The Ladies Man (2000) Свали субтитрите
По ""Стивънсън"" движението е спокойно.
След 1 0 минути очаквайте поредната справка.
Вие слушате Дабълю Ар Ай Екс - радио номер едно в Чикаго.
Предаването ""Финансови дела"" продължава.
Времето на ""Финансови дела"" с Гил Стюарт почти изтича,
затова да обобщим горещите теми на деня.
Дау Джоунс затваря днес при минус 55.
НАСДАК се покачи със седем пункта. ЕС енд ПИ спадна с четири.
На международния валутен пазар златото рязко поевтиня,
като с това предизвика смут в банковите среди,
които масово продават авоарите си за сметка на по-търсени позиции.
Аз съм Гил Стюарт - човекът, който се грижи за вашите пари.
Часът е точно два след полунощ, време е за...
Започва ""Мъж на всички жени"" -
верният отговор на романтичните ви терзания. С вас е Леон Фелпс.
МЪЖ НА ВСИЧКИ ЖЕНИ
Ако някой се колебае, нека знае,
че съм експерт по сърдечните дела.
Правил съм любов с много прелестни дами,
от най-долнопробните мацки по автогарите
до най-стилните, най-засукани, най-образовани дами
от безспорното висше общество... на автогарите.
Иначе я карам идеално, ако питате. Гушнал съм си бутилка ""Курвоазие""
и тръпна в очакване на обажданията ви.
Не съм психиатър, нито психолог, но не съм прощавал на никоя мацка,
а това ме прави не просто експерт, а професор по фустогонство.
Ако имате любовни терзания и сте под 50-те,
и не сте нито чалнат, нито грозник, обадете ни се.
Прелестната ми продуцентка Джули Симънс също е тук
и очаква обажданията ви със затаен дъх.
Налага се да изчакате, господине.
Сюзън от Оук Парк, имате ли въпрос към Леон?
Тръгнал си е без дрехи от вас?
- Имаме слушател на линия.
Как я карате? С вас е Леон Фелпс и ""Мъж на всички жени"".
Здравейте.
- Ама това е дама!
Наскоро пристигнах в града и не познавам никого,
а съм и болезнено срамежлива.
- Така и звучите. Има изход.
Помотайте се из някоя автогара, може и в някой боулинг-клуб,
ама без бельо. Действа безотказно. Как само ще почнат да ви се лепят!
Аз лично не бих пропуснал. Ето го и следващия слушател.
Напоследък съм много объркана.
- Не е зле.
Напротив! В момента имам връзка, но не знам дали това е истинската.
Как да позная дали съм влюбена?
- Много просто.
Щом сте истински влюбена, няма как да не го усетите в гащичките.
Освен, разбира се, ако не носите гащички.
Говоря ви за истинската любов.
- Именно. Дано съм ви бил полезен.
Следващият слушател е на линия.
- Налага се да изчакате.
Мислете каквото си искате, но хламидията е вид супа.
Не виждам защо спорите, виждал съм я по магазините.
Знам, че това е венерическа болест.
- Хич не ми дреме, че сте лекар.
Обещавам ви, без цинизми.
- Просто си мушкате палеца,
най-добре и двата, за по-сигурно.
Може и да понамирисва след това, няма страшно, вземете душ.
Твой ред е, слушателю.
Никой не разбра откъде се появи, но звездата на Леон изгря
на стълбите на един замък. Господарят бе велик мъж,
обградил се с най-големите прелести на света.
Той можеше да притежава каквото пожелае, освен... син.
Младият Леон израсна в този свят като един от тях.
В тази топла семейна атмосфера, той се превърна в изискан момък.
И научи всичко, което един младеж трябва да знае за стереото и...
... любовта.
В това вълшебно кралство, кралят споделяше всичко с него.
Само едно-единствено нещо оставаше неприкосновено.
Но Леон си е Леон, и не щеш ли, дойде денят,
в който пътищата на милостивия благодетел и на Леон се разделиха.
Той бе захвърлен на произвола на съдбата, също като Мойсей.
Никак не му беше лесно на малкия. Но той се справи... както винаги.
Не защото бе умен или богат. А защото...
... дамите са луди по Леон Фелпс.
Как го прави ли? Най-добре попитайте самия него.
Защо всеки път като вляза, разправяш тая история?
Все някой не е чувал за теб.
- Тук присъстващите ме знаят.
Как мина предаването ти?
- Все същият гений съм си.
Все същите гневни слушателски обаждания и заплахи от шефовете.
Но на всеки сто има един, на когото помагам. Не е ли така, Ръждивецо?
Да, без ничия помощ Леон спаси втория и четвъртия ми брак.
Самият той ме научи, че не трябва да се срамувам от тялото си.
Благодаря ти, Кенди. Аз помагам на хората, това ми е работата.
Аз съм като майка Тереза... по легловите въпроси.
Запомни, Джули, ти си в светът на Леон Фелпс.
Всичко ще се нареди.
Време е да научиш, че в живота има и по-важни неща от работата.
Мартини с лимон.
Извини ме, сега ще ти демонстрирам как се хващат рибки за вкъщи.
Схващам намека. Изчезвам.
- Знам, че ти е тежко.
Някога ще дойде и нашият ред. Ние с теб сме напълно еднакви.
Чао, Ръждивецо. Чао, Лестър.
До утре, Леон.
Това беше Джули Симънс. Питате се какво търси тук момиче като нея?
Това се питах и аз онази вечер преди 2 години.
Бърбън без лед.
Нека ви помогна. Готово.
Може ли да ви задам един въпрос?
Баща ви да не е крадец на месо?
