Le Divorce (2003) (Le.Divorce.DVDSCR.XviD-DiAMOND.cd1.sub) Свали субтитрите
Каква е целта на пътуването ви до Париж?
На гости на сестра ми. Ще ражда.
Омъжена е за французин.
В смисъл, съпруга й е французин. Тя е поетеса.
- Приятно пътуване.
- Приятно пътуване.
Искаш ли си боровинките?
- Бонжур.
- Бонжур.
Артишок...
аспержи.
През 17 век, бремените жени не са яли аспержи.
Особено бели.
Вярно. Мислили са, че е лошо за възпроизвеждането.
Принцеса de Cleves никога не ги е опитвала.
Наистина ли? Ще ги взема все пак.
Обожавам ги. Съпруга ми също.
И съм бременна.
Във всеки случай, е добър диуретик.
- Татко,прибрахме се.
- Къде отиваш?
Какво има?
Съжелявам.
- Къде тръгна?
- Съжелявам, Роксан.
Ще ти се обадя. Извинявай.
- Ще ти се обадя. Не, недей.
- Кажи ми. Недей...
-Посто...
- Не, не, недей. Недей.
- Защо го правиш?
- Недей, Роксан.
Чарлс-Анри!
-Кажи ми поне къде отиваш.
- Ще ти се обадя.
Ще се върнеш ли?
- Свободен ли сте? А, Изабел.
- Хей! Здрасти.
Съжелявам, бързам. Трябва да тръгвам.
Добре.
Ще се видим по-късно.
- Благодаря ви, госпожице.
- Довиждане.
Търсите ли някой?
Рокси Де Персан, сестра ми.
Звучите точно като нея.
Нека ви помогна. Ще я повикам.
О, благодаря.
Ще и звънна.
Г-жа Де Персан?
Ето там, в дясно.
Хей, къде отива Чарлс-Анри?
Наложи зе да замине в провинцията, нещо за една от картините му.
- Е? Какво ще кажеш?
- Харесват ми гредите на тавана.
изглеждат като тези на къщата в Санта Барбара. Здравей.
О, не, не. Тези са декоративни.
Тези са истинските, носещите.
Тя изглежда по-добре, от когато и да било.
Татко я нарисува.
- Така ли?
- Да, и тази също.
- Уау!
- И тази.
- Нима?
- А това е онази, с двете кучета.
Две кучета? Чарлс-Анри е бил в провинцията...
за да продава картини или да ги рисува?
Не съм сигурна.
Това е лошото.
Ето.
Беше стаята на прислужничката, но не можеш да си представиш...
колко струва това местенце.
А и е перфектно място за работа.
Виж гледката.
Имам подарък за теб в оранжевата чантичка.
- Тази ли?
- Да.
Надявам се, че тук ще ти е удобно.
О, да.
- Прекрасно е.
- Харесва ли ти?
- Да.
- Нека ти го сложа.
Благодаря.
Мисля...
...че Чарлс-Анри ме напусна.
Какво?
Случило ли се е нещо? Изневерява ли ти?
Не знам какво става.
Дори не знам къде е.
И какво да кажа на родителите му на неделния обяд?
Ще им кажеш това, което каза и на мен. Че е в провинцията.
Не, и те са в провинцията.
Ако кажех на френските си приятели, че Чарлс-Анри ме е изоставил...
ще кажат, ''Ама, разбира се.''
Французите казват на всичко ''Разбира се''.
Като, че ли всичко е в реда на нещата.
Това е нормално. Ама, разбира се.
Никога не бих казала, ''Разбира се.''
Например зет ми Антоан.
- О, той е сладурче.
- Мислиш ли?
- Да.
- Женен е.
Каквото и да значи вече това.
Видяхме горяща кола!
Наистина ли?Колко страшно!
Любимата ни Изабел.Заповядай.
- Благодаря.
- Къде е Чарлс-Анри?
Наложи се да замине в провинцията, заради една от картините.
Разбира се. Влизай.
Изабел, ето тук, до брат ми, Едгар,...
но семейството му казва Палу.
Той ще се грижи добре за теб.
и синът ми, Антъни, от другата страна.
Шарлот, тук. А ти мила ми, Роксан, седиш до мен.
Какъв късмет е за нас, две, прекрасни американски момичета да са с нас.
И ти ли си поетеса като сестра си Роксан?
О, не. Рокси винаги е била по-умната.
Тя е наследила акъла на татко.
Аз съм само малката полу-сестра.
Нима? Точно като Пепеляшка.
Къде в провинцията?
Има среща с евентуален куповач.
Разбира се.
- А децата?
- При Свети Мишел са.
- Ходих да разгледам Свети Мишел!
- А, нима?
Какво мислите за този, вашият сенатор?
Онзи, дето си е пазил дневник, с всичките си сексуални преживявания.
Извинете?
