Jabberwocky (1977) Свали субтитрите
се шмяфкаха и зъргаха в блефата.
Окряпани с мот бяха трусите,
а моровете стражеха излак.
Беше средата на мрачните средни векове.
По-мрачни и от най-мрачните очаквания.
Ужасяващо чудовище хвърли страховита сянка
върху някога щастливата страна.
Много градове и села бяха изпепелени,
а безпомощните оцелели търсеха спасение
зад стените на големия град.
Но в гората,
в най-изолираните й части,
които още не бяха засегнати от безчинствата на чудовището,
животът и работата си течаха
както обикновено.
Тринайсет, четиринайсет... Ето и още едно малко.
-Петнайсет.
-Какво правиш, Денис?
Броя стоката, татко.
-Тази сутрин я брои.
-Така е.
Но по-добре да съм сигурен.
В наше време, татко...
Зарежи тези глупости и ми помогни за бурето.
Добре, татко. Ще довърша броенето по-късно.
Тайната е в това да сложиш дъската...
Дръж обръча.
Денис. Ралф.
Добър ден, г-н Фишфингър. Мога ли да ви помогна с нещо?
-Ами...
-Денис, какво...
Трябват ми малко бурета, Денис,
ще карам сушена риба в града.
Откакто се появи чудовището, търсенето е голямо.
Цените се покачват непрекъснато.
Това е чудесно. Кажете, г-н Фишфингър,
вярвате ли на историите, че унищожавало цели села?
Аз самият не съм го виждал.
Като ходих в Мъкли завчера...
Мъкли? Това е далече.
Повече от три километра.
Как искам да пътувам някой ден.
-Та за чудовището...
-Да.
Един търговец на зърно от Мъкли
твърди, че го е виждал.
Зъбите му побелели за една нощ.
-Както и да е, за буретата...
-Трябва да са евтини.
Това е най-важното.
Можем да се погрижим. Колко евтини?
-Не повече от два пенса едното.
-Два пенса?
За какво говориш? Не мога да продам
прилично буре на такава цена.
-Татко, не мислиш ли...
-Прояви малко разум.
Трябва да издържат само до града.
Аз не правя бурета за два дни, Фишфингър.
Моите бурета издържат цял живот.
-Всички го знаят.
-Никога няма да го разбереш.
Ти също, Денис.
Не ти трябват бурета, а чували.
Махай се!
-Виж, татко...
-Вън!
И не ми идвай с калпави идеи.
-Добре. Довиждане.
-Два пенса!
-Съжалявам, г-н Фишфингър.
-Всичко е наред.
Той ми даде добра идея.
Чакайте! Мисля, че мога да...
Довиждане, Денис.
Два пенса!
Гризелда.
-Да?
-Аз съм, Денис,
-дойдох да те видя.
-Виждам.
Как си, любов моя?
Липсвах ли ти?
Радвам се да те видя отново.
Мисля за теб по цял ден.
Мечтая за момента, в който ще се оженим
и ще си построим къща. Ще се прибирам вечер и ще вечеряме.
Роджър, какво правиш? Само ти...
Какво?
О, Гризелда. Съжалявам.
Гризелда.
Не мога да искам любовта ти,
докато не стана мъж за женене.
-Кажи, че ще ме чакаш...
-Пусни ме!
-Защо, Гризелда?
-Нещо ме сърби.
О, Гризелда. Гризелда, аз...
-Извинявай, Денис. Как е баща ти?
-Много добре, г-н Фишфингър.
-Това Денис Купър ли е?
-Да.
Здравей, Денис. Имаш боклуци по жилетката.
Грижи се за външния си вид. Отразява се на търговията.
Между другото, исках да ти кажа,
че Уот, търговецът на платно, се съгласи да ми ушие чували.
Искаше ми се татко да се беше съгласил.
Да. Човек трябва да върви в крак с времето.
Когато наследиш магазина, ще въртя търговия с теб.
О, това няма да стане скоро.
Става късно. По-добре да вървя.
И за мен е добре.
Заповядай пак, Денис.
Довиждане, Гризелда.
Татко!
-Ти ли си, Денис?
-Да, татко.
-Приближи се, Денис.
-Добре, татко.
-Какво стана?
-Сърцето ми.
Не ми остава много.
Още малко. Още малко и ще...
Повърнеш?
Не.
-Татко.
-Сине.
Какво ще правя без твоите ръце и без твоето умение?
-Синко.
-Да, татко?
Ето какво ще ти кажа.
Ти ще свършиш точно като този
Фишфингър.
Кой, аз?
Знам, че г-н Фишфингър е преуспяващ търговец, но...
Защото не разбираш нищо
от майсторска направа.
Не можеш да оцениш красотата на дървото.
-Но...
-Защото си повърхностен,
-глупав, превзет...
-Татко!
Брояч на стока!
Татко, не си на себе си.
-Не знаеш какво говориш.
-Знам.
Циврещ,
сополив,
малоумен тъпак!
-Исках да го кажа от години.
-Не сме сами.
Ти си всичко, което презирам!
Боя се, че татко бълнува.
Не, не бълнува.
