The Day The World Ended (2001) Свали субтитрите
Да, изплаши ни до смърт. Вместо ръце имаше дълги пламтящи ножове.
-Мислиш, че е бил дух?
-Или демон, или нещо.
Чуваш ли гласове, когато си обладан?
Да. Има вече около две години.
Чакаме те за голямата разпродажба на Път...
Ти не си го видял. Аз го видях със собствените си очи.
-Излезе от дърветата.
-Котките не правят това.
-Всеки биолог ще ти го каже.
-Телетата ми бяха мъртви.
-Обяснете това, г-н Учен.
-Някой си прави шегички.
Добре дошли в Сиера Виста
Аз съм добър човек. Не заслужавам да отида в ада.
Хей, Джули. Здравей. Не знам къде съм.
Отминах знака за града, няма град.
Чакай, мисля, че го намерих.
Е, исках малък град. Получих го.
Хората се блещят, сякаш съм от друга планета.
Ще ти се обадя, когато се установя, ясно? Джули?
Губя връзка.
Съжалявам. Съжалявам.
-Парада ли чакате?
-Съжалявам, не чувам.
Виждате ли, има...
Знакът е ''стоп'', а не стой.
Вярно. Съжалявам.
-Аха.
-Благодаря, офицер.
О, имай милост.
Децата трябва да бъдат Виждани и Чувани
-Какво направих?
-Вижте...
Внезапен завой като този е супер начин да се ожулите.
Добре. Съжалявам.
Пътувате ли, г-це Стилман?
Д-р Стилман, новият районен училищен терапевт.
В училището е имало стрелба или...?
Кой е казал, че децата тук се нуждаят от психиатър.
Днес повечето районни училища имат терапевт в персонала си.
Задните ми светлини, стоп-светлините и мигачите ми работят.
Маслото ми може да е малко,
но имам среща с директора на началното училище.
-Ако искате да ме глобите...
-Няма.
Не, просто се опитвам да гарантирам сигурността на един малък град.
Правилно. Няма да се забърквам в неприятности.
СИЕР А ВИСТА НА ЧАЛНО УЧИЛИЩЕ
Все още ли е на телефона?
Здравейте. Здравейте.
Ед Търнър.
-Д-р Стилман.
-Извинявайте, че се забавих,
но мисля, че тук не се водим много по нюйоркско време.
-Мисля, че часовникът ви е спрял.
-Моля?
Е, какво да кажем?
У ау, хей! Внимавайте с краката, момчета. Внимавайте.
Боже, бих искал да имам половината от енергията им, а вие?
Е, д-р Стилман, какво точно смятате да
-правите с децата?
-Как работя ли?
Какви техники или терапии...?
Картини ли ще ги карате да рисуват или ще разказват истории?
-Зависи. Понякога използвам...
-Използвате ли куклите?
-С каквото се чувстват удобно.
-Те анатомично истински ли са?
-Куклите?
-Да.
Не мисля, че куклите трябва да отговарят на анатомията.
Не мисля, че куклите трябва да са с пишлета и пичета.
Куклите подражават на децата. Освен ако '' пишлетата и пичетата'' ...
Добре, достатъчно. Достатъчно.
-Покажете ми моята канцелария?
-Разбира се.
Ще делите офис с Дела, сестра Дивълбас.
На бас, че майка ти се е самоубила, защото си такъв чудак.
Гаднярчето ме удари.
-Добре, достатъчно. Достатъчно!
-Той ме удари.
Пич, дори не го видях да го прави.
Не ме гледай така, г-не.
Пак наказание за теб.
-Късмет.
-Благодаря.
Чарли Хикокс при директора Търнър.
Ало?
ЧА СТНО
Хайде, можеш да положиш задник.
Просиш си го, защото си странен. Казах ли да престанеш да ме гледаш?
А? И пусни този боклук, когато ти говоря.
Ще ме умориш.
-Вие коя сте?
-Д-р Стилман.
-Стаята е частна.
-Така ли се говори на деца?
-Днес разкървави носа на едно момче.
-Не ме интересува.
-Бих искала да остана насаме с него.
-Това е моят офис...
Както и моя. Благодаря.
Мога ли?
Да сключим сделка. Връщам ти комиксите, ти ми казваш името си.
Окей? Е, кой си ти?
Бенджамин Джеймс МакКейн.
Бенджамин.
Харесва ли ти '' Бен''?
