Ghost Dog - The Way Of The Samurai (1999) (Ghost Dog CD2.sub) Свали субтитрите
Аз мога да превърна диамантите
в...
бонбонени мечета.
Мислите ли обаче, че това ме прави щастлив?
Не!
Чувствам се нещастен и неудовлетворен!
Питате се защо?
Заради Котаракът Феликс и неговите 1001 хитрини.
Това е магия.
Ще си правя кану.
Магия! И още магия!
Вчера обсъдихме този въпрос. Какво ти става?
Искам си парите. Това е всичко.
Имам гости, друг път ще говорим.
Всеки път се налага да ви подсещам за наема...
Три месеца минаха!
Ще си оправя бакиите!
Започва да ми писва!
Моментът не е подходящ, Санчес. Имам по-важни проблеми.
Ще реша въпроса утре.
Ако утре не платиш, кълна се, ще извикам полиция със съдия изпълнител.
Наема за 3 месеца!
С какво се занимавате тук?
Какво?
Шефът няма да се върже на тази история, Луи.
Морини беше от фамилията, при това ми беше зет.
Сони...
Съжалявам за случилото се... Но ме простреляха и мен, по дяволите!
Простреляха ме, по дяволите. Да не мислиш, че си измислям.
В момента не знам какво да вярвам.
Джо... Снейк...
Докарайте колите от гаража.
Утре да закарате г-н Варго и момчетата в имението в гората.
Сега ли да вземем колите?
Не, другата седмица!
Движение!
Пощенски гълъб!
Някой да хване това чудо!
Внимателно...
-Пипнах го...
Разкарай оттук този летящ плъх.
Не го искам около себе си! Вземи бележката и го пусни.
Пусни го да си върви, Вини.
Тук пише:
"Ако се наложи да отсекат главата на самурая,
той трябва да изпълни последната си задача...
с достойнство."
Какво значи това, по дяволите?
Това е поезия.
Поезия...
на войната.
Ако изведнъж се наложи да отсекат главата на самурая,
той трябва да изпълни последната си задача с достойнство.
А ако е изпълнен с огромно желание за мъст и се отдаде изцяло на него,
даже в момента, в който му отсекат главата, този човек няма да умре.
Извинете.
Влезте навътре по алеята, моля.
Самураят не е зле винаги да разполага с малко руж.
Когато изтрезнява или се буди от сън,
самураят може да изглежда блед и тъжен.
В такива моменти е подходящо да нанесе малко руж по лицето си.
Когато самураят реши да убие някого
и когато директното нападение не гарантира успех,
не бива да се търси дълъг и заобиколен път към целта.
Самураят следва най-прекия път,
прострял се пред взора му.
Добър ден аз съм Боб Соло занимавам се с недвижими имоти. Имам среща с г-н Варго.
Как минахте през портала?
Г-н Валерио ми даде кода. Срещата е изключително важна.
Имам купувач за това имение.
Сами, провери дали има такова нещо. Аз ще остана с г-н Соло.
Може ли да сляза да се поразтъпча?
Останете в колата, г-н Соло.
А ... искам... да ви дам визитната си картичка...
Ах ти кучи...
Кучи син!
Господи! Това е човекът с гълъба!
Очаквах ви.
Пак ли вие?
Услужих ви с една книга.
Мътните да те вземат! Простреля ме на същото място.
Аз съм твой покорен слуга. Не е проява на неуважение.
И не искам да те дупча на прекалено много места.
Къде е Сони Валерио?
До скоро, Луи.
Вини?
Тук съм, Луи.
Голяма мечка сте убили.
Най-малко 100 килограма.
Странно. Дори не знаех, че ловът на мечки е открит.
Абе, ти да не си горски пазач? Или си федерален?
Не...
Просто питам.
Ще ти обясня нещо.
В тая гора не са останали много от тия сладурани...
И когато късметът ти се усмихне и някоя изскочи пред теб, не бива да го изпускаш.
Затова ли ги убиваш?