Такива като теб ще докарат честните занаятчии до просешка тояга.
Чу ли? До просешка тояга!
Аз само се опитвах да внеса подобрения в работата.
Вече няма да има
какво да подобряваш.
Не и моето бъчварство. Взимам си занаята със себе си!
-Не разбирам.
-Не разбираш ли? Проклет мухльо.
Отказвам се от теб.
Вече не си занаятчийски син.
Махай се от погледа ми!
Брояч на стока!
Гризелда! Гризелда, ангел мой!
-Махай се. Ядем.
-Гризелда там ли е?
-Денис ли е?
-Да. Може ли да говоря с Гризелда?
-Тя яде. Какво искаш?
-Заминавам за града.
Като се върна, ще поискам ръката й.
Добре, Денис. Довиждане.
Гризелда, аз заминавам. Кажи нещо. Каквото и да е.
-Подай картофите.
-Чух те! Ти си вътре.
Скъпа, аз заминавам. Може да не те видя...
Този е гнил!
За мен? Гризелда, ти мислиш за мен.
Това е нещо, което винаги ще ми напомня за теб.
Ще нося това до сърцето си до следващата ни...
Сбогувай се с момчето, Гризи.
Среща.
Довиждане, Гризелда.
Не, не! Махни се!
Махни се от мен!
Какво е това? Какво беше това?
Добро утро, Ваше величество.
Добро утро, Паселю.
-Добро утро.
-И на вас, сър. Хубав ден.
Бизнесът върви добре, предполагам.
Не мога да се оплача. А вашият?
Правим, каквото можем.
Чувам, че ще отваряте дюкян.
До градските порти. Районът там се развива бързо.
Така е. Сигурно скоро ще поръчате нещо от нас.
Разбира се. Ако цените са добри.
Разбира се.
Какво е последното съотношение вино-вода?
Две към едно в полза на виното. Но няма да се задържи дълго.
Имат късмет, че получават вино.
Това ли е? Последната партида имаше вкус едно към едно.
Странно. Нищо му нямаше, когато го изпратих. Движете се.
Ще изпратя да опитате от новия порт...
Много мило. Размърдайте се, негодници.
-Защо кралят свиква съвета?
-Един бог знае. Размърдайте се!
Чувам, че щял да предприеме мерки срещу чудовището.
Ще накара селяните да напуснат?
Възможно е. Това няма се отрази добре на търговията. Хайде!
-След вас.
-Не, вие пръв.
Много мило.
Внимание! Негово кралско величество
крал Бруно Несигурния.
Син на Олаф Гръмогласния.
О, той идва! Идва!
-Не съм свършила още...
-Внимателно! Той е тук!
-Ваше величество.
-Внимавайте, Ваше величество.
Разбирате, че въпросът не търпи отлагане.
-Разбира се.
-Господи!
Залегнете, господарю.
Престанете!
Хайде.
Бога ми!
Пра-правнук
на император Ото Твърдоглавия,
завоевател
на Фридония.
Пуснете го! Ставай, човече.
Ще си изцапаш дрипите.
Помогнете ни, господарю.
Чудовището съсипва селата.
Разруши домовете ни. Не сме яли от дни наред.
-От седмици.
-От месеци.
-Освен...
-Вчера си изядох обувката.
Това е нищо. Аз изядох три пръста от десния си крак.
-Ужасно...
-Това не е десният ти крак.
Многознайко! Ти да не си доктор?
Веднъж видях доктор. Той не ме видя. Бях се скрил.
Ваше величество, спасете ни от големия зелен звяр.
-Сив!
-На мен ми се стори жълт.
-Не, по-скоро оранжев.
-Беше сив!
Престанете. Спрете всички!
Хайде, махайте се!
Какво правиш? Излизай!
Ще прочета това на краля.
-Престани!
-Вървете!
Паселю, изглежда моите поданици са решили да създават проблеми.
Да. Трябва да направите нещо.
Кралството е парализирано от страх. Градът е претъпкан от бегълци.
Те стават лесна плячка на хитри търговци и мошеници.
Глава на Кралския орден на Лаундес Виктор, спасител на Уелс.
-Ей!
-И крал.
Ваше величество, съветът се е събрал на важно заседание,
за да обсъди ужасните опустошения,
нанесени от чудовището на цялата провинция.
Никой не може да влезе, ако няма пари или ценни вещи.
Но аз имам ценна вещ. Ето.
Това е камък.
-Камък?
-Да.
Ами ако не е обикновен камък?
Ами ако е диамант?
Не блести. Изчезвай оттук!
Следващият.
-Какво имаш? Зърно? Плат?
-Нямам нищо.
-Много е важно да вляза.
-Всички казват така. Махай се.
Не разбирате. Търся си работа. Почвам всичко отначало.
Имам много идеи...
Виж какво, синко, изчезвай. Чакай! Какво е това тук?
Какво е това?
Каза ни, че нямаш нищо.
-Това не е за ядене.
-Какво?
С него може да се изкара цяла седмица.
Чакай малко. Какво си намислил, синко?
О, нищо. Това е за спомен.
За спомен ли?
Моята любима ми го даде.
Дала ти е това?
