Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (Return of the King CD1.sub) Свали субтитрите
Смеагол, хванах една.
Хванах риба, Смеагол.
- Извади я.
Деагол?
Деагол.
Деагол, любими, дай ми това.
Защо?
Защото...
днес имам рожден ден, и го искам.
Безценното ми.
Те ни проклеха.
Нарекоха ни "убиец".
Проклеха ни и ни пропъдиха.
Ам-гъл... Ам-гъл...
Затова плакахме, Безценно.
Бяхме толкова самотни.
В студена рекичка...
Ще си хванем рибка, сладка, вкусна.
Забравихме вкусът на хляба,
звукът на дърветата,
мекотата на вятъра.
Забравихме дори кои сме.
Безценното ми.
Ставайте.
Ставайте, сънливци.
Трябва да вървим. Да, да побързаме.
Вие не дремнахте ли, господин Фродо?
Аз пък съм се успал.
Станало е късно.
Не, не е. Но вместо да просветлее,
денят се смрачава.
Хайде.
Трябва да тръгваме.
Не и преди господин Фродо да хапне.
Няма време за губене, глупако.
Вземете.
Ами ти?
- Аз не съм гладен.
Не ми харесва този лембас.
- Сам.
Добре. Не ни остана много.
Трябва да пестим, там навън.
Ще имате нужда, господин Фродо.
Разделих го на дажби. Дано ни стигне.
За какво?
За пътуването към дома.
След мен, хобити.
Близо сме вече. Много близо до Мордор.
Не е безопасно тук. Побързайте.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ
Все едно сме в "Зеленият Дракон" след тежък работен ден.
Само дето ти никога не си имал тежък работен ден.
Добре дошли, господари мои, в Исенгард.
Ах вие, негодници, кръшкачи с рошави крака и тикви!
Мързелувате и пушите.
Седим и празнуваме победата,
наслаждавайки се на малкото останали ни удобства.
Пушената сланинка е особено добра.
"Пушена сланинка"?
Хобити.
Имаме заповеди от Дървобрад,
който пое управата на Исенгард.
Млади господарю Гандлаф,
радвам се, че дойде.
С дърво и вода, с греда и камък мога да се справя,
но тук имаме работа с магьосник, затворен в кулата си.
И Саруман трябва да остане там под твоят надзор, Дървобрад.
Защо не му отрежем главата и да приключваме?
Не.
Той е безсилен вече.
Властта на Саруман беше отмита.
Дърветата ще заживеят отново тук.
Млади фиданки... мъдри дървета.
Пипин.
Да му се не види!
Перигрин Тук.
Това аз ще го взема, момко.
Побързай.
Тази вечер ще почетем тези,
които проляха кръвта си, за да защитят тази страна.
Да пием за славната смърт.
Весту Арагорн, хал.
Радвам се за теб. Той е почтен човек.
И двамата сте такива.
Не Теоден от Рохан поведе хората към победата.
Не ми обръщай внимание.
Ти си млада и тази вечер е твоя.
Ни на длъж, ни на шир, даже и на важен пир,
няма бира по-добра,
от тази у дома.
Ни в халба, ни в шише по-вкусно няма питие.
И запомни сега едно, че истинското пиво по закон
се пие само в "Зеления дракон"!
Някакви новини от Фродо?
Ни вест, ни кост. Нищо.
Имаме време.
С всеки изминал ден той се доближава до Мордор.
Сигурни ли сме в това?
Какво ти казва сърцето?
Че Фродо е жив.
Да.
Да, жив е.
Рисковано е. Крадци...
Те ни го отнеха. Убий ги.
Убий ги и двамата.
Не!
- Тихо!
Не искаш да ги събудиш, нали?
Но те знаят. Знаят.
Подозират ни.
Какво виждам, любими?
Да не би Смеагол да е разколебан?
Не. Не съм. Никога.
Смеагол мрази лошите хобити.
Смеагол иска да ги види...
мъртви.
Така и ще стане.
Смеагол го е правил веднъж. Ще се справи отново.
