War Photographer (2001) Свали субтитрите
Аз бих предпочел тези огорчени хора.
- За тази двойна страница?
Да, за голямата страница.
- Добре.
Тук вече има много мъка!
Харесвам тази тъжна фигура ходеща
из разрушени улици...
Пасва идеално!
И Гома! Един милион бежанци! Хиляди мъртви,
които не могат да бъдат погребани във вулканичната почва.
Купчини от трупове!
Точно! Купчини от трупове...
Велико е! Ето ги купчините!
Добре.
Изглежда фантастично!
Мислиш ли, че трябва да я използваме?
- Ще я увелича.
Това също е удивителна снимка.
Телата са били изхвърлени.
- Май трябва да я сложим тук.
Имаш ли я уголемена.
- Добре, чудесно.
Можеш ли да кажеш, че тези тела не са в Африка?
Не ти трябва да виждаш труповете...
Можеш да ги замениш с това.
Тук се чувстваш все едно показваш някакъв африкански пейзаж.
Започва с Африка и си мислиш, че е като влакче на ужасите.
Но идеята му е глобален ужас.
Увеличава я отново...
- Тогава ето ето я главата...
Ето го бедничкият човечец.
- Изглежда страхотно. - Добре.
Точно. После я поглеждаме.
Запетая... сега е по-кратко.
След падането на Берлинската стена войните се промениха.
Вече не бяха народ срещу народ,
а хора срещу хора.
Вместо най-съвременни оръжия... пушки
и мачете.
- Джеймс Нахтуей,
най-известният военен фотограф в света,
показва тези нови конфликти и
жерти по начин, който никой друг не успява.
Сина ми пристигна!
Сина ми! Сина ми!
Ти!
"Моля те, недей," -казах.
"Брат ми глухоням."
Но те го изхвърлиха от камиона,
взеха парите му и го убиха.
Отрязаха ръката на другия ми брат с нож за хляб.
Откъснаха сина на чичо ми от обятията му,
но той не го пускаше.
Затова го застреляха и детето падна на земята.
Дадоха ми двем минути,
държейки автомат опрян в гърба ми.
Искаха пари.
До скоро.
Има военни фотографи,
които извържат на видения и
преживения ужас, бягайки...
като във Виетнам...
заедно с войниците в същите бордеи
и барове, пиейки същото уиски.
Дриги стават цинични.
Джим е забеляжително нецинична личност,
което е още по-забележително
от хора видели по-малко нещастие и страдание.
Самотни защото...
неговия опит го отдалечава колегите му и останалите хора.
Той стана различен човек
в резултат на тези 25 години.
Докато ние говорим за този ужас
с желания да разберем какво сме видели,
абсолутният ад от мъртви
хора, умиращи и повръщащи,
безкрайни опашки пред полевите болници,
Джим не каза почти нищо.
Джим каза "здравей". Говореше
за организационни детайли,
след което каза "Отивам да спя."
И докато ние се нуждаехме от бира,
за да се възстановим от видяното през деня,
Джим изпи само едн-две чаши вода
преди да си легне. На другия ден стана рано
и пое сам на някъде.
Добро утро, господине.
- Добро утро.
За мен началото на 80-те се определят
от преместването ми в Ню Йорк.
Като фоторедактор за сп."ГЕО".
Преди това работих за "Шпигел
и имах възможност
да започна работа в офиса
на списание "Щерн" в Ню Йорк.
Това беше през 1982.
Това беше първият път когато Нахтуей
дойде в офиса на "Щерн' с папка снимки
и това се превърна в приятелство,
в любовна връзка.
И двамата знаехме до какво
можеше да доведе тази случка в Ню Йорк.
Нахтуел искаше да си създаде име.
Той беше блестящ ...
и решителен. Съзнанието му беше фокусирано
като самолетен маршрут.
Никакви странични пътища.
Имаше само един определен, директен, каменист път,
който той избра да поеме.
Разбира се, понякога съм искала
задушевна, по-близка, по-силна връзка.
Но работа му беше от огромно значение.
Ще го направя. Ще го направя с моите снимки.
Ще убедя хората с моите снимки.
Нахтуей се върна от Никарагуа.
Беше отпочинал и щастлив.
Купи ми огърлица направена от раковини.
Той я сложи на врата ми и аз си помислих, че е страхотна.
Спомням си първият път когато го срещнах.
Косата му беше прилежна, дънките му не бяха измачкани,
ризата му беше безукорна.
И в целият този хаос и прах,
стоеше този човек, който не бях виждал преди
и снимаше. Той не бързаше като останалите.
Той беше спокоен,
дори когато внезапно южноафриканския фотограх
Кен Остербоук беше убит до него.
Обикновено два типа журналисти за покосявани:
Тези на първата им командировка
и тези които са били прекалено дълго
и се мислят за неуязвими за куршуми.
Джим е в опасност, мислейки се за неуязвим,
в опасност, защото изпробва късмета си прекалено често.
За някой толкова сдържан
такъв приток на адраналин и страх от смъртта
е само за да че почувства жив.
Джим е в най-добрата и опасна ситуация.
Това е. Той продължава да си насилва късмета.
Твърд...
Твърд, твърд, твърд.
Също така е много трудно да говориш с Нахтуей
за безумните ситуации, от които се е отървал на косъм.
Мъчителен е начин по който някои фотографи и журналисти
не спират да говорят за преживяното.
При Нахтуей обаче,
ти трябва да измъкнеш всичко от него.
Наистина трябва да го молиш
и дори тогава той се опитва да
избегне впечатлението, че се хвали.
Когато се върна от командировка,
чаках да го захвана
и казах, "Разкажи ми. Как беше?"
Не, първо трябва да отпечатаме снимките
и след това да ги разглеждаме.
Не знам къде таи всичко,
или къде го пази,
защото фото материяла, снимките
с само частица от видяното, почувстваното
поирисаното и чутото.
Той има собствена страдалческа библиотека в главата си.
За какво си мислеше? Не искаш ли да говориш за това?
Аллах е велик!
Чувствам, че снимките на Джеймс Нахтуел са
заснети с прецизнотта на полеви хирург.
Той мрази да го чува. Не иска да бъде стравняван с
полеви хирург,
защото след това свички ще казват,
"Я, студенокръвен полеви хирург."
Той е неотстъпчив когато трябва да се справи с хора или ситуации.
Това е от старата школа,
много немодерна характеристика,
която в същото време го прави толкова нетипичен и пленителен.
Преживявам ли от страданията на други хора?
Били ли са страданията и нещастията им...
стълбицата ми към успеха?
Използвам ли хората?
Кръвопиец ли съм? Вампира с апарата?
Превод : 0z0ne ~2007~