Elling (2001) Свали субтитрите
Харесваше ни да бъдем заедно.
Никой нигога не идваше на гости.
Но когато мама умря, дойдоха.
Абсолютно непознати, които искаха да говорят с мен за живота ми.
Нямаха ли си собствени животи, за които да говорят?
Щедро е от страна на норвежкото правителство, че осигурява място
за хора, които са в... объркан период от живота си.
Но аз просто исках да ме оставят на мира.
Омразно ми беше, че институцията настояваше да се отворя.
Да говоря за майка ми и за мен и за нашия сплотен живот заедно в продължение на 40 години.
Съквартирантът ми беше един орангутан, който се интересуваше само от жени и храна.
- И на мен не ми е голяма тръпка да съм тук.
Почти на 40 съм, а никога не съм чукал.
На теб половината ти живот е пред теб.
На мен половината ми живот е зад гърба ми, живея в лудница и никога не съм чукал.
-Това е пресилено.
-Чукането ли е пресилено?
-И то омръзва.
-Чукането никога няма да ми омръзне.
Никога не съм имал много приятели. Всъщност, изобщо не съм имал.
Но разбрах, че Кйел Бярне имаше нужда от... духовен водач.
- Бях трети помощник-капитан на туристически кораб. Стигнах до един бардак на Карибите.
- С голи мадами?
- Толкова впечатлих негричките, че забравиха да ми вземат парите.
- Мамка му!
Кйел Бярне толкова харесваше историите ми, че ги споделил с Гюн.
- Елинг те е излъгал, Кйел Бярне.
- Излъгал?
- Не си ли в Бандидос?
- Не съм точно член.
- Мадамата, която си чукал на мотора?
- Всичко е лъжа.
- Ти просто ревнуваш, Гюн.
Накрая нещата се оталожиха.
- Дамата на онзи тропически остров, която разтрила и теб, и себе си с ...
- Масло? Още една лъжа.
- Не ми пука.
- Наистина ли?
- Да. Стига да ми го разкажеш пак.
Кйел Бярне никога вече не разказа история на Гюн.
А след две години норвежкото правителство реши
да даде на Кйел Бярне и мен наш собствен апартамент от социални грижи.
- Чао.
В центъра на Осло!
Оттам ще се опитаме да се върнем в реалността.
- Да? За къде?
- Кйел Бярне и аз, разбира се, отиваме в Осло.
- Еднопосочен?
- Много посоки ли има? По най-бързия път до Осло.
Там ще ни посрещне социалният работник Франк Асли.
И вие работите за правителството. Общо взето добри хора ли сте?
- 130 крони на човек.
- Струваше 25 крони, когато с майка ми пътувахме с влака.
- Това трябва да е било преди 30 години.
- Така беше.
- Хайде, Елинг.
Елинг!
- Ей! Елинг и Кйел Бярне?
Веселите пътешественици.
- Вие ли сте... Франк Асли?
- Тук има ли хот дог?
- Как пътувахте?
- Как ви беше името?
- Франк Асли, Кйел Бярне!
- И сте социален работник?
- Точно така.
- Женен ли сте, Франк Асли?
- Да.
- Тя добра ли е, Франк Асли?
- Достатъчно добра.Наричайте ме Франк.
- Как се казва тя, Франк?
- Кйел Бярне!
- Тя има ли приятелки?
- Кйел Бярне!
- Хайде. Трети етаж.
Отпусни се. Сега това е твоят дом. Някой от вас има ли цигари?
От вас зависи да докажете, че можете да живеете самостоятелно.Да пазарувате, да готвите...
Вдигни телефона. Докажете, че можете да живеете нормален живот.
Ако се провалите, има много хора, които чакат за този апартамент.
- Тук няма ли нещо за ядене?
- Не. Трябва сами да си направите.
Надолу по улицата вляво.
Аз ще минавам да ви наглеждам. Обичам добрите планове и честните сделки.
Всеки от вас си има отделна спалня.
- Елинг?
- Това е твоята стая.
А ти си ето там, Кйел Бярне. Сега оставете този проклет багаж!
- Това ли е моята стая?
- Върха, а? Твоя собствена стая.
Това е телефонният ми номер. Но помнете, имам дванадесет души, за които да се грижа.
- Също като Исус Христос. И той имал дванадесет души, за които да се грижи.
- Айде да си вземем нещо за ядене. За сметка на общината.
- Хайде, Елинг. Общината черпи.
- Току-що пристигнахме. Защо да излизаме, само за да ядем някаква скапана храна?
- За да отпразнуваме новия ви дом.
- Защо да не отпразнуваме новия ни дом в новия ни дом?
- Нямаме нищо за ядене!
- Елинг може да ни купи нещо за ядене.
Винаги съм имал двама врагове: световъртежът и тревожността.
- Точно зад ъгъла.
Те ме преследват навсякъде.