Защото ми се струва, че някой ви е набутал в тая дълга рокля,
за да скрие някое парче шунка.
И то се случи. Тя се разсмя. Продължи да се смее като обезумяла.
Цяла нощ си приказваха и се смяха.
Леон не се прибра с нея, но прибра визитната й картичка.
Каза, че работела в някакво радио и че той трябва да работи с нея.
Това стана преди 2 години. Тя ската булчинската рокля
за някой друг ден.
Лестър, защо не млъкнеш за малко? Трябва да се концентрирам.
Тя не е лъжица за твойта уста.
- Напротив, мон ами.
Гледай как се действа.
Ще й пусна нещо супер сваляческо,
от рода на:
""Ей, сладурче, да те черпя един сандвич с риба?""
После ще й прошепна нежни слова, от рода на:
""Ще ти гризна аз дупенцето.""
И като капак на офертата, ще й дам представа за стоката.
Ще свалиш ти тая хубавица, като цъфнат налъмите.
Готви се да го видиш с очите си, мой човек.
Ей, сладурче...
Да те питам нещо...
- Мина ми една идея, отворко.
Съпругът ми го няма. Защо не идем у нас?
Не щеш ли поне един сандвич с риба?
Ама колата ми я хвана липсата...
- Млъквай!
Ще си хванем автобусчето...
А така...
Скъпа, отвори вратата.
Бърни, ти ли си?
- Не е водопроводчикът.
Ей сегичка идвам.
Няма да познаеш какво стана. Тъкмо почиствах килера,
беше толкова претъпкан, че като отворих вратата...
И направо... Само не отваряй вратата.
Защото ако знаеш какво ме заля от глава до пети...
Да не си с мъж?
Недей, недей...
Скъпа, беше много гот, но трябва да тръгвам.
ПРИЯТЕН ДЕН
Събудете се, часът е 2:30 след полунощ.
Да видим кой е на линия. Ти си, слушателю.
Ало? В ефир ли съм?
- И още как, какво ще ме питате?
Вижте, никога не съм се обаждал на предаване като това...
... но съм много зле и се надявах да ми съдействате.
Да видим какво можем да направим.
Снощи се прибирам вкъщи... И какво да ви кажа...
Жена ми беше на калъп с друг!
А съм женен от седем години.
Дотук добре.
- Не, не е добре. Аз го видях.
Тичаше по улицата и имаше една от тия усмихнати татуировки
на... отзад на...
Ще прекъснем за малко.
Ще продължим с отговор на въпроса: ""Коя е любимата ви дупка?""
Благодаря ви за обаждането.
Няма какво да обсъждаме. Дойдох, само да си взема...
Барни!
Не е каквото си мислиш.
Браво на теб, Леон. За малко да ти повярвам.
Казвам ти, мадамите са луди по мен.
Какви мадами? Защо смяташ, че трябва да спиш с всички подред?
Някога правила ли си секс?
- Да, Леон, случвало се е.
Значи ме разбираш чудесно.
Нямам думи. Точно заради тия приказки ще те изхвърлят...
Г-н Кент?
- Да бе.
Май сте в блестящо настроение днес.
- Не предполагах, че ми личи.
Получих писмо от Комисията по ефира и както предполагате,
съм предоволен и щастлив.
- Какво имате предвид?
Приятелчето ви с мръсната устичка винаги ми е бил трън в очите.
Той е непрофесионалист и пие по време на работа.
Понякога си пийва по една глътчица, но...
Отдавна щях да съм го уволнил, ако отгоре не го толерираха.
Не знам какво толкова вижда собственичката в него.
Затова се обърнах право към Комисията.
И ако Леон изтърве само една мръсна думичка и глобят радиото,
ще го уволня.
От седмици не сме имали оплаквания. Леон отдавна си мери приказките.
Нима?
Проблемът е, че във вашия случай
страдате от ""хомо-еректус"",
което означава, че патката ви се влияе не от намесата на жена,
а на мъж.
Знае ли човек... От комисията не винаги слушат предаванията.
Наистина ли?
- Не.
Слушат ни през цялото време. Вероятно и точно сега.
Кент Тъпака ни е на гости. Казвай как я караш.
Тръгва си, има нещо да свърши, аз обаче постоянно си свършвам тук.
Следва кратка пауза.
Не се оставяй да те разстройва. Той просто ти завижда.
Този път не се шегува.
Радиостанцията няма да плаща глобите ти.
Ето какво ще направим. Имаме още три минути до края.
Пусни малко музика, никакви обаждания.
И до утре на Тъпака ще му е минало.
Обещаваш ли?
- Стига бе, Джули.
И на мен ако ми нямаш доверие...
Цункай ме.
Как я карате? Тук е Леон и ""Мъж на всички жени"".
Пред мен стои полупразна бутилка, което значи, че времето ни изтича.
Но преди да се разделим, нека споделя с вас още една мисъл.
Това е нещичко, което написах. И така...
""Какво представлява любовта? Какъв е тоз копнеж за взаимност?
Нима не е най-сладкото цвете?
Нима това най-сладко цвете няма изтънчения аромат на диамант?
Нима вятърът бяга от боклуците?
Не е ли любовта онова неочаквано неочакване, което никой не очаква?
Имате ли си някой до вас? Не се съмнявайте в любовта.
Хванете ръката на любимия си. Освободете напрежението в себе си.
Добре ме чухте, освободете го.
С шепот укротете необятния космос.
Раят ще е ваш с тази проява на нежност.
Не се свенете, съблечете всичките си дрехи
и го направете отзад.""
Автор Леон Фелпс.
