The Matrix - Revolutions (2003) (Matrix.Revolution.CD1.FS.DVDRip.XviD-DiAMOND.sub) Свали субтитрите
Р Е В О Л Ю Ц И И
Не засичам нищо, сър. Никаква следа от Ниоба или Дух.
Само сини хапчета.
Да влезем ли в Матрицата да ги потърсим?
- Имам усещането, че вече е късно.
Тогава да се връщаме.
- Не, ако може да лети, корабът ще ни е от полза.
Опасявах се, че ще кажете така.
Претърсете всяка тръба, дупка и пукнатина.
Направете го възможно най-обширно и бързо.
Капитане, тунелите гъмжат от медузи.
- Колкото по-скоро ги намерим, толкова по-добре.
Трябва да хапнеш нещо.
- Благодаря.
Някаква промяна?
Не.
Как е той?
- Добре е.
Поне, докато се събуди.
Какво имаш предвид?
- Капитанът има въпроси към него.
И дано той да има задоволителни отговори.
Виждаш ли белезите? Мисля, че сам си ги е причинил.
Защо?
- Виртуален делириум, може би. Не знам.
Но както казах... Дано има задоволителни отговори.
Ролан, претърси Матрицата пак.
За какво?
- За Нео.
Но той не е включен, сър.
Моля те, направи го.
Това ме притеснява.
Кое?
Мозъчните му вълни не са, като на човек в кома.
По-странното е, че постоянно виждам такива вълни.
Къде?
- При хората, включени в Матрицата.
Напразно, няма го.
- Някъде там е.
Сър, засякохме стражите.
- Колко време остава?
Базирайки се на сегашната им скорост, изглежда, че ще са в Зион след 20 часа.
Божичко!
Добре, палете двигателите. ЕйКей, качи се при холографите.
Маусер, нека постоянно има човек при оръдията.
Искам максимална сигурност.
- Да, сър.
Хей! Имаме обаждане!
- Какво?
Оператор.
Сериф е.
Имам вести за вас от Оракула. Елата веднага.
Добро утро.
Коя си ти?
- Казвам се Сати. А ти си Нео.
Татко каза, че не би трябвало да си тук. Каза, че сигурно си се изгубил.
Изгубил ли си се, Нео?
Къде съм?
- Това е гарата.
В Матрицата ли е?
- Натам пътува влака.
А също и ние, но ти не можеш да дойдеш с нас.
Защо?
- Той няма да те пусне.
Кой?
- Кондукторът, не го харесвам...
... но татко каза, че трябва да го слушаме.
Иначе, ще ни остави тук завинаги.
Морфей, Тринити, благодаря, че дойдохте.
През всичките тези години, научих едно нещо...
... нещата никога не стават така, както искаме ние.
Коя си ти?
- Аз съм Оракулът.
Искаше ми се да има и по-лесен начин, но няма.
Съжалявам, че това трябваше да се случи.
Съжалявам, че не съм такава, каквато ме помните.
Но така е било писано.
- Какво се случи?
Направих своя избор. И той ми струваше повече... отколкото мислех.
Какъв избор?
Да ви помогна, да напътствам Нео.
Истинският тест за всеки избор е... ... да се наложи да направиш същия избор отново...
... след като вече знаеш какво ще ти коства.
Мисля, че не сгреших и ето ме сега...
... отново пред същия избор.
Знаеш ли какво се е случило с Нео?
- Да.
Затворен е на място между този свят и света на машините.
Връзката се контролира от програма, наречена Кондуктор.
Използва я, за да превозва контрабандно програми за и от Матрицата.
Ако намери Нео преди вас...
... изборът ни ще стане много труден.
Защо?
- Заради този, за когото работи Кондуктора.
Меровингий.
Oбявил е цена за главите ви. Внимавайте.
Сериф знае как да намери Кондуктора, той ще дойде с вас.
Много години ме пазеше.
Дано опази и вас.
Моля, последвайте ме.
Оракул...
Знам, Морфей.
Виждам, че си изпълнен със съмнения и обвит в несигурност.
След всичко, което се случи, как очакваш да ти вярвам?
Не очаквам.
Очаквам само това, което винаги съм очаквала.
Сам да решиш. Независимо дали ми вярваш или не.
Ще ви кажа само, че приятелят ви е в опасност... и се нуждае от помощта ви.
От помощта на всички ни.
Ти от Матрицата ли си?