- Айде, хипопотам такъв!
- Добре съм.
Добре съм, Франк. Съвсем добре.
Това е социален работник Франк Асли.
- Вземи си филийка, Елинг. Трябва да хапнеш нещо.
- Не, благодаря. Никой не може да ми заповядва да ям, Франк.
Не си се преместил тук, за да седиш и да зяпаш стената!
- Очаквам пак да излезеш.
- Добре, Кйел Бярне.
- Сега ще бъде точно като в институцията, Елинг.
- Искам да слушам, Елинг.
- Разбира се, но не това.
Има само една станция: Норвежката държавна станция.
- Носиш снимка на майка си?
- Помислих, че може да поокрасим.
- Да окрасиш с майка си? Едва ли!
Ако майка ми се беше появила, щях да изхвърля и нея, и шибания ми втори баща и да им сритам задниците!
- Майка ти те е родила,хранила те е, прала ти е дрехите.
- Не и майка ми.
- Никога ли не ти се е искало да я убиеш?
- Защо ще искам да убия майка си?
- А баща ти? Добър ли беше?
- Баща ми починал две седмици, преди да се родя, но мисля, че майка ми го е харесвала.
- Гладен съм, Елинг.
- Магазинът е от вратата наляво.
- Браво на тебе, Кйел Бярне!
- Това е най-добрата проклета храна, която някога съм ял.
БИВШИЯТ ПРЕМИЕР МИНИСТЪР НА НОРВЕГИЯ
Майка ми се занимаваше с практическите неща удома. Аз отговарях за идеологията.
Норвежката партия на труда беше идеалният съдник на това кое е добро и кое - лошо.
- Твой ред е да пазаруваш. Не си излизал нито веднъж!
- Свършил съм други неща. Освен това - кой изяжда всичко?
- Трябва да излизаме, както каза Франк. Да отидем някъде с мадами.
- И преди съм го казвал: Жените обичат чисти, избръснати мъже, а не 14-дневна пот ...
- Още не са минали 14 дена. Най-много 10!
За последен път отивам аз да пазарувам!
- Пак грешен номер.
- Елинг?
Кйел Бярне? Там ли сте?
Защо не вдигаш телефона?
- Сигурно е развален.
- Звънях сумати пъти.
- Не работи.
- Стегнете се, момчета.
Трябва да спазвате сделката ни.
Ако искате нещата да сработят, трябва да мога да се свързвам с вас по телефона.
- Кйел Бярне ...
- Добре. Ще трябва пак да се упражняваме.
- Трябва да си подредя кутията с инструментите.
- Не, и двамата идвате с мен.
Когато телефонът звънне, вдигате слушалката и казвате ало.
Първо Елинг.
Да си представим, че звъни.
Зън. Зън.
Вдигни телефона.
- Вдигни, Елинг.
- Вдигни го и кажи ало.
Хайде.
Айде, Елинг.
- Ало?
- Здрасти. Франк е. Как си?
- Вдигни го!
- Здрасти, жаден съм. И аз също. Чао.
- Браво, Елинг. Още веднъж.
- Майка ми се занимаваше с всички телефонни обаждания вкъщи.
- Майка ти е мъртва. Сега това е твоят дом. Трябва да вдигаш телефона.
Кажи нещо, Елинг.
Елинг, говори!
- Не е естествено да говориш през пластмасова джаджа на някого, когото дори не можеш да видиш!
- Трябва по-често да излизаш сред хора.
- За какво ни е апартамент, ако постоянно трябва да излизаме от него?
- Ако не правите това, което ви казвам, няма да имате апартамент въобще.
- Елинг, може би трябва да излезем, както казва Франк.
Никакви жени няма да дойдат тук, ако не знаят, че тук живеем.
- Не е нужно да излизаме, за да се срещаме с жени, Кйел Бярне.
Франк заслужава да му се отплатим за това, че ни научи как да използваме телефона.
- Просто обичам секса! Седя си тук и сама си играя. Докосвам гърдите си...
- Четиристотин крони!
Изборът е твой: Разговори с мацки или апартамент?
Не можеш да се запознаваш с хора по телефона!
Имате достатъчно пари. Въпрос на приоритети.
- Това казвам на Кйел Бярне. Приоритети, приоритети, приоритети!
- Това никога не съм го чувал.
- Напротив - чувал си го!
- Млъкни!
Последно предупреждение: Придържайте се към сделката ни. Искам да видя напредък.
- Казах, че трябва да излизаме.
- Къде, с минус 400 крони? До някоя кухня на Армията на спасението?
- Добра идея. Да отидем на кино.
- Не.
- Хайде, Елинг.
- Не.
Двама срещу един. Винаги е било така.
Но, когато трима възрастни мъже спорят, тонът може доста да загрубее.
- Най-добрият проклет филм, който някога съм гледал!
- Добър филм, нали, Елинг?
