The Last Starfighter (1984) Свали субтитрите

The Last Starfighter (1984)
DANNEY team © ПРЕДСТАВЯ
{s:30}ПОСЛЕДНИЯТ {s:30}ЗВЕЗДЕН БОЕЦ
Добро утро!
Часът е 8:00. В Кумбс Каунти полицията за пореден път...
отказа да портвърди или отрече появата
на мистериозните светлини в небето, забелязани от местни жители.
Наши репортери разговаряха с мис Джози Флос, свидетелка на явлението...
Видях ги със собствените си очи.
Съобщих за това в полицията, а те ми казаха, че било блатен газ.
Глупости! В Кумбс Каунти няма блата!
Днес денят ще е прекрасен.
Прекрасен !
Аман вече! Клара!
Клара!
Пак ми спря тока. Ще си изпусна сериалите!
- Стига си крещяла, ма!
- Бил?
Бил, на Елвира пак й спря тока! За кой ли път вече.
- Приятен ден, мила.
- Благодаря, мисис Буун! И на вас!
Елвира няма ток.
Няма да може да си гледа сериалите и пак ще изкрейзи.
Чуден ден за пикник, Меги!
- Наистина, мистър Буун. Идете и вие!
- Де да можех!
Бабо, направила съм ти закуска. Оставих я в хладилника.
- Приятни забавления, детето ми.
- Сигурна ли си, че ще се оправиш?
Напълно, скъпа. Можеш да вървиш. Чао!
- Здравейте, мисис Роуган.
- Здравей, Меги.
- Намерихте ли кошница за пикника?
- Да.
- В дневната е.
- Благодаря. Къде е Алекс?
- Че къде може?
- Ясно.
Луис!
- Добро утро, Луис, космически сине.
- Землянин съм!
- Луис!
- Ехо, Джейн!
Тока на Елвира пак спря и ще полудее, ако си изтърве сериалите!
Биип!
Бабо, кажи на Елвира, че Алекс ще го оправи преди да започнат.
Ще й предам, Джейн. Елвира!
- Луис! Луис!
- Би-биип!
- Иди да кажеш на Алекс, че ми трябва!
- Пазете се, извънземни! Луис Роуган,
космически кадет и отмъстител, е по дирите ви.
Привет, звездни боецо!
Избран си от Звездната Лига да пазиш границите й от Зур
и армадата на Кодан.
Внимание! Приготви се за излитане!
Добре. Да започваме!
Преготви се за тренировъчното ниво, звездни боецо!
Мама те търси, Алекс
Ето там! Ето там!
Оцели го!
Дижат се към центъра. Да ги оцелиш!
Сега идват отдолу. Ето и още един там.
Браво, добре се справяш. Един горе!
- Луис, би ли си отместил главата?
- Извинявай!
Меги!
Хей, момчета. Здрасти! Как сте?
Идвай, Алекс! Дойдоха!
- Меги, кралицата на ремаркето!
Е... Звезден боец Алекс Роуган моли за разрешение
да предаде мостика на по-малкия си брат, Луис!
Така! Мъртви сте, нещастници!
Вие загубихте! Моля поставете монета!
- Гадост!
- Роуган, хайде бе!
- Ей, Алекс, как я караш, мой човек?
- Семо секунда!
- Здрасти, Алекс! Да тръгваме, приятел!
- Какво правиш?
- Хайде, Алекс! Побързай!
- Алекс, ще идваш ли?
- Не. Няма да мога.
Какво има тоя път, Роуган? Към Чуждестранния Легион ли ще се присъединяваш?
Слушам и изпълнявам, сър! Крачка напред! Запознайте се с авантюриста Алекс Роуган,
тръгнал на световното си турне... ... из пущинака.
Много смешно, Блейк.
Не си мислете, че ще вися тук, да гледам как си лъскате пикапа
за разходки, да се напивам и повръщам всяка събота вечер
и като всички останали да се запиша в градския колеж!
Няма да стане. Смятам да направя нещо повече с живота си.
- Брей! Мистър Голямото Добр'утро.
- Алекс!
- Да?
- Скъпи, токът на Елвира е спрял.
Мамо, ще ми отнеме целия ден да го оправя. Смятах да ходя до Силвър Лейк.
Знам, скъпи. Много съжалявам! Днес отговарам и за закуската, и за обеда.
Целият ден ще съм заета в закусвалнята в града!
Е добре! Добре, мамо. Ще се заема.
- Благодаря ти, скъпи!
- Виж, ти по-добре иди без мен.
- Не. Оставам, Алекс.
Недей. Няма нужда. И без това ще съм зает.
Аз ще дойда по-късно.
Алекс...
Чао, Роуган! До скоро, пич!
Алекс, ела да ми помогнеш!
Ей, Алекс, ела дай едно рамо!
Благодаря, Алекс!
Какво ще правим тая вечер?
- Не знам.
- Да хвърлим едни карти?
- Ей, добра идея!
- Ама нали снощи играхме на карти.
Абе жената искаше да идем на танци до града...
Рибата много кълвеше долу на потока.
Днес риболовът беше добър.
Верно. И утре ще е така.
Според фермерския алманах цялото лято ще е добро.
Да. Харесва ми тоя алманах. Чета го от години.
Привет, звездни боецо!
Избран си от Звездната Лига
да пазиш границите й от Зур и армадата на Кодан.
Да бе, да.
Внимание! Приготви се за излитане.
Преготви се за тренировъчното ниво, звездни боецо!
- O, здравей, Алекс.
- Здрасти, Отис.
Къде е Меги?
Добър въпрос.
Предполагам, че си прекарва добре.
