Save The Last Dance (2001) Свали субтитрите
ЗАПАЗИ ПОСЛЕДНИЯ ТАНЦ
Билетите, моля.
Госпожице, билета ви.
Лек път.
Извинете. Мястото заето ли е?
Не.
Обичам балета.
Никога не съм имала тяло за балет.
Танцуваш ли?
Танцувах.
Имам нещо за теб.
За любов е, не е за късмет.
На тебе не ти трябва късмет. Ти танцуваш като ангел.
Mамо.
Ти си най-добрия късмет, който някога съм имала.
Добре ли си?
Тия пируети все не ми излизат.
Наистина е отчайващо, но ще се оправят.
Майка ми ще е там. Ще ме закара.
Няма за какво да се тревожиш. Ще се справиш безупречно.
Ти си най-добрата танцьорка в Лемонт.
Линдзи, това не е Лемонт. Tова е Джулиърд, Ню Йорк Сити.
- Искаш ли да се помолиш?
- Какво?
Заминаваш за Сейнт Луис. Няма да те видя. Трябва да се помолим.
- Линдзи...
- Отче, днес е прослушването на Ес Джей.
Нека се представи добре.
Имаме сватбата на Карсън, ски партито на Дансков,
две погребения и Джил cе обади, че е болна. Точно днес.
Сара, съжалявам. Трябва да се оправя с това. Няма никой друг.
- Mамо, ами...
- Глин? Искат ли рози?
- Не каза какъв цвят.
-Джуди пое тази поръчка. Попитай я.
Mамо? Tова е най-трудният, най-важен ден в живота ми.
Трябва да си там. Обеща.
Знам.
- Извинете, вие ли сте Сара Джонсън?
- Да.
Вие сте следваща.
Ще бъда там, обещавам. Преди прослушването ти.
Има ли нещо, което искате да ни кажете
за модерното си изпълнение преди да започнете?
Не, то само се обяснява.
Добре ли пътува?
Спах през по-голямата част от пътя.
Сигурно си се схванала.
Багаж?
Tри куфара. Един...доста голям.
Съжалявам, че трябваше да се разделим толкова скоро след погребението.
Ако бях се измъкнал от онази дупка в Южен Бенд,
щях да се навъртам доста по-дълго.
Сигурно е било доста трудно да се разделиш с всичките си приятели.
Пристигнахме.
Остави ги някъде.
Ела да те разведа.
Не е това, на което си свикнала,
но водата е топла и мишките са дружелюбни.
Банята.
Kухнята, голяма кухня.
Аз спя тук.
Не успях да си оправя леглото днес.
А аз къде ще спя?
Сигурно Никсън още е бил на власт,
когато са спрели да го произвеждат,
но има чисто нов матрак.
Повечето ти дрехи трябва да се съберат тук.
Останалите може да сложиш в гардероба в коридора.
Знам, че е малко празно, но...
Нямах възможност да довърша стаята ти.
Ще я оправя.
Тук ремонтът още тече.
Ще я довърша за нула време.
Не е много работа.
Май трябва да те оставя да си оправиш багажа.
Не влизай с мен вътре...
ще се оправя и сама.
- Аз съм ти баща, трябва да дойда.
Не знам къде да отида, с кого да се срещна.
Няма нищо. Правила съм го и преди, в училище.
Добре, дадоха ми това име.
"Госпожа Гуин. Централен офис."
Ще се върна да те взема в 3:30.
Добре. Все едно.
- Ей, виж Снежанка.
- К'во става, скъпа?
Вратата ми е винаги отворена. И противно на клюките, можеш да говориш с мен.
Имаш ли някакви въпроси или притеснения?
Няма въпроси, няма отговори.
Добре. Tова е класът на господин Кемпбъл, и той те очаква.
Tруман Капот. В „Хладнокръвно"
представя напълно превратна точка в американската история
и американската литература... искате ли да ни кажете защо, господин Рикард?
Правата на гейовете.
- Компотния пич, дето го е написал...
- Капот.
- Капот?
- Капот.
Сладур. Върховен педал, господин К. говоря сериозно.
- Пламтящ.
Много ви благодаря. Можем да ви повишим до детска градина.
Още някой? Първи път, втори.
Госпожице Джонсън, извинявам се ако темата ви затруднява,
но ако останете след часа, ще ви дам няколко глави.
Някой? Хайде.
Това не е фантастика. Капот е смесил истински случаи...
с неща, които не е знаел, и затова си ги е измислил.
Създал е нов жанр.
Тогава белите са се чувствали в безопасност. Капот ги е уплашил.
Извадил е тежкото престъпление от гетото...
и го е поставил в задния двор на Америка. Това прави книгата специална.
- Да, това е част от нея.
- Tовa е всичко от нея.
- В момента провеждаме дебат.
- Капот не е бил първият.
Ричард Райт, Джеймс Болдуин направиха същото.
Някой опита ли се да ги прочете?
Много хора ги прочетоха.
Като например?
Ти?
- Не мислех.
- Господин К? Господин К?
- Да?
- Момичето иска да се запознае подробно.
Мисля, че трябва да й дадете карта за библиотеката.
Трябва да свикаме родителска среща. Нещо става.
Защо не й заемеш твоята?
Май никога не я ползваш.
Йо, Латрис, това часът на господин Джаксън по гражданска политика ли е?
Ще имате тест. Дяволски е труден, ясно?
Ясно.
Ето колко е лесно да се дава благодеяние тук.
Благодаря.
Не си слагай партакешите на пода.
Аз...
Тук се опитвам да уча.
A той плаче и плаче. Нищо не мога да свърша...
Йо, къде беше в часа по математика? Човече...
Беше толкова трудно. Оставих го непопълнен. Целия.
Наистина. A ако беше там, щях да имам записките си от вчера.
Знам, че си нова на масата, но само погледни,
ние сме поколение 2K... и никой не ни взима на сериозно.
Дори ние не се взимаме на сериозно. Само се огледай!
Половината училищно тяло е мъртво и това е от врата нагоре, Клара.
Сара. Казвам се Сара.
Да, Сара. Свърши ли?
Да.
- Много ти благодаря.
- Няма проблем.
Трябва да внимаваш къде сядаш, момиче.
Да не те хващам повече на тази маса. Името ми е Шенил.
Остави таблата и дай да те запозная
с някои от дамите с които движа.
Само малко хип-хоп.
Хайде.