- Да.
Не.
Тоест, бях.
- Защо напусна?
Трябваше.
- И аз трябваше да напусна дома си.
Сати, ела тук, скъпа. Не притеснявай човека.
Да, татко.
Съжалявам, много е любознателна.
Познавам ви.
- Да, от ресторанта на Французина.
Аз съм Рама-Кандра. Това е жена ми Камала и дъщеря ми Сати.
Чест е да се запознаем с вас.
Вие сте програми.
- О, да.
Аз съм надзорник на рециклиращи операции.
Жена ми е софтуерен програмист. Много я бива.
Какво правите тук? Мястото ви не е тук.
Камала! Приемете извиненията ми. Жена ми е много пряма.
Няма нищо.
И без това не мога да отговоря.
Дори не знам къде е това "тук".
- Това място е никъде.
Намира се между твоя и нашия свят.
Кой е Кондукторът?
- Работи за Французина.
Знаех, че ще кажеш това.
Французинът не забравя. И никога не прощава.
Познаваш ли го?
- Знам само това, което трябва.
Ако искаш да пренесеш нещо от нашия във вашия свят...
... значи Французина е твоят човек.
Това ли правите тук?
Рама, моля те!
- Не искам да съм груб, Камала.
Може да не види друго човешко лице до края на живота си.
Съжалявам.
Не е нужно да отговаряте.
- Не, нямам нищо против.
Отговорът е прост.
Много обичам дъщеря си.
Тя е най-красивото нещо, което съм виждал.
Но там откъдето идваме, това не е достатъчно.
Всяка програма трябва да има предназначение.
Ако няма, тя бива изтрита.
Поисках от Французина да спаси дъщеря ми.
Не разбираш?
- Просто никога...
Не си чувал програма да говори за любов.
Това е човешка емоция.
- Не, това е просто дума.
От значение е начина, по който я разбираш.
Виждам, че и ти си влюбен.
Какво би направил, за да запазиш тази връзка?
Всичко.
Тогава вероятно причината да си тук, не е по-различна от моята.
Това е той.
Махнете се! Оставете ме!
- Не искаме проблеми.
Оставете ме на мира!
- Нуждаем се от помощта ти.
Не мога да ви помогна. Никой не може.
О, не!
По дяволите!
Кога трябва да пристигне влака?
- Вече закъснява.
Не е нормално Кондукторът да закъснява.
Мислиш, че има нещо общо с мен?
- Не мога да кажа.
Кой би могъл да знае? Само Оракулът.
Познаваш ли Оракула?
- Всички познават Оракула.
Консултирах се с нея, преди да ида при Французина.
Тя ми обеща, че ще се грижи за Сати, след като се сбогуваме.
Сбогувате?
Няма ли да идете с нея?
- Невъзможно е.
Уговорката ни с Французина беше само за нея.
Жена ми и аз трябва да се върнем в нашия свят.
- Защо?
Такава е нашата карма.
- Вие вярвате в карма?
Карма е просто дума, също като любов.
Означава:
"Това, заради което съм създаден."
Нямам нищо против кармата си.
Благодарен съм й, че ме дари с прекрасна жена и красива дъщеря.
Те са подаръци. Трябва да ги почитам.
Татко, влакът идва!
- Намери си куфара!
Може ли аз да го нося?
Добре.
Бързо! Закъснявам!
Кой си ти?
- Приятел.
Познавам те.
Значи теб са търсели.
- Трябва да се върна.
Ще ти платя колкото трябва.
По един или друг начин ще се кача на този влак.
O, не, не, не!
Ще стоиш тук, докато Меровингий не каже друго.
А доколкото го познавам...
... ще останеш тук доста дълго.
Не искам да те нараня.
- Не схващаш.
Аз създадох това място.
Тук аз създавам правилата. Тук долу, аз заплашвам.
Тук долу, аз съм Господ.
Качвай се на влака, ако не искаш да останеш с него.
Оракула ще знае какво да направим.
Не. Знаем какво трябва да се направи.
По дяволите!
Сигурно е майтап.
Мамка му! Това е Безкрилия.
Схванах.
Сигурно си готов да умреш.
Трябва да говоря с него.
Единственият начин да минеш през тази врата, е през трупа ми.
Така да бъде.
В клуба не се позволява оръжие.
Като излезем от асансьора, има момиче, което взима палтата....
... и ако имаме късмет, един човек за оръжията.
