The Kid (2000) Свали субтитрите
Трябва да си взема десет.
Може ли първо да обслужите мен ако обичате?
Има човек преди вас, сър.
- Обикновенно си държа дребните в моето малко мече, но...
- Това е много интересно.
Колко е нейната сметка?
- 5,26.
- Включете я в моята, ако обичате.
Чакайте, чакайте. Ако не са в това, ще са в другото.
- Това прави 9,65.
- Благодаря ви много.
- Колко мило. Нямаше нужда да правите това за мен.
- Не го направих заради вас.
Пригответе си парите следващия път.
Простак.
- Как мога да ви помогна, губернаторе?
- Някой мръсник,
мръсник от главната прокуратура...
се осмели да спомене думата "затвор".
Заащоооо.
Заащооо!
- Някой да извика "лииинейкааа"!
- Какво? Какво каза?
Губернаторе, знаете ли кой е главния убиец
на политици под 60 годишна възраст?
- Не.
Самосъжалението. Губернаторе, ще бъда повече от щастлив да ви помогна да се справите с тази каша,
в която сте се забъркали толкова лекомислено.
- Но трябва да направите нещо.
- Какво?
- Спрете да плачете.
- Ще се опитам.
Не, имам предвид веднага. Получавам главоболие от вас.
Извинете, господа, още едно питие?
Имате ли малцово уиски?
Разбира се.
- Е, с какво се занимаваш?
Искаш ли да ми кажеш за това?
Нали знаеш, удобството на непознатия и така нататъка.
Не.
О-о. Трябва да е нещо по Интернет!?
Или финанси?
Генетично инженерство, може би, а?
- Аз съм имидж консултант, О'Кей?
- O'Кей.
Значи решаваш проблемите на политиците?
Оправяш им имиджа, когато всъщност им трябва оставка, нали?
Да.
Хей, знаеш ли,
аз летя за L.A. за да започна работа в местните новини
и не мисля че е случайност това че сме един до друг.
Разбирам. Значи космическата цел на нашата среща е да ти дам безплатен съвет.
И какво ще стане тогава?
Не знаем все още. Но ще съм ти задължена.
- Ако го направя, ще млъкнеш ли?
- Ще мълча като умряла.
Косата ти е твърде дълга,
веждите ти са твърде тъмни, ноктите ти са твърде дълги...
и косата ти е твърде оранжева.
Парфюма ти е твърде сладникав. Това са новини, скъпа, а не сериал.
- Харесвам очите ти...
- О-о. Благодаря...
Направи ги по-сини. Опитай с контактни лещи.
Но едва когато се появиш на екрана в L.A.
- Когато си на интервю ги махай.
- Ами акцента ми?
Винаги са ми казвали да спра да казвам "йоул".
Никога не спирай да казваш "йоул". Твоето "йоул" е твоята запазена марка.
Казвай "йоул" и ще бъдеш повишена след 6 месеца.
Казвай "йоул" с усмивка, и след година ще си известна.
Е... Благодаря.
Моля те.
Сега би ли млъкнала, ако обичаш?
Добре свържи ме. Здравейте, ваша чест. Как сте?
Добре, благодаря.
Какво значи "не съвсем сам".
"Ваша чест", не е ли евтино фукане?
Знаеш, че ако пресата...
Оттърва куршума.
Слушай, всичко това ще избухне.
Хей! Видя ли...
...
Да.
12 играчи от отбора на "Сream pies" са на път към стадиона.
Боб Райли ви очаква в офиса на собствениците в 3:00.
Ейми ще се срещне с Вас там. И защо носите жълта вратовръзка?
Джанет, от къде може да знаеш, че нося жълта вратовръзка? Ти дори не можеш да ме видиш.
Чувам стресът в гласа ти.
Всеки път, когато си стресиран, носиш жълта вратовръзка
което те кара да се чувстваш могъщ, така че най-вероятно сега ще ми се разкрещиш,
но аз не съм в настроение, така че - недей!
- Хубава вратовръзка.
- Не съм стресиран.
Всичко ми е наред.
Само не съм се наспал миналата вечер. Може ли днешната работа, моля?
Изключи си телефона. Ти си с човека сега.
Свърших едно, две неща. Ето третото и четвъртото.
Пуснах петото по eлектронната поща. Осмото е на бюрото ти за подписване.
И десетото стои в офиса ти.
Защо си го пуснала в офиса ми, Джанет?
Той ме заплаши с мачете.
Той ти е баща, Ръс.
Изчакай 60 секунди, влез и ми кажи, че закъснявам за нещо.
- Мразя те.
- Страх от борба.
- Хубава снимка с Ал Де Ниро.
- Роберт Де Ниро.
Хубава снимка с Роберт Де Ниро.
Щеше да е, ако изключим факта, че това е Ал Пачино.
Ооо!.
И така, татко, какво мога да направя за теб?
Получи ли чека, който ти изпратих тази сутрин?
Да, да, получих го.
Но аз не съм те молил за чек.
Помолих те да дойдеш и да ми помогнеш да придвижа някои неща.
Добре, татко, времето е пари
и по-лошото е, че моето е ограничено,
така че, опасявам се, ще се наложи чекът да свърши работа.
Сестра ти и семейството и ще дойдат на вечеря утре.
Не си виждал племеницата и племеника ти от доста време.
- А, може би ще искаш някои от онези неща на тавана.
- Като кои, татко?
- Още няколко забележителности от детството ми?
- Никога не си го разбирал.
Колко пъти през последните 20 години, през които си живял в онази къща ...
някога съм те молил за каквото и да е било, а?
Каквото и да е?
Закъснявате ... за много голяма среща.
Дузина раздразнени, високопоставени личности ви очакват.
Сигурна съм, че има вертеп някъде.
И Вие наистина трябва да тръгвате... веднага!
Успех с местенето, татко. Осведоми ме как върви.
Обади се на Фред и виж как върви пазара. Провери "NASDAQ Bye".
Това е перфектно. Изглеждаш зашеметяващо.
Изцяло и съвършенно великолепен.
Не гледай мен. Погледни ето там.
Получихме ли новия клиент?
Обзаложихме се. Правя го да изглежда благороден и получавам 3 хот-дога.
Както виждам, ще умреш от глад.
Никакъв шанс.
- Благодаря.
- Удоволствието беше мое.
- Само не го споделяй с дебила.
- Няма начин.
Внимавай за холестерола си, хот-догово момче. Нека аз го направя.
Хей, аз работя усилено за това!
Ейми, тези хот-догове ще те убият.
Освен това, ние отиваме да ядем омар в сметанов сос.
Не искам омар в сметанов сос. Искам хот-дог с горчица.
Моля ти се, престани да си гризеш ноктите, Ейми.
Нокътът. Гриза само един. Какво те е грижа изобщо?
Грижа ме е, защото работиш за мен.
Когато си гризеш ноктите - ти афишираш слабост.
Наистина ли? Афиширам слабост с един малък нокът?
- И какво е това афиширане?
- Добре.
- Здрасти, Майк. Той вътре ли е?
- Очаква ви.
Чакай. Чакай.
Здравейте.
Здравейте.
- Не съм ви виждал няколко дни. Как сте?
- Добре.
- Може ли да започваме?
- Не. Това е доста малко, за което те моля.
Доста сме закъсняли.
- Нямам време за ...
- Продължавай. Направи вихрушка.
Здрасти, Ейми.
Как си?
Добре.
Наистина сме закъсняли.
Хей, кавалерията е тук!
Ръс Дуриц към избавлението!
Запазете съжалението за после.
Джош, наглеждай го.
- Успех.
- Иее.
Здравей. Аз съм Джош, асистентът на г-н Райли.
- Ако се нуждаете от каквото и да е ...
- Ще се обърна.
Трябва ми да отидеш и да намериш от скамейките на стадиона няколко деца на възраст между 8 и 12 години.
Осем момчета, четири момичета. Пет бели, четири латино-американчета и три черни.
