Midnight Express (1978) (Midnight Express [1978] CD1.sub) Свали субтитрите

Midnight Express (1978) (Midnight Express [1978] CD1.sub)
С Р Е Д Н О Щ Е Н Е К С П Р Е С
По действителен случай.
Историята започва на 6 октомври, 1970 г. в Истанбул, Турция.
Извинете.
Нервен ли си?
- Не.
Мразя да летя.
- Май е от това, което ядох - натровил съм се.
Може би си просто развълнуван, че се прибираш у дома.
Сигурно е от баклавата.
- Казах ти да не я ядеш.
Трябва да отида до тоалетната.
- Ще те почакам.
Не, тръгвай, ще те настигна.
- Добре.
Паспорта.
Чантата.
Това е фрисби.
Хвърляш и го хващаш. Това е игра.
Игра...
Добре ли си?
- Да, супер. Искаш ли дъвка?
Благодаря.
Видя ли? Джанис Джоплин е починала вчера.
Свръхдоза. Няма да има друга като нея.
Няма да има друга като теб.
- Я стига.
Нищо ли не приемаш сериозно?
- Нищо.
Какво казва?
- Не знам.
Божичко. Винаги има такива задници тук.
Били, какво има?
- Паспортът, Сюзън качвай се на самолета.
Какво ти има? Болен ли си?
- Качвай се на самолета. Хайде.
Търся си паспорта.
Хари, по-добре се отърви от тези гранати.
Залегнете.
Име?
- Уилям Хейс.
Уилям...
- Хейс.
Хейс.
Американец?
- Точно така.
Да, американец. САЩ.
Американец.
Име?
- Исусе... Уилям Хейс.
Име?
- Хейс. Х-е-й-с.
Как си, Били. Как е?
Мисля, че господата приключиха засега.
Ако искаш може да се облечеш.
Офицерът иска да знае уплашен ли си.
Не, не съм.
Казва, че няма от какво да се плашиш.
Помогни му и ще се качиш на самолета.
Откъде взе хашиша?
- От шофьор на такси.
На пазара.
Можеш ли да го разпознаеш?
- Да, така мисля.
Избрал си кофти време да летиш.
Партизаните са навсякъде, взривяват самолети...
4 самолета за 4 дни. Не четеш ли вестници?
Навсякъде се тръби за контрабандата на хероин от Турция.
Не беше хероин.
- Наркотикът си е наркотик.
Беше ми за пръв път. Само два килограма.
Няма значение дали са два или двеста.
Твоето залавяне показва на света, че Турция се бори срещу търговията с наркотици.
Ти от консулството ли си?
- Нещо такова.
Колко плати на онзи шофьор?
- 200 долара. Бяха ми последните.
Колко смяташе да изкараш?
- Продавам само на приятели.
Не съм наркодилър, честно.
- Става.
Имаш ли семейство?
- Майка, баща, брат, сестра.
Цяла фамилия.
- Ще им бъде трудно.
Приятелка?
- Да, тя беше в самолета.
Не знаеше нищо за това.
- Щастливка.
Тя обичаше да казва това за мен.
- Да се надяваме, Били.
Изглеждаш добро момче.
Но само опитай и ще ти пръсна мозъка.
Скъпи мамо и татко. Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша.
Надявах се някак си да се отърва от това бързо, за да не разберете.
Но това засега е невъзможно. Не знам какво ще се случи.
Какво да ви кажа? Дали "съжалявам" има някакво значение?
Ще облекчи ли болката и срамът, който сигурно чувствате?
Моля ви да ми простите.
Може ли да получа одеало?
Студено е. Може ли едно одеало?
Одеало!
- Късно е. Утре.
Мисля, че още ще си тук. Лека нощ.
Говориш ли английски?
- Килията ти е отворена.
Одеала има три килии надолу. Ще ми дадеш едно.
Трябваше ми одеало.
Уилям Хейс.
Трябваше ми одеало, замръзвах!
Исусе...
Хайде, трябва да се изправиш.
По-добре да вървиш, или краката ти ще се подуят.
Трябва да сте луди.
- Всички сме такива. Дръпни си от това.