О, вероятно не следите скандала...
със същата страст като нас.
Ние сме напълно информирани за услужливите му секретарки.
Той много дискретно ги нарича само ''С- едно''... ''С''е за секс.
- С-две, С-три.
- С-четири.
- С-пет. С-шест.
- Не, не.
- Джанин, достатъчно.
- С-седем.
И когата е питал С-едно или беше С-четири,...
да му каже с какво я е пленил, тя му казала, че с косата.
Очевидно я изсушава и не ползва никакъв гел...
така, че обикновено става достатъчно...
- Ъ, бухнала?
- Да.
Защо? Защо прилюбодеянието и разврата...
се смятат за най-големият майтап на света?
Не мисля, че винаге са толкова смешни.
Аз също.
Е, много неща на света...
се приемат повече като трагедии, отколкото като комедии.
Като стар сенатор, който харесва млади жени.
Свободна съм да наглеждам Джини когато кажеш.
Няма никакъв проблем.
- Ало?
- Ще ми направишли услуга?
- Къде си? Кажи ми.
Забравих си лещите. Може ли да се видим при Флор?
Защо? Защо не дойдеш тук?
Джини пита за теб. Какво трябва да й кажа?
Кажи й,... че мисля за нея постояно.
- А за мен?
- Какво каза?
Мислиш ли за мен?
Разбира се. Мисля за всички ни.
Ти... Обичаш ли ме още?
Значи не искаш да ги донесеш? Добре.
Не затваряй. Идвам.
Излизам.
Чарлс-Анри иска да се видим.
- Ще дойда с теб.
- Не, не е нужно.
Искам.
Не мога да повярвам, че се съгласих.
Защо просто не го оставя да ме стъпче?
Хей, момиченца!
- Чу ли това?
- Не. Какво каза?
- Не искаш да занеш.
На питие ли ни покани?
Мисля да си поръчам... Какво е това с вкус на билки?
- Рикард.
- Рокси, как си.
Опитвах се да ти се обадя.
Г-жа Пийс. Приятно ми е да ви видя.
Чарлс-Анри.
Къде отива? Казах ли нещо?
Отива в провинцията.
О. Е, хайде. Да пийнем.
- А ти ще си поръчаш?
- Рикард.
Един Рикард за дамата.
Рокси, да не ти е позволено да пиеш? Какво? Три месеца?
Аз съм Изабел.
О, извинете, това е сестра ми. Оливия, Изабел.
- Здравей.
- Приятно ми е да се запознаем.
Рокси имам нужда от теб.
Университетът в Тълса, моята алма матер...
е закупил всичките ми работи, които са в ужасно състояние...
и се чудех дали би помислила,...
искам да кажа, че ти си първата, за която се сетих--
която би ми помогнала да ги вкарам в ред.
Сега не е най-удобния момент.
Изабел си търси работа.
Да, търсиш. Не можеш завинаги, да ни гледаш с Джини.
Минала е много курсове.
История на изкуствата, кино. Какво още?
Литература и задълбочена психология?
Добре. Значи можеш да четеш и пишеш. Ти си това от което имам нужда.
- Знаеш ли как се приготвя Рикард?
- Всъщност не.
Прибави малко вода.
Ето така. Малко лед, и разбъркваш.
Браво. Браво..
- Добре ли прекара?
- Да.
Извинете. Вие по-галямата сестра на Джини ли сте?
- Тя е леля ми.
- Съжелявам.
Това е за майката на Джини. Сметката.
- Сигурно е забравила.
- Да, разбира се.
Кажете й, колко много харесвам Джини. Толкова талантлива, жива.
Приятно ми е, че е в моя клас.
Не забравяй пируета. Упражнявай се!
Мерси. Довиждане.
Рокси е поела по грешния път в живота...
и ако питаш нас, Изабел, май и ти отиваш натам.
- Рокси има ли някакви пари?
- Има ли пари?
Не знам. Тя не говори за това.
Но тя не говори за нищо. Май е в период на отричане.
Знаех си, че така ще стане. От деня, в който се ожениха.
Роджър иска да говори с теб. Насам.
Виж, Из, не позволявай на Рокси,...
да даде на Чарлс-Анри картината на Света Урсула.
В случай, че дойде да си събира нещата, да не си представя, че е негова.
Така. Света Урсула си е тук. В момента гледам нея.
Почакай.
Мила, запомни, че много, ви обичаме и двете.
Чао, мила. Ще се чуем скоро.
- Е, какво каза?
- Рокси е нещастна.
Какво каза за картината? Не е само нейна, знаеш.
Принадлежи на всички нас. Не трябваше да й позволяваш да я занесе чак там.
Сещаш ли се за онази жена от Гети?
Каза, че може би е рисувана от ученик на Джордж Де Ла Тур.
А може и дори част от нея да е рисувана от самият Джордж Де Ла Тур.
