Operatsiya S Novuim Godom (1971) Свали субтитрите
Зайче, удобно ли ти е? Зайче?
Зайче, хубаво ли ти е?
Сега, сега ще ти направя още по-хубаво.
Зайче, зайче. Зайкоооо!
Зайче, какво ти е? Недей мълча, зайче!
Хубаво ли ти е?
Красиви счупвания. Виждам, че не ви е провървяло.
Докторе, аз ще пиша.
Вие... вие художник ли сте? Или писател?
Литератор.
Да пишете като Дюма - баща или син - не мога да ви обещая.
Но мисля, че след около два месеца ще можете да държите писалка.
Аз работя на компютър.
- Тогава и по-рано.
По дяволите, аз още подаръци не съм купил за Нова година.
Книгата е най-добрият подарък.
А вие в какъв жанр работите?
Еротичния.
А счупванията на китките с работата ли са свързани?
Производствена травма.
Истинският творец трябва всичко сам да изпита.
Нещо не разбрах, защо трябваше да си чупите ръцете?
Теглото не разчетох.
А жена ми е участвала в националния по борба, тежка категория.
Здравейте, воини десантчици!
Поздравявам ви с настъпващата Нова година!
Помолете генерала да говори по-тихо.
Тъй вярно.
Другарю генерал, имат молба да говорите по-тихо, че нещо им пречи.
Здравейте, воини десантчици!
- Здраве желаем, другарю генерал-лейтенант.
Поздравям ви с настъпващата Нова година.
"Север" не приема сигнала.
Другарю генерал, "Север" не приема.
Ще предаваме на запис.
Е, добре.
Е, какво? Може ли вече?
Поздравявам ви с настъпващата Нова година.
Благодаря. Записано е.
Е, какво? Това ли е?
- Тъй вярно. Това е всичко.
Ах, ти, господи!
Минутка!
- Какво ви е, другарю генерал?
Струва ми се кракът. М-да.
Всичко е наред, другарю генерал.
Скоро отново ще можете да скачате с парашут.
А преди това има ли ли сте счупвания?
Не. За първи път.
То професията ви е такава, опасна.
Вие отколко километра скочихте?
При нас не скачат, а се извършват скокове.
Скача помиярът на кучката.
И въобще това си е военна тайна.
Единственото, което мога да ви кажа - беше от свръхмалка височина.
Ясно, другарю генерал.
Мълчиш ли?
Даже за Нова година няма какво да ми кажеш.
Може би поне славейче ще намериш за мене?
Какво каза?
Нищо.
- Не, ти каза нещо.
Нищо не съм казал.
- Не, каза нещо преди това.
Ти какво, не разбираш ли за какво аз...
Знам за какво мислиш.
Пак ли?
Какво пак?
Пак ли започваш?
Какво започва от мене?
Какво може да започне от мене? Ах, това ли... ще ти покажа на тебе...
Е, какво?
Какво ще кажеш сега?
Е, какво...
Честита Нова година.
Заради тебе станах инвалид!
Край.
Сега наистина край.
Сега вече си тръгвам.
Ще ти разоря фирмата, ще ми плащаш издръжка до последния си ден...
Ще ми платите вие.
За тебе е жалко, че няма да можеш скоро да подскачаш.
Това е. Край на твоята кариера.
Вариете на патерици!
Може и крака да ти ампутират.
Така че ще ти се наложи да представяш скапаните си програми на протези.
Какво ти остава тогава? Партията на "Оловния войник" ли?
Прима еднокрака!
Ти почакай да стана, да се добера до тебе...
- Ей, има ли някой?
Извинете, може ли...
Дайте й, ако обичате, патериците. Нека се добере до мене.
Ах, ти... почакай...
Ей, по-тихо, болните!
По-тихо, де.
Престанете в края на краищата. Не трябва да се вълнувате.
Ще те убия! Само...
- Епщайн.
Епщайн, ние чакаме пострадали, а вие тука...
По-тихо, ви казвам. Тук е болница.
Госпожичке, тук е болница.
- Ненавиждам те!
- А аз съм лекар.
Какво сте устроили тук? Андрей Иванович, ние чакаме там пострадали, моля ви.
Какво стоите тук?
- Отивам в тоалетната.
Че заминавайте да пикаете.
- Лежи!
На ти.
Ало, милицията ли е?
Преследват ме.
Какъв е адреса ли?
Тук е камъш... и е студено.
Че откъде да знам къде е юг?
Тука няма слънце.
И мъх няма.
Добре, сега ще огледам.
Тръгвай!
Хелп ми, хелп ми, помогнете!
Помогнете.
По мене стрелят!
По мене стрелят!
Нима не чувате?!
Давай, давай.
Хайде, давай, става.
Влезе като че е оттам, а ти все: "Няма да влезе, та няма!"
Ей, ти какво правиш там? Я бързо документите!
Сега твоята глупачка ще отиде да живее в панели.
- Няма да пропадне от това.
Ние с нея дори ще те посещаваме, в дома за инвалиди.
Твоята мръсна фирма дано се задави! В затвора ще те тикна!
И въобще всички вас ще ви пуска по допирателната!
Хваща ме го.
Дайте аз сам.
Ножиците!
Мълчете!
Дайте аз.
- Добре.
Изпя си песента!
Не се тревожи. Повреди няма, само силно прищипване.
Така е и по-добре. Нямате представа как аз страдам от това.
Ето вчера. Докараха една, истинска майсторка на оралния секс.
В смисъл на пищенето.
Аз с нея се почувствах като пещерен човек.
Възбужда се.
Е, любезни, вашите вълнения са напълно напразни.
Ще имате пълноценен полов живот.
Ето, всичко си функционира.
Какво? По моему той иска да каже нещо.
А, искате да напишете нещо?
Не съм... цирк... какво... Ама че крив почерк.
Алексадър Николаевич, нищо не разбирам.
Разбира се, че не сте в цирка. В болница сте. Разбирате ли?
В травматологията. Ще ви излекуваме.
Не се вълнувайте. Хематомът ще спадне. Цветът ще се върне.
Единственото, което мога да кажа - работи, значи всичко ще бъде наред.
След такъв удар! Здрава ви е конституцията!
Добре сте си вие. Лежите си.
Еля, на тебе е счупен левия крак, а на мене - десния.
Един чифт обувки за двама ни, ха-ха.
Честита Нова година.
Позна ли ме?
А аз жадувам да се срещна с тебе. Под новогодишната елха. Красавице моя!
Е че как? Естествено...
Какво, бе, стажантът?! Моят дългогодишен опит показва...
че ще карат само насинени,
когато всички се пързалят пияни и си чупят краката.
Е, какво, Полуян? Кърши ли те?
Марихуана няма. Хероин също. Честита Нова година.
Персоналът ни е отличен, с теб ще останат Куркова и Епщайн.
Ако има нещо, ще помогнат. Ще се справиш.
Честита Нова година.
Пфу, ама че, само я докоснах... и тя...
Трябва да я приберем, Андрей Иванович.
И по принцип на работа... не следва...
Хапчета. Срокът на годност свършва утре. Докторе, а?
Спомни ли си? Каня ви при мен...
Просто ще празнуваме...
- Докторе, ето имате реланиум, а?
- Защо да ми е лошо?!
Знам, че е клиника. Имам си отделен кабинет.
Не, това не е намек.
Добре, де, разбрах. Извинявай.
Докторе! Ама съвсем ми е лошо.
Честита Нова година.
Даа. Тъжно е така да се посреща Нова година.