Защото не са останали много?
Не разбирам въпроса ти.
Знаеш ли...
...тук по принцип цветнокожите също не са много...
Защо не се качиш в лъскавата си кола и си вървиш по пътя?
Да...прав сте...
Счупи ми капачката, твойта...
В древните култури...
мечките са били приемани като равни.
Ама тук няма нищо древно, господине.
Понякога има.
Телата ни са дарени с живот, идещ от небитието.
Изразът "форма в небитието" означава съществуване в нищото.
"Формата е празнина".
А в това, че всичко произхожда от нищото,
е смисълът на твърдението, че "небитието е форма".
Не бива да мислим, че става дума за две отделни неща.
Ех, Луи...
...все пак има нещо хубаво в Дух Куче.
Кое, Вин?
Разправи се с нас по класическия начин.
Изтрепа ни като истински гангстер.
Дръж се Вин!
Ще се оправиш. Само не се предавай.
О, Боже...
По дяволите! Тъпите ченгета.
Останете в автомобила!
В града не можеш да видиш нито един полицай,
а тук се нахвърлят като гестаповци.
Сякаш си попаднал в чужда страна.
Приятелят ми е зле, трябва да го откарам в болница.
Какво ви има на ръката?
-Аз съм добре.
Тревожа се за приятеля си.
Книжката и талона.
Нямаме време, г-жо.
-Не изнервяйте обстановката.
Останете в автомобила.
Страхотно, няма що!
Какво е положението при вас?
Да се махаме оттук, Луи!
По дяволите, Вин! Току-що застреля жена!
Знаеш ли какво си ти, Луи?
Една шовинистка свиня.
Какви глупости говориш?
Току-що застреля жена.
-Ченге. Застрелях ченге...
Е нали все се борят за равни права...
...затова и я застрелях... като равностоен съперник....
Вин? Чуваш ли ме, Вин?
Сладоледен сандвич! Сладоледена фунийка!
Новите изследвания показват, че сладоледът е много полезен.
Не се шегувам. Сутринта го казаха по радиото.
Елате в царството на сладоледа.
Здрасти, Раймон...
Здрасти, приятелю.
Отдавна не съм те виждал.
Онова хлапе те търсеше...
Нали се сещаш....
с онова малкото куфарче...
Напомня ми за твоето куфарче.
Пърлийн ли ме е търсила?
Май имала някаква книга за теб...
Не можах точно да я разбера, но тук не остави нищо...
Искала е да ми върне книгата.
Какво ли мисли за нея?
Голям е, но можеш да го дадеш на някой от хаитянските шивачи,
за да ти го направи по мярка.
Страхотен костюм!
За мен ли е?
Да, за теб е.
-Супер!
Голям е, но познавам едни хаитянски шивачи,
които ще ми го подкъсят.
Единственото, което съществува, е настоящият момент.
Човешкия живот се състои от поредица такива моменти.
И ако човек напълно разбере настоящия момент,
ще остане без цели, към които да се стреми.
По дяволите! Ягуарът ми!
Имате ли телефон?
Има какво да се научи от една буря.
Щом завали проливен дъжд,
човек започва да бяга, за да не се намокри.
И за да се предпази от дъжда, минава под стрехите на къщите,
но въпреки всичко се намокря.
Ако сте изпълнени с решимост няма да се поколебаете,
независимо от това, че ще се намокрите.
Това се отнася за абсолютно всичко.
Мама му стара!
Твърдят, че "духът на епохата" е нещо,
към което никой не може да се върне.
Този дух се разпръсква защото светът върви към край.
Именно по този причина...
дори някой да пожелае да върне днешния свят към духа на
една отминала преди повече от сто години епоха, няма да успее.
За това и е важно всяко поколение да даде най-доброто от себе си.
Сила и равенство.
- И по делата ни ще ни познаят, братко.
Раймон...
Изглеждаш ми угрижен.
- Ами притеснявам се...
Доскоро тук се мотаеше един странен бял мъж.