- Да са тук до три минути.
- O'Кей.
Ще трябва да използвам Hi-fi системата Ви.
Та защо всички ми уронват имиджа?
По начина, по който аз виждам нещата
това е само едно малко недоразумение.
О'Кей, Боб, нека се опитам да ти обясня ...
как хората гледат на това малко недоразумение.
Виждаш ли, за феновете на Joe Baseball отвън,
ти си човекът, който обеща, че ще им дадеш 5%...
от всеки билет продаден през този сезон за основаване на детски бейзболен клуб.
Ти си човекът, който даде на пресата снимки на деца, които посещават този клуб
които, всъщност, не съществуват.
Досега. Планирах да се разчуе за това, ъ, евентуално.
- Aа.
- Аз съм много зает човек.
- Не, Боб, ти не си много зает човек.
Виж! Ти си 'глупав' човек.
Много глупав човек, който си играе на Г-н Благотворителност...
защото искаш да се подмажеш на градския съвет...
така, че те да ти построят чисто нов бейзболен парк.
Но познай какво. Довиждане бейзболен парк.
Здравей затвор.
Та какъв ти е големият план?
Как го усещаш шоколадовия пай?
Защо? Тя ще нахрани децата с шоколадов пай, за да ме изкара от тази мръсотия?
Не. Децата ще те нахранят с шоколадов пай и ще те изкарат от тази мръсотия.
- Ха?
- Боб,
подгответе се да бъдете омазан.
- Заслужавах си го!
Повече пай в лицето!
Боб, пресата ще го изяде.
Ейми, какво мислиш?
- Ейми? Ейми?
- Искаш да знаеш какво мисля ли?
Мисля, че има нещо доста гадно във всичкото това.
Ейми, Ейми, Кълна ти се...
Аз лично ще се погрижа редакцията на този запис да бъде извършена много прецизно, O'Kей?
- Сигурна съм, че ще го направиш.
- Не, аз обещавам.
- Не сме направили нищо погрешно днес.
- Не.
- Постъпихме правилно, нашият клиент е Боб Райли.
- Аз го обичам.
Ръс, днес ние безсрамно използвахме невинни деца ...
само за да помогнем на един мошеник за паричните му проблеми.
Ще довършиш ли това последно пърче от "жълта" история?
Ръс, трябва да си загрижен за това. Ти вече си почти на 40 ...
Много ти благодаря за напомнянето. Не си на годините ...
Да, и двамата сме.
Не можем да се размотаваме повече,говорейки за това какви ще станем като пораснеме.
Ние сме пораснали.
- Така ли?
- Да.
- Свърши ли?
- Да, свърших.
Добре.
Тошия, ако една глупост ти бъде казана четири пъти...
в един и същи ден, прави ли я това истина?
- Какво, само 4? Да не би да не си се наспал?
- Извинявай.
Аз питам Тошия.
Само четири пъти, например. Налага се да е пет пъти, за да е факт.
- Много ти благодаря. Виждаш ли? Това е надежда.
- Глупост.
Благодаря ти.
О-о, Педро, погрижи се това да попадне в боклука.
Да!
Това беше фантастично! Не мога да повярвам, че направи толкова ... страхотно нещо!
Аз - никога.
Трябва да съм наистина стресиран.
Може би все още.
Няма да се гмуркаш ...
за да търсиш онзи вонящ запис!
Права си. Не би трябвало да влизам там.
Нося костюм за 2000$. Хайде. Ще ти повдигна настроението.
Хайде, хайде, хайде. Забаламосай се.
Следвай инстинкта си. Виж луната.
- Погледни я.
- Какво? Какво да гледам?
Виж.
Не е ли прекрасна? Не е ли голяма, красива,
върти се около Земята, доказвайки още веднъж ...
че света не се върти около теб.
По-зле изглежда, ако питаш мен.
Гледаш ли?
- Видях.
- Погледни пак!
Добре! Ейми ...
Престани да се правиш на глупачка, О'Кей? Погледнах.
Може ли да тръгваме?
- Хайде, намусения.
- Хей, ще престанеш ли?
Престанах.
Искам да ти покажа нещо. Кажи ми ако мислиш, че това е жестоко.
Оо! Погледни луната! Тя е толкова голяма и кръгла,
и когато я гледам, аз съм толкова закачлив и развълнуван!
И никой, никога няма да разбере, че съм почти на 30! О-о-о!
Какво мислиш?
Жестоко или просто глупаво?
Знаеш ли, Ръс, когато се замисля че виждам най-лошото,
че няма никаква възможност да си нещо повече от глупост,
ти надминаваш себе си.
И тогава,
точно когато ще те напускам, ти правиш нещо.
Като тази вечер, когато захвърли онзи запис.
Тогава за един много кратък момент видях детското в теб.
Точно когато реших да остана за още 5 минути,
и да видя какво ще се случи.
Чао.
Джанет, искам като начало сутринта да се обадиш на охранителната фирма, окей?
Не искам да има никакъв начин никой да проникне през тези врати.
Никога! Всъщност, звънни им още сега и им кажи ...
- Часът е 3:00 през нощта.
- Джанет, не ме интересува дори и да е 3:00 сутринта.
Би трябвало да има 24-часово охранително обслужване, О'Кей?
Искам най-чувствителната аларма по десетобалната.
Искам екзекуция с ток. Искам овъглена плът. Разбираш ли?
- Запиши си го, Джанет.
- "Овъглена плът"
- Запиши го!
- Най-вероятно е било някое съседско дете.
- Не разбирам защо си толкова разстроен.
- Не съм разстроен. Аз просто съм луд.
- Добре, луд - не разстроен.
- Знаеш ли, може би е по-добре да си сменим охранителната фирма?
Искам ротвайлер. Голям, страшен ротвайлер.
Искам човека, който ще тренира ротвайлера да го е страх да дойде тук после, О'Кей?
- Искам ров с лава.
- "Ров с лава".
Тролове също така? Сатанински тролове?
- Не, Джанет. Не тролове.
- Здрасти? Ръс, татко е.
- Задръж секунда, Джанет.
- Скъпи, толкова съжалявам.
- Знам, питах по-рано,
но ... ще бъде добре да си тук с нас за вечеря.
Знам, че Джоана и децата много обичат да се виждат с теб.
- И ... ако графика ти е свободен ...
- Джанет, аз ще си лягам.
- Хубава идея. Аз също.
Не искам да си говоря с теб или с когото и да е било на тази планета през следващите 3 часа.
- Познай. Нито пък аз.
- Довиждане.
"Ръсти"
Татко, ти наистина ставаш странен.
- Хей!
Хей!
Хей, спри! Спри! Върни се!
Върни се тук! Хей!
Ще те хвана!
Хей! Хей!
- Хей! Хей!
- Излез оттам!
- Оглеждай се, идиот такъв!
Движи се, охлюв!
Хей!
Хей!
Хей!
Хей!
Хей!
- ... добър вечер.
... едно дете преди малко ...
влезе тук преди малко и ...
Някой от вас да е виждал нещо?
Някой успя ли да види нещо?
Защото това дете, което току-що беше тук, ...
- То.
- Ще се видим по-късно.
- Хей! Полицай!
...
Добро утро, докторе.
Бих искал да пристъпя по същество, ако не възразявате.
Имам среща след 10 минути.
Имате право на 50 минутен сеанс.
Благодаря Ви, но аз искам само 5-минутен сеанс ...
или колкото там отнеме да ми напишете рецепта.
Виждам.
Трябва да поговорим за това. Защо не седнете?
Не, благодаря. Не искам да сядам.
Всичко се започва със сядането.
Сядаш и преди да се усетиш
дванадесет години са минали и ти все си говориш за това ...
за времето, когато си видял майка си гола под душа.
Видя ли сте майка си гола под душа?
Не! Просто се опитвам да кажа, че съм си добре и прав, О'Кей?
Вижте! Не, аз не искам терапия.
- Не се нуждая от терапия.
