The Matrix - Revolutions (2003) (Matrix.Revolution.CD2.FS.DVDRip.XviD-DiAMOND.sub) Свали субтитрите

The Matrix - Revolutions (2003) (Matrix.Revolution.CD2.FS.DVDRip.XviD-DiAMOND.sub)
По дяволите! Хайде, не изоставай!
- Опитвам!
Сър, холографията го потвърди. Това е Хамър, сър.
Как е възможно?
Атакуван е, щетите са големи.
Със сегашната си скорост, ще достигне Портал 3 след 12 минути.
Тяхното ЕМП може да унищожи всички медузи в дока.
Даже нещо повече. Ще изключи защитната ни система.
Ако пуснем ЕМП, ще загубим доковете.
Сър, ние вече сме ги загубили.
Отворете Портала.
Портал 3 не се отваря! Претърпяваме големи загуби!
Загубихме контрол! Не можем да го отворим!
Ето го изхода.
Приготви се за пълна мощност на 90 градуса.
Пълна мощност...
... 90 градуса.
Сега!
Давай, скъпи!
Господи, жено, добре караш!
Все още не сме вкъщи. Ами портала?
Стражите са пробили дока.
Закъсняхме ли?
Колко работещи АПУ останаха?
- Тринадесет, сър.
Свържи ме с най-близкият до Портала.
Презареди!
Навън е пълно с медузи.
Върви!
Върви!
Пазете се! Те са навсякъде!
Зад теб!
Заяло е!
Зарежи, хлапе! Махай се оттук.
Оправих го!
Капитан Муфун!
Не.
Приближават.
Приближават.
Хамър приближава.
Какво?
Трябва да отвориш Портала.
Освободи противотежестите.
Можеш да го направиш.
Побързай, няма време.
Капитане...
... не завърших тренировъчната програма.
Нито пък аз.
Как е кораба?
- Няма да издържи много.
Няма да успеем. Да пуснем ЕМП сега.
Come on, someone, please.
Нека някой да отвори Портала.
Лек като перо.
Холографите показват, че АПУ-то на капитан Муфун се е насочило към Портал 3.
Не стискай спусъка.
АПУ-то на капитана достигна Портал 3.
Колко време има?
- Две минути.
Капитан Муфун, чувате ли?
- Радиото му не работи, сър.
Муфун...
... говори Лок.
Не знам дали ме чувате, но ако е така...
... Хамър е на 2 минути оттук.
Имате 2 минути... ... за да отворите Портала.
Линк!
Качи се на мостика. Зареди ЕМП!
Направи го, хлапе.
Нео, аз вярвам.
Да!
- Ще успеем ли?
Не стигнахме дотук напразно.
Почти вкъщи, почти вкъщи.
Изпържи ги, Линк!
Ти успя.
- Не...
... ние успяхме.
Страшен пилот си.
Някои неща не се променят.
Но други се променят?
За щастие...
... да.
Линк!
Зий? Зий!
- Линк!
Знаех, че ще се върнеш.
Нали ти обещах.
Носиш го.
Майтапиш ли се? Никога няма да го сваля.
Трима капитани и един кораб.
Предполагам, другите са загубени също толкова безсмисленo.
И аз се радвам да те видя, Джейсън.
Съветът чака обяснението ви.
Простете, че няма да присъствам, но трябва да спасявам хората.
Мисля, че току-що спасихме доковете!
Там ви е проблема.
Не мислите в перспектива.
С това ЕМП неутрализирахте всички АПУ-та.
Сигурно машините вече знаят това.
Спасили сте доковете? Поднесохте им ги на тепсия.
Хайде, срежи го.
Мостът е чист.
Чуваш ли това?
Свържи кабелите.
Искам системата отново на линия.
- Командире, идват още.
Изтегли хората.
Взриви шахтата. Веднага!
По-бързо!
Мили Боже!
Чисто е.
- Направи го.
Направи го!
- Пазете се!
Вие сте на ход.
И му дадохте кораба си?
Точно така, Съветник.
- Знаейки какво смята да прави с него?
И Оракулът не каза нищо за това?
Каза ми, че Нео ще се нуждае от помощта ми и сам да реша дали да му помогна или не.
Но какъв шанс има един кораб срещу цялата им отбрана?
Никакъв, това е невъзможно. Но той не ни послуша.
Не поиска и амуниции. Беше се побъркал.
Не, не беше.
Нео прави това, в което вярва.
Не знам дали това е правилно. Не знам...
... дали ще стигне до града на машините.
И ако го достигне, не знам какво ще направи, за да ни спаси.
Но знам, че докато има живот в тялото му...
... той няма да се предаде.
Нито пък ние.
Температурата пада.
Започна се.
Над полетата сме, нали?
Откъде знаеш?
Усещам ги.
Там.
Това е нашият път. Виждаш ли? Трите линии.
Електропроводите.
Следвай ги.
Какво правят?
Не знам.
Лейтенант!
По дяволите!
Какво да правим сега?
Всичко е въпрос на време.
Машините ще пробият стените на града.
Предлагам Съвета заедно с другите цивилни да се скрият в Храма.
Колко време ни остава?
Два часа, може и по-малко.
Хората ми вече започнаха да барикадират входа.
Друго не мога да направя.
Имаме ли шанс да оцелеем?
На ваше място не бих питал мен.
Бих питал него.
Защо?
- Защото той вярва в чудеса.
Виждаш ли планините?
Карай натам.
Виждаш ли какво има там?
- Да.
Ако ми кажеш, че ще успеем, ще ти повярвам.
Ще успеем.
Трябва.
Стражи!
Прекалено много са.
Държа те!
Нео, помогни ми!
- Не мога да ги победя.
Какво да правим?
- Издигни се над тях.
