Secondhand Lions (2003) (Secondhand_Lions_(2003).CD2.DivX.AC3-ACE.sub) Свали субтитрите

Secondhand Lions (2003) (Secondhand_Lions_(2003).CD2.DivX.AC3-ACE.sub)
Какво направихте с чичо Хъб?
Хлапе, донеси малко месо.
Къде е чичо Хъб?
Господи, станала е злополука.
Искам в къщи.
Не може да се приберете в този вид.
Сбиха се. Чичо Хъб спечели. Беше страхотно.
Лъвът се опита да ни изяде.
Жасмин?
О, Жасмин! Не съм я хранил цял ден.
Сигурно е гладна. Трябва да я нахраня.
Ето, ето!
Ето, Жасмин.
Жасмин?
- Това е истински лъв.
- Лъв?! Имате лъв?
- Затворен е.
- Не е. Искаше да ни изяде.
- Наистина се опита.
- Да вземем пушките!
- Пазете се от пътя.
- Вземете пушките.
Елате тук.
Жасмин?
Жасмин? Жасмин?
Ела!
Олигави ме. Стига.
Не стреляй. Ще уцелиш него.
Ела!
Изчезнаха.
- Може би закъсняхме.
- Да влизаме.
Вие стойте.
Жасмин!
Спри, спри.
Нападай!
Тя се чувства по-добре.
Остави ме!
Тръгваме си.
Няма да се върнем докато не разкарате това чудовище.
Е, лъвът остава.
Добре, това е. Хайде, татенце.
Татенце! Хайде!
Чао, чичо Хъб. Чао, чичо Гарт.
Млъквайте. Качвайте се в колата.
Трябва да пийна. Имах лош ден.
Момчета, гладни ли сте?
- Ще останете ли за вечеря?
- Какво ще ядем?
Месо.
Много месо.
Тя не иска да излезе от царевицата.
Царевицата е най-близка до джунглата, където тя винаги е живяла.
Тя знае, че мястото й е там.
- Мисля, че е щастлива.
- И аз мисля, че е.
А ти? Щастлив ли си?
Какво им казва?
Казва им своята реч: "Какво всяко момче трябва да знае
за да бъде мъж".
Много мъже са чули тази реч през годините.
Много мъже.
- Ще я каже ли и на мен?
- Гарантирам ти.
Ако още е тук, разбира се.
Ей, ти не завърши историята за чичо Хъб и Жасмин.
Не вярваш на тези глупости за Африка, нали?
Историята е добра.
Е, след като спаси Жасмин,
изминаха няколко чудесни години.
Нямаше двама души толкова щастливи,
толкова влюбени.
Беше перфектно.
С изключение на едно нещо.
- Шейхът.
- Шейхът.
Той намрази Хъб за измъкването на Жасмин,
и обяви награда за главата му.
10,000 златни монети... богатство.
Убийците идваха отвсякъде.
Хайде!
Той и Жасмин трябваше да се защитават,
всяка минута, всеки ден.
Хъб знаеше, че не могат да бягат вечно,
рано или късно късметът щеше да им изневери.
Можеше да се направи само едно нещо.
И така един ден убиец заведе Хъб, окован във вериги,
в крепоста на шейха,
за да получи своите 10,000 златни монети.
Какво?!
Те дадоха на убиеца торби и торби злато,
а шейхът затвори Хъб
в прочутите подземия на 1,387-те мъчения.
Кой безмозъчен лаком боклук би продал чичо Хъб за пари?
Аз бях.
Това беше номер.
Да, това беше номер.
В подземията аз извадих меча си...
и самостоятелно избих всички там
и освободих Хъб, без да изпусна нито една златна монета.
Чакай малко.
Спасил си чичо Хъб,
докато си пазил хиляди златни монети?
Не вярваш, че избих тези мъже и спасих Хъб?
Е, Хъб може би помогна малко.
Превъзхождаха ни числено.
Бихме се срещу многоброен противник.
Когато боя свърши, се разделихме.
Всеки от нас знаеше какво да направи.
Горе в разкошната си спалня.
шейхът спеше.
Събуди се с кръстосани мечове на гърлото.
Шейхът беше ужасен,
но Хъб свали меча си и казал:
''Защитавай се!''
И даде на шейха единия меч.
Шейхът знаеше, че вероятно сега ще умре,
без дори да очаква капка милост.
Но Хъб просто казал:
"Два пъти държах живота ти в ръцете си
и два пъти ти го оставих.
Следващият път...
...живота ти е мой."
От този момент,
опитите на убийците спряха.
Някои казват, че е било защото, шейхът
се е страхувал, да не се върне Хъб и да го убие.
Други казват, че след като Хъб
пощадил живота му, шейхът постъпил доблестно.