Да. Може ли да си го получа обратно?
Сигурно наистина те обича.
Така ли мислите?
Да. Размеквам се отвътре, като си помисля.
-Ти си щастливец.
-Хайде, Фред. Стига.
-Не може да влезе.
-Да направим изключение.
Не става. Тръгвай.
Само защото има картоф...
Всички така казват.
-Чакай малко.
-Ей, ти!
Върни се!
Достатъчно.
Нека ти видим краката.
Следващият.
И така, Ваше величество,
вашият пра-пра-пра-пра- пра-прадядо
крал Макс Тщестлавния, е направил турнир и е избрал
шампион сред рицарите си, който да избави кралството от чумата.
Качен на своя могъщ кон, сър Бромиадес...
Какво е това?
По-бързо, човече. Някой може да се опитва да ме отрови.
-Хоросан, Ваше величество.
-Продължавай, Паселю.
-Качен на могъщия...
-1 1 -и...
-Качен на могъщия си...
-Не, чакай. 12-и век.
Млъкни! Глупак!
Продължавай.
Докато е възстановил мира в кралството.
Крал Макс е бил посрещнат от възгласите на поданиците си,
направили кордон от 50 мили.
50 мили? Искаш да кажеш, че са го поздравявали през цялото време?
Значи наистина са го почитали.
Прав си. Ще направим турнир.
От години не сме чували ударите на меч върху броня,
звукът от сгромолясването на рицарите на земята
и плисването на кръв, когато острието попадне в слабините.
О, не. Не, не.
Имах предвид турнир ''а плезанс''.
''А плезанс?''
Паселю, да вярвам ли на ушите си?
Това значи с дървени мечове и притъпени копия.
Къде е доблестта?
Какво величие има в битките с възглавници?
Не! Ще го направим ''л'отранс''. До смърт.
-Моля те, Бруно.
-Не, не, не.
Направи нужните приготовления възможно най-бързо.
Нямам търпение да кажа на дъщеря си.
Дъще?
Виждам, че работиш все така упорито.
Заедно с благословените Сестри на страданието.
Какво правиш, дъще?
Гоблен, който пресъздава обсадата на Апкадуаладър.
В тази част тук, кралят си изяжда коня
на 98-ия ден от обсадата.
Прекрасно!
Много е хубаво, дъще. Ти винаги...
Внимавай, татко. Сестра Уинет падна миналата седмица.
Кралството ни скоро ще се избави от чудовището.
Обяви турнир, за да намеря шампион, който да го унищожи.
-Кралството?
-О, не.
-Не, глупаче. Чудовището.
-О! Разбирам.
Да, но не само това.
Този рицар ще спечели ръката ти и ще се ожени за теб.
Ще се ожени?
Сигурно искаш да си намериш мъж, нали?
-Разбира се, тате.
-Тогава...
Аз искам да се омъжа за принц. Така трябва.
Затова ще чакам тук, както пише в книгите.
Има ли принцове сред участниците?
-Не.
-Не?
Аз мога да ги направя принцове, нали?
-Тоест, само победителя.
-Не е същото.
Така е. Няма значение.
Като убие чудовището, ще ви построя хубава брачна спалня
в прекрасната западна кула.
Като си помисля,
изгледът от прекрасната източна кула
е доста по-хубав.
-Кой е?
-Извинете ме.
-Наблюдавай го.
-Какво иска?
-Може ли да получа малко супа?
-Той иска от супата ни!
-Някой да го спре!
-Да го намушка!
-Ще направя всичко.
-Ще събере ли дърва за огрев?
-Как мислите?
-Да го намушкаме.
Ще събера дърва, ако ми дадете супа.
Откъде да ги събера?
Може ли първо да опитам супата?
Да видя дали ще ми хареса? Няма да ми дадете.
Тогава ще вървя. Дърва за огрев, нали?
Значи откри диамантената ми мина?
-Само събирам дърва.
-Лъжец! Търсиш диаманти.
-Това не са диаманти, а камъни.
-Камъни?
Бързо мислиш, но това не е достатъчно, за да спасиш кожата!
Тайната на димантената ми мина ще умре с теб!
Дойдох да ви кажа да започвате без мен.
Може би някоя друга вечер.
Ей! Чакай!
Отвори! Отвори вратата!
Отвори!
Отвори! Отвори вратата!
Час-пик!
Слушайте преди да е станало късно!
Покайте се! Пречистете се!
Звярът е пред портите!
Звярът е пред портите!
-Пречистете се!
-Ужасно. Ужасно.
Покайте се!
Звярът е пред портите!
Пречистете се!
Слушайте ме, граждани.
-Да, отворете си ушите!
-Надявам се, че слушате!
Ти слушаш ли?!
-Най-добре ще е да слушате!
-Млъкни!
-Вдигаш шум.
-Ти никога не слушаш.
-Грях!
-Грях. Грях.
-Шиповете на пондилуса.
-На пондилуса.
-Гребените на дактилоптерите.
-Дактилоптерите.
-Триглата.
-Триглата.
-И летящият скорпид.
-И летящият скорпид.
Те са нищо в сравнение със звяра, който ни държи за затворници!