Чакайте, чакайте. Момичета, това е Сара.
Сара, това е Порша и Таниша.
A това е Диги.
- Мисли, че е подтисната.
- Извинете? Аз съм подтисната, ясно.
- Все едно.
- Каза, че знаеш как се играе.
Момиче, тази обеца е съвсем нова. Болеше ли?
Прободи си веждата с игла...
и виж дали боли.
- Задник.
Кой? Защото в тази тълпа ще трябва да си по-точна.
Момчето до прозореца със синия суичър.
Той е с мен по английски. Мисли се за много умен и за много готин.
- Дерек Рейнолдс?
- Познаваш ли го?
Ами, да, познавам го. Брат ми е.
Е, не е задник...
Остави. Няма нищо.
Не се притеснявай.
- Йо, Дерек.
- Човече.
Докторе.
К'во става, Kaй? Боже, готин, тъкмо питах за тебе...
и се развълнувах, че си излязъл от кафеза и там всичко останало.
Човече, сложи си долу скапания задник. Всъщност, разкарай го.
Направи малко място.
Защо ние... Всеки ме гони.
Изглеждаш добре, човече. От кого крадеш? Готино якe.
К'во става, човече? Как мина с госпожа Гуин?
Глупости. "Ти си умно момче. Можеш да се поучиш от грешките си.
На твоя страна съм." Да бе, на моя страна е.
Но ти все пак се справи. Чувстваш ли се силен?
За какво? Първа седмица в доброто старо училище?
Ти си записан в тая глупост. Аз съм осъден.
Съдията каза да завърша училище или да излежа присъдата си.
Като че и двете не са 12 месеца безкрайно дълго време.
Но една година тук е по-добре отколкото година в изправителния дом.
- Тук поне има мацки.
- Ще се видим по-късно, човече.
- Добре, човече.
Ски'й тая кукличка.
Сара. Ела тук за малко, а?
Цял ден си заета. Сигурно си огладняла.
Какво имаме тук? Виж... "Вечеря "Суансон" за гладни."
Tе са най-добрите. Виж. Имат всичко.
Животински, растителни, или минерални?
Обядвах обилно.
Добре, ами...
там са, ако размислиш.
Освен ако не планираш да умреш от глад.
Не е план. Просто не ям, когато не съм гладна.
- Mама никога не ми дава да ям такива неща.
Виж...
Ще свиря в града довечера. Какво ще кажеш?
Не си ме чувала да свиря скоро.
Какво ще кажеш? Искаш ли да дойдеш с мен
и да се помотаем, и може би да хапнем после?
- Има ученически час, Рой.
- Да, да.
Ученически час, да.
Забравих.
Добре, тогава. Ще тръгвам.
Можеш да ядеш или да не ядеш.
Aз ще се върна, когато се върна.
"Степс" ще бъде разтърсен из основи в петък вечер.
Неукротим съм с новите си Джорданки...
а ти доведи малко мацки.
- Защо, ръката ти заета ли е?
Ако не беше това поведение, можеше да си късметлийката.
- Виждам ни заедно, скъпа.
- Да, в мечтите ти.
Помогни ми. Защити ме, човече!
Имам си мои проблеми, Снук.
Проблеми? Какви проблеми? Ние нямаме проблеми.
След това отиваш в колеж, докторски колеж. Ти си човекът, докторче.
Все още чака писмото си за прием от Джорджтаун.
Не, чакам писмото си. Чаках.
И аз можех да съм доктор, нали знаеш?
Ако не беше тогава, когато повтарях.
"Tогава"? Пети и шести клас не се броят?
Защо винаги искаш да ме накараш да се чувствам зле? В пети клас ми харесваше.
- Задника на госпожица Барнет е толкова голям...
Tова е брат ми, Дерек.
Забравих, вече сте се срещали.
- Да, запознахме се.
- Здрасти.
- Здрасти.
- O, по дяволите, не!
Няма ли да ме представиш? Името ми ли забрави, какви обноски?
Не ти трябва да го познаваш.
Извинявай, трябва да ме познаваш. Всеки трябва да ме познава.
Викат ми Снук Джи, от Си Джи. И не го забравяй.
Викат му Снуки, защото „тъпак" беше заето.
Викат ми Снук - Шашмата.
Чи-таун, накъде си тръгнала, маце? Кой е първият ти час?
Добре, да видим горната част на тялото.
Краката са добре.
- Горната част на тялото.
- Не мога. Знам.
- Нямам горна част на тялото.
- Правим го всеки ден.
Трябва да работиш върху горната част на тялото. Направи малко набирания.
Сташа, ти си следваща. Kaти, след нея. Добре. Изпъни си пръстите.
Tова е.
Добре, Сара. Качвай се.
Мразя този час!
- Виж ми ръката!
- Момиче, ти кървиш.
Мразя я. Накара ме да се изкача до самия... e, не чак до самия връх.
Очевидно.
По дяволите.
Не може да бъде!
Последния път каза, че няма да го направиш и не го направи.
Чакай. Чакай, чакай.
Сара.
- Здрасти.
- Здрасти.
Как си изкриви крака така?
Как правиш тези двойни, кръстосани, подскоци и всичко друго?
Просто някога танцувах. Балет, основно.
Утре трябва да дойдеш в "Степс" с нас.
Това е клуб. Като повечето хип-хоп клубове.
Малко е като онези с членството, нали знаеш?
Ами, не знам.
- Трябва да дойдеш.
- Да, Снук пуска музиката понякога,
така че може и да успее да те вкара.
- Кой?
Снук, трябва и карта за Степс.
- Добре. Дай му двайсетачка.
- За какво?
За карта.
Мислиш, че ще остане незабелязана.
Hе, не.
Момичето ти е снежинка, нали? Трябва да си пазя репутацията.
Не мога да уреждам познати, познатите на моите познати...
Снуки, говориш много глупости за човек, който никога не казва нищо.
Ще платиш ли на човека?
- Не знам къде е.
- Ще ти дам адреса си.
Ще се срещнем у нас и ще отидем заедно.
И си вземи картата.
"Степс" не е с квадратен дансинг.
Добре. Ще танцувам в кръг, около теб докато ти се завие свят.
- Това момиче си прави мяйтап.
- Какво? Стига, бе.
Нямаш ли работа? Пари за харчене? Добре.
Да тръгваме, момичета.
Влизай.
- Значи намери мястото?
- Да, хубаво е.
Добре, само да си взема палтото, и тръгваме.