O! А ти не си ли прекарваш добре?
Е, как?! Обожавам да поправям 30-годишни котлони
и да свързвам чужди тоалетни.
Отис, тук никога не съм имал дори и шанс да прекарам добре.
Нещата се променят. Винаги е така.
И ти ще получиш своят шанс!
Важното е когато дойде,
здраво да го сграбчиш и с двете си ръце.
Вражески ескадрони бързо наближават в сектор 367
- Благодаря, Джак!
- Няма защо!
- Лека нощ, Меги!
- Лека нощ!
Мислех, че ще дойдеш на езерото.
Какво стана?
Същото както винаги. Не ми остана време.
Къде са останалите?
Отидоха на кино.
Само Джак Блейк ли беше в твоята посока, а?
Вражески ескадрон в сектор 3
- Каза, че му е на път.
- Блейк живее на другия край на града.
Стига, Алекс. Само исках да се върна при теб.
По добре ли си сега?
Добро представяне, звездни боецо! Остава още малко!
- Алекс, виж!
- Боже мой! Това са...
... 900,000 точки!
900,000! Ще подобриш рекорда!
Хей! Хей, чуйте всички!
Алекс разбива рекорда!
- Рекорда ли?
- Да отидем да видим!
Уцели го! Убий и оня!
Можеш да се справиш!
Отис, защо си се развикал? Какво има?
Идвайте! По-бързо! Той ще разбие рекорда!
Побързайте! Побързайте!
Отдръпнете се всички! Не му пречете!
Казах да се отдръпнете!
- Алекс, досега не си стигал до тук!
- Давай, Алекс!
Браво!
Командният кораб на Кодан навлиза в опасната зона.
- Командният кораб !
- Боже, командният кораб!
- Какво е "Команден кораб"?
- Давай, Алекс! Ще се справиш!
Още малко. Хайде! Този е последният! Само този ти остана!
ВИЕ ПОДОБРИХТЕ РЕКОРДА!
- Лека нощ. Браво на теб, Алекс!
- Лека нощ, деца.
Алекс, толкова си различен! Такова прекрасно момче си!
Благодаря!
Лека нощ, Алекс.
"Лека нощ, Алекс", ли? Я чакай!
Меги? Меги?
Чакай малко! Къде хукна?
Какво стана?
Май всичко това ми дойде много.
Ти наистина ще си тръгнеш от тук, нали?
Разбира се. И двамата ще напуснем това място.
- И двамата?
- Да.
Нали говорихме за това.
Щом се запиша в колеж, ще намеря квартира и ще дойда да те взема.
- Ами баба?
- Баба?
Истината е, че те е страх да напуснеш това място.
Не ме е страх да напусна мястото, Алекс.
Хей, чуй ме!
Каквото и да се случи, завинаги ще останем заедно, нали?
Нали?
- Толкова те обичам, Алекс!
- Винаги ще те обичам, Меги!
Отврат!
Меги! Меги!
Трябва да се прибирам, Алекс. Лека нощ!
- Лека!
- Лека!
Някога за това място ще казват: "Тук е започнало всичко".
- Какво?
- Мамо, най-после разбих рекорда на електронната игра.
- O, това е хубаво, скъпи.
- Хубаво, ли? Направо е върха!
Алекс...
Мистър Бренър знаеше колко бързаш да прочетеш това,
тъй че ми го донесе в закусвалнята и...
бях толкова развалнувана, че го отворих.
- O, няма нищо. Какво е?
- За молбата ти за стипендия.
Все още... можеш да се запишеш в градския колеж с приятелите си.
Привет, звездни боецо...
Привет, звездни боецо! Избран си от Звездната Лига да пазиш границите й...
Избран си от... Привет, звездни боецо!
Избран си от...
Избран си от...
Избран си от...
Внимание! Приготви се за излитане.
Ехо! Прощавай, синко...
- Магазинът е затворен, господине.
- Не съм дошъл за цигари или дъвка, момчето ми.
Можеш ли да ми кажеш името на човека, който разби рекорда на онази електронна игра?
Знаеш ли къде мога да го намеря?
Алекс Роуган. Това съм аз.
Алекс Роуган. А-ха!
- Кой сте вие?
- Имато ми е Сентори.
- Аз изобретих играта "Звезден боец" и затова съм тук.
- Нима?
Да. Трябва да поговорим по един много важен въпрос. Заповядай в офиса ми.
Точно така! Хайде влизай!
Няма от какво да се страхуваш.
А, да! Запознай се с асистента ми, Бета.
Здрасти!
Трябва да те поздравя за виртуозното ти изпълнение, момчето ми.
Сентори е впечатлен. Виждал съм много като теб,
но ти си най-добрият, момчето ми. Просто върховен!
Иминавам светлинни години, за да се срещам с победителите от това съревнование.
Затова и Сентори е тук.
Имам едно малко предложение за теб. Интересува ли те?
Предполагам.
Хей !
- Какво правите?
- Нека Сентори те изненада.
Довери ми се! Ще ти хареса, много ще ти хареса!
ОГРАНИЧЕНИЕ НА СКОРОСТТА 55 КМ/Ч
Забавното е, че всичко това е една голяма грешка.
Тази специална игра "Звезден боец", трябваше да бъде във Вегас,
а не при тия каравани, насред пущинака при тарантулите.
Но така било писано, сътба,
шанс, чист късмет, който ни срещна.
И както е казал поетът, "останалото е история".
488 КМ/Ч
Къде отивате? Къде ме водите?
Казах ти - изненада!
Нали не си от ония хлапета, които най-напред изчитат края на криминалните книги?