Добро хвърляне.
Искам да ти благодаря, че застана на моя страна.
Ти винаги си на моя страна.
Ти си направо върхът.
- Благодаря ти, но...
Могат да ми причиняват каквото си искат, могат да ме уволняват,
да ме наричат както си искат,
да ме накарат да падна на колене и да се моля за работата си,
но не могат да ми отнемат
едното голо достойнство.
Това е моята фамозна яхта.
Или както обичам да я наричам - личното ми светилище.
Не е яхта, щом имаш пощенска кутия. По-скоро е къмпинг в морето.
И така да е...
За мен си е арена на чудесата, защото тук става какво ли не.
Какво чудо се случи само на фотьойла, който докосваш...
Какво чудо сътворих в онова кошче, ако знаеш...
После трябваше да почиствам чудесиите от тази завеса, но...
Бая нещо си беше.
Хайде, да те сложим в леглото.
- Не, г-жо полицай.
Да видя дали ще успея да те пренеса.
Извинявай, Джули.
- Фиркан си.
Обикновено не се наливам като днес.
Съжалявам, че ни уволниха. Ти заслужаваш много повече.
Трябва да работиш с някой професионалист.
Г-жо Робинсън, да не се опитвате да ме прелъстите?
Не.
Стига ми да погледна наоколо
и се чудя защо въобще някой ще се опитва да те прелъстява.
Голяма дивотия.
Не може да е истина.
""Лосион за задник с вкус на пиня колада""?
Откъде намираш тия работи?
- От универсалните магазини главно.
Защо ти е водно легло, като живееш на яхта?
Правя вълнички за моите женички.
Ела, скъпа, водата е супер.
Джули, ще го направим ли?
Не, няма.
На стари години ще си жалка картинка, Леон.
Къде отиваш?
- Вкъщи. Утре ще си търсим работа.
Усмихнато лице, татуировка.
""Жертвите на усмихнатия задник"".
""Виждали ли сте този задник""?
""Добре дошли в ЖУЗ - Жертвите на усмихнатия задник.""
""Ще си отмъстим"".
Нека ви запозная с концепцията ни.
Пускаме музиката на големите в рока и джаза - Ения, Яни, Теш.
Не знам дали сте чували и за Селин Дион.
Не, коя е тя?
Чувал съм за вас, но да си призная, не съм запознат с предаването ви.
Вече гледам да си лягам рано.
Носите ли запис?
- Боя се, че не...
Всъщност да. Ще получите представа какъв би могъл да е приносът ни.
Чудесно, да видим сега.
От медицинска гледна точка да се чукаш ""кучешката""...
В началото сме нахвърляли това-онова, защо не го превъртите?
Само ""кучешката"" ще ви оправи вас.
Още не се е превъртяло, дайте нататък.
Извинете, продължаваме с ""кучешката""...
И това може да превъртите.
И са ви ритнали в скротума... Или както казват
в медицинските среди - право в топките.
И това може да го превъртите.
Или по научному, му викат ""в задния двор"".
Малко го превъртете.
Но това е единственият ни запис. За къде сме без запис?
Хората ни гледат. Това не ти е...
Г-це Симънс?
- Да.
Чудесно наистина.
- Благодаря ви.
И... г-н Фелпс.
- Аз съм.
Понастоящем печатат автобиографията ми в ""Кинко"".
Добре си вършат работата там.
Виждам, че под ""интереси"" сте вписали ""опресняване""?
""Опрашване"".
- Ясно.
Освен това харесвам и тенис.
- Много добре.
Е, днес може би е щастливият ви ден.
Сутрешната ни водеща напусна и някой трябва да запълни дупката.
Няма проблем. Бива ме да запълвам дупки.
Наистина, правили сте го и преди?
- Тази сутрин.
Фантастично. Получавате работата.
Наистина ли?
- Абсолютно.
Добре дошли в Дабълю Пи Джей Ти.
Как я карате? Започва ""Мъж..."" ""Господ, нашият Спасител"".
Доколкото разбирам сте монахиня?
- Така е.
Готино! И от колко време сте монахиня?
Вече 30 години.
- Поздравления!
Благодарение на работата си обикаляте цял свят, така ли е?
Да, а не след дълго отново напускам страната,
за да заема мисионерска позиция.
Бихте ли повторили?
- Ще заема тази позиция
и вероятно ще се задържа доста на нея.
Много интересно.
А къде точно ще заемете тази...
- Мисионерска позиция? В Банкок.
Страхотно, но защо не поговорим за нещо друго?
Банкок е прекрасен.
Нямам търпение да му се наситя.
Но понякога става доста влажно, горещо и влажно.
Познали ли сте прелестите на непознатото?
Да, веднъж през 80-те, но не ми хареса.
Как намирате мисионерската работа? Познали ли сте насладите й?
СЛАВА НА ИСУС
Добре де, ще ви разкажа. Всичко започна така.
Бях с две момичета и си правихме тройка.
Неочаквано влезе майката с камера и я закрепи на триножника.
Естественото продължение беше ""мисионерската"".
Пука ми на жилетката!
Следващото радио ни чака.
- Няма следващо радио.
Грешиш, Джули, остава ни радиостанцията в Уилмет.
Може и да се наложи да осъзнаеш, че вече няма да работим в радио.
Ето тук грешиш, все ще се оправим, повярвай ми.
Последния път, когато ти повярвах, каза на всички да се чукат отзад.
Нямаше как да предвидя, че ще стане така.
Обади ми се, като слезеш на земята.
Не му бери грижа, Джули, аз съм човек на действията.
Имам план как да оправя всичко. Само едно нещо може да се направи.