Хубави дрехи.
Трепач. Убийствен костюм.
Mама Дийн? Тръгвам.
Нали изглеждам добре?
Да.
Изглеждаш добре.
Mамa Дийн, Сара. Сара, мамо, Mама Дийн.
Здрасти, скъпа. Как си?
Ето го и Кристофър.
Не го ядосвай, Шенил.
Ние си лягаме.
- Радвам се, че се запознахме.
- Довиждане.
Ще се върна най-късно до 1:00.
Това... твоя...?
Определено не е на мама Дийн.
- Ето ти картата.
- Благодаря.
Шенил! Тя е грозна! Дебела е.
Тя е на 21 . Хайде, да тръгваме. Нямам цяла нощ.
Чакай, чакай, трябва да те питам нещо. Наистина ли изглеждам добре?
Йо, Лакиша, дай за малко колата си.
Просто искам за малко да постоя в нея.
- Става ли?
- Става.
- Хайде.
- Какво? Мислех...
- Влизай. Давай, давай.
- Добре.
Трябва да махнеш този елек от пети клас.
- Той е от "Гап".
- Селски е
и изглеждаш селски в него.
Да вървим.
Ще сложиш и това.
Какво да правя с това, по дяволите?
Ела тук, ела тук, ела тук.
- Благодаря.
- Няма проблем.
Да отлитаме.
- Имаш ли къде да сложиш това?
- Да.
Да вървим на масата си преди да са я заели и да се налага да нараня някого.
Ти да не си ВИП тук?
Не Снук ми я урежда, когато е на работа.
По дяволите!
-Добре, добре.
- Добре какво?
Какво? Правото да мина покрай мазното ти его...
без да си слагаш лапите на задника ми?
- Да. Добре.
Това ли имам?
Така си и мислех Имам го. Хайде, момиче.
- Какво става?
- Тука сме.
Шауна! Сара, Шауна. Шауна, Сара.
Здрасти, любов моя. Е, мястото е страхотно нали?
- Готино е.
- Какво става с това място?
Като че пускат всеки.
И са започнали с теб.
Аз съм Ники. Aлиса, Джасмин.
Нали познаваш Диги, Maрша?
Сара. Името ми е Сара.
Ти си в класа ми по физическо, нали?
- Tова не означава, че ме познаваш.
- Стига, Ники.
Стига какво? Няма да пипам с ръкавици,
само защото си довела Брейди Бънч в негърски клуб.
Mоже би си дошла на неподходящо място,
защото съм доста сигурна, че тук няма никакви чернилки.
Аз съм доста сигурна, че си дошла с една чернилка.
Не, маце. Не можеш да ме наричаш чернилка!
- Я се укротете.
- Що не й кажеш на нея да се укроти?
Тя е тази, дето все има нещо за казване.
Мога да кажа още много. Говори си, Ники,
но няма да ти слушам тъпотиите.
Защо я "подпали" така, Шенил?
Защото не мога да понасям задника й и начина, по който разиграва брат ми.
- Здрасти, какво става, Ди!
- Да танцуваме.
- Нека да не го правим.
Така ли ще бъде?
А ти как мислиш, че ще бъде?
Че можеш да ме оставяш и взимаш когато ти хрумне?
Липсваш ми.
Това трябва ли да има нещо общо с онзи глупак от Северозападния, дето те е освободил?
Никой не ме е освобождавал, Дерек. Аз го освободих.
Уволнил? Освободил?
Трябва само да си намериш някой, с който да танцуваш, и ще бъде добре.
- Какво става? Какво каза?
- Сгафи, хайде.
Йо! Моля!
- Искаш ли да танцуваш с мен за малко?
- Да.
- Ще се видим по-късно, нали?
- Добре.
Какво пиеш?
- Не знам. Ще взема...
- Tой идва.
- Кой?
- Бащата на Кристофър.
Не гледай, не гледай. Недей.
Как си?
Защо не питаш как е сина ти?
Tова не си го опитвал скоро.
Защо трябва да реагираш така?
А ти защо трябва да си такъв, какъвто си?
Мислех, че ще вземеш Кристофър в неделя.
Какво стана? Амнезия ли получи?
Виж, ще го взема следващата седмица.
Трябваше да работя в неделя.
Не виждам плодовете на този труд.
Хайде, Шелин.
Шелин.
Нали искаш да танцуваш с мен.
Затова дойде...
да ми крещиш и да танцуваш с мен.
Keни, Сара. Сара, Keни.
- Здрасти.
- Какво става?
Ром и кола. Без лед.
Ром и кола, чисти, и бира... каквато и да е.
Tова е лош избор, "каквато и да е."
Това е само бира.
Е, трябва да е най-добрата бира.
Щеше да го знаеш, ако пиеше.
Както и да е.
Какво значи това "както и да е"?
Каквото си искаш. Нали ти си гения?
- Ти знаеш всичко.
- Не всичко.
Например не знам защо още стоим тук.
Сега трябва да съм зашеметен, помниш ли?
От всички кръгове, които направи около мен.
В момента не ми се танцува.
- Но знаеш как?
- Щях ли да бъда тук, ако не знаех?
Да го направим тогава. Хайде.
Хайде.
Настрани, напред. Настрани, напред.
Точно така. Това е. Схвана го.
Настрани, напред. Настрани, напред...
- Мамка му!
- Извинявай. Извинявай.
Извинявай, съжалявам. Извинявай.
По дяволите, Ники. Навлязла е в твои води.
Ъ-ъ-ъ-да, в твои води и ги превзема.
Какво прави? Две напред, една назад?
Не ме интересува какво прави. Taя кучка ще ме запомни.
Той е тук.
Не си правете сделките тук.
Какво ти става?
Казвам ти не продавай тук! Mалакай, чуваш ли ме, бе човече.
Мислиш, че това е игра, човече?
Kaй!
- Ставай! Ставай!
- Добре, свърши. Спокойно.
- Стига!
- Добре съм.
Mърдай, мърдай. Продължавай.
Давай, давай, давай.
Трябва да намеря брат си. Дерек! Дерек!
Тук става напечено. Ченгета и лайнари, да се махаме.
Добре. Дерек!
Дерек! Йо, какво...
- Давай.
- Хайде, човече, влизай. Да вървим.
Луд ли си? Какво ти става, Дерек?
Вижте, ще ти кажа, както и преди,
трябва да оставиш Maлакай сам да си оправя простотиите.
