The Haunting (1999) (The_Haunting_(1999).AC3.CD2.dimskom.ShareReactor.sub) Свали субтитрите
Добре ли си?
Знам, мислите си, че съм аз, но не съм.
- Не си измислям.
Мислите ме за луда, която си проси внимание... Не съм.
За мен си чуствително момиче...
с което са злоупотребявали.
"Добре дошла у дома"
Г-н Дъдли го трие в момента.
Ела, искам да ти покажа нещо.
- Колко е красиво
-Знаех си, че ще ти хареса.
- Какво ли се е случило с него?
О, Виолетки.
Някой трябва да е умрял тук.
Цял живот чаках приключение,
но не мислех, че ще ми се случи на мен.
Приключенията са за войниците...
или за жени в които се влюбват тореадори.
А ето...
Портрети ми говорят,
чувам странни шумове нощем, и то само срещу 5 галона бензин.
Наистина ли мислиш, че някой се шегува с теб?
Няма значение.
Мога да бъда жертва или доброволец.
Ще бъда доброволец.
Елинор.
Елинор. Намери ни.
- Елинор.
Елинор, тетрадката.
Кабинетът на Крейн.
"Конкорд."
Това е текстилната му фабрика.
"Мъж-Жена-Дете."
Дете.
"12 годишно."
"11 годишно."
"12 годишно."
Били са толкова много.
"10 годишно."
"12 годишно."
Умирали са тъй млади.
"11 години."
Какво се е случило с Вас?
- Тео!
- Окей, окей.
- Тео!
- Какво?
- Били са стотици.
- Вписвал е всичките.
- Бях заспала най-сладкия сън в живота си.
Заклевам се.
Имената, датите, възрастта.
Имената са задраскани.
- Мъртви деца Тео.
- Не можем ли да го обсъждаме на сутринта?
- Те ми показаха тетрадката...
Няма да ми повярваш как ги открих.
Как ги откри?
Кръвта ме заведе до шкафа с книгите.
Кръвта?
Мънички кървави стъпки.
Нел, тревожа се за теб.
Тео, къщата се опитва да ми каже нещо.
Знаеш ли какво?
Най-добре е да поспиш.
Нужен ти е сън. Хайде лягай си.
Окей.
Слушам.
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Д-р Мароу?
Елинор Ванс...
все така е отчуждена от другите обекти.
Не е ясно какво е видяла в камината...
и дали тя е рисувала върху картината.
Разговорът в оранжерията...
за установяване степента на заблуда...
не даде резултат,
поради емоционалната й лабилност...
Досещам се за смисъла на експеримента.
Чакай малко. Не бързай.
Ами шумовете, ами камината и портретът?
- Това е академична уловка...
Уж изследва безсънието ти,
а всъщност го интересува...
реакцията на ужасиите му.
Не. Не е Д-р Мароу.
О, Нел, аз бях толкова...
Добре ли си?
Търсих те навсякъде.
- Добре ли си?
Не го инсценира Мароу.
Кой тогава? Щом не е Мароу, кой тогава?
Щом не е част от експеримента,
защо тогава още седим тук?
"Защото домът е там, където е сърцето"
Мамка му!
- Какво има?
- О, не.
Какво?
Какво Нел?
Ако не е Мароу, тогава започва да става страшничко.
Не, не си го измислям.
Не си го фантазирам.
Не си го...
Има нещо. Има нещо тук...
Мога да го докажа. Знам че е реално.
Знам това...
Каролин.
Каролин е била 2-рата му жена.
Елинор, камината...
Къде сте?
Аз съм тук. Чувам Ви.
- Ето къде сте.
Ще ви освободя.
Обещавам Ви.
Ще ви измъкна оттук, ще видите.
Не се притеснявайте.
Каква е тая смрад?
-Опитвам се, опитвам се.
Той ги е убил.
-Какво?
- Той ги е убил.
Децата от фабриката. Станало е както вие казахте.
Той искал да изпълни къщата с детски гласове.
Довел ги тук от фабриката, но не искал вече да ги пусне.
Не е мислил да ги пуска.
Открих черепите им, както ги е открила и Каролин.
- Коя е Каролин?
-Кого е убил?
- Успокой се.
- Имал е 2-ра съпруга.
Но не е могъл да скрие тайната си.
Никоя тайна не се скрива.
Каролин узнала какво е направил.
А сега Той иска мен.
Кой те иска? И защо?
- Тя бълнува.
- Какво й става?
В транс е. Заведете я до канапето.
- Искал да изпълни къщата с деца...
- Но се превърнал в чудовище...
Окей, окей.
Каролин ми показа на снимката къде са скрити.
Всички са заключени там.
- Той не ги пуска.
- Елинор, слушай ме.
Чуй ме. Това не е истина.
Той е още тук.
Хю Крейн е все още в къщата.
- Стига бе.
- Да.
Ами ако е вярно? Ако тя е права?
Тео, мисля че няма полза от...
- Стига.
- А ако е права?
Сега, чуйте ме... Всички...
Ще ви обясня какво става.
Участвате в изследване за групов страх и истерия.
Какво? Затова ли ни доведохте тук?
Доведохте ни да ни плашите? Така ли е?
Да.
И чакахте тя да получи нервна криза за да ни кажете?
- Не!
- К'ъв ти е проблема?
Дадох ви насоките. Вие си доизмислихте историята...
-Но, край, дърпам шалтера.
- Няма нищо реално в това.
- Не, истина е.
- Не Елинор. Не е.
- Вижте костите в камината!
- Не е реално!
Жена му виси обесена в парника!
- Видях я!
- Съжалявам.
Аз ви доведох тук.
Щом сем. Дъдли дойдат на сутринта, всички си заминаваме вкъщи.
- Нима няма да погледнете?
- Окей. Достатъчно.
- Ще я отведа горе. Достатъчно й навредихте.
Беше контролиран експеримент.
Контролиран?
Тя е в пълен шок. Нямате право.
-Не биваше да става така.
- Аре стига бе.
Не ви дреме за нас. Нито безсънието ни.
Искали сте да ни наплашите до смърт, за да се вместим в модела ви..
...или кой знае в каква глупост!
- О, моля ти се...
- А сега ме слушай!!!!
Опитвам се да помагам на хората. Аз изучавам науката за страха.
Искам да проумея човешките чуства, действията им... бла бла бла... и аз имам чуства.
Вие нямате чуства.
Къде отивате?
Да видя за какво говори Елинор.
Какво правя?
Лека нощ.
Сега се връщам. Ще ти направя чай.
Господи, то ме търси.
Кой държеше ръката ми?
- Не.
- Не!
НЕ!
Няма да ти позволя да нараниш някое дете.
Люк! Дейвид!
Д-р Мароу!
Люк!
Елинор!
Не! Това не съм аз.
Не!
Не!
Коя си ти?
О, не!
Мен ли искаш?
Коя съм аз? Коя съм аз?
Защо съм ти нужна? Защо?
Господи!
Коя съм аз? Какво се опитваш да ми кажеш?
Добре дошла у дома Елинор.
О не, не.
Това не е истина.
- Елинор?
- Какво?
Не се страхувай.
Нима ме разбирате?
Вратите Елинор. Само вратите могат да го спрат.
О не, той идва...
Какво? Какво се е случило?
Какво искате от мен?
Помогни ни.
Какво се опитвате да ми кажете?
Какво искате от мен?
Какво искате да направя?
Нел?
- Ще ви помогна.
Почти стигнах!
Елинор.
- Искам да ви помогна.
Не мърдай.
О, Нел...
Не мъдай оттам.
- Чакай там. Внимавай.
-Жицата.
Внимавай.
Няма да издържи теглото ти! Ще се разпадне.
Не мърдай. Само не мърдай.
О, Господи.
Не.
Мамка му.
Елинор, погледни ме.
Искам да се върнеш на площадката.
Искам да слезеш с мен.
Върни се на площадката. Можеш ли?
Не мога. Децата имат нужда от мен.
Отивам при тях.
Моля те, имай ми доверие.
Прекрачи през перилата на площадката.
- Хайде Нел, моля те.
Моля те!
Не.
- Дръж се!
- Ето.
- Хвани ме.
- Благодаря ти.
Мерси.
Побързай.
- Той не ги пуска.
Дори сега не ги пуска.
- Хайде да вървим.
- Няма да те оставя.
- Окей.
Не изглежда добре.
Още сега ще я заведа на лекар.
На истински лекар.
Утре ще я заведем в болница. Вратите сега са заключени.
Дъдли утре ще отключат.
Какво?
Да чакаме до утре...
че още някъде да надраскаш:
- "Добре дошла у дома".
- Не съм го писал аз... Окей?
Е да де. Не би било етично.
Ще млъкнете ли?
Някой трябва да остане при нея, не бива да остава сама.
Окей. Аз поемам първа смяна.
Окей.
Средата е подходяща за провокиране
на групова истерия...
групата демонстрира...
класически патологии вследствие на травмата.
Трябваше да прекратя това още когато Мери пострада...
и определено когато Елинор беше...
Боже, трябва да ги измъкна оттук.
Какво стана?
- Какво стана?
Не е истина. Не е реално.
Това е Нел!
- Нел!
Нел!
- Д-р Мароу!
- Какво става?
Не мога да отворя вратата!
Не мърдай!
- Нел!
- Елинор!
- Тук сме.
Елинор.
- Бутай.
- Хайде!
Господи!
Нел, хайде...
Да я измъкнем оттук.
О, Господи.
Побързайте!
- Пазете се!
Тоно така. Удряй.
- Хайде Нел...
- Стани!
Вдигнете я.
Движение. Хайде.
Не оставам в тая лудница и секунда повече.
Отвори я. Направи нещо.
- Не мога да се изкача.
Побързай.
О, Господи.
Д-р Мароу. Откъде знаехте, че къщата ме иска?
- За какво говориш?
Защо ми се обадихте?
Не съм ти се обаждал!
Казахте да разгърна вестника.
За първи път говорих с теб, тук в къщата.
-Какво ще правим?
Трябва да разбием тази врата.
Ще я разбием. Нел, трябва ми колата ти.
Мръднете се от пътя.
- Люк!
-Добре ли си?
- Отвори вратата.
- Елинор!
- Хайде трябва да се измъкнеш.
- Върни се!
- Бутни вратата!
Изключи двигателя.
Бутни вратата.
-Изключи двигателя.
- Ключът не мърда!
- Люк, трябва да излезеш.
Дръпни се.
По-бързо.
- Хвани ръката ми.
Добре ли си? Ранен ли си?
Къде е Нел?
- Елинор?
- Това е лудост.
- Може би тя не иска да я намерим.
- Нел?
- Елинор?
Чуйте.
- Тя е там.
Нел?
Елинор?
Елате да я измъкнем.
О, Нел.
Хей.
Хайде мила. Трябва да дойдеш с нас.
- Не мога Тео.
- Разбира се че можеш.
Ще идем в апартамента ти. Само ние двете.
Ще слушаме шамандурите в пристанището. Нали Нел?
Звучи красиво Елинор.
Знаеш че нямам апартамент.
Тогава ще идем в моя.
Ще ти хареса. Обещавам. Хайде Нел. Моля те!
Не.
Аз съм тук, където съм желана.
- У дома.
- Аз съм си у дома Тео.
- Нямаме време да й редим залъгалки.
В тази стая..
Каролин е родила детето си преди да избяга.
И децата искаха да я видя, за да разбера, че това е домът ми.
О, Господи.
Каролин е мойта пра-пра баба.
И децата са моето семейство.
Моето място е тук.
Трябва да остана. Вече не ме е страх.
Оставам. Децата се нуждаят от мен.
Не.
Децата са мъртви.
Не и за него.
Той още ги преследва. Но ако съм тук,
не може да им причини зло.
Моля те! Да вървим!
- Трябва да тръгвате. Не можете да останете.
- Ще ви изведа. Тук не сте в безопасност.
- Хайде! Побързайте.
Айде, живо.
- Не!
Той няма да ви пусне.
Твърде късно е.
Няма да ви пусне.
Ще видим дали няма. Ще намеря изход оттук.
- Отвори се.
- Хайде. Отвори се.
Това е пълна лудост.
Трябва да има друг изход.
Той има стъкло в ръката.
- Измъкни го.
- Издърпай го. Смело.
- Просто го издърпай.
Превържи го.
Копеле! Кучи син.
Проклет да си.
Люк, недей!
- Какво?
- Недей.
Да изгорим проклетата къща.
- И да се свърши.
О, Люк...
- Дръж се.
Излез веднага оттам.
-О, не.
Не можем да се измъкнем. Защо не ни пуска?
- Какво да правим Елинор?
- Той си играе на криеница с тях.
Трябва да се скриете.
Нима това за него е игра?
- Какво ще стане?
- За какво сме му ние?
- Пазете се.
- Няма да ти позволя да ги нараниш!
- Дръпни се.
Бягай Тео.
-Ела с нас.
Тео!
Тео!
Хю Крейн!
Хю Крейн!
Вратата Ел.
Иди при вратата.
- Към вратата Елинор.
- Хю Крейн!
Нел, какво стана?
- Къде беше?
- Добре ли си?
Не!
Остави ги намира.
Не се боя. Не ме е страх от теб.
- Ще освободя децата.
Не ги пускаш, дори в смъртта.
Елинор, мръдни, помести се.
- Сега аз ще те спра.
- Недей.
Не го прави Нел. Той ще те убие.
Правя го за семейството си.
То е над всичко.
За Каролин... и за децата от фабриката...
Чуйте гласовете им...
Аз съм от семейството Дядо. И се върнах у дома.
Не, не си.
Сега сме един срещу друг, Хю Крейн!
Край на чистилището. Отиваш в Ада.
Остани при нас Нел!
Не!
Не!
Благодаря Елинор.
Благодаря Елинор.
О, Нел...
-Господи...
Градски хора...
Научихте ли каквото Ви интересуваше, Докторе?
......subtitles translated by......
---===>>===---