Ще ида да правя секс и ще чакам нещо да изскочи от небитието.
Всичко ще се нареди, ще видиш. Все нещо ще изскочи.
Ура! Ура!
Имате поща!
- Време му беше да изскочи нещото.
Мразя го тоя.
Как я караш бе?
Тъкмо изклатих една мацка.
Виж само! Имаш телеграма от Джими Уокър.
При това експресна. ""Скъпи Леон. Точка.
70-те са минало. Точка.""
Дай да видя.
Ето ти... Май изпускам цялата ти поща.
Явно съм непохватен пощальон.
- Много лош пощальон си ти.
Освен това не е от Джими Уокър.
Я да видим сега. Сметка за газта,
сметка за яхтата, сметка за електричество.
Какво ли е това?
От някоя мацка е.
""Скъпи Леон, знам, че мина...""
""Когато опря гърба ми на пералната машина"".
""... пари"".
Точно това е.
""Скъпи Леон, знам, че мина доста време от онази съдбовна нощ,
когато пътищата ни се разделиха, но още помня хубавите ни мигове.
Усещането на кожата ти до моята,
когато опря гърба ми на пералнята.
Помня, че ми каза, че аз съм истинската ти любов.
Времето не е променило нищо. Желая те повече от всякога.
Имам и достатъчно пари, за да започнем наново.
Върни се при мен, чакам те. Винаги съм мислила за себе си
по начина, по който ти ме описваше. Като твоята много специална...
Сладурана.""
Значи това бил отговорът на всичките ти проблеми?
Коя е тя?
- Не знам.
Както виждаш, не се е подписала с името си,
вероятно защото е смятала, че знам коя е.
А аз знам единствено, че проблемите ми са решени.
Само ако си намериш работа като всички нормални хора.
И как да стане според теб? Обиколихме всички радиостанции.
Не всички. Все още мога да изкопча някоя услуга...
... от Сайръс.
- Сайръс Кънингам?
Оня, дето те заряза? Оня с 7-сантиметровия пенис?
Няма да позволя да му се молиш на оня идиот,
само защото заради мен ни уволниха?
Решението на всичките ни беди е това писмо на богаташката.
Това е любовно писмо, а не билет от лотарията.
Тази жена те е обичала, а ти си я наричал гальовно...
Наричал си я...
- Сладурано, може ли още вафлички?
Та какво ми разправяше, сладурано?
Извинете ме за...
Да не съм сбъркал адреса? Аз просто...
Ама че си огромен.
- Добре знаем кой си, Барни.
Ще останеш доволен, че дойде.
- Какво е това тук?
Тези хора са преживели същото.
- Здравей, Барни.
Техният живот също е бил разрушен при вида на задника на онзи човек.
Хванах мистериозния татуиран човек и жена ми в леглото
през юли, 1 992 г.
През пролетта на ""89-а.
Декември, 1 994 г.
Ноември, 95-а. И април, 96-а.
И отново през юни, 96-а
и още 2 пъти на 1 5 януари, 1 997 г.
И още три пъти през пролетта на 1 999 г.
Това е Хал. Не прави резки движения около него.
Ами ти? Каква е твоята история?
- Стана през април, 1 990 г.
Тренирах за олимпийския отбор. Борба в древногръцко-римски стил.
Бракът ни не беше образцов. Може би не съм я разбирал напълно,
но и тя определено не разбра страстта ми към борбата.
Не разбра защо с Брайън, съотборника ми, тренирахме нонстоп.
Не разбра тръпката, която само един мъж би изпитал,
ако хвърлиш на тепиха здравеняк като Брайън
и той започне да се гърчи и да квичи като същинско прасенце.
Една нощ отидох да тренирам у Брайън.
Като се прибрах, жена ми гледаше с един отнесен поглед,
а през отворения прозорец забелязах нашият човек да бяга през паркинга.
Щях да хукна след него, но бях каталясал...
... след тренировката.
Разбрах, че не съм единствен и сформирах тази групировка.
Работата е, че може и да не знаем името му, но сме по петите му.
Някой ден ще се издъни...
... а ние ще сме там и ще му откъснем топките.
Извинете, може и да не стигнем чак дотам.
Няма защо да чакаме дълго!
Той вече се издъни, когато избяга от апартамента ми.
Вижте, той е клоун от някой цирк.
Виждали сме му дрехите, от всяка къща бяга по гол задник.
Дрехите не ни подсказват нищо.
- Какво?
Мамка му! Все има начин да хванем този печен женкар.
Господа, пригответе се за ожесточена битка.
Това ще е най-общо територията, която ще претърсваме.
Когато бях войник, доста време прекарах ето в този район.
Наричаха я Азия, но за мен си остава Ум-да-ти-зайде-от-секс.
Ръждивецо, ти си човекът. Ти ще обходиш този район.
Придържай се главно към бардаците.
- Тръгвам.
Ръждивецо, задръж малко.
Пощенското клеймо е от Чикаго.
Дай да видя.
- Значи дамата живее в Чикаго.
Лесна работа, можеш да я откриеш, щом живее тук, нали?
Благодаря ти за въпроса, Кенди. Естествено, че ще я открия,
защото съм си записал имената на най-значимите дами на сърцето ми
в този черен тефтер.
- Я вижте това чудо.
И в добавка съм ви направил копия, които да разгледате.
Това е за теб, Лестър.
- Имаш ли представа коя е тя?
Когато чета това писмо, чувам глас, който свързвам с определено лице.
И уповавайки се на безпогрешната ми памет,
знам, че това е моята специална сладурана.