- Считам себе си за модерен, либерален градски човек,
но отказвам да аплодирам упадъка на обществото!
- Беше комедия.
- Не схвана ли?
- Не беше смешно. Ти не разбираш нищо.
Нищото е достатъчно добро за теб.
- Не мога да разговарям с теб в това настроение.
- Да идем да хапнем.
- Не пак навън, Франк.
- Трябваше да се върнем вкъщи, за да сереш.
- Обществените тоалетни не са ми стихията.
- Нямам търпение да разбера какво ти е стихията!
- Тук не се пуши.
- Повече никакво стоене затворен тук. Време е да стегнем юздите.
- Той си пъха носа навсякъде. Нищо не е достатъчно добро.
И се подиграва на идеалите ми.
- Защо не опитаме да излезем, само двамата?
И мен ме е страх, Елинг. Но ние имаме пари. И живеем само веднъж.
- Искренно се надявам на това. Идеята за прераждането ме тревожи.
На хората като мен би трябвало да им остава още много път до Нирвана.
- Хайде да отидем до кафенето на ъгъла.
Онзи ден имаха свинско в сос.
- Ако не ни хареса, можем да се приберем пеша.
- Или да дотичаме.
- Толкова е просто.
- Хайде, Елинг!
- Хайде.
- Точно отсреща вдясно е.
Просто се водиш по линиите на зебрата.
И ето ме мен - разхождам се до един от по-обикновените апостоли на живота.
И въпреки това, макар и странно, но се чувствам в безопасност, щом той е до мен.
- Да вървим.
- Надявам се, че имат много свинско.
- И сос. Нямам търпение!
Хайде.
- Две ...
- Заповядайте.
- Мамка му! Нямат свинско в сос!
- Нещо за пиене?
- Нямате ли свинско в сос?
- Днешният специалитет е яхния.
- Ти каза, че имали свинско в сос.
- Нека попитам готвача.
- Не се предавй толкова лесно, Елинг.
- Напълно се бях настроил за свинско в сос!
- Имахме останали две порции.
- Как се казвате?
- Джоан.
- Благодаря ви, Джоан.
- За мен е удоволствие. Нека ви донеса малко вода.
- Как е?
- Най-доброто проклето ядене, което някога съм опитвал.
- Не толкова добро, колкото на мама, но ...
- Това ще зарадва готвача.
Заповядайте.
- Каква жена!
Обзалагам се, че Франк щеше да е много доволен да ни види сега.
- Нямаше да е доволен,
докато не седнем на маса, пълна с хора от различни култури.
Едва ли не трябва да се обадим на Франк и да му кажем, че сме тук.
- Направи го!
- Казах "едва ли не".
Кйел Бярне ...
- Всичкото?
- Трябва да си тръгваме, Кйел Бярне.
- Защо?
- Трябва да отида до тоалетната.
- Кенефът е ей там.
Искаш ли да дойда с теб?
Колко са различни хората.
Някой хора карат сами ски до Южния полюс,
докато аз трябва да събера целия си кураж, за да прекося един ресторант.
Сигурно това имат предвид под разчупване на границите.
- Това беше всичко за днес.
- Здравей. Асли.
- Франк? Здрасти, аз съм.
- Елинг, ти се обаждаш?
- Кйел Бярне и аз току-що хапнахме в близката кръчма.
Свинско в сос всеки петък. Кйел Бярне е лесен за убеждаване.
- Виждам!
- Можеш да бъдеш сигурен.
- Браво, Елинг.
- Нали?
- Сега ни трябват само малко мадами. Хайде, да си отидем вкъщи и да завъртим един последен телефон.
- По-добре да направим нещо културно!
- А?
Културно - гъза ми!
- Ще видим.
- Мамка му! Не мога да повярвам!
Представи си да беше истинска.
- Минавало ми е през ума.
Погледни това.
Кйел Бярне, виж!
- Изумително!
- Не мога да чакам повече, Елинг.
- Едва пет часа е. Изяш си първо кейка, поне.
- Заповядай, Елинг.
- За мен?
- Ако не ти хареса, ще отида да се гръмна.
- Добре ли е?
- Фантастично е.
- Направих го в свободното си време.
Виж, Елинг.
Това сме ти и аз.
Ти си жълтото.
- Чакай да ти донеса подаръка, Кйел Бярне.
Весела Коледа.
- Мамка му!
- Опитай се да не ругаеш на Коледа.
- Откъде знаеш, че исках блондинката?
- Опознах те, Кйел Бярне.
- Това е най-хубавият проклет подарък, който някой някога ми е подарявал.
- На мен също.
- Какво беше това?
- Кйел Бярне?
Кйел Бярне?
- Елинг, ела и ми помогни! На стълбите има една дама.
- Коя е?
- Откъде да знам?
- Лошо ли й е?
- Ще й стане. Сега е само пияна.
- Влизай вкъщи, Кйел Бярне. Може би някой друг ще я намери.