-Звярът...
-Летящ скорпид?
Веднъж видях скорпид да се плъзга.
Не летеше.
Варена скумрия! Варена скумрия!
Зелки. Зелки.
Прясно убити плъхове, госпожо. Без тлъстина. Много добри.
-Добро утро.
-О, добро утро.
-Боя се, че нямам никакви пари.
-Няма проблеми.
Благодаря.
Благодаря.
-Това ваше ли е?
-Разбира се.
На кого да е?
-Нов ли си в града?
-Да.
Дойдох да започна нов живот. Да си намеря работа.
Работа? Няма да стане, синко. Благодаря, губернаторе.
Сигурно тук има много възможности.
Добро утро. Благодаря.
Аз съм квалифициран помощник-бъчвар.
Помощник-бъчвар?
Какво съвпадение. Аз самият съм бъчвар.
Може да си чувал за мен. Уот Дабни.
Уот Дабни!
Уот Дабни? Изобретателят на обърнатото каче?
Същият, приятелю.
След като аз не мога да си намеря работа, какъв шанс имаш ти?
Ела тук. Виждаш ли онази табела?
Там, под бурето. Това е знакът на гилдията.
За да работиш там, трябва да си неин член.
Но ти не си, аз също, и няма вероятност да станем.
Това не е честно.
Честно или не, гилдиите командват в града.
-Добро утро.
-Какво ще правя?
Няма полза да ходиш с унила физиономия.
Аз щях да умра от глад.
Но тази сутрин се сетих за това.
Ей...
Можем да работим заедно.
Разбира се.
-Само трябва да...
-Не. Сбогом.
Това е работа за един човек.
Изпуска златен шанс.
Внимание!
Дами и господа, моля ви.
В скромната си длъжност на глашатай
на Негово величество, крал Бруно Несигурния,
имам привилегията да обявя
турне...
Извинете, турнир
до смърт, който ще излъчи шампион.
Шампион, който да освободи страната...
Да освободи страната от мъките и опустошенията на...
Извинете.
Благодаря много.
Като награда за убийството на чудовището,
шампионът ще получи за награда
половината от ръката на принцесата и цялото кралство.
Поправка. Разбира се...
Ръката на краля и половината кралство на принцесата.
Извинете.
Да, разбирам. Благодаря.
Току-що получих потвърждение за окончателните условия.
Ще получи ръката на принцесата
и половината кралство.
-Пази се от Джабъруок, синко.
-Зеле.
-Челюсти, които хапят...
-Може ли да получа един безплатно?
Махай се.
Прясно изпечени плъхове! Само фартинг.
Плъхове на клечка!
Много скоро един от вас ще притежава това яйце...
Вземете ги, докато са топли! Заповядай, синко.
Купете си плъхове! Само един фартинг!
Ряпа. Купете си ряпа. Ряпа продавам.
Купете си ряпа.
Ей, внимавай!
Господи!
Съжалявам. Исках да взема ряпата.
Продължавай да вървиш.
Задръж малко. Ще те изкарам след секунда.
-Хайде!
-Държа го.
Ами това?
Първокласно обслужване. Кажи на приятелите си.
-Къде го искаш?
-До трапа за полиране.
До трапа за полиране.
Искаш ги за днес. Какво е станало? Дърво ли е паднало отгоре му?
Добре ли сте там?
Ти си главният майстор! Виж тази свръзка!
Това ли ти е майсторлъкът?
-Не мога да...
-Виж тази броня!
-Какво й е?
-Падна!
Не можеш да угодиш на хората.
Исках най-добрите ризници. Свръзките са просто нещо!
Не искам да слушам! Ти каза петък следобед!
За мен това значи петък следобед!
-Назначил съм най-добрите си хора.
-Не е достатъчно!
Върни се!
Хайде, момчета.
И не си прави труда да ми пращаш сметката!
Извинете.
Извинете! Забелязах, че...
Махай се оттук!
Ефективността ще се увеличи, ако преместите сандъка тук.
Непохватен идиот!
-Да се махаме оттук.
-Опитвах се да...
-Много хубаво направи!
-Какво ще стане с него?
Ела! Ще ти купя питие. Отиваме в ''Хемороидите на кралицата''!
-Така по-добре ли е?
-О, да.
-Не помня кога съм ял за последно.
-Знам.
Веднъж изкарах без храна 147 дни.
147 дни?
При обсадата на Керлаверок.
Храната беше толкова оскъдна... Какво има? Стомахът ли те боли?
Обмислям следващия си ход.
Аз също. Защо се тревожиш?
Така трябва! Не е лесно да дойдеш от село в такъв голям град.
Знам! Затова станах оръженосец, за да пътешествам.
Един ден си на лов в Хертфорд,
на следващия те горят на клада в Шотландия. Приключения!
Веднъж се бихме с Блажените сестри от ордена на Света Алопеция,
много войнствени монахини.
Звучи вълнуващо. Но безопасно ли е?
-Например бъчварството...
-Бъчварството?
Това не е живот за един истински мъж!
Напротив. Буретата и каците са много важни.
-Търговията например...
-Търговия!
Глупости! Слушай сега.
