Jack Frost (1998) Свали субтитрите
Тя е по-различна от другите.
Изпъстрена е с коледни цветове
-червено и зелено."
СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК
"Снежният човек имаше весела, волна душа.
Очите му въглени бяха, пушеше стара лула.
От сняг и лед направен бе той, бе истински приказен герой.
Но от снега се раждат чудеса, и един ден Снежко оживя.
Този снежен човек бе палав и див
и децата казаха: нека да играе той просто като теб и мен е."
Ей, слушай!
Това е групата на Джак Фрост. Супер са! Заслужават си договор.
"Дали вълшебна бе нощта
или онази стара зимна шапка?
Когато тя докосна снежната глава
той затанцува и запя.
От сняг и лед направен бе той, бе истински приказен герой.
докато...оживя...един ден."
"Чухте групата на Джак Фрост, новата сензация от Медфорд.
Записът бе направен на живо снощи в Денвър Мюзик Хол.
Има хляб в тези момчета!
Очаквайте още здрав рок от 70-те и 90-те години
на същата честота."
Ваканция!
Не тичайте! Краката са за ходене!
Весели празници! Ще се видим догодина.
Приятна ваканция, Чарли!
Хайде да се бием със снежни топки!
- Ето кой ще ни помогне.
- Седмокласниците ни притиснаха.
- Пуснаха в ход тежката артилерия.
- Едва ли е толкова лошо.
Огън!
- Това пък какво беше?
- Нали ти казахме!
- Рори Бък.
- Александър!
- Чарли, помогни му!
- Натали! Помощ!
Яжте сняг, малки лигльовци!
Свиквам военния съвет. Помните ли какво учихме по история?
- Не.
- Нямам никакъв спомен.
Ако искаш да биеш врага, справи се с генерала.
- Ще се опълчиш срещу Рори Бък?
- Имайте ми доверие.
- Привлечете огъня върху себе си.
- Успех!
Огън по врага!
Я да ви видя какво можете!
Зареди!
- Добре ли си?
- Не.
Хайде, само толкова ли можете?
- Това си го биваше.
- Бягай!
- Чакай!
- Давай, Александър!
- Какво правиш бе, нещастник?
- Онзи дребосък ще се измъкне!
Дай газ, Александър!
- Добре ли си?
- Лично ще се заема с този.
- Прекратете огъня!
- Рори е бесен.
Я виж ти, малкия Чарли Фрост.
- С второкласниците ли се сдуши?
- Разкарай се, Рори!
Имам подарък за теб.
Чудесно, обожавам подаръците.
Кажи: Снежна баня!
Снежна баня.
- Само така!
- Браво, Чарли!
Още нищо не си видял, Фрост.
Така му се пада!
Млъквайте!
Как си, приятел?
- Благодаря, Чарли, страшен си!
- Не беше трудно.
Ще се видим на хокея.
Здрасти, Честър. Ела, момчето ми.
Татко?
Татко?
О, здрасти, мамо?
Денвър е далече, Чарли. Татко ти ще се върне късно.
Какво й става на тая мивка? Работи, когато й скимне.
Е?
Къде ти е бележникът? Да не би да го криеш?
Ето го.
- Отивам да играя хокей на алеята.
- Май наистина криеш нещо.
Приличаш на баща си, но си умен като мен.
Баща ти много ще се зарадва.
ТАТКО НА ТУРНЕ С ФРОСТ ЕКСПРЕС
Извинете, госпожице.
Колата ми се повреди. Ще ми дадете ли един-два долара?
- Съжалявам, съпругът ми е музикант.
- Сериозно?
- Интересно...
- Наистина.
Знаете ли, забравих си гланца за устни в колата,
- така че устните ми са малко...
- Напукани?
- Ще ми услужите ли с вашия?
- Не знам дали ще ви хареса.
Може ли да го опитам?
- Хареса ли ви?
- Не можах да разбера.
Дайте да опитам пак...
- Липсваше ми!
- И ти на мен.
За теб - целувка. А за мен? Дано да ми носиш шоколад. Да!
Чака те, но накрая заспа.
- Да го събудим.
- Не, не го буди.
Хайде, цяла ваканция ще спи.
Чарли, момчето ми...
- Събуди се.
- Татко...
Май съм задрямал.
- На мен ми се стори дълбоко заспал.
- И на мен така ми се стори.
Чаках те да се върнеш.
Исках само да ти кажа "здравей" и да те осведомя за времето.
Навън вали сняг!
Може ли, мамо?
Може ли, мамо?
Главата му е много голяма.
Голяма е, защото има много мозък.
- Сега какво следва?
- Носът.
- Татко, казах "нос"!
- А аз си помислих, че каза друго.
А шалче?