Аз лично, мисля че е защото
шейхът беше прекалено зает от факта че откриха петрол в царството му.
И стана един от петте най-богати хора на света.
Какво?! Лошият се напълнил с пари?
Коя история свършва така?
Просто ти разказвам какво се случи.
- Чао.
- До скоро.
Значи така сте спечелили парите си?
- Златото на шейха?
- Е...
Да.
Тези младежи вече ще са добри.
- А ти?
- Да.
Чувствам се стар и износен.
- Беше тежък ден.
- Да.
Изтормози лекари и сестри,
би се с тълпа хлапета, преследвахме лъв...
Беше пълноценен ден.
Имах късмет, че хич ги няма в боя.
Скоро ще могат да ме скъсат от бой.
Скоро ще бъда неспособен да се бия.
Безполезен!
След 2-3 дни ще си по-добре.
Да, да...
Отивам да си легна. Лека нощ, хлапе.
И така...
най-накрая ще ми кажеш ли какво стана с Жасмин?
- Не.
- Какво?!
Ако искаш да разбереш какво стана с Жасмин
ще трябва да попиташ него.
Да питам чичо Хъб?
Луд ли си? Нали видя какво стана последния път.
Изморих се да върша мръсната работа тук.
Ако искаш да чуеш края на историята,
ще ти се наложи да попиташ него.
- Хъб?
- Да?
- Самолет?
- Да, винаги съм искал.
Нали казваше, че няма да стъпиш в самолет.
Нямаше им вяра.
Вярно е, опасни са.
Имате ли книга за инструкции?
Да, ето.
Ти не разбираш нищо от самолети.
Ще се науча, казвам ти.
Ето, пише си,
''За да се издигнете, дръпнете назад лоста.
Бутнете го напред, ако искате да се снижите.''
Ще го издигна в небето за нула време.
Мамка му.
Може да е ново хоби.
Може би иска...
нали знаеш, да направи нещо лудо.
Така ли мислиш?
Пита ли го вече?
За Жасмин?
По-добре побързай.
Какво по дяволите?
Сред нощ е.
Какво става? Какво правиш тук?
Имаш нещо да ми кажеш ли?
Казвай.
Какво стана с нея, чичо Хъб?
Какво стана с Жасмин?
Искам да знам. Трябва.
Тя почина.
При раждане. Тя и бебето ни.
И какво направи?
Върнах се към стария си живот отново в Легиона.
За 40 години, винаги имаше война в която да участвам.
После остарях и ето ме тук.
Тук съм.
Тук съм.
Студено ли ти е, синко?
По-добре...ето.
По-добре...влизай вътре.
Добро момче. Благодаря ти.
Историите за Африка...
за теб...
верни са, нали?
- Няма значение.
- Има.
От майка си се наслушах на лъжи. Не знам на какво да вярвам вече.
Ако искаш да вярваш в нещо, тогава вярвай.
Само защото нещо не е вярно, не означава че не трябва да вярваш в него.
Трябва да си поговорим с теб, момко.
Изглежда имаш нужда от това.
Поне малко.
Понякога човек трябва да вярва, независимо
дали е истина или не е.
По принцип хората са добри:
Честта...
смелостта, почтенността, са всичко за тях.
Парите и властта не означават нищо за тях.
Доброто винаги побеждава.
И искам да помниш, че любовта...
...истинската любов е вечна. Помни това.
Помни го.
Без значение вярно или не,
човек трябва да вярва в това, защото...
това са нещата за които си струва да живееш.
Разбра ли ме?
Беше добра реч.
Мислиш ли? Благодаря.
Да...
Кога ще чуя останалото?
Когато порастнеш.
- Обещаваш ли?
- Чакай. Чакай малко...
Не мога да стана добър човек, ако не чуя останалото, нали?
Трябва да си наоколо докато порастна достатъчно за да чуя цялата реч.
- Разбирам накъде биеш.
- Ти трябва да си тук
- докато порастна...
- Ще ти я напиша.
Не! Искам да я чуя от теб!
Ти няма да си тук тогава.
Ти си ми чичо. Имам нужда да си до мен.
А чичо Гарт?
И той се нуждае от теб.
И кучетата и прасето,
и лъва. Всички имаме нужда от теб.
- Звучиш глупаво.
- Вярно е!
Знам че ти липсва Жасмин, страшно много.
Но ако те няма,
ще ни липсваш също толкова много.
Истина е.
Добре по дяволите. Печелиш.
Ще бъда до теб и ще бъда твой чичо.
Но не очаквай от мен да съм щастлив от това.
Става ли?
Ти си добро момче.
Ти си добро момче.
Уолтър!
Приготви се, Уолтър!
Тези пари изглеждат ли ви крадени?