Наше е... наше!
Трябва да си върнем Безценното.
Търпение. Търпение, любими.
Първо трябва да ги заведем при Нея.
Ще ги заведем по стълбите.
Да. По стълбите и после?
Изкачват се по склона...
и ето ги в тунела.
И щом влязат,
няма излизане.
Тя винаги е гладна.
Винаги има нужда...
да се храни.
Яде само мършави орки.
А те не са много вкусни, нали, безценни?
Не. Изобщо не са.
Обича свежо месо.
Хобитско месо. Щом изхвърли кокалите
и дрехите, тогава ще го намерим.
И ще го вземем за мен!
За нас.
- Да, за нас.
Безценното ще бъде наше,
щом хобитите са мъртви.
Малък предател!
Господарю!
- Не! Остави го на мира!
Чух го с ушите си. Иска да ни убие.
Никога! Смеагол не би наранил дори муха.
Този дебел хобит мрази Смеагол
и казва лъжи на Господаря.
Нещастен лилипут!
Сам!
Без него сме загубени.
- Не ми пука!
Няма да стоя и да чакам да ни убие.
- Няма да го отпратя.
Не го виждаш, нали? Той е проклет.
Не можем да се справим сами. Не и без водач.
Искам да си с мен.
Аз съм с вас, господин Фродо.
Знам, Сам, знам.
Довери ми се. Ела, Смеагол.
Звездите бледнеят.
Нещо се надига от изток.
Неспяща злоба.
Окото на врага се раздвижи.
Какво правиш?
Пипин.
Пипин.
Пипин, полудя ли?
Само искам да го погледна.
Само още веднъж.
- Върни го.
Пипин.
Недей.
Пипин.
Тук е.
Виждам те.
Пипин.
Помощ! Гандалф!
Помогнете му.
Глупако Тук!
Погледни ме.
Гандалф, прости ми.
Погледни ме. Какво видя?
Дърво.
Имаше бяло дърво в каменен двор.
Беше мъртво.
Града гореше.
- Минас Тирит.
Това ли видя?
Видях...
Видях него.
Чувах гласът му в главата си.
Какво ти каза? Говори!
Попита ме как се казвам, но не му отговорих.
Заболя ме!
Какво му каза за Фродо и пръстена?
Няма лъжа в очите на Пипин.
Глупавичък е.
Но е честен глупак.
Нищо не е казал на Саурон за Фродо и пръстена.
За щастие, благодарение на тази случка,
Пипин е видял в Палантира планът на врага.
Саурон се готви да нападне Минас Тирит.
След поражението му при Шлемово Усое,
врагът е разбрал, че наследникът на Елендил е жив
и хората не са толкова слаби, колкото си мисли.
Имат куража и силата да го предизвикат.
Саурон се страхува от това.
Не би допуснал хората от Средната Земя да се обединят.
Ще изравни Минас Тирит със земята,
преди да види крал да седне на трона на Хората.
Ако Сигналните клади на Гондор загорят,
Рохан трябва да е готов за война.
Кажи ми...
защо да помагам на тези,
които не помогнаха нас?
Какво дължим на Гондор?
Аз ще отида.
Не!
- Трябва да са предупредени.
Ще бъдат.
Ще отидеш до Минас Тирит по друг път.
Следвай реката и търси черните кораби.
Разбери едно.
Ще се случат неща, които са необратими.
Аз ще отида в Минас Тирит.
Но няма да съм сам.
От всички любопитни хобити, ти Перегрин Тук, си най-лошият.
По-бързо.
Къде отиваме?
- Защо погледна?
Защо винаги си пъхаш носа навсякъде?
Не мога да се спра.
- Никога не можеш.
Съжалявам.
Няма да се повтори.
Ти май не разбираш.
Врагът мисли, че пръстена е у теб и ще те търси, Пип.
Трябва да те измъкнат оттук.
И ти ще дойдеш с мен?
Мери?
- Хайде.
Колко далеч е Минас Тирит?
Три дни езда през владенията на Назгулите.
