз се грижа за всички ви когато сте болни.
Сега е ваш ред да се грижите за мен.
Добре.
Мисля, че ще ми хареса да се грижа за теб.
Ще видим дали те бива.
Добре. Чао.
Дон,
искам да разбереш защо не ти казах, че ще умра.
Единственият подарък който мога да направя на теб и момичетата,
е да ви спестя ходенето до болницата и стресът
да чакате в чакалнята и знам, че ако се замислиш
ще разбереш, че съм права.
Сега трябва да си щастлив,
да се грижиш за момичетата и да направиш и тях щастливи.
Пожелай ми да отида в рая.
Не им позволявай да се натъжават когато си спомнят за мен.
Припомняй им всички хубави неща които сме правили заедно.
Обичам те, Дон.
Винаги ще останеш момчето което си свали тениската и изтри сълзите ми...
Съжалявам, че е толкова фалшиво.
Винаги е така.
Здравей, мамо.
Предполагам никога няма да ми простиш
за това, че не ти казах, че ще умра.
Това ще е още едно нещо за което да обвиняваш света.
Обичам те.
Знам, че и ти ме обичаш.
Знам, че обожаваш момичетата,
така че, моля те,
кажи им го.
Опитай се да им показваш, че ги обичаш всеки ден.
И се опитай да се наслаждаваш на живота.
нали разбираш, поне малко.
В този смисъл може би ще си уредиш среща.
Ще е забавно.
а можеш да пуснеш и обява във вестник.
Просто мисля, че можеш да се позабавляваш малко.
Ти си наистина красива и имаш добро сърце.
Просто опитай
да се наслаждаваш повече на нещата.
И моля те, помагай на Дон.
Може да разказваш каквито искаш приказки на момичетата.
Дори и филмите на Джоан Крауфорд.
Сестра ти наистина знае как да избира песни.
-Харесва ли ти?
-Да, страхотно е.
Това е Блосъм Дейри. Чувала ли си някога за нея?
Не. Какво е това?
Блосъм Дейри? Невероятна е.
На 83 години е а продължава да пее.
83?
Пее в един малък клуб
зад китайският салон.
Има такъв малък глас,
такова малко тяло и такъв характер...
-83.
-Да, на 83 е.
Бих искал да те заведа там.
Има толкова много места на които искам да те заведа, Ан.
Разкажи ми за тези места.
Добре.
На юг от Чили има пустиня.
Прекрасна е.
Изцяло бяла и плоска докъдето ти стига погледа.
Единственото което разваля линията на хоризонта
са малки сини къщички.
А сутрин небето става
напълно зелено.
Неописуемо е.
А в Аржентина
е глетчеровото езеро.
През пролетта когато започне разтопяването,
тези огромни блокове лед
с размера на жилищна сграда,
започват да се плъзгат от глетчера в езерото.
Тогава сърцето ти започва да бие лудо. Страшно е.
В Мексико и Аляска...
Добре ли си?
Какво има?
Няма да видя тези места.
Какво има?
Какво има?
Не искаш ли да ми кажеш?
Съжалявам, Ли.
-Наистина трябва да се махна от тук.
-Добре.
Келнер! Може ли сметката?
Благодаря.
Винаги съм искала да дойда тук.
Ще им кажеш ли да ми ги приберат за в къщи?
Разбира се.
Благодаря.
Добре, ще се видим отвън.
Трябва да тръгваш.
Ще бъде тук всеки момент. Работи наблизо.
Ще е по-добре ако той дойде да ме вземе. Случва се от време на време...
Ан, има нещо което трябва да ти кажа и трябва да ти го кажа сега.
Обичам те.
Влюбен съм в теб...
и светът не изглежда толкова ужасно място защото ти съществуваш.
Чувствам, че искам да бъда с теб през целият си живот
И всичко това, сърцебиенето, нервите,
болката, щастието и страхът...
Искам...
Искам да те докосвам непрекъснато.
Искам да се грижа за теб, за дъщерите ти...
и дори да намеря на съпругът ти добра работа. Да ти купя къща
която не е на колела...
-Внимавай.
Това звучи като класически случай на влюбване.
Влюбен съм.
Аз съм класически влюбен.
Класическият съпруг който ще дойде всеки момент,
класическата депресия която ме обзема всеки път когато си тръгнеш,
плачът,
сълзите и всичко останало.
Ще тръгна.
Мисля, че не искам да те видя как си тръгваш с друг.
Някой който не познаваш.
Само ще гледам.
Освен ако разбира се не е съпругът ти.
Ан, чувствам се ужасно.
Поканих те на вечеря а сега ти трябва да свършиш цялата работа.
Всичко е наред. Просто трябва да претопля това.
Още не мога да разбера
защо ти трябваше да ходиш до ресторанта в твоето състояние...
Казах ти. Мислех, че ще се почувствам по-добре.
Тежък случай на анемия не е нещо което трябва да приемаш лекомислено. Трябва да почиваш.
Да, слушай сестра Ан, Ан.
Мисля, че можете да си измиете ръцете защото е готово.
Отивайте да се измиете, момичета.
-Дон...
-Да?
-Ти също.
-Слушам, г-жо.
Молиш се това да бъде твоят живот без теб...
Молиш се момичетата да заобичат тази жена
която се казва като теб,
и че съпругът ти също ще я заобича,
че ще живеят в съседната къща, че момичетата ще могат да си играят
на кукли в караваната, и едва ще си спомнят майка си
която спеше по цял ден и ги возеше на сал направен от леглото им.
Надяваш се да бъдат толкова щастливи,
че всичките им проблеми да изглеждат незначителни.
Не знаеш на кой или на какво се молиш, но го правиш.
Дори не съжаляваш за живота който няма да имаш,
защото дотогава ще си мъртъв,
а мъртвият не чувства нищо.
Дори и съжаление.
Скъпи мой, Ли.
Предполагам, че когато получиш това ще си разбрал, че съм мъртва.
Може да си ми ядосан. Или наранен, тъжен или разстроен.
А може и всичко заедно.
Просто искам да знаеш, че се влюбих в теб.
Не посмях да ти го кажа защото
мислех, че го знаеш
а и не разбирах колко малко време имам.
Всъщност времето е единственото което нямах напоследък.
Животът е много по-добър отколкото си мислиш, любов моя.
Знам защото
ти се влюби в мен когато виждаше само,
как го каза, десет процента?.
А може би пет?
Може би ако беше видял всичко, нямаше да ме харесаш.
Или въпреки всичко щеше да ме харесаш.
Предполагам никога няма да разберем.
И още нещо... за Бога, Ли,
боядисай си стените и си купи мебели.
Ясно? Не искам следващата жена която заведеш у вас
да получи грешна представа за теб
и да избяга преди да успее да те опознае.
Не всеки е луд колкото мен.
Хареса ми да танцувам с теб.
Преводът е осъществен благодарение на Svateto