Все пак, той сега е звезда. Естествено, ние и представа си нямахме.
Това е. Ако е достатъчно ценна за него, за да я вземе, ще се наложи да си я върнем.
Ще бъде прекрасно ако картината отиде в музея.
''От личната колекция на семейство Честър Уолкър от Санта Барбара. ''
Вие просто не можете да видите най-важното.
Така е.
Момичетата ни са на 1000 мили, а трябва да са тук, при нас.
Това е важното.
- Мила.
- Какво?
- Благоадря ти.
- Няма защо.
Та, майката на Чарлс-Анри е много мила.
Обажда се всеки ден, води ни на скъпи обеди.
Рокси мисли, че Сюзън само се преструва, че е на нейна страна...
и това е, всъщност, заради сина й.
Всички френски майки са луди по синовете си.
Френските жени са нвероятни.
Мисля да напиша книга за тях и навиците им.
За обичаите и церемониите им.
Само шаловете им...
са цяла глава.
Завързани отпред, единият край надолу, другият преметнат през рамо.
Или увит два пъти с прибрани крайща.
Или само на едното рамо, като шал върху палтото.
Или завързан отзад. Искам да кажа, chale, foulard, echarpe.
Само си помисли, колко думи имат за шал.
И то, при език с доста беден речник.
- Имаш ли намерение да оставаш?
- В Париж?
- Mм.
- Може би.
Ако нещата се наредят, бих искала.
- Защо не?
- Мисля си скоро да заминавам.
След всичко това.
Купих си къща на брега на Мейн.
Мечтая си за нея от много време.
Голата скала, студеното море.
Ивс, това е Изабел.
- Сестрата на Рокси. Това е Ивс.
- Здравей.
- Всичко е наред.
- Приятно ми е.
Ивс ми помага с боядисването на стаята за гости.
Ивс е прекрасен и разхожда Флобер.
Нали, мила? Да.
И не мисли, че Флобер е просто едно куче.
Е, ти не си обикновено куче.
Станете приятели. Покажи й истинския Париж.
Чакай, чакай.
Тук има хора, които искат Америка да контролира Франция.
Искат да гледаме анимации...
и искат да рисуваме Доналд Дък на всякъде.
И всички трябва да пият Кола.
Аз не гледам анимации и не чета комикси.
Как така? Трябва, да си като тях.
Създаваш си имунитет, като растеш с тях.
Просто ме подмина, като шарката през Амазония.
Много е страно да бъдеш възпитаван от анимация.
Аз не съм възпитан така.
Това е чичо Едгар.
Той ни е роднина. Дават го по телевизията.
Виж, тя е влюбена в него.
Сега тя ще седне в скута му.
Той притежава доста сексапил.
О, нима?
Ще ти повярвам. Той е доста стар.
Не чак толкова стар. Само на 55.
От къде знаеш?
Той ли ти го каза?
Недей. Искам да гледам.
Никога не съм познавала някой от телевизията.
Ти не разбераш и дума, от това, което казва.
- Е, за какво говори?
- За абортът. Той е против.
Той е против аборта?
Всичко се основава на много задълбочена фашистка философия.
- И на много глупости.
- Хей, искам да гледам.
Изабел, дай ми го. Хайде. Изабел. Добре.
Дай ми го.
А, да, захарче, моля.
О! Оригинално.
Имаме братовчед, които предпочита захарта на кристали, вместо на кубчета.
Случвало се е и на други жени.
И те всичките ще ти кажат, ''Живей си живота, все едно е спрял.''
Може би ще е момче.
- Да, момче е.
- Син и наследник.
Не мога да повярвам. Аз съм в книга на Балзак.
Не съм сигурна, че искам да раждам дете в такова семейство.
Не искам да се заяждам за нещо толкова важно.
Ще донеса още гореща вода.
Моля те, помисли си, Роксан.
- Роксан не е на себе си.
- Как би могла да бъде?
Това е много, много лошо.
Направо е за оплакване.
Много мило от твоя страна, Изабел, да бъдеш до нея сега.
И разбрах, че вече си си намерила работа.
Да, работя с Оливия Пийс, Американската писателка.
Наистина трябва да намеря нещо нейно.
Коя беше тя?
Германка ли беше? Фламандка?
Света Урсула е патроната светица на младите момичета, без значение от нациолнаста им.
Колко казваха, че са мъчениците разпънати с нея?
- Единадесет хиляди.
- Това е множко.
Но е очарователна легенда.
- Какво правиш?
- Не я ли чу?
''Захар на кристали. Оригинално. '' В смисъла на колко страно.
Означаващо, ''Защо нямаш захарни кубчета, като прилично френско момиче?''
- Вината е и нейна.
Тя така е разглезила и двамата си синове.
Не си ми казала, че мислиш ,да не раждаш бебето.
Разбира се, че ще го родя.