- Защо се чувствате така?
Защото не съм като останалатие луди топки, които се търкалят от тук, О'Кей?
Нямам проблем с пушенето. Нямам проблем с пиенето.
Нямам килер пълен с женско бельо.
Седнете, г-н Дуриц, и ми кажете какъв е проблемът.
- Не, вие няма ...!
- Г-н Дуриц, не се опитвам да ви шантажирам.
Просто се опитвам да разбера източниците ...
Източникът. Източникът, единственият. Само един.
Добре. Какъв е той?
През последните ... няколко седмици,
Виждам човек в един самолет.
Оо, разбирам.
Не такъв начин на виждане! Имам предвид ...
Аз халюцинирам човек в самолет.
И тази ...
самоизмама или както там хората го наричат,
започва да става по-лоша.
Както и да е, сега аз ... виждам хлапе.
И мислите, че това хлапе е също халюцинация?
Да.
Дали то е някой, който е от миналото ви, някой от детството?
Не, не от детството ми. Аз забравих детството си.
Детството ми е в миналото, където му е мястото.
Но не иска да седи в миналото, така ли?
Г-н Дуриц, забелязах, че окото ви трепти.
- Нямам тик.
- Не съм казала, че имате тик.
Това не е тик. Изсъхва ми окото. Защо ме питате за сухите ми очи?
- Защо сте толкова разстроен?
- Защото имам халюцинации!
И Ви моля, да ги накарате, да си тръгнат ...
с помощта на много могъщо лекарство, което мога да си взема на път към работата.
Моля Ви, мадам.
Г-н Дуриц, ще си вземете вашето всемогъщо лекарство ...
и ще си отидете вкъщи ...
- и ще си починете поне един ден.
- Да, мадам.
Това е за максимум 4 хапчета.
Те ще ви помогнат да се успокоите до утре в 4:00,
по което време очаквам да ви видя пак в кабинета си ...
за среща, която ще ми обещаете да спазите.
Да, мадам.
Имате тези халюцинации по определена причина.
- Да, мадам
- И, Г-н Дуриц
трабва да разберете каква е причината.
Благодаря Ви.
Жената във въпроса, ако съм разбрал правилно,
е била вашия инструктор.
- Ъ-ъ, добре ...
- Да, гледаш ли това?
- Да. За съжаление, да.
- Имам предвид, не толкова красива, колкото си ти, скъпа.
- Оо, това беше добре.
- Защо просто не каже, това което му казах да каже?
- Той е актьор. Импровизира.
- Дай ми номера на мобилния му телефон.
Не са му позволили да си вземе мобилния телефон на интервюто.
Добре, просто ми дай някакъв номер, Джанет?
Брегова охрана, полицията.
Просто ми дай някакъв номер преди спонтанно да се е запалил.
Дай да видя дали мога да ти помогна - електрозахранването в Атланта ...
Добре, давай.
- Mм-хмм, мм-хмм.
Добре, свърши го. Чао!
- Ти!
- Не полудявай. Ще го изчистя.
Не мърдай!
Виж, виж - това просто трябва да спре, О'Кей? Това е ... това е грешно!
Не може просто да се разхождаш, прониквайки в къщите на хората!
Това е противозаконно!
Ще извикам полицията сега, О'Кей?
Ще им кажа ...
Познавам ли те?
Не знам.
Защо продължаваш да идваш тук?
Върнах се да си взема самолета.
- И тогава видях пуканките.
- Твоя самолет?
Мама ми го даде за Коледа. Как го взе?
Това е моя самолет, О'Кей?
Баща ми наскоро го остави тук.
О'Кей? Беше на тавана му от доста време. Имам го от 30 години ...
тридесет години.
Тогава защо е написано името ми на него?
Виж. Точно тук. "Ръсти"
Ръсел Морлей Дуриц
Мразя това глупаво име!
От къде знаеш името ми?
- Името на майка ти е Глория. Името на баща ти е Сам
- Как разбра всичко това?
- Името на сестра ти е Джоан.
- Но всички и викат...
- Джози.
- Джози.
Здрасти.
Здрасти.
Ти този, за когото те мисля ли си?
Не знам.
Как попаднах тук?
Не знам
Мили боже.
На колко си?
40... след няколко дни.
Това ... е ... стар.
Аз ще направя 8 след няколко дни.
Осем.
Ти си на осем.
На осем съм.
Това е плашещо.
Не.
Това е весело.
Добре. Аз само отивам до кухнята. Отивам да си направя сандвич.
Има сигурност в сандвичите.
Виждаш ли? Сигурност в сандвичите, виждаш ли?
Забавно е как той знае, че наричаме Джоан - "Джози".
Но само аз знам тайното име на леля ...
Което имах за леля Кати ...
когато имаше епилептични припадъци ...
Леля Спъзи!
Безопасност. Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите. Безопасност ...
Излизай!
О'Кей, халюцинация, излизай!
Да не сънувам кошмари?
Не. Нямаш кошмари, както виждаш.
Ти не съществуваш.
Аз имам кошмари, О'Кей, и нервен срив.
Това е първият ми нервен срив, така че, не съм сигурен как трябва да продължи.
Но съм абсолютно сигурен, че сънувам, разбираш ли? Сънувам! Сънувам!
Сънувам! Сънувам!
Не мисля, че сънуваш защото говориш и окото ти трепери.
Хей! Нямам време да полудявам, окей?
Така че ако искаш да полудея, ще трябва да вдигнеш телефона...
и да се обадиш на Джанет като всички останали да си запишеш среща!
Да, да. Добре. О'Кей!
Направи контакт с отвъдния свят.
Здрасти, Джанет. Ръс е. Не, не, добре.
Ъ-ъ. Нищо. Добре. Не, само се качих по стълбите, за да отговоря на обажданията.
Искаш ли да чуеш нещо забавно? Бях долу на стълбите...
- а сега съм горе, виждаш ли ...
- Хей.
Изпусна това.
- Ръс, здравей!
- Безопасност в сандвичите.
Безопасност в сандвичите. Безопасност!
Безопасността е в ... сандвичите.
Ти си само халюцинация!
Някой който ще изчезне.
Приготви се да изчезнеш!
По добре изчезни.
Седя на пода.
Вземам много силно лекарство.
Само чакам да подейства.
Приготви се да изчезнеш! Ха, ха!
Изчезна ли?
Много силното лекарство май действа.
Аз още съм тук.
Няма да хвърлям насечените ти врагове в контейнера!
Изчерпах лимита си.
Спомняш ли си когато ти подписа онези поверителни документи в офиса?
- Да.
- Спомняш ли си да съм ти казвал...
че когато кажеш каквото и да е на когото и да е какво става в тази компания...
че не само ще те съдя, но ще те доведа до финансов крах?
Да.
Добре, тогава.
Ти можеш ... Можеш да го видиш?
Да ... мога.
Виждаш малкото момче, което стои там.
Да.
Напълно съм убедена.
О'Кей.
Това малко момче съм аз на осем годишна възраст.
И искам да направиш така, че то да изчезне.
- То е ти? На осем години?
- Да. Хмм.
И ти искаш от мен да направя така, че то да изчезне.
Моля ти се.
- Как беше терапевта тази сутрин?
- Направи го, Джанет!
- Какво си мислиш, че трябва да направя за да изчезне?
- Хей, ти си асистент!
Открий как, О'Кей?
Крещиш ми! Това е чудесно. Това ... това помага.
Чувствам, че мисля по ясно.
Чувствам, че съм повече в допир с моите магьоснически, асистентски сили.
Алаказам, алаказам.
Алаказам, казуу. Бум! Престо! Ха!
- Здрасти.
- Не става.
По-добре е да си бях донесла магьосническите атрибути.
Качвай се в колата.
- Наистина съм разочарован от теб, Джанет.
- Оо, уволнена, надявам се.
- Не. Забрави за премията ти.
- О-о, мерси боку. Какво ще кажеш за зъболекаря?