Шенил, намали децибелите. Няма да слушам тия глупости.
Аз съм на пет пресечки в тази посока. Ще се прибирам.
- Ще се видим после.
- Не, не сама в този квартал.
Има твърде много момченца, които си мислят, че са гангстери.
- Ще те изпратя.
- Не, не се тревожи за мен.
- Не е проблем.
- Не, казах, че ще те изпратя.
- Ами ти?
- Живеем зад ъгъла.
- Ще съм си вкъщи след минута.
- Добре.
Е, днес поработи върху себе си, момиче.
- Да, бях трепач.
- Ще се видим.
Чао.
Хайде, смелчаго.
Mоже би искаш да минеш някой път?
След училище? Да поработиш върху движенията си, ако искаш.
Разбира се, ако ти искаш.
Ще ти хареса в "Степс", щом свикнеш с музиката.
Не трябва да свиквам с музиката, Дерек.
Не чувам хип-хоп за първи път.
Обзалагам се, че го слушаш непрекъснато.
Наближаваме ли дома ти,
или да спрем за храна и вода?
- Ние... ние го подминахме.
- Ти го подмина.
- Благодаря ти, че ме изпрати.
- Това „благодаря" от рода на,
"Боже, прекарах чудесно" ли беше или от рода на
"ще ти изритам задника, ако доближиш прага ми втори път"?
Не, никога не бих ти сритала задника.
Само проверявах.
Значи, си тук. У дома си.
Ще се видим.
Ще се видим в училище.
Добре.
Чао.
Благодаря ти за танца.
- Добро утро.
- Уплаши ме.
Не знаех, че си вкъщи. Не видях колата ти отвън.
Да, нощта е пълна с изненади.
Аз самият много се изненадах, когато се прибрах вкъщи през почивката си.
- Къде беше, Сара?
- Бях навън с едни приятели.
Изпуснах част от работата. Само половин нощ. Надявам се, че си се забавлявала.
Забавлявах се. Прекарах страхотно.
Виж,..
ти си на 17, ако искаш да излизаш, излизай.
Но не се промъквай като крадец.
И като капак на всичко, не ме карай да се притеснявам за тебе.
Сега пък се притесняваш за мене?
Сега, когато съм достатъчно голяма, за да се грижа за себе си? Добре подбран момент, Рой.
Правилата за излизането навън са много прости, Сара.
Искам да знам къде и кога. И те искам вкъщи в прилично време.
- Край на обсъждането.
- Добре, край на обсъждането. Успокой се.
Добре, урок първи. Виждаш ли, хип-хопа е повече от танц.
По-скоро е поведение.
Трябва да се отпуснеш, за да го почувстваш и да го оставиш да потече през теб.
- Добре, просто застани така.
Какво е това? Изведи крака така.
Сложи крака си напред. Добре, разкрачи ги, разкрачи ги.
- Добре ли си?
- Да.
Просто се отпусни. Бъди стабилна, нали?
Ляво, дясно, ляво, дясно, ляво, дясно, ляво, дясно.
Направи това с мен.
На чай ли си седнала?
Ставай.
Tова е. Отпусни се.
Направи го. Седни.
Добре.
Сега просто си вървим. Много е просто. Просто си вървим така.
- Добре, сега опитай. Опитай ти.
- Добре.
Отпусни се. Бъди естествена.
Пет, шест, седем, осем.
Опирай се повече на петите си, вместо на пръстите ти.
Свий коленете, свий коленете. Прегърби се още малко, прегърби се.
Дръж се все едно си мръсна кучка.
Добре, сега гледай. Първо виж, виж.
- Разбра ли?
- Ох, малко е объркващо?
Същия ритъм, но го накъсваш.
Спираш, спираш, спираш.
- Подскочи, подскочи.
- Такава идиотка съм.
Не, не си. Подскочи.
- Сега е добре.
- Почти го направи.
Да, получава се.
Сигурен ли си, че няма проблем, че дойдохме тук?
Ами, сега няма, но ако ще продължаваме,
ще трябва да намерим друго място за тренировки.
Винаги ли си искал да си лекар?
Кой е казал, че искам да съм лекар?
Шелин. Всички.
Ами, да, искам да съм лекар,
но първо трябва да вляза в колеж.
Какъв лекар искаш да станеш?
Педиатър. Обичам децата.
- Имаш ли деца?
- Не. А ти?
Не исках... не се правех на умна, Дерек.
Няма да е за първи път.
Майната ти, аз съм умна и готина.
- Така ли.
- Така.
Tова беше гот. Ще ми го покажеш ли пак?
- Каква беше тая глупост, която показа преди малко?
- "Ронд Дежамбе".
- Балет. Преди танцувах.
- Преди си танцувала?
Преди танцувах. Вече не танцувам и не искам да говоря за това.
Затова ли ми излизаш с това "ронд дежамбе",
защото не искаш да говориш за това?
Не е нещо особено.
Мисля, че е.
Клубът беше толкова страхотен, Линдзи, танците. Ще отида пак.
Ще отидеш ли? Виждала ли си застрелян?
Какво? Не, не съм виждала застрелян.
Боже, аз не се преместих в Босна.
Е, все пак ще се моля за теб.
Господи, Сара, в ненормалното гето си. Забрави за Мак-драйв.
Как ще срещнеш някого?
Всъщност мисля, че срещнах някого.
Запознах се с едно момче и той много готин.
Има ли бели момчета в училището ти?
Не, всъщност няма.
Млъкни! Погледни ме. Искам си парите.
Нямам ги.
Млъкни! Спри да ревеш, бе.
Ще ми платят следващата седмица.
Не ми го каза, докато пушеше.
- Нямам ги!
- Най-добре намери.
- Tова да не е концерт по желание.
- Стига!
Ела тук. Къде отиваш, а?
Кучка!
Не си видяла нищо, затова не казвай нищо... на никого.
Веднъж откраднах едно колело оттук.
- Защо?
- Защото нямах.
- Добра причина.
- Това не е причина,
Преди правех такива неща... диви неща.
- С Maлакай?
- Да.
Не си ви представям заедно. Толкова сте различни.
- Не сме.
- Мисля, че сте.
Хайде бе, Maлакай плаши. Много.
Какво искаш да кажеш? Kaй е жесток, трябва да бъде.
Но все пак има добро сърце. Знам го.
Mоже би само си мислиш, че знаеш.
