Hair (1979) (Hair CD 2 BG.sub) Свали субтитрите
Не го вярвам, пич. Какво стана?
Защо по дяволите направихте това?
- Много готин майтап беше.
- Майтап?
Наистина съжалявам.
Не мислех, че няма да понесе майтапа.
Знаем къде живее. Ще и дадем дрехите утре.
Няма да съм тук утре.
Сериозно ли говориш за тая тъпня?
Не ти влиза в проклетата работа.
Това ми е проклетата работа, човече. Ти какво искаш?
Искаш да си герой с пушка, мачо в униформа?
- Това ли искаш?
- Не мога да говоря с теб.
Седя ей тук. Говори с мен.
Мисля, че си смешен.
Аз съм смешен.
Аз съм напълно смешен. Направо съм абсурден.
Не искам да отивам там ида убивам жени и бебета.
Продължавай да си си смешен, а аз ще правя, каквото трябва.
Защо го правиш?
Правя го заради теб, човече.
Не ми излизай с това.
Не го прави за мен.
Ако аз бях на твоето място, нямаше да го правя заради теб.
Дай ми дрехите.
Тя как ще се прибере? Нещата и са тук. Няма и кинти.
По-добре и занеси нещата.
- Аз ли?
- Да.
Нали това искаше?
Казваш ми, че съм смешен?
Къде да ида?
Ще следвам реката.
Къде да ида?
Чайките ще следвам.
Как да открия онзи,
който ще ми каже? Защо живея и защо умирам?
Къде да ида?
Ще следвам децата.
Къде да ида?
След техните усмивки ще вървя.
Дали ще видя отговора
в милите им личица?
Ще разбера ли защо живея и защо умирам?
Ще следвам песента на вятъра,
и грохота на бурята.
неоновите блясъци
във погледа на влюбените.
В мизерията и разкоша,
в града, където истината чака.
Къде да ида?
Ще следвам сърцето си.
Къде да ида?
Ръката си ще следвам.
Къде ли ще ме отведат
и ще открия ли все някога
защо живея и защо умирам аз?...
Защо живея?
Защо умирам?
Кажи ми защо,
кажи ми къде.
Следващия.
- Уудроу, Шелдън?
- Да, сър.
Свалете всичко, моля.
Чорапите ви.
Има ли някакъв проблем с чорапите ви?
Не, сър.
Тогава ги свалете.
Сержант.
Черните момчета са тъй сладки,
с вкус на течен шоколад.
Устните им лепнат като мед,
изтръпвам при вида на тез мъже!
Когато за любов настане ред, обичам аз какаов сладолед!
Положих се веднъж и на диета,
сладкиши никакви,почивка пълна.
Ала безумна мъка ме погълна,
по тези шоколадови мъжлета!
Черните момчета са питателни,
те изпълват ме открай докрай.
Толкова са сладки, обаятелни,
че стомахът ми ликува, знай!
Когато за любов настане ред, обичам аз какаов сладолед!
- Черни...
- Черни...
момчета!
Белите момчета са красиви,
като мляко гладки и свенливи.
Косата им - атлазена коприна,
изящна като майсторска картина.
За белите момчета щом се сетя, бленувам часове наред в захлас.
Ако докоснат ме по раменете,
примирам от блаженство сладко аз!
- За моята майка женчовци са те,
- ала за мен са вихрени коне.
- Баща ми казва "По - далеч от тях!"
Но как да устоя на този грях?
Ах, готини са тез момчета,
корави, яки, расови мъжлета.
Изправят ли се те пред мен,
са за душата ми мехлем!
Момчета бели, тъй сте секси,
високи, стройни, с устрем нов.
Обичам дрехи маскировъчни
и таз машина за любов!
Брат ми ги нарича недодялани,
ала за мен от мрамор са издялани!
Баща ми все повтаря : "Не-не-не!"
Ала за мен са истински мъже!
White boys are so lovely
Тъй симпатични сте, момчета бели момичешката красота сте взели.
Копнея да прокарам пръсти страстни,
през къдрите ви руси и прекрасни.
Аз пожелавам си високо,
- стройно,
- секси,
- красиво,
- готино и сочно,
разкошно, мило, беличко момче!
Yeah, give me a white boy
Хайде, бели момчета легнете до мен!
Заключени врати...
Приглушено осветление...
Огън в душата им гори...