Като гледам шефът ми се е умопомрачил.
Сигурен ли си, че не е по-добре да останеш с мен?
- Аз ще се оправя.
Някоaй да извика "лиииинеййкааа"!
- За какво плачеш във всеки случай?
Аз искам само да си отида в къщи.
Опитвам се да те закарам в къщи?
- Загазих ли?
- Ще загазиш ако не избършеш тези сополи ...
от калъфката на седалката ... Направи го.
Само се опитай да си спомниш къде живееш, О'Кей?
- Би трябвало да знаеш.
- Не, не знам. Ние сме се местили 12 пъти.
Местили сме се една дузина пъти?
- Да. Дузина е 12. Местили сме се 12 пъти.
- Какво става?
- Какво става? Един голям камион,
идва, слагат всичките ти неща в него и ги местят в друга къща.
- 12 пъти.
- Виж! Точно там е! Спомни ли си сега?
- Не.
- Виж, ето от къде паднахме от покрива миналата година.
Ето го храста, в който паднахме.
А ето от къде един наистина голям опосум изпълзя изпод къщата.
- Помниш ли?
- Да, това беше едно от значителните събития в живота,
когато опосумът изпълзя изпод къщата.
- Как можах да забравя?
- Не си спомняш опосумът?
Той беше ето толкова голям!
И имаше наистина дълги зъби.
Взе гуменката ни в устата си и избяга с нея. Трябва да си спомняш това.
Хей, не си спомням опосумът, О'Кей?
Трудно си спомням живота си тук въобще.
Но ти си го спомняш и това единствено има значение. Излизай!
Чакай.
Къщата. Различна е.
Довиждане, скъпа.
Кои са те?
Какво ще правя?
Какво сега?
Хей, би ли оставил водонапойната работа, О'Кей?
Знаеш ли кой е номер едно сред убийците на деца под 8 годишна възраст? Самосъжалението.
А ти си достатъчно изпълнен със самосъжаление.
Добре, най-малкото не го правя аз това!
Хубаво.
Честър, ела тук момче! Хайде, Честър!
Честър!
Хей, момче! Ела тук, Честър!
- Честър!
Ела тук, Честър! Честър!
Хей, момче! Ела тук, Честър!
- Честър!
- Хлапе, ще престанеш ли да викаш?
- Честър!
- Хей! Веднага!
Къде е Честър?
Кой е Честър?
Моето куче. Кучето, което ще си взема, когато порасна.
Oо.
Най-жестокото куче на света.
Това, което ще се вози отзад в пикапа ми,
ще играе фризби, ще ходи навсякъде с мен.
- Честър!
- Лоши новини, хлапе.
- Няма куче тук.
- Какво имаш предвид?
Имам предвид, че няма куче. Няма никакво куче тук.
- Аз нямам куче.
- Без куче?
- Без куче? Ще порасна човек, който няма куче?
- Правилно.
- Защо си нямам куче?
- Защото аз не искам куче, О'Кей?
Не мога да се грижа за куче.
Пътувам през цялото време по работа.
Пътуваш по работа?
Станал съм пилот на самолет, така ли?
Знаех си! Знаех си, че ще стана пилот на самолет!
Ъъ, не.
- Не, не съм пилот на самолет?
- Не, наистина не.
- И с какво се занимавам тогава?
- Ти си имидж консултант.
- Това какво е?
- Ъъ, това е ...
- Какво прави консултантът?
- Консултира.
Но какво аз правя?
Ти не правиш нищо. Ти казваш на другите хора какво да правят.
Това му е забавното. Ти си шеф на хората около теб.
Като например. Престани да говориш!
Не трябва ли да има жена някъде тук?
Какво имаш предвид, жена да живее тук? Не. Живея сам.
Мислех, че каза, че си на 40.
Казах, че съм почти на 40. И?
И, аз съм на 40, не съм женен,
не съм пилот на самолет и нямам куче?
Пораснал съм, за да бъда загубеняк.
Погледни я! Човече!
Дии! Мили боже! Мили боже!
Погледни луната!
- Далече навън!
- Хей! Хей, хей, хей! Престани с това крещене!
- Мили боже!
- Какво правиш там?
Погледни я! Огромна е!
Какво ви става бе хора? Това е луната, О'Кей?
Пътувал си 30 години във времето
и всичко, което може да направиш е да стоиш отвън и да пищиш за изгряващата луна?
Но днес се вижда много добре човекът на луната!
Добре, той говори ли ти?
Кани ли те горе за по едно малко късче сирене?
Раздувал ли е сапунени балончета извън своята бъчва, а?
Защото ако не е, наистина няма никаква причина да бъдеш развълнуван от луната,
- има ли?
- Извинявай. Никога няма да се развълнувам отново.
Очевидно.
Чакай!
Може ли да ти задам един въпрос?
Защо луната става като портокал понякога?
Защото има ...
защото има обръч от ...
Само млъкни и отивай да си лягаш, О'Кей?
Или още по-добре, изчезвай!
Знаех си! Пораснал съм човек, който не знае нищо!
- И който няма куче!
Хлапе?
Добре.
Може би Ръс ще може да го обясни малко по-добре от мен. Ръс?
Ето как ние виждаме нещата, Г-н Вивиан.
Наричай ме Вивиан.
О'Кей. Вивиан.
Ще излезете пред обществото, ще направите публично изказване,
вашия софтуеър е грандиозен, и всичко това е страхотно.
Но ако искате да направите състояние, ще ви се наложи да разберете ...
че със сигурност хората ще искат добре да ви поразгледат.
И ето къде нещата стават малко рисковани.
Рисковани. Точно така. Много, много рисковани.
Не виждам защо трябва да променям нещата.
О'Кей. Нека да погледнем това.
- Живеете в колиба ...
- Не искам да си режа косата
и не искам да си бръсна брадата.
Нека ви го кажа направо,
Ако искаш да си яздиш кравата до фирма "Помощи", няма нужда да променяш каквото и да е.
Но ако искаш да излезнеш на предната страница на списание "Wall Street"
има едно нещо, което ще ти се наложи да промениш.
Това е ...
Към ...
- Някой, който познаваш?
- Какво?
- Твой приятел?
Не!
- Това е малко момче.
- Здравей!
- Не познавам никакви малки хлапета.
- Умирам от глад!
Колко е трагично, че родителите изпращат своите деца навън да просят точно като това.
- Много, много тъжно.
- Не мога да повярвам.
Ръс Дуриц, аз съм гладен!
Нахрани ме! Гладен съм!
Бихте ли ме извинили само за... минута, моля.
Какво правиш тук? Мислех, че си изчезнал.
- Не знам как да изчезна. Гладен съм!
- Здравей.
Аз съм Ейми. Кой си ти?
Аз съм Ръсти.
И кой е Ръсти?
Моят племенник.
- Твоя племенник?
- Да. Хлапето на сестра ми.
- Това, което отива в колеж тази есен?
- Не. Другото.
Мелиса?
Да, Ейми. Това е Мелиса.
Не, това е другото.
- Това, за което не обича да говори.
- Оо, разбирам.
Което изцяло обяснява защо никога не си ми казвал за него.
Може би не ти казвам всичко.
И така, забавляваш ли се с чичо ти?
Не съвсем. Той ме кара да спя навън,
не ми дава закуска,
и няма куче.
Това е проблем.
- Накарал си го да спи отвън?
- Той спа в палатка.
- Имаш палатка?
- Беше неговата палатка.
Не си му дал закуска.
Може и да пропусне едно ядене.
Ръсти, гладен ли си?
- Умирам от глад.
- Хайде да отидем и да си вземем бекон с яйца.
Не, не, не! Ръсти не може да ходи за бекон и яйца.
Ще трябва да го върна при майка му, веднага.
Не забравяй Кени този следобед.
- Чао, Ръсти!
- Чао!
Приятно ми беше да се запознаем.
Само свали тази замечтана физиономия от лицето ти.