- Помогни ми, Елинг!
Спокойно. Едно по едно.
- Как се казвате?
- Вземи й чантата.
- Луд ли си? Не съм крадец.
- Провери й чантата. Разбери как се казва.
Изпразни я!
- Райдун Нордслетен.
Живее тук.
December 24, 1 963...
- Родена е на една дата с Исус!
- Мамка му ...
- Днес.
- Бременна е, Елинг.
- Не е ли възможно да е малко дебела?
- Да, тук има малко тлъстина.
Но вътре в тлъстината плава един космонавт.
- Надявам се, че не е наранила бебето.
- Успокой се. Правил съм това стотици пъти с майка ми.
- Ключа. Отвори вратата.
- Не мога, Кйел Бярне.
- Отвори я!
- Разбира се.
- Не можем да я оставим на стълбите на Бъдни вечер.
- Ще й звъннем след два часа и ще видим как е.
- Ти слизай. Аз ще остана, докато се оправи.
- Не можеш! Приличаш на изнасилвач. Ще я ужасиш.
Бащата на детето може да се появи всеки момент.
Държиш се глупаво, Кйел Бярне. Ще кажа на Франк.
- Ето. Изнеси го.
- Просто ще си слезна в апартамента ...
Точно тогава ме поразиха думите.
Сякаш бяха написани на вътрешната страна на клепачите ми.
Намерихме я на стълбите.
Косата й ... черно гарваново крило, блъскащо се в мръсния балатум.
Положихме я в нейното легло и видяхме,че ангелско дете в утробата си носи.
- Божичко, Елинг... Ти сътвори поезия!
През целия си живот съм ходил по земята, без да знам, че съм поет!
Нищо чудно, че имаше известни недоразумения,
когато моята поезия, моят собствен език, лежеше неоткрит в мен!
Намерихме я на стълбите ...
Коса ... Това е поезия!
Положихме я в нейното легло и видяхме,че ангелско дете в утробата си носи.
- Здрасти, Елинг. Защо не си си легнал?
- Ето те и теб.
Разбра защо се оттеглих толкова дискретно, нали?
За да мога да ти се притека на помощ, ако нещо се беше объркало.
- Като например?
- Какво ще кажеш за съпруга на Райдун?
Какво щеше да стане, ако той те беше заварил на дивана си на Бъдни вечер?
Имаш късмет, че не се събуди, преди да слезнеш.
- Събуди се и още как!
- Не беше ли ужасена, като видя орангутан в апартамента си?
- Не съвсем.
- Тя не чете ли вестници? Този град е пълен с крадци и изнасилвачи!
- Време е да си лягаш, Елинг. Аз си лягам.
Кранът й тече - по-късно трябва да го оправя.
- Намира напълно непознат в апартамента си
и незабавно го моли да й оправи течащия кран?
Не ти ли даде и ключ, та да можеш да си влизаш и излизаш, когато си искаш?
Кйел Бярне, ти си влюбен!
Трябва да съобщя това на Франк. Ти си извън контрол!
- Мамка му, Елинг!
- Работилница!
- Библиотека!
- Винаги съм искал библиотека!
- Глупости! Трябва ни работилница!
Франк ти каза да не четеш постоянно тази книга за Гро Харлем Брундтланд.
- Това не е Франк. Да се престорим, че ни няма.
- Здравейте, бихте ли ми помогнали с ...
- Разбира се. Ще му кажа.
- Благодаря ви за помощта.
- 31 , 32, 33, 34...
- Трябваше да й пренеса малко дърва от избата за печката.
Мамка му! Тя ни покани на вечеря. Тази вечер!
- Преди да припаднеш ... Тя нас ли покани на вечеря?
- Каза, че мога да те взема.
- Благодаря ти, но не обичам да бъда вземан никъде.
И защо ще искам да ви слушам как си говорите за пиене и водопроводни части?
И без това съм зает.
- Зает?
- Имам среща.
- И очакваш да ти повярвам?
- Ако искаш вярвай.
- Каква среща?
- Не е твоя работа.
Точно както не е моя работа, че позволяваш на бременни пияници да те използват.
- Какво ще кажеш за една игра пачиси за оправяне на настроението?
- Да почетем поезия?
- Това са слънчевите ми очила.
- Не можеш да носиш слънчеви очила на вечеря с Райдун.
- Къде отиваш?
- На поетична среща.
Много важна среща относно норвежката лирична поезия.
- Ти наистина си откачил.
- Откачил съм, защото отивам на среща? Всеки ходи на срещи.
Да не би да ми казваш, че не мога да отида...
- Елинг!
Наистина ли ти мина тази мисъл през главата?
Мога да пропусна вечерята, ако искаш да дойда с теб.
- Отивай на тази вечеря, Кйел Бярне.
Върви.
- Моля те, ела с мен, Елинг.