А тялото ми...
Тялото ми...
Във космоса се носи мойто тяло.
Душата ми във орбита кръжи,
лице в лице със Бога се изправям.
И плавам в безвъздушното пространство,
въртя се и отскачам тук и там...
От град Марихуана до звездите.
И от звезите до градчето лунно...
Тъй пухкави са облаците бели,
из космоса безгрижно са летели.
Тъй гладка кожа, мила, имаш ти,
лице сияйно, предани очи.
Как дръзват те
да сложат край на тази хубост?
И да ни мачкат под ботуша черен,
да ни погребват в сажди мръсни.
Наш дълг било, ни казват
и ни изпращат на война.
И гмуркайки се в този ад, ний чувствата си преоткриваме.
И ставаме отново хора. В космоса мирът намира смисъл.
Не може да се скрие,
на живота хубостта!
Очите ни са веч отворени!
Прогледнахме!
Как си?
- Ами.. бива.
- Браво, браво?
Виж какво получих.
Къде е той?
Невада.
Та си мислех да му пиша.
- Как мислите - какво да му пиша?
- Искам и аз да му кажа нещо.
Пиши, че... Пиши му, че Джийни казва здрасти.
Ще му пишеш?
Защо не дойдеш с нас?
- Вие къде отивате?
- Невада.
Така ли?
За всичко ли си несериозен?
Винаги съм сериозен.
Кога тръгваме?
Веднага щом Шийла се приготви.
Не мога просто да излетя за Невада.
Да, предполагам.
- Ще се видим.
- Чакай малко.
- Как ще стигнете до там?
- С кола.
- Ти нямаш кола.
- Ще си намеря кола.
- Лафайет?
- Как така ще си намериш кола?
В какво си се втренчил?
И коя е тази?
Какво правиш тук? Хайде.
- Казах ела с мен.
- Чух те.
Но те питам,коя е тази жена?
- Ти приятелка на моя Лафайет ли си?
- Не съм повече Лафайет.
- Не и досаждай, става ли?
- Какво си направил с косата си?
Няма значение. Просто се прибери вкъщи.
Това дете негово ли е?
- Недей да говориш с нея.
- Това дете твое ли е?
Няма да разбереш.
Какво искаш да кажеш? Твое ли е детето или не?
Що за въпрос е това?
Или е мое или не е.
Какво?
Знаех си, че няма да разбереш. Никога нищо не разбираш.
Много добре разбирам. Обясни ми.
Наясно ли си с космическото съзнание и всички тея бози?
Затова точно говоря, скъпа.
Всичко, което казвам аз е, че Лафайет Джуниър е твое дете.
И искам да знам дали това дете тук също е твое.
Това няма значение. Хайде!
- Къде отиваме?
- Водя ви на автобуса.
- Отивате си обратно вкъщи.
- Не искам да си ходя вкъщи!
Отиваш си вкъщи. Ясно ли е?
- Искам да остана с теб.
- Не можеш.
- Защо?
- Защото не можеш. Казах вече.
Виж, един приятел е загазил и ние трябва да му помогнем.
Това е, което трябва да знаеш. Защо просто не си отидеш вкъщи?
Никога не съм казвала, че не можеш да помогнеш на приятелите си, Лафайет.
Проклятие, жено! Не съм Лафайет!
Мамка му! Нищо ли не разбираш?
Как може
толкоз безсърдечни да са хората?
Как може
тъй жестоки да са те?
Лесно е да си студен,
лесно е да си от камък.
Как може
хората сърце да нямат?
Ти знаеш, че обичам те безмерно!
Тъй лесно е да бъдеш горд...
Тъй лесно е да казваш "Не!"
Особено е лесно за онези,
които грижат се за непознатите,
не им е безразлично злото
и социалната неспреведливост.
Но помощта си ти предлагаш,
единствено на непознати хора!
А на приятеля изпаднал във беда?
Аз имам нужда от приятел.
Как може да обръщат гръб на собствените си приятели?
Тъй лесно е ръка да подадеш,
на странника, изпаднал в нужда...
Здрасти, Стив.
Излез от колата.
- Искам само да си поговорим.
- Искаш да говориш?Говори.
Искам да си поговорим отвън.
Не искам да разговарям с теб.
Не се тревожи. Ще се справя.
- Какво искаш?
- Ключовете.