Това е за вас.
- Аз так`ия куи`и не чета.
Тази е моя, аз съм я написал. По-късно ще ви я подпиша, когато ръцете ми могат да държат писалка.
Благодаря.
- Моля.
Сега... пиша трактат за любовта.
Не някакво си пособие.
Много сериозно изследване.
И тук е важен експерименталният опит.
Кажете ми: Защо сме такава комплексирана нация? Защо...
Защо сте станали? Да си бяхте лежали.
Е...?
- Нова година е.
Защо нямаме художествено понятие?
Думи, които да изразяват сексуалната потребност на човека?
Не му обръщайте внимание. Той е от другия корпус, на безнадежно болните.
В новия ми роман героинята изпитва потребност от любов.
Тя е на 32 години.
И нито веднъж не е изпитвала оргазъм.
- Защо?
Ммм, това е някак интимно...
- Не, защо така, защо е на 32 години?
По-добре да бъдат 33.
Че защо 33?
Защото аз ще бъда на 33.
По време на битката при Вограм, в нея получава тежко раняване...
Е...Ъъ... Вие при кого?
Извинете.
Само две години след това Етиен се връща при своята възлюбена Натали,
но се скрива от нея.
- Защо?
А ръцете?
Здраве желаем, другарю генерал.
Честита Нова година.
Желаем ви скоро оздравяване и придвижване по служба.
Благодаря.
А това е от спец-частта, лично.
Другарю генерал!
"Топола", аз съм "Първи", как ме чувате?
- Другари офицери!
Младши сержант от запаса Епщайн.
И на младшия сержант от запаса също.
Е, да не тръгне на криво!
Честита Нова година.
- Най-скорошно оздравяване!
Най-скорошно идване при нас, чакаме ви, Честита Нова година, няма да ви подведем.
М-да. Нова година.
Лена, аз съм Женя. Ние с вас се запознахме в гинекологията.
Спомнихте ли си?
Не, не съм ви правил аз операцията, вицове ви разказвах.
Докторе.
- Да, да, да.
Спомнихте ли си? Леночка, каня ви за Нова година. В клиниката.
Но защо, тук е нормално.
Запомних.
Да. Запомних. Три и две с бонбони.
- Браво.
Епщайн, три.
Мезето краде от градуса. Три и две с бонбони.
Веднага се връщам.
Давай, давай. Единият крак тук, другият там.
Тук главното са ръцете му. Ръцете като образ, като форма.
Тя, Натали, е по-голяма. Тя има майчина любов към младия офицер.
А, той....
- Честита Нова година! ... - чувства, които се преплитат...
Оправяй се, миличък. Оздравявай.
... това не са осакатени ръце, а рани в сърцето.
Той вижда тялото чрез ръцете, чрез...
- Простете, а вие при кого?
Неуместен въпрос в случая.
Вие, какво, не виждате кой съм аз ли?
Честита Нова година!
Льова! Соловейчик!
Кой вика Хамлет? Баща ти, бре, Хамлет.
Татко.
Донесе ли?
- Ето.
Ало, може ли Вера? От болницата я търся.
Не, Вера тук няма. Тук съм само аз.
Не, аз не съм болен, а съм лекар.
Затвориха.
Не се отчайвай, докторе.
А този кой е? А, ченгетата са го пребили.
Разпльокали са го.
Всички наши ти пращат поздрави.
Даже и оня, Козлодел. Днес го срещнах. Казва: "Как е там нашият Льова?"
Предайте му, моля ви, че бих искал да изиграе Ленин в моя спектакъл.
Да, да. Иска да те обръсне.
- Гадина. Ленин!
За да те разлюбят момичетата.
Епщайн.
- Кузмич - Дядо Мраз.
Льова, може и на него да налеем?
Сега.
Човече, ако искаш - мигни!
Иска.
А как да му налеем?
Може би направо в устата, а?
Не, на него не бива.
За Ленин иска да ти направи мръсно.
Да ти отмъсти, затова, че му отне Ленка.
Тя какво? И с него ли е била?
Добре, аз трябва да мина по още три адреса.
А ти изтичай до магазина, ако обичаш?
Не си прави труда.
Помощ трябва ли ви?
Не, благодаря, сами ще се справим.
А как ще разливате и ще пиете?
- Отработено е.
Новичкият, ще пиеш ли?
- Стига, стига, достатъчно.
Ти какво, шофьор ли си?
Сега вече не е.
Е, бъди здрав.
- Дано не в бинтове.
Гипс... улица... лампа... Нова година.
Вие какво, гласите се да умирате ли?
Какъв е личният състав на отделението?
- Без персонала - 9 души.
Двама лежащи, останалите могат.
Какво могат?
Всичко. До магазина да ходят, масата да сервират.
Ясно. Както винаги се стига точно ръководство.
За да се насочи стихията в нужното русло.
Без всякакви задни мисли ви каня.
И без предни! Не трябва да проклетисвате. Благодаря.
И на вас ЧНГ.
Докторе, имаш неправилен подход. На жената трябва да й дадеш да се почувства като света Агнеса.
С кошницата от всякакви милосърдия. На хапчетата ви утре изтича срокът на годност.
Искате ли да извикам Мадона?
Не ми харесва.
- А коя ви харесва?
Хакомада.
Че тя не пее!
За какво ми е да пее?!
- Тогава коя да извикам?
Английската кралица.
- Че нея защо?
Че каква е Новата година без кралица.
Да, и римския папа не забравяй.
А папата защо?
- Ми той ми харесва.
- Интересно.
Че каква е Новата година с капронова елха?
Елхата трябва да е истинска - с мириз, с вкус...
Възражения има ли?
- Не.
Къде се намира елхата?
- Ориентировъчно, някъде тук.
Значи, Льова,... ще отидеш и ще я доставиш.
Няма да я сечеш! Ние не сме варвари. Вземи лопата и внимателно я изкопай.
Къде е противопожарното табло?
Таблото е тук, но лопати в него няма и никога не е имало.
Разбираш ли? За отиването - ще отида. Но как ще я изкопая?
Как се казвате?
- Льоша.
Алексей, в този квадрат има елха. Намерете лопата и я изкопайте.
Внимателно.
Мит ли е? Тук е Полуян от болницата.
Не, не от психиатрията. Аз съм в травматологията.
Не, бе, не е травма на главата, а на врата.
Честита ви Нова година. А телефона на Витка ще ми подскажете ли?
А кой го знае?
Нощният магазин е там, а тук има сергии, сергии...
Не, не, сергиите отпадат!
- Че защо, там е по-евтино!
Ние Новата година в реанимацията ли ще я посрещаме? Не-е.
Значи в магазина ще отидат... ти.
Тъй вярно.
И така, другари офицери...
...тоест другари болни, последно поред, но не и по значение:
РАЗ-БАТ-НОТ-ЛИСТ
- Какво?
Това са жените.
Празник, още повече Нова година, сами разбирате, без жени е невъзможен.
Точно така.
- Но те... ще развалят празника.
Жените са нужни. Даже ако сега не са ни нужни,
уверявам ви, после ще тичате да търсите.
Затова предлагам:
да се доставят дами от съседния корпус.
Наши, тъй да се каже, колеги по нещастие.
Не, аз съм против. Защо ни трябват травмирани?
А вие да не предлагате да доведем дами от гинекологията ли?
Не, по-добре от травматологията.
Без жени е все едно като поделение без знаме.
Сякаш всичко е на място, но нещо не достига.
Е?
- Не достига гордост.