Исках само да я стресна малко.Това е.
Съпругът ми вече не живее в къщи.
Вие сте изоставната. Можете да пуснете молба.
Не искам. Всичко е по идея на съпруга ми.
Ако Г-н Де Персан ви заведе на съд...
ще трябва да направи делото си.
Насилие, жестокост, разврат.
Той не би могъл да каже, нито едно от изброените.
Не, разбира се, че не.
Обидата е от мен.
Наранената страна иска развод.
Продължавам да повтарям, аз не искам развод.
По принцип съм противник на развода, напълно против.
Седи още въпроса за делбата на имуществото.
За съжаление, вие сте подписали предбрачен договор.
Това усложнява нещата.
На вас се пада половината от собственоста на съпругата ви...
а г-жа Персан има същите искания към вас.
Не искам нищо от апартамента.
Може би нещата, които са от семейството ми.
Ще оставя майка ми и брат ми да решат, ...
дали има нещо, което не бива да излиза от семейството.
Твоите деца са от семейството.
Нещата остават при децата, не излизат от семейството.
- Става въпрос да не заминат за Щатите
- Аз няма да ходя в Щатите.
Оставам тук.
Кога ще бъде разрешен втори брак?
В момента, в който развода ви е уважен,...
вие сте напълно свободен, да се ожените повторно.
Но съпугата ви трябва да почака докато роди.
Това е невероятно. В Калифорния, мога да сключа брак, когато си поискам.
Искате да ми кажете, че във Франция законът е различен за мъжете и жените?
- По очевидни причини.
- Не, за мен не са очевидни. Не искам да слушам това.
Не съм аз тази, която поиска развод. Аз не искам развод.
И наистина не искам да те виждам...
или да ти проговоря, или дори да седя с теб в една стая никога вече.
Копеле!
Докато правех разследване за каталога на изложбите...
Попаднах на част от инвентара, принадлежаща на Д-р Уилям Уокър.
- Чичото на татко.
- Именно.
Чичо ви е закупил, през 1930 г. Търговската Улица в Париж от търговец...
и тя е била част от собственоста му...
до смъртта му през1979 г..
След което, е преминал на името на...
Д-р Честър Уокър от Санта Барбара, баща ви.
- Проверих в съдебните записи.
- Правилно ли чух...
че застраховтелната стойност, при прехвърлянето й на Гети, е 40,000 долара?
- Да, поне толкова. Да.
- И като си помисля, за всичките тези години...
които си е седяла в къщата ни в Санта Барбара.
Боже, Рокси, можеш ли да повярваш, че това се случва?
Вижте, най-невероятното нещо за нас в Гети...
е, че никой от нас не го е забелязал и не видял приликата с Ла Тур.
Французите са много бързи, когато нещо трябва да се обяви за тяхно.
Хм, звучи ми като работа на съпруга ми и адвоката му.
Можеш ли да повярваш, че те ми говорят за подялба на собственоста?
О, аз съм уредника на музея...
но си мисля...
че това е на самият Ла Тур.
Е, има толкова малки неща и те просто си напасват.
Ако погледнете, това е неговата четка, неговият цвят.
Вгледайте се внимателно.. Виждате ли как светлината на свеща...
прозира през ръкава на слугата.
Виждаш ли го, Рокси?
Виждаш ли светлината?
Приятели, благодаря ви много, че днес сте тук.
- Изглежда се забавлявате.
Да, но не затова сте тук.
Това е благотворителност. Повтарям:
Сега, както всички знаете, Сигнал за Действие е в първата си година.
Напреднахме много,...
с помоща си към жените, в обсадените страни по целия свят.
Днес те са жертвите. Утре, кой знае.
Защото света се управлява от ястреби, и търговци на оръжие, и първостепени фобии.
Така, че се надявам, да сте си донесли чековите книжки.
А ако не сте, моля, изпразнете си джобовете...
- Защото винаги можете, да се приберете с метрото.
Има един човек, с когото искам да те запозная.
Той е адвокат, специалноста му е разводи.
- О, не, моля те.
- Негоата фирма има връзка с Америка.
Няма да понеса още един адвокат да ми говори за развода.
За съглашение, по взаимно съгласие или за дело.
Адвокат Бертрам, г-жа Да Персан.
- Сестра й, Изабел.
- Здравейте. Приятно ми е.
Така, споделих с Бертрам за вашата света Урсула...
и той не мисли, че е добра идея да я пращате в Калифорния.
Може ли да ви посъветвам?
Ако бяхте изпратили картината, на музея Гети...
щеше да изглежда като трик, за да я изнесете от Франция...
и това би могло да застраши изхода от развода.
Може да се интерпретира, като липса на доверие.
Ами ако просто я навия и си я сложа в куфара?
Можете да си навлечете обвинения, водещи до затвор.
- Това отпада значи.
- Това ще е малко жизнен опит.