Maлакай може да не е милото съседче, но той си е мой човек.
Прави разни простотии, когато не съм край него,..
но няма да го зачеркна и да стана като другите.
Значи, не правиш глупости като него, но го подкрепяш, така ли?
- Tова има смисъл. Разбирам.
- Той ми е приятел, Сара.
Не е нужно да разбираш.
Не е нужно да разбираш.
Слушай, аз и той се забъркахме в едни работи преди време... лоши работи.
Разбихме един магазин за алкохол и ограбихме касата.
Някой ни видял и се обадил на полицията.
Едва се измъкнахме.
Ченгетата бяха по петите ни. Разделихме се и избягахме в различни посоки.
Сигурно съм тръгнал в погрешна посока,
защото ченгетата ме хванаха.
Maлакай разби няколко стъкла на коли, разпищя алармите
и прехвърлил жегата от мене върху себе си.
Аз продължих да бягам, a него го хванаха.
Областния прокурор само дето не му предложил Ролс Ройс, за да ме издаде.
Но не ме издал и никога няма да ме издаде.
Веднъж откраднах една шапка, когато бях на 12.
Но мама я намери и ме накара да я върна.
Гангстерката Сара откраднала шапка. Обадете се на ФБР.
Ще ме издадеш ли?
Мисля, че ще изчакам сама да се предадеш.
Разбираш ли се с майка си?
Знаеш, да сте близки и т.н.?
Да. Разбираме се, близки сме и т.н.
- Защо никога не говориш за нея?
-Защото няма какво да кажа.
Защото не говориш за нея.
Какво искаш да направя?
Не знам. Просто кажи нещо за нея.
Никога нищо не си казвала.
Ами, тя е мъртва. Боже, какво искаш да направя?
Да хукна по улиците и да се развикам ли?
- Ако това ще помогне.
Е, няма, така че зарежи.
Не исках да те притискам за майка ти.
Няма нищо. Не се притеснявай.
Разбираш ли се с баща си? Близки и т.н.?
Да, и двамата сме близки. ДНК-то ни е еднакво.
- Какво е това място?
- След няколко месеца
ще бъде за бездомни, но в момента
е само куп стари мебели. Тук работех миналото лято.
Подскок, стъпка, назад. Наистина е просто. Направи го с мене.
- Подскок, стъпка, назад. Разбра ли?
Опитай още веднъж. Добави към следващата част.
Шест, седем, осем.
Стъпка, назад, пауза, завъртане, навън, нагоре, стъпка.
Схвана ли го? Oще веднъж.
Добре, тази част? Все едно се бием, нали?
Като предизвикателство е. Когато стъпя напред,..
трябва да ме накараш да се върна обратно в моето пространство
и аз те карам да се върнеш в твоето. Така.
Назад, напред, назад, напред,
назад, напред, така, почувствай го.
Стъпка, назад, напред, назад.
Чакай, чакай. Замайваш ме. Спри, спри.
Седни, седни. Залепи си задника.
- Направи го.
Добре, добре. Как се справям? Как ми е задника?
Хубав е. Тоест добре е.
Благодаря.
Ти ли си го правила? Хубава е.
На Таниша е.
Tова момиче ще ми плати за дизайнерското училище.
А майка ти?
Тя къде е?
Беше... в затвора за наркотици.
За това, което жените правят за наркотици.
Излезе и изчезна.
Може би ще се върне.
Tака казваше Дерек, когато бяхме малки
и мама Дийн ни ядосваше.
Но той порасна. Надрасна го.
Харесваш Дерек, нали?
Не. Не.
Да! Взех го!
Йо! Какво става? Какво става тук?
- Как...какво става?
Доктор Рейнолдс е в къщата. Нали знаеш какво имам предвид?
- Какво? Какво?
- Виж това. Виж го.
Джорджтаун! Джорджтаун!
- Поздравления.
- Благодаря.
- Наистина страхотно.
- Благодаря ти.
Ще ми кажеш ли къде отиваме?
- Не.
- Защо? Изненада ли е?
Ти си този, който има повод за празнуване.
- Можем да празнуваме заедно.
- Добре.
Имаме си публика.
Бъди с мен.
Боже мой.
Tази дама откачи.
- Знам.
- Наистина си загуби ума.
- Толкова се радвам за теб.
- Благодаря ти.
- Нервен ли си за Джорджтаун?
- Не.
Да.
- Да.
Извинявай. Не мога да вляза.
Какво искаш да кажеш? Водя те тук, на балет.
Знам, но...
Но какво?
Нищо.
- Нищо. Няма значение.
- Хайде.
Мислех, че ще ти хареса.
- Хареса ми.
- Не се държиш така.
Извинявай.
Не искам да си мислиш, че не прекарах добре. Прекарах добре.
Просто...
балета вече не е част от живота ми.
Не разбирам. Какво е станало?
Събуди се една сутрин и реши да пропилееш таланта си ли?
Откъде знаеш, че съм имала талант? Защото ме видя да правя един номер с крак?
Видях израза на лицето ти, когато го направи.
Същия, който видях тази вечер...
щастлив.
Така че, ако ще ми казваш нещо за не-танцуване,
поне ми кажи нещо истинско.
Ами ако не искам да е истинско?
Искам да се събудя и да видя пак майка си.
Искам нещата да станат пак така, както когато живота ми имаше смисъл.
Но това няма да стане и вината е изцяло моя.
- Изцяло.
- Каква е вината ти?
Майка ми, злополуката, фактът, че тя е мъртва.
Беше остъргана от една магистрала, заради мен,
заради тъпото ми прослушване.
Защото тя бързаше, защото аз я накарах да обещае, че ще дойде.
A когато ме извикаха, бях бясна, защото...
имах нужда тя да е там, а тя не беше.
Тя е умирала, докато аз танцувах, а аз й бях бясна.
И съжалявам. Съжалявам.
- Много съжалявам.
- Слушай.
Не си виновна ти, че тя е умряла...
или че е бързала.
Тя те е обичала. Просто е искала да е при тебе.
Tова го прави толкова лошо. Винаги искаше това, което беше добре за мен.
Исках да бъда прима балерина. Трябваше да бъда.
И не ме интересуваше дали това ще й струва всичките пари или цялото свободно време.
Глупавото ми прослушване и глупавата ми мечта я убиха.
A тя само искаше мечтата ми да се сбъдне.
Обзалагам се, че още би искала да се сбъдне.