Рицарят ми беше ранен, аз бях опрян до стената,
а две едри монахини ми налитаха с боздуган.
-Да се биеш с монахини не е...
-Ела, ще ти покажа! Хайде!
Опитай. Нападни ме!
Представи си, че тази кълка е боздуган. Хайде!
По-сериозно.
-Опитай!
-Не мога.
Удари ме! Аз отклоних боздугана!
После я хванах ето така!
-Говори със собственика.
-Какво?
После я отхвърлих така!
-Отклони му вниманието.
-За какво?
Тя беше много корава, но аз я хванах по стария...
-Говори с него.
-Не разбирам.
Ще разбереш. Направи го!
Сега идва най-добрата част.
Тя ми изби меча и щеше да ме убие,
ако не бях побягнал.
Затръшнах вратите на замъка, залостих ги
и взех една от младите послушнички за заложница.
Пробих си път до крепостната стена,
като оставях трупове зад себе си.
Бях целият нарязан!
Оказах се по-бърз от неприятеля и избягах!
Отворете!
Какво, по дяволите...
Добре. Идвам веднага.
Да проявим малко благоприличие.
-Какво искаш?
-Ами, просто се чудех...
-Говори! Аз съм зает човек.
-Точно това исках да питам.
Аз съм работил като помощник-бъчвар и се чудех...
Идвам. Хайде, казвай.
Чудех се дали ще ме въведете в кръчмарския занаят.
-Можем да си разменим тайни...
-Сега ли?
Г-н Роткод, компанията в ъгъла чака!
Кажи им, че идва. Махай се! Нямам време.
Ще бъде по-добре, ако сложите бирата тук, а медовината ето там.
Забелязах, че понижавате ефективността...
Ще се махнеш ли от пътя ми?
-Бети, ела да ми помогнеш.
-Жена ви не е тук.
-Жена ви?
-Не е тук?
Не е тук? Къде е?
-Тя е...
-Тя какво?
Не знам. Може би е...
Къде е приятелят ти, онзи гръмогласен оръженосец?
-Какво?
-Не.
-Какво не?
-Те не са горе.
Искам да кажа, те не са тук. Не са тук.
Какво?
Свиня такава!
Ще го убия, а после ще убия и теб!
Точно така.
Гад мръсна!
Какво е всичко това?
Биете се на улицата? Смущавате спокойствието на краля?
Този човек... Жена ми... Пуснете ме.
Добре, дръж го, Фред. Сега, млади човече...
Аз те познавам!
Той се опитваше да влезе оня ден.
-Жена ми и оръженосецът...
-Тъмницата ще ги оправи.
Да. Ще можем да им оковем краката, нали?
-Но...
-Нямате право!
Да унищожите чудовището?
Ако унищожите чудовището, ще унищожите града.
Времето ще покаже, че дължим на чудовището
период на просперитет, който това кралство никога не е имало.
Това е смешно. Турнирът трябва да продължи.
Трябва да се излъчи шампион.
Бруно, търговците може да преуспяват,
-но кралството потъва в калта.
-О, да. Ами...
Слушайте сега!
Кралят, това цвете на галантността, принцът на всички монарси,
образецът на всички властелини, ще говори.
Чуйте мъдростта, оценете разума,
забележете ораторското красноречие и надайте ухо.
Добре казано.
...мекия глас, нежната интонация
и неподражаемите съгласни
на Негово величество, крал Бруно.
Прекрасно. Ами аз...
...който ще ви го съобщи направо,
ще изясни главоблъсканиците със своята логика.
Милорди, ваше преосвещенство,
ваша светлост, говори кралят!
О! О, да.
Епископе, ти си божи човек, защо твърдиш, че звярът е нещо добро?
Приветствам въпроса ви.
Може да изглежда парадоксално,
но след появата на звяра, присъствието в църквите се утрои!
Всички плащат десятъка. Грешниците чакат на опашка, за да се изповядат.
-Набожността се увеличи.
-Браво.
-Е, скъпи епископе...
-О, да.
Кралят ще говори. Кралят.
Благодаря.
-Стража!
-Да, господарю.
-Убийте този човек.
-Да, господарю.
Какво? Кой?
Както и да е, най-могъщият,
най-поетичният,
най-престижният...
Е, Ваше величество, какво е вашето мнение?
-Дайте ни насока.
-Някакво загатване.
Мисля, че...
Какво е това? Какво става там?
Само за момент.
Какво става тук?
Кой се осмелява да петни замъка ми с кавги?
Охрана, доведете ги!
Ще им покажем кой е кралят тук.
-Имаме важни неща за...
-Важни неща, Паселю?
Спокойствието в моя замък също е важно нещо.
Най-важното!
Ще опитат кралското правосъдие.
Оставете ме!
Тишина!
Тишина!
За какво е всичко това?
-Оръженосецът! Зад гърба ми!
-Успокой се, човече.
Помни, че си в присъствието на краля.
Пазачи, пуснете го.
Нека да говори.
Ваше величество, този човек...
Този човек...
-Какво става тук?
-Внимавайте, господарю! Залегнете!
-Стой!
-Хванете го!
