IMAX - Mysteries Of Egypt (1998) Свали субтитрите

IMAX - Mysteries Of Egypt (1998)
Никоя страна на земята не притежава толкова чудеса, както Египет.
Чудеса, скрити от много време,
но разбулени понякога от жаждата за злато...
или от древните предания.
Нашата история започва със смърт,
смъртта на необикновено момче.
Познат като син на Ра, богът-слънце,
той е бил фараон на Египет преди 3 000 години.
Не се знае как е умряла,
знае се, че смъртта му е била неочаквана и мистериозна.
Тялото му е било мумифицирано като на другите фараони
и жреците са подготвили саркофага му
за последното му пътуване...
това в света на мъртвите.
Ритуалът е трябвало да приключи
преди баща му, слънцето, да потъне в тъмнината.
Този млад фараон е бил затворен в гробницата си,
обграден от кралски съкровища
и неговият герб е бил отпечатан на входа.
Оттогава, това място е трябвало да бъде място на покой,
скрито и недосегаемо във вечността.
Името на този млад крал било...
Тутанкамон.
В продължение на 3 000 години, крал Тутанкамон и гробницата му,
в Долината на Кралете,
останали скрити между пясъците.
Други гробници били разкрити и напълно ограбени,
но не и неговата.
Вярващ, че може да я намери,
един англичанин, Хауърд Картър,
предприел пет трудни експедиции,
но те не сполучили.
През 1922, той се върнал в Египет за шести опит.
Тогава, той носел прекрасно канарче,
за да умилостиви духовете.
Работниците го нарекли "Златната птица"
и казали на Картър, че ще му донесе късмет.
Но когато работата започнала,
успехът изглеждал почти безнадежден
и времето изтичало.
Благодетелят на Картър, лорд Карнарвън,
бил английски граф, запленен от Египет,
но дори и той загубил вяра
и заплашил, че ще спре парите.
Но Картър упорствал,
защото знаел, че ако я намери непокътната,
гробницата ще бъде пълна с невероятни скъпоценности,
които ще ни позволят да проникнем отвъд сенките на времето,
да надзърнем с света на отдавна загубеното човешко величие,
да зърнем нашето начало.
МИСТЕРИИТЕ НА ЕГИПЕТ
Това е страхотна история, дядо, но искам да знам повече.
Ти живееш тук и знам, че можеш да ми разкажеш истинската история.
За?
Приятелите ми искат да те питам за Проклятието.
Как на всеки, влязъл в гробницата на Тутанкамон...
...му се е случило нещо ужасно.
Да, да, знам.
Не знам дали ще повярвам,
но ще ми разкажеш ли?
Значи фараоните, гробниците, паметниците,
великата цивилизация, която ги е построила,
не те интересуват,
но проклятието на мумиите намираш за...
вълнуващо.
Да, разбирам.
Добре тогава.
Ще чуеш всичко за него, но първо
заедно ще направим едно пътешествие.
Откъде ще започнем?
От извора, разбира се.
Изворът на Нил.
Това е най-дългата река на земята,
най-великата река в Африка,
пресичаща почти целия континент.
Тя се ражда от две реки:
Бели Нил, който извира близо до езерото Виктория
и тече на север от Уганда,
и Сини Нил, който слиза
от планинските области на Етиопия.
Те се срещат в пустинята на Судан,
като образуват главната артерия на Нил.
Докато се влее в Средиземно море,
водите на реката изминават повече от 6 500 километра.
За останалия свят,
изворът на великата река е била неразгадаема мистерия,
но за древните египтяни, изворът е бил ясен:
Нил извирал от царството на боговете.
Но какво общо има Нил с мумии и проклятия?
Всичко. Нямаше да има мумии, древен Египет,
дори изобщо Египет без него.
Без Нил, Египет би бил пустиня,
подходящ за камили и скорпиони,
но не и за велика цивилизация.
Само тук, по продължение на Нил,
пустинната жега е поносима
и сухият пясък е превърнат в плодородни земи.
Хранен и напояван от Нил,
Египет става най-голямата
от всички велики древни цивилизации.
В древни времена, огромно количество вода
е слизало в долините на централна Африка,
така че Нил е излизал от коритото си през някои сезони.