Не би искала да се откажеш.
Знам. Просто... Не мисля, че мога да го направя без нея.
Какво искаш?
Искаш ли да го направиш,Сара?
Имам пред вид ти.
Искаш ли "Джулиърд"?
- Да.
- Добре.
Tогава, зависи от теб.
Ти си тази, която ще трябва да го направи.
Ти си тази, която ще трябва да направи мечтата истина.
Ще се видим ли утре?
Да.
Обещавам да нямам нервен срив.
Лека нощ.
Лека нощ.
Обадих се на Джулиърд за молба.
Следващия месец в Чикаго ще има прослушване.
Следващия месец. Страхотно.
Не съм във форма и боли.
Ако на това му викаш "не във форма",
какво трябва, за да си във форма?
- Тренировка.
- Добре, потичай из стаята.
Направя няколко лицеви. Аз ще седна тук и ще гледам.
Аз не влизам така във форма.
- Разтягай.
Tова е. Сега раменете надолу.
В същото време вдигни бедрото нагоре.
Разтегни към пръстите.
Не чакай.
И завърши.
Добре.
Знаеш ли, добре съм с балетната част,
но ми трябва помощ със свободната програма.
- К'во става?
С кого говори Снуки?
Не знам. Нещо с крака.
Мисля, че някой се е поувлякъл. Hазад.
Никой не те гледа, освен мен.
Да, никой не гледа.
Хайде. Трябва да те приготвя за "Джулиърд".
Давай Дерек! Давай Дерек! Давай Дерек!
Давай, давай, давай, момиче!
Гледай как ще скашкам това лайно.
Ти не изглеждаш така добре с него, както тя.
Tова е масло. Ти си мляко.
Няма смисъл да ги смесваш.
Какво става?
Танцуваме си.
И какво, задника й просто си падна в ръцете ти ли?
Не, беше... Ти танцуваше със Снуки, аз със Ники.
Музиката си вървеше и...
Мислех, че се забавляваме.
Моля те, приятелко не започвай нищо.
Виж. Между мен и Ники вече няма нищо.
Не исках да те нараня.
Сара, не бих направил нищо, за да те нараня.
Съжалявам.
Наистина съжалявам.
- Искаш ли да си тръгваме?
- Да.
Хайде. Да вървим.
Tук е. Живея тук.
Tова е музикалната стая на баща ми.
- Той свири на тромпет.
- Сериозно.
Доста е добър, ако обичаш джаз.
Не.
Има хубава стерео уредба, но е повредена.
A това е дневната ни.
- Нищо особено.
- Добре е.
Баща ми ще го оправи. Вътре е малко разхвърляно.
- Искаш ли да видиш стаята ми?
- Да.
- Ето я. Спя на дивана.
Отдолу има легло, но е заяло
и баща ми казва, че ще го оправи, но не знам.
Той е на работа в момента.
Няма... да си дойде цяла нощ.
Да,
И аз щях да спя на бюфета, ако имах шестима братя, с които да деля стаята.
Какво става, момчета?
- Виж го тоя гвоздей.
- К'во става, човече?
Как си, човече?
К'во става, скъпа?
Не любов, без любов.
Чух, че си движил в нови кръгове. Какво става?
- Ти да не се занимаваш с бялото момиче?
Затова ли нямаш повече време за приятелите? Tвърде си зает?
Твърде зает със Снежанка. Ако е такъв случая, най-добре си пази гърба.
Защото белите жени носят само неприятности.
Tова не са белите жени, човече. Tова са жените.
- Tова са твоите жени.
- Йо, ще видим ли...
мацките от "Уестсайд"?
- Идваш ли?
- По дяволите, не.
Не е заради мацки. Знам за какво е.
Онези глупаци дето ги смачкахме в "Степс" се бутаха в територията ми миналата седмица.
- Ще се разправя с тях сам.
- Щом се измъкнеш от тази част на града,..
ще те гепят.
- Могат да се пробват. Нося си желязото.
Само ще създадеш излишни осакатявания, човече.
Tова е живота на черните...
лудост и хулиганство.
- От къде знаеш?
Тъкмо излезе от изправителния дом, и вече говориш за още неприятности?
Tова не е забавно.
Държиш се, като че вече не знаеш кой си, Дерек.
И какво става навън с останалите около теб?
Аз съм още от квартала, но ти?
Май това става, когато бяло момиче ти влезе в главата.
- Или в панталоните.
- Млъквай, Лип.
Извинявай.
Аз знам какво е отвън. Няма да ти хареса,..
но ти си твърде зает за да го видиш.
Получих малко помощ, за да си стъпя на краката, нали?
Ей, к'во става?
Какво беше това по дяволите?
Опитвах се да блокирам топката.
Тъпа кучка!
Добър удар, Сара!
Разкарай се! Край! Ники, назад!
- Да, да!
- Харесва ми!
Каква е тая гадост?
- Maлакай? Добре ли си?
- Да, да, човече.
Някой улучен ли е?
Не е свършило, кучко.
Даже не знам защо започна, кучко.
Защото си все на пътя ми.
На пътя ти съм само когато става дума за Дерек. За това е, нали?
Не, заради тебе е. Бяло момиче като тебе.
Промъкват се, крадат мъжете ни.
Като че света не е достатъчен, та трябва да завладявате и нашия.
Все едно, Ники. Дерек и аз се харесваме
и ако имаш проблем с това, майната ти.
Аз ще отворя.
Да, идвам.
- Здрасти.
- Мамка му!
- Добре съм.
- Чакай. Дай да видя.
Наистина съм добре. Добре съм.
Какво е направила?
Сега наистина не е подходящ момент да говорим
- Добре. Ще ти се обадя.
Дай да видя.
- Ето.
- Боже, смъди.
Да, но няма да даде на лицето ти да се подуе.
Дръж. Тук. Дръж го тук.
Какво ще правиш?
Време за разплата. С мен ли си, или не си.
Независимо дали си мой човек, или не. Просто е.
Пичове, пламнахме ей там отвън.
Говоря сериозно. Видя ли ни, човече?
Виждаш ли ни? Говорим.
Както и да е. Пламнахме.
- O, човече, хайде, човече!
- Taя работа не е смешна, човече.
- Адски си прав, не е смешно.
- Мислех, че ти харесва.
Tова е специалността ти, нали? Да пълзиш по пода като кучка.
Tова беше рефлекторно действие в момент на раздразнение.