Хареса ми онази дама Ейми.
Обзалагам се, че тя харесва кучетата.
Не знам кое е по-лошото. Фактът, че съм слепнал с теб ...
или че идея, нямам какво да направя по въпроса.
Защо не хапнем нещо?
Защо? Защото не знаеш какво да правиш искаш просто да си затиснеш лицето?
Не, защото е казано горе на небето.
Окей. Защо да не хапнем нещо?
Какво да ви предложа?
Ъм, ще взема Френски тостер, палачинки и бекон.
Просто му донесете нещо здравословно, окей?
Съжалявам, господине. Ние сервираме само тестени, сладки, солени храни ...
с високо съдържание на мазнини и холестерол, които имат божествен вкус.
Така, че хората да се чувстват удобно.
Окей, искам Френски тост, палачинки и бекон.
- Искате ли млечен шейк към това?
- Шоколадов, моля.
С много бита сметана.
- За Вас?
- Знаете ли, мисля, че искам само магически омлет с боб.
Ау, да не би някой да не си е изпил кафето днес? Ще ходя да го донеса!
Може би ще го донесете преди обядът да изчезне.
Какво гледаш, приятелче?
Оо, човече.
- Какво правиш тук?
- Ям френски тост, палачинки и бекон.
Не за това говоря. За какво дойде?
Не знам.
Моделът ми на самолет?
Добре, вече си го взе и ние продължаваме да се въртим.
Даже сме се овъртяли повече отколкото преди.
- Какво ще правя с теб?
- Какво искаш да правиш с мен?
Искам да те сложа на диета, топчо!
Да те наглася, така че да не си такъв покъртителен загубеняк.
Това правя аз, за да живея?
Правя хората да изглеждат добре това е което правя.
Проблемът е, че...
има толкова да се направи по теб, че не знам от къде да започна.
Добре, бих желал да не ме наритват толкова.
Хлапетата винаги ни се смеят.
Това наранява чувствата ми.
Защо не съм мислил за това преди?
Ето за какво си дошъл?
Аз просто трябва да те науча как да се биеш. Между другото,
те не се смеят на нас, те се смеят на теб.
Когато станеш мен, ако се смеят - умират!
- Ако се смеят - умират?
- Да.
Смееш се - умираш! Смееш се - умираш!
Смееш се - умираш! Па! Па!
Па! Па! Па! Па! Па! Па! Па!
- Па! Па! Па! Па!
- Добре, добре. Добре, млъкни!
- Хей, познай. Трябва да пишкам.
- Какво?
Сигурен ли си, че познаваш някого, който ще ме научи как да се бия?
Да, мисля, че мога да намеря някого.
Не е ли жестоко, че ни се ходи по едно и също време?
Да. Ще си спомням това докато съм жив.
Само ще си взема още едно парченце. Само още едно.
- Хей!
- О, боже.
Кажи ми, моля те, че това не е пица.
Хей, ти си на пет седмици от защитаването на титлата ти.
- Какво правиш като ядеш ...
- Ям от нерви.
- Преодолей го!
- И ти щеше да си нервен ако се женеше утре.
Да, щях да бъде нервен, че булката ще ме зареже ...
защото съм голяма, дебела бъчва с мас.
- Здрасти, Жизел.
- Здрасти, Ръс.
- Какво е това? Да не са 9 излишни килограма?
- Не.
- Хей! Сложи ...
- По дяволите, той дори не иска да ти позволи да ядеш, ха?
- Изглежда ли сякаш се нуждае от пица?
- Кой е той?
Това е племенника на Ръс. Ръсти.
Не знаех, че имаш 2 племенника.
- Как изглеждам, скъпа? Виж.
- Ммм, като Адонис.
Хей, хей, Адонис. Адонис!
- Какво?
- Може ли да използвам боксовия ти ринг?
Искам да дам на дундьо няколко урока.
- Може да влезнеш, да му покажеш някои движения?
- Ще се радвам.
Така ще може да види звезди посред бял ден ...
следващия път като се опита да те нарече дундьо.
- Супер!
- Първото нещо е.
Опитваш се да нокаутираш някого? Тогава си вдигни ръцете!
Трябва да защитаваш тази брадичка. Ще ти спукам брадичката. Това е.
Запомни, това е номер едно, това е номер две. Удряш едно, две.
Едно, две. Продължавай. Опитай.
- Точно така, точно така. Хайде. Пази се.
Хайде.
Хайде. Добре. Давай, давай.
- Удари ме.
- Да, за съжаление наистина те ударих.
Но няма да се самонаказвам за това.
Или може би ... ще!
Хайде, бий се! Да, хайде! Давай.
Давай, хлапе! Бий се, хайде. Давай!
- Едно-две! Едно-две!
- Давай, Ръсти! Изкарай му звездите!
Хей, на чия страна си?
Повали го, повали го!
По-леко, малкият Тайсън!
Какво ще направиш след това? Ще му изкараш окото? Не бием паднали долу хора.
- Те ме биеха, когато съм паднал.
- Кой?
- Децата в училище.
- Децата си имат неприятности в училище.
Добре, защо не го каза това, Ръс?
Учиш детето да се боксира. То не се нуждае от това. То се нуждае от уличен бой.
- Защо не му покажеш задържането "ножица"?
- Ето. Готови?
Това ще мога да го използвам!
Забеляза ли колко си приличат?
Има смисъл. Те са близки, нали?
Предполагам.
Офисът на Ръс Дуриц. С какво мога да ви помогна?
- Аз съм. Какво става?
- О, това си ти.
Нямах вест от теб цели 4 часа.
Усъмних се, че си мъртъв. Хей, как е мини-ти?
Това е смешно, Джанет. Какво ново?
- Имаш 19 съобщения. Искаш ли да ги чуеш?
- Давай.
Да видим ...
Боб Райли. Боб Райли.
Не е от Боб Райли. Не е от Боб Райли. Боб Райли.
Боб Райли. Сигурна съм, че има още едно. Само секунда. Ето, Боб Райли ..
Хей ...
Хей, Ейми! Къде отиваш?
До нас за малко сладолед. Ще се видим там.
- Сладолед?
- Чао!
Може ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се.
- Ти ли си нашата приятелка?
Това е забавен начин да го кажеш.
По скоро ... не.
- Може ли аз да ти задам въпрос?
- Разбира се.
Ти ли си нашия племенник?
По скоро ...
не.
Но ти си близък роднина, така ли?
Аха.
- Колко близък?
- Доста.
Колко е доста близко?
Доста близко.
О, боже.
- Здрасти.
- Той ти е син!
- Какво?
- Той ти е син! Ти имаш син!
Хей!
И през цялото това време не си споменал нито дума!
И ти си някакъв скапан баща...
който има право на свиждане днес или нещо подобно.
- Ейми, знаеш ли как ...
- Коя е майката, между другото?
Не искам да знам. Знам. Онова Шведско пиленце, така ли е?
Да, това Ингесборт или Смаргесборт или както е там името и.
Не че ме е грижа, разбира се, за това с кого или къде или какво правиш!
- Ейми, той не е швед.
- И аз не съм му син.
Честно.
Тогава кой си ти?
Ръс?
Защото ви наблюдавах двамата един до друг и се кълна в бога ...
че има нещо много...
странно.
Трябва да и кажем.
- Няма да и казваме.
- Да ми казвате какво?
- Хайде. Направи го.
- Хей. Закопчай го! Няма да и казваме, О'Кей?
Освен това, тя така или иначе няма да ни повярва. Тя просто ще си помисли, че ми подражаваш.
- Тогава направи онова с кокалчетата.
- Това няма да я убеди.
Тогава и кажи нещо, което само ти може да знаеш и тя ще ме пита за същото нещо.
- Като леля Спази.
- Как ще стане това? Помисли си.
- Тогава и покажи белега.
- Всеки може да има белег.
- Какво ще кажеш за рожденното петно?
- Добре, това също може да е съвпадение.