Другарю генерал! А може би все пак, по-добре е от гинекологията?
Не, само от травматологията.
От нашите решителни и точни действия зависи успеха на празника.
По местата! И успех в решаването на поставените задачи.
Благодаря, всички са свободни.
Да, едва сега започвам да разбирам състоянието на моя герой.
А вие нещо чувствате ли?
Сега не.
- Съвсем ли загубихте чувствителност?
Да, тук трябва ласкаво, нежно...
Гипсът, естествено, пречи на преките осезания.
- Така е.
Какво ще правим?
Може с език?
- Давай.
Е, как е?
- Никак.
А така?
Е, най-накрая. Тебе само за смърт те изпр...
Къде е този болен?
- Този ли? Там е.
Извинете, натам.
О, Зоинка.
Зоя, ти нас неправилно си ни разбрала.
Аз демонстрирах само зона. Разбираш ли, само зона.
Знам ги аз твоите зони, кадет похотлив!
- Не така вулгарно.
Ей, стой, Зоя! Спри, какво правиш? Зоя!
Честита Нова година, госпожо!
Не бихте ли иска ли да служите в десантните войски?
Да не съм дървена кратуна?
На нас ни трябва такива... мощни жени.
Вие сте Валкирия, имате дух на воин
и само десантните войски ще ви помогнат да разкриете своите възможности.
На идиотка ли приличам?
При нас идиоти не служат. Иволгин, генерал...
... от въздушно-десантните войски.
- Зоя.
Помислете над моето предложение.
От моя страна ви обещавам протекция.
И по принцип съм масажистка.
Това не е пречка за службата. Аз сам съм привърженик на философията на интуитивизма.
Но това не е явява препяствие...
Какво?
Спете.
Не трябва да се вълнувате.
А, вие там, онзи малкия, с черната ушанка, не го ли видяхте?
По дяволите. Трябваше да пратя някой по-бърз.
Хората от вашите ли са? Защо пращате болните на противозаконни действия?
Нали обяснихме, че сме я изкопали временно, после ще я посадим обратно на място.
Елха, растяща на територията на болницата, се явява собственост на клиниката.
Елхата растеше до оградата, на земя, която принадлежи на града.
Поради това не е собственост на болницата, а се намират под закрилата на полицията.
Ние на две крачки от оградата я изкопахме.
Тя е най-красивата.
Ето, признаха си вината.
- Поздравявам ви с Новата година.
Моля, оттук.
За някого Нова година, а за другиго - служба.
Другарю генерал, неприятности. Заловиха нашите.
Не трябваше да изпращате тия замразените за елха.
Ето, престъпната група е налице. Трябва да съставя протокол.
Другарю генерал-лейтенант! Сержант Семьонов, районен инспектор.
Слушам ви.
Ами... такова...извинявам се, трябва да съставя протокол.
Трябва? Но и Нова година трябва да се посрещне!
А що за празник без елха?
Разбирам... И пострадалите хора трябва да имат радост в живота.
Но унищожителите на гората - под ножа!
Да, законът е суров. Това никой не го оспорва.
Елхата ще бъде върната на нейното природно място.
А след празника ви обещавам моите бойци да посадят още няколко до нея.
Въпросът решен ли е?
- Разрешете да вървя?
Вървете.
- Тъй вярно.
И наминете към нас.
- Слушам.
Семьонов, слушай. Изчезна ми един пациент...
почвам да се притеснявам, ще попиташ ли твоите по радиото?
Ще ги питам. Че къде може да се дене по пижама?
Такъв е студ...
- Много ли е студено?
В униформата съм и мръзна.
Водката... измъкни я.
Водката ли?
Семьонов, ти по каква система ще пиеш водката?
А ти по коя пиеш?
По "Н".
Тогава и аз по "Н".
Това за хармония ли е?
- Не, аз съм на служба.
Накрая Етиен отвори очи и видя ръцете си.
Те бяха покрити с кал, през която протичаше кръв.
Боже мой! До неотдавна тези ръце галеха послушното тяло на Натали.
Той помнеше всеки трепет на нежното й и податливо тяло,
винаги готово да се отзове на най-малкото докосване на тези ръце.
Етиен се надигна и застана на колене.
Наблизо мина императорът.
Зад Наполеон препускаше мрачния Магданалий, Етиен чу как Масана казал на Даву:
"Пирова победа".
А Етиен даже не мислеше за битката.
Всичките му мисли се събраха на печалния спомен за тялото на Натали.
Как той с тези ръце ще гали нейните гърди и бедра?!
Зайко, 5-ти хусарски полк не е учавствал в битката при Вограм,
той е бил в резерва. От леката кавалерия в бой е взела участие
само гвардията на 1-ва дивизия на Керосиров.
Да, тогава преди битката трябва да го преместим в гвардията.
Зоинка, до къде стигнахме?
"Как той с тези ръце ще гали нейните гърди и бедра?!"
Чувства как под леките докосвания оживява и потрепва нейното тяло...
Най-накрая!
Слушай, ти моя малкия, тоя с ушанката, с пижамата не...
Другарю генерал, резултатите от разузнаването са следните:
В женската травматология има 3 крака, 1 шия и 2 лежащи.
Единият крак, дето е попаднал в катастрофа, е много сексуален.
Кракът е сексуален?
- И кракът също.
Кракът е мой.
- Ако сте съгласен, да ги вземем в пълен състав.
Взимаме всичките.
- Няма въпроси.
Чуйте, генерале, може би е по-добре все пак от гинекологията?
- Момент.
Виждате ли...а-а
- Льоша.
- ...да, Алексей...
много операции са се проваляли
от слабо премисляне на възможните варианти.
Да, съгласен съм, в гинекологията също са жени...
но ако по време на празника някой отиде по-далече...
- Ще отиде, ще отиде! ... в това учение,
ако заболяването не позволи да се направи желаното,
това е душевна и физическа травма.
Травма. И само от травмата.
Тръгваме! Бутайте.
- Не се притискайте към стената!
Внимателно.
- Завивай наляво!
- Да не си счупите краката!
Дръж така! Надясно.
- Давай, давай.
- Добре, добре, опа.
Зайче! Толкова съм щастлив!
Колко съм благодарен на съдбата.
- Много ви благодаря.
Трябва звездата на елхата да се издигне. Ще се справите ли?
Добре сте си вие, но да ги нямаше счупванията.
Снежинката готова ли е?
- Давай да я лепим.
Тука ли? Или по-високо?
По моему той през цялото време иска да каже нещо.
Не се вълнувайте, ще ви излекуваме.
Няма причини за безпокойство. През следващата година ще
можете самостоятелно да ходите и да пишкате.
Няма нищо страшно, не преживявайте, на вас просто са ви смазани яйцичата!
Не, не напълно.
О, май пак иска нещо да каже.
Вие поне челюстта му оправете!
- Другарю генерал, всичко е готово.
Може би той сам нещо ще ви каже.
Кажете: кренвирш, сарделка, кучка!
Юнак.
Имахме учения... в тайгата.
В екстремални условия.
И прапорщик Иванко при десантиране от малка височина
от удара в земята си изби челюстта.
И след това три денонощия си пробиваше път към своите...
... с отворена уста.
Както и да е.
Само дето беше много гнусно.
След това той стана вегетарианец, както и аз.
Готово.
Мамка ви...
Къде сте ме заврели?
Вие сте в болница, в травматологията.
Къде са ми дрехите, трябва да се обадя...
Ох, как ме...
Най-добре е да не мърдате.