Ти просто си избухлив грубиян и разваляш компанията.
- Тръгвам си. Готов ли си?
- Не, не е готов.
Говори с мен. Това е "A" и "Б" разговор.
- Трябва ли да тръгваш? Отивай тогава.
- Майната ти!
- Кучка, ще...
- Какъв, по дяволите, ти е проблема?
Ще заемеш страната на тази кучка и няма да направиш нищо за мен?
- Защото грешиш, Maлакай.
- Не, ти грешиш.
Ти грешиш. Вече не струваш пукната пара.
Махай се от очите ми, колежанче, и вземи тая шофьорска курва със себе си.
Скъпи, синята му пижама е на дъното на чантата.
Ако е студено като днес, сложи му я.
Какво правите всички с племенника ми? Хайде.
Ето. Няма нищо. Няма нищо.
- Какво му е?
- He те познава, Keни.
Аз съм му баща, познава ме. Какво да правя?
- Минавай по-често.
- Виж, не мога да говоря с тебе.
А аз не мога да разчитам на тебе.
С какво мислиш, че изхранвам това дете, с въздух ли?
Той има потребности, Keни, и те изискват пари.
- Почна се.
- И ще продължим,
докато не получа от тебе това, което трябва, за да отглеждам сина ти.
Правя всичко по силите си.
Мислиш ли, че майки ти е от помощ?
Просто се опитвам да се оправя с тая гадост. Не съм молил за това.
Какво? А да не би аз да съм?
Качих се върху себе си и забременях?
Искаш ли да го заведа у майка ми?
Аз ще го заведа. Приготви нещата. Приготви ги!
O, не. Тази вечер няма да ходиш никъде със сина ми.
Не в това състояние и не с това поведение.
Знаеш ли какво? Добре. Tогава няма да го водя. Изчезвам оттук.
Давай, тръгвай си. В това те бива!
Сина ти не е видял друго, освен гърба ти, откакто се е родил!
Шауана Кларк.
Шауана Кларк.
Искаш ли да го взема?
Не.
Tравис, ела тук. Ела тук, Tравис.
Tравис, остави това.
Извинете. Тук съм от час и половина.
Ще мога ли скоро да се видя с лекар?
Вече ви казах, че ще ви приемем щом можем.
Часът ми беше преди един час. Дойдох по-рано.
Правим всичко възможно. Имаме много хора.
Има ли някой друг, с който да мога да говоря?
Глупачка. Трябва да й вися над главата,..
за да съм сигурна, че ще напише името ти в проклетия списък.
Tъпа кучка.
Добре. Добре.
- Ще ги вдигна.
Знам. Знам. Знам. Знам.
Значи баща ти разбра за боя в салона.
- Да.
- Сигурно мисли, че вината е на Дерек.
Не, обясних му за Ники.
Значи си го приписала на нея.
Тя започна. Казах ти какво каза.
Mоже да не е трябвало да ти сменя физиономията,..
но е имала причина да ти каже онези неща.
Чакай малко. Съгласна ли си с нея?
Ти и Дерек се държите, като че хората не се притесняват да ви виждат заедно.
Като че не ги обижда това, че ви виждат.
Харесваме се.
Какво толкова? Става дума за него и мен, не за нас и другите.
Черните хора, Сара. Черните жени.
Дерек е нещо специално.
Той е умен. Мотивиран е. Сериозен е.
Той няма да направи деца и да не се грижи за тях,..
или да тича из улиците, за да си обърква живота.
Ще направи нещо стойностно. И ти се появяваш...
бяла, и трябва да си... и вземаш един от малкото...
свестни мъже, останали след затвора и наркотиците.
Tова имаше предвид Ники за теб в нашия свят.
Има само един свят, Шенил.
Tака ви учат. Ние знаем друго.
Не разбирам. Мислех, че сме приятелки.
Искаш да си приятелка? Не бъди тук, защото така се налага.
Отвори красивите си кафяви очи и се огледай.
Извинете.
Хайде, Сара, това е за прослушването ти.
Хайде. Не, не, не. Не го нападаш.
Не го чувстваш, нали? Хайде.
Следващия път ще го направя.
Нямаш време. Трябва да го направиш сега.
- Не мога да работя така.
- Как?
Така, като ми заповядваш.
Добре. Да направим почивка.
Съжалявам. Просто прослушването е следващата седмица
и всичко е толкова объркано в училище.
Не знам. Чувствам се малко странно.
Всичко ще бъде наред.
Чувствам го.
Избра ли си вече рокля?
Рокля?
Да. Нали знаеш, момичетата понякога ги носят.
"Степс". Нощта на влюбените.
Само за двойки, събота вечер.
Вече говорихме за това, помниш ли?
Да.
Говорихме, но не знам дали решихме.
Добре, това е "Степс". Какво толкова има да решаваш?
Не знам. Просто си мислех, че с боя и...
че може би ще трябва да спрем за малко.
Какво?
Какво говориш?
Да не каза, че не искаш да си с мен?
Не искаш да те виждат с мен? Така ли?
Само казвам, че съм объркана. Това е.
Объркана за какво? За мен ли?
Малко.
Не знам. Да... не... може би.
Mоже би?
Чакай. Какво? За "Степс" и за училище ли говорим
или говорим за плод-зеленчука, тротоара и музеите?
Направи малка разбивка, защото нещо не разбирам.
Кога можем да сме заедно? Да ни виждат заедно?
Защо полудя? Просто бях откровена.
Никой не иска да ни вижда заедно.
Прекарваме повече време в защитаване на връзката си, отколкото един с друг.
Просто е... толкова трудно.
Всичко ли трябва да е лесно? Tова е историята на твоя живот, не на моя.
Нищо не знаеш за живота ми.
Знам, че когато нещата станат напечени, се покриваш.
Точно както си направила с балета, когато майка ти е умряла.
Нищо не знаеш за майка ми! Как смееш да говориш за нея!
Боже!
Извинявай.
Не трябваше да го казвам.
Просто...
всичко това малко ме изненада.
Просто... по дяволите! Ти не искаш да си с мен.
Това ли искаше да кажеш?
Че не искаш да си с мен?
Не, не това.
Опитвам се да ти кажа как се чувствам, a ти го приемаш навътре.
Нека ти кажа нещо, Сарa.
Ударих най-добрия си приятел заради теб.
Имам проблеми с хората, които познавам цял живот,
хората, които обичам и които ме обичат, за да съм с теб.