Леон Фелпс, нещастно ебливо копеле!
- Тереза!
Надявах се отдавна да си хвърлил топа.
Ами не съм!
- Да не очакваш да ти позволя
да си пъхнеш езика в устата ми след цели две години?
И още как! Влез, да пийнем по нещо. Хубава къща!
Защо не ми се обади досега?
- Забраниха ми да разговарям
за сметка на получателя и спрях да ползвам телефона.
Млъквай! Не мога да повярвам.
- Млъквам.
Срещнахме се на хиподрума, ти ми замота главата,
а не след дълго чистехме кенефите в една долнопробна пицария.
Ти ме наричаше твоята сладурана.
Нали уж го бяхме направили в пералното?
Нали ти ми писа да се съберем и да живеем от твоите пари, скъпа?
Недоразуменията са забавни. Сега вече си искам питието.
Само чашата ми липсва.
Да гниеш в Ада дано!
- И първия път те чух.
Дано гориш вечно в Ада. Да изгниеш и да гориш вечно...
... в Ада, ясно де.
- Майка ти е пълна отрепка.
Няма защо да намесваш и майка ми.
Откачен паток, квакай до пукване.
Здрасти, Сандра. Аз съм, Леон.
Ей, Марджи, как я караш? Радвам се да те видя.
Знам, че бързаш, ама ти ли написа това писмо?
Не? И да се забавляваш довечера.
Пусни й Ал Грийн и я шляпкай по дупето, много й харесва.
Как я караш, Евелин? Спомних си...
Това вече не беше хубаво.
Как сте всички в Чикаго? Ако сте богата и съм ви изклатил,
нека се видим пред щанда на ""Начо"".
А също, ако сте богата и искате да ви изклатя,
нека се видим пред щанда на ""Начо"".
Ама че дупка е това.
Няма нужда да седиш цяла нощ, просто се запознай с Леон.
Леон, това е Сайръс...
- Сайръс Кънингам.
Този, дето те заряза.
- Смятах те за по-висок.
Но с тия обувки и тая прическа компенсираш.
Обещах да се запозная с приятелчето ти, както и стана,
но очевидно не си пораснала след малкото ни недоразумение.
Защо не ме изслушаш?
- Ние се справяме отлично
без разни неудачници и женички, които искат да се мерят с големите.
Я не говори на Джули по тоя начин.
Моля?! Какво каза, дребен?
- Не й говори по тоя начин.
Не ми се перчи пред твоите агенти.
Не се заблуждавай от вида ми, аз съм от улицата.
Аз все още живея на улицата, дори понякога се будя на улицата.
Господа, в бара ми боят е забранен.
- Може и вън да излезем.
Виж, май нещо не се разбрахме както трябва.
Станалото - станало.
- Мен ме устройва.
Да ти предложа мариновани бутчета?
Не, благодаря.
- Хайде бе, отворко!
Нали уж...
... беше момче от улицата, брато?
От Джули знам, че на времето Сайръс не отбирал от много неща.
Стана интересно.
- Няма такова нещо, ясно?
Израснал съм с тия бутчета, мога да ги ям.
Щом толкова настояваш.
Ще ви хвърля в оркестъра, теб и нахаканите ти приятелчета.
Ще си го нарежа и ще си го хапна като едното нищо.
Да не мислиш, че ще припадна, само че...
Искаш ли и мариновани яйца?
- Аз няма да откажа.
Нали вече хапнах? Може да опитам едно.
Вижте, ядат от храната на бара!
Давай, брато, кльопачката е безплатна.
И дим да те няма.
- На ти яйца сега.
Какво ще кажете за малко стриди?
- Уха, стриди!
Направо са върхът!
- Давай, сега ще им видим сметката.
Виж ги само, съвсем пресни са.
Не съм ял такива от вчера.
Пикантни бели бъбреци.
Това пък откъде го изнамери?
Вижте, имат си по две топки.
И влизат където им е мястото.
Да му се не види.
Яжте колкото искате.
Харесва ли ви, момчета?
Само това ли беше? Ял съм къде-къде по-екзотична храна.
Какво ще кажеш за едно екстремно предложение?
Пресни трътки?
На практика никой не ги яде вече.
- Не ги виждам и в менюто.
Бива си ги.
- И още как!
Мои са!
- Няма да стане.
Мои са!
- Не ги пипай!
Не се бийте точно заради това.
Хапни де.
На ти трътки сега!
Много върви с лютив сос.
Изядох ги.
- Няма две мнения.
Изядох ги.
- Гордея се с теб, да знаеш.
Това бяха лайна.
- Какво?!
Нагълта се с истински лайна.
Защо сте ги затворили в буркани бе?
Това е най-забавната ни идея досега!
Вие сте за лудницата.
- Досега никой не се беше хващал.
Голям удар направихме.
Това беше последният ни шанс да си намерим работа.
Но беше гот, много гот.
Просто не бих му позволил да говори така на моята Джули.
Извинете ме, отивам до тоалетната да повърна белите бъбреци.
Господа, отдавна чакаме този миг.
Този ""мъж на всички жени""
си въобразява, че може да ни отнеме най-скъпото нещо.
Опита се да отнеме мъжествеността ни. Успя ли?
Не, защото ние сме мъже сред мъжете.
Същински Супермени.
Обявявам господстващата ни мъжественост за вездесъща.
На прага сме на тъй велико дело.
Герои ще сме ние, аз си знам.
Животът ми ще има смисъл нов.
Сегичка ще го пипнем този звяр.
Не може той от нас да се скатае.
Планирахме най-дребния детайл.
Дано е със свалени гащи тоз хубавец.