А ако нямаме?
Ще са много мъже.
Мога ли да взема...? Господи!
Какво, по дяволите, става?!
Не мога да повярвам!
Хей!
Блудният син се завърна.
За наградата ли си тук, Сериф?
Колко патрона има в тези оръжия?
Не знам колко са, но мисля, че няма да са достатъчно.
Искаме само да поговорим.
- О, да.
Сигурен съм, че е така. Стигнахте до Ада заради това.
Ето какво ще направим.
Свалете оръжията и ви обещавам, че ще излезете оттук невредими.
И тримата.
- О, да.
Разбира се.
Кой е предполагал, че ще се видим толкова скоро... след последната ни среща?
Съдба е благосклонна.
И след като ти, Юда, ги водиш...
... значи гадателката си е намерила ново тяло.
Разочаровам съм, но не и изненадан.
Надявам се поне, че си е научила урока...
... и нека запомни, че няма действие без последствия.
И ако вземеш нещо мое... ... си плащаш скъпо.
Знаеш ли защо сме тук?
Що за въпрос? Разбира се, че знам.
Работата ми е да знам.
Някои мислят, че е странно съвпадение, но не и аз.
Любопитен съм... ... как ли е станало?
Знаете ли?
- Не.
Не?
Така си и мислех.
Но винаги е хубаво да попиташ.
Искаме да направим сделка.
Винаги прям, нали Морфей? Добре.
Имам нещо, което вие искате.
За да направим сделка...
... и вие трябва да имате нещо, което аз искам.
Случайно има такова нещо.
Нещо, което искам още откакто за пръв път дойдох тук.
Казват, че то не се взима.
Но се дава.
Какво е то?
Очите на Оракула.
И преди ви казах, че никой не може да избяга от съдбата си.
И точно тя отново ви доведе при мен.
Където някои виждат случайност, аз виждам следствие.
Където други виждат шанс...
... аз виждам цена.
Донесете ми очите на Оракула....
... и ще ви върна "спасителя".
Звучи ми достатъчно честно и приемливо.
Да? Не?
Нямам време за глупости.
Искаш сделка? Какво ще кажеш за тази?
Предаваш ми Нео или всички умираме тук и сега.
Интересна сделка.
Наистина ли си готова да умреш за него?
Повярвай.
- Ще го направи.
Ако се налага, ще убие всички ни.
Тя е влюбена.
Забележително е колко си приличат влюбените и лудите
Времето изтече.
Какво решаваш, Мърв?
Щом си влязъл...
... значи можеш и да излезеш.
Готови ли сте?
Защитната система е добра. Работим по въпроса.
Намерихте ли Нео?
- Не го ли виждаш?
Не, сър. Засичаме нещо, но е много неясно.
Не мога да си тръгна.
Трябва да я видя.
Сега?
Това е последният ми шанс.
Точно така, това е тайната.
Трябва да използваш ръцете си.
- Защо?
Сладките имат нужда от любов, както всичко останало.
Нео!
Надявах се да са готови преди да дойдеш.
Сати, скъпа... ... време е за проба.
Занеси купата на Сериф, да види дали е готово.
Добре.
Радвам се, че се измъкна.
- Аз също.
И така... позна ли ме?
Отчасти.
- Но такъв е животът.
Губиш нещо, запазваш друго.
Още не съм свикнала с лицето в огледалото...
... но все още обичам сладко.
Не, благодаря.
Помниш ли какъв беше, когато за пръв път се срещнахме?
Треперещ като листо. А погледни се сега.
Изненада ме, Нео. И продължаваш да го правиш.
И ти ме изненада няколко пъти.
Дано да съм помогнала.
Помогна ми да стигна дотук, но въпросът ми е, защо?
Накъде отива?
Кога ще свърши?
- Не знам.
Не знаеш или няма да ми кажеш?
- Казах ти...
... никой не може да види отвъд избора, който не разбира.
Какъв избор?
- Няма значение. Изборът си е мой.
И аз имам своите, както ти твоите.
Това включва ли какво да ми кажеш и какво не?
Разбира се, че не.
- Тогава защо не ми каза за Архитекта...
Зион, и другите преди мен? Защо не ми каза истината?
Защото не беше дошло време.
- Кой го е решил?
Знаеш кой.
ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ
Аз.
Тогава мисля, че е време да науча още.
Аз също.
Как разделих тялото от съзнанието си, без да съм включен в Матрицата?
