Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (LOTR.Return.Of.The.King.2003.DVDRip.DivX.AC3.CD2-NTSC.sub) Свали субтитрите
Пречупиха ни. Превзеха моста и западния бряг.
Орките преминават реката.
Както предвиди лорд Денетор.
Отдавна беше видял съдбата ни.
Видял, но нищо не направил.
Фаримир.
Не за първи път се изправяш срещу полуръст?
Не.
Видял си Фродо и Сам?
Къде? Кога?
В Итилиен, преди около два дни.
Гандалф, поеха към Моргул.
Ще преминат Сирит Унгол.
Какво значи това? Какво има?
Фаримир, разкажи ми всичко.
Внимателно! Високо. Много стъпала.
Много е опасно на стълбите.
Ела, господарю.
Ела при Смеагол.
Господин Фродо. Назад!
Не го пипай!
Защо мрази бедния Смеагол?
Какво Смеагол му е сторил?
Господарю?
Господарят носи голям товар.
Смеагол знае, що за товар е това.
Дебелият не знае.
Смеагол помага на господаря.
Той го иска. Иска го...
Смеагол го вижда в очите му.
Много скоро и ти ще разбереш. Ще видиш.
Дебелият иска да ти го отнеме.
Пратете всички легиони.
Не спирайте атаката, докато града не бъде превзет.
Изколете всички.
А магьосника?
Ще го пречупя.
Къде са конниците на Теоден?
Ще дойде ли армията на Рохан?
Митрандир?
Куражът е най-добрата защита, която имате в момента.
Заклевам се тук във вярна служба на Гондор,
в мир и война, в живота и смъртта...
От...
От този час, додето
Владетелят ми върне дадената дума
или смъртта ме вземе.
И не ще забравя
да възнаградя онова, що получа.
Верността с любов.
Храбростта с чест.
Измяната с мъст.
И все пак, не бива току-така да изоставяме укрепленията.
Укрепления, тъй дълго защитавани от брат ти.
Какво искаш да направя?
- Да не даваме реката и Пеленор.
Трябва да си върнем Осгилиат.
- Осгилиат е превзет.
Войната налага рискове.
Има ли капитан тук, който все още се подчинява на господаря си?
Иска ти се да бяхме разменили местата си.
Аз да съм мъртъв, а Боримир жив.
Да. Иска ми се.
Щом те лишиха от Боромир,
аз ще отида да сторя каквото мога вместо него.
Но не мисли зле за мен. Ще се върна, татко!
Ще зависи от завръщането ти.
Какво си намислил? Промъкваш се, а?
Промъквам?
Мил дебел хобит.
Смеагол ги води по тайни пътища, които никой друг не би открил,
а те му казват, че се промъквал?
Промъквал?
Много мили приятели. О, да, безценни, много мили.
Добре.
Просто ме стресна. А какво правеше?
Промъквах се.
Добре. Мисли каквото искаш!
Съжалявам, че ви будя, господин Фродо,
но трябва да продължаваме.
Още е тъмно.
- Тук винаги е тъмно.
Няма го.
Елфическият хляб.
- Какво?
Само това ни беше останало.
Той го е взел. Ти си го сторил.
Смеагол? Не...
Смеагол мрази гаден хляб.
Лъжлив плъх. Какво направи с него?!
Той не го яде. Не може да го е взел.
Вижте. Какво е това?
Имаше трохи по него. Той го е взел!
Той го е взел!
Виждал съм го.
Винаги се тъпче, докато господаря не го гледа.
Мръсен лъжец! Двуглава змия!
- Сам!
Сам!
Ще го убия!
- Сам! Не!
Съжалявам. Не исках да стигам дотам.
Просто се ядосах. Трябва ви почивка.
Добре съм.
- Не. Не сте добре.
Уморен сте. И този Ам-Гъл...
Това проклето място. И онова нещо на врата ви.
Мога да помогна и да го понося малко.
Понося за малко.
Да си поделим тежестта.
Назад!
- Не искам да го задържа!
Искам само да помогна.
Виждаш ли, иска го за себе си.
Млъквай, ти... Махай се!
Не, Сам, ти си бил!
Съжалявам, Сам.
Но той е лъжец. Настройва ви против мен!
Не можеш да ми помогнеш вече.
Не го мислите.
Прибирай се в къщи.