Богата на минерали утайка,
се е носела към египетската пустиня от земите нагоре по течението,
където животът е разцъфтявал.
Богатите земи позволяват развитието на много земеделски култури
и на стабилна цивилизация,
успяла да еволюира от оцеляването
към умствената работа.
Наука, математика,
инженерство и астрономия.
Те изучавали небето и сезоните,
дали ни 24-часовия ден и 365-дневната година.
В едно древно предание се казва,
че Египет е дар от Нил.
Но египтяните вярвали,
че има нещо по-могъщо от Нил,
слънцето,
богът, който наричали Ра,
богът, който създал всичко.
Всяка сутрин, с изгрева си,
богът слънце се раждал.
Всяка нощ, със залеза,
той умирал.
Но на следващата сутрин,
той пак изгрявал.
Бил вечен.
Когато умирал крал,
се вярвало, че той става едно с Ра.
Синът му, новият Фараон, ставал Хорус, сокол,
живият бог на земята.
И така, египтяните давали на владетелите си абсолютна власт,
която те използвали за изграждането на изключителна империя.
Империя на толкова големи постройки
и толкова изящни произведения на изкуството,
че все още се опитваме да разберем,
как са създадени такива чудеса,
как камъни от пустинята
са били превърнати във вечни паметници.
Някои от най-старите постройки на земята са тук,
запазени от пустинния въздух
и уменията на създателите си.
Някои са толкова стари, че вече са съществували хиляди години,
когато Тутанкамон се е родил.
Огромните обелиски на Карнак
са били направени от по един гранитен блок
и пренесени с кораб хиляди километри,
придвижвани на трупи и изправени с огромни подпори.
Гигантските статуи на великия Рамзес,
издълбани в Абу Симбел, все още са най-големите фигури,
издълбани някога от камък.
Не се знае как са ги направили, но се знае защо са ги направили,
за да почитат фараоните в живота и след смъртта.
Да почитат фараоните в живота и след смъртта?
Това има ли нещо общо с мумиите?
Да.
Да вземем например Тутанкамон.
Когато младият крал умрял,
жреците се опитали да създадат ново, магическо тяло за него.
Цели 70 дни, те се трудили да изсушават и запазват
тялото със соли и мазила,
след това го увили в стотици метри ленено платно,
отрупали го с предпазващи скъпоценни камъни, амулети и талисмани.
И най-накрая слагали на главата на мумията,
изящна златна маска на смъртта.
Тутанкамон бил готов за задгробния живот.
Ако момчето е живяло и умряло хиляди години преди това,
то е щяло да бъде погребано като фараоните, живели преди него,
в паметници с колосални размери,
направени от хора каменни планини, наречени пирамиди".
Вероятно древните са видели във формата на пирамидата
мистична връзка между земята и небето,
която да понесе душата на фараона като стълба към небето.
От приказните Седем Чудеса на древния свят,
само пирамидите в Гиза
са направени преди повече от 4 000 години.
С височина около 150 метра,
в тях са вградени едни от най-големите каменни блокове,
някога местени от хора,
тежки по 50 тона и повече.
Те дори са били направени без скрипци,
дори без ръчни инструменти.
Как са ги направили без модерни машини?
Определено боговете не са ги построили.
Използвали са умовете си.
Познанието е изградило тези велики постройки.
Висшето познание.
Виж?
Всички пирамиди в Гиза са били построени
в идеална права линия с някои звезди.
Това говори за познания по астрономия.
В основите на пирамидите
са спазени перфектни мерки и ъгли,
точно изчислени за височината, която са искали да достигнат.
Това говори за познания по геометрия и математика.
И най-накрая,
трябва да качиш тези огромни камъни горе
и трябва да ги сложиш да паснат идеално.
Това говори за познания,
невероятни познания в инженерството и организацията.
Организацията?
Точно така.
Ти сама го каза.
Не боговете са ги построили.
Били са хората.
Много хиляди души.
Представи живота на един от тези хора,
живели в малки селца преди повече от 4 000 години.
Животът сигурно е бил еднообразен всеки ден,
земеделие, животновъдство, риболов във водите на Нил.
Тогава, един ден, ти си избран
за пътуване с кораб по Нил.