Как спрях четири стражи само с мисъл?
Какво се случва с мен?
Силата на Избраният се простира отвъд този свят.
Достига до най-дълбоките му корени.
Докъде?
- До Източника.
Това усети когато спря стражите, но още не си готов за това.
Трябваше да си мъртъв, но очевидно и за това не си бил готов.
Архитектът ми каза, че ако не стигна до Източника, Зион ще бъде разрушен до полунощ.
О, стига... Ти и аз може да не виждаме отвъд изборите си...
... но този човек изобщо не вижда.
Защо?
- Защото не разбира изборите. Не може.
За него те са променливи в уравнение.
Променливите трябва да изчезнат.
Към това се стреми той. Да балансира уравнението.
А каква е твоята цел?
Да го дебалансирам.
Защо? Какво искаш?
Искам същото като теб, Нео.
И съм решена също като теб, да го постигна.
Краят на войната.
Ще свърши ли?
По един или друг начин.
Може ли Зион да бъде спасен?
Нямам отговор за този въпрос.
Но ако има отговор... можеш да го намериш само на едно място.
Къде?
- Знаеш къде.
И ако не успееш да го намериш...
... опасявам се, че няма да има бъдеще за никой от нас.
Какво значи това?
Всичко, което започва...
... все някога свършва.
Краят наближава.
Мракът се сгъстява.
Виждам смърт.
И само ти стоиш на пътят му.
Смит.
Много скоро... той ще има силата да разруши този свят.
Но няма да се задоволи с това.
Няма да спре, докато нищо не остане.
Какво е той?
Той е ти.
Твоята пълна противоположност.
Решението на уравнението.
И ако не успея да го спра?
- По един или друг начин, Нео...
... тази война ще свърши.
Довечера бъдещето и на двата свята ще е или в твоите ръце...
... или в неговите.
Как се чувстваш? Добре ли си?
Трябва ми време.
Благодаря за обяснението.
- Капитан Роланд.
Какво има, Маги?
- Бейн дойде в съзнание.
Добре, може би той има отговори.
Обожавам тази миризма.
Ще ми липсва.
Оракул.
- Знам.
Знам.
Сати, скъпа...
Вземи тези сладки и върви със Сериф.
Може ли пак да дойда? Много ми хареса тук.
И аз ще се радвам, ако дойдеш пак.
- Тогава ще се видим утре.
Така се надявам, скъпа.
Страх ме е, Сериф.
Ела.
Преследва ни.
Доста време мина.
Винаги успяваш да ми се изплъзнеш.
Побеждавал съм те и преди.
Така е, но както виждаш, сега нещата са по-различни.
А ти трябва да си последният изгнаник.
Оракулът ми каза за теб.
- Така ли?
И какво ти каза?
Че си лош човек.
Ще видиш, че не съм толкова лош... след като ме опознаеш.
Всемогъщият Оракул, най-накрая се срещнахме.
Предполагам, че си ме очаквала?
Всезнаещият Оракул никога не се изненадва. Как би могла, тя знае всичко.
Ако е така, какво прави тя тук? Ако е знаела, че идвам...
... защо не се е скрила?
Може да си знаела, че ще го направя, а може би не.
Ако си знаела, значи си приготвила тези сладки...
... и си оставила чинията там преднамерено и целенасочено.
Което значи, че стоиш там също преднамерено и целенасочено.
Какво направи със Сати?
"Сладките се нуждаят от любов, както всичко останало."
Кучи син!
Ти знаеш най-добре, мамо.
Направи това, за което си дошъл.
Слушам, госпожо.
Наистина искам да помогна... ... но не помня нищо.
Ами белезите по ръцете ти? На не повече от ден са.
Да, така е.
Прав сте за това, сър.
Изглежда, все едно сам съм си ги причинил.
Но защо ще правя такова нещо?
Освен ако не съм бил аз.
Но ако аз не съм аз, тогава кой съм?
Изследва ли го за виртуален делириум?
- Да, сър. Резултата бе отрицателен.
Но показва необичайна мозъчна активност.
Има следи от скорошна травма...
... както и много голяма активност по цялото протежение на мозъчната кора.
Искам истината, на всяка цена. Накарай го да си спомни.
Сър, намерихме я!
Логос?
- Да, сър.
Време беше за добра новина.
Засякохте ли някаква следа от живот?
Все още не, сър.
А корабът?