Това е нечувано!
-Те не бяха ли двама?
-Да, сър.
-Къде отиде другият?
-Не знам, сър.
Добре. От нас зависи да обявим този човек за виновен.
Виновен за какво, господарю?
За канибализъм.
-Отваряй си очите.
-Добре.
Бързо, натам!
-Провери горе.
-Не. Хайде!
Мъж!
Пазете принцесата!
-Мъж!
-Най-накрая се появи!
-Съжалявам, че нахлувам...
-Не се срамувай.
Знаех, че ще дойдеш някой ден.
-Дойдох по стълбите...
-Облечи това. Ти се обърни!
-Не искам да ви притеснявам...
-Сигурно идваш от много далеч.
Преплувал си реки, изкачвал си планини и си водил битки.
Можеш да се обърнеш.
Ето. Отговарям ли на очакванията ти?
Смяташ ли, че съм красива?
О, да. Благодаря.
Ела, принце мой. Не се срамувай.
Не мога. Не съм облечен подходящо.
Стига.
Не бива да се притесняваш от тези мръсни дрипи,
които си бил принуден да облечеш.
Скоро ще си пременен отново като принц.
Не. Виждате ли, станала е грешка.
-Казвам се Денис.
-Принц Денис.
-Не, Денис Купър. Аз бях...
-Лицето ти. Ранен си.
-Това е нищо. Само драскотина.
-Само драскотина?
Колко си смел, принце мой,
това сигурно е бил страшен удар.
Не, кръчмарят седна върху мен.
Той си мислеше, че...
Оръженосецът, тоест, жена му...
Какво, жената на кръчмаря е била оръженосец?
Мечтая за този ден от толкова отдавна,
но не съм се надявала, че ще ме срещне с някой толкова смел и умен,
който е прекосил седем морета заради мен
и е преминал през много пустини и пропасти, за да стигне при мен.
-Любов моя.
-Ела.
Кажи ми за приключенията си.
Трябва да се опознаем, преди да се оженим.
Да се оженим? Не, съжалявам. Не мога да го направя.
Не можеш? Принце мой, добре ли те чух?
-Много мило от ваша страна...
-Не, не ми казвай. Знам.
-Аз знам.
-Знаете?
Спасил си девица, окована с вериги за някоя стръмна скала.
-Не, не точно.
-Тя се е влюбила в теб, ти също.
Сключили сте съюз, при който само смъртта може да ви раздели.
-Не, грешите.
-Ела.
Не трябва да губим време в празни разговори.
Промълнал си се тайно в замъка,
трябва да си тръгнеш по същия начин.
Знам.
Сестра Джесика, дай си дрехите на принца.
-Моите дрехи ли, принцесо?
-Да, и то бързо.
Какво им е на дрехите на сестра Мериън?
Не ставай глупава.
Ето какъв е планът, принце мой.
Утре е Денят на Света Талула и на зазоряване
една монахиня трябва да излезе от града и да сложи кучешки дрян
на мястото, където Света Талула е била убита от Четворката на Бенслоу.
Ти ще си тази монахиня. Сестра Джесика?
Сестра Джесика.
-Дай ги на принца.
-Благодаря, сестра...
Ще отидеш до западната стена,
но само по задните улички!
Като стигнеш до портата, кажи:
''Нося кучешкия дрян за лобното място на Света Талула.
Трябва да мина, за да се помоля.''
О, принце мой.
-Твой ли е?
-Да. Не!
Подари ми го.
Нека това да е спомен за нашата безднадеждна любов.
-Винаги ще го пазя.
-Не мога...
Сега трябва да тръгваш!
Не! Не ме целувай.
-Не мога да го понеса.
-Нямаше да ви целувам.
Просто тръгвай.
Тръгвай, принце мой.
И помни:
''Нося кучешкия дрян за лобното място на Света Талула.''
На латински, любов моя.
-Добър вечер, сестро.
-Добър вечер.
Какво имаме тук?
Непознато лице?
И то много хубаво.
Я да видя. Искам да получа целувка!
-Стига, сержанте. Тя е монахиня.
-Така е.
Тогава християнска целувка.
-Какво има, сержанте?
-Водете ме в леглото, момчета.
-Дяволът се е преобразил в монахиня!
-Монахинята се е преобразила в дявол!
-Хванете я!
-Хванете го!
Хванете ги и двамата!
Граждани! Трябва да направим жертвоприношение за звяра,
който ни дебне в тъмнината!
И какво по-добро от това да принесем в жертва един от слугите му,
който се беше маскирал като монахиня?
Ще го подпалим по пътя към вечната тъмнина,
като знак за нашето благочестие и уважение.
Представете си агонията му, когато пламъците се издигнат
и го обвият, докато се превърне в горяща топка!
О, агонията!
Представете си ужаса му, когато този могъщ балистичен уред
го изпрати високо в дебрите на черното небе!
Представяте ли си ужаса?
Представете си страха от неизвестността,
когато нашата жертва види
как тъмната земя се надига, за да го погълне в коравата си пазва!
О, неизвестността!
-Напрегнатостта!
-О, напрегнатостта!
Харесвам неизвестността.