Фаримир! Фаримир!
Волята на баща ти е породена от лудост.
Не бързай да жертваш живота си от обида.
Това е моят живот, не твоя.
Баща ти те обича, Фаримир.
И ще си го спомни преди края.
Можеш ли да пееш, хобите?
Ами... да.
По нашият край смятат, че пея доста добре.
Но ние не знаем песни за тронни зали
и тежки времена.
Защо пък да не подхождат такива песни на моите зали?
Хайде. Изпей ми нещо.
Зад нас-домът, светът отпред,
пътеки мамят ни отвред,
сред мрака да ни поведат,
дорде звездите заблестят.
Мрак, мъгли и нощен хлад,
Всичко чезне,
топи се като...
сняг!
Колко са?
- Водя 500 от запад.
Имаме още 300 от североизток.
А конниците от Снежната граница?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди бойци.
Половината на това, което очаквах.
Шест хиляди няма да са достатъчно за армията на Мордор.
Ще дойдат още.
Всеки изгубен час намалява отбраната на Гондор.
По изгрев трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни, а мъжете тихи.
Притеснени са от сенките на планината.
Къде води това?
Пътя на Мъртвите, Вратата на Тъмната Клисура.
Никой от живите, влезнал там, не се е върнал.
Тази планина е зла.
Арагорн.
Да намерим храна.
Ето. Истински ездач от Рохан.
Съжалявам. Не е толкова опасно.
Дори не е остро.
Не е добре. Няма да убиеш много орки с тъпо острие.
Хайде.
Към оръжейната. Върви.
Не го окуражавай.
А ти не трябва да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, само в дължината на ръцете му.
Защо да оставяме Мери?
Бори се за същата кауза като теб.
Защо да не може да се бие за тези, които обича?
Избирам живота на смъртните.
Иска ми се да те бях видяла
за последен път.
Сър?
Крал Теоден ви очаква.
Оставям ви.
Господарю Елронд.
Идвам заради някого, когото обичам.
Арвен умира.
Няма да надживее злото, което идва от Мордор.
Нейната звезда гасне.
Колкото по-силен става Саурон, толкова по-слаба е тя.
Живота на Арвен сега зависи от съдбата на пръстена.
Сянката е надвиснала, Арагорн.
Краят наближава.
Няма да е нашият край, а неговия.
Поемаш към война, но не и към победа.
Армията на Саурон е по-многобройна от тази в Минас Тирит.
Не знаеш за силата, която ще атакува по вода.
Цяла флотилия Корсари пристига от изток.
Ще бъдат в града до два дни. По-многобройни са от вас.
Имаш нужда от повече хора.
- Няма повече.
Има. Онези, що се крият в планината.
Убийци! Предатели!
Да ги извикам да се бият за мен?
Те не вярват и не слушат никого.
Ще послушат краля на Гондор.
Андурил! Пламъка на Запада. Острието на Нарсил.
Саурон не е забравил меча на Елендил.
Острието, което е било счупено, ще се завърне в Минас Тирит.
Човек, който овладее мощта на този меч,
ще е по-смъртоносен от всяка армия на земята.
Дойде времето, Скиталецо, да покажеш за какво си роден.
Отиди при Мъртвите.
Уnen i-Estel Edain. Давам надежда за хората.
У-chebin estel anim. Но аз в себе си, не.
Какво правиш? Чака ни война. Не можеш да оставиш хората.
Не можеш да изоставиш хората.
Еовин.
- Имаме нужда от теб.
Защо дойде?
Нима не знаеш?
Любовта ти е просто към сянката на един глупак.
Не мога да ти дам това, което търсиш.
Къде мислиш, че отиваш?
- Не и този път.
Този път ще останеш, Гимли.
Не си ли чувал за ината на джуджетата?
Ще трябва да се примириш. Идваме с теб, друже.
Къде отиват?
Не разбирам.
Лорд Арагорн!
- Защо напуска бойното поле?
Защото няма надежда.
- Тръгва, защото така трябва.
Прекалено малко сме.
Не можем да победим армията на Мордор.
Така е. Не можем.
Но няма и да напуснем бойното поле.
Оставил съм заповеди.
Ти ще управляваш додето ме няма.
Заеми моето място в Златния Дворец.
Управлявай мъдро Едорас.