Дай ми шапката си.
Страхотно!
- Как изглежда?
- Прилича на теб.
- Само че е малко по-красив.
- Добре казано, мамо.
- Наистина ли?
- Наистина.
Още ли го твърдиш?
Свършено е с теб!
Целиш се като момиче.
Добре дошъл, Джак. Сега върви да спиш!
- Извинявайте, г-жо Уилкинс.
- Извинявайте, г-жо Уилкинс.
Много е секси с тази трикотажна нощница.
Цяла нощ ли ще стоиш буден? Бързо в леглото!
Хубав снежен човек направи.
- Само че главата му е голяма.
- Мен ли обвиняваш?
Ти сложи долната топка най-отгоре.
- Как беше в Денвър?
- Готино.
- Как са другите?
- Добре. Пращат ти поздрави.
Е?
- Нямаш ли нещо за мен?
- Какво например?
- Нещо с форма... на подарък.
- От концерта ли?
Някой меч като ония, с които набучват маслинките в коктейлите?
- Да, за мартинито ми.
- Да нямате бар в училище?
Пия по две-три на ден.
Ето какво съм ти донесъл.
Една от твоите хармоники?
Истинска антика е.
- И ми я подаряваш?
- Разбира се.
Откъде я имаш?
Даде ми я един стар блусар на име Сони Бой Уейн.
- Да бе, Сони Бой Уейн.
- Сериозно.
Беше висок 2 м и когато свиреше, от него струеше бяла светлина.
- И ти е дал тази хармоника?
- Да. Рече ми: "Вземи я, синко."
- Стига де, кажи откъде я имаш.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Купих я в деня, в който ти се роди.
Срещу болницата имаше музикален магазин.
Влязох вътре, преливащ от щастие, и щом я видях, веднага я купих.
Това ми е любимата хармоника.
- Вече е твоя.
- Благодаря.
А сега заспивай, синко. Късно е.
Страшна е!
Лека нощ.
Утре ще играем хокей. Ще дойдеш ли?
Разбира се. О, не, не мога. Утре имам записи.
Мачът започва чак в 4 ч.
Ще играем срещу старите си врагове.
На 1 1 си, а вече имаш врагове?
Няма какво да му мисля. Ще дойда. Обещавам.
Трябва да ти кажа още нещо. Хармониката е вълшебна.
Когато засвириш на нея, ще те чуя, независимо къде съм.
Това е самата истина.
Лека нощ.
- Викаш ли ме?
- Само я изпробвам.
Предлагат ви договор? Какво мислиш за Каплан?
Харесва ми. Интелигентен е. И мисля, че ни разбира.
- Чудесно.
- Как върви работата в банката?
- Как е новият ти колега?
- Глен ли? Свястно момче е.
- И ме сваля.
- Така ли?
- Не ти ли видя халката?
- Спокойно, той е на 63 години.
- Отрязах му квитанцията.
- Така ли му се вика вече?
- Престани.
- Как няма да те сваля? Я се виж!
- Не ходя в банката по бельо.
- Не ти и трябва.
Изпей ми нещо усмихнато.
Карайки автобуса...
Не, изпей ми другата. Моята песен.
"Всеки път, когато се разделяме, нещо в мен умира."
Събуй си ботушите.
"Всеки път, когато се разделяме..."
- Така искам и аз да имам хит...
- Ще имаш.
- Ще се гордеете с мен.
- И сега се гордеем с теб.
- Ще имаме хубава къща.
- Ще съм доволна и на нова мивка.
- Ще ти купя Порше...
- Всичко, освен джип, е за слабаци.
Ще ти подаря диаманти.
Имам нужда само от теб.
- Обичам те, Габи.
- И аз те обичам.
"Защото когато си до мен, цветята ухаят на пролет."
Въпреки че сигурно предпочиташ зимните идилии.
Повдигни малко!
Миналата Коледа нямахте толкова много лампички.
- Опъни жицата. Откъм теб виси.
- Просто ти си я вдигнала високо.
Така е много ниско.
Сега пък е много високо.
Внимавай, Мак, лявото й кроше е направо съкрушително.
Чао, скъпа. Чакам те в колата, скъпи.
Дали това ще бъде гол? Удар!
- Кой те научи на този удар?
- Треньорът Гроник.
Дики Гроник ти е треньор? Че той не може да играе хокей!
- Сид Гроник, татко.
- А, Сид Гроник е друго нещо.
Прекрасен хокеист беше, но рядко излизаше от затвора.
- Какво беше това?
- Специалният удар на Джак.
- Научи ме.
- Добре. Вече си достатъчно голям.
- Трябва да тръгваме, Джак.
- Ей сега ще дойда.
От тази страна идва защитник. Прехвърли шайбата ето така.