Представете си финалния му ужас,
когато жалкия му живот свърши
в една грандиозна фосфоресценция от чупещи се кости,
докато агонизиращото му тяло се разбива в земята!
-Това не е честно.
-Не, определено не е честно.
Кое не е честно?
-Защо точно той?
-Защо той ще изпитва болка?
И ужас от чупене на кости. Аз искам да отида!
-Аз искам да отида!
-Искам да изгоря.
Искам да почувствам как костите ми се пръсват на милион парчета!
Искам да прекося небесната твърд
като топка от пламък
в знак на нашето благочестие и пиетет!
-Какво значи това?
-Не знам, но го искам!
Аз го искам!
-Горещо!
-Огън!
Много хубаво.
Още един прекрасен ден за нашия турнир, а, Паселю?
Предполагам, Ваше величество.
Предполагаш?
Предполагаш?
Съвземи се, човече. Време е за турнира!
Разбира се.
Но според мен има по-добър начин да се избере шампион.
По-добър начин? Какво по-добро има от трясъка на копия?
От размахването на боздуган? От забиването на мечове?
От звъна на късите саби?
Какъв по-добър начин от един честен турнир, Паселю?
Скъпа моя, колко си красива.
Да.
-Какво е това, за бога?
-Но, татко...
Татко!
Вижте това! Видяхте ли?
Точно в подмишницата. Много добре. Браво!
Още един в списъка на осакатените. Сигурно вече е мъртъв.
Дреболия. Има още много като него.
Не е точно така, господарю.
Какво искаш да кажеш с това ''Не е точно така, господарю''?
Коя част ви създава затруднения?
Всичките. Какво искаш да кажеш?
Като казвам ''Не е точно така, господарю'', искам да уточня,
че истинската ситуация по същество
е коренно различна от това, което смятате вие.
Използвах обръщението, защото сте крал, нали?
И това е начинът да се обърнеш към един монарх.
-Татко.
-Какво има, скъпа?
-Какво има?
-Виж какъв брутален рицар.
-Не мога да се омъжа за такъв.
-Разбира се, че не. Няма да се наложи.
Той няма да...
спечели.
Паселю, какво обсъждахме преди малко?
-Броят на рицарите ви, господарю.
-Чакай малко сега, Паселю.
Поради същата причина ли използваш пак това ''господарю''?
-Да.
-Добре.
-Така си и помислих.
-Добре.
Според моите записки, 65 процента от рицарите ви
са били убити или осакатени по време на турнира.
Паселю, това не е никаква цифра. Никаква.
Ако беше 83,3 или 97,4 процента това щеше да е истински процент
-в истинския смисъл.
-Чуйте ме, скъпи Бруно.
Ако това продължи до края на седмицата, няма да...
-Чакай!
-Какво?
Искам да видя този.
Трябва да има друг начин да направим избор.
Етел? Това ти ли си?
Чудех се къде изчезна снощи.
Не мога да говоря. След 10 минути сме на арената.
Идвам, майко.
Внимавай къде разливаш кръвта! Господи!
-Какъв е другият начин?
-Можем да свикаме избори.
О, не. Глупости. Няма да е честно спрямо рицарите.
-Могат да хвърлят жребий.
-Да хвърлят жребий?
И таз хубава. Може да си играят на ''плувай, плувай, корабче'',
или на ''един картоф, два картофа''.
Или на криеница.
48, 49, 50!
Идвам!
Кардиналът казал: ''Помолих за 1 3 певици.
Защо сте ми довели 13 девици?''
Сега сме в градината и хиляда гласа запели като един:
''Привет, привет, замина натам.''
Привет, привет, какво?
-Защо трябва да казвам привет?
-Отпусни се
и остави да ти се случи нещо хубаво.
Изглежда са избрали шампион. Можеш ли да видиш кой е?
Моят рицар. Господи.
Поздравления, господарю. Имаме си шампион.
Добре. Къде е той?
Още не са го намерили.
-Това добре ли е?
-Да, затова стана шампион.
Разбирам.
Те ще го намерят, нали?
-Сигурно си много горд.
-Горд ли? Глупости!
-Това не е ли голяма чест?
-За него може и да е.
Аз ще получа драконски зъб в задника и пенсия от шилинг на година.
Отгоре на всичко трябва да бдя с него цяла нощ. Ега ти късмета!
Обещал съм тялото си на жена довечера.
Може да отида и да кажа на дамата, че...
Чакай малко. Ти можеш да го направиш.
Разбира се. Ще кажа на дамата...
-Не, не. Да тръгнеш с моя рицар.
-Аз?
Ще ти дам шапката и наметалото си.
Дръж си главата наведена. Той няма да разбере.
-Не мога. Не е честно.
-Кой ще разбере? Хайде!
-Звярът!
-Ето ме.
О, не ти!
Забрави.
-Оръженосец? Какъв оръженосец?
-Знаеш какъв.
Ох, ревматизмът ми. В килията беше толкова влажно. Цели две нощи.
Бедничкият ми.
Ела, ще те съблека и ще те сложа в леглото.
Сигурно е било ужасно изживяване.
Така си беше.
