Gia (1998) (Gia.1998.Uncut.DVDRip.XviD-iMBT.CD2.sub) Свали субтитрите
Ела тук.
Мамка му.
Ей, ти, кучко.
Къде е Сателитът?
Къде е Сателитът?
Зле ми е, шибани наркомани. Зле ми е! Къде е той?
Прави доставка.
- Някой има ли нещо? Моля ви!
- Ще ти дам моята спринцовка.
Не се боцкам. Имате ли нещо друго сухо?
Не, човече.
Всичко, което имам е тук вътре.
Не мога.
- Добре, щом не го искаш.
- Чакай.
Искам го. Ще го направиш ли ти? Можеш ли?
Да, ще го направя.
Ще боли.
Няма болка.
Благодаря ти.
Не се страхувай, бейби.
Ще те заведа вкъщи.
O, боже.
O, боже мой.
Мислех си за теб.
Добре ли си?
Гаджето ти тук ли е?
Нямам вече гадже.
Цялата съм мръсна.
Страхувах се от наркотиците.
Начинът, по който хората ги взимаха.
Казах й това. Имам предвид, че тя го знаеше.
Страхувах се от много неща.
Но тя обеща...
и аз й повярвах.
И повярвах, че бихме могли да оправим нещата.
Повярвах, защото и двамата го искахме толкова много, че бихме могли да го направим.
Бихме могли--
И го направихме.
Наистина успяхме да го направим.
Идваш си вкъщи?
Просто ей така изведнъж си идваш вкъщи?
Просто ей така ми се обаждаш?
Ти си голяма работа, наистина.
Филаделфия?
Кучката е във Филаделфия?
Аз се съсипвам, като се опитвам тази агенция да съществува...
което не е лесно...
откакто жена ми с предсмъртния си дъх ме прецака като ми отне 50% от фирмата.
Шибани жени.
А сега ти ми казваш, че тази малка...
каквато и да е просто изчезва.
Надявам се, мамка му, да умре във Филаделфия.
Това е 21-дневна програма.
Твоя отговорност е да идваш тук всеки ден и да взимаш Методон.
Добре. Изпий водата.
Това е добре.
Искам да изпиеш водата.
И се подпиши до този ред.
Добре.
Дуейн Кинг.
Ето те, Мистър Дуудикинс. Пресен от фурната.
Благодаря, Мистър Дуудикинс.
Бих могла да го направя, знаеш го?
Бих могла да съм шибана домакиня.
Бих била много щастлива.
Много е депресиращ този апартамент.
Добре, добре. "Млъкни, мамо."
Е, Линда ще се връща ли тази вечер...
или остава в Ню Йорк?
Не знам. Ако работи докъсно, ще остане там.
Мразя това, което този Методон прави с раменете ти.
Те стояха толкова изправени, толкова красиви.
Хайде.
Трябва да следиш също теглото си.
Нали искаш да изглеждаш добре, когато се върнеш пак на работа.
- Няма да се връщам на работа.
- Добре.
- Не мога.
- Добре.
Разбираш ли го?
Това зависи от теб, нали знаеш.
Но просто изчакай. Ще видиш.
Здравейте, това е Линда. Не съм тук. Оставете съобщение.
Здрасти, Ду-ду. Аз съм.
Звънях ти цяла нощ. Къде си?
- Линда?
- Ехо?
- Кой е това?
- Били е. Кой е?
Мамка му! Мамка му, Джия!
O, боже мой, тя влезе в къщата ми.
Открадна малко пари.
Открадна бижута. Купи наркотици...
и след това тръгна с колата като луда.
Беше невероятно.
Тя ми взе годежния пръстен!
- Спрете колата и отбийте встрани.
- А лъжите.
Нали знаеш старата шега, как можеш да разбереш кога един наркоман лъже?
Устните й се движат.
Не е смешно.
Излезте от колата.
- Защо ме преследвате? Луди ли сте?
- Госпожице--
Опитвам се да стигна до Ню Йорк, а вие, мамка му, ме преследвате?
- Добре, госпожо. Успокойте се.
- Какво ви има?
- Боже! Какво?
- Г-жо?
Какво по—- просто се отдръпни, чу ли? Боже!