- Сега стреляй. Браво!
- Чакай, още не съм го схванал.
- Трябва да тръгвам.
- Искам да го науча за мача днес.
- Като се върна, ще потренираме.
- Татко, не бързай...
"Борзой" ли ме нарече? На това ли ви учи треньорът?
Щом аз съм куче-борзой, значи и ти си от същата порода.
Довиждане, сем. Борзой.
Ще гледам да се върна бързо.
"Първият етап е зад гърба ни. Забравете го като мен."
Знам, че сте деца
и че сте тук, за да се учите на спортсменство и разни такива,
но ми писна да гледам резултата на таблото
и да виждам как "Дяволите" ни правят на пух и прах!
- Горе главата, татко.
- Извинявай.
Историята се прави от победителите, от завоевателите, от варварите.
Затова излезте на пързалката и ги размажете!
Ясно?!
Играйте чисто. Успех.
- Здрасти, Рори.
- Здрасти, сладък. Липсвах ли ти?
"Да пробваме още един път. Сега вече ще се получи."
"Понякога си толкова объркан, понякога дори те хваща страх.
И бъдещето ти се струва тъмно, и с ужас чакаш своя крах.
Тогава тази песен си спомни, надеждата си жива запази."
- Късмет, Джак.
- Ще имам нужда от него.
Довиждане, Мак, и благодаря.
Много ли са ми сърдити?
Така си и знаех.
Ти му беше обещал, Джак. Защо не дойде?
Колко пъти съм ти казвала да не му даваш празни обещания!
Знаеш ли как разбрах, че си му обещал?
През цялото време гледаше към мен и накрая осъзнах, че чака теб.
Нямам нищо против, че си зает и не ти остава време за мен.
Е, не е точно така, но съм го приела.
Но не мога да приема да постъпваш така и с Чарли.
Скоро той ще вкара първия си гол, а теб няма да те има.
Както те нямаше, когато той беше болен от шарка.
Тези неща се случват веднъж в живота.
Не казвай нищо. Вече чух достатъчно.
Здравей, приятелче.
- Как се справихте?
- Разбиха ни с 8:0.
Наистина съжалявам, че не успях да дойда.
Наистина съжалявам.
Искам да поговорим за нещо наистина важно.
Нали винаги си искал да станеш новия Уейн Грецки?
И аз си имам една мечта.
Винаги съм искал не просто да стана велик музикант, но истински свирач.
да си изкарвам хляба с това, което най-много обичам.
И сега мечтата ми започва да се сбъдва.
Това е хубаво, татко.
Да, много е хубаво човек да има мечти.
Лошото е, че понякога, ако не внимаваш,
- се превръщаш в...
- Егоист?
Да.
Значи на музикантите не може да се разчита, така ли?
Може и така да се каже.
Особено на барабанистите.
Имам една идея. От доста време я обмислям.
Какво ще кажеш да отидем тримата на хижа на Елов връх за Коледа?
Забравяме телефона, телевизора, групата, всичко.
- А ще ме научиш ли на твоя удар?
- Ще те науча.
- Чакай, чакай. Без телевизия?
- Е, може по малко.
Става.
- Кажи ми сега за мача.
- Треньорът беше направо бесен.
- Дай да нося чантата.
- Простих ти още снощи.
Какво носиш там? Труп ли?
Не, електронната игра, фенерче, храна, дрехи...
- Ще останем там само 3 дни!
- Може да ни затрупа снегът.
Вдигни телефона.
Да, един момент. За теб е. Някой си Джон Каплан.
Чакайте ме в колата.
Получих невероятна новина.
От звукозаписната компания са чули записа ни
и са пощурели по нас.
Договорът ни е в кърпа вързан.
- Татко, това е страхотно!
- Сигурно е така.
- Какво има?
- Шефът на "Асайлъм" ни вика.
Договорът е 1 , а групите - 3.
- Трябва да отидем в Аспен.
- Кога?
- Утре.
- На Коледа?
- Не може да няма друга възможност.
- Според Каплан няма.
- Да забравим за станалото.
- Не, чакай малко.
Нека да го обсъдим.
- Колко време трябва да свирите там?
- Нямам представа.
Може да отнеме само половин час.
Да, няколко песни са достатъчни. Сигурно ще се върнете бързо.
Ще взема колата на Мак и на Бъдни вечер ще сме заедно.
- Нали ти я подарих?
- Не я искам.
Ще направим страхотно шоу. Направо ще му падне мазилката.
Казвам ти, това е златен шанс.
- Кога искаш да спра?
- Веднага. Да не съм луд?
Имам страхотно семейство. Къде съм тръгнал? Връщам се.
Правилно постъпваш.
Няма да ни разлюбят за седмица. Ще ни пратят договора по пощата.