Аз съм д-р Стилман.
Видях те навън на кръстовището. Ти видя ли ме?
Значи обичаш комикси?
Любимите ми са ''Завъртени разкази'' и ранните издания на '' Извънземен свят'' .
Чели ли сте номер шест '' Нашествието започва''?
-Харесва ми как на края...
-Не!
-Искам сам да открия.
-Добре.
Значи ти си по извънземните? Не по скейтборда или динозаврите?
Динозаврите са извънземни. Извънземните са ги довели тук.
Не могли да оцелеят в тази екосистема и изчезнали.
Кой ти каза това?
-Защо удари онова дете?
-Не го ударих.
Е, добре те е подредил. Какво се случи?
Искаш ли да се обадя на майка ти?
Добре, ще се обадя на баща ти.
Ей, ти не си странен, ясно?
Каквото и да казва онази сестра с големия задник.
Ако й кажеш, че аз го казах. Ще ти кажа как свършва номер шест.
Коледната програма ще се състои...
Всички хористи да направят сутрешната си репетиция.
Поне този път спечели ли?
Добре ли си?
Спи ли ти се?
-Глава ли те боли? Следи ръката ми.
-Татко, добре съм.
Проверих зениците му. Добре е.
Д-р Стилман. Новият районен терапевт. Аз ви се обадих.
Аз съм д-р МакКейн. Майкъл. Аз съм градският доктор.
-Приятно ми е.
-Е, по-добре да го отведа вкъщи.
Благодаря, че се обадихте.
-Няма защо.
-Татко, и тя обича комикси.
Не съм срещал момиче, което да харесва '' Извънземен свят'' .
Може ли да поговорим?
-Говорихте ли си с него?
-Да.
-Е, защо?
-Биеше се.
Просто му зададох някои основни въпроси.
-Например?
-Например за майка му.
-Каза ли ви за нея?
-Не.
-Р еагира, когато я споменах.
-Така. Тя си отиде.
Загина преди пет години в злополука.
Имам само Бен и той има само мен.
Знам от какво се нуждае синът ми.
-Миналото да си остане минало.
-Вие сте доктор.
Трябва да знаете, че ако погребете миналото, то пак ще изплува.
Както и да е. Просто не искам синът ми да се лекува, ясно?
Съжалявам.
Затваряме в 9.
Е, какво мога да получа за 1 5 минути?
-Бургер.
-Бургер, много добре.
Може ли и едно капучино?
-Моля, кажете, че имате капучино.
-Разбира се, че имаме.
-Мислите, че сте в Хиксвил?
-Не. Кафе е добре.
Благодаря.
Бях съдия 35 години.
Сега съм пенсионер. Но все още пробягвам 2 мили всеки ден.
И почти не се потя.
Благодаря.
Чух, че момчето на МакКейн е разкървавило момчето на Бърц.
Новините пътуват бързо.
Чух, че момчето на Бърц си го е търсило.
Д-р МакКейн спря момчето си от у-ще.
-Този човек за мен е светец.
-Защо е светец?
Осинови момчето след смъртта на майка му...
Добре, за Бога, съдия.
Нека момичето свърши бургера си, за да можем да затворим.
Макарони и сирене: вечерята за мъжете, които не могат да готвят.
Безопасно ли е за ядене?
Трябва да поговорим за случилото се днес, а?
-Каза, че ще бъдеш различен вече.
-Аз съм различен.
-Просто другите деца...
-Не те обвинявам в нищо.
Не искам никой да пострада.
О, какво е това? Какво е това?
-Виж какво намерих!
-Номер пет. Преди покоряването.
Мога да разбера какво е станало преди нашествието.
-Би ли ме извинил?
-Домашното е първо.
-Здравей, Кен.
-Здравей, как я караш?
Ще има буря довечера.
Чух, че Бен имал неприятности в училище.
Дела каза, че новата психиатърка прекарала известно време с него.
Да, да, малко.
Значи той...
Искам да кажа, как е минало?
Е, знаеш го Бен. Той всъщност не говори много.
Не бих се тревожил за това.
Е, добре, просто полюбопитствах.
Красива е, нали? Д-р Стилман.
Да, така е.
Няма за какво да се тревожим.
Ето го чудакът.
Какво става? Благодаря за чипса.
Тъпак.
семейството ми от Бен 4
Искаш ли да ми кажеш нещо за майка си?