- Според холографите, е непокътнат.
Спуснете се и искам човек при оръдията.
- Да, сър.
Направи пълна диагностика на кораба.
Внимателно, сър...
... медузите са подли копелета. Може да е капан.
Какво беше това?
Свалете оръжията, момчета, нуждае се само от малко захранване.
Ниоба.
- Морфей.
Добре ли си?
- Да.
Не знаехме какво се е случило след...
Съжалявам.
- Всичко е наред.
И аз се радвам да те видя.
Измъкнахте ли Нео?
- Да.
Откъде знаеш за това?
- От Оракула.
Виждала си се с нея?
- Точно преди стражите да ни открият.
Какво ти каза?
- Същото, както винаги.
Това, което исках да чуя.
След по-малко от 12 часа, машините ще достигнат портите на доковете.
Всяка симулация показа, че щом веднъж навлязат...
... шансовете за оцеляването ни намаляват драматично.
Основната ни цел ще е да унищожим...
... или да обездвижим копачите, веднага щом проникнат.
Ако успеем, вероятно можем да предотвратим достигането на машините до града.
Ако не, последната защитна барикада...
... ще бъде пред входа на храма.
Достатъчно малък е, за да идват малко по малко...
... позволявайки ни да концентрираме остатъка от защитата си.
Чухме, че сте поискали допълнителни доброволци.
Така е.
Каква част от войските ще бъде при доковете?
Цялата АПУ част и половината от пехотата.
Половината пехота?
- Ако зависеше от мен, Съветник...
... щях да дам оръжие на всяко дете и жена...
... и да ги пратя на доковете.
По-добре, че това не зависи от вас.
Времето ще покаже, Съветник.
Командире, още един въпрос.
Някаква следа от Навохудоносор?
Не, и няма и причина да очакваме такава.
Вероятно.
Но можем да се надяваме.
Надеждата е лукс, за които нямам време.
Зий, какво правиш?
- Амуниции.
Евакуират цялото ниво, да вървим.
Няма да дойда.
- Какво?
Набират доброволци на доковете.
Деца, стойте там.
Знам как се чувстваш, Зий, но не можеш да го направиш.
Трябва.
- Защо?
Защото го обичам.
По същият начин, както той обича мен.
И ако той бе на мое място, знам какво би направил.
Може да те убият. Това е лудост, Зий!
Може би. Но ако ставаше дума за Дозер...
... и знаеше, че единственият начин да го видиш отново е да удържим доковете...
... какво би правила?
Амуниции.
Какво, по дяволите, става тук?
Инцидент, сър. Не видях...
Съжалявам.
- Кой си ти?
Доброволец, сър.
Защо сухар като теб, ще се явява като доброволец?
Искам да изпълня дълга си, сър! Трябва да удържим доковете.
На колко години си, хлапе?
- 18.
Ако беше казал 16, щях да ти повярвам!
Добре, на 16 съм.
Минималната възраст е 18. Много си млад.
На машините не им пука на колко съм. И без друго ще ме убият.
Истина е.
Дайте ми възможност, сър. Няма да ви подведа.
Дано, защото иначе ще разбереш какво е общото между мен и машините.
Заредете стартера.
Отново оживя.
Искаш ли да преинсталираме оперативният ти софтуер, Спарки?
Да, добре ще е. И докато си там, изчисти и предното стъкло.
Имам връзка, отново е на линия.
Изглежда добре, с изключение...
Нещо не е наред с Матрицата.
Не, не е. Виждаш същото, което и ние.
Какво става там?
- Каквото и да е, не може да е за добро.
Машините достигнаха възел 21.
Ако се спуснем оттук и минем оттук...
... през тунел 153, може да ги изненадаме.
Влизаме колкото можем навътре и пускаме ЕМП.
Дано успеем да направим достатъчно място, за да минете вие.
Не звучи добре, но е единственият ни път назад.
Не, не е.
Има и друг път. Транспортният тунел.
Излиза тук. Пътят е по-кратък.
Ако сме късметлии, може да се промъкнем, без да ни усетят.
Това е машинна линия.
Никой не може да пилотира през нея.
- Аз мога.
Глупости.
- Правила съм го и преди.
Много време мина, Ниоба.
- Казвам ви, че мога.
Е, и? Само ти ще можеш да минеш оттам. Няма как ние да те последваме.
Здравейте.
Знам, че времето винаги е против нас и съжалявам, че се забавих толкова.