- Какво ще кажеш на момчетата?
- Сега ще видиш.
- Момчета, ангажиментът отпада.
- Благодаря, Дядо Коледа.
И без това не им се идваше.
Майката на Лу е приготвила коледна вечеря.
А аз отивам при семейството си. Трябва да стигна до магистралата.
- Защо не вземеш колата?
- Да бе, с кола ще е по-бързо.
Къде каза, че трябва да ударя?
Ето къде било. Ама че кола имаш, Мак!
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Весела Коледа! Приятна ваканция!
Краката са за ходене.
- Фрост! Скапаняк такъв!
- Остави го, Рори.
Откакто баща му умря, е станал безинтересен.
Време е да го преодолее. Аз дори не познавам баща си.
- Да те закарам ли до вкъщи?
- Не отивам у дома.
- Не бива да вървиш по шосето.
- Сега няма коли.
- Е, добре, ще се видим довечера.
- Защо?
Ще дойда да те гледам.
По-скоро ще си правим компания, докато майка ти пазарува.
Добре.
До довечера, Чарли.
Извинявай, малкият!
По дяволите!
По дяволите!
- Не се тревожи, ще успея да мина.
- Ще го разчистя!
- Всичко е наред.
- Не, мамо, не е наред!
Успокой се, Чарли. Всичко е наред, миличък.
И на мен ми липсва.
Ще се справим. Ще видиш.
Заповядай.
- Как си, меченцето ми?
- Добре.
- Реших да не ходя на покупки.
- Не, мамо, нищо ми няма.
- Вече купих всичко за Коледа.
- Не, с Мак е интересно.
Искаш ли захарче?
Едно? Две?
Може би четири?
- Какво ще кажеш за 500?
- Благодаря, мамо.
Баща ти много го харесваше. Даже свириха заедно няколко пъти.
Добре че поне за него е намерил време.
- Хайде, татко, сложи му главата.
- Сложи малко сняг там, Натали.
Да се прибираме, стана студено.
Сега ще те хвана!
Аз съм у дома!
Върнах се!
Габи!
Чарли!
Леле, студено!
Ще ми отвориш ли?
Чарли, аз съм, татко ти.
Няма ли да отвориш вратата?
Ама какво има?!
Не... Не може да бъде.
Не!
Това е невъзможно...
Сега пък какво става?
Това е отвратително!
Честър, не ме ли позна? Това съм аз, Джак.
Честър препика един жив снежен човек!
- Без боровинки.
- Какво?
Не мога да повярвам!
Чарли, няма ли да ми отвориш?
Днес май не ми върви.
Хайде, Мак!
Това ще свърши работа.
Хей, тук е доста хладничко!
Върни си ми ръката... тоест пръчката!
Честър, ела тук, кученце!
Ама че работа!
Когато бях от плът и кръв, не искаше да си играем, а сега...
Хайде, Честър!
Влезе ми сняг в гащите.
Ето къде била.
Чакай да си взема... ръката.
Снегорин ли чувам?
Извинете! Ало!
Аз съм отпред, на снегорина, г-н шофьор.
Чудесно обслужване. Благодаря за возенето.
Хайде, изтръскай се. Това е само сняг.
Ще ми говорят за раздели!
Хей, топка номер 2! Не стой там, а ми помогни!
А така.
Не ми бъркай в очите де!
Това е носът ми. Прилича на коркова тапа.
Така. Сега се съсредоточи.
Едно, две, три!
Вие ми се свят!
Майчице...
Още нещо липсва.
Браво на теб, топко номер 3!
Не стига, че съм умрял, ами и да се върна в този вид.
Иде ми да потъна в земята от срам.
И друг път съм се чувствал като раздробен,
но това минава всички граници.
Без паника. Дръж се естествено.
Ама аз съм снежен човек!
Аха, ето така.
Здрасти.
Май Чарли вече е по-добре.
Откога не съм виждала това шалче...
Загърни се хубаво. Нощта ще е студена.
Махай се!
Мамо! Добре че се върна.
Да не сте гледали филми на ужасите?
Ти ли си, Габи? Чарли беше много послушен.
- Какво е станало тук?
- И аз това се чудех.
- Снежният човек...
- Видях го. Много е хубав.
Не, той е жив!
- Е, време е да си вървя.
- Не бързай толкова.
- Да не ти е лошо?
- Истината ти казвам.
Той оживя, излезе на улицата и един снегорин го помете.
- Значи се е върнал с такси.
- Какво?!
Как така...
- Благодаря, Мак.
- Няма защо.
Браво.
Добре изглеждаш, Габи.
Така и не поправих мивката...
Защо точно аз?
Защо снежен човек?