Ето, виждате ли? За дрехите не се безпокойте,
те са надежно прибрани. Не се вълнувайте.
Отнесете ме, моля, до телефона, надявам се, че има телефон в тая магийница...
Извинете, нещо засече.
На вас ви е добре, само...
- Извинете, колелото заседна.
Извинете.
- Тръгваме!
Пак съм аз, извинете. На вилата ги няма, само прислугата е.
Дайте телефона в двореца. Казват, че там са отишли.
Аха, благодаря.
- Може ли да се обадя?
Аз съм.
Какво на гласа, на него всичко си е нормално.
Кажи ми, ако обичаш, защо ви плащам такива пари, а?
Аз съм дявол знае къде,
в пижама, а вие пиянствате?
Я моментално всички при мен.
А какво предполагахте? Че тия гадове са ме тръшнали?
Благодаря за съвета.
Каква защита, какви врати? Тук всичко е изцяло от стъкло.
Не, доктор вече не ми трябва. Трябва да си отлежа.
Давай.
Паразити.
Мястото дали е надеждно?
Надеждно е. Територията се охранява от милиционер.
А какво празнуваме?
Днес е Нова година.
Аз съм.
Оказва се, че днес е Нова година.
Извинете, ако обичате, кажете къде е тук старата травматология?
Как да ви обясня...а-а...
Карайте по моите следи, няма да сбъркате.
- Благодаря, бащице.
Моя, виж там...
Май не поехме много?
Вие при кого?
Господине, това е неуместен въпрос навръх Нова година
и то към главния участник в това събитие. Льова!
- Кой вика Ленин?
- Е, аз тръгвам.
А, малкия, в пижамата, с ушанката, ако го срещнеш, доведи го тук. Той е от моите...
Идвам при вас, а той лежи.
С лице в пряспата, може да замръзне. Затова и го домъкнах.
Е, допълнителен дядо Мраз не е пречка за празника.
Разбира се, работата е сложна.
Че на него носът е обледенен.
Напълно възможно, с лице в снега лежеше.
Боли ли?
- Новак е навярно.
- Обработете!
- Силите не си е разпределил.
С мене на младини същото се случи.
Само че заспах по елхата.
В пряспата?
- Не, слава богу.
В детската градина.
А моята Снежанка - на улицата.
Но и на нея нищо. Якичка се оказа.
Даже и хрема нямаше.
- Обувките... са му скъпи.
На дядо Мраз такива не са му по джоба.
Че какво разбираш ти?
Аз, впрочем, миналата година
само от домашни заявки, толкова свлякох,
не един чифт обувки можех да купя.
Секундантите се отдръпнаха встрани.
Етиен се усмихна и спокойно погледна в небето.
"Боже" - прошепна той. "Дай ми сили..."
Ръката здраво стискаше сабята и бавно се отпусна под тежестта на острието.
Пред неговия умислен поглед изникна образът на Натали.
Нейните печално мили очи като че го гледаха,
придавайки му сили пред дуела.
Зайче! А може би да прекъснем целия двубой със спомени
за любовта му с Натали?
- Отлично.
Борбата на любовта и битката за живота.
Това е идея. Екстазът на любовта и...
яростта на хватката.
Къде спряхме?
"...придавайки му сили пред дуела".
Етиен се усмихна печално...
Гирляндите са закачени, другарю генерал.
Ще го приеме.
- Какво?
- За какво те изпратихме?
А, ето.
Нямаше ли нещо по-добро?
От това се подувам.
- Това е хубаво бренди. Карло Иванович.
Къде е?
- Аз съм Карло Иванович.
А, един малък, в пижама, с черна ушанка, не го ли срещна?
Не.
А ти при кого идваш? Влизай, разбира се.
Ти не си ли от моргата?
Какво?
Казвам дали не си от моргата.
Не съвсем.
Я помислих, че работиш в моргата, лицето ти като че ли ми е познато.
Вкарвайте.
- А вие къде? А, това е там, направо.
А къде е болния?
- Всичко да се носи в трета стая.
Как сте със здравето?
- Благодаря, няма ми нищо.
Отворете уста.
Употребявате алкохол, млади човече.
- Докторе, насам...
Имате остеомолация.
Ама че гад. Остеомолация!
Аз какво, бременен ли съм?!
Сергей Николаевич, извинете...
- Не искам да слушам, отървете се от него.
Е какво ви е, дайте да видим.
- Предвиждам в частта пълно изчистване.
Мисля да го направим в пурпурни тонове в стила на "Цезар Боджи",
по цвят на вашето натъртване.
- Ми направете го така.
Махнете.
Какво прави, а?
Какво прави?
Най-добрият специалист в тази област. От масата го взехме.
Тук ли се гласите да ме преглеждате?
Сега ще идем в стаята.
- Да вървим.
Най-добрият специалист по гениталиите.
През миналата година, помните ли Иванов, го простреляха.
Та той събра на части и ги заши.
Всичко носете в трета стая.
- Момчета, слагайте вратата.
Етиен го мъчеше... ... разкъсваше жажда.
Зайче, не се отвличай. За ръкописа чакат милиони читатели.
Той печално се усмихна...
и погледна Натали.
"Боже" - прошепна той.
"Дай ми сили..."
Но сили вече нямаше!
Решетки на прозорците.
Внимателно с вратата.
- Давай, давай!
По дяволите, когато поискат - могат.
При мене в командния бункер вратата е по-тънка.
Трябва ми лекар.
Трябва промивка на стомаха.
- Ти пък какво?
Че на мене всичко ми е наред! Да не си прихванал нещо по пътя?
Не за мене. А за този, арестувания.
Да му се промие стомаха.
- Нищо не е останало, разтворило се е.
При задържането му глътна важно нещо. Трябва да го извадим.
Гъдел ме е.
Е, какво? Напипва ли се нещо?
А ти защо се вариш в шубата?
- Белезниците пречат.
Ами свали ги.
- Крайно време беше.
Колко боклуци...
Какво ли няма...
Опипването не дава нищо.
Е, как е?
Боже. Каква простотия!
Ботичели.
Сандро?
- Реплика: частичен.
О, свирката ми!
А за загубата й ми взеха 10% от премиите...
по` миналата година.
Сергей Николаевич, стаята ви е преведена в ред, поставиха бронирана врата,...
... номерът на ключалката е номерът на банковата ви сметка в Цюрих.
Ето я вашата "Делта", стъклата на прозорците са непробиваеми,
решетките са здрави.
Сега проверяват сигнализацията.
О, Господи, ха-ха...
А какво му е смешно, професоре?
Той наистина ли е професор?
Най-добрият по тия работи.
През тая година, помните ли Киркор Парцала, той така му го заши, нищо не личеше.
Ами те застреляха Киркор?
Това стана по-късно.
Да. Още е рано да се каже до колко е успешна операцията, говоря...
до колко ще бъде функционален трансплантираният орган...
- Какви ги дрънка?
Виждам, че са започнали да се проявяват вторични полови признаци...
Какви признаци?
Е, какво. Операцията е направена чистичко, синини, хематомите са
твърде обширни, но се случва... при присаждане...
... обаче плътта при вас добре се е зашила... като че си е ваша.
Професоре, не сте разбрали правилно, тя си е негова.
Да, сега вече си е негова.
Много добре е шито... Много добре...
Абе какви ги дрънка? Разкарайте го.
Но какъв размер само! Неестествен...
Дойде ми до главата...
Момчета, няма откъде да се обадя.
Ще взема вашата "Делта"...
- А ти как отвори вратата?
Как? Нормално. Почуках и отворих.