Сега си част от велик проект,
изграждането на фараонска гробница.
Но си нямаш представа каква гробница.
И тогава виждаш...
паметник за слънцето, за вечния живот.
Как са придвижвали толкова големи камъни
на такава голяма височина?
Има много теории,
но вероятно са дърпали камъните
по хлъзгава рампа.
Рампата е била издигана успоредно с пирамидата,
а после зидарите са поставяли камъните
с такава прецизност, че и картичка не може да мине между тях.
За да се построи великата пирамида на Куфу е отнело 20 години,
повече от 2 милиона каменни блока и около 20 000 души,
които може и да са били роби,
но по-вероятно е да са били най-вече селяни земеделци,
наети да работят тук през определен период на годината.
С тяхна помощ,
ранните фараони са построили повече от 100 пирамиди,
80 от които са оцелели и до днес.
Ами кралете, които са живели по-късно?
Ти ми каза, че Тутанкамон не е бил погребан в пирамида.
Не, не е бил.
Спрели са да ги строят и то по сериозна причина.
Имало е крадци, които са се интересували повече от златото,
отколкото от вечния живот.
За тези разбойници, пирамидите са били като огромен плакат,
на който пише: "Тук сме погребали кралете
и всичките им съкровища".
По тази причина било решено друго.
500 години, след като била построена последната пирамида,
новите крале решили, че вместо да строят гробници,
които всеки може да види,
защо да не построят такива, които никой не може да види?
На 500 километра южно от великите пирамиди,
отвъд Нил, до модерния град Луксор,
се намира пустинния лабиринт от долини,
засенчени от естествена пирамида.
Тук, никой крадец не би могъл да намери кралските гробници.
Тук, владетелите на Египет са щели да останат безсмъртни,
поне така са си мислели.
Но алчността стимулира изобретателността.
Умно прикривайки подлите си начинания,
крадците претършували Долината на Кралете.
С времето, всяка гробница била открита, било проникнато в нея
и била напълно ограбена.
С изключение на една.
С изключение на гробницата на Тутанкамон.
Така поне вярвал Хауърд Картър
и ако бил прав,
това щяло да бъде най-голямата археологическа находка
на модерните времена.
След пет години, той все още не я бил открил
и положението ставало отчайващо.
Тогава, сутринта на 4 ноември, 1922 година,
момчето с водата се опитало да застопори делвата си и попаднало на странен камък.
Картър изпратил телеграма на лорд Карнарвън
да дойде бързо
и отишъл до Кайро да се срещне с благодетеля си,
но докато го нямало,
се случило нещо много странно.
Златната птица, която му донесла късмет,
била убита от кобра.
Кобрата била пазителят на фараона,
а канарчето представлявало тези, които са проникнали в гробницата.
Значи кобрата изяла канарчето
заради проклятието на мумията?
По-вероятно е да го е изяла, защото е била гладна.
Повече ми харесва идеята за проклятието.
Работниците смятали, че това е проклятието.
Смъртта на златната птица била лоша поличба.
Означавало, че някой от проекта ще умре за по-малко от година.
Слуховете за проклятие интересували слабо Картър.
Той се надявал, че разкопките ще открият гробница
като тази,
гробницата на фараона Рамзес VI,
който е управлявал много след Тутанкамон.
Картър се надявал да намери съкровище,
ако не, поне нещо ценно.
Стенописи,
йероглифи, които биха ни позволили да узнаем
как са живели древните и в какво са вярвали.
Тези изображения са от египетската Книга на мъртвите,
пропуск за вечността, която била погребана с мумията.
За да помогнат на мъртвия владетел да достигне задгробния живот,
те давали отговори на въпроси, които той би задал,
заклинания да отблъсква опасностите по пътя.
Но подготовката за задгробния живот започва
много преди смъртта.
В огромни храмове, крепени от такива колони,
в най-големите параклиси, строени някога,
живите фараони предлагали услугите си
и общували с боговете и хората отвъд смъртта,
и се мъчели да спечелят благоразположението им.
Огромни и живописни,
храмовете като великия Мадина Хабу,
са били арената на величествени ритуали,
които са показвали не само могъществото и богатството на фараоните,
но и предаността им към боговете,
към които един ден са щели да се присъединят, чрез пътуване през вечността.