Можех да се преродя в нещо по-оригинално.
Дали пък не е заради името ми?
Фрост значи "скреж", но това е направо глупаво!
Трябва да приема факта, че топките ми са от сняг.
Само че искам да знам защо.
Няма ли кой да ми каже?
Ще ми каже ли някой?
Поне не е снегорин.
Сид? Сид Гроник?
Ти ли си, Сид?
Много хубави неща чувам за теб.
Чакай!
Къде отиваш?
Благодаря за помощта, Сид.
Я да обмисля трезво ситуацията.
Когато се видях, не повярвах. Тогава бях на етап "отричане".
После се развиках на Сид, тоест навлязох в етапа на яростта.
Казват, че първо идва отрицанието, после - яростта.
Просто трябва да го приема. Аз съм снежен човек.
Сид!
Стига си се преструвал.
Най-обикновен снежен човек, а?
Ще я видим ние тая работа.
Кой си ти и какво искаш?
Говори, иначе ще те превърна в локва.
Знам, че си жив.
Така че... е в твой интерес... да говориш.
Ей, това нещо е горещо! Не се дръж така с баща си!
Да те нашляпам ли искаш?
Това съм аз, Чарли, татко ти. Всичко ще ти обясня.
Махай се!
Не знам защо съм снежен човек, но...
Тия ги разправяй на тъпаци като теб.
Нали знаеш, че 75% от затворниците са били побойници в училище?
- Върни ми шапката!
- Дръж!
Вижте, ето го и нашия герой.
Оставете го. Той вече е вън от играта.
Голям си пубер!
Видяхте ли това?
Искаш да се бием, така ли? Явно не си поумнял.
- Здрасти. Добре ли се справям?
- Какво правиш тук?
Време е за опреснителен курс.
Бой със снежни топки?
В тази област съм ненадминат.
Три топки, две пръчки, коркова тапа вместо нос.
Снежен човек? Не, много повече. Аз съм Царят на снежната вихрушка!
Бягайте, досадници!
Царят май се поумори...
Чарли, горивото ми свърши. Бягай!
Да го хванем!
Чакайте. Няма да стигне далече.
А сега накъде, Фрост?
Внимавай!
Помощ!
Дръж се!
Идвам!
- Идвам, Чарли!
- Не мога повече!
Дръж се! Ето ме!
- Какво правиш?
- Не бой се, идвам!
Нали ти казах, че идвам!
Понякога е добре да имаш голям задник.
Да се махаме оттук!
- Ето го!
- След него!
Ти управлявай, аз ще крещя.
Направи нещо! Превърни ги в ледени висулки.
Слез на земята! Да не съм фокусник?
Наведи се!
Това ще ги поохлади.
- Дръж се!
- Държа се.
- Голяма работа си!
- Ти си голяма работа.
Не, аз съм голям снежен човек.
Вече сме в безопасност.
Е, не съвсем.
- Какво става?
- Нищо.
Тая няма да я бъде.
Излитаме!
Да се разделим!
Ще се видим, като стигнем долу.
За какво ми е диета?!
Истинска фурия съм! Какъв скок!
По петите ти съм, Фрост.
- Отбийте вдясно!
- Снежен човек!
- Писта! Направо летя!
- Страхотно!
Внимавай с дърветата!
Голямо забавление! Страхотно!
- Това се казва шеметно спускане.
- Страшен си!
Дай лапа!
Хубавото на големите... топки, прощавай за думата,
е, че с тях по-лесно пазиш равновесие на сноуборда.
По-добре е да си дебел, отколкото слаб.
- Заради теб щях да се пребия!
- Но те спасих, нали?
И затова трябва да повярвам, че си баща ми?
Не ме юркай толкова. И аз не мога да се възприема.
- Татко умря преди една година.
- Знам, нали бях там.
- Ти си луд!
- Страхотно.
Не стига, че изглеждам като идиот, а и никой не ми вярва.
- И походката ти е много смешна.
- Толкова ли е зле?
Значи ти си баща ми, така ли?
- А знаеш ли как умря хамстерът ми?
- Получи инфаркт.
Засмуках го с прахосмукачката.
Сигурно е получил инфаркт от ужас.
- Какъв съм в отбора по хокей?
- Това е лесно. Дясно крило си.
- Преместиха ме. Защита съм.
- Много жалко, Чарли, момчето ми.
Не е лошо да си защитник, но ти си роден за крило.
- Как ме нарече?
- Чарли, момчето ми.
Винаги съм те наричал така.
Татко?
Татко!
Наистина съм аз, Чарли. Върнах се.
Ама какво ми става? Ти си просто един снежен човек.
- Повика ме с вълшебната хармоника!
- Какво?! Вълшебна хармоника?
- Мислех, че това са измишльотини!