Нищо не разбирам.
Как ще функционира е рано да се говори...
но за сега, поне визуално, започва да се... сраства.
Кой от вас тук е старши?
Трябва ни инструмент, ченгето загубило ключа от белезниците...
Чакай, ти откъде знаеш номера на сметката в банката?
Каква сметка? В коя банка?
Трябва да се смени номера на сметката в Цюрих,
всички са го научили.
Добре сте си вие... зад такава врата.
Ти пък как попадна тук?
А аз вкъщи за празника съм приготвил гъска.
В Духовка я оставих, ох, че хубава стана!
Как я обичам! С препечена кожичка, златиста, нежна...
Аз в нея не само сини сливи слагам,
както другите, а стафиди и ориз в съотношение 1,5 към 2,5.
Стига с това ядене. От сутринта висим като гарги...
заради този идиот си провалихме празника.
Ами стой си. Дилетантите я пълнят след изкисване,
това е разбираемо, изкисването извлича излишната лой...
а път аз - с ориз.
О, докторе.
Вече говорих с всичките, предупредих ги...
Работата е там, че ще дойдат дами...
иска ми се, аз съм човек без комплекси, майната им...
не ми се иска да говорят за моята травма.
Че какво има да говорят?! Травма като травма. Доста разпространена.
Тоест, значи да се надявам, че няма да говорите с тях.
Знаете ли какво е това лекарска етика?
Давал съм Хипократова клетва.
- Клетва ли?
Докторе! Колко ли пъти съм се клел през живота?!
Но на вас ви вярвам.
Давай, давай, насам. По-внимателно.
Така. Завивай.
Стой!
Вдигай леко!
Приемай!
Е, колко струва доставката?
Абе какво искате?! Нещо не разбирам.
Аз едно време за тая работа чак до Мурманск препусках,
смешно е да си спомня...
- Стига!
цели 2000 версти, сякаш нямаше нищо по-близо.
А сега по-близо ли намери?
Не, нея я докарах тук от Мурманск.
Щастие през новата година.
Момент.
Какво им стана?
- Добре им е.
Я как се разбягаха... като хлебарки.
Соловейчик, драматичен актьор!
- И комедиен! Лев.
Дядо Мраз...
- Кузмич.
- ... в резерв имате още един...
сами разбирате, работата им е сложна.
Г-н Мавецкий, травмата му е чисто мъжка.
- Г-н генерал, не плашете дамите.
Сергей Николаевич, за вас съм просто Серьожа.
Това е...
- Льоша.
- ... Алексей.
Това са братя крупиета.
- Шурик. Саша.
Безнадеждно болен.
Сергей Олегович и Зоя - неговата масажистка.
Хората с последни сили празнуват.
За тях такъв гост е като лекарство.
Вие не сте лишени от християнски добродетели.
Е, и бащата също е християнин. Също ще разбере.
Подредено.
- Парадно. Моля, госпожи.
Моля за внимание.
"Асти-Мондора" специално.
Желаете ли да опитате?
Епщайн, твоето разхлабително далече ли е?
- Не. Ти сега ли ще го даваш?
Разбира се.
- Вие изкукахте ли напълно,
да пия на празничната маса разхлабително при положение, че
всичко е тук накуп.
- Ще пиеш и още как!!!
И така, приятели мои, време е.
Слушай, Кузмич, жените не стигат за всички,
аз пресметнах.
- Карло Иванович.
Кузмич - Дядо Мраз.
- Приятно ми е.
- Лев.
Моля.
Приятели! За щастие нещастието ни обедини тук.
Но нека всеки от вас, независимо от собствената си болка,
да не се отчайва.
Е, да ни мъчи по-малко, отколкото от това!
Е, честита Нова година.
- Честита Нова година.
Казват, че както посрещнеш годината, така и ще я изкараш.
Аз миналата година я посрещнах в банята.
И, какво?
- Е, какво, какво... Повече на баня не ходих.
Значи толкова хубаво си се изкъпал, че годината си я изкарал чист.
Ето, главата му се мярка.
Три карамфилчета е необходимо да се накиснат във вино.
Марката в случая няма значение.
Важното е виното да бъде с лека горчивина.
Приятели.
Пада този, който бяга.
Който лежи, той не пада.
Е, за бягащите!
Зоинка, това е дамска водка. Една глътчица няма да ми навреди.
Зайче, имаш още работа.
Така ли? Добре.
Карло Иванович.
Благодаря.
- Няма защо.
Другари офицери - казва генералът. Ако вие сте толкова глупави...
че не сте в състояние нищо да запомните...
ще ви зачисля бележници...
... или по два.
Аз съм. Давай.
Ето тук. Тук погледнете внимателно, вижда ли се?
А какво всъщност търсим?
Метално и кръгло.
36,8 мм в диаметър.
Охо, тук има нещо. Чуждо тяло.
Да, чуждо тяло.
- Това са белезници.
Това е чуждо тяло. Вижте по-надолу.
Да, слушам.
Какви разпореждания ли?
Слушай, свържи ме с Лондон.
Бъкингамския дворец.
Акции ли? Какви акции?
Продай ги. Всичките.
Лондон ли е? А-а, Ландън? Тук е Полуян от травматологията.
Още, още по-нагоре, може би то там лежи?
Ти можеш ли просто да кажеш какво трябва да е?
Време е за масата, вече започнаха.
Почакай де, а не е по-добре да го завъртим?
По моему лежи настрани, затова и не се вижда.
Че обясни какво точно търсим!
- Медала ми, глътна го.
Когато го задържах, той се извърна и го отхапа.
Само носачът му остана на униформата.
И какво ще правим сега?
Вие сте лекар, решавайте.
А може да му направите операция!
Внимателно да се разреже, да се извади и след това да се зашие.
Под пълна упойка, той няма да забележи.
Вие какво, откачихте ли, празнично?!
Ето вижте, той лежи съвсем ниско, а?
Може би някак отзад да го измъкнем?
Нали има специални инструменти, прибори разни...
... нали медицината не стои на едно място, а?
Съвсем откачихте...
- Че какво толкова го умувате?!
Дай му чаша разхлабително и медалът ще излети като куршум!
Да отиваме на масата.
Почакайте, докторе. Той лежи съвсем ниско.
Може би да се закачи с някакви тука жички...
Медала ли? Да, медала. И внимателно да се измъкне от него.
Дайте да опитаме.
Семьонов? Имал ли си ранявания?
Какви ранявания?
- От куршум. В главата.
Не съм имал.
- А това какво е?
А, това ли? Това е патрон в шапката. За късмет - да не те улучат в главата.
Та, какво ще правим с медала, докторе? Сам няма да излезе.
Дяволите да го вземат! Къде съм?
В болница сте.
Какво се е случило с мене? Като че ли съм здрав.
Ние ви размразихме носа и вашият колега - руският Дядо Мраз...
ви доведе тук.
Здраво плюскат инвалидите.
Разхлабителното!
Оля, помните ли ме?
- Ммм, помня.
Той е от армията на спасението.
Бил в някакъв завод на благотворителна вечер.
Пийнал си малко.
Извинете, Качалов тук ли е? Женя ми се обади.
Вие един такъв малък, с ушанка, в пижамка, не сте ли срещали?
- Не.
Тогава влизайте.
Благодаря.
Вие попаднахте с муцуната в пряспата, защото онази водка
е греяна, от нея произтича помътняване на съзнанието,
... и падаш като подкосен. А тази е хубава водка.
Ако искаш и цяла кофа изпий. "Фрау водка"
Биър?