Много странен.
Тревожа се, че е дошъл, за да ме депортира.
Имам лошо предчувствие.
Държи ръката си в превръзка.
Не бой се, човече. Всичко е наред.
Добре...
трябва да оставя нещо във фургона.
Има и други лоши новини:
По радиото съобщиха, че сладоледът не е полезен.
Съдържал много захар и недостатъчно калций.
Обърни се.
-Какво има?
Завърти се.
-Какво?
О, това ли!
Нося го, за да се защитавам и да си пазя бизнеса.
Нали живея в Америка?
Заповядай.
Не ми се яде.
Искам да ти дам това...
Няма да ти създаде ядове, Раймон.
Не се тревожи за нищо.
За всяко нещо си има причина.
Мъжът, когото си видял, онзи с превързаната ръка....
Какво ще ми кажеш за онзи с превързаната ръка?
Познавам го.
Казва се Луи,
а аз съм неговият покорен слуга.
Преди години, той ме измъкна от тежко положение.
Какво става тук? Какъв е проблемът?
Сега се чувствам виновен пред него....
Самураят трябва да бъде лоялен към своя господар,
без значение от ситуацията в която се намира.
Както и да е...
Двамата с него принадлежим към различни древни племена.
И сега...
племената ни са почти на изчезване.
Понякога...
...трябва да се придържаме към старите методи.
Към класиката...
Зная, че прекрасно ме разбираш.
Знам го.
Има ли някой тук?
Как е малката Пърлийн днес?
Заповядай... Един двоен от заведението...
Благодаря, но не ми се яде.
Дух Куче, донесох ти книгата.
Прочетох я преди няколко дни, но все не мога да те намеря.
Какво ще кажеш?
И 6-те разказа ми харесаха.
Древна Япония е била доста странно място.
Най-много ми хареса първият.
Историята е една и съща, но всеки от героите вижда нещата по различен начин.
Добър разказ.
Ябу Но Нака. И аз харесвам най-много този разказ.
Благодаря, че ми я върна, както и за коментарите.
Направи ми една услуга.
-Каква?
Вземи тази книга и я прочети...
някой ден....
Не е нужно да я прочетеш веднага.
Добра ли е?
Ами...
...на мен много ми допадна.
Не е роман, а по-скоро...
Дух Куче!
Това е той!
Сега се прибирай.
Какво става, Луи?
Време за разплата ли настъпи?
Ясно...шоуто трябва да приключва...
Нещо такова.
Виж ти, колко драматично!
Много драматично.
Разбирам те...
Длъжен си да отмъстиш за шефовете си!
Така ли е?
Добре.
Не стреляй по него!
-Назад!
Пистолета му не е зареден,
не може да се защити!
-Раймон...
Не се меси.
Е, сега ще си вече сам шеф на себе си, нали, Луи?
Защото...
...шефовете ти умряха до един.
Нали, Луи?
Не точно, Дух Куче.
Стой там!
Ти беше прав -
от нас двамата е по-добре ти да умреш.
Вече нищо няма смисъл.
Така да бъде, Луи.
Видял съм достатъчно и повече не ми е нужно.
Но ще те помоля нещо.
Какво искаш от мен?
Вземи тази книга.
Прочети я някой ден.
А по-късно...
...ще ми кажеш какво мислиш за нея.
Както кажеш.
Да се махаме оттук.
Това е моята книга.
-Не, г-це Варго.
Взех книгата от онова момче, от Дух Куче...
Моля ви да се махаме оттук.
-Разказва се за древна Япония.
Заслужава си да я прочетете
Можем да тръгваме.
Пърлийн, пречиш ми.
Иди в другата стая да си четеш.
В областта Камигата цветарите използват специални кутии за да излагат цветята си в тях.
В края на всеки ден цветята се изваждат от кутиите-еднодневки и
се изхвълят на пътя, където се тъпчат и унищожават от тълпата.
Краят на всички неща е изключително важен.