- И аз така мислех.
Какво ще кажеш да отидем вкъщи да си поговорим?
Освен това съм гладен.
Майка ти ще полудее от радост, че сме поправили мивката.
- Обичаш ли замразен грах?
- Кажи ми честно, как е тя?
Добре е. Държи снимката ти до леглото си.
- Какво става?
- Мама се прибра.
Не искам да ме вижда така! Не се харесвам особено.
- Чакай малко, мамо!
- Защо са отворени прозорците?
- Трябва да ми помогнеш.
- Тук е кучешки студ!
- Какво става?
- Правя опит по естествознание.
- Защо е мокър подът?
- Нали ти казах, че правя опит?
Учихме за живота на ескимосите. Подът на иглуто е винаги мокър.
Къщата е като хладилник. Какво става?
- Защо си извадил толкова храна?
- Бях гладен.
- Три пакета замразени зеленчуци?
- Бях много гладен.
- Мамо!
- Какво?
Трябва да ти кажа нещо.
Натали ми даде идеята да направя опита.
Следващия път правете опитите си у тях.
Вземи една кърпа и ела да ми помогнеш.
Май имам нужда от почивка.
"Твърдите, че снежният човек ви е заговорил?"
"Да, даже знаеше как се казвам."
"Имаше ли и други свидетели?" "Не, бях сам."
"Хората в Скалистите планини
изглежда няма да се радват на истинска бяла Коледа."
- Чарли, ти ли поправи мивката?
- Ами да.
Защо снежният човек гледа насам?
Обърнах го, за да хване тен от двете страни.
Сид ли говореше по телевизията?
- По какъв повод?
- Не обърнах внимание.
Вчера го видях в банката. Каза ми, че си напуснал отбора.
Защо не си ми казал?
- Искаш ли да си поговорим?
- За какво?
За хокея, за училище... Ти ми кажи.
Сега гледам прогнозата за времето.
Всичко ще бъде наред, Габи. Тук съм...
Горе-долу.
Измъкването през задната врата е мой специалитет. Какво има?
Мама мисли, че съм луд, Рори иска да ме убие,
- а баща ми е снежен човек.
- И какво толкова?
Знам, че вчера ти дойде множко. Нещата ще се оправят.
Престани да ме следиш!
Хората ще те видят и ще те нарежат на ледени кубчета.
Ако това е най-лошото, ще поема този риск.
- Хубаво!
- Чудесно!
Направо чудесно. Чудесийка!
Какво?
- Не мога да повярвам, че ме убеди.
- Много симпатична двойка сме.
Тихо, някой ще те чуе!
Я гледайте!
Какво му става?
Вече дружи със снежни човеци!
Чух по телевизията,
че от шишарките стават чудесни бомбички.
Как вървят опитите по естествознание?
- Какви опити?
- Онези, за иглуто.
Това Чарли ли е?
Здравей, Мак.
- Коледни лампички ли искаш?
- Не, търся боя, цвят "кафе".
Какво става?
Бях ти обещала да не те моля да си говорите с Чарли по мъжки,
но сега имам нужда от помощта ти.
Никой не знае за това място. Идвам тук да размишлявам.
Хубаво местенце.
Често идвах тук тази година.
Знаеш ли, татко... Съжалявам, че ти върнах хармониката.
Не се притеснявай. Беше ядосан, човешко е.
- Защо напусна отбора по хокей?
- Не ми беше интересно.
Затова ли си закачил плакат на Грецки на стената?
Дай да ти покажа пак специалния удар на Джак.
- Няма нужда.
- Добре, щом не искаш...
Явно ще тренирам сам, въпреки че не съм играл хокей
от една година.
Ще използвам камък вместо шайба. То се е видяло, че ще играя сам.
Добре де, ще играя. Стига си хленчил.
Заемаме позиция...
По-лесно беше преди, когато имах крака.
Не бива да се стягаш.
Ударът се прави с рязко, отсечено движение на китката.
Ето така.
- Направо взех акъла на вратаря.
- Супер!
Ето това е моят специален удар. Хайде сега да се пораздвижим.
Разбра ли как се прави? Пробвай го, синко!
- Схватлив си.
- Направих го!
- И то съвсем сам.
- Само че не уцелих вратата.
Такъв е животът.
Виж ме мен. Приличам на преспа с ръце.
Или се откажи, или пробвай пак. Какво избираш?
Дай ми шайбата.
Вдигаш щеката много високо.
Страхотен удар!
- Татко, добре ли си?
- Нищо ми няма.
Мисля, че напълно усвои специалния ми удар.
Да си вървим у дома.
Слизай.
- Чудесно се справи.
- Благодаря за урока.
- Трябва да се върнеш в отбора.