Сегичка ще го пипнем този звяр.
Ще му отрежа топките аз!
Чувство ново ме обзе. Душата ми се цялата тресе.
Идва ми да скачам от радост и да забравя цялата му мерзост.
Вижда му се вече краят.
Мечтите ми се сбъдват в този час.
Ще му видя сметката на копелето гадно.
Ще иде този звяр на оня свят.
Казва се Леон Фелпс, миналата седмица го уволних.
Това негова снимка ли е?
Да, точно той ви трябва.
Това е Леон Фелпс.
- Леон Фелпс...
Къде бихме могли да го открием?
- Пробвайте на яхтата му
или в онази дупка ""При Лестър"".
Като го откриете, кажете му да дойде да си вземе боклуците.
Какво е това?
- Писма от почитателки.
Разни пачаври, които чука.
- Много от тях са от жена ми.
И мислиш, че аз съм го написала?
- Да.
Съжалявам, Леон, но точно сега не искам да се задомявам.
Ти си след 1 0 минути.
Извини ме, само да се преоблека.
Хубаво местенце, май си ударила десятката.
Работата ми означава много за мен, затова няма да се задомявам.
Единственото нещо, което конкурира тръпката при изпълненията ми,
са нощите, когато бяхме заедно.
Ама какви палавници бяхме...
Слушай, Леон, хрумна ми нещо откачено.
Имам няколко минути.
Защо не го направим бързешката, заради добрите стари времена?
Идеята ти не е откачена, подкрепям я напълно.
Да го направим като едно време. Като същински зверове.
Да ти кажа, смятам, че нямаме време за това.
Ще го направим набързо. Хайде, знаеш какво харесва Глупи.
Виж какво... Глупи?
- Трябва да се вживея в ролята си.
Ощастливи ме, жребецо.
- По-кротко бе, Глупи.
Глупи ще те излиже от глава до пети.
Не знам дали...
Какво пък толкова...
Вижда му се вече краят.
Мечтите ми се сбъдват в този час.
Ще му видя сметката на копелето гадно.
Хал, защо направо не...
Момчета, той не е тук.
Ама че гадост.
Ама че гадост. Пак го изпуснахме. Знаем къде може да е...
Отишъл е някъде.
Ето къде живеел.
Има вкус човекът.
Господа, да драснем клечката.
Да изчезваме!
Това не го бяхме планирали.
Яхтата му миришеше на одеколон от 1 00 километра.
Какво усещане само, да я видим в пламъци...
Господа, какво да бъде?
- Бира за всички.
Ще желаете ли още нещо?
- Всъщност, да.
Това е визитката ми.
А също така търсим този човек. Името му е Леон Фелпс.
Известен е и като ""мъжът на всички жени"".
Приятели ли сте му?
- Може да се каже.
Искаме да го убием.
Той не се вясва наоколо. А и защо ви е да го убивате?
Той е крадец на женски сърца.
- Прелъстил е жена ми.
Чукал е жените на всички ни.
Значи затова искате да го убиете.
Да, точно затова. И никой няма да ни спре.
Ще му отрежем малкото пишле.
- Малко пишле?!
Май не говорите за Леон Фелпс.
Хванете го.
До нови срещи!
- Как успя! Пак ни изигра.
Това е черното му тефтерче.
Това се казва попадение.
Истинско попадение.
Защо да е попадение?
- Тук са всички телефонни номера.
Не е гот така. Не е честно. С нищо не съм заслужил това.
Яхтичката ми. Та това е домът ми.
Защо?!
Чичо ми ме научи, че така се пие чай.
Държиш си пръстчето така...
Джули, приятелят ти ни посъветва това-онова,
включително и относно любовния ни живот.
Толкова се радвам, че си го поканила.
Не съм го канила.
- Може да остане колкото желае.
Да вдигнем тост за това.
- Наздраве.
Ако имате ""Курвоазие"", можем да си капнем в чайчето.
Джули, ще ми покажеш ли стаята си?
Аз съм пианото на Джули.
Пианото на Джули съм аз. За теб я написах тази песен.
Имаш си плюшени животни.
Я виж и този хубав плакат на Рик Астли.
Казах ти, че е временно, няма защо да ме дразниш.
Исках да ти напомня за моя къмпинг в морето,
който вече не е мой.
Леле божке...
Знаеш ли, започвам да осъзнавам, че животът ми е пълен провал.
И знаеш ли кой е виновен? Голямата ми патка е виновна.
Ще го отрежа аз.
- Няма.
Знам. По-голяма щуротия не ми беше минавала през ума.
Но не мога да продължавам така.
Писна ми да съм ""мъж на всички жени"".
Знаеш ли, аз никога не съм те възприемала така.
За мен ти винаги си бил просто Леон Фелпс.
Един самотен, объркан идиот.
Знаеш ли, Джули...
Смятам, че ти си написала това тайнствено писмо.
Да, ама аз не съм правила секс с теб, особено в пералното.
Така е.
Но щеше да е много хубаво, ако ти беше написала това писмо.
Имам нужда от момиче като теб, а не от някоя тайнствена особа.
Как би открил момиче като мен?
Как ли бих я открил?
- Но трябва да не е женена.
Би било приятно разнообразие.
Трябва и да е привлекателна.
- Ти отговаряш на условието.
Родителите й трябва да те приемат.
- Няма да е зле наистина.
Трябва и да те познава добре,
за да знае какъв прекрасен човек си всъщност.
Джули, може ли още веднъж?
Всичко е ясно. Много ясно!
- Какво?!
Хъни Делун. Сладураната е Хъни Делун.