Или пък карат фокусника да разкрива номерата си?
Или отварят предварително коледните си подаръци?
Не! Разбира се, че не си от тях!
За това и... # няма да ти кажа!
Господи !
Пък и аз обичам изненадите, а ти?
Ей, внимавай!
- Спри! - O, Боже!
- Натисни спирачките!
O, мам...
Поемаме курс към системата Калъмбас Вега. Дръж се!
Хей! Ей, пусни ме да сляза!
Сигурен съм, че всичко това си има логично обяснение.
Ей! Ча... чакай! Къде отиде?
Здравейте! Как сте? Какво е това?
Вижте, говорите ли английски?
О, много мило, но...
Сентори, какво става тук?
Той казва, че много се радва, че си тук.
И ако има нещо, с което да направи престоя ти тук по-приятен, само му дай знак.
Престоят ми ли? Какви ги говориш? Къде се намираме?
Добре дошъл на Райлос, момчето ми!
Райлос ?
Я чакай! Искаш да кажеш... искаш да кажеш като в играта?
Сега бързам. Много бързам. Нямам време, ще тръгвам.
Довиждане, Алекс! Приятно прекарване!
И късмет при Седемте стълба на Гулу.
O, някой ден тия скръндзи ще благодарят на Сентори. Вярвай ми!
Къде е юни, по дяволите?
Йоланда, бейби!
Здрасти, Меги.
Здрасти, Луис. Буден ли е?
Да. Цяла нощ не е мигнал. Стенеше!
Алекс?
Майка ти ми каза за стипендията. Мога ли да направя нещо за теб?
Виж, ще бъда отатък, ако ти потрябвам за нещо.
Звездни изтребители.
Трябва да сънувам.
Да бе, да! "Кита".
Вижте, станала е голяма грешка.
... незабавно след рапорта за състоянието. Навигационните...
Добре дошли в командата на Звездните бойци.
- Говорите английски?
- Не. Разбирате езика, благодарение на ретранслатора.
Побързайте! Нямаме много време. Брифингът ще започне всеки момент.
- Присъединете съм към другите новопостъпили.
- Чакайте малко! Чакайте!
Чакайте! За какви новопристигнали говорите?
Не мога да повярвам!
Внимание! Внимание, моля! Посланник Ендуран дойде лично
да поздрави командата на Звездните бойци.
- Както всички знаете, проведохме мащабно...
- Извинете! Ако обичате!
...издирване на звездни бойци и навигатори
Ще те размажа!
Съжалявам! Не беше нарочно!
Не исках да ви настъпвам по... каквото там имате.
Мога ли да продължа?
- Силите ни имат...
- Не бива да дразните Богати. Те обожават да се бият.
За това и са перфектни за тази война.
- "Война" ли казахте?
- Но разбира се!
Защо иначе мислите, че сте тук?
Избран сте от Звездната Лига да пазите...
"...да пазя границите й от Зур и армадата на Кодан".
Преди много време, предците ни са издигнали голямата граница,
една енергийна бариера, обграждаща мирните системи във вселената.
Пазеща ни завинаги от опасностите, криещи се отвъд нея.
Скъпи райлосияни, заради едно подло предателство,
нашата граница скоро ще падне.
Затова изпращаме вас, звездните бойци и вашите навигатори.
Да защитавате милиардите създания в Звездната Лига,
защото само вие носите в себе си тази...
... дарба.
Вие сте единствените, които могат
да ни защитят от страшния терор на Кодан.
- Свобода или смърт!
- Свобода или смърт!
Свобода или смърт!
Всички звездни бойци да извадят пакетите под седалките си,
съдържащи необходимите...
Тази зона е забранена за посещения от...
Моите извинения, звезден боецо!
Звезден навигатор първи клас Григ, на вашите услуги, сър!
Здравейте! Аз съм Алекс Роуган. Играех на тази игра у дома и оня човек дойде при мен.
Ама не е човек, а извънземен.
И после влязох в колата му. Ама не беше кола, а космически кораб.
И... това беше една голяма грешка.
Да разбирам ли, че отказвате честта да станете звезден боец?
- Точно така.
- Изключително!
От векове всички същества мечтаят да станат звездни бойци.
- От къде сте?
- От Земята.
и не сме във война с никого, освен със самите себе си.
Земята? Земята не е член на Звездната Лига
Дори и не разполага с нужното ниво на прогрес.
Това е крайно необичайно.
Кажете, кой ви доведе?
Сентори.
- Ето го. Това е той!
- Сентори? Трябваше да се досетя.
Пак стария ти номер с Екскалибур, а, Сентори?
Нали ти казах, че е противозаконно
да вербуваш същества от светове извън Звездната Лига?
Земята също е в опатност. И не! Не съм използвал теста Екскалибур.
Теста, който използвах се нанарича "видеоигра". Защо е целият този шум?
В края на краищата момчето има дарба!
Това може би ще те изненада, но той не желае да става звезден боец.
Не желае да става... Да не те е страх?
- Да не си луд?
- Ти въобще не ми каза за това!
Връщай парите, Сентори!
Да връщам парите ли? Ти да не бълнуваш?
Знаеш ли колко време ми отне да изобретя игрите, да ги рекламирам
да ги пласирам в магазините преди Коледа?
Сигурно сега се чувстваш много неудобно и аз ти съчувствам. Така или иначе...
Но аз го видях как се бие! Той може да стане най-великият звезден боец в историята!
- Това беше само игра, Сентори.
- Само игра?
Може да си я мислил за игра, но беше и тест.
Да! Тест! Резпратен из цялата вселена, за да открие онези,
които притежават дарбата за звездни бойци.