- Не искам.
Трябва. Иначе ще разочароваш всички.
- Но...
- Никакво "но".
И още нещо. Видях бележника ти на хладилника.
- Доста си си развалил успеха.
- Конско ли ще ми четеш?
- Виждаш ли? Започвам да се плаша.
- А снежния човек питаш ли го?
Освен това се тревожа за майка ти. Колко лампички окачи за Коледа?
- Не много.
- Да не кажем нито една.
Вече имаш свои задължения, Чарли.
Трябва да се грижиш за мама и да се сдобриш с приятелите си.
Аз съм само на 12 години! Това е прекалено!
Може би наистина попрекалих.
Здравей, Чарли.
Отивам на зимния фестивал. Ще дойдеш ли?
- Не, благодаря.
- Ако искаш, ела с мен.
С г-жа Уилкинс ще пеем коледни песни.
Тази година елхата е страхотна.
Искаш ли да ти купя балон или сладкиши?
Гледай какви снежни човеци!
"Финалът на състезанието за най-хубав снежен човек
започва след 5 минути."
- Мама мисли, че съм се побъркал.
- Не, просто се тревожи за теб.
Е, какво има?
Дори да ти кажа, няма да ми повярваш.
Концертът започва.
Не е лесно да се пее в този студ.
Ти защо се отказа от музиката?
Вече нямам вдъхновение.
Когато бяхме с баща ти, не се замислях защо свиря.
Музиката беше моят живот. Беше ми необходима като въздуха.
Когато той умря, музиката се превърна в работа.
Джак винаги ми казваше: "Музиката не трябва да се чувства като работа."
Той ли ти беше най-добрият приятел?
- Баща ти беше голям човек.
- Той искаше ли да стана музикант?
Искаше да станеш такъв, какъвто ти решиш.
Не е важно какъв си, а дали си щастлив.
- Дали ще ти дойде вдъхновението?
- Надявам се, някой ден.
Напазарувахте ли вече? До Коледа остават само 10 часа.
Температурата е 12 градуса и може да достигне 20!
Тежко им на снежните човеци.
Сид Гроник трябва да вдигне купон.
И за да се сгреете още повече, един горещ хит на Били Айдъл.
Добро утро.
Доста мислих за това, което ми каза, татко.
Прав си.
Когато ми показа твоя удар, всъщност имаше друго предвид, нали?
Трябва да свърша нещо.
Здравейте, момчета. Здравейте, г-н Гроник.
- Бих искал да се върна в отбора.
- Ти ни заряза, забрави ли?
- И снежния човек ли ще доведеш?
- Казах ви, никакви снежни човеци!
- Не знам, Чарли...
- Но аз знам.
Според мен трябва да го приемем и да му дадем още един шанс.
Върви да си вземеш нещата.
Върви!
Пак ще играя хокей.
- Извинявай за снощи.
- Няма нищо, момчето ми.
- Кога започва мачът?
- В 1 1 :30 ч.
- Няма нужда да идваш, татко.
- Знам.
- Пак си говори със снежния човек.
- Млък!
Побързай, Чарли!
- Помни - рязък удар от китката.
- И да не се стягам.
Благодаря ти, татко. Ще се видим след мача.
Ама че слънце! Направо ще ми стопи лагерите.
Няма да повторя същата грешка. Ще отида на мача.
Честър, преди не се погаждахме, но сега имам нужда от помощта ти.
Имаш ли някакви идеи?
Давай, Фрост!
- Бива си го.
- Хайде, тръгвай!
Нямаш ли някой приятел хъски или санбернар?
1 :0 за "Дяволите". Пак се започна.
Не знаеш какво пропускаш.
Бас ловя, че на мача ще има сума ти сладки женски пудели.
- Добро подаване, Чарли!
- Давай, Честър!
Това е гол!
"Гол на Честър Джордан след подаване на Чарли Фрост.
Резултатът е 1 :1 ."
Дотук добре.
Почти стигнахме.
О, не!
Подай на Фрост! Давай!
100 метра нагорещен асфалт. Не е лесно да си снежен човек.
Лошо ми се пише! Ще пробвам със ситни крачки.
Леле майко, как пари!
Ох, петите ми! Петите ми изгарят!
Сякаш съм в Африка! Горещо!
Горя!
Давай!
Изпробвай специалния удар!
"С рязко движение на китката... Без да се стягам."
Май не ни върви, а?
Невероятно!
Мой човек, ти придоби силата!
Само така, Чарли.
"Пързалката е на разположение на всички желаещи."
Направи страхотен мач, само това мога да кажа.
Железен си!
Татко, ти се топиш! Не биваше да идваш тук.
Как можех да пропусна мача ти?
Ела на пързалката да се охладиш.