О, скъпи толкова си забавен.
Не!
Тихо.
- Мамо!
- Здравей, скъпи.
Уолтър, това е Стан.
Слушал съм много за теб, Уолтър.
Чичовците ти още ли спят?
По-добре да не ги будим.
Тихо. Искаш ли да поседнем?
Толкова си порастнал.
Стан е детектив.
Истински като по филмите.
- Наистина?
- Да.
Виж значката ми.
Стан работи в Лас Вегас. Какво ще кажеш?
- А какво стана с колежа ти?
- Наложи се да напусна.
Стан иска да стоя в къщи и да бъда съпруга и майка.
Няма ли да е прекрасно?
Надявам се, че си намерил парите на чичовците си.
Защо питаш?
Уолт, те отговарят на описанието
на двама банкови крадци от 20-те и 30-те.
- Грешите.
- Когато Мей ми каза,
направих копие на доклада и й го показах.
Те са, скъпи.
Имали са пушки. Носели са маски.
Откраднали са тези пари. Стреляли са по хора...
невинни хора.
Не, не и те. Не може да бъде.
Стан знае какво говори, скъпи.
Ами Жасмин?
Тя и чичо Хъб са били влюбени. Те...
- Имам нейна снимка.
- Не се ли казваше Жасмин
жената, която е карала колата?
- Вярно.
- Жасмин...
била е ранена.
И те просто я изоставили...
да умре.
Знам, че ти е тежко, синко.
Но те са престъпници, и са те излъгали.
Миличкият!
При тези злобни бандити.
Веднага щом разбрахме, тръгнахме насам.
Дойдохме за да те отведем.
Искам да кажеш на Стан къде са парите,
и после ще ти съберем багажа.
Защо ти е да знаеш къде са парите?
Погледни ме, синко.
Защото те не са техни.
Крадени са.
Вероятно са скрити някъде наблизо, нали?
Наоколо.
Защо не се поразходим малко?
Разведи ни наоколо. Какво ще кажеш?
Хайде.
Уолт, майки ти и аз намерихме много красива къща.
Но нямаме достатъчно пари за вноската.
Можем да издадем чичовците ти заради наградата,
но тогава те отиват в затвора.
Тези пари са крадени, скъпи,
ние имаме право на тях, колкото и те.
Ще бъдем семейство и никой няма да пострада.
Не е ли прекрасно, Уолтър? Винаги сме го искали.
Къде са?
Те са възрастни вече, ще умрат така или иначе.
Искаш ли държавата да прибере парите?
Кажи ни.
Те не са обирали банки. Били са в Африка.
Африка! О, Уолтър, бъди реалист.
Наистина! Били са отвлечени във Френския Легион,
имали са приключения цели 40 години. Не може да са обирали банки!
Хайде, хлапе. Не вярваш на всичко това, нали?
- Разбира се, че да!
- Ти?! Г-н Тома Неверни?
Стан има истинско доказателство, а ти вярваш на африканските им глупости?!
Да. Вярвам.
Мей, почакай на верандата.
А ние двамата ще си поговорим по мъжки.
Защо да не отидем в плевнята?
Хайде.
Близо ли сме? А?
Не. Пусни ме!
Нека се изясним.
Можем да сме приятели или врагове.
Напоследък нямах късмет.
Едни лоши хора ме търсят.
Тези пари ми трябват. И знам, че са наблизо.
Няма да оставя на един сополанко да ми попречи.
Как ще стане?
С добро или с лошо?
Защитавай се.
Къде са?!
Къде са парите?
Къде са?!
Къде са?!
Кажи ми къде са!
Кажи ми къде са!
Къде са?!
Чух някакъв звук.
О, боже!
Жасмин?
Боже Господи! Стан!
Мъртъв е.
Боже мой! Стан е мъртъв?!
Не, той ще оцелее. Имах предвид лъва.
Ще трябва да го заведем в болницата. Мей, докарай колата.
- Не мога!
- Мей, колата!
- Докарай я!
- Добре.
Да махнем лъва от него.
Ще има нужда от шевове. Доста шевове.
Какво й стана?
Изглежда сърцето й не е издържало на напрежението.
- Да.
- Беше доста стара.
Виж...
Мисля, че се усмихва.
Надявам се, че е умряла щастлива.
Умря геройски, това е важно.
Опитвайки се да те защити.
Беше истинска лъвица, нали?
Накрая.
Sure.
Истински лъв от джунглата.
Истински африкански лъв.
Събра ли си багажа?
Майка ти скоро ще се върне от болницата.
Може да я изчакаш на верандата.
Чакай тук.
Не мърдай.
Готов ли си? Къде ти е куфара?
Не бъди агресивен.
- Горе, в стаята ми.
- Да го вземем.