Едва ли, бихте желали да опитате френските затвори, госпожице.
Приятно ми беше.
Ако имате нужда от нещо.
Какъв е френският затвор?
Във Фресн, имат униформи от Ив Сен Лоран.
- Не. Ти сериозно ли?
- Да.
Освен това имат и целодневен фризиор.
- От къде знаеш всичко това?
- Ходя на посещение там. Kели.
Тя също е американка.
- За какво е там? Наркотици?
- Не, определено.
Но, ако наистина си търсиш нови преживявания...
ела в Сигнал за Действие някой четвъртък.
Всеки четвъртък опаковаме провизии за бежанците, които...
твоят секси чичо Едгар иска да взриви.
Как е Джини? Толкова ми липсва.
И на нея й липсваш. Пита за теб постояно.
Обичам я. Обичам и Рокси.
Аз съм безсилен Изабел.
Знам, че греша, но не мога да направя нищо.
Рокси трябва да разбере. Тя е поет.
Поредния творец с голямо въображение.
Знам, че звучи романтично, в малко необичайния смисъл на думата.
Просто е неизбежно.
Срещнах жената на живота ми и искам да бъда единствено с нея.
Името й е Магда Телман.
Рускиня е, но е омъжена за американец.
В момента рисувам по-добре от когато и да било, Изабел.
За първи път се чувствам сигурен.
- Не сигурен. Убеден?
- Което и да е.
Няма ли да ни представиш, скъпи?
- Аз съм Магда.
- Изабел Уокър.
Роксан? Вие ли сте Роксан?
Не, аз съм Изабел.
А, вие сте сестрата.
Да.
Вие приятел ли сте на Рокси?
Да, може да се каже. Определено имаме нещо общо.
Мислех, че ще мога да се запозная с нея?
Не мисля, че си е в къщи.
Аз съм съпругът й.
Аз съм съпругът на Магда Телман. Съпругът.
Ще предадеш ли нещо на сеста ти от мен?
Кажи й, че няма да дам развод на Магда, никога.
Никога! Никога.
Сестра ви може да го има в предвид.
- Какво? Моля?
- Аз го имам.
Това е нейният чадър.
Чадърът ми!
Виждала съм го да се навърта и преди.
Надушвам ги тези типове от километри.
- Здравей.
Здрасти.
''Благодарим ви за молбата, но за съжаление...''
- Бла, бла, бла.
- Уоу, уоу, уоу!
Рокси. Рокс. Поемите ти са прекрасни,нали?
- Ти също.
- О, да. Прекрасна.
Не бяк такава, като носех Джини.
Разбира се, тогава бях влюбена и щяхме да се оженим.
Чарлс-Анри да върви по дяволите.
Рокси, излез и си намери приятел.
Бременна в петия месец. Да не си се побъркала?
Това ще мине.
Във всеки случай трябва да се махнеш от тук.
Мама и татко искат да се прибереш. Аз искам да се прибереш.
И да слушам всичките Нали-Ти-Казах? Не.
Освен това, децата ми принадлежат тук, а аз съм с тях.
Това е Палу.
- Какво казва?
- Той винаги подстрекава войната.
Винаги има някоя много дълбоко морална причина, да се пращат френски самолети...
за да бомбандират местата, които не харесва.
Ау!
- О, извинявай миличка.
- Добре съм.
Има ли съпруга?
Едгар? Да, разбира се. Леля Амели.
Защо не я виждаме?
Тя седи предимно в провинцията, при конете си.
Не си се пречкат много. Но съм чувала, че се оправят и така.
Харесвам я. Майка също би я харесала.
- Ами деца?
- Близнаци.
Две момчета. Едното е в Сорбоната, а другото е в Бизнес колежа на Харвард.
Там е бил и Едгар. Хайде.
- Приятно изкарване.
- Да не си забравиш шапката.
- До по-късно.
- Чао.
Всички забравят страданията на тези хора.
Г-н Рабърдийн не е съгласен.
- О, здравей. Ало? Едгар?
- Да.
Г-н Косе, Изабел е.
- А, другата американка.
- Видях те по телевизията.
Помислих си, че беше толкова..
прекрасно, как не се даде на онези.
Е, аз много се разпалвам от ситуацията.
Време е някой да проговори.
Но френският ти трябва да е добър, щом си успяла да горазбереш.
Е, Рокси малко ми помогна.
Какво ще кажете да се съберем, за да доизгладите френския си?
Например четвъртък? Свободна ли си за обяд?
- Да.
- Знаеш ли центъра Помпадю?
1:00. На покрива. Кафе Джордж.
- Добър ден, мадам.
- Г-н Косе. Да.
Добър ден. Здравей.
- Благодаря ви.
- Май той малко ревнува.
Кажи, ''Добър ден, Едгар, '' не само ''Добър ден. ''
Добър ден, Едгар.