Не знам за какво да си говоря с нея.
Колко глупав можеш да бъдеш?
О, Боже. Сега той е тук. Точно в пет.
Придържай се към плана си...
- Очакваш ли ме, Елинг?
- Тъкмо тръгвах някъде, но сега не съм сигурен.
- А Кйел Бярне ...?
- Кйел Бярне отиде на кино.
- Аз бях тръгнал за среща, но...
- Среща?
Каква среща?
- Поетична среща.
- Сериозно?
- Но не знам къде се намира.
- Лесно ще я намерим.Ела тук.
Ето тук е. Но си подранил.
- Обичам да имам много време.
Не съм от хората, които нахълтват в последния момент.
- Но сега е едва... пет часът. Тези неща започват около десет.
- Но тук пише, че започва в осем.
- Започва много по-късно, Елинг.
- Бяха написали осем, значи трябва да е в осем.
- Добре. Вземи си една бира, докато чакаш.
- Не пия бира.
- Мисля, че трябва да отидеш на тази среща. Това е добра инициатива.
- Просто ще се разходя по улиците няколко часа.
Ще бъда ходеща мишена на произволно насилие.
Моите стари врагове - световъртежът и тревожността, не ме придружиха този път.
Странно.
Напълно естествено е ние, поетите, да ходим на срещи!
- Здравейте.
- Една оранжада, ако обичате.
Тя сигурно си мисли, че съм фиркал толкова дълго,
че черният ми дроб не може да понесе повече.
Сега за мен или сода, или смърт.
- Написах тези стихове, докато бях болна от малария в Камбоджа.
Заприщени с тисови дънери язовири.
Дъх на птица през гърлото излязал.
Следващото ми стихотворение се нарича ''Паяжина''.
Паяжина. Лежа и се взирам в паяжина.
Всеки път, щом нещо виновно се хване, разкъсваш я на две отново.
-Странно, нали? Колкото е по-зле, толкова повече ръкопляскат.
- Как върви там?
Да го направим.
Русокоса самодива от Патмос. Той нямаше шанс.
Правиш ли свирки, извиках аз в бледо Авророво ухо.
Но, както мачкахме чаршафите в леглото,
загоряла от слънцето предмишница получи той там, дето слънцето никога не огрява!
Има ли някой там? Давай!
- Стига!
Сега ми е ясно. Трябва да търся своята публика на други форуми.
Ще стана мистериозния подземен поет ''E''.
Мамино детенце, може би, но в нова, опасна версия.
- И на вас ли ви прилоша от това? Колкото е по-зле, толкова повече ръкопляскат.
Искате ли да отидем някъде да пийнем по едно? Да хвърляме кал върху модерната поезия?
- Аз се прибирам.
Защо просто не казах "да"?
- Два хот-дога с горчица, ако обичате.
- Честно да ви кажа ...
- О, здравейте.
- Алергичен съм към алкохол. Може да ме накара да направя неща, за които после ще съжалявам.
Веднъж пийнах малко алкохол, с още няколко момчета.
Майка ми се прибра, а аз направих нещо, за което все още съжалявам.
Измъкнах и брачната халка и се опитах да продам тялото и на тези ''приятели''.
- Скапани приятели.
- Искате ли един?
- Благодаря.
- Често ли ходите на представяния на книги?
- Досега водих доста заседнал живот. Рядко изобщо ходя някъде.
- Аз също.
И никога преди не съм можел да разговарям с непознати!
През повечето време просто говорихме за поезия.
- Абсолютно жалко. Направо да ти се пригади!
Сесили Корнес се нуждае от психиатрична помощ!
- Точно тук грешите.
Лудостта е най-важният източник на поезията.
За малко да му покажа стихотворението си там и тогава.
Но, като подземен поет, трябваше да остана анонимен.
- Аз живея тук.
Благодаря ви, че си изгубихте времето с един старец.
- Казвам се Алфонс Юргенсен.
- Елинг.
-Беше забавно. Някои хора се преструват, но вие наистина сте луд.
Бях останал с ясното впечатление, че този човек имаше нужда от развеселяване.
- Ще ви дам телефонния си номер.
Наистина ли си бях намерил приятел -
- съвсем без помощта на норвежкото правителство?
- Как мина вечерята?
- Добре. Как беше твоята среща?
- Добре.
- Каква беше тази среща?
- Обикновена поетична среща.
- Тя беше приготвила кокошка.
- Пиле.
- Кокошка.
- Това твоят хот-дог ли е?
- Вземи си.
- Този проклет испанец! Ако това копеле се появи тук, здравата ще загази!
Представи си - да й направи дете и после да офейка!
- И сега ще се ожениш ли за Райдун?
Ти нищо не знаеш за нея!
- Знам че работи в обществена пералня.
- Разказа ли й за любящото си семейство, за втория си баща, за прасетата?
Какво имаше за десерт?
- Нещо като домашен пудинг.