Точно така!
Леле боже, аз съм богат.
Пази се, Чикаго! Мъжът на всички жени се върна.
И така Леон хукна след мечтата си.
Странни неща стават по пътя към мечтите ни.
Може и да осъзнаеш, че мечтата ти всъщност е била под носа ти.
Лестър, млъкни и ми дай номера на Хъни Делун.
Сметнах, че няма да ти е излишен един съвет.
Познай кой е, Сладурано!
Леон, Леон Фелпс.
- Твоята секс машина от пералното.
Това наистина си ти! Значи си получил писмото ми.
Толкова време мина, че си помислих...
... че не искаш да имаш нищо общо с мен. Глупаво е, нали?
Как можа да си го помислиш?!
От момента, в който се разделихме, сърцето ми направо се късаше.
Наистина ли?
Защо направо не се метна на парите и дупенцето ти?
Леон, имам нужда от време.
Защо, по дяволите?
- Да уредя някои неща.
Какво ще кажеш за едно околосветско пътешествие?
Ти ли ще плащаш?
- Разбира се.
Чудесна идея!
- Вземи ме утре вечер.
Става, Сладурано.
По телефона ли говореше досега?
- Не, скъпи.
Във форма си, Брайън.
- Здравейте, г-жо Делун.
Здравей, Брайън.
- Ето го и птеродактила.
Как я караш, Алоисиъс?
- Ето го и моя човек.
Трябват ми нови дрешки.
- Имаш ги.
Това ли е най-тъмното кафяво?
- Да, с цвят на шоколад.
Няма по-тъмно от това.
- Слушай, Алоисиъс...
Взимам го.
Жесток си.
Страшен...
Ти си върхът.
Направо къртиш глави.
Здравей, Леон.
- Точно така, това съм аз.
Харесва ли ти? По поръчка е. Струваше ми стотачка.
Същински трепач си.
- Много ти благодаря.
Побъбрих си със Сладураната,
утре тръгваме на околосветско пътешествие.
Къде ще идете?
- С две думи, около света.
Ще идем в Париж, може да отскочим и до Франция.
Акапулко, Швеция, Соломоновите острови, може би.
Най-после се уреди.
И аз така смятам.
Когато мъжът се труди цял живот и чука стотици жени,
а някои от тях дори не си спомня,
няма да е зле накрая да попадне на златна мина.
Мисля, че открих истинското щастие.
Вдигам тост за това.
- За щастието.
Добро е това ""Курвоазие"". Бих останал да пийна още едно,
но не мога да оставя бъдещата г-жа Фелпс да чака.
Адио, вече съм от другата страна.
Пази се, мой човек.
Джули, тъкмо навреме ме хвана.
Отивам да видя момичето на мечтите ми.
Ето това се казва къщурка.
Леон Фелпс.
- А стига бе.
Скъпи, какво ти е на лицето?
- Нищо особено.
Бях си сложил лепенка за почистване на пори. Извинявай.
Нося ти цветя.
Приличат на изкуствени, но миришат като истински.
Нося ти и любимото мексиканско вино.
Тежичко е.
Винаги си бил толкова дащен.
Защо не влезеш?
- Нали това е къщата ми занапред...
Това е моята статуя, а това е моят килим.
Това е моят самовар, онова е моята стаичка.
Заповядай във всекидневната, а аз ще ти донеса нещо за пиене.
Добра идея.
- Да видим дали добре си спомням.
""Курвоазие""?
- Точно така, това пия.
Хубава къщичка си имаш, не е като яхтата ми, но е хубава.
Защо не я продадем? Майтапя се.
Божичко, какви са тия пачки тук? Наши ли са?
Вече са наши.
Защо не ги сложиш на по-сигурно място, в банка например?
Стига приказки.
Какво чакаме, жребецо?
- Сега ли?
Да, съпругът ми няма да се върне скоро.
Нищо особено, може да се наложи да го убиеш, какво толкова.
Трябва да си напълно сигурна, уверявам те, ако смятах, че не е,
не бих направил нещо от подобно естество.
През годините се научих да не предприемам несигурни неща.
Млъкни и ме целуни.
Много е приятно, но... ""Хей, Макарена!""
Защо не си поговорим първо? Никога не сме разговаряли.
Никога няма да го хванем.
- Успокой се, Барни.
Овладяваш това пораженческо отношение и го преборваш.
Поваляш го на земята...
Притискаш добре намазаното му...
... с мускус тяло на земята.
Докато усетиш дъха си...
...на тила му.
Искам да кажа...
Разбирате какво искам да кажа...
Да, да...
- Не, не...
Не мога да го направя.
- Какво?!
Не мога, така не става.
- Добре си става.
Не, това си става. Но не мога, нещо не е съвсем наред.
Поне съм овладял личния си живот.
Никой не ще наруши личното ми спокойствие.
Кашкавалени пръсти.
Само да взема ключовете и влизаме.
Нещо не е както трябва, не мога да го направя.
Мисля, че съм влюбен.
- Какво?!
Когато получих писмото ти, мислех само за парите,
но сега виждам единствено лицето на Джули.
И не само си я представям ей така, ами с чувство!
Господа, след миг ще потънете
в спокойствието на красивото ми фоайе.
Слушай, Хъни, не смятам, че идеята е добра.
Скъпи, запозна ли се с Леон Фелпс?
- Как я карате?
Ти, кучи сине.
Не използвай мръсни думи, не е възпитано. Какво ви става бе?
Леле боже!
И жена ми ли го е пробвала?
- Да, пробва го.
Вижте, момчета, разбирам, че имате основание да сте бесни,
но не можете да вините пениса ми.