Моли се да не срещнем някой.
Ето. Нещо за изпът.
Последният ти Дългодолски лист?
Запазих го за теб.
Много пушиш, Пипин.
Но ние скоро ще се видим.
Нали?
- Не зная.
Не зная какво ще се случи.
Хайде, Сенкогрив. Покажи бързината си.
Мери.
Водете я през сигурни пътеки.
Корабите отпътуват от Сивите заливи.
Ще я преведат през морето.
Последното пътуване на Арвен Ундомиел.
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Лейди Арвен.
Не бива да се бавим.
Милейди.
Кажи ми какво видя?
- Арвен.
Притежаваш дарбата да виждаш бъдещето.
Какво видя?
Надникнах в бъдещето ти и видях смърт.
Но си видял и живот.
Видял си дете. Видял си сина ми.
Това бъдеще почти е изчезнало.
Но не е изгубено.
Нищо не е сигурно.
Някои неща са сигурни.
Ако го оставя сега, ще съжалявам завинаги.
Време е.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката - лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.
Изкови отново меча.
Татко.
Ръцете ти са студени.
Животворните сили на Елдар те напускат.
Това беше моят избор.
Татко, въпреки волята ти,
вече няма кораб, който да стопли ръцете ми.
Току-що преминахме границата на Гондор.
Минас Тирит.
Град на крале.
Това е дървото. Гандалф!
Да. Бялото дърво на Гондор. Дървото на кралете.
Лорд Денетор обаче не е крал,
наместник е, пазител на трона.
Лорд Денетор е баща на Боримир.
Неразумно е да прекрачваме прага му с новината,
че любимият му син е мъртъв.
Не споменавай за Фродо, нито за пръстена.
За Арагорн изобщо.
Всъщност, по-добре не говори, Перегрин Тук.
Привет на теб, Денетор, син на Ектелион.
Владетел и Наместник на Гондор.
Дойдох да донеса съвет и вест в този мрачен час.
Надявам се, че си дошъл да ми обясниш това.
Може би си дошъл, за да ми обясниш
защо синът ми е мъртъв.
Боромир умря, за да ни спаси. Мен и спътниците ми.
Да ни защити от безброй врагове.
- Пипин.
Каквото ми е по силите, предлагам го в отплата.
В отплата за смъртта му.
Ставай.
Господарю,
ще дойде времето да оплачем Боримир,
но не е сега.
Задава се война.
Врагът е на прага ти вече.
Все още си пазителят на този град.
Къде е армията на Гондор?
Все още имаш приятели. Няма да си сам в тази борба.
Прати сигнал на Теоден, крал на Рохан.
Запали Сигналните клади.
Мислиш, че си мъдър, Митрандир?
Твоята надежда е просто невежество.
Та нима си мислил за слепи очите на Бялата кула?
Видял съм повече, отколкото знаеш ти.
С лявата ръка ще ме използваш като щит против Мордор,
а с дясната ще ме свалиш от трона.
Знам кой язди редом до Теоден Рохански.
О, да.
До ушите ми стигна вестта за този Арагорн,
син на Араторн и още сега ти казвам:
Не ще се преклоня пред Скиталец от Севера,
потомък на парцалив род,
отдавна изгубил величие и достойнство.
Нямаш право да отричаш завръщането на краля,
наместнико.
Трона на Гондор е мой! И никому друг.
Ела.
Предполагам, че това е само една церемония.
Не очаква да се бия.
Нали?
Една от задачите на слугата,
е да прави каквото му наредят.
Перегрин Тук, "Пазителя на Цитаделата".
Толкова е тихо.
Затишието преди бурята.
Не искам да се бия,
но да стоя на ръба и да не мога да избягам е по-лошо.
Има ли някаква надежда за Фродо и Сам?
Никога не е имало голяма надежда.
Просто надеждата на един глупак.
Врагът ни е готов.
Силите му са събрани.
Не само орки, но и хора.
Легиони Харадрими от Юга.
Кораби от Умбap по море.
Всички ще се отзоват на Мордор.