И ти си тук, момчето ми. Тук си!
- Да! Тук съм, за да ме убият!
- Да те убият?
Нали не мислиш сериозно, че ще опасно?
Не ставай смешен! Довери ми се!
Зур!
Зур!
Зур ли?
Да, татко, могъщата ти граница
отслабва с всеки изминал момент.
Не ме наричай "татко"!
Вече не си мой син!
Ти си изгнанник! Защо си се върнал?
Завърнах се за доброто на всички райлосияни.
С бойните кораби от армадата на Кодан ли?
На Райлос има и такива, които ще се радват на завръщането ми, татко.
Звездната Лига справедливо отхвърли твоя култ към Зур.
- Имаш само шепа разпръснати последователи.
- Звездната Лига?
Убежище за слаби светове, недостойни да бъдат равни с нас!
Това е избор на на райлосияните,
не на едно зло и опасно дете като теб.
А може ли едно дете
да залови най-добрият ви шпионин?
Чуй ме, народе на Райлос!
Когато зелената луна на Галан залезе,
армадата на Кодан ще нахлуе.
И тогава дори и могъщите ви звездни бойци не ще ви спасят.
Ще видим, Зур.
Ще видим!
Още ли искаш да си ходиш?
И да пропуснеш цялата веселба?
Лигльо! Изобретих играта, открих хлапето,
на крака го доведох, а то да не ще да става звезден боец.
Отказвам се вече!
ГРАНИЦАТА
Контролна зала, предаваме ви данните за ъгъла на заход,
спрямо вашата позиция.
Делта бета 2 на 6, делта гама 3 на 5.
Император Зур ми нареди да донеса този скиптър.
Нека влезе!
Векторът на прицел остава в обхват.
Също като на императорите на Кодан, нали, капитан Крил?
Да се управлява е нужно повече от скиптър, Зур...
дори на Райлос.
Прав сте, Крил.
Нужно е повече от скиптър.
Колко още трябва да търпим този глупак?
- Осъществен е пробив в границата.
- Огън с метеорното оръдие!
Скъпи мои кодански приятели! Нека не забравяме,
че собственият ви император ми повери командването на тази армада.
Само аз познавам тайните на границата.
Само аз зная местонахождението на базата на звездните бойци.
Следователно, само аз ще издавам заповеди за стрелба!
Прости ми, Зур!
Простено да ти е, капитан Крил.
Mетеорни артилеристи... огън.
Сержант!
Засичам приближаващи неидентифицирани обекти в Сектор 31, сър.
Насочват се към базата! Тревога! Атакуват ни!
Повтарям, атакуват ни!
Активирайте автоматичните защитни оръдия!
Внимание, опастност! Внимание, опастност!
Най-после се започна!
Скоро границата ще падне и те ще се преклонят пред новия си император!
Или ще затъмня небето с праха им.
Капитане, шпионин на Зур докладва, че един звезден боец е успял да избяга.
Да избяга?
{s:12}КАЛИФОРНИЯ РАЙЛОС
Сигурен ли си, че не мога да ти помогна?
- Вече свърши достатъчно. Благодаря!
- Е, ами...
До нас има само няколко километра. Мисля, че ще мога да се прибера и пеш.
Довиждане! Чао, Сентори!
O, Алекс!
Дръж!
Виж, Сентори, не мога да приемам подаръци от теб.
А, не, не! Обрече ме на бедност, а си мисли, че ще му правя подаръци.
- На къде е пръгнал света!
- Какво е тогава?
Това е втори шанс, момчето ми!
Ако си промениш мнението, просто събери кристалите.
- Задръж си го.
- Опа, Алекс!
Отиваш си от историята. Да, Историята!
Да не би Христофор Колумб да е искал да си седи в къщи? Не!
Ами ако братя Райт си бяха помислили, че само птиците могат да летят?
- Ами ако Гелока си бе помислил, че Юлус е твърде грозен да бъде спасен? - Кой пък е Гелока?
Няма значение.
Виж, Сентори, не съм като онези момчета.
- Аз съм само едно хлапе, живеещо в каравана.
- Щом така мислиш...
...наистина такъв ще си останеш!
Ей, Меги!
Чуй! Направо няма да повярваш.
Казах ти, Алекс. Аз и моите... как го каза...
странни сексуални желания, не разговаряме вече с теб.
- Кой е там!
- Тихо! Ще събудиш Луис.
- Хей, ти изглеждаш като мен!
- Разбира се! Аз съм бета-единица.
- Какво, по дяволите е бета-единица?
- Бета-единицата е симулоид...
... твой точен дубликат, само че не толкова шумен като теб.
Бях в звездомобила, не помниш ли? Стиснахме си ръцете
и се превърнах в теб... за нещастие.
- Чакай да уточним. Ти си робот?
- Я моля!
Аз съм високо технологична бета-единица,
поставена тук като твой заместник, докато те няма.
Какъв съм късметлия.
- Я чакай! Ти защо си се върнал?
- Шегуваш ли се? Там се води война!
Не думай? Спасявате китовете, но не и вселената, а?
Защо ти не отидеш да се биеш?
Симулоидите не се бият. Не ни е позволено.
- Кажи им, че ти си аз! Престори се!
- По-тихо бе, Алекс.
- Извинявай, Луис.
- Извинявай, Луис.
- Благодаря, че ме докарахте!
- За нищо, приятел! До скоро!
Привет, звездни боецо!
Избран си от Звездната Лига да пазиш границите й от Зур и...
- И какво си направил на Маги?
- Аз на нея?