Какво?
- Към небето! Единственото ни спасение.
Тогава се издигаме.
Красиво е.
Завърти стартера, ще запали.
Отново! По-бавно.
Сега!
Трин?
Тринити?
Тринити?!
Тук съм.
- Къде?
Тук.
Успяхме.
Ти каза, че ще успеем.
Невероятно е, Трин.
Има светлини навсякъде.
Все едно е построено от светлина.
Иска ми се да можеше да видиш това, което виждам аз.
Вече ми показа толкова много.
Какво има, Тринити? Какво не е наред?
Не мога да дойда с теб, Нео.
Стигнах, докъдето можах.
Какво?
О, не!
Не, не!
Всичко е наред.
Време е.
Направих всичко по силите си.
Сега ти трябва да свършиш останалото.
Да стигнеш до края.
Да спасиш Зион.
Не мога.
Не и без теб.
- Можеш.
Ще успееш.
Вярвам и винаги съм вярвала.
Тринити.
Тринити, не можеш да умреш.
Не можеш.
Не можеш.
Напротив, мога.
Веднъж вече ме съживи.
Но не и този път.
Помниш ли...
... когато бяхме на покрива, след като ме хвана...
... последното нещо, което ти казах?
Ти каза: "Съжалявам".
Иска ми се, да не бях.
Това беше последната ми мисъл.
Искаше ми се да имам още една възможност...
... да кажа нещо значимо.
Да ти кажа колко те обичам.
Колко съм благодарна за всеки миг, прекаран с теб.
Но когато осъзнах какво искам да кажа... вече беше късно.
Но ти ме съживи.
Изпълни желанието ми.
Още една възможност да кажа това, което исках.
Целуни ме.
Отново...
... ме целуни.
Презаредете, това е последният ни шанс.
Монтирайте го!
По-бързо.
- Хайде, хайде!
Нео...
... ако ще правиш нещо, прави го по-бързо.
Искам да кажа това, за което съм дошъл.
След това правете каквото искате, няма да преча.
Говори.
Програмата "Смит", е извън вашия контрол.
Скоро ще превземе и този град, както превзе Матрицата.
Вие не можете да го спрете.
Но аз мога.
- Не си ни нужен!
Не се нуждаем от нищо.
Ако е така, значи съм сбъркал и трябва да ме убиете веднага.
Какво искаш?
Мир.
Какво става?
Какво правиш?
Морфей!
А ако се провалиш?
Няма.
Нео.
Той се бори за нас.
Г-н Андерсън, добре дошъл отново.
Липсвахте ни.
Харесва ли ви как преаранжирах?
Всичко свършва тази вечер.
Знам, че е така. Видях го.
Затова другите "аз" само ще гледат шоуто.
Вече знаем, че аз побеждавам.
Усещате ли, г-н Андерсън...?
... Как примката се свива?
Аз, да.
Трябва да ви благодаря, защото вашият живот...
... ми показа смисъла на живота.
И смисълът на живота е, той да свърши.
Защо, г-н Андерсън?
Защо?
Защо го правите?
Защо ставате?
Защо продължавате да се борите?
Вярвате, че се борите за нещо повече...
... от собственото си оцеляване?
Кажете ми какво е то? Знаете ли изобщо?
За свобода или истина?
Вероятно за мир? Или за любов?
Всичко това са илюзии. Капризи на възприятието.
Отчаяни опити на човешкият интелект...
... да оправдае безсмисленото си съществуване!
И опитите са толкова изкуствени, колкото и самата Матрица...
... макар че, само човешкото съзнание може да измисли нещо толкова блудкаво, като любовта.
Трябваше да сте го видели, г-н Андерсън. Трябваше да сте разбрал досега!
Не можете да победите. Безполезно е да се борите!
Защо, г-н Андерсън? Защо упорствате?
Защото така съм избрал.
Това е моят свят! Моят!
Чакайте.
Виждал съм това.
Това е краят.
Да. Вие лежите там точно така.
А аз...
Аз стоя точно тук и трябва да кажа нещо.
Казвам:
"Всичко, което започва, все някога свършва, Нео."
Какво? Какво казах?
Не. Не може да бъде.
Не ме доближавай!
От какво те е страх?
Това е номер!
Беше прав, Смит.
Винаги си бил прав.
Било е неизбежно.
Това ли е краят?
О, не!
Не е честно.
Изпълнено.
Това е безсмислено.
Той успя.
Той ни спаси.
Той ни спаси.
Той успя, направи го!
Успя! Всичко свърши!
Всичко свърши, той успя!
Какво се е случило?
- Сър, той успя, сър! Нео успя!
Какво успя?
- Успя да спре войната!
Машините ги няма вече!
Войната свърши, сър! Войната свърши!
Зион!
Зион, свърши се!
Свърши!
Войната свърши!
Войната свърши!
От доста време...
... си мечтаех за този момент.
Истина ли е?
Нео, където и да си...
... благодаря ти.
Добро утро.
Я виж ти... каква изненада!
Изигра много опасна игра.
Промяната винаги е опасна.
Колко мислиш ще трае този мир?
Колко успее.
Ами другите?
Кои други?
Тези, които искат да излязат.
Ще бъдат освободени.
Имам ли думата ти?
За какъв ме мислиш? За човек?
Оракул!
Страхувахме се, че няма да те намерим.
Всичко вече е наред.
Погледни!
Какъв изгрев!
Много е красив!
Ти ли го направи?
Направих го за Нео.
Много е хубав!
Знам, че ще му хареса.
Ще го видим ли отново?
Така предполагам.
Някой ден.
Винаги ли си го знаела?
О, не, не знаех.
Но вярвах.
Вярвах.
Превод: Blink182 Тайминг и редакция: iwann