Това беше най-добрият проклет ...
- Десерт, който някога си опитвал.
- Тя каза, че ме харесва.
- Сериозно? Върха.
- Какво каза?
- Трябваше ли да кажа нещо?
- Не ме бива в приказките.
- Сигурно тя за това те харесва.
Ти си тихият тип. Ти си ... мистериозен.
- Мистериозен?
- Не знам. Говори с нея!
- Не знам как.
Всъщност се справям по-добре.
Сега, когато Алфонс ме научи, че моята тревожност е цената, която трябва да платя.
Сега просто трябва да намеря подходящия форум за моето стихотворение.
- Имаме ли още кисело зеле?
Гюн ни каза, че трябва да работим върху изразяването на емоциите си.
- Искаш ли кисело зеле?
- Да. 18 пакета.
- Ще взема и малко задушени сини сливи. Напоследък имам проблеми със срането.
Може би е най-добре да не говори много.
Не ...
- Вие ли сте Елинг?
- Казвам се Елинг.
- Може ли да ви попитам нещо?
- Кйел Бярне е в магазина.
- Знам.Видях го да излиза.
О, Боже. Заклещен съм в любовен триъгълник!
Райдун просто е използвала Кйел Бярне, за да се сближи с мен!
- Трябва да говоря с вас за Кйел Бярне.
- Искате само да говорим за него?
- Вие го познавате най-добре.
- Нищо не мога да ви кажа за Кйел Бярне.
- Защо?
- Приятелството между двама мъже изисква определено ниво на поверителност.
- Просто мисля, че е прекалено странен.
- Предпочитам английския израз ''рядък''.
- А?
- Рядък. Като рядко срещан.
- Красиво казано.
Не знам, той просто никога нищо не казва.
- Кйел Бярне има склонност да размишлява.
- За какво?
- Добър въпрос.
- Имал ли е много жени преди?
- Не бих казал "много" ...
- Мислите ли, че ме харесва?
- Не, Райдун Нордслетен.
Кйел Бярне ви обича.
Какво говоря?
Едно е да разчупваш граници, съвсем друго - да си взривиш живота.
- Той ли каза това?
- Не. Но аз познавам Кйел Бярне.
Трябва да тръгвате сега. Кйел Бярне може да се върне всеки момент.
- Толкова ли е ревнив?
- По-добре да не го предизвикваме.
- Благодаря ви.
Мамка му... Аз те харесвам.
- Какво задушено взе?
Нищо не се е случило, Кйел Бярне. Просто разговаряхме.
Полудя ли? Тя искаше да говорим за теб.
Тя те обича, Кйел Бярне!
- Ало?
- Здравей, Елинг е.
Здравей. Да, и аз.
Добре, благодаря. Добре. А ти?
Наистина ли? Кажи ми, ако мога да помогна с нещо.
Да, разбирам. Шест ...
- Елинг, не исках да те изплаша.
Вярно ли беше ...
- Чакай тук, Кйел Бярне.
- Елинг!
Вярно ли е, че Райдун ...
- Вярно е. Тя те обича. И й казах, че и ти я обичаш.
- Шпионираш ли ме?
- Не, но къде отиваш?
- Мога да се грижа за себе си. Отивам на гости у приятел.
Приятел по чашка. Той ме помоли да напазарувам някои неща.
Елинг и Кйел Бярне. Новият спасителен отряд на Осло.
Бременна или възрастна, звънете денем и нощем!
- Юргенсен?
Алфонс Юргенсен?
Аз съм. Елинг.
- Седя тук, като идиот.
- Счупи ли си нещо?
- Надявам се, че не.
- Това е Кйел Бярне. Той ... -Здравей.
- Не можеш да ходиш с това стъпало.
- Но трябва да отида до тоалетната.
- Къде е кенефът?
- Там, долу.
- Не, Кйел Бярне ...
Пак започна. Изглежда Кйел Бярне носи всеки човек, когото срещне.
Странно.
- За какво са всички тези проклети книги?
- Как е той?
- В кенефа е.
- Благодаря. Сети ли се да купиш бира?
О,не. Дали са отворени още?
Мамка му! Каква красота!
- Изкълчих си глезена, докато ги гонех.
- Буик Сенчъри Хардтоп '59-та?
- '58-ма. Купихме я през '62-ра.
- Твоя ли е?
- Не съм я карал, откакто жина ми почина. Само се надявам да не я съсипят.
- Мога да я съживя.
- Жена ми?
- Буика.
- Опитай. Опасявам се, че е твърде късно.
- Мамка му!
- Ева почина през '79-та, колата също.
- Майка ми почина преди две години и шест месеца.
- Откъде имаш всичките тези книги?
- Те просто си влетяха сами.
- Много поезия.
- Можеш да вземеш да четеш каквото искаш.
- Ще я накарам да тръгне, дори това да е последното нещо, което ще направя.