Това ще бъде краят на Гондор, и той го знае.
Тук ударът ще бъде най-силен.
Ако превземат реката и Оскилиат падне,
последната защита на града ще изчезне.
Но си имаме Бял Магьосник,
който струва повече от тях.
Гандалф.
Саурон ще пусне най-опасния си слуга.
Той ще поведе армиите му във войната.
За него казват,
че никой простосмъртен мъж не може да го убие.
Кралят-магьосник на Ангмар.
Ти си го срещал и преди.
Промуши Фродо при Aмон Сул.
Повелителят на Назгулите.
Най-опасният от деветте.
Минас Моргул е бърлогата му.
Мъртвият град.
Ужасно място.
Пълно с врагове.
Бързо. Ще ни видят.
Винаги гледат.
Ела насам. Виж.
Открихме го.
Пътят към Мордор.
Тайната стълба.
Катерете се.
Не, г-н Фродо!
- Не натам!
Викат ме.
Усещам острието му.
Времето настъпи.
Най-великата битка на времето ни.
Побързайте, хобити. Трябва да се катерим.
Дъската е подредена.
Фигурите се раздвижиха.
Бързо, Перегрин Тук, имам задача за теб.
Възможност да докажеш на какво си способен.
Не ме разочаровай.
Тихо.
- Бързо към реката.
По-бързо.
Вадете мечовете!
Амон Дин...
Кладите, кладите на Амон Дин! Запалени са!
Свещицата надежда е запалена.
Сигналните клади на Минас Тирит горят!
Гондор моли за помощ.
И Рохан ще се отзове.
Приготви Рохиримите.
Съберете армията, всички налични мъже.
Имаш два дни.
На третия тръгваме към Гондор.
На война!
Гамлинг, обиколи владенията
и събери всеки здрав мъж.
С нас ли идваш?
- Само заради компанията.
Традиция е жените да придружават мъжете.
Хората намериха капитана си.
Ще те следват в бой, дори до смърт.
Ти ни даде надежда.
Пред стените на Минас Тирит
ще се решат съдбините на нашата епоха.
Настъпи часа, Рохански ездачи.
Сега е момента да изпълните клетвите си,
които сте дали пред господаря и земята си!
Не можем да ги удържим. Града е загубен.
Кажи на хората, че се прибираме в Минас Тирит.
Назгули!
Оттегляме се!
Оттегляме се! Всички към Минас Тирит!
Оттегли се.
Ерата на Хората приключи.
Дойде времето на орките.
Бягайте!
Белият конник.
Митрандир!
Пречупиха ни. Превзеха моста и западния бряг.
Орките преминават реката.
Както предвиди лорд Денетор.
Отдавна беше видял съдбата ни.
Видял, но нищо не направил.
Фаримир.
Не за първи път се изправяш срещу полуръст?
Не.
Видял си Фродо и Сам?
Къде? Кога?
В Итилиен, преди около два дни.
Гандалф, поеха към Моргул.
Ще преминат Сирит Унгол.
Какво значи това? Какво има?
Фаримир, разкажи ми всичко.
Внимателно! Високо. Много стъпала.
Много е опасно на стълбите.
Ела, господарю.
Ела при Смеагол.
Господин Фродо. Назад!
Не го пипай!
Защо мрази бедния Смеагол?
Какво Смеагол му е сторил?
Господарю?
Господарят носи голям товар.
Смеагол знае, що за товар е това.
Дебелият не знае.
Смеагол помага на господаря.
Той го иска. Иска го...
Смеагол го вижда в очите му.
Много скоро и ти ще разбереш. Ще видиш.
Дебелият иска да ти го отнеме.
Пратете всички легиони.
Не спирайте атаката, докато града не бъде превзет.
Изколете всички.
А магьосника?
Ще го пречупя.
Къде са конниците на Теоден?
Ще дойде ли армията на Рохан?
Митрандир?
Куражът е най-добрата защита, която имате в момента.
Заклевам се тук във вярна служба на Гондор,
в мир и война, в живота и смъртта...