- Знам, че тя ще ни повярва.
- Тя няма да ни повярва.
- Знам, че тя ще ни повярва.
- Тя няма да ни повярва.
- Ще ни повярва! - Няма!
- Да! - Не! - ДА!
- Хей!
- Иска ми се да бях седнала на килима.
- Казах ти.
- Ейми?
- ... напускайки този кораб ...
... процесът на обработка на картофи при разнообразните продукти.
Престани да гризеш.
Остави ме намира.
Аз афиширам терор и обърканост.
Мили боже. Деветдесет и девет канала и нищо за гледане.
Как ... може да стане така?
Нямам никаква идея.
Погледни го. Той е толкова ...
обезпокоителен.
Ти не си обезпокоителен.
Ти си възхитителен.
Тогава. Ти си възхитителен тогава.
Престани да чоплиш!
Погледни прическата. Приличам на Хърман Хермиц.
Говоря, като че ли устата ми е пълна като на хамстер.
Добре, наистина е така.
Фактът че съм непоправим ревльо не те ли кара да ме съжаляваш?
Не.
Защо?
Ти съжаляваш ли се?
Когато гледам него - всичко което виждам са ужасни спомени
спомени, които през цялото време съм се опитвал да забравя.
Съжалявам.
Здравей. Кени.
Нещо лошо за сватбата утре?
Боже мой, сватбата утре. Задръж за момент.
Сватбата утре. Какво ще правя с него?
- Вземи го с нас.
- Какво?
На важно събитие? Да не си полудяла?
Да го вземем с нас?
Това е важно събитие, с участието на хора, които ме уважават. Той ще ме унижи.
- Хей!
Хей! Забранявам ти да се бъзикаш с това, момче.
Какво, Кени? Кой се е разболял?
Слава на бога, че твоя племенник замести малкия Джейми.
Нито едно от другите деца не е достатъчно дебело да изпълни костюма.
Няма нищо. Няма нищо.
Не се притеснявай за това.
Не се притеснявай. Само го свали и го напъхай под масата, докато никой не те гледа.
- Наистина?
- Да.
- Здравей.
Мили боже.
Ръс, Ръс!
Извини ме за момент, Клариса. Безпокоиш ни. Танцуваме.
- Наистина е важно!
- Не сега, хлапе.
Но е наистина много, много, мммм...
- Подлудява те, а.
- Да.
Различно е като са твои.
Говорейки за това, кога ще захвърлиш твоят лош път и се задомиш?
В момента, в който останеш свободна отново, Клариса.
- Говоря сериозно.
- И аз.
Ейми, има един въпрос.
- Голям.
- О'Кей.
Какво ще кажеш за красивата дама, с която дойде днес?
Имаш предвид Ейми? Не, ние работим заедно.
Познавам я наистина от доста време.
Знам, че не се познаваме от много време ...
Не се притеснявай за мен.
Когато срещна верния човек съм сигурен, че ще му предложа.
В случай, че никога не ти предложа ...
Някой прави ход точно сега.
Ейми?
Ще се омъжиш ли за мен?
- О'Кей, хайде да си ходим.
- Хей!
Пусни ме да си вървя, идиот такъв!
Почакай за момент, стоп!
Той ми зададе въпрос. Не искаш ли да разбереш какво имах намерение да му отговоря?
- Не. Не.
- Не?
Той нямаше никакво право да те пита това, О'Кей? Аз и ти даже не сме ...
- Добре, ние сме!
- От кога?
- Г.С.Т.Р.!
- Какво?
Гредай си твоята работа. Искаш или не искаш да разбереш какво щях да му кажа?
Какво се канехме да кажем?
- Да, какво имахме намерение да кажем?
- Опитай пак.
По-малко безразличие, по... топло.
- Какво щеше да кажеш?
- Какво ще кажеш?
Та искаш да знаеш какво имах намерение да кажа.
- Да се разходим.
- Аз съм този, който я попита!
Просто изчезни.
- Какво имаше намерение да кажеш ...
- Щях да кажа...
ще трябва да си помисля.
- Наистина?
- Да. Защото ...
невъзможното, което преди ми се струваше...
че е най-лошата идея на света
през последните 12 часа, се превърна неочаквано в не чак толкова ужасна идея,
отваряйки много малък прозорец от възможност за теб.
- За мен.
- Да.
И какво ще стане ако аз не искам да се впусна в тази възможност?
Една част от теб очевидно иска ...
и това е тази част, която ме предизвиква ...
да си помисля за това.
Ти да не би ...
да ме молиш ...
да си помисля?
Чакай. Чакай една минутка.
Ако просто изчакаш аз ...
Ще отида да взема ... вале ... колата ... от ...
И сега той е готов да започне да изпитва любов.
О да, преди играта този следобед с гостуващите "Ориолз",
Райли покани дузина деца да го замерват с шоколадови пайове ...
като начин да каже "Извинявам се!" ...
за което той претендира, че е прост случай на неразбирателство.
Чичо Боб знае как да се забавлява!
Значи си пропълзял в контейнера зад бара след като съм си тръгнала.
Аз заснех това.
Аз съм глупачка.
Кажи ми, сигурен ли си...
че е прехвърлил фондовете или или може би все още са у него?
Бедната малка Ейми.
Забърка се с долния си шеф...
който се чувства задължен към клиента си.
Знаеш ли кой е най-честия убиец на млади ...
Ръс! Човека, който съжалявам тук не съм аз.
Виж, всичко си е моя грешка.
Направих голяма глупава грешка ...
Мислех си, че ще се промениш.
Съжалявам. Наистина съжалявам
Искаш ли да знаеш, коя е най-тъжната част на тази история?
Щеше да бъдеш страхотен.
Човече. Човече!
Кога ще спрем да се прецакваме?
Ръс.
Трябва да се променим.
Налага се да се променим.
Страхотно е как ние двамата трябва да се променим ...
Утре е рожденият ни ден.
Да, знам.
- Може ли да ти задам въпрос?
- Разбира се.
- Какво става по нататък?
- Какво имаш предвид?
Имам предвид с мен.
Между мен сега и превръщането ми в теб.
Какво се случва?
Направил ли съм каквото и да е някога правилно?
Да, със сигурност. Направил си доста правилни неща.
Като например?
Ами,
Оцеля през ученическите си години ... едва.
Гимназията, където ти все още си загубеняк ...
но вече не си глупав.
Съдираш си задника и постигаш добър успех.
Много добър успех.
Накрая спечелваш стипендия за университет ...
Аз съм умен?
Много умен.
Но все още си загубеняк. Скачай.
Продължавай.
В колежа, започваш да ставаш малко по добър.
Навлизаш в обществото...
намираш логопед и продължаваш да се скъсваш от работа.
Завършваш първи по успех в класа.
Евентуално взимаш магистърска степен по икономика.
Ще се скъсам ли от работа.
Историята на твоя живот, хлапе.
Добрата новина е, че
докато си непоправим ревльо в началото,
евентуално може да израснеш и да станеш мен ...
високопоставен, охолно живеещ магнат.
Който си няма куче или дете.
Така ли ме виждаш? Човек без куче, без дете?
- С тик.
- Правилно.
- Кога съм го получил това?
- Забравих.
- Кога съм се научил да карам?
- На 16.
- Кога съм си купил кола?
- На 18.
- Кога съм излязъл с мадама?
- На 17.
Кога ще разбера какво са мадамите?
Не тази вечер.
Ръс?
Да, хлапе?
Разбрах какво правиш сега.
Имам предвид, разбрах с какво аз се занимавам.
Когато порасна, за да се издържам.
- Открих как да го обясня.
- Нека да го чуя.
Помагаш на хората да лъжат за истинската си същност ...
за да могат да се представят за някой друг, правилно?
Да.
Видя ли? Не е трудно за обяснение.
Това беше доста добре.
Лека нощ, приятел.
Лека нощ, хлапе.
- Това е ЕйБиСи 7 - Лос Анджелис.