Седяхме си отвън, гледахме си звездите и тя изведнъж си завря езика в ухото ми.
Чак извиках. Ще и се извиня още утре, става ли?
Утре няма да си тук. Връщам те на Сентори още сега!
- Какво става, Алекс?
- Заспивай или ще кажа на мама, че имаш "Плейбой".
Не върши глупости, Алекс!
- Майка му стара!
- Казах заспивай, Луис
или ще кажа на мама, че имаш "Плейбой"!
Обади се, Сентори!
Хайде! Върни се да си прибереш барбито!
Привет, звездни боецо!
Избран си от Звездната Лига да пазиш границите й от
Зур и армадата на Кодан.
Привет, звездни боецо!
Избран си от Звездната Лига да пазиш границите й от Зур...
Къде си? Покажи се, къде си?
Сентори?
Привет, звездни боецо!
Сентори?
По дяволите!
Стига, Алекс! Не бъди такъв задръстеняк!
- Сентори, пази се!
- Какво по...
Каква воня! Мръсни създания!
Добре го разгледай, Алекс!
Можеш да заложиш цял астероиден пояс, че ще видиш още като него.
- Какво?
- Това е Зендозанец.
Междупланетен наемен убиец, изпратен ти с конплиментите на Зур.
Зур ли? Че той защо ме преследва?
Някак си е разбрал, че си звезден боец.
Така, че сам разбираш, че трябва да се върнеш. Нямаш друг избор.
Защото, ако останеш тук си мъртав.
Довери се на Сентори, момчето ми. Защото след два часа
това място ще гъмжи от зендозанци,
имащи една единствена мисъл в микроскопичните си мозъчета:
- Убий Алекс Роуган.
- Убий Алекс Роуган?
Той е прав, Алекс. Пък и там ще имаш шанса да се летиш със Звезден изтребител.
Точно така. През това време, тук ще преследват Бета.
- Бета! - Бета?
- Разбира се.
За какво мислиш, че е тук?
Ей, я чакай малко, Сентори!
Алекс, пази се!
Сентори!
- Бета, повикай доктор!
- Не! Без местни лечители. Никакви доктори.
Добре съм. Просто драскотина!
Приеми го най-сетне, Алекс! Роден си за звезден боец.
Идваш ли?
Добре, да вървим, Сентори!
Успех, Алекс!
И на теб, Алекс!
Сентори до базата.
Сентори до базата. Обадете се, моля!
Ей, Сентори!
До личния състав. Звездомобил акустира на док 12.
Сентори! Сентори!
Хей, натисни спирачките!
- Григ! Хей, Григ!
- Алекс!
Простреляха Сентори. Ранен е!
Ето тук е.
A, видя ли?
- Сентори пак го доведе!
- Да, видях. Недей да говориш!
- Той носи ли ми парите, Алекс?
- Нося ти цяло състояние, Сентори.
Сега не се движи, моля те!
Тук е. Всичко е тук. Цяла планина от пари.
Всичките за теб.
Най-после!
Алекс, искам да знаеш...
това, че те върнах е най-доброто нещо, което някога съм правил.
Разбира се, това... това...
това не пречи да изкарам нещичко.
До следващото измерение, стари приятелю!
Съжалявам, Алекс.
Сентори?
Сентори?
Границата ще падне всеки момент.
Алекс!
Трябва да си регулирам слуха.
Направо ще си умра тук.
Алекс, какво, по дяволите, става?
Луис, ти сънуваш ужасен кошмар. Заспивай пак!
Луис!
Е, не!
Да разбирам ли, че тази бета-единица е заела мястото ти у вас?
- Поне се опитва.
- Значи можем да предположим, че
Зур мисли, че още си на земята.
Да.
Това означава, че имаме предимство... на теория.
Това вече е друго нещо!
- Това ли е моят звезден изтребител?
- Този е прототип, различен е от останалите кораби.
Разполага с по-голям обхват, повече мощност и известна модификация по оръжията.
И разбира се, има защитно покритие,
което може да поеме няколко директни попадения.
От това място...
осъщесвявам навигацията на кораба и следя животопотдържащите и двигателните системи.
Добре. А аз къде седя?
- Там горе, в седалката на стрелеца.
- Дръж се!
- Добре.
Така, сядай там!
Сега те обръщам в позиция за изстрелване.
Пред теб има два превключвателя за главния ти дисплей. Включи ги!
Щом засечеш противник, екрана ще показва всички бойни инструменти, които ще са ти необходими.
- Ей, къде изчезна образа?
- Там си е, но е в ксеноново затъмнение в хангара.
- При бойни действия постоянно се вижда.
- Ясно. Схванах.
Лостът от лявата ти страна е за управление на креслото ти.
Както сам виждаш, всички оръжия следят твоите движения.
С дясната си ръка хвани лоста за прицелване!
С пъстите си командваш лазерите, фотонните торпеда...
Фотонните торпеда и импулсните лъчи. Ей, ама това е точно като на видеоиграта.
- А това какво е?
- Внимателно, внимателно! Това е "Смъртоносният цъвтеж", оръжие само за краен случай.
За щастие, когато хангара избухна тъкмо го монтирах.
И така, готов ли си? Всички системи в готоност!
Запалване!
- Я чакай, кога каза е избухнал хангара?
- Казах ти, при атаката на Зур.
- А звездните бойци къде бяха?
- В хангара!
- Искаш да кажеш, че са мъртви?
- Смъртта е остаряло понятие.
Предпочитам да мисля за тях, че се бият със злото в друго измерение.
В друго измерение? Че колко звездни бойци са останали?
- С теб ли?
- Да.
- Един!
- Един?