От...
От този час, додето
Владетелят ми върне дадената дума
или смъртта ме вземе.
И не ще забравя
да възнаградя онова, що получа.
Верността с любов.
Храбростта с чест.
Измяната с мъст.
И все пак, не бива току-така да изоставяме укрепленията.
Укрепления, тъй дълго защитавани от брат ти.
Какво искаш да направя?
- Да не даваме реката и Пеленор.
Трябва да си върнем Осгилиат.
- Осгилиат е превзет.
Войната налага рискове.
Има ли капитан тук, който все още се подчинява на господаря си?
Иска ти се да бяхме разменили местата си.
Аз да съм мъртъв, а Боримир жив.
Да. Иска ми се.
Щом те лишиха от Боромир,
аз ще отида да сторя каквото мога вместо него.
Но не мисли зле за мен. Ще се върна, татко!
Ще зависи от завръщането ти.
Какво си намислил? Промъкваш се, а?
Промъквам?
Мил дебел хобит.
Смеагол ги води по тайни пътища, които никой друг не би открил,
а те му казват, че се промъквал?
Промъквал?
Много мили приятели. О, да, безценни, много мили.
Добре.
Просто ме стресна. А какво правеше?
Промъквах се.
Добре. Мисли каквото искаш!
Съжалявам, че ви будя, господин Фродо,
но трябва да продължаваме.
Още е тъмно.
- Тук винаги е тъмно.
Няма го.
Елфическият хляб.
- Какво?
Само това ни беше останало.
Той го е взел. Ти си го сторил.
Смеагол? Не...
Смеагол мрази гаден хляб.
Лъжлив плъх. Какво направи с него?!
Той не го яде. Не може да го е взел.
Вижте. Какво е това?
Имаше трохи по него. Той го е взел!
Той го е взел!
Виждал съм го.
Винаги се тъпче, докато господаря не го гледа.
Мръсен лъжец! Двуглава змия!
- Сам!
Сам!
Ще го убия!
- Сам! Не!
Съжалявам. Не исках да стигам дотам.
Просто се ядосах. Трябва ви почивка.
Добре съм.
- Не. Не сте добре.
Уморен сте. И този Ам-Гъл...
Това проклето място. И онова нещо на врата ви.
Мога да помогна и да го понося малко.
Понося за малко.
Да си поделим тежестта.
Назад!
- Не искам да го задържа!
Искам само да помогна.
Виждаш ли, иска го за себе си.
Млъквай, ти... Махай се!
Не, Сам, ти си бил!
Съжалявам, Сам.
Но той е лъжец. Настройва ви против мен!
Не можеш да ми помогнеш вече.
Не го мислите.
Прибирай се в къщи.
Фаримир! Фаримир!
Волята на баща ти е породена от лудост.
Не бързай да жертваш живота си от обида.
Това е моят живот, не твоя.
Баща ти те обича, Фаримир.
И ще си го спомни преди края.
Можеш ли да пееш, хобите?
Ами... да.
По нашият край смятат, че пея доста добре.
Но ние не знаем песни за тронни зали
и тежки времена.
Защо пък да не подхождат такива песни на моите зали?
Хайде. Изпей ми нещо.
Зад нас-домът, светът отпред,
пътеки мамят ни отвред,
сред мрака да ни поведат,
дорде звездите заблестят.
Мрак, мъгли и нощен хлад,
Всичко чезне,
топи се като...
сняг!
Колко са?
- Водя 500 от запад.
Имаме още 300 от североизток.
А конниците от Снежната граница?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди бойци.
Половината на това, което очаквах.
Шест хиляди няма да са достатъчно за армията на Мордор.
Ще дойдат още.
Всеки изгубен час намалява отбраната на Гондор.
По изгрев трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни, а мъжете тихи.
Притеснени са от сенките на планината.
Къде води това?
Пътя на Мъртвите, Вратата на Тъмната Клисура.
Никой от живите, влезнал там, не се е върнал.
Тази планина е зла.