Сега, репортажите.
Добър вечер на всички и добре дошли. Аз съм Харълд Гриин.
Добър вечер на всички. Аз съм Диадре Лафевър.
Вечерната новина номер едно: още една високоскоростна гонитба...
по Лос Анжелиската автострада с
откраднат мини-ван въвлече майка на осем годишно дете.
Гонитбата започна към 8:30 тази вечер, когато полицай ...
Знам. Благодаря ти Дон. Ще се видим утре.
Чух "йоул." /всички/
Проработи.
Добре, г-н Имидж Консултант.
И така, какво мислиш?
Не ми казвай. Косата ми е все още прекалено голяма?
Не, изглежда добре.
Може ли да те почерпя чаша кафе? Удобството на непознатите и т.н.?
Ако това, което ми казваш е истина,
това ще да е най-странното нещо, което някога съм чувала.
- Звучи ми абсолютно смислено.
- Наистина?
Защо осем годишния ти да не пропътува през времето за да ти помогне?
Имам предвид, че очевидно си загазил. Той ще те изправи на крака.
Не мислиш, че има друга причина за да е тук, нали?
Да, разбира се.
Мислиш, че не заради нещо друга, така ли?
Може би той е тук заради теб, за да го научиш на някои неща.
Но може би е тук заради теб, за да ти припомни някои неща.
Мислил ли си някога за това?
Не, до сега не.
Скъпи, виж ...
Утре ставаш на 40.
Не си постигнал нищо с истинска стойност в твоя живот ...
- Хей ...
- И не, не. Парите не се броят.
Ти си виртуозно недружелюбен, едва си говориш със семейството ти,
и току що си изгубил единствената жена на този свят, която някога е значела нещо за теб.
Кой, Ейми? Моля те.
Виж, тя не е единствената жена на този свят, О'Кей?
Тя .. тя работи за мен.
Тя е невротична. Гризе си ноктите.
Нокъта.
Този.
О, боже.
Извини ме. Докато той схваща нишката, можете ли да ми налеете топло?
Благодаря.
Добре, не спирай. Продължавай.
Как е?
Той не спира да задава въпроси за неговото бъдеще.
Моето минало. Не съм му казал много, наистина.
- Добре.
- Добре?
Мислиш, че това е добре?
Защо? Ти какво би направила?
Ако малката Диадре изведнъж се появи тук ли?
Напукваща своята ученическа униформа, питайки ме какво ще стане по нататък?
Да.
Ще и кажа: "Скъпа,
не се притеснявай за нищо.
всичко ще бъде просто страхотно."
Имам предвид колко от нас поемат пътя ...
по който си мислим, че ще тръгнем, когато сме деца?
Имам предвид колко от нас стават астронавти?
Или прима балерини?
Всички ние правим просто най-доброто, което можем.
Време е да прибирам голямата Диадре в къщи.
И знай, ако искаш да научиш нещо за детството си, изглежда разполагаш ...
с доста добър източник, знаеш какво имам предвид?
Да.
Диадре, благодаря за отделеното време да ми помогнеш.
Хубаво, никога не спирай да молиш за помощ, Ръс.
Ти просто може да я получиш.
- Благодаря.
- Пази се.
Чао, "йоул".
Чао.
Здрасти, Джанет, аз съм. Извинявай за късното обаждане.
Всичко е наред, Ръс. Мислих, че си се покрил.
Просто искам да отложиш всичките ми срещи за утре и да ги преместиш за петък.
- Нещо друго?
- Не, това е.
- О'Кей, ще го направя.
- Не, чакай.
Има и още нещо.
Искам да откриеш защо пълната луна прилича на портокал като изгрее понякога.
- Да, разбира се.
- Благодаря, Джанет. Лека нощ.
Хей, хлапе. Ръсти.
- Привет.
- Привет.
Искаш ли да ми помогнеш с нещо?
- Мисля, че това ще те върне в твоето време.
- Разбира се.
Добре.
Каквото и да е за мен?
Да. Каквото и да е, което ще ме върне назад.
Знаеш ли как обичам да намирам гъсеници ...
и да ги слагам в дамаджани и да ги храня ...
и да ги гледам как правят какавиди?
Не.
И тогава един хубав ден,
те излизат и това наистина е супер.
Не. Изобщо.
Но продължавай Кажи ми още неща.
Помниш ли миналото лято на купона по случай рождения ден на Джоси ...
когато сиренето ми заседна в носа?
Имаше ли шестици?
Не. Ходи за риба.
Някакви четворки?
Отрицателно. Ходи за риба.
Имаш ли някакви седмици?
Кажи ми повече за баща ти.
Понякога...
той ми позволява да му помогна докато работи по колата.
Ако направя нещо погрешно ...
той вика по мен.
Понякога ми купува сладолед като награда.
Но въпреки това, не обичам да се забърквам.
Като миналата седмица...
Загубих едно винтче.
Беше ме страх да му кажа.
Намерих го по-късно в джоба си.
Виж, още е у мен.
Страх ме е да му го върна.
Имаш ли някакви деветки?
Не.
Класната ми миналата година беше г-жа Кинкел.
Тя беше доста по-добра от г-н Лупус
Той има пурпурна подутина на лицето.
Не си спомням човек с подутина. Какъв първи клас е било това?
Защо ме питаш за всичките тези неща?
Защото забравям за нещо.
Забравям онова събитие, което значи нещо за мен ...
и ако си спомня за това нещо, може би ще мога да те върна у дома.
Сигурен ли си за пурпурната подутина?
- Това не е подутина, хлапе.
- Това беше доста голяма подутина.
- Кажи ми повече за втори клас.
- Защо?
Никой нямаше подутини във втори клас.
Най-добрият ми приятел беше Тим Уитън, допреди няколко месеца.
Помниш ли го?
Не.
- Къщата му мирише на развалена риба.
- Не.
Той беше най-добрият ми приятел докато не започна да излиза с Винс ...
и онези другите зловещи деца.
Той хвърли камък по мен и от тогава не сме приятели.
- Той е хвърлил камък по нас?
- О, да.
- Защо? Какво стана?
- О, онези момчета се събират ...
всяко междучасие на игрището ...
където обичат да притискат децата.
На гърба на детската градина.
Да. Където охранителната камера не може да ги види!
- Където е онази голяма подвижна дъска?
- Да, наистина е огромна!
- Помниш я!
- Продължавай. Не спирай.
Те са четирима и ако не те харесват ...
превръщат живота ти в кошмар!
И най-лошото при тях е, че са наистина жестоки с животните.
Особено с онова трикрако куче.
Трипод!
Трипод! Името на кучето е Трипод!
Знам името на кучето! Знам всичко, хлапе.
Знам защо си тук! Това е събитието!
Винс Хаджински, боят! Боят!
Това беше на осмия рожден ден. Това беше преди 32 години.
Днес!
Боже мили.
Виж колата!
Виж си дрехите!
Боже мили
- Боже мили!
- Боже мили!
- Направихме го, хлапе!
- Вкъщи ли съм си! Наистина ли е 1968 год.?
Без съмнение, хлапе. В колко е междучасието?
- 10:30.
- Дръж се, хлапе.
Имаме 15 минути да променим живота ни.
О'Кей, слушай сега. Това трябва да стане наистина бързо,
и трябва да запомниш каквото ти каза Кени, добре: едно, две, едно, две.
- Едно, две ...
- Дръж си главата наведена, движи се напред-назад.
Виж, виж, виж! Там има наистина голяма пързалка, помниш ли?
Като че ли беше доста по-голяма.
Ето какво си спомням:
Няколко наистина лоши момчета окичиха трикракото куче, Трипод.
Когато се опиташ да ги спреш, наистина ще те натупат.
Оо, не. Ще го спася ли?
Не. Ще паднеш долу само след един удар
ужасно затвърждавайки своята репутация на загубеняк...
през следващите осем години, през цялото ти време в гимназията...
и съсипвайки живота ни от този момент нататък.