- Не, не.
Водка без бира - пари, хвърлени на вятъра.
А, още една отива.
Откъде са тия?
На мене първата ми хареса. А на тебе?
Аз си имам моя.
Аз съм при Качалов.
Досетих се. Моля.
- Мерси.
Сил ву пле.
А, о, още идват.
За какво са му толкова?
Той така се надяна, че си помислих, че ще забрави завинаги.
Стига си говорил за това.
- А за какво да говорим? За ядене ли?
По-добре за яденето. О-о, танцуват, инвалидите.
Нека си танцуват, по-бързо ще се уморят.
Ето затова е прието в говеждия език да се побавят мляни гръцки орехи.
А аз предпочитам обикновени орехи.
Бонсуар, мадам.
- Мадмоазел.
- Мил, пардон.
При мосю Качалов?
Влизайте.
- Честита Нова година.
Мерси.
А ако няма, може да се сложи три ядки от
горчив бадем, предварително накиснати в сметана.
Стига за ядене. От сутринта не сме слагали троша в устата.
Добре, дай за друго.
Аз, например, за вечерта се уговорих. Чакат ме.
А ти с кого искаше да посрещнеш Нова година?
Сам или имаш с някого?
Имам. Момиче.
Хубавичка ли е?
На 150 крачки улучва 5 копейки с пушка.
Аха, ясно.
Нова година, Нова година...
Сил ву пле, мадам.
- Бонсуар, мосю Качалов....
Вече пресметнах, сега стигат за всички.
Не, представяте ли си, днес ме оставиха сам на цялото отделение...
днес съм главен лекар...
- Докторе, може ли...
Разбира се. Извинете.
Това какво е? Тия всичките твой ли са?
- В какъв смисъл?
Е?
- А-а, ако някоя ви харесва ли? Моля, действайте.
Лев, Соловейчик. Актьор.
Ще играя Ленин.
- Съчувствам ви.
В призрачно бледи тонове...
умирящият век на есента...
потънал в разноцветни снегове...
Аз седя в изрисуваната шейна
новородена в буйния взрив на косите
и познато свирепо изсвирване
ще ме отнесе на гробището,
избелвайки листата на главата ми.
И забравен от детство сняг
меко ще избели крепа на вдовицата.
Свят мой мили,
и малък век,
в полусвяст ще прочисти градината.
Аз дойдох да целувам кръв,
да чуя със сърцето си умрелите руси
под сърпа на угасващите стихове.
Като замръзналите стръкове на храстите,
отнеси ме в дълбините на синевата.
Прегърни ме с топлото есенно слънце,
за да почувствам него,
в тишината на твоята зимна песен.
Зоинка, ти беше просто неотразима.
Благодаря.
- Гордея се с тебе.
Соловейчик. Драма. Аз съм седналият.
Скоро ще играя Ленин.
Поразително сходство!
- Така ли?
Не, лорд Мер не ме устройства. Трябва ми кралицата.
Прекрасно съм осведомен за нейната заетост.
Разберете, че само нейното лично присъствие
ще може да спаси болните.
А тя къде е?
На служба в катедралата?
Уел, ще почакам.
Ето, препоръчвам ви. Блондинката. Порядъчна и благоприлична.
Благоприлична ли?
- Изключително.
Аз съм в центъра.
Впрочем готвя се да изиграя ролята на Ленин.
- А знаете ли на кого приличате?
Това е за вас.
- Извинете.
- Благодаря.
Може ли вие?
- Една секундичка.
Е?
Изисквам удовлетворение.
Не разбрах.
Не ми харесва вашия нос.
Както виждате, това съм го приживял.
Вашият нос, както виждам, отива на гости
час и половина преди моя, навярно ви пречи и да пиете.
Искате ли да ви поднеса голяма чаша
където да турите заедно своята ревност, че и своя нос.
Както би могъл да се изрази Сирано.
Семьонов, как е? Всичко наред ли е?
- Кое да е наред?
Чаша ти донесох!
- Каква чаша?
- Началник, хайде при дамите...
Да стоиме като пънове когато тук наоколо има такива.
Чакай, чакай. Ти сега как се чувстваш?
- Отлично. Всичко кипи.
Да вървим.
- А ти?
- Аз...
Внимание, господа!
Журито обявава резултатите от конкурса
за титлата "Мис Снежанка"...
провело се в рамките на празнуването на Нова година
в мъжкото отделение на травматология #2.
Отчитайки най-високо ниво на претендентките...
журито обявява резултатите:
Победителка стана...
- Момент.
Момент.
Ние решихме... няма нужда...
... че победител няма и не може да има.
Вие всички тук сте толкова прекрасни...
особено нашите дами, които се намират тук на изцеряване...
въпреки всичките неприятности...
те останаха жени, прекрасни и трогателни.
Хубавите ни. Благодарим ви.
Госпожо, позволете да ви поканя.
Маестро!
- А как с крака?
Кракът е кух.
Госпожо, вашето лице ми е нещо познато.
Старши прапорщик Рачкова. 3-та бригада ВДВ, др. генерал.
Вие идвахте при нас през лятото.
- А, да, помня, помня...
Вие в щаба ли служите?
- Инструктор. Критикувахте нашата вишка
заради наклона й. Казах те, че вашият стърчи по-добре.
Та ние изправихме вишката, др. генерал.
Сега стърчи като ...
- Е, ммм...
Вие тогава сте били в камуфлаж
не знаех, че сред вас има такива мили жени.
Николай, трябва да отида...
- Къде? Всичко тепърва се завърта...
Е, какво, оръжие ли да използвам?
Тръгвай!
- Извинете.
Добре са си, я как тичат...
Аз много ухажавам изкуството.
И аз бях тясно свързан с един художник.
Та той можеше всяка картина да прерисува, дори самият автор не би я различил.
А мене ще ме нарисува ли?
Обезателно. Ще се договоря.
Ти свършваш ли? Мене ме чака дама.
Мисля, че си ял нещо старо.
Макар че трапезата беше попресолена, няма ми нищо.
Коля, подай хартията, ако обичаш.
А за какво ти е? А, искаш да пишеш протокол.
Семьонов, надигни се малко.
Не мога.
Ама че чистник.
Благодаря ти, Коля.
Извинете... Николай.
- Ей сега идваме.
Какво правиш?
- Ох, почакай.
Винаги е така. Някакви дрисльовци ти провалят живота.
Не се безпокой, виж колко имаме.
Господа,... дамите чакат.
Материята от всички явления ни е дадена само в емперическото съзерцание.
Генерале. Какво все се безпокои за водката?
Ето какво имаме. Ако свърши, ще прескочим.
Формата на явленията и материята ни често ги бъркаме...
и обединяваме тия понятия. В това аз съм изцяло на страна на Кант.
Разбирам. Самият аз уважавам позицията на Кант.
Той не ти говори за водката.
А какво той все "де щоф, де щоф"?
Той ти говори за философски неща, за душата, за материята.
Е, това е друго нещо. Аз го мислех за върг материалист, а за душата може.
Само че трябва предварително да се накиснат в топло мляко
на половин литър мляко трябва да се добави чаша захар...
и да се държи така към 2 часа...
докато не станат в цвят слонова кост...
А след това да се вземат стафиди, да се попарят
във фурната, да набухнат, да набухнат, да станат...
Омръзна ми! Да вървим.
Готов съм тебе да те овалям, ако мислиш да ми преразказваш
готварската книга.
- Че да нямам нещо против?! Да вървим.