Ако битката го пощади.
Какъв друг дълг ще повелите, господарю?
Дълг?
Не.
Искам отново да се смееш.
Не жали тези, на които дните им са преброени.
Ти ще преживееш да видиш новото време.
Няма да има тъга.
Що за армия би седяла на такова място?
Прокълнатите.
През Мрачните времена Планинците дали клетва
на последният крал на Гондор.
Заклели се да са му съюзник, да се бият за него.
Но когато времето дошло...
когато Гондор се нуждаел от тях,
те побягнали.
Укрили се в тайни планински области.
Затова Исилдур ги проклел.
Да не намерят покой, докато не изпълнят своята клетва.
Кръвта ми се смръзява.
Пътят е затворен.
Направили са го тези, които са мъртви и мъртви го пазят.
Пътят е затворен.
Брего!
Не ме страх от смъртта.
Това е нечувано.
Елф да влезе под земята,
а джудже да не смее!
Ще ме спукат от подигравки.
Трябва да препускаме. Пътят е дълъг.
Като пристигнем, трябва да имаме сили да се бием.
Това не е войната на младите хобити, господарю Мериадок.
Всичките ми приятели потеглиха на война.
Срамота ще е да остана назад.
Пътят е три дни в галоп до Минас Тирит.
Никой от хората ми не може да те носи със себе си.
Искам да се бия.
Вече казах.
Язди с мен.
Моята Лейди.
Движете се.
Тръгваме към Гондор.
Кой навлиза в земите ми?
Някой, който иска да изпълните клетвите си.
Мъртъвците не се подчиняват на живите.
Ти ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Изградили са го ония, що са Мъртви.
И Мъртвите го пазят, докато дойде време.
Пътят е затворен.
Сега трябва да умрете.
Призовавам ви да изпълните клетвите си.
Никой освен кралят на Гондор не може да ме командва.
Този меч беше счупен.
И възроден.
Бийте се за нас и ще възвърнете честта си.
Какво ще кажете?
Какво ще кажете?
Губим си времето, Арагорн.
Не са имали чест приживе, нямат и като мъртви.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Бийте се за мен.
И греховете ви ще бъдат изкупени.
Какво ще кажете?
Отворете портите! Бързо!
Побързайте.
Фаримир.
Не ми казвайте, че е мъртъв.
Безброй са. Никой не е оцелял.
Страх. Градът е изпълнен с него.
Да успокоим болката им. Пуснете затворниците.
Катапулти.
Синовете ми са мъртви.
Родът ми приключи.
Той е жив.
Мъртъв е!
Има нужда от лекарство, господарю.
Родът ми приключи!
Господарю!
Рохан...
ни изостави.
Бях предаден.
Напуснете постовете си!
Спасявайте се!
Пригответе се за битка!
Всички при стената.
Върнете се на постовете си.
Пратете тези адски същества в бездната.
Стойте по местата си.
Пазете се!
- Бързо към по-ниските нива.
Заредете катапултите.
Не мърдайте от местата си. Огън!
Не по кулите! Целете троловете!
Спрете ги!
Перегрин Тук!
Връщай се в цитаделата!
- Повикаха ни да се бием.
Това не е място за един хобит.
Същински пазител на цитаделата.
Сега се връщай. Отивай.
Какво е това място?
Господарят трябва да влезе в тунела.
Това, че съм тук,
не значи, че ще мога.
Това е единственият път.
Или влизаш, или се връщаш.
Не мога да се върна.
Каква е тази смрад?
- На орки. Идват понякога.
По-бързо.
Насам.
Смеагол?
Тук, горе.
Какво е това лепкаво нещо?
Ще видиш. Побързай.
Ще видиш.
Смеагол?
Смеагол?
Смеагол!
Сам.
А на теб, Фродо Бегинс, давам светлината на Аерендил.
Най-скъпата ни звезда.
Светлина, когато помръкнат всички други светлини.
Засвети, Аерендил, ти най-ярка от звездите!
Немирна малка мушица,
защо не виждам сълзица?
В паяжинка увита,
скоро ще бъдеш...
Убита!
Искаш да избягаш, нали, безценни?
Но не и този път!
Безценното е наше.
Смеагол не би наранил господаря. Обещахме.
Трябва да ни вярваш. Беше Безценното.
Безценното ни накара.