Cool out, baby.
- Вземате колата?
- Само за няколко дни.
- Идваш ли с нас?
- Не, не идвам с вас!
- Добре.
- Шийла, хайде,
излез от колата. Какво...
Нямам никакви вътрешни тормозения...
като например, кой е бащата.
Не ме интересува. Мисля,че и двамата са прекрасни.
Не мислиш ли?
Ама как може да не те е грижа за това?
Ако една жена носи дете, не мислиш ли, че трябва да знае кой е бащата?
И аз имах тази дилема.
Но скоро ще бъде разрешена.
Не е чак толкова голямо чудо. Не е като световна война.
Не знам защо за връзваш толкова за това.
Влюбих се в някой.
имаме дете, и ще се женим.
затова се връзвам.
- Тъй ли?
- И ти издържаш всичко това!
Не разбираш.
Не виждаш нещата такива, каквито са.
Това, което се случва с нас е наистина прекрасно.
Всеки е изцяло щастлив. Момчетата са наистина щастливи.
И мисля, че ще е чудесно, Ако и ти се радваш с нас.
- Ти не си добре.
- Да, не съм добре.
Всички не сме добре. Нека да си стиснем ръцете.
Нека да не ги стиснем.
Хайде.
Ако всеки от вас можеше да застане на моето място...
и да види това, което виждам аз...
щяхте да разберете какво е да бъдеш истински горд със страната си.
Армията на Съединените Щати...
е най-великата бойна сила в света.
И сега, вие, хора...
ще бъдете на хиляди мили от вкъщи след няколко дни.
Вземете част от величието във себе си.
И сутринта, в която, ще напуснете родината...
вземете по малко от него с вас.
Сержант!
Изключете проклетото нещо!
Разкъсани от метални експлозии,
заплетени в бодлива тел,
от взривовете оглушали,
нанизани от байонети,
- потръпваща, раздрана плът...
- Кое да изключа?
Мърдай!
- Внимание!
Безстрастни електронни данни...
със черни униформи, босоноги,
- Рота!
- Мирно!
с карабини стари във ръка,
с изпратени по поща пушки,
Направете нещо!
прострелват сгърчените мускули...
Двеста петдесет и шест,
виетнамци взети в плен.
Двеста петдесет и шест,
виетнамци взети в плен.
От гетото сме ний извлечени,
в мръсната война въвлечени.
3 - 5 - 0 - 0...
Оръжията насочи,
убивай без да мислиш ти!
Виж как армейските колони, поемат пътя към дома...
Всички вън!
- Рота!
- Мирно!
Сега всички ли ме чуват?
Здравейте, звезди!
Привет от Земята!
Блещукате си вий над нас,
здравейте, милички звезди!
На път отново ни зовете.
А аз и моята любов,
безгрижно пеем в утринта...
- Здрасти.
- Какво мога да направя за вас?
Ние влизаме.
Не е позволен достъпа на цивилни в базата точно сега. В тревога сме.
Ние не сме цивилни. Ние сме приятели на един пич от базата.
Сигурно го познавате. Той е редник.
- Не го познавам.
- Той е много готин, с руса коса.
- Нисък е.
- Не го познавам...
все пак трябва да обърнете и да напуснете контролния пункт.
Ако имате нужда от помощ, ще ви съдействам.
В противен случай, обърнете и напуснете.
Вижте, ние не искаме никакви неприятности.
- Обърнете и няма да имате такива.
- Нека поне се обадя по телефона.
Няма да се обадите тук. Ще го направите, там където ви казвах.
Току що ми казахте, че искате на ни съдействаме.
Ще ви помогна да обърнете. Това е всичко.
- Вие не разбирате...
- Шефе, това е.
Обръщате и си тръгвате. Ясно ли е?
- Схващаш ли ми идеята?
- Не разбираш, човече.
- Вие не разбирате.
- От пет дни сме на път!
- Виж какво, мой човек...
- Просто искам да видя моя приятел.
Казвам ти да се разкараш от моя пост по дяволите.
Обърнете и тръгнете по този път. Това мога да ви кажа.
Вие ме слушайте. Аз няма да ви слушам. Ясно?
Благодаря ви. Приятен ден.
- Как се казваш?
- Джордж.
- А твоето име как е?
- Шийла.
Така ли?
- Съпругът ти в базата ли е?
- Не съм омъжена.