- Прекрасна прическа.
- Благодаря.
Това...това там Нотър Дам ли е? Ето там?
- Не, това е Сейнт Мари.
- Сейнт Мари.
Нотър Дам е ето там. Пак го почистват.
- Огромен е.
- Един от специалитетите е салата с раци.
Винаги я поръчвам. Ами ти?
Мисля да си взема роти д'Агн..
- Д'Агню.
- Д'Агню.
- Това е печено агнешко, нали?
- Да.
Гладни за червено месо постояно.
Това не е вярно.
Само от време на време, и не сурово и цялото в кръв...
с масло и сметана.
Просто една хубава пържола.
Прекрасно.
- Наистина ми харесва тази прическа.
- Наистина ли?
Какво стана с теб? Каза, че ще дойдеш в четвъртък.
Трябваше да ти се обадя. Наложи се да заведа Джини на балет.
- Ивс.
- Да.
Когато се срещнеш с някой, казваш, ''Добър ден, господин еди кой си''?
Или, ''Добър ден, господине''? Или само''Добър ден''?
Що за глупав въпрос е това?
Има още една сбирка, следващия вторник.
- Същото място, по същото време.
- Ще дойда. Вторник.
Улица Екол 125.
Изабел деистваме! Внимаваш ли?
Вторник, помниш ли? Сигнал за Действие. Казах ти.
Къде си? Да не се загуби?
Мерси.
Няма проблем, че промених срещата ни за вторник?
О, не, не. Нямах никаква работа.
Сега...
трябва да решим дали ще ми станеш любовница.
Отдавна съм се отказал от опитите, да примамвам младите жени в стаята ми...
по други поводи.
Няма нужда.
Как така да ти стана любовница?
Това означава, да сме любовници...
и да прекарваме оределено време заедно, като днес...
и да се забавляваме.
Знам, че ти ме забавляваш, а мисля, че и аз мога да те забавлявам.
А също така и факта, че те желая.
Ти си красива млада дама.
И, кога започваме? Или май трябва да кажа, аз да започна.
Когато пожелаеш. Аз бих желал да е много скоро.
Ще трябва да бъдем много внимателни. Не можем да кажем за това на семействата ни.
Дори не съм си помислил, да го споменавам, мила.
Точно обратното.
- Защо направи това с косата си?
- Кое?
Косата ти. Изглеждаш, като някой, който чете Мари Клер.
Имаш ли представа, колко струва това? Подстрижка и боядисване?
Харесахте ли си нещо?
- Ъм...
- А.!
Това е коприна. Очарователно, секси.
Мъжете го обожават.
Имаме го още в черно, червено и лилаво.
Кой цвят предочитате?
Не знам, синьо?
Синьо. А сутиена, с подплънка?
Или без?
- Сандрин.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Този е без подплънка.
- Това харесва ли ви?
- О. Не знам. И двете.
- Кой размер сте?
- 34.
34B.
Това е,ъм, много малък.
- Малък.
- Френският ви размер е 85.
- Кое ви харесва най-много?
- Кой размер да бъде?
- Малък.
- Защо някой трябва да оцени поезията ни?
Чу го какво каза за поетите.
Няма да позволя на някакви хора да обърнат апартамента ми,...
който беше и товй дом също.
Както и да е, какво ще искаш да вземеш?
Бюрото, китайските съдове, чиниите на баба ми.
И кожения диван и картините ти и моята Света Урсула,...
която не принадлежи на мен.
Тя е на родителите ми, които ще я дадат на музея Гети.
- Значи ще я пращаш в Калифорния?
- Да, разбира се.
- Защо да не я пращам?
- Мислех, че е наша.
- Ще затварям. Някой звъни.
Чао.
Ще отворя.
Антоан.
- Да?
За теб е.
Говорих с Чарлс-Анри.
Казва, че Антоан ще доведе оценители, за да огледат мебелите.
Тук ли? Ужас.
А документите даже още не са подадени.
Все едно, няма търпение да се отърве от мен.
Просто не му давай, това е.
Това сигурно е скъпо.
Беше на разпродажба.
Казаха, че е модел от миналата година.
Казва се Кели, на името на Грейс Кели.
Това е моделът, който тя имаше. И струва милиони.
Не си си го купила сама, нали?
Подарък е, за направена услуга.
Никой ли не ти е казвал, да не приемаш скъпи подаръци от мъже?
Все едно, трябва да я върнеш.
Все едно, няма да я приеме.
И защо да не се приемат скъпи подаръци от мъже,които искат да ги направят?
Защото това те поставя в положение, в което трябва да правиш, каквото искат.
Аз ще го направя и без това.
Това е подарък, Рокс, не е заплащане или подкуп.
Тогава предполагам можеш да го приемеш.
Намали. Намали.
Благодаря.
Уау.
Прочутото ''V.'' Това е, което наричаме mettre en valeur.