Каквото и да е?
Не я помня.
-Да говорим за баща ти.
-Всички знаят, че съм осиновен.
Това ли те кара да се чувстваш по-различен от другите?
-Не за това съм различен.
-Защо си различен?
Не мога да ви кажа.
Имам нещо за теб.
Виж, празна е, значи ти трябва да разкажеш историята.
Какво мисли той? Какво чувства тя?
-Знам какво правите.
-Какво?
Как мога да я помня? Бил съм на четири.
Децата помнят неща, когато са били на две или три. Партита и ваканции.
Обичаме да забравяме лошите неща. Животът с майка ти лош ли беше?
Значи помниш. Нещо добро, нещо радостно, каквото и да е.
Каквото и да е.
Бен, спри!
Съжалявам.
Забрави си това.
Искам да помогна. Довери ми се.
-Всички казват това.
-Какво?
-Не помня.
-Би могъл. Нека помогна.
Виж, никой няма да узнае какво си ми казал. Кълна се.
Говори ми!
Х ората говорят лоши неща, а?
Но знаеш ли какво?
Ще бъдат изненадани. Защото един ден татко ще се върне.
Ще приземи огромния си космически кораб
и ще ни отведе у дома.
Помни. Ние не сме оттук.
Мамо?
Мамо!
-Казах ви, никаква терапия.
-Съжалявам.
-Нямате представа какво сте сторили.
-Какво съм сторила?
Какво се е случило с Бен, когато майка му е умряла?
-Кой е бащата на Бен?
-Не знаем.
-Маги Милър не беше оттук.
-Тя се чукаше с всеки.
Работата е, че всъщност не би трябвало да си тук съвсем сам.
Преди 48 часа беше открит голям конусообразен обект.
Откъде е дошъл този масивен предмет?
Би ли могло да е от друга планета или дори от друга галактика?
Можем само да кажем, че не е бил направен от човешки ръце.
Откритието съвпада с изтребването
на няколко жители на града.
Приготвих пуканки. Твърде много пуканки.
Какво е това?
В репортаж се споменава за появата на фигура в гората.
Филм за извънземни?
Това извънземният ли е?
-Съжалявам.
-Имам чувство за обреченост.
Има две форми на живот, които се бият за оцеляване тук.
Само едната може да спечели. Трябва да сме ние.
Имаш право.
Х ей, приятел, искам да знаеш, че каквото и да се е случило днес,
обещавам, че повече няма да се случи, ясно? Сериозен съм.
Д-р МакКейн.
Да, Боб. У спокой се.
Повръща ли? Колко й е температурата?
Добре, идвам веднага. Добре, просто се успокойте.
-Трябва ли да отидеш?
-Знаеш, че няма кой друг.
-Искам да дойда с теб.
-Съжалявам, приятел, не може.
Виж какво, гледай си филма,
хапвай си пуканки и преди да се усетиш, ще съм се върнал.
-Никога не съм виждал подобно нещо.
-Да вървим!
-Това място е страховито.
-Овладей се.
Страх ме е.
-Какво беше това?
-Тихо, по дяволите, ще ни чуе.
-В дърветата има нещо.
-Нищо не виждам.
Бързо! Скрий се в бараката.
Татко ще приземи огромния си космически кораб
-и ще ни отведе у дома.
-Татко, тук съм!
Помни, бебче, когато най-много ти е нужен, той ще се върне.
Стреляй! Застреляй го!
Татко, къде си?!
Тук съм. Точно тук съм.
Чакай!
Чакай, спри!
Ало?
-Какво правиш тук?
-Той е точно тук.
Кой е тук?
Баща ми.
Какво се случи, Бен?
Видях го.
Кого?
Кого видя?
-Хайде.
-Нека ти помогна.
Тревожех се и Бен забрави това в училище,
затова се отбих.
-Добре ли сте?
-Ще се оправим.
Ще се оправим.
Да не си си го помислил.
Но истинският ми баща е там.
-Бен, аз съм баща ти.
-Той ще дойде да ме потърси.
Не можеш да разказваш такива неща наоколо, синко.
Аз не съм ти син.
Добре, ето как ще стане.
Не казвай на никого за това, особено на д-р Стилман.
Разбираш ли ме?
Е, за да ти помогна да разбереш, ще те огранича.
Ще те карам на училище. Ще пишеш домашните си в офиса ми.