- Така казват. Това е просто една стара кола.
- Великолепна е!
- Повече от Райдун Нордслетен?
Трябва да се съсредоточиш над Райден, а не над колата.
През целия си живот съм уважавал усилията на работническото движение.
Мързелът винаги е бил най-лошият ми враг. Аз съм човек с много идеи.
- Ако продължаваш така, ще ти стане лошо.
- Не издържам повече!
- Повече не може да ти се проясни .
- Помогни ми, Елинг!
- Направи нещо да я впечатлиш.
- Но аз не знам какво да й кажа!
- Пусни, Кйел Бярне! Това не е за ядене.
- Лошо ли ти е, Кйел Бярне?
- Не.
Беше луд, а сега е окуцял. Не иска даже да играе пачиси.
- Не се ли чувстваш добре?
- Не.
- Какво има?
- Кйел Бярне е влюбен.
- Не, не съм!
- Си.
- Имаш си приятелка?
- Да, и тя ще има дете.
- Не.
- Да.
- Сериозно?
- Да, Франк.
- Това е чудесно! Поздравления. Но не може просто да лежиш тук.
Трябва да я поканиш на вечеря, на кино, някъде.
- А при теб има ли нещо ново, праведнико?
- Да, Франк.
- Това е добре.
- Направих го, Елинг! Направих го и то стана!
- Какво направи?
- Поканих я да излезнем!
- Браво на теб.
- Кйел Бярне? Здравей.
- Благодаря за поканата.
- Не благодари на мен. Благодари на Кйел Бярне.
- Не. Благодари на Елинг!
- Както и да е. В колко часа?
- Райдун иска да знае кога.
- Не й ли каза час?
- Какво ще кажеш за веднага?
- Може ли да си взема палтото?
- Забавлявайте се.
- Елинг!
- Чакай, Елинг!
- Имам среща.
- Кйел Бярне?
- Какво правиш?
- Проверявам срока на годност.
Виждаш ли - датата се променя. Тук пише 2003, а тук - 2005.
- Е и?
- Може би 2003 е по-добрата реколта.
- Ще купуваш ли или не?
- Имаш ли цигари?
Все още никой не знае, но градът има нов поет: Поета на киселото зеле.
Загадъчното ''E'' напада отново.
- Ти не пушиш.
- Добре ли прекара?
- Показах й буика.
- Каква страхотна кола!
- Райдун почисти цялото купе.
Кракът му е много по-добре. Имаш ли огънче?
- Опитваш се да превземеш приятеля ми Алфонс Юргенсен!
Като се преструваш, че е твой приятел ...
- Изобщо не съм се преструвал!
- Той се чувства притиснат.
- Остави ме да намеря подходящия ключ ...
На следващия ден те изглеждаха вече сякаш се познаваха отдавна.
- Кафе, момчета!
Поне си запазих поемите си за себе си.
- Той никога няма да я поправи.
- Разбира се, че ще я поправя.
- Разбира се, че ще я поправи.
- Ако това наистина стане, всички ще се повозим.
- Ще се повозим? Да не би да имаш предвид ...?
- Има предвид да се повозим. Возиш се наляво-надясно, докато спреш!
- Можем да отидем на вилата ми. Не съм ходил там от години.
- Той ме покани във вилата си, Кйел Бярне!
- Вила?
- Ако Франк ни разреши.
- Това не е негова работа.
- Кой е Франк?
- Никой.
- Ще говоря с него. Ти само се припираш.
- Не се бъркай в това! Време е да подрежем крилцата на Франк Асли!
Няма да позволя на благодетелната държава да ме спира. Защо да не мога да отида в на някого вилата?
Никога не съм бил във вила през живота си. Никога!
Трябва ли този благодетелен плъх да решава какво мога и какво не мога да правя?
- Ти говори с Франк.
Кажи му да ми се обади.
- Кафе, момчета.
- Алфонс Юргенсен? Мотаеш се с интелигенцията.
- Какво се е случило с него, щом го познаваш?
- Публикувал е книги и стихотворения. Бил е доста известен.
- Защо не си казал, че си бил монтьор?
- Никой не ме е питал.
- Момчета, дръжте се прилично.
- Сега, Франк...
За пътуването до вилата ти.
- Тук е като в бална зала.
- Американците са щедри хора.
Довечера смятам да се поразходя по брега като един трезвен Улф Лундел.
Добре, че никой не пи.
- Това защото най-после взех да излизам ли е?
- Преследват мен, шофьора, а не теб.
- Значи аз не съм интересен, само защото съм на задната седалка?
Полицията ме отвлече от апартамента ми!
- Рутинна проверка. Шофьорска книжка и регистрация, ако обичате.
На разходка ли? Хубава количка.
- Кйел Бярне я поправи.
- Буик Сенчъри, нали?
- Буик Сенчъри Хардтоп '58-ма.