Чакай сега!
Значи няма флота, няма звездни бойци, няма план?
- Един кораб, ти, аз и това е всичко?
- Точно така!
Зур мисли, че още си на земята. Класическа военна стратегия - изненадваща атака.
- Ще е чисто клане!
- Това се казва дух!
Не бе, нас ще ни заколят. Един кораб срещу цяла армада?
Да. Един звезден изтребител срещу армадата.
Винаги съм искал да участвам в неравен бой срещу многократно превъзхождащ ме противник.
- Постреляй по мишени, Алекс.
- По мишени ли?
Да. Трябва да потренираш преди да влезеш в истински бой.
Пък и да тестваш системите.
Все пак това е първият полет на кораба.
Спокойно! Не се бори с креслото!
Не бързай! Наблюдавай посоката на изстрелите! Следи целите!
И най-вече, опусни се!
Чудесно! На косъм съм от смъртта отдалечен на милиони километри от дома,
а някакво игуаноподобно ми казва да се отпусна.
Невероятно!
- Алекс!
- Извинявай!
Хайде давай сега!
Така.
Точно така! Леко!
Лекичко! А така!
Още малко и сме готови.
Алекс!
Извинявай! Здравей, Меги!
- Алекс, добре ли си?
- Да. Да, добре съм.
Хайде! Да опитаме пак!
Не ти ли мирише на нещо?
- На какво?
- На Зен...
Няма значение!
Исках само да ти кажа, че съзалявам, за дето те ударих снощи.
Няма нищо, Меги...
Заслужих си го. Аз съжалявам!
Е, може би ще успеем да се реваншираме един на друг довечера на Силвър Лейк!
Армадата ще проникне през границата от тук
и ще достине до Райлос за 20 клика.
Ескадроните с изтребители предвождат корабът-майка.
Ескадронте? Ама колко са?
Не броят на ескадроните ме безпокои.
А този комуникационен купол, който изпраща командите до изтребителите,
което им дава възможност да действат като един по време на битката.
Чакай сега! За да свалим изтребителите трябва да елиминираме купола.
Но за да елиминираме купола, трябва да минем през изтребителите. Мъртви сме!
Ще мисля за това, докато стигнем границата.
- Какво е това?
- Границата.
Странно. Какво тъси товарен кораб толкова близо да границата?
Ало, говори "Ганстар 1".
Повтарям, говори "Ганстар 1". Моля, индантифицирайте се!
Алекс, внимавай!
Кораб на Зур!
Поздравления, Алекс. Това е първата ти жива мишена.
Жива?
Дистанция 5 клика. Приготви се!
Блокирах предавателя му, за да не може да се свърже с армадата.
- Огън по твое усмотрение!
- Григ, чакай!
Не трябва да го изгубваме из тези пещери, Алекс! Стреляй!
Стреляй, Алекс!
Стреляй!
Успя!
Аз ли успях? Ти успя! За малко не ни уби!
О... Приеми най-дълбоките ми извинения, Алекс!
Просто се надявах, че изправен пред лицето на битката, един велик звезден боец би се справил.
Но уви. Може би ти просто не си такъв.
Ще те върна у дома.
Там все още те чака дълъг и плодотворен живот.
Това ще трае само, докато Кодан не стигне до Земята.
И тогава...
Ей, Блейк! Я дай жега на това парче, мой човек!
Нямаш грижа, пич! Дадено!
Та тогава Блейк се връща да си вземе панталоните,
вижда че оная е дърта и й вика: "Надявам се, че това нямя да ни развали вечерята във вторник".
Голяма работа е!
Алекс, добре ли си?
Да, естествено. Защо?
Ами не знам. Изглеждаш някак отнесен. Сякаш не си на себе си.
На мое място,
ти какво би правила?
Е, със сигурност поне бих опитала да се забавлявам.
Щях да се отпусна, да се повеселя...
- Да се посмея.
- Да се смея?
Е, все от нещо се почва, Алекс.
Да се смея.
Прекрасно място. Напомня ми за дома.
- Това ти напомня за дома?
- O, да!
Живеех под земята
със съпругата си и 6000 малки Григченца.
Докато Зур не ги превърна в роби.
- В какво живее твоят вид?
- O, в къщи, предимно.
Това са пещери над земята.
Ето, виж! Това е моето семейство.
Ето, това...
това са нашите, а това е брат ми, Луис...
а това е Меги.
Живеем в подвижен дом.
Това е пещера, която може да си сменя мястото.
Само дето не сме стигнали до никъде.
Подвижна пещера която не стига никъде. Изключително!
Да, но си имаме и истински подземни пещери, в близост до караваните.
С брат ми Луис, преди си играехме из тях на криеница.
Криеница.
- Какво има, Алекс?
- Ами помислих си,
че ако можем да се скрием тук...
Армадата ще ни подмине и тогава ще можем да атакуваме купола из отзад.
Бихме могли да ги атакуваме изненадващо.
Планът ти може и да успее.
Колко жалко, че не останаха и други завездни бойци, за да участват в това.
Да. Да.
Патрул на Зур!
Още двама идват отпред! Бързо приближават!
Въвеждам в навигационната система курс към Земята.
- Григ?
- Какво има, Алекс?
Може би все пак е оцелял един звезден боец.
СИЛВЪР ЛЕЙК
Какво има? Сега ли трябва да си пъхна езика в ухото ти?
Не е необходимо, Алекс.
Виж, аз просто... просто съм малко неопитен в тия игри.
Какви ги говориш?
Чувствам те далечен сякаш си на милиони километри от мен, Алекс!
Ей, ей, почакай! Скъпа!