Ако не ме слушаш, обещавам ти, ще има последици.
Сега си лягай.
Недей, спри! О, Боже, боли.
Убиваш ме.
-Кой е докторът?
-Ти.
-Кой е докторът?
-Ти!
-Кой е докторът?
-Ти.
Да! Аз съм докторът. И докторът е вътре!
Да, обожавам го!
Проклети гимназисти!
По дяволите! Мамка му!
Такова лошо момче си.
Прости ми.
Дела?
Скъпа.
Хайде, Бен!
-Какво е това?
-Исусе. Ужасно е.
Трябваше да заема жълта лента за ограждане на място на престъпление.
-У спокой се. Какво се е случило?
-Виж, нуждая се...
Можеш ли да го отведеш на сигурно място, да се върнеш и ми помогнеш?
-Не би искал той да види това.
-Разбира се, добре.
-Връщам се след няколко минути.
-Пуснете го!
По дяволите. Почакайте.
Това е място на престъпление. Не трябва да сте там.
-Какво се е случило с нея?
-Злополука.
-Нали е място на престъпление.
-Добре, ето какво.
Това е официална полицейска работа. Моля ви да си тръгнете.
Така значи се пази малкият град.
Казах ви. Не обичам палачинки.
-Е? Баща ти каза да те наблюдаваме.
-Точно това правим.
Престани да ни гледаш и яж, скаут.
Възможно е да е било злополука.
Искам да кажа, животни може да са изяли лицето й, нали?
Няма следи от ухапване. Сякаш кожата на лицето й
е одрана.
-Ед Търнър видял ли е нещо?
-Защо той?
Хайде, беше вторник вечер.
Всеки знае, че всеки вторник той шиба Дивълбас.
Добре, аз... Той ми каза, че снощи е видял нещо.
-'' Нещо''? Искаш да кажеш някой.
-Не, искам да кажа нещо.
Но беше паникьосан, бълнуваше за някакво огромно същество.
Ед винаги излиза с нещо, когато бива заловен със свалени гащи.
Просто не мога да обвинявам хората.
Познавам всички.
Е, почти всички.
-Още не е отворено.
-Не съм гладна.
Видях те през прозореца.
Съжалявам за случилото се в офиса ми.
Няма нищо.
Приятели?
Баща му не иска той да говори със странници.
Говори с вас, нали? Не съм срещала никой по-странен.
Не искам да загазиш, затова аз ще говоря. Кимни с глава,
когато е да. И поклати глава, когато е не.
Знаеш ли какво се случи в училище днес?
Чу ли ги да говорят за това?
Баща ти каза ли ти?
Сестрата в училище, нападната е и е убита.
Знаеш ли това?
Как се чувстваш от това?
Изплашен ли си?
Натъжен ли си?
Щастлив ли си?
Знаеш ли, скъпа, задаваш твърде много въпроси.
-Което не е твърде умно на ново място.
-Особено с това убийство.
Как си го представяш? Появяваш се и изведнъж в града има убиец.
-Уау. Като Типи Хедрън съм.
-Наистина смешно.
Колко смешно, мислиш, ще бъде,
ако те поставя под граждански арест?
Остави я на мира! Тя не е единственият нов човек в града.
Не ме гледай така.
Трябва да отида в тоалетната.
Харлан, защо просто не свършиш да подреждаш?
Никой няма да влиза или да излиза, преди да дойде шерифът.
Татко?
Той е тук! Той е тук!
Ела да си го получиш.
-Харлан?
-Благодаря за кафето, трябва да бягам.
По дяволите, съдия. Седни!
Изключи проклетия джукбокс!
Карлита?
Да извикам ли полиция?
Какво се случи в тоалетната?
-Кажи ми.
-Вече ти казах. Беше баща ми.
-Но баща ти е в училището.
-Истинският. Казах ти, че ще се върне.
-Не искаше да ме нарани.
-Чакай, нека видя. Няма нищо.
Защо правиш това?
Ела тук, съжалявам.
-Съдия, добре ли си?
-Карл, трябва ми колата ти. Ето.
-Вземи това.
-Не бих могъл.
Почакай и ще те откарам.
Дай ми проклетите ключове.
-Дай ми проклетите ключове!
-Какво правиш?
Знам, заслужавам да умра за направеното, но съм бъзльо.
Направете път.
Ърма, отдръпни се, моля те. Минаваме.
МЯСТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕ ПРЕМИНАВАЙ
Кажи на тези хора да напуснат и сложи жълтата лента.
Използвахме я цялата в училището.
Тогава ми вземи отпечатъци от вратата на тоалетната.
Когато свършиш, намери съдията.
Има негов ботуш тук, по дяволите.
Били, би ли се обадил у нас, за да видиш дали синът ми е там?
Аз ще разпитам Стилман.
Тя не би могла да направи това. Видя ли телата?
Виждам труп и в патрулката си.
Дела все още не е в моргата и имаме още два трупа, приятели...
Не е имало убийство от...
Да кажем дълго време.
Стилман е в града по-малко от седмица, а вече броя трупове.
-Не е нейно дело и го знаеш.
-По дяволите, ако има...
Ако имаш теория за това кой върши тези ужасии, кажи ми.
Ами ако Харлан, и Дела и Карлита
просто са пречели?
Какво ако този или нещото, което върши това, все още търси някого?
Например кого?
-Кого?
-Например Бен.
Бен?
Той беше в ресторанта, но онази вечер не беше в училището.
Беше ли?
Беше ли?
Виж,
онази нощ
Бен каза, че видял нещо там навън в гората.
-Аз бях с...
-Току-що се обадих. Бен си е вкъщи.
Благодаря ти, Били.
Не е нужно да ти казвам, че смъртта на тези хора много ме смущава.
На тези тримата.
-Капитано...
-Казах ти да не ме наричаш така.
Беше забито в душ-кабината. Направо е пробило метала.
-Какво е?
-Има вид на животински нокът.
-Съжалявам, ако боли.
-Наред е.
Добра работа.
Какво е това?
-Как е станало?
-Вдигнах нещо горещо като бебе.
-Защо каза, че е бил баща ти?
-Защото беше.
Няма скоростта на светлината и му е трябвало време да се върне.
Знаеш ли, че ще ни трябват години да се доберем до Юпитер?
Ами ако е бил баща ти, защо те е одраскал?
Защото е сприхав. Понякога толкова се разгневява, че просто...
Не знае кого наранява.
-Много бащи са такива.
-Да, така е.
Мисля, че понякога искаш нещо толкова много, като майка ти да
е казала, че баща ти е извънземен, който ще се върне за теб,
че става като в разказ.
Като в тези разкази, интересно и забавно.
-Не вярваш в него.
-Не.
Мисля, че и ти не трябва. Твърде си умен.
Ако баща ти е достатъчно умен, за да дойде тук с космически кораб,
мислиш ли, че ще действа така, за да получи каквото иска?
Там навън има някой, който наранява хората.
На твое място не бих искал той да е баща ми.
Е, може би трябва да се срещнеш с него.
-Не исках да ви изплаша.
-Не, няма нищо.
-Тя точно оправяше раната ми, татко.
-Да, виждам.
-Добре ли си?
-Да.
Защо не поостанеш малко тук? Имаше трудна сутрин.
Ще те проверя по-късно.
Благодаря, че го доведохте вкъщи.
Не трябваше да го оставям сам в ресторанта.
Просто си помислих, че там ще е в безопасност.
Вижте, за минутка забравете, че съм училищният психиатър.
Все едно, че съм просто приятел.
Бен страда от загуба на майка.
Каза, че извънземният му баща бил в банята.
Той не е в безопасност.
Тук не мога да му помогна. Трябва да го отведа.
Изслушайте ме, моля!
-Не знаете.
-Обяснете ми.
По дяволите, вървете си. Ясно?
Върнете се там, откъдето дойдохте. Просто си тръгнете.
Чувствам се като в сюрреалистичен каубойски филм,
където шерифът ми казва да напусна града.
Г-ца Стилман.
Моля, елате с мен.
От тук ли излезе?
Снощи, когато Дела беше убита?
Не ме гледай така.
Дръпни се от прозореца.
Сега.
Ще те попитам нещо и искам истината.
Снощи беше ли около училището?
-Повече няма да питам.
-Не е искал да го направи.
-Кой?
-Той търси мен.
Мислил е, че съм в училище. Но след това онези хора го вбесили.
-Божичко.
-Той се ядоса.
Какво става? Ако знаеш кой го прави,
по-добре ми кажи.
Не ми казвай, че е баща ти. Някой избива хора.
Само някои хора.
Не. Не някои хора.
Определени хора.