- Защо всички знаят как се казва тази кола?
- Това е 6-литров двигател. V-8.
Виж само карборатора.
Трудно се намират оригинални части. Ей там е сервото.
- Виждам, че тефтингът е разхлабен.
- Тефтинг? Това е маркучът на радиатора.
- Там, откъдето съм аз, го наричаме "тефтинг".
- Ще го счупиш.
- Разхлабен е.
- Ами той трябва да е хлабав!
- Прекрасно!
- Поне докато наемателите не са подпалили мебелите.
- Аз имам лодка. Можеш ли да плаваш, Елинг?
- Елинг е стар моряк.
Попитай го за Карибите, Алф. Или за мисионерската му работа в Босна.
- Къде ще спя аз, Алф?
- Където си избереш. Имам три спални.
- Можем да останем тук, Кйел Бярне.
- Това е нашата стая, Кйел Бярне.
- Разбираш, че това е невъзможно.
- Това не е твоя работа.
- Това е гадно. Как можа дори да си го помислиш?
Ще смачкаш бебето.
Да не би да искаш да станеш убиец, само заради някакъв си извратен секс?
- Няма да ти трябва спален чувал. Ще ти оправя леглото.
- Не го прави!
- На Алф му трябва помощ с дървата за горене.
- Гадост!
- Елинг?
- Вечерята е сервирана, Елинг.
- Къде се научи да правиш това?
- Домашна икономика.
В училище нищо не научих.
- Аз ходих в специализирано училище. Мислеха, че съм идиот.
- Научил се да чете, като си взел първото порно списание.
- Мисля, че Работническата партия е виновна.
За скапаното ни образование и всичко това.
- По-спокойно. Никой не обвинява Работническата партия за това.
- Но те бяха управляващата партия.
- Къщата не може да е в лошо състояние само заради няколко прогнили дъски.
- А?
- Той говори фигуративно.
- Но откъде са се взели изгнилите дъски?
- От дъскорезницата!
- Кой е прекарал контрабанда прогнилите дъски на строежа?
Трудещите се социалните демократи от Работническата партия?
- Именно.
- Именно не!
Парите са дошли от ЦРУ и КГБ!
Те са донесли прогнилите дъски.
- Ами обади се на тях и им се карай тогава!
- Ще се приготвям за лягане.
- Тежиш 120 килограма, Кйел Бярне!
Трябваше да се случи.
Моментът, когато Кйел Бярне трябваше да избира между Райдун и мен.
- Елинг?
- Какво?
- Нищо.
- Лягай си тогава!
- Може ли да ти взема назаем бельото?
- Не си ли сложи чисто бельо?
- Не.
- Кога последно си го сменял?
- Не съм сигурен.
- Трудно се помнят седмиците ...
- По дяволите, откъде да знам, че Райдун ... Не можех да знам това.
Мислех, че ще бъда с теб в една стая.
- И затова нямаше значение.
Искаш ли да ми вземеш назаем и чорапите?
- Разбира се.
- Благодари ми подобаващо.
- Благодаря.
Мамка му!
- Да!
- Елинг...
Елинг!
- Ето те. Виждам, че бельото ми е сторило чудеса.
- Започна се.
- Изкрещя ''по дяволите'' ето така...
- Започна се! Райдун започна!
- Да не би да ми казваш, че Райдун ражда, докато ние с теб си говорим?
- Направи нещо!
- Млъкни!
Какво? В норвежка болница? Още няколко часа мъки?
Не разбираш ли, че тя може да роди всеки момент?!
- Какво значи "хидроцефаличен"?
- Може би ще има сиамски близнаци. Или бебе с изкривен крак.
- А какво ако е хидроцефаличен изкривен крак?
- Сигурен съм, че бебето ще има по десет пръста на ръцете и на краката.
Иди да поспиш малко. Обади ми се утре и ми кажи какво е станало.
- Не можем да си легнем сега.
- Защо?
- Да идем да пийнем.
- Да пийнем какво?
- Вино.
- Ние не пием вино.
- Именно. Не пием вино и точно затова сега ще пием вино!
Странно място.
- Това не помага.
- Спокойно, Кйел Бярне.
Ако се напиеш, ще ни изпратят директно обратно в институцията.
Кой знае кой може да бъде новият ти съквартирант?
- Тези приличат на чашки за яйца.
Елинг, ти си истински приятел. Бях раздразнителен, защото ме беше страх.
- С теб сме приятели. Не е нужно да продължаваш да ми стискаш ръката, Кйел Бярне.
Това е за това, което ще се случи всеки момент.
-Наздраве!
- Сега спокойно отиди до телефона и се обади в болницата.
- Може би ти трябва да се обадиш?
- Не, Кйел Бярне. Обади се веднага.
Келнер!
Нека ти кажа нещо. Седни.
Приятелката му ражда точно в този момент.
- Рита, донеси шампанското!
Този човек