Има логика.
- Убийте го.
Не!
- Чухте какво ви каза човекът.
Аз съм чакал най-много.
Господа, той е мой.
И е мъртъв.
Не пий толкова уиски, не е полезно.
Толкова си хубавка, не знаеш на какво ще те направи това уиски.
Казах ти, че сме си лика-прилика.
Не се измъчвай, скъпа. Мъжете са свине.
Единственото, което ще ти помогне да се справиш с тях, е пиячката.
Пиячката и пеницилинът.
Кълна се, не вярвах, че мога пак да си падна по някой измамник.
Успокой се, момиче. Виж какво става, като ги пиеш на екс.
Вдигам тост за единствената истинска любов на Леон.
Дано изгниеш в Ада, Хъни Делун.
- В Ада!
Значи тя се казва Хъни Делун?
- Така каза.
В такъв случай Леон здравата е загазил.
Тя е съпруга на един, който се кани да убие Леон.
Някой иска да убие Леон? Моят Леон?
Ланс! Ланс!
Сега ще се борим.
- Няма нужда де.
Тъкмо разправях на жена ти, че съм нов човек.
И щом устоях да не изклатя такава прелестна дама като нея,
нали знаеш какви чудеса върши с езика си...
Та това би било основателна причина да ме пуснете.
Убий го! Убий го!
При това с голямо удоволствие.
Масло?
- Не, няма нужда.
Въпреки това, пак ще ми достави удоволствие.
Но определено не толкова много. И това направо ме вбесява.
Аз съм майстор по борба в древногръцко-римски стил.
Ще те унищожа, а ти ще разбереш що значи болка.
Сигурен ли си, че не искаш масло?
С лимонова есенция е, направо прелест.
Намажи се с масло, Леон, иначе доста боли.
Не, така ми е добре.
- Както искаш.
Ланс, скъпи, може ли по-тихичко?
- Разбрано, кайсийке моя.
А сега, Леон Фелпс, приготви се за среща със съдбата.
Дайте сигнал за разправа, нека войната пулсира във вените ви.
Отмъщението ми принадлежи.
Ама ти ме удари! На това ли му викаш борба?
Шефе, този ще го оставим ли или...
Да не си малоумен бе, шишко! Няма да го оставим да се измъкне.
Я се връщай на мястото си.
Този тип съсипа живота ми.
Дайте ми клещите за топки. Този ни отне мъжествеността.
Време е да си я върнем.
Отрежи му топките!
- Чакайте малко.
Преди да го направите, искам да ви кажа нещо.
Що се отнася до вашите съпруги или приятелки, сестри или майки...
Вярно е, че съм ги обработил.
- Убийте го!
Имам да ви кажа още нещо. Е, в повечето случаи си струваше.
Един момент! Но не съм се натрапвал насила на жените ви.
Просто им дадох нещо, което не получават от вас.
Ей, Франк?
Ти, например...
Жена ти те обича, човече.
- Наистина ли?
Винаги крещеше името ти, като бях отгоре й.
Сериозно?
- Да, а ти, Хал...
Аз ли?
- Ах ти, Хал...
Единственото, което жена ти иска, е да я предразположиш.
Сериозно?
- А никога не си го правил, нали?
Кажи го на глас.
- Не.
А ти, Ланс...
От 1 00 километра личи, че си гей. Няма начин да не сте забелязали.
Няма проблем, като изключим, че искаше да ме намажеш с масло.
Просто трябва да изслушвате дамите си.
Може и просто да попитате: ""Скъпа, кажи какво искаш?""
Или: ""Искаш ли да го направим отзад?""
""Не? Ще измислим нещо друго тогава.""
Просто изслушвайте дамите си.
Знам го, защото и аз обичам една жена.
Името й е Джули и аз никога не я изслушвам.
Стараех се да бъда Леон Фелпс - ""мъжа на всички жени"",
вместо Леон Фелпс - мъжа.
Леон!
- Изчакай малко, Джули, само да...
Джули!
- Беше прекрасно.
Този път няма да се измъкнеш.
- Ланс, недей.
Ланс, по дяволите! Хал е прав.
Не той е проблемът. Проблемът съм аз.
И вижте какво стана с нас. Направо откачихме.
Извинявай, Ланс, аз се прибирам.
Не!
Извинете, така беше далеч по-драматично.
И аз съм на същото мнение. Нямам нищо против теб.
До скоро.
- И умната.
Може би дните на най-неуловимата и непоправима шпага в Чикаго
бяха към своя край, но това съвсем не е краят на историята.
Всъщност, той се...
- Здравей.
Идваш ли?
- Да.
Всъщност, той се върна в радиото, популярността му растеше
и скоро той стана един от най-известните водещи в града.
Стана реклама на най-известната марка бели бъбреци.
""Мъж на всички жени"" стана шоу номер едно в Америка.
Несигурността в поведението му е следствие от пенсионирането.
Бързо ще отшуми. Не се притеснявай, Хилари.
Този уикенд ще се видим с двама ви с Бил.
Вие слушате ""Мъж на всички жени"" - предаване,
което ще предостави верния отговор на романтичните ви терзания.
Здравейте.
- Ама това е дама!
Как да позная, че съм истински влюбена?
Добър въпрос. Мога да ви кажа аз как разбрах.
Случи се, когато срещнах някой,
който направи всичките ми радости в живота малко по-специални.
Освен това го усетих в гащите.
Е, времето ни изтича.
До нови срещи. Вие слушахте ""Мъж на всички жени"".
Превод и субтитри tosho_79@yahoo.com
ВULGАRlАN