О, Бети. Ръцете са ти толкова меки и топли.
Ти наистина ли мислиш, че съм пуснала в леглото ни оръженосец?
-Ами...
-Така ли? Чакай да сваля тези.
И това.
Не се ли чувстваш по-добре?
Скъпи мой Бърнард.
Ела.
Граждани,
благородници
и дребни дворяни!
Кралят.
Аз? О, да.
Добри ми рицарю, ти доказа доблестта си на полето на честта.
Сега трябва да докажеш себе си в смъртоносна битка
с един звяр, толкова жесток, толкова удивляващ и ужасен,
че дори самият аз бих се поколебал
да го срещна лице в лице
на бойното поле. Това добре ли беше?
Предполагам, скъпи.
Затова върви и заколи звяра.
И носи със себе си кралската благословия
и благословията на Църквата.
Епископ!
-Разкарайте се!
-Проклети мръсници!
-Това ли е всичко?
-Това е.
Добре. Глашатай?
Нека отворят вратите.
Хайде!
Отворете вратите!
На добър час.
Чакай!
''Той взе бляната сабя в ръката,
дълго търси хрустния звяр.
Седна да почине под дървото Тумтум,
и се замисли дълбоко.
Докато стоеше замислен,
Джабъруокът с огнени очи
се шмугна в гората,
червата му къркореха.''
Копието.
Копието, копието.
Хайде.
Гризелда.
Да ги пипнем, момчета!
Чудовище? Чудовище?
Къде чудовище?
Ето го!
Не го оставяй да се измъкне.
Чудовище?
Тук съм, Гризелда. Не се бой.
Рицар, божке! Не бях виждала рицар преди.
О, г-н Фишфингър!
Прстани да се лигавиш, жено.
Бог да те благослови, благородни момко. Благодаря.
Пазете се, г-жо Фишфингър.
Извинявайте. Добре ли сте?
Почти ми отряза ръката!
Винаги си бил несръчен, Денис Купър.
Засрами се!
Махай се. Господи!
Мога да получа отравяне на кръвта. Беше ли стерилизирана сабята?
Съжалявам. Не съм искал. Ще ида да взема превръзки.
Господи. Разкарай се!
Татко!
-Какво?
-Виж.
Добри ми рицарю.
Толкова сме благодарни, че ни спасихте от тези зли хора.
Хайде.
Много благородно, рицарю.
Ние не заслужаваме. Ние сме скромно рибарско семейство.
Обаче имаме дъщеря за женене.
А съществува такъв обичай,
че рицарят се жени за девицата, която е спасил.
Поздрави рицаря, Гризелда.
Аз ви спасих.
Ще се махнеш ли? Какво ще кажете, рицарю?
Добри ми рицарю.
-Е?
-Чуйте. Тръгвам.
-Чакай!
-Върни се!
Рицарю, върни се, моля те!
Гризелда, г-н Фишфингър, трябва да вървя. Съжалявам за ръката.
Боли ме!
Липсваше ми. Пазя картофа ти.
До скоро!
Ти наистина много ме разочарова.
Мислех си, че от теб ще излезе нещо.
Той е кралският шампион!
И това те прави подходяш кандидат за нашата Гризелда? Скитник такъв!
Дръж го, Мадж!
Осатви я на мира.
Тръгвай!
Има някой на вратата.
-Трябва да вземем решение.
-Господа!
-Не можем да отлагаме.
-Да направим нещо.
Този кралски шампион трябва да се спре.
Чудовището трябва да се защити.
Ако убие чудовището, свършено е с нас.
Нека ви убедя.
Повече приказки не са необходими, защото имам план.
Вижте! Черният рицар.
Прекрасно!
Сигурно се приближаваме.
Смазка. Смазка.
Сега това.
Хванете го.
''Ти ли уби Джабъруок?
Ела да те прегърна, момчето ми.
-О, забриски ден!''
-Чудовището е мъртво!
Чудовището е мъртво!
Спрете! Никой няма да влезе в града, ако няма пари.
Казах да спрете!
Боже мой!
Откажете поръчките от вино, зърно и слама!
Откажете всичко!
-Денис, ето я. Гризелда!
-Ето ме.
Това съм аз!
Денис, винаги си ми бил на сърце!
Ти си този, когото искахме.
Ще направим сватбата утре. Не, днес следобед.
Ще извикаме епископа.
Денис, ти си чудесен.
Гризелда, най-накрая ще имаме живота, за който сме си мечтали.
Поздравления, момчето ми.
Приеми сърдечните ни благодарности.
Избави кралството от голяма напаст.
С радост ще изпълня обещанието си и удостоявам теб...
-Как се казва?
-Денис.
Денис Купър, Ваше великомощие. Това е годеницата му, дъщеря ми.
Удостоявам теб, Денис,
с половината от кралството си.
И с ръката на принцесата, моята дъщеря.
Ела, момчето ми. Към двореца!
Гризелда!
Обявявам ви за мъж и жена.
За принц и принцеса!
Денис!
Гризелда!
Чия беше идеята да го прогоним без сватба? Млъквай!
Внимавайте, господарю!
Субтитри: SDI Меdiа Grоuр