Определени, много
специфични хора.
Не го наранявай. Не искам никой да бъде наранен.
Никога не съм искал това.
Не, моля те, не! Спри!
Татко, спри!
Не! Моля те, недей!
Това е моята стая.
Няма да ти позволя да го вкараш в тази къща и ако трябва,
ще те заключа в килера. Разбираш ли ме?
Аз не съм оттук.
Винаги си го знаел. Нали?
Ето.
По-късно има градско събрание.
Х ората искат да ви арестуват.
-Имате предвид линчуват.
-Не, и ако ни кажете кой е.
Когато излязох от ресторанта, те бяха живи.
Попитайте съдията. Какво стана със съдията?
О, Боже мой. Това е странно.
Кое?
Тези странни дамги.
Тези белези. Какви са?
О, Боже мой!
Бен има такива дамги. Беше нападнат.
Каза, че бил истинският му баща, но той е видял убиеца.
-Трябва да остана с него.
-Останете тук.
Вие сте задържана.
Да отидем на събранието. Майк и Бен ще бъдат там.
О, Боже,
имай милост.
Аз бях милостив.
Кой е там?
Не говорете всички едновременно.
Ако само ми дадете шанс.
Давай, Капитано...
Шериф.
Всички знаем, че тук имаше убийства, жестоки убийства,
и отделът ми прави
всичко възможно, за да заловим убиеца.
Ако си останете вкъщи и заключите вратите,
всичко просто ще бъде наред.
Толкова съжалявам.
Бях с Дела Дивълбас снощи, когато тя...
Предполагам всички знаете за нас.
И сега жена ми...
Какво видя?
Ед, какво видя?
Кой би го направил?
Не е човек.
Видях го.
Вярвайте ми, това е чудовище.
-Не е оттук. Не е оттук.
-Той е луд.
Добре. Вярвам на директора Търнър.
Там навън има нещо и то не е един от нас.
И всички сме в опасност.
Ако д-р МакКейн каже, че има нещо там навън...
Трябва да го направим по нашия начин.
Трябва да преобърнем гората.
Трябва да го намерим и убием!
Бен!
Бен, събуди се.
Бен, събуди се. Трябва да се събудиш.
Баща ти би ли ти инжекция?
Той не...
Той не искаше да напусна къщата.
МакКейн, кълна се ще ти отнема лекарското разрешително.
-Защо сте тук?
-Защо го дрогирахте?
Събудихте ли го?
Пуснахте ли го да излезе?
-Това е супер.
-Какво правите?
-Това не е нормално.
-Бен не е нормален. Вие го казахте.
-Той е изключително...
-Изключително тъжен.
Всички го третират като чудак.
-Загубил е майка си.
-А ние ще загубим него.
Аз съм неговият баща и доктор.
Той е обзет от идеята,
че разговаря с онова нещо в гората.
Извънземният ще го разкъса на парчета.
Ако преди това не го открием.
Момент. Извънземен ли казахте?
-От друга планета.
-Знам какво е извънземен.
-Този град е луд?
-Това ли ви е диагнозата?
Има хора, които са го видели. Директорът Търнър го е видял.
Чуйте ме.
Вие сте ченге. Знам, че сте виждали човешки емоции и гняв.
Взривяват се в неконтролируемо насилие.
Х ората са способни на всичко. Те са чудовища.
Може би в голям град, госпожичке.
Добре, чуйте, всички.
Оформете редица, дръжте съседите си на няколко метра разстояние.
Тръгваме в тази посока.
Ако видите проклетото нещо, никакъв героизъм.
Изчакайте, докато разберем какво е. Да тръгваме.
-Къде отивате?
-Не знам.
В съседния град да намеря шериф, който не е щур.
Не мисля така.
А и не бих се осмелил да вляза в гората.
Някой може да ви вземе за извънземен.
Сега можеш да излезеш.
Знам, че не си искал да ме нараниш.
Не си дошъл да убиваш хора.
Дошъл си да ме намериш.
Е, ето ме.
Сега може ли да се приберем?
Ало?
Ало?
Бен.
Боже, Ню Йорк ми липсва.
Ето те.
Чакай!
Изчакай ме.
По дяволите, Майк.
Ако това нещо те иска мъртъв, мъртъв си.
Спри! Върни се.
-Искаме да вървим!
-Чакаме другите.
-Нищо не съм направила.