Беше в несвяст от дни, говореше всякакви глупости.
Хареса ли ти?
- Почти толкова добро е колкото изглежда.
Гечмис олсун. На турски. Означава "Може ли да мине бързо".
Прилича на евтин хотел.
- Само че рум сървиса е гаден.
Аз съм Джими Бут. Това е Ерих... с някаква шведска фамилия.
Само Ерих.
- Той те почисти.
Благодаря. Аз съм Били Хейс. Поне бях.
Защо пък пауни?
- Използват ги вместо кучета.
Крещят като луди, когато са нервни, а и не хващат бяс.
Старият султан ги използвал да му пазят харема.
Кои са децата?
- Деца... малки шибаняци...
Крадци, изнасилвачи, убийци... Само кажи нещо и го правят.
Не се доверявай на тях. Клюкарят всичко на Рифки.
Ето ти го и доносника. Продава чай,
хашиш, одеала, всичко което струва нещо.
Ти за какво си вътре, хашиш?
- Да.
Къде?
- На летището. Прибирах се.
Кофти работа.
- Така ли?
- Да, тука не ти е добрата стара Америка.
Тук е Турция и е много гадно ако си невинен.
Никой тук не е невинен.
- Не обръщай много внимание.
Всичко е възможно тук. Може и да не те обесят за контрабанда.
Ако докажеш че е за лична употреба може даже да те пуснат под гаранция.
А ако дадеш гаранция си свободен. С фалшив паспорт можеш да минеш през Гърция.
Да бе, мечтай си. Виж докъде ще стигнеш, като Макс.
Ще почакаш малко Били, докато хапнеш хамбургер отново.
Нарушил си закона и са те сгащили.
- Законът понякога греши.
Законът никога не греши, задник!
Шибаният закон!
Хората понякога си изпускат нервите.
- Той за какво е тук?
Кражба от джамия.
Какво е откраднал?
- Две свещички.
Само това ли?
- Да, Джими има повече кураж, отколкото ум.
Лежа година и половина, докато каже на родителите си, че е тук.
Ами ти?
- Хашиш. Като повечето чужденци тук.
Колко носеше и колко ти дадоха?
- 12 години за 100 грама.
Трябва да си намериш добър адвокат. Говори с англичанина. Макс.
Той е най-отдавна тука.
- Колко?
- Седем години.
Гастро - медицина за стомаха.
Има кодеин в него. Най-доброто, което можах да намеря тук.
Макс...
Адвокати...?
- О, да.
Няма точни адвокати в Турция.
Всички са напрегнати.
Като фиби. Професионално изкривяване.
Карали са курсове по корупция в нощното училище.
Ако ги заподозрат в честност, ги изхвърлят.
Преди познавах един адвокат.
Той изкара оня французин, Ла Рош.
Голям контрабандист.
200 килограма.
Натъпка джобовете си с хляб, получи гаранция.
И изчезна.
Как се казваше?
- Кой?
Адвокатът.
- Адвокатът?
Дето е изкарал французина.
Името му беше Йесил.
Нищо повече не знам за него.
Йесил.
Най-доброто, което можеш да сториш е да се чупиш оттук.
Да, но как?
- Хвани среднощния експрес.
Какво е това?
Не е влак разбира се. Това е затворническа дума за... бягство.
Обаче тука няма гара.
Татко, съжалявам.
Забрави.
Ще те прасна по носа по-късно.
- Трябва да те изкараме оттук.
Донесох ти костюм.
Малко да се поспретнеш.
Добре ли си?
- Да.
Как е мама?
Ами, зле е.
Не можа да дойде. Знаеш я... нейното момче...
Сюзан ни каза, преди да получим писмото.
Тя пести за да се върне тук и да...
Не и позволявай. Как е Роб? Ами Пег?
Същите са си, знаеш ги.
Казахме на съседите, че си в болница в Европа.
Това е Стенли Даниелс. Той е американския консул тук.
Били, правим всичко възможно да те извадим оттук възможно най-скоро.
Това е Нечдит Йесил, адвокатът, който искаше.
Знам точно какво чувстваш, но не трябва да се притесняваш.