Идвам при брат си.
Чакай, чакай.
Този път ще успея.
Това беше добро. Нека направя отново.
Аз ще духна едно, и после ти ще духнеш...
и ще видим дали могат, нали се сещаш...
Да духнеш едно през моето.
Много добро.
Къде е колата ти?
Ей там.
Всемогъщи Боже.
Нека отбием тук.
Хайде да спрем. Рота, мирно.
- Свободно.
- "Свободно"?
Ах ти сладурче!
Ела тук, коте!
Шапката ми!
Какво правиш?
Хей, бейби!
Как изглеждам?
Много истински.
Рота!
- Да, сержант.
- Излизай.
Живо, войнико.
- Сър?
- В колата, войнико!
- Задник ли си, редник?
- Не, сержант.
Твърде жалко, защото аз съм.
Как я караш, човече?
Искам да съм въздушен пилот.
Искам да живея страшен живот.
- Стой в колата.
- Какви ги вършиш?
- Влизай в багажника.
- Какво?
- Влизай в багажника бързо.
- Защо?
Всички те чакат.Спретнали сме ти страхотен пикник в пустинята.
- Хайде влизай.
- Базата е под тревога.
Непрекъснато има проверки. Трябва да съм тук.
Само за няколко часа. Аз ще те покрия за вечеря.
- Не мога.
- Как така не можеш?
Изминахме 2000 мили да те видим. Всички те чакат.
Довери ми се. Всичко съм измислил.
Изкарваш го така, все едно не искам да дойда.
Ела тогава. Влизай в багажника.
Не мога да повярвам, че си тук.
Просто не го вярвам. Изминали сте всичкия тоя път?
Високо оценявам идването ви.
Не мога да ти кажа.
Не ми казвай, просто ела. Скачай в багажника.
Не разбираш. Това не е игра.
Какво да кажа на всички?
- Шийла дойде ли?
- Да.
- А Джийни?
- Всички са тук, човече.
Как е Шийла?
What are you doing?
Дай си дрехите.
Мирно!
Свободно!
Обаждайте се като си чуете името.
Тук, сър.
Внимание, хора.
Току що получихме нареждане за презокеанско пътуване.
Пригответе си принадлежностите, стегнете си мешките...
и да сте на линия.
Сержант, имате 3 минути да подготвите хората.
Хайде войници. Действайте бързо.
Хайде да свършваме бързо.
Хайде да ви видя в действие.
Мърдайте, живо момчета.
Да си готов веднага. Стягай си багажа.
Хайде всички.
На теб какво ти става,редник?
Не чу ли какво каза капитана?
Взимай бързо каската! Взимай кобура!
Веднага! Мърдай, все едно имаш пирон отзад!
Обличай проклетата куртка! Живо, размърдай се!
Не знам какво ти става. Действаш, като, че ли не ти се ходи.
На мен не ми се ходи, но ако ти трябва да отидеш и аз трябва да отида.
Така, че веднага се раздвижи!
Хайде всички в бойна готовност.
Какво по дяволите чакаш?
Взимай си парцалите! Искам тая кофа на главата ти!
Мешката в готовност! Войнико, във война сме!
Слушайте!
Когато кажа името ви, отговаряйте и излизайте!
Да, сър!
По-добре си извадете главите от задниците. Да тръгваме!
Насам войнико! Мърдай!
Живо, редник!
Къде тръгна!
Какво ти става? Казах хвърляй си мешката в камиона!
Камиона ей тук! Качвай се веднага!
We starve look
At one another
Short of breath
Walking proudly in our winter coats
Wearing smells from laboratories
Facing a dying nation
Of moving paper fantasies
Listening for the new-told lies
With supreme visions
Of lonely tunes
Somewhere
Inside something there is
A rush of
Greatness Who knows what stands in front of
Our lives I fashion my future
On films in space
Silence tells me secretly
Everything
Singing our space songs
On a spider web sitar
Life is around you and in you
Answer for Timothy Leary
Dearie
Нека бъде светлина, нека има цветя
Why don't you let the sun shine
Just let the sun shine in
You ought to let the sun shine in
Опит за превод: KalTa
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката ...ще се видим на Варвара някой ден...
Опит за превод: KalTa VHS поезия: ChildInTime ... и малко Васко кръпката ...ще се видим на Варвара някой ден... ...може би...