Най-накрая.
Спокойно, спокойно. Третата врата вляво е бронирана, с кодова брава.
Благодаря.
- Това вече е... излишно.
Серьога!
Слушаш ли, Серьога. Ела при нас, сега ще дойдат циганите,
за наше щастие в инфекциозното отделение цял табор лежи...
Те... се отровили със стриди, не са свикнали навярно...
Аз един път на турне изядох папая,
а трябваше да играя Отело...
така ме присви когато Дездемона...
22, 23, 24...
Минутка. Гранати, бойни.
Насам! Льова! Соловейчик! Помогнете!
Идвам, идвам! Какво се е случило, Кузмич?
Какво ти е?
О, Господи! Давай, вдигай! Ей, че тежка!
Така, дръж! О, Господи!
Пиленцата по гръб!
Да, ясно.
Вратите здрави, а пантите - калпави.
При мене преди 10 години...
върху един сержант падна самолет.
Също така изглеждаше.
Добре са си, само ушите...
Да, здраво ги е оглушил.
Влизам в стаята, мисля, че Серьога е на леглото,...
а изведнъж в гърба като заблъска...
направо влетях във ваната, а там...
Серьога с тая...
- Дядо Мраз се появи, взривове, ние във ваната...
Какво се случи, Дядо Мраз?
Защо се оказах на пода?
Квалифицирана помощ не трябва.
Вас ви помня. Не пушете. Тук е толкова задимено.
При вас много добре се е пришило. А и размера... Вие сам ли го избрахте?
Размер като размер. Никой не ви се оплаква.
А с тия какво ще правим?
Опаковайте ги в гипс, а утре ще се разберем.
По-добре в цимент!
Странно. Сложни счупвания няма.
Здрави момчета са.
По-бързо де. Няма повече сили да те чакам.
Ти какво? Целия празник ли се гласиш там да прекараш?
Икономисвай хартията! Второто руло свършва.
Слушай, Коля. Какво казваше за водката със сол?
Помоли да донесат, ако обичаш.
На помощ, на Семьонов трябва да закрепим стомаха!
- Глупак, защо афишираш?
А какво, ще бъде по-добре ли, ако изтечеш през канала?!
Андрей, Андрей, от душа пий до дъно, пий до дъно...
Да пляскат могат,... а хората тук мрат...
страдат... Даже радостта мене ме заразява...
Само дето е много обидно... Разбира те ли?
Да. Чудесно, чудесно.
Да, тъжно е така да се посреща Нова година.
Да лежиш в гипс и да пляскаш не става.
Че и чашка не можеш да вдигнеш.
Няма ли да им навреди?
Вие, руснаците, имате много странен начин за лечение.
Ти пък какво? Все пак е Нова година. Нека си попразнуват момчетата.
Честита Нова година, болните.
Етиен се усмихна печално. "Защо ви е нужен инвалид, мадам?"
"Вие съвсем ме пренебрегвате." Натали го погледна.
"Повече не ме ли обичате?"
- "Как мога да забравя вашия лик!"
"Но, мадам, как мога да бъда до вас, имайки такива ръце!"
Той протегна към нея длани, стегнати в ръкавици.
Нейните огромни тъмни очи се премрежиха от сълзи.
"О, Етиен" - прошепна тя и се спусна на колене пред него,...
... жадно засипвайки неговите ръце с целувки.
А може би той започва да изпитва фантомна болка?
Неговите пръсти ще придобият предишната чувствителност?
Зайче, ще бъде по-ефектно, ако неговите ръце започнат да оживяват на нейното тяло.
Пръстите на Етиен се докоснаха разголените рамене на Натали.
Остра болка като от удар прониза ръцете му,...
едва не извика от болка...
Тялото на Натали потръпна и се напрегна в предвкусване на забравения... забрав...
- Забравеното чувство.
- ... забравената страст.
Ръцете на Етиен бавно се плъзнаха по тялото на Натали...
и той почувства как потръпнаха нейните бедра...
и още по-силно се притиснаха към краката му...
Е, тебе само за смъртта трябва да те пращаме. Влизай.
Господи... а практически не е пил!
Искаш да кажеш, че тази водка съществува
само в нашето емперическо съзерцание?
Да, но покрай емперическото съзерцание на водката
тя има следствие и образ.
Как вие, немците, всичко обърквате.
Важно е не толкова другите, колкото себе си.
Има го по малко.
Предлагам този образ да го обединим с усещането.
Как?
- По руски това се прави така.
Не, не, благодаря, аз не пия.
А къде е тоя... малкият?
По дяволите... Добре. Прилъга ме.
Стой, стой!
Ало. Привет.
Слушай, ти не помниш ли
как се различават приматите по полов признак?
Че какви ти вторични, тук и първичните не се виждат!
Благодаря. Чао.
Вървете, вървете. Тя ви чака.
Вие не я познавате.
- А вие познавате ли я?
Вървете.
Ти... прости ми, бях...
Ти ми прости...
Че аз отдавна съм ти простил, ама защо се надуваме
един на друг като глупаци...
Танцуват. И защо танцуват?
Да си счупят още нещо ли?
А вие защо не танцувате?
- Защо, да не съм болен?
Да, аз съм болен. Имам предвид, че моята болест...
е друг вид.
А веселието не ми идва ... отвътре.
Плюйте му.
- И как ще стане?
Ето така.
Ама че шеги имате...
До сватбата ще заздравее.
- Мисля, че до смъртта ми няма.
Какво ще ме утешавате?
Болестта ми е неизлечима.
Че какво ви е? СПИН?
СПИН в мозъка, казват.
Даже име няма тая болест.
Ето, виждате ли, освен количката нищо друго не мърда.
Главното е, че няма име на болестта.
В Щатите правят такива операции.
- То в Щатите са си добре...
Че на нас какво ни е по-лошо?
- Между другото имам научно списание, извинявай...
Тука описват такава операция.
Само че статията е на английски.
Нашият генерал е полиглот.
Сега ще го изучим и...
... приложим.
- Вие сте откачили!
Ето. И докторът ще помогне.
Добре. Нека и традиционната медицина да помогне.
Само го погледнете!
Трябва да се прави операция!
Все едно, по-лошо няма да му стане!
Сам казвахте, че е безнадежден, нали така, казахте ли?
Казах.
- Ето на.
Правим операцията!
Но това не е повод да се правят експерименти!
Спокойно. Имаме професор, инструкция...
Професорът сега ще дойде, инструкция е достъпна...
Ето го. Отначало с циганите, после със "снежанките"...
Момент. Преведете го в ред.
Казах униформата да оправите.
Е, докторе. Сега цялата ни надежда е във вас.
Само вие можете да спасите болния.
Вие сте полудели! Аз ще го разрежа, а после цял живот ще страдам...
Ех, ти. Човекът може би последните си секунди доживява.
А ние не можем да му помогнем.
Знам какво да правя.
Ех, ако не беше ръката...
Аз, между другото, като дете сам си...
махнах сливицата.
Без упойка.
Докторе, не бива бира. Операцията е сериозна.
Нали операция ви трябва? Сега като професора ще вляза в операция.
Льоша, какво непрекъснато се завираш във всички работи?
Не, всичко е наред, ти не разбираш...
Ти нищо не разбираш от това!
- Ще правят операция по...
... научна литература.
- Ти си идиот!
Просто си наивен идиот! Ти в твоята фирма така ли си водиш нещата?
И с жените?
- Пак ли?
Какво пак?
- Пак ли започна с глупостите?
Какви глупости?