Ще отидем в правилния съд при нужния съдия.
Ще се погрижа за всичко, ей сега.
Разбрах, че ако получа гаранция ще е лесно да пресека границата.
Точно за това говорихме с министерството.
Точно сега отношенията с турците не са добри. Никсън ги е разтревожил.
Най-добрия ни залог е това.
- Татко, ще ти се отплатя.
Парите нямат значение Били. Не и на този етап.
Защо куцаш?
- Изкълчих си глезена.
Къде си отседнал?
- В Хилтън.
Харесва ли ти Истанбул?
- Интересно място.
Храната е гадна, в ресторантите сервират лайна.
А когато трябваше да отида до тоалетната... трябваше да я видиш.
Затова вече си ям в Хилтън - пържоли, френски картофки и кетчуп.
Били...
Защо го направи?
- За пари.
Знам, че вие пушите такива неща, а ние се накъркваме...
но да се опиташ да минеш границата е глупаво.
Зная.
Татко... изкарай ме оттук.
Обещавам ти. Просто стой спокойно.
Нека да се опитаме с г-н Даниелс и г-н Йесил.
Ще те извадим, ясно ли е?
Хей, Били... ясно?
Да.
Какво каза прокурорът?
- Не е важно.
Добре се справихме, ти също. Съдията те хареса.
Г-н Хейс, съдията се връща.
Четири години и два месеца.
- Четири години?
Ще обжалваме.
Ще бъде намалена за добро държане. Това е само за притежаване.
Все пак прокурорът искаше доживотна за контрабанда.
Честно казано, г-н Хейс, това си е направо победа.
При добро държане това са около 3 години.
Ще има и обжалване.
Даниелс и Йесил работят за теб.
Ще опитаме да те преместим.
Даниелс смята, че може скоро да има политическа амнистия.
Добре Били...
Знам че звучи трудно, но ще те извадим...
Обещавам. Не прави глупости.
Могат да си играят с присъдата ти.
Добре сега...
Ще внеса $500 в банката и пиши за всичко, което ти трябва.
Тук има храна, бонбони, хартия за писма,
книги, цигари, сапун, четка за зъби...
Правя застраховки от 30 години.
А сега трябва да гледам сина си...
Исусе!
Ако можех да бъда на твоето място, щях да отида.
Обичам те, татко.
Грижете се за момчето ми, иначе ще ви откъсна главите, мръсни турци!
Скъпа Сюзън, вече стана 1971.
Можеш да се скиташ тук и да не разбереш, че си умрял.
Можеш да си угаснеш, без да знаеш вече къде си.
Разбрах, че самотата е напълно физическа болка.
За турците всичко е шурла-бурла.
Това означава "горе-долу". Никога не знаеш какво ще стане.
Всички чужденци за тях са гнусни.
Също като хомосексуалистите. Но все пак използват всички шансове.
Има поне 1000 неща, които са гнусни.
Например можете да наръгате или застреляте някого, но не по-нагоре от кръста.
Наръгването на нечий задник се счита за турско отмъщение.
Зная, че може би ви звучи като лудост, но това място си е лудница.
Един ден едно от новите деца беше изнасилено от някое другарче.
Затова извадиха навън 4 от най-лошите деца.
Там беше самия Рифки. Колкото повече го опознавах, все повече го мразех.
10 долара за тия лайна? Свиня.
В Турция няма свине.
Тези лайна са си лайна.
- Не, те са добри. Добри лайна.
Ти си голямо лайно.
- Да, голямо лайно съм.
Задник.
Какво ти е? какво по дяволите ти става, човече?
Не се ебавай с мен. Аз не се ебавам с тебе.
Ти се ебаваш с мене през цялото време. Правиш калпав чай.
Пробутваш ни хашиш!
- Не, правя ви специален чай.
Трябва да живеем като братя. Тук трябва да се държим заедно.
С всичките пари, които имаш не струваш нищо.
Ти си американец и не разбираш.
- Какво?
Кучетата изяджат кучетата.
Трябва да преебеш другите, преди те да са те преебали. И да си последен.
Ела долу.
Егберт... Мръсна котка.