Но искам да съм сигурен.
- В какво?
Знам какво трябва да направя.
- Какво?
Няма да го възприемете лесно, но ще го кажа.
Трябва ми един кораб.
- Какво?
За да идеш къде?
В града на машините.
Знам, че е трудно да го проумеете.
Не, не е. Ти си се побъркал!
Но трябва да ида.
Дори и след 100 години, пак няма да успееш. Никой не се е приближавал на по-малко от 100 км от него.
Няма да успееш.
- Трябва да опитам.
Оракулът ли ти го каза?
- Не.
Ако искаш да се самоубиваш, давай...
... но без някой от нашите кораби.
Трябва да ми повярвате.
- Глупости!
Аз съм капитанът на този кораб, аз казвам накъде пътува той!
И ще иде в Ада, много преди да го дам на теб.
Може да вземе моя.
- Не можеш да го направиш.
Не се опитвай да ми казваш какво да правя...
... и какво не с кораба си, след тази поучителна реч.
За Бога, Ниоба!
- Аз ще пилотирам този, нека той вземе моя.
Ако тръгнем сега, до час ще сме в Зион заедно с машините.
Имаме ли друг избор?
Това си е чиста загуба на кораб.
Два кораба, две посоки.
Звучи като провидение, нали Морфей?
Ти никога не си вярвала в Избрания.
- Все още не вярвам.
Тогава защо го правиш?
Защото вярвам в него.
Благодаря ти.
Какво е това?
- Ще те отпусне.
Ще ти помогне да си спомниш.
Ами ако не искам да си спомням?
Защо няма да искаш?
Ами ако аз съм пуснал онова ЕМП?
Ако аз съм унищожил онези кораби...
... и съм отговорен за смъртта на всички онези хора?
Ако съм го направил...
... тук няма да съм в безопасност, нали?
Може и ти да не си в безопасност.
Готова съм.
Тринити...
... трябва да ти кажа нещо.
Трябва да го разбереш.
Аз трябва да ида.
Но след това...
... не знам... Аз...
Знам. Мислиш, че няма да се върнеш.
Знаех го от момента, в който каза, че трябва да тръгваш.
Прочетох го по лицето ти. Също както ти разбра по моето... че ще дойда с теб.
Страх ме е, Тринити.
Мен също.
10 минути обувах единия си ботуш.
Но ще ти кажа нещо.
Преди шест часа... ... казах на Меровингий...
... че съм готова да жертвам всичко за теб.
Знаеш ли какво се промени през тези 6 часа?
Не.
Нищо.
Свърши ли със зареждането?
- Да, сър.
Да тръгваме, няма време.
Не си им оставил нищо?
Той каза, че не му трябва.
Не довиждане, късмет.
Благодаря.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Аз също.
За мен беше чест, сър.
Не, честа все още е моя.
Готови сме.
- Време беше.
Вече закъсняваме, затова настъпи повечко.
Довиждане, скъпи.
Погрижи се добре за тях.
Готов?
Двигателят работи.
Може да е бушон, ще проверя.
Трябваше да се досетя, че първо ще прати кучката.
Никой не ми се е измъквал толкова пъти, колкото ти.
Всеки път си мисля, че този ще е за последно.
Всеки път бях сигурен, че съм те хванал, но някакси успяваше да се измъкнеш.
Не мога да ти опиша, колко дразнещо бе това.
За какво говориш?
Ще се насладя на убийството ти точно толкова, колкото и на неговото.
Нео, Бейн е, полудял е!
Ще си платиш за това.
Остават 27 км.
- Капитане, спешно е.
Какво има, ЕйКей?
- Маги, сър.
Мъртва е. Убита. Бил е Бейн.
По дяволите!
Знаех си. Знаех си, че се е побъркал.
Той е пуснал ЕМП-то.
Трябваше да го пребия.
Претърсихме целия кораб. Не е тук.
Знам къде е.
- На Логос.
Да се върнем.
- Късно е.
Ами ако се нуждаят от помощ?
- Много е опасно.
Защо?
- Защото ако ги е убил...
... ще контролира друго ЕМП.
Ще трябва да се оправят сами. Също като нас.
Г-н Андерсън...
В този свят сте също толкова предсказуем, колкото и в другият.
Какво?
- Побъркал се е.
На теб може да ти изглежда така, но г-н Андерсън и аз знаем...
... че външният вид лъже.