Казвах си, че сме заедно в това.
Така че не ми пробутвай тия за „нищо лично". Не искам да слушам.
Добре. Ако толкова много обърквам живота ти,
тогава може би не трябва да сме заедно.
Знаеш ли какво? Нямам нужда от тия глупости.
Даже не знам защо се впрягам толкова.
Аз съм аут.
Да върви по дяволите.
Tи върви по дяволите.
- Ей, човече.
Знаеш ли, за онази вечер. Не искам да...
Не се притеснявай, човече. Челюстта ми не е от стъкло.
Кръвта е по-силна от блондинките, нали?
И какво, искаш ме обратно в събота?
Дерек... нямам никой друг, човече.
- Имаш Лип.
- Лип?
Човече, тоя глупак че остави да ме убият, човече.
Не, трябваш ми.
47 улица, под Ел.
Ще се чуем, човече.
Навит ли си?
- Да, навит съм.
- Добре, човече.
Отивам в клас, да получа малко образование като теб.
Добре.
Не исках да те прекъсвам. Само дойдох да ти пожелая успех.
Утре е големият ден, а?
Да.
- Страх ли те е?
- Ужасно.
Имаш ли една минутка за стареца си? Искам да ти покажа нещо.
Разбира се.
Внимавай. Taзи стена е...
още влажна.
Tова е майка ти, когато беше на 19.
Тогава се запознахме.
Знам.
Това е само временно. Малко си пораснала за това легло.
Леглото е хубаво, Рой.
Не исках да обърквам живота ти.
Нито пък този на майка ти.
И не заслужавам втора възможност да ти бъда баща,
но се надявам все пак да ми я дадеш.
Някога...
си мислех, че имам безкрайно много време, за да те опозная
и ти да ме опознаеш.
Но... един ден...
се събуждаш, оглеждаш се...
и това, което виждаш пред теб е...
красиво, надарено момиче.
Млада жена,...
която те мрази.
Не те мразя.
Тя ми липсва.
Много ми липсва.
Боже, всичко е толкова гадно.
Дерек ми е бесен.
Няма да дойде утре.
Искам да дойде.
Имам нужда да дойде.
Искам да има някой, който ме обича.
Аз те обичам.
Защо си толкова тих?
Не ми се говори.
Дерек, трябва да ти кажа нещо.
Казах едно нещо на Сара.
Какво? Какво й каза?
Разни неща.
За това какво е имала предвид Ники за черните мъже и белите жени.
Какво? Какво си казала?
Съжалявам. Аз дори не харесвам Ники.
Повлиях се от отношенията ни с Кени.
Не можеш да диктуваш на сърцето си, Дерек. Не трябва.
Когато обичаш някого, ти го обичаш.
Погледни ме.
Ти поне намери някой, който също да те обича.
Трябва да тръгвам.
Къде отиваш?
Не се бъркай в работите ми, Шелин.
Знам какво иска Maлакай от теб.
Защо те е грижа за него, Дерек?
Опитваш се да се махнеш оттук.
В това няма нищо срамно. Нито пък трябва да се чувстваш гузен.
Става студено. Внеси бебето вътре.
Kaй, опитвах се да те настигна.
Трябва да говоря с тебе.
- Готов ли си?
- Трябва да говоря с тебе.
- Какво има?
- Виж, човече. Няма да дойда с тебе.
Как така няма да дойдеш?
- Знаеш какво имам предвид.
- Да не би да съм си загубил времето като съм дошъл?
Tова са глупости, Kaй. Това са опасни глупости.
Откажи се, човече. Хайде. Ще дойда с тебе ако се прибереш вкъщи.
Да се прибера вкъщи? Махай се от очите ми страхлива кучка.
Ти си този, на който не му стиска да се махне от тая гадост.
Трябваше да завлека задника ти в затвора заедно с мен, човече.
Но не го направи, за това не трябва да се качваш в тази кола.
Maлакай, по-умен си от тия глупости.
Знам какво можеш да станеш. Знам на какво си способен.
Нека просто да продължим.
Да продължим към какво? Аз не съм ти, Дерек.
Не мога да правя друго.
Не мога да отида в Джорджтаун с такава диплома,
да оперирам хора, да правя мозъчни операции
или каквото там ще правиш.
- Можеш, човече.
- Щом аз мога, и ти можеш.
- Имам само уважението си.
И трябва да се погрижа за него.
Искаш да се разкараш, нали? Добре.
Но можеш да ми цунеш задника с тия глупости за бъдещето.
Знам кой съм... сега.
Kaй, човече, чакай, бе човече.
Да вървим, човече.
Сара?
Готова ли си?
Да. Да.
Сара!
Сара Джонсън?
Госпожица Джонсън, срещаме се отново.
Предполагам, че сте приготвили модерно изпълнение.
Да, сър. Имат музиката ми.
Чакайте. Чакайте. Спрете музиката.
Извинете, сър. Не бях готова.
Сега готова ли сте?
Да, сър, готова е!
Извинете, младежо. Tова е прослушване.
Кой го пусна тук?
Как влезе вътре? Той не трябва да е тук.
- Младежо!
- Можеш да го направиш.
- Обърках се. Много е късно.
- Не е много късно.
- Госпожице Джонсън.
- Можеш да го направиш.
- Сара, родена си за това.
- Tози съдия ме мрази.
- Забрави го.
Никой не те гледа освен мен.
Така ли е?
Покажи ми какво можеш.
Госпожице Джонсън, нямаме време за това.
Готова ли сте да продължите?
- Госпожице Джонсън!
- Готова съм.
Да! За това говоря, скъпа.
Вижте, с цялото ми уважение, ако не я приемете, сте луди.
Благодаря ви, сър. Много ви благодаря.
Госпожице Джонсън,..
още не мога да го кажа официално,
но добре дошла в Джулиърд.
Благодаря. Благодаря.
Чух, че си приета в Джулиърд.
Tова е най-страхотното училище на света, нали?
Да, доста е добро.
Знам, че там имат страхотни учители,..
но ако имаш нужда от някои нови движения, нали знаеш, малко цвят,..
знаеш на кого да се обадиш.
Наистина ли?
Да.
- Поздравления!
- Благодаря.
Чакай. Чакай. Чакай. Чакай.
- Кажи, "Благодаря, Снуки.''
- Благодаря, Снуки.
Домъквайте си задниците на дансинга.
Субтитри THIEVERY StudiO