Били са много заети с живота след смъртта.
Да, вероятно защото съвременните хора се наслаждават на живота
повече, отколкото те са го правели.
Има изобразени истории на изобретения и приключения,
на игри, постановки, музика и танци,
на акробати и механични играчки,
на привързаността между съпруг и съпруга
и семейното единство и любов.
Това е била най-напредналата цивилизация на своето време
и така е било за 3 000 години.
Но империята привлякла нашественици.
Сред историите на стените в храмовете,
са отбелязани битки против нашественици,
които са се опитали да покорят владението на фараоните.
Но империите нашественици станали по-силни,
по-решителни.
И постепенно, неизбежно,
египетската империя започнала да се разпада.
Как може толкова силна империя като Египет,
просто да се срине?
Всъщност, случили се много неща.
Но най-вече това било отслабването на фараонската власт,
заради граждански вълнения,
което направило Египет уязвим за нашественици.
Малко по малко, повечето от великата империя на фараоните,
заедно с тайните си, била погълната от пустинята.
Но дори и много от египетските паметници да са разрушени,
историите са преоткрити от съвременните археолози,
които разгадават далечното минало.
Учени и творци
са запазили великия Сфинкс за цялото човечеството.
Изследването на пирамидите в Гиза
показало брилянтните умения на древните архитекти,
чиито сложни проекти са защитили от срутване
вътрешните стаи и коридори.
ДНК анализът помага
да се определят семейните връзки на мумиите
и ни дава представа за това, как са живели
и умрели.
Новите разкопки разкриват
приспособленията и съоръженията
на работниците, които са построили пирамидите.
На тези нови открития и още много други,
дължим в голяма част
на едно откритие, не толкова ново,
на гробницата на младия фараон.
На 26 ноември, 1922, Хауърд Картър достигнал стената
на главната зала в гробницата на Тутанкамон.
Какво виждаш?
Картър, виждаш ли нещо?
Да.
Да.
Великолепни неща.
Великолепни неща!
И наистина били великолепни неща,
скрити в продължение на 3 000 години в четири зали,
направени от камък.
Те намерили единствената непокътната
фараонска гробница в модерните времена.
И в погребалната зала,
четири златни олтара.
в четвъртия олтар, три златни саркофага
един в друг, и в средата,
мумията на момчето фараон, Тутанкамон.
Това е било най-голямото съкровище, намерено някога в Египет.
Повече от 2 000 предмета
от злато, алабастър и лапис,
ценни бижута, направени преди хиляди години
от изкусен майстор.
Те са ни позволили да надникнем
в кралския живот на древен Египет
и да подкрепим надеждата си да продължим да търсим,
да продължим да учим.
Така, заради открития като на Хауърд Картър
и на съвременните археолози,
руините на древния Египет добиват някакво значение за нас.
Каменните творби, които все още се показват от пустинята,
са ново доказателство
за човешкия стремеж напред
на ловци и земеделци,
на строители на величествени постройки,
на мечтатели с велики мечти.
Тези каменни чудеса
са израз на началото ни,
символи на нашия стремеж
да станем мислители, творци, поети, строители.
Тези велики паметници също ни карат да сме скромни.
Все пак те са успели да оцелеят почти 5 000 години.
Колко време съществува нашата модерна цивилизация за сравнение?
Не много дълго.
Не много дълго.
Сега за проклятието.
Лорд Карнарвън умрял от заразно ухапване на комар,
пет месеца след като гробницата на Тутанкамон била отворена.
Значи все пак е вярно?
Лорд Карнарвън може и да е умрял ненавременно,
но Хауърд Картър е живял до 65 години.
А малкото момче, което е носило водата
и което е било едно от първите в гробницата, заради размерите си,
доживяло до дълбоки старини, както и повечето от работниците.
Явно не е имало смъртно проклятие.
Но отвъд всичко това,
има проклятие, което е всичко,
в което вярват египтяните.
Искаш да кажеш живота?
Да, животът.
За тях смъртта не е била край.
Била е началото
на велико пътуване през вечността,
където техните богове и крале,
плуват на утринния кораб по езеро от пламъци в небесата
и се възраждат за нов живот, заедно със слънцето.