Означава да подчертаем.
Да покажем предимствата.
- Много добре. Mм!
Нямаш дневник, нали?
Защо? Страх те е, че може да бъде...
прочетен по телевизията, като на онзи сенатор ли?
Не ме е страх от това, което би могла да напишеш.
Само се надявам, че стилът ти, ще оправдае очакванията на френската публика.
Нямаш, нали?
Има един особен вид чай...
направен от смес на портокал...
розова вода и мента.
Пие се преди правенето на любов.
Какво прави?
Парфюмира соковете.
Това е нещо, кето никога не би научила в Санта Барбара.
Има много неща, които не би научила там.
Колко от чая трябва да испиеш?
Чаша или чаена лъжичка?
Пълен чайник е препоръчително.
Шшш!
- Върни се за четенето. Около половин час.
- Добре, ще дойда.
- Благодаря ти.
- Добре.
О, а, Кели.
Сигурно си имаш обожател.
И той трябва да е французин, на определена възраст.
Такава чест е да ви видя. На Ани, ак обичате.
Ани?
- Това не е твое. Не си го купила ти.
Откраднала си го от някоя стара богаташка.
Заповядайте.
- Е, и?
Прочела съм всяка дума, която сте написали.
О, боже. На кого?
- Мери-Луис.
- На Мери-Луис.
- Много ви благодаря.
- Няма защо.
Използвате ли компютър?
Не, мися, че това е намеса между мен и голото ми изживяване.
- Заповядайте.
- Благодаря.
Няма защо.
Май и преди съм чувал тази забележка, само, че при различни обстоятелства.
А ти все още раздаваш чанти Кели.
Пазиш ли още твоята?
А, загубих я отдавна.
Преди години.
- На кого?
- На майка ми, Моника.
- Здравей.
- Здрасти. Няма ли да останеш за четенето на Рокси?
Не, трябва в 8:00 да съм в Люксембург.
Дали такава чанта подхожда на една книжарница?
Но тя е толкова удобна.
Толкова е красива, защо да не я нося?
- Ще се видим по-късно.
- Добре. Чао.
Добре. Благодаря ви много.
В Париж ли живеете
- Да.
Все още се колебая, но още не съм стигнала до етапа,..
в който ще кажа това.
Ще останете ли за четенето?
- О, да.
Тук ли е литературното четене?
Да, сестра ми ще чете новата антология на американските поетеси.
Не ме помните.
Аз съм Телман. Срещнахме се.
О, вие сте съпругът на Магда.
Благодаря. Вие почитател ли сте на американската поезия?
Не, аз съм адвокат в шоубизнеса.
- Извинете ме.
- Вие сте много красива жена.
Омъжена ли сте?
- Не.
- Влюбена ли сте?
Имали ли сте кученце?
- Да.
- Обичахте ли го?
- Да.
- Какво бихте направили, ако някой...
се опита да ви отнеме кученцето?
Знаете ли,имам доста неща, за които трябва да се погрижа.
И благодаря ви за помоща. Беше прекрасно.
Какво бихте направили?
- О, Боже.
- Какво ти каза? Кой е той?
Той е свързан с Рокси и Чарлс-Анри по доста странен начин.
Той е странен.
Усмихваш се много широко. Не го прави.
Широката усмивка носи неприятности.
Но преди всичко, нека благодаря на Оливия Пийс, която е тук тази вечер.
Дами и господа,добре дошли. Благодаря ви че сте тук.
Ние сме много, много щастливи да имаме за читател...
Роксан Де Персан, която, както знаете...
е много добър поет, със собствено творчество.
И разбира се, само поет може да оцени работата на другите поети.
Също, сигурно знаете, а ако не знаете, можете да прочетете в представянето...
Купете си книгата!
че за последното деситилетие,поетесите наистина постигнаха много.
Но винаги са били с нас.
Право от Ан Брадстрийт от 17 век, чиито прекрасни поеми за съпружеската любов...
е една от поемите, които Роксан ще ни прочете днес.
Имам въпрос.
Мисля, че е по-добре въпросите, да останат за след четенето.
- Хайде. Да излезем.
- Така и смятахме.
Много е важно да говоря с нея. Спешно е!
Имам право да съм тук, не по-малко от когото и да било.
- Хайде.
- Повече от право.
Тази е от Ан Брадстрийт...
и се казва...
''На Моят Скъп Любящ Съпруг.''
''Ако някога две е значело едно, това сме ние.
''Ако някой мъж е бил обичан от жена си...
''това си ти.
''Ако съпруга е била щастлива във съпруг...
''в сравнение със мен...
''кажи такава ако можеш.
''Твоята любов е все такава...
''И за нея не ще мога да се отплатя.
''Райската награда са децата...
''Моля се.
''И да живеем със любов нек ние продължим.
''Така, че когато не ще сме тук...