-Лъжкиня.
-Тя има странна сила.
-Очите й са зли!
Искаш някой да е виновен. Отиваме си у дома!
-Ти си опасна.
-Тя погледна в прозореца.
-Стъкла полетяха навсякъде.
-Вие всички сте се побъркали!
Майкъл, слава Богу.
-Кучка!
-Върви по дяволите!
Ти върви по дяволите, госпожичке!
Мамо!
-Изведете го!
-Нека плати за това.
Заловете я сега.
Бебче, трябва да спреш с това.
Трябва да е за последно.
Не им прави нищо. Иначе ще те убият.
-Обещай ми, че няма да ги нараниш.
-Обещавам.
Добре. Заловихме я.
-Този път тя го направи.
-Махай се от мен и сина ми!
Да свършим с това.
Ако го нараниш, ще те убия.
Ще избия всички ви!
Не. Изстрел може да се проследи.
Ако го докоснете, ще ви намеря.
И следващия път ще изгоря всички ви!
Нека видя, Маги.
Изглежда зле.
-Какво правим сега?
-Знаем какво да правим.
Съжалявам. Съжалявам, Маги.
Няма нищо, приятел.
-Ами детето?
-Ще се погрижа.
Не!
Няма да убиваме дете.
Ще е наред.
Наред е, приятел.
-Здравей, синко.
-Ти си бил!
Това... Мислиш ли, че той помни?
Мислиш ли, че помни нещо?
Какво? Какво е това?
Какво беше това?
Да намерим Бен.
Добре ли си?
-Той иска да ни убие.
-Кой?
Баща ми. И двамата.
Нещото навярно вече е вътре, преследва Стилман и момчето.
Какво, ако е?
Това ли искаш?
Да помислим. Не искаш ли тази каша да свърши?
Това е шансът ни да свършим с това нещо веднъж завинаги.
Няма да допусна повече хора да пострадат.
Живея със стореното. Пет години. Погледни ме, то ме изяжда.
Не ми пука, ако умра. Спираме го.
Ти си ми приятел, но ще те застрелям, ако се противиш.
Знаеш, че съм сериозен.
Добре.
Беше просто идея. Ще го направим, както искаш.
За какво говорят?
Бен.
Трябва да говоря с теб, Бен.
Това, което помниш от бараката, не се е случило.
Д-р Стилман ти е вкарала фалшиви спомени, Бен.
На бас, че са оставили ключовете си в колата.
-Правил ли си това преди?
-През цялото време.
Татко не знае.
Знаеш ли какво е фалшив спомен?
Това е, когато някой кара мозъкът ти да те лъже.
О, Боже. Не! Майк!
Майк, помогни ми! Помогни ми! Не!
Бен!
Веднага слизай тук долу!
Не убихте ли достатъчно?
-Нищо не знаете.
-Укривали сте престъпление.
-Не можете да го докажете.
-Ти я уби. Видях те.
Осинових това дете, за Бога.
Как можех да знам, че отглеждам убиец?
Как го правиш, Бен?
Онези странни твои сили ли използваш?
-Като майка ти?
-Мама не изгори всички ви.
Аз ви изгорих.
Разбира се.
Разбира се.
И как успя да оживиш онова нещо от филма?
Създал е нещо, което да убива вместо него.
Кажи й, Бен. Кажи й.
-Кажи й, че това същество си ти.
-Окей, достатъчно!
Шерифът е мъртъв и то преследва всички ни.
Не мисля така.
Мисля, че сега преследва само мен.
Нали, Бен?
Е, няма да стане така.
Ела тук, Бен.
Ела тук!
Няма нищо. Няма нищо, приятел.
Може да спреш това, нали?
Знаеш, че не мога да го контролирам.
-Не мога.
-Да, можеш.
Ще правиш каквото татко ти каже. Разбираш ли?
Съжалявам, Бен. Съжалявам.
Помага ли, като казвам, че съжалявам?
Не исках да го направя.
Мислиш ли, че ще ме пусне?
Мислиш ли?
Може би, ако свърша с теб,
ще мога да свърша с него.
Не мърдай, Бен.
Той е просто дете.
Моля те! Моля те, не я наранявай.
Свърши.
Бен.
Здравей, Джулия.
Как си?
Не, работата тук просто не провървя.
Мисля, че харесвам големия град.
ДО СКОРО!
Да, прибирам се.
Водя и приятел.