Скъпа, прости ми!
Скъпа, прости ми!
Хайде де!
Ти си моята Жулиета. Моята Венера.
Ти си моята Жулиета. Моята Венера.
- Алекс!
- Другите момичета нищо не означават за мен.
Само ти, ти.
Престани с това и почвай да ми говориш мръснишки!
Другите момичета нищо не означават за мен. Само ти, ти...
ти, т...
Да за почвам ли да ти говоря мръснишки?
- Край, това беше.
- Господи! Добре, предавам се!
- Аз не съм Алекс Роуган.
- Какво?
Аз съм бета-единица. Точен дубликат на Алекс.
Той е някъде в космоса и спасява вселената, а аз съм тук да привличам наемните убийци.
Видя ли?
Алекс! Или който и да си. Чакай! Чакай!
Какво пра... пусни ме да мина. Ако зендозанецът докладва, че аз не съм той,
голяма опастност ще грози Алекс!
- Ти стой тук!
- Без тия, никъде не мръдам, докато не разбера какво става!
Ей, пикапът ми!
Ей, върни се, бе!
Само да одраскаш боята, си мъртав, Роуган!
- Готови сме за инвазия, капитане.
- Нахлувайте!
Корабите на Зур още не са получили кода за инвазията.
Границата падна, луната залезе, а звездните бойци са мъртви. Нахлувайте!
До всички ескадрони, бавно напред, с включени енергийни сонди.
Енергийни сонди. Бързо, Алекс, изключвай всичко!
Енергията изключена.
Алекс е в космоса?
- Това истина ли е?
- Да! Нали това се опитвам да ти кажа!
- Самата истина е!
- Тогава недей да говориш, а карай!
Капитан Крил, получаваме сигнал на аварийната честота.
Приемете го!
Ето го. Така! Когато ти дам сигнал, трябва да скочим!
- Как така "да скочим"?
- Ще се блъснем в него. - Какво?
Приемаме съобщение от специален агент Зета 6...
Готова ли си? Скачай!
Алекс!
- Последният звезден боец...
Длъжник си ми, Алекс.
Алекс !
Трансмисията бе прекратена, капитане.
- Последният звезден боец...
- ... Е мъртъв!
Последният звезден боец е мъртъв!
Сега вече нищо не може да ни спре. Пълен напред към Райлос!
Командният кораб!
Ето го куполът! В онзи край!
Виждам го.
- Успех, звездни боецо!
- Благодаря, Григ! За всичко.
Обичам те, Алекс Роуган.
Шест.
- Главен дисплей - работи.
- Пет.
- Лазери - работят. - Четири.
- Инпулсни лъчи - работят.
- Три.
- Фотонни торпеда - работят.
- Две.
- Управление на креслото - работи.
- Едно.
- Да ги мятаме!
Засечен обект!
Неиндентифициран кораб. Какъв е?
- Я чакай!
- Звезден изтребител "Ганстар"!
Значи последният звезден боец бил мъртъв, а?
Това вече преля чашата. Арестувайте го!
Как смеете? Аз съм императорът на Райлос!
Аз командвам цялата тази опе...
Пуснете ме! Заповядвам ви!
Ще платите за това с живота си!
Огън с всички оръжия!
Ето го куполът!
Сега, Алекс!
- Да!
- Уцелих го!
По-бързо, Алекс! Стреляй! Армадата почти е стигнала Райлос!
Спасителната капсула активирана.
Изстрелване на спасителната капсула.
Звездният изтребител излезе извън обхвата на сензорите ни. Предупредете командирите на ескадрилите!
Комуникационният купол е унищожен.
Всички комуникационни и радарни системи са извън строя.
Останете във формация за атака!
Животопотдържащите системи са наред. Оръжейните системи са заредени.
Мисля, че трябва да използваме "Смъртоносният цъвтеж".
Не забравяй, че "Смъртоносният цъвтеж" осигурява масивен огън само на къса дистания.
- На теория.
- Как така "на теория"?
Ами никога до сега не е бил изпробван.
Може да претовари системата и да взриви кораба.
Че какво толкова му се плашиш? На теория до сега трябваше да сме мъртви.
Отвори панела на "Смъртоносният цъвтеж". Включи го!
Не го задействай, докато не влезем в обхват.
Исползвай лазерите докато не ти дам сигнал.
- И помни...
- Избран съм от Звездната Лига,
да пазя границите й.
- Готов ли си?
- Това е. Да тръгваме!
В атака!
В дясно от теб!
В ляво!
Измъкни им се!
Нивото на енергия пада! Трябва ни време да презаредим!
Лазерите се претоварват!
Григ, оръжията ми отказаха! Да включвам ли?
Леко, леко! Изчакай докато влязат в обхвата на "Смъртоносния цъвтеж"!
Огън!
- Успяхме.
- Да, всъщност наистина успяхме!
Командният кораб!
Оръжията ни не работят. Системата за потдръжка ги възтановява.
Забрави за оръжията! Увеличете тягата!
- Григ, трябва ни енергия!
- "Смъртоносният цъвтеж" я източи до край.
Работя по въпроса. Ще опитам да пренасоча.
Единствената енергия, кояти ни е останала е в животопотдържащите системи!
Григ!
Браво!
Оръжията работят! Прицели се! Огън. Огън!
Докладвайте пораженията!
Навигационната система не работи. Спомагателното управление не работи.
Завий! Завий!
Щурвалът не реагира! Хванати сме от гравитационното поле на луната!
Какво ще правим?
Ще умрем.
От името на Звездната Лига и всички граждани на Райлос,
ви поздравявам за изумителната победа.