да може да ни има век.''
Искам да поговорим за нещо, което е малко деликатно.
Синът ми, Антоан ни изненада...
като спомена, че ще бъде неуместно...
да пратите картината на Света Урсула, на музеят Гети в Калифорния.
Не и преди адвокатите да изяснят собственоста й.
Собственоста й?
Света Урсула принадлежи на семейството ми. Наследили сме я.
Скъпа, не бива дори да го обсъждаме.
Всичко зависи от адвокатите.
Но, все пак, това е френска картина.
Горкият Чарлс. О, синът ми си има куп проблеми.
Адвокатът на Роксан е непоколебим .
А и съпругът на малката му приятелка е много неприятен.
Е, можем да кажем, цената на греха.
Тя има чанта на Хермес. Червена крокодилова кожа.
- Кели?
- Очевидно е от къде е.
Познавам брат си. Верен е само на Хермес.
Ако въобще някога е бил верен. Познавам нейният типаж.
Постоянна усмивка, малко бяло костюмче, скъпо бельо.
- Той обожава това.
- Въобразяваш си.
На неговата възраст! Не се ли умори вече?
Шарлот, скъпа, обади се на Амели, веднага.
Не, майко. Обади й се ти.
- Ще си помисли, че съм сърдита.
- Майко? Аз съм.
Двамата ще й се обадим, като представители на семейството.
Но би трябвало да се обадим първо на Едгар, нали?
Напомни му, че член на семейството се е държал..
- Лошо.
- С член на нейното семейство.
Сега и с този развод...
- ако той се намеси, ще пострадаме всички.
- Ще му кажа.
- Да?
- Едгар?
- Сам ли си?
- Да. Защо?
- Американката там ли е?
- Рокси ли?
- Сигурно говориш за другата американка.
- Да, Изабел.
Майка казва, че се фука със скъпа чанта на Хермес.
Чанта, която ти си й дал. Знаеш, с развода на Чарлс-Анри..
- На къде биеш?
- Неподходящо е. Така казва майка.
Кажи на майка си да ми се обади.
Ако предпочиташ.
- Сам ли си?
- Да. Защо?
- Американката с теб ли е?
- Казах, че съм сам.
Добре, чуй ме.
Прелъстяването на сестрата на снаха ти сега...
Защо да не е сега.
Племенникът ти се държа, като простак със сестра й.
- И какво съм виновен аз?
- Мисля за семейството.
Настойничество, подялбата на имуществото, издръжка.
Помисли какво правиш.
Предполагам, че ще те видя в неделя. Довиждане.
Чао.
Света Урсула е била на начият пра-чичо...
който я е оставил на баща ни и твоето семейство няма нищо общо с нея.
Коя е Света Урсула? Патроната светица на ученичките.
Картината не означава нищо за твоето семейство...
освен на бъде разделена 50 на 50 при развода.
Аз и ти, няма да спорим, за грозната светица на Роксан.
Предупредих те, че този вид чанта не е подходяща за всеки случай.
Бих предложил малка, черна, вечерна чантичка.
Ти можеш да говориш за всичко. Вечерната ми чанта?
После в предаването, говориш за религия...
- морал, и секс.
Защо не и за пари?
Парите тема табу ли са при теб?
Шшш.
Не, не е Ла Тур. Очевидно е.
''В стила на' най-много.
Не ни интересува.
Може да не съм специалист, но за мен не е очевидно.
Ако от Гети виждат прилика с Ла Тур, откъде сте толкова сигулен?
Защо трябва да попълваме колекцията ни от френски картини...
със семейно наследство, от американски таван?
Не представлява интерес за Лувъра...въобще.
Толкова просташко. Чарлс-Анри да вземе картината на Рокси.
Никога не бих му отнела нещо, с което е израстнал.
О, съжелявам.Много съжелявам.
- Без да искам.
- Аз ще ги оправя.
Защо правите това?
Не можахте ли да почакате, поне бебето да се роди?
Ами, трябва да има оценяване преди да има подялба и разпродажба.
Мислите ли, че Чарлс-Анри, би искал децата му...
да притежават мебелите и картините, а не някои непознати.
Той е едно леке.
Или има лоши съветници.
Чарлс-Анри остави това на мен.
Тогава ти си лекето.
А ако това наистина бе Ла Тур?
Тогава нещата щяха да са други.
Но имате много приятно бюро, Луис XV-XVI.
- Колко струва?
- Около 50,000.
- Повече ако има и печат.
- Да проверим.
Просто се отърви от него, Рокси.
Остави го, да се разведе. Не мога да го спра.
Но аз никога няма да се разведа с него.
Бих си помислила, че искаш да се освобадиш от него.
И да го оставя да се ожени за онази пачавра? Не.
Имаш избор.
Можеш да обвиниш Чарлс-Анри в прелюбодейство и да го накараш да си плати.