Объркан ли сте, г-н Андерсън? След малко ще ви се изясни всичко.
Благодаря, че ми донесохте оръжие. Можете да го оставите там.
Не го прави.
Застреляй го!
- Да, стреляй! Изпържи ни! Изгори ни живи!
Направи го! Ако не го направиш, той ще убие и двама ни.
Знае, че трябва, но няма да го направи.
Не може.
- Направи го.
Отдалечи се от оръжието и се обърни.
Пусни я.
Познато, нали?
И сме се изправяли един срещу друг. Помниш ли?
Аз само за това мисля.
Кой си ти?
- Още не си ме познал?
Признавам, трудно е да мисля, затворен в това гниещо парче месо.
Миризмата изпълва всеки мой дъх, воня, от която не можеш да избягаш.
Отвратително!
Вие, хората, сте толкова крехки. Нищо, толкова слабо, не трябва да живее.
Какво искаш?
- Същото, което и ти.
Да... Точно така, г-н Андерсън.
Погледнете отвъд плътта...
... отвъд тези тъпи кравешки очи и вижте врага си.
Не.
- О, да, г-н Андерсън.
Не може да бъде.
- Мога да ида навсякъде...
... и винаги да ви намеря.
Невъзможно е.
- Не е невъзможно.
Неизбежно е.
Довиждане, г-н Андерсън.
Този трябва да е.
О, не!
Да можехте да се видите, г-н Андерсън.
Слепият месия.
Вие сте символ за вашия вид, г-н Андерсън.
Безпомощен.
Жалък.
Чакащ, някой да ви отърве от мъките.
Виждам те.
Това не е краят, г-н Андерсън.
Не е краят.
Тринити!
- Нео.
Нео.
О, не! Очите ти.
Ще се оправя.
Всичко ще е наред, Тринити.
Но ти ще трябва да пилотираш.
22 минути до атаката.
Не може да знаят, че нямаме ЕМП. Ще атакуват на вълни.
Концентрирайте се върху копачите. Подгответе АПУ.
Да, сър.
Хайде, движение!
Добре.
Време е.
Всички ме познавате, затова ще го кажа простичко.
Ако ни е време да умрем, ще умрем.
Но ако трябва да дадем живота си на тези копелета...
... нека преди това им покажем Ада!
Да!
Страх ли те е, Чара?
- О, да.
Нека се споразумеем.
Не спирай да зареждаш и аз няма да спра да стрелям.
Дадено.
Господи, гъмжи от тях!
- Тихо.
На какво разстояние е отвора?
- 1,4 километра.
Все още генерираме много топлина.
- Дух, спри спомагателните системи.
Превключи на ръчно и намали скоростта.
- Започна се!
Спокойно.
- 700 метра.
Трябва да се приближим максимално...
600 метра.
Ето.
По дяволите!
Стражите идват.
- Включи на пълна мощност!
Веднага към оръдията!
Дух, ти си най-добрият ни стрелец. Иди с тях. Морфей, заеми мястото му.
Идвам, скъпа.
Ето ги, идват.
Намали, това не ти е Логос!
- Гледай да не повърнеш, Роланд, започва се.
Не знаех, че този кораб може такива неща.
Навлязоха в доковете!
Прицелете се!
За Зион!
По дяволите!
Хайде, да вървим!
Гръб до гръб!
Презареди!
Презареди номер 9!
Хайде, по-живо!
Пази отдясно!
Няма да им се дадем!
Гуна!
Божичко!
Къде ми е пехотата? Искам да спрете тази машина!
Хапни това.
По дяволите!
Идва нов копач!
- По дяволите!
По дяволите, тромава е!
Пазете ме.
- Прекалено много са.
Капитане, виждате ли това?
- Целят се в антената, спрете ги.
По дяволите!
Хвани ме за колана.
Един чист изстрел е достатъчен.
По дяволите!
Засякох нещо!
- Докът вече е пълен с тези неща!
Да, сър, но това е различно.
- Какво е?
Мисля, че е от нашите.
Невъзможно.
- Сканираме го с холографа.
Свържете се с тях. Искам кодовете за достъп.
Опитваме, сър, но не отговарят.
Това е номер. Не може да е от нашите.
Това е машинна линия, никой не може да пилотира там.
Превключи задницата на 30 градуса, 80.
- 30 градуса, 80%.
Десният борд, 60 градуса, 20%.
- 60 градуса.