- Благодаря ви!
- Благодаря!
Но както знаете, границата е разрушена,
Зур се измъкна и все още има опастност.
Така че се чудех дали не бихте останали
да възтановите легиона на Звездните бойци?
Я почакайте!
- Да възтановим легиона?
- Да.
Разбира се, ще имате нужда от помощта на един стар приятел.
Стар приятел ли? Кой?
Сентори! Мислех те за умрял!
Аз? И да пропусна цялата веселба? А, не!
Просто бях в летаргия, докато тялото ми се възтановяваше. Но да не те отегчавам с подробности.
Искам само да кажа, че си на Райлос, момчето ми. Спри да разсъждаваш като землянин.
Това е урок номер едно. Урок номер две...
Щом си тук, значи си много важен, така че не спирай да се усмихваш. Хората те гледат.
Урок номер три... Винаги вярвай на Сентори!
Те те обичат, Алекс!
Виждаш ли? Имаш подкрепата на цял Райлос.
- Трябва да останеш, Алекс!
- Ще останеш, нали?
Разбира се, че ще остане.
Това е много добре, Сентори. Григ, оставям го в надеждните ти ръце.
Да остана...
Алекс! Алекс!
Привет... Привет, звездни боецо!
- Бъни, виждала ли си Алекс?
- Не, не мисля.
Питайте Меги! Тя знае къде е. Тя беше с него.
Меги, къде е Алекс?
Да, къде ми е пикапа? Къде ти е гаджето?
Мисис Роуган, Алекс е... Вижте, той...
- Какво става?
- Не знам.
Боже мой!
Супер! Нападат ни извънземни!
Меги.
Меги!
- Алекс?
- Здрасти, Меги.
Алекс, това ти ли си?
Искам да кажа, наистина ли си ти?
Вижте!
Боже мой!
Наистина си ти.
Това е Алекс! Алекс!
Алекс, какво става тук? Какво е това нещо?
Това космически кораб ли е?
- Не знаем какво са му направили.
- Аз не ги разбирам тия работи.
- Толкова е странно!
- Чакайте! Един момент! Успокойте се всички!
Алекс, какво е всичко това?
Бях на друга планета, мамо.
- На друга планета?
- Кой тогава ми помагаше за антената?
- Да, кой ми открадна пикапа?
- Кой ми прекъсна електричеството?
- Кой ми повреди фурната?
- А, това е бил бета-единицата.
- Бета-единицата?
- Един робот.
- Робот? Ама как...
- Я стига бе!
Чудовище!
Чудовище! Ха!
- Той е пленил Алекс.
- Супер! Извънземен!
Ей, не, почакайте! Хей, хей! Бабо, прибери тая пушка. Какво ти става?
Това е моят приятел Григ. Елате всички да се запознаете!
Григ, това е мисис Буун.
- Здравейте.
- Здравейте.
- A това е Елвира.
- Поласкан съм.
- Аз също. Как сте?
- Добре!
- Това е баба.
- Как се чувствате?
- Вие как се чувствате?
- Това е Отис.
- Удовоствие е за мен.
Всеки приятел на Алекс...
A това е Меги.
Огромно удоволствие е за мен.
Здрасти!
А ти трябва да си Луис!
Чух добри неща за теб.
Чухте ли бе? Аз съм известен!
А това е майка ми.
Трябва да се гордеете с Алекс, мисис Роуган.
Всички трябва да се гордеете с него. Той спаси Звездната Лига
и хиляди други светове, в това число и Земята.
Боже мой!
Време е да тръгваме, Алекс.
- Алекс?
- Трябва, мамо.
- Нужен съм им.
- O, Алекс, знаех, че някой ден ще си тръгнеш,
но никога не съм очаквала това.
Брей, може ли и аз да дойда, Алекс? Може ли?
Съжалявам, хлапе. Има място само за...
мен, Григ и Маги.
- За мен?
- Да.
Алекс, не мисля, че ще мога...
Ела насам! Ела!
Защо мислиш, че се върнах?
- Е...
- Нали си казахме, че винаги ще сме заедно?
Е, да, но... тук или в града.
Но... но там, Алекс...
Меги, трябва да дойдеш. Не знам кога ще мога да дойда пак.
Не разбираш ли? Това е големият ни шанс.
Както казва Отис,
когато шансът се появи, трябва здраво да го сграбчиш и с двете си ръце.
А какво ще стане с баба, Алекс?
Прав беше. Страх ме е да напусна това място.
Защо ти не останеш?
Меги, трябва да тръгна и искам ти да дойдеш с мен.
Алекс! Побързай!
Е, трябва да вървя.
Довиждане!
Алекс, не можем повече да заглушаваме радарите.
Да, добре! Трябва да вървя, мамо.
- Довиждане. Всичко хубаво.
- Довиждане, скъпи.
Довиждане. Довиждане на всички.
- Довиждане, Алекс!
- Довиждане!
Алекс!
Бабо...
Да се пазиш и да пишеш... или каквото се прави от там.
Алекс! Чакай, Алекс!
- Отдръпнете се! Хайде!
- Чао!
Отстъпи назад!
Хайде отстъпи! Това момче наистина успя!
Вижте ги само! Довиждане!
Я стига! Там ще бъдат щастливи!
Сбогом, Алекс!
- Ще станем известни, нали, Отис?
- Да, сър!
Целият свят... цялата вселена ще научи за нас!
Мястото на Алекс и Меги е сред звездите!
Луис! Луис!
Привет, звездни боецо! Избран си от Звездната Лига,
да пазиш границите й от Зур и армадата на Кодан.
Еха!
{s:10}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2003