- Женски глупости...
Я ела тука... Така. Каква глупост от мене идва...
Докторе, време ви е.
Трябва ви операция. Ще се приготвя като професора, още една глътчица...
За консултация, за всеки случай, го домъкнахме...
Аз в училище имах практика в болница
не помня имената на инструментите, но мога да помогна...
Момчета... вие поне наясно ли сте какво трябва да се прави?
Гледам, че даже и ръцете не си измихте!
Инфекция ще внесете.
А тук той е напълно прав.
Да, тук е написано.
Д-р Джонсън щателно обработи ръцете си с разтвор.
Включиха силна светлина.
Светлината при нас... свети.
А ръцете... ръката ще я измием.
Трябва да сте с маски и ръкавици.
И в престилки, а вие сте в пижами.
А тоя дори е с брада, не е стерилен явно.
И ръцете си измийте.
- Слушай.
Може ли сам да си направиш операцията, а?
Трябва да го приспим.
Със своите реплики само пречи на операцията.
А, нищо, има ефект.
Засветиха екраните на многобройните монитори.
Д-р Джонсън...
наблюдаваше как сестра Гладис обработваше гръбнака на болния
с прозрачен разтвор.
С какъв разтвор?
- А може ли аз да бъда медицинската сестра Гладис?
Може.
С какъв разтвор ще ме мажете?
Това не е научна литература.
Напълно научна. Даже има отметка къде и кога е направена операцията.
Да, но това е там...
А вие даже ръцете не си измихте...
... и тоя, с брадата!
Асистентът на Джонсън, Паркинсон...
вече беше приготвил тънки контактни игли...
проводниците от тях се проточваха към апаратите.
Игли ще вземем от спринцовките.
Напрегнатата тишина в операционната
се запълни от бръмченето на машините.
От каква машина? Чух, че четете...
Тихо. Тече операция.
Сега не мога.
Тече операция. Не финансова.
Не и по ликвидиране. После ще ти се обадя.
Е, къде ви е безнадеждно болният?
Ей сега набързо ще го пооперирам...
Ти какво? Болният отдавна е готов, а ти?
Приведете го в ред.
- Аз мога да помогна.
- Ръцете...
- А защо тоя твой газ не го хваща?
Трябва...
Ръцете не забравяйте да си измиете...
- Подвижен е такъв един...
Не, благинка има, бълнува си...
Стига, стига, благодаря.
И все пак решихте да има операция ли?
- Вие ще я направите.
8:24.
Асистент Паркинсон седеше зад апарата.
Стрелката на прибора потрепваше на показание 250.
От напрежение на челото му изби пот.
Благодаря.
Той наблюдаваше Джонсън.
Боже мой...
- Боже мой, какво правя?
"Боже мой, дай ми сили" - прошепна Джонсън.
Ръката му уверено пое от сестра Гладис контактната игла.
Той се наведе над болния.
Че вие сте пияни, бе, негодници!
Той бълнува, наистина бълнува.
Следете тоя...
анестезиолог.
8:31. Електродите влизаха в тялото с противен звук.
Джонсън и Паркинсон ги разполагаха на разстояние
1,2 дюйма от гръбначния стълб.
Американският дюйм е равен на 25,4 мм.
Простотия някаква.
Господи, дано се получи...
Джонсън внимателно следеше как умело работи Паркинсон.
Правят магии.
- Асистенът забележимо се вълнуваше.
Включват машинерия...
Вените на слепоочията му изглеждаха, че ей сега ще се пукнат под
налягането на кръвта.
- Кузмич, готов ли си?
Льова, мене ме е страх от кръв.
- Каква кръв...
За каква кръв вие...
- Обещавам кръв няма да има.
По възможност.
- 8:42. Поставиха първите електроди.
Генерале, всички елетроди са поставени.
Извинете.
Тялото на болния се разтърси в конвулсии.
А нашият лежи като пън.
Късно е за отстъпление.
По тялото на болния още веднъж преминаха конвулсии.
Има рефлекси - помисли си Джонсън.
- Николай, пак имам зор, да вървим.
- Значи има надежда.
Всички замряха в напрегнато очакване.
Струваше им се, че секундите продължават вечно.
Моето място е там, зад масата...
зад операционната маса,
а сега трябва да седя тук, докато не излезе всичко от теб.
Господи!
- Късно се сети за Господ.
Както е казано: Който копае гроб някому, сам пада в него.
Ето и аз попаднах в нея, Коля.
Семьонов.
- Оу...
Аз на теб...
... е, като излезе тоя твой медал ще го занеса в отделението,...
... обещавам.
- Остави го на дежурния.
Само не забравяй да го измиеш.
Самец се оказа.
Кой?
Льова, как си?
- Миличките ми скапани гадове...
не можаха ли да напишат в книжката,...
че леглото трябва да се ... заземи.
Как ме...
искри ми изскочиха от очите...
- Да вървим, Льова.
Операцията мина успешно.
Ура-а-а-а!
А какво правите вие тук... в операционния блок?
Благодарим.
Докторе, чувате ли ме? Поздравявам ви от цялата си душа.
Е, нали ти казвах.
Поздравявам ви. Докторе. Поздравявам ви. Благодаря.
Зайко, виж как са се разположили точките от иглите.
Ако тук и тук се поставят точки
ще се получи "ЧНГ".
А може би да поставим?! Той ще се събуди, ще види и ще му бъде приятно.
Да.
На вас... помощ... квалифицирана... няма ли да ви трябва?
Генерал, защо сте такъв натъжен? Нали всичко е наред.
Виждате ли? Тази статия описва това, което на практика не се е случило.
Първоаприлска шега. Измислица.
Какво направихме, сам не разбирам!
Нямате си на представа...
каква жена сте...
когато ви видях за първи път, сякаш бях оглушал...
Какво ще правим? Тук има хора.
Извинявай.
- Извинявайте.
Докторе. Докторе! Къде е болният?
Какъв болен? Кой именно?
- Докторе, болният изчезна.
Никъде ли не сте го закарали?
А?
- А?
А имаше ли болен?
Нещо нищо не разбирам.
Интересно. Какво сме направили по тази книжка?
Но той дишаше!
Да, и пулс имаше, което беше характерно.
Всичко е било наред.
Ей, вие нашия, болния, не сте ли го видели?
Ало. Аз съм...
А вместо криле, пламенен мотор... Добро утро.
Нима се бръснете?
- Вие какво, не виждате ли?
А вие можете и да летите?
Не съвсем. Дрехите не дават.
Нима не грешите?
Случвало се е.
Разбрах. Е, няма да ви преча.
Как се чувствате?
Повдига ми се малко.
Това е вероятно от упойката.
Докторе, моята количка не сте ли я виждали?
За какво ви е? Имате си електрическа.
- Моята ми трябва.
Ей тука стоеше.
Ама че хора, за миг не можеш нещо да оставиш!
За какво ви е количка? Я как си ходите!
Там имам запас. Цигари имате ли?
Не.
Добре сте си...
Кажете: как си обяснявате това, че толкова известни личности
са решили да посетят вашето отделение? Генерал Иволгин...
при вас ли е? Създаде ли проблеми?
Господа, момент, пуснете ми пациента!
Къде ходиш, бе, болният?
- Кръстосвам. Половината град обиколих.
Никъде ги няма твоите любими бонбони.
Влизай.
Г-н Епщайн, кажете кой точно водеше преговорите...
Господа, защо мръзнете?
Заповядайте при нас, тук е весело, няма да скучаете!
Добре сте ни дошли!