Здрасти, Стан.
Излезе късметлия, Стан. Че лъвът те спипа преди нас.
Чудя се, какво ли си приказват.
Предполагам, че е лекцията: "Какво трябва за да си истински мъж".
Радвам се, че се сприятеляват.
Готови ли сме?
Да вървим.
Накратко, Стан, ти и аз може да сме приятели...
или врагове.
Надявам се, че Уолтър не ви е създавал проблеми.
- Справяхме се.
- Какво ще стане с него?
Такъв човек няма работа около момчето.
Разбира се, че не. Каква майка ще съм иначе?
Ще го закараме до Лас Вегас.
Аз... Ще се върна...
за остатъка от лекцията...
Аз ще съм тук.
Добро момче.
Благодаря за историята
и за всичко останало.
За мен означаваше...
...страшно много.
Радвам се.
Хайде, скъпи. Ще се стъмни.
По дяволите. Тя не заслужава това хлапе.
Може да наемем адвокат.
Няма съд, който да отнеме дете от майка му
и да го даде на двама изкуфели старци.
Може пък да ни го продаде. Колко пари ни останаха?
Хъб...
...нищо не можем да направим вече. Отиде си.
Къде отиваме?
Казах ти, Лас Вегас.
Имах предвид след това. След като оставим Стан.
Скъпи, той ще има нужда някой да се грижи за него.
Уолтър!
Какво правиш?!
Боже мой!
Уолтър!
Чакай!
Спри!
Какво ти става?
Миличък, добре ли си? Изплаши ме.
Ти все пак ще се омъжиш за него.
Той не е толкова лош.
Малко е груб, но това ще се промени.
Мамо!
Казва, че ме обича.
- Удрял ли те е вече?
- Не е твоя работа!
Винаги си мислела, че с нов приятел ще си решиш проблемите,
но все попадаш на загубеняци, а този е най-лошия.
Уолтър, нямах избор.
Ти може би нямаш.
Моля?
- Мамо?
- Какво?
Направи нещо за мен.
Поне веднъж.
Направи нещо хубаво за мен.
Става ли?
Все някой търговец ще дойде скоро.
Ако ще живея тук, имам няколко условия.
Условия?
Първо, двамата да сте край мен
докато завърша гимназията поне, за предпочитане колеж.
Ще имате и някои задължения...
PTA, Скаутите, детската лига,
Явно нямаме голям избор.
Второ, вие двамата трябва да полагате повече грижи за себе си.
Повече зеленчуци, по-малко месо.
Дали някой амбулантен търговец няма да продава ученически пособия?
И трето,
без повече опасни номера.
Без бой, без самолети...
Чакай малко...
Поне докато не завърша колежа.
- Може и за по-дълго.
- От какво се надяваш да умрем?
Старост?
Е...
Добре дошъл.
- Ало?
- Уолтър?
- Да?
- Обажда се шериф Грейди.
Страхувам се, че имам лоши новини за теб.
За двамата ти чичовци.
Съжалявам, но те починаха.
Станала е злополука...
за щастие не са се мъчили.
И за щастие си отидоха заедно.
Разбираш ли?
В момента съм в къщата им.
Трябва да дойдеш тук.
И да видиш.
- Уолтър?
- Как си?
Добре.
Изглежда са се опитали да прелетят през плевнята.
Имаше тълпа репортери преди малко, дори CNN.
Не се случва често самолет...
от Първата Световна Война да прави лупинги,
управляван от двама 90 годишни...
без да имат свидетелство за управление...
Е...
Е, имаха доста забележителен живот.
Отидоха си геройски.
Ето. Намерих завещанието им.
''Хлапето получава всичко.
Просто ни заровете в тъпата градина...
при глупавия лъв.''
Ей!
Имаме гости.
Това е.
Значи тук са живяли.
Ела тука, приятел.
Come here. Look at this.
Виж това.
Извинете ме.
Бяхме в Хюстън и чухме имената им по новините,
и затова дойдохме.
Като малък, дядо ми ми разправяше такива приказки.
- Дядо ти?
- Един много заможен шейх.
Обичаше да ми разказва истории за времето когато е бил млад.
Невероятни истории за двама братя,
Хъб и Гарт МакКейн,
най-храбрите и доблестни мъже.
Наричаше ги: ''Най-справедливите опоненти''
''Единствените, които ме надхитриха.''
Значи ти...
...си ги познавал?
Те... Те ме отгледаха.
Чест е за мен.
- Приятно ми е.
- И на мен.
Виждам, че мъдро са харчили парите на дядо ми.
Да.
Да, имаше един пътуващ търговец.
Значи...
двамата от историите на дядо, наистина са живели?
Да...
наистина живяха.
превод и субтитри: Ludoto