Оо, боже мили.
Сега всеки момент, Винс Козински и неговите помощници ще дойдат иззад онзи ъгъл.
- Виж. Ето ги там.
- Хей, буу!
Те ще ти кажат нещо, така че да те накарат да отидеш ето там.
Щом отидеш там отзад, ще доведът окичения Трипод.
Някакви въпроси?
Да. Какви са тези "помощници"?
Хей, Ръсти, ела тук.
Днес имаш рожден ден, така ли? Имаме подарък за теб.
Виж, хлапе. Изобщо не е необходимо да правиш това.
Не е нужно да се биеш днес.
Хайде, побързай!
Не. Ако не тръгна след тях днес,
ще ми се наложи да се бия утре или в другиден,
а днес ти си тук с мен.
Правилно. Аз съм днес до теб.
Мога да го направя.
Можеш да го направиш. Не се страхувай.
Ето ме, идвам!
Ще стоя тук.
Какво те забави толкова?
-Хайде, Ръсти. Както казах ...
Да, побързай.
Хайде, човече, ще бъде супер. Защо не отидеш?
- Да.
- Ще бъде забавно. Ето го и подаракът ти.
- Какво правите?
- Това е най-лошото, вонящо, трикрако куче.
Ще го видим как тича. Запали фойерверките.
Пуснете кучето да си ходи. Вие момчета сте "съдрани чували".
- Как ни нарече?
- "Съдрани чували"!
- Добре се горещиш.
- Ние водиме.
- Какъв нещастник.
- Това беше доста далеч.
- Да, точно така.
Винс, обърни се.
О, ето как щяло да бъде.
- Хайде, Винс, хвани го!
Престанете!
- Хвани го!
- Продължавай! Сгащи го!
- Спри!
- Хайде!
Да не заплачеш?
- Едно, две. Едно, две.
- Ще избягаш при майка си?
Едно, две!
- Кажи чичо! Кажи чичо!
- Не.
- Извинение!
- Не.
- Кажи чичо! Извини се!
- Чичо. Извинявай.
Да! Ти спечели.
- Мили боже! Ти го направи!
- Ябаа-дабаа-дуу!
Ябаа-дабаа-дуу е добре.
- Ти спечели боя. Ти наистина го направи.
- Направих го, направих го!
Това е всичко! Направих каквото трябваше.
Всичко ще бъде различно сега.
Да, предполагам.
Свърши. Това е всичко. Да.
Това е всичко, нали?
- Оо, не.
- Какво?
Не е свършило.
Става по-зле, хлапе. Доста по-зле.
За какво говориш? Аз спечелих боя.
Не беше боя.
Не беше това.
Не е свършило.
Лед на окото, синко.
Г-н Бренч, сложих всичките доклади на бюрото Ви.
Мамо. Съжалявам, мамо. Съжалявам.
Всичко е наред, всичко е наред
Съжалявам, че се наложи да дойдете г-жо Дуриц.
Всички знаем, че не ви е добре.
Моля ви,
Не го наказвайте, г-н Бренч.
Днес му е рождения ден.
- Мамо, татко е в къщи.
- Татко?
Глория.
Какво правиш? Да не си полудяла?
Добре съм. Добре съм.
Ти стой там!
Моля те, не го плаши. Имал е тежък ден.
Глория, докторът каза, че не трябва да напускаш къщата.
- Какво ти става?
- Съжалявам.
Как може да причиняваш това на майка ти? Какво се опитваш да направиш, да я убиеш по-бързо?
- Какво?
- Ние сме на път да я загубим.
Господ я омаломощава, така както ти направи днес. Ти я убиваш!
Намерих винтчето, татко. Винтчето.
- Престани да плачеш.
- Ето ти винтчето, татко.
Виж! Ето го. Ето го. Аз го намерих.
- Престани да плачеш.
- Моля те, татко, виж винтчето.
- Ето го.
- Престани да плачеш.
Спри.
Ще трябва да пораснеш сега.
Разбра ли?
- Да, сър.
- Да пораснеш. Да пораснеш!
Мама умира.
- Знам.
- Скоро ли?
Да
Преди следващият ти рожден ден.
Аз ли го направих?
Не.
Не, не си го направил ти.
Не е твоя вината.
Татко ги наговори онези неща само защото беше изплашен.
Защото знае, че трябва да те отгледа сам ...
и не знае как да го направи.
Мислех, че никога не плачеш.
Не и от осмият ми рожден ден.
Мисля, че започвам отново.
Как стана това?
Защото току-що установих от къде съм получил този тик.
Някой да извика "лиинейкаа"
Да. Да.
Ще ти трябват сега, а?
Хайде. Искаш ли да се махнеш от тук?
Да вървим.
Хайде да ходим нещо да хапнем.
О'Кей. Но аз ям каквото ми се иска.
Това е отвратително. Дай да опитам твоите.
- Хей!
- Хей!
- Не изглеждаш да си обезумял.
- За какво?
Че не променихме нищо.
Като фактът, че все още ще ни се наложи да се бием с Винс Козински...
всяка седмица, докато завършим?
- Да.
- И че все още ще сме грозни докато сме в гимназията?
- Но не глупави.
- Не глупави.
И така ще си прекараме колежанските години...
като малко идиотче с тик и без куче?
И още няма да си имаме семейство когато станем на 40?
Да.
Каквото е сторено - е сторено.
Да.
Но, хей, това е рожденият ни ден. О'Кей?
Честит рожден ден, хлапе. Наздраве, хлапе.
Здравей, момче. Как си?
- Кой си ти?
- Честър, хайде момче.
Чу ли как този току-що нарече кучето си?
Честър.
- Може ли това ...
Това ли е ...
- Няма начин.
- Не може да бъде.
Харесвате ли старият самолет?
Да.
Ти направи всичко това.
Ти сложи онзи съмолет на стълбите ми.
Да. Да, мислех, че наистина е трогателно.
Да. Така беше.
Ще се обзаложа, че имаш много въпроси.
- Да.
- Не бих се безпокоил за това.
Имаш 30 години да намериш отговорите.
Точно сега трябва да вървя.
- Семейството ме чака.
Беше особено приятно да те видя отново.
- Ще се видим.
- Да ще се видим.
Чао.
Мили боже.
Направихме го.
Мили боже!
- Направихме го!
- Направихме го!
- Аз съм добре! Ние сме добре!
- Ние сме добре!
Ние сме добреееееее!
- Ти си пилот.
- Ти си пилот.
- Ти си пилот.
- Не, ти си пилот.
- Аз съм пилот.
- Станали сме пилоти!
Станали сме пилоти! Хей!
- Видя ли нашето куче?
- Как му беше името?
- Честър.
- Честър, най-страхотното куче на земята!
- Най-страхотното куче на земята!
Да!
- Видя ли нашето семейство?
- Да.
Диво.
Тази дама ми изглеждаше позната.
Да. И аз така мисля.
- Виж как потегляме.
- Да.
Погледни как потегляме.
Аз не съм загубеняк!
Погледни как потегляме.
Хлапе?
Довиждане, хлапе.
Благодаря.
Здравей?
Аз съм тук.
Ръс?
- Ръс?
- Здрасти, Джанет. Аз се върнах. Ей сега ще изляза.
Хей, няколко въпроса. Защо не съм в офиса?
Защо ти не си в офиса?
- И къде беше?
- Обади ли се на баща ми?
Да, казах му, че ще си там в неделя да му помогнеш с преместването.
Той също така е имал сърдечен пристъп, ако това е било намерението ти.
Какво стана със самолетните билети за Хаваите?
Резервирах ги. Две места - първа класа. Заминаваш в 2:00.
Благодаря ти. Имаш ли химикал?
Смени тези имена тук. Използвай моята кредитна карта.
Ръс!
- Харесва ми, харесва ми ...
- Чао, Джанет.
Обичам Хаваите. Обичам Хаваите!
Искаш ли да влезеш?
Да.