Май няма да стане. Трябва да отидеш на студено.
За нищо на света няма да те изгубя отново.
Ей сега ще се върна!
ЛЕСНИЧЕЙСТВО "ЕЛОВ ВРЪХ"
Сетих се къде е студено.
Мамо!
- Не се пререждай!
- Това е синът ми, госпожо.
- Трябва да дойдеш с мен.
- На работа съм.
- Спешно е! Той се топи!
- Кой се топи?
- Снежният човек!
- Така е, нали е направен от сняг.
- Трябва да ни закараш в планината!
- Никъде няма да ви карам.
- Знам, че ти е тежко...
- Ти не разбираш, мамо!
- Снежният човек е татко.
- Какво?
Накара ме да не ти казвам.
Татко ти почина преди една година. Трябва да го приемеш.
Не, мамо, ти нищо не разбираш!
Всичко ще бъде наред, татко.
Чарли, моля те, оглеждай се за снегорини.
Чарли избяга със снежния човек! Говоря съвсем сериозно.
Пазете се!
Моля, направете път!
- Може да е къде ли не.
- Дете със снежен човек...
Ей, Фрост!
Да си разчистим сметките веднъж завинаги.
Сега не мога, Рори. Друг път.
Чудя се кой е по-загубен ти или снежният човек.
Извинявай, "загубен" ли каза? Що за език?!
- Кой говори?
- Аз.
Малък, размъкнат пънкар такъв!
- Какво е това?
- Не "какво", а "кой".
Това е баща ми.
Знаех си! Мич и Пъдж решиха, че си измислям.
Видях те онзи ден. Много те бива в боя със снежни топки.
Не се горещи толкова, малкият. Съвсем ще ме разтопиш.
Виж, Рори, тук е много топло. Трябва да го заведа в планината.
- Наистина, изглежда доста зле.
- Знаеш какво е да нямаш баща.
Много е гадно.
По-добре е да имаш снежен баща, отколкото изобщо да нямаш.
Да тръгваме.
Хайде!
Хубав номер. Весела Коледа!
- Успех, Чарли!
- Благодаря.
- Как изглежда снежният човек?
- Като снежен човек, естествено.
Три топки, пръчки вместо ръце, нос от коркова тапа...
Просто си върша работата. Ще ми помогнете ли или не?
Висок около 1 .72 м.
- Бял.
- Европоид.
Набит, добре сложен...
- Тегло - около 250 кг.
- Възраст?
Пристигнахме.
- Готов ли си? На три скачаме.
- Готов съм!
Едно...
Две...
Три!
Три!
Мек снежец! Ура!
Топките ми замръзнаха.
Не съм очаквал да го кажа с усмивка.
Хайде, татко, да вървим.
Хайде да влезем да се постоплиш.
Преди толкова исках да оставя нещо след себе си...
Това нещо си ти.
- Намерихте ли Чарли?
- В момента спи.
Габ, тежък ден беше.
С кого говоря? Къде е Чарли?
В хижата е.
Ела да го вземеш.
Джак?
Коледа!
- Весела Коледа, татко.
- И на теб, момчето ми.
Това е най-хубавата Коледа в живота ми.
И всичко това стана, защото те извиках с вълшебната хармоника.
Пожелах си да се върнеш за Коледа.
Благодаря ти, че ми даде втори шанс, Чарли.
Трябва да ти кажа нещо.
Време е да си вървя.
Какво? Не! Не те пускам!
Животът е пред теб.
Пак ще стане студено, татко. Зимата едва сега започва.
А когато дойде пролетта?
Ще отидем в Южна Америка. Когато тук е лято, там е зима.
- А майка ти? Тя има нужда от теб.
- И аз имам нужда от теб.
Аз винаги ще съм с теб. Обещавам.
Когато носиш някого в сърцето си, никога не го губиш.
Ти отново ме прие в сърцето си, а за това се иска смелост.
Щом можеш това, можеш всичко. Много се гордея с теб.
Ако някога имаш нужда от мен, аз ще съм тук.
Само трябва да ме повикаш.
- Обичам те, татко.
- И аз те обичам, Чарли.
Ще станеш добър човек.
А сега трябва да вървя.
Чарли, миличък...
Толкова съжалявам, че не ти повярвах...
Господи, Джак...
Габи...
Ти си просто прекрасна.
Изпей ми нещо усмихнато, Джак.
"Всеки път, когато се разделяме, нещо в мене плаче."
- Толкова те обичам, Габи...
- И аз те обичам, Джак.
Сбогом.
Сбогом, Джак.
Чарли, момчето ми...
- Добре си прекарахме, нали?
- Да, наистина.
- Обичам ви.
- Сбогом, татко.
"Винаги ще те чуя..."