- Г-жо?
- Трябва да тръгвам.
Защото ме арестуваха за нищо, ето защо.
Това са сериозни обвинения. Безразсъдно шофиране.
- Това е съпротива при арест.
- Проклятие! Не съм виновна аз!
Нито пък аз!
Той беше там и изнасяше нещо от апартамента ми!
Аз дори не бях там! Пътувах обратно насам!
Слава Богу, защото иначе, щеше още да си в затвора.
Трябва да се връщам на работа.
Знам какво ще кажеш, но имам нужда от парите.
Престани!
Нуждая се от парите, за да мога да съм с теб, защото не мога да живея така.
Разбра ли? Не мога да живея така.
А аз не мога да живея без теб.
Искаш ли да дойдеш в Ларго сега.
Това е, защото всеки друг се плаши да подпише с теб ли?
Не, не съм питал никой друг.
Тогава защо мен?
Защото ти си алчна шибанячка...
и ще ми донесеш повече пари от всеки друг.
Това е истината.
Така че нека бъда искрен с теб.
Всеки знае за проблема с наркотиците.
Не беше много дискретна.
Е, сега съм чиста...
и искам да работя.
Дай да видя ръцете ти.
Не ти трябват ръцете ми. А лицето ми...
и циците ми.
А те са добре.
Правим нещо телевизионно за моделите.
Искам да участваш.
Искам да изглеждаш по-красива...
отколкото някога си изглеждала.
И искам да кажеш на света...
че си имала проблем с наркотиците и сега нямаш.
Сега си едно добро малко момиче.
Ако направиш това...
имаме сделка.
Добре.
Добре.
- Не мога да направя това.
- Разбира се, че можеш.
Аз съм модел. Не говоря.
От мен не се очаква да говоря. Очаква се просто да изглеждам красива.
Ти си красива.
Ти ме правиш красива.
Ехооо.
Окей. Всички сме готови.
Ще те запиша как се гримираш. Нещо като преди и след снимките.
- Чудесно.
- Имаме също няколко интервюта...
подготвени с твоите приятели, семейството ти, майка ти.
Ще включите майка ми в това?
- Да, със сигурност.
- Е, това ще бъде интересно.
- Готова ли си?
- Да.
Добре.
- Трябва само да отида до банята.
- Разбира се.
Ей, хора защо не дойдете тук? Това е което искам.
И как започнаха нещата за теб като модел?
Започнах да работя с много добри хора.
Много от тях. Много бързо, всъщност.
Не се изградих в това да бъдеш модел.
Аз просто някак станах една от тях.
Как ти се отрази това?
Когато си млад, невинаги знаеш.
Трудно е да се направи разликата между...
реално и нереално.
В един момент ти...
попадна някак в средата на наркотиците, нали?
Да, би могъл да кажеш, че стана така.
Но сега се оттърва от тях, нали?
Определено, свободна съм от тях.
Не бих била тук точно сега, говорейки с всички вас, ако не бях.
Щастлива ли си от успеха си?
Ти щастлив ли си от успеха си?
Да.
Ами, да.
Поколеба се.
Просто исках да помисля за това. Но, аз съм определена щастлива от него.
Добре. Благодаря ти.
Да, благодаря ти.
Мамка му! Какво по дяволите?
Аз, сякаш, ритнах задника на Спайдър Мен!
Съжалявам.
Просто исках да те накарам да се усмихнеш.
Добре.
Добре, аз тръгвам. Последен шанс.
Тръгвам през входната врата.
Не мога да го направя.
Не казвай това. Просто кажи, че ще ме видиш утре.
- Не, няма да ме видиш утре.
- Не казвай това!
Имахме уговорка. Направихме сделка.
Обичам те.
Не, не ме обичаш.
Добре. Не те обичам. Не те обичам.
Какъв си ти, а? Да не си нещо като шибан полицай?
Ще ме съдиш ли? Взех само една линия.
Една линия.
Какъв е големия проблем?
Какво ще кажеш за вчера? А за онзи ден?
Нищо.
Не съм взимала нищо. Обещавам.
Моля те, не ме оставяй.
Не ти вярвам.
Не ми вярваш, защото не искаш да ми повярваш, нали?
Защото не ти пука! Защото просто искаше да кажеш...
"Аз съм шибан модел!"
Не те е грижа за мен изобщо, нали?
Нали? Кажи ми, че не те е грижа! Кажи, "Не ми пука!"
Моля те. Съжалявам.
Нуждая се толкова много от теб. Не ме карай да правя това.
Не те карам да правиш нищо.
Искаше ми се да можех.
Можеш.
Би могъл да се грижиш за мен.
Имаш ли 30 долара?
Нямам никакви пари.
Не знам защо. Никога нямам.
Никога не съм имала никакви пари.
В чорапа ми.
- Това е, което те кара да правиш всичко.
- Не, не е.
Не съм аз. Не си ти. А това.
Тези лайна те държат.
- Избирай.
- Хайде.
Това или мен.
Пръстът ти.
Коленете ти.
Кожата ти.
Пръстите на краката ти.
Обичам те.
Промяна.
С нея е свършено.
Сега е само въпрос на време.
Ей, хайде.
- Здрасти.
- Да, ти си.
Изпусна това, скъпа.
Искаш ли да дойдеш и да довършиш този провал?
Изглеждаш толкова красива.
Благодаря.
Обичам те.
Знам. Ти обичаш всеки.
Джия, слушай ме. Опитвам се да те накарам да работиш.
Но сега са само пролетни неща.
Всеки иска блондинките със слънчев загар и леки рокли.
Съжалявам. Не, видът ти не е пролетен.
Видът ти е като на шибана атомна зима, а никой не иска това.
Затвори телефона.
Толкова съм напрегната.
Рон, можеш ли да използваш малко от тези шибани мускули?
Толкова съм напрегната.
"Когато ме целува, усещам ветровете от четирите посоки да духат в лицето ми.
Но какво правиш със жена, която няма любов за теб?
Тя е моята изгубена пленничка...
и стига вече лъжи зад гърба ми."
Аз написах това за теб.
- Защо я изпратиха?
- Защото аз помолих за нея.
- Така ли?
- Така.
Ние ги използваме докрай...
и ги изхвърляме.
Къде ми е ножът?
Не съм го виждал.
Кой ми взе шибания нож?
Да не би да изглеждам като шибан терорист? Смешно ли е?
Какво, по дяволите, не е наред с вас, хора? Разкарайте се от мен!
Изчезвай! Къде ми е ножът?
Ето го.
Знаеш ли, не можеш да правиш така.
Не можеш да взимаш нечий нож, когато му трябва!
Всичко е наред. Няма проблем.
- Виж тези следи по ръцете й.
- Добре, сега.
И това ужасно нещо на ръката й.
- Изглежда като вулкан.
- Добре.
Опитай да си свиеш ръцете.
Сложи ги зад теб.
Ето, почти го направи.
Сега, пробвай да седнеш на ръцете си.
Да, да.
Изглеждаш чудесно.
Красиво.
- Франческо?
- Да, сладурче?
Благодаря ти.
Джия, това е животът, а не небесата.
Не трябва да си перфектен.
Погледни ме. Къде са онези очи? Къде е устата?
Какво? Не си!
Наистина? Ти си в самолет?
O, боже мой! Чуй ме!
Толкова съм развълнувана! Аз крещя!
Не трябва да крещя, нали?
- Не, не трябва да крещиш.
- Хенри!
- Мамо, не искам да говоря с Хенри.
- Къде е той? Чакай.
Къде си?
Имам предвид, къде е самолетът?
Никога не съм говорил с някой на самолет преди това.
Бях в Париж...
и мисля, че отивам в Мюнхен.
Не знам.
Не се чувстам толкова добре.
Ами, скъпа, вероятно си просто уморена, знаеш ли?
Дааа...
и ми е студено.
Знаеш ли...
Мислех си да си дойда вкъщи отново.
Какво мислиш?
Скъпа, не мисля така.
Знаеш, нали?
Имам предвид, знаеш, след последния път.
Да, знам. Разбира се.
Съжалявам.
Добре.
По-добре да вървя.
Добре.
Чуй ме.
Грижи се за себе си сега.
Разбра ли?
Обади ми се.
Защото те обичам.
- Чао.
- Чао-чао.
Всеки модел си има момент--
Имам предвид, онези, които успяват изобщо--
а дали могат или не да заложат и спечелят от този момент...
като някакъв вид кариера--
е, това е хазарт, нали?
`Щото моментът е много кратко време.
Тук е и после го няма, точно както повечето от тези момичета.
Те са тук...
и после ги няма.
Когато тя се върна в Ню Йорк...
Аз бях във Филаделфия.
И аз чух някои неща.
Много неща.
Така че хванах влака до там, за да я видя.
Не мога да си намеря парите.
- Какво?
- Имах 600 долара и не мога да ги намеря.
Какво става?
Не мога да си намеря парите!
Какво ти става?
Какво правиш?
- Имаш ли някакви пари?
- Не, нямам никакви пари.
Искаш ли да ме чукаш?
Ако ми дадеш пари, ще ти дам да ме чукаш.
- Ела тук.
- Какво?
Махай се! Какво?
- Може ли да те прегърна, моля те?
- Махай се!
Без наркотици.
Махай се от мен!
- Успокой се.
- Окей.
Добре, имаш ли някаква медицинска застраховка?
- Можеш ли да платиш в брой за това?
- Не, нямам никакви пари.
Тъп въпрос.
Добре. Ще трябва да се обявиш за изключително бедна.
Разбираш ли го?
Чакай малко.
Какво, да не би да съм длъжен да те съжалявам, защото си красива?
Защото правиш 10,000 на минута за правене на шибано нищо?
"O, беше толкова трудно, толкова ужасно.
Те се отнасяха толкова лошо."
Слушай, момиче. Имала си голям шанс...
и си го пропиляла.
А аз?
Аз съм някакво хлапе от Охайо...
което чете модни списания, гледа снимката ти и си мисли...
"Трябва да изглеждам ето така"...
и полудява, защото не изглежда така.
Защото никой не ми каза, че е лъжа.
Защото списанието не върви с етикет, на който пише...
"Внимание. Това е лъжа. Никой не изглежда така."
Нито дори ти.
Е, поискаха да отида на сеансите, и аз отидох.
Опитах.
Просто полудях. Много полудях.
Казах им, "Вижте, тук не съм аз пристрастената към наркотици.
Не съм тази, която трябва да юркате."
Казах, "Всичко това е минало.
Защо просто не оставите нещата както са?"
Ето това им казах. Виж. Знам.
Искаш да обвиниш някой. Искаш да обвиниш мен.
Добре, давай. Унищожи себе си.
Но просто помни това:
Всичко, което направих, го направих, защото я обичах.
И вярвам, че моята любов...
и моите молитви бяха тези, които й помогнаха да премине през това.
Здрасти, Линда. Джия е.
Обаждам се да се извиня.
Аз съм в една програма...
и всъщност част от програмата е, че ние трябва да...
молим за прошка хората, които сме наранили, когато сме се дрогирали.
Аз казах, "Еби му майката, човече. Това би отнело останалата част от живота ми."
Съжалявам.
Това е глупаво.
Както и да е, обаждам се, за да те помоля да ми простиш...
и да ти кажа, че ми липсваш, защото--
Какво е това? Свърших ли?
Мисля, че свърших. Не знам какво се случи.
Здравей, аз съм.
Боже, Линда.
Да.
Ами, не знам какво да кажа сега.
Всичко е наред. Чух те. Чух всичко.
Така добре ли е?
Да.
Не мога да говоря точно сега. Трябва да вървя.
Може ли да ти се обадя след няколко дни?
Ще отсъствам няколко дни, и след това ще ти се обадя, добре ли е?
Нали знаеш как тя винаги казва, че е модел?
O, божичко!
Това тя ли е?
Чудя се дали сгъва един и същ чифт дънки...
през последните пет минути?
А това е друго нещо.
Нали не искаш да работиш на такова място.
Грозно, грозно място.
Грозни хора.
Мамо, слушай. Това е добрата част.
Това е добре.
Всичко ще бъде наистина много добре от сега нататък, нали?
Виж това. Погледни си кожата.
Мамо.
Какво? Това е просто акне.
Всичко е наред. Ще изчезне.
От наркотиците е. Те излизат от системата ми.
Ще изглеждам наистина добре.
А до Коледа, ще изглеждам прекрасно.
И ще бъде най-хубавият празник, който някога сме имали.
Защо не си дойдеш вкъщи?
Премести се обратно при мен. Ще ти хареса ли това?
Ще бъда самотна.
А можеш ли да ми дадеш на заем няколко долара за кафе и паста за зъби?
O, кафето!
Съжалявам. Забравих.
С парите, които изкара, можеше да живееш до края на живота си.
Е, просто така се случи, предполагам.
- Какво?
- Аз просто се чувствам замаяна.
- Какво има?
- Мамо.
O, скъпа, ти гориш.
- Защо ме болят ушите?
- O, мила.
O, боже мой.
Имаш пневмония...
която можем да лекуваме.
Джия, слушай.
Има нещо по-сериозно, което причинява инфекцията ти.
Нещо, което се нарича Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност.
Може би си чувала за него?
Как съм го хванала?
Виж, ние наистина току що окрихме тези неща...
и ти си първата жена, за която разбирам.
Въпреки, че венозните наркомани изглежда, че попадат в специална високорискова група.
Така че вероятно си го хванала от заразена игла.
Как да се оттърва от него?
Но откъде знаят? Те не знаят нищо за него.
Те знаят, разбра ли?
Те просто знаят.
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че за всичко си има причина.
И мисля, че има определен план за всеки.
И мисля, че Бог...
има голям план за мен.
Просто не в този живот.
Аз стоя на върха над всичко.
Аз съм супер готина.
А, по-добре си.
Не мога да я взема вкъщи.
Опитвам се, но Хенри просто се страхува.
И какво от това?
Доктор Блеър--
Това е дъщеря ти. Твоята дъщеря.
Хората се страхуват. Аз се страхувам.
Страхува се, че ако хората разберат, би могъл да загуби работата си.
Добре. Добре, де.
И къде отива тя?
Той иска тя да отиде на хотел. Казва, че той ще плати за това.
O, боже, чуй ме.
Доктор Брус, на телефона, моля.
Ами баща й? Защо той не може да я вземе?
Тя не иска той да знае.
Не искам да загубя детето си.
- Катлийн--
- Не, не мога.
Ами...
трябва да разбереш.
В онези дни...
никой не знаеше.
Хората бяха уплашени.
Аз бях уплашен.
Тя трябва да е била уплашена също.
Скъпа Линда, това е краят на книгата ми.
Последната страница, последната инжекция.
Виждам те да казваш здравей и довиждане.
Виждам те да запълваш всичко празно...
и да миришеш и да докосваш...
и да оставяш целувките ми по цялото си лице.
- Това съм аз.
- Влез.
Искаш ли чай?
Бях толкова нервен за виждането ми с теб.
Кафе?
Не, не мога да остана дълго.
Защо не?
Имам среща.
Работа?
Няма повече работа за мен.
Просто мислех, че ще имаме повече време.
Да, аз също.
Просто не днес.
Няма проблем.
Имаме цялото време на света. Ще го вземем.
Да, предполагам.
Но днес просто исках да видя лицето ти.
Липсваше ми лицето ти.
Какво ще правиш?
Не знам. Имам някакви планове. Мисля...
Може би ще започна да уча, знаеш ли?
Да науча нещо полезно може би.
Дори може да се установя и да имам деца, нали знаеш?
Какво по дяволите?
Ухааа.
Колко обратна си сега?
Имам предвид, за мъже ли става въпрос?
Нямаш нужда от съпруг, за да имаш деца.
И между другото, ти си тази, на която сърцето ми винаги е принадлежало, знаеш ли?
Да, предполагам, че съм го знаела.
Ще запазиш ли това заради мен?
Твоите вълшебни приказки?
Да, няколко. Малко.
Плюс всичките други луди глупости в главата ми.
Не искам да го хвърлям. Просто не го искам наоколо точно сега.
- Може да го прочетеш ако искаш.
- Не, не искам.
Не, прочети го. Искам да го направиш, нали?
Може пък да видиш някакъв смисъл в него.
Никога не бих могъл.
- Ще те видя отново, нали?
- Да, искаш ли?
Знаеш ли, мислех си да...
си взема къща на плажа това лято.
- Наистина ли?
- Да.
Наистина си мислех, че би могло да ни даде шанс.
Много бих искала ние да имаме още един шанс.
Да, и аз бих искал също.
Трябва да вървя.
Не, почакай. Искам да останеш.
Ти беше този. Ти беше единственият.
И ти си удивителна.
Тя--
Тя събра тези пари.
Заложи някои неща...
взе назаем част от тях от баща си...
открадна част от Катлийн.
Не знаех какво прави.
Трябваше да знам...
но не знаех.
Може да ми е минавало през ума.
Наистина не мислех, че тя би направила това.
Наистина не знаех.
Ей, Джия. Как я караш?
Добре. Той тук ли е?
Да, отзад е.
Колко искаш, ангелче?
Колкото имаш.
Какво ще правиш с толокова много от това?
Е, това е моя работа.
- Какво, имаш ли или не?
- К`во толкова бързаш?
Добре. Хайде. Да или не?
Добре, де, имам каквото ти трябва...
и то е точно тук.
Ей, човече, какво правиш, мамка му?
- Виж какво ни донесе Дядо Коледа.
- Искам да се махна от тук!
Имаш ли парите. Аз ще донеса моето.
Всичко ще бъде наред.
Какво правиш тук?
Ще те заведа вкъщи, скъпа.
Тя не би позволила никой да я види...
но аз заминах за всеки случай.
Веднъж я видях.
Но я бях виждал.
- Не мисля, че тя знаеше, че това бях аз.
- Не повече от 5 минути, нали?
Не бих могъл да помогна с мисълта си: "Боже мой, та тя е още дете!"
Обвинявам себе си, знаеш ли?
Разбирам, те са деца.
Няма значение как се завърта животът ни може би...
ние трябва да се грижим за децата си.
Тя знаеше, че умираше.
Тя каза, че искала наистина да го направи.
Тя искала да вземе една видеокамера...
и да направи това нещо...
където тя говорила на деца за наркотиците.
Тя искала да каже на децата...
че можеш да управляваш това.
Ти можеш да управляваш всичко, което срещаш по пътя си.
Но ние никога нямахме камера.
Бъди най-красивото, най-прекрасното момиче.
Направи го.
Аз..?
Да бъда най-красивата?
Прости ли ми, Катлийн?
О, скъпа.
O, да.
Разбира се, че ти простих.
Защото и аз ти простих.
O, мила.
Какво е това?
какво е то?
O, Боже мой.
Сестра?
Къде отиваш, мамо?
Mамо?
Къде отиваш?
Тя почина около 10 сутринта.
Те се опитаха да я вдигнат--
Те се опитаха да я вдигнат от леглото, и тя--
Месото й се свлече от гърба й. Просто окапа.
Но ти едва ли искаш да слушаш това.
Oкей, още нещо?
Tова е. Това е всичко, на което бях свидетел.
"И хората казваха...
'O, тя изобщо не е хубава.'
И те я изхесоха от красивата къща...
и я закараха на улицата.
И тя замина надалече...
и никога няма да се върне.
И много скоро хората отново ще са гладни...
и ще се върнат отново в красивата къща...
търсещи злато, но там нямаше никакво злато."
Tе казват, че тя е знаела.
Тя наистина знаеше. Тя знаеше цялата история.
Намерихме един погребален агент, а това беше трудно, повярвайте ми.
Разбира се, заради СПИН-а.
Не исках хората да я запомнят такава...
затова не исках хората да я виждат такава.
Исках да я запомнят като красавица...
защото тя наистина си беше красавица.
Живот и смърт...
Енергия и покой.
Ако спра днес, значи наистина си струва.
Освен ужасните грешки, които допуснах...
и които не бих допуснала отново, ако можех.
Усилията ме изгаряха и плашеха душата ми.
Струваше си...
за привилегията да ходя там, където съм ходила...
което беше Адът на Земята...
Раят на Земята...
отново, във, под...
далече между, през това...
в това и горе.
...Раят на Земята, отново, във, под, далече между, през това, в това и горе... Из дневника на ДЖИЯ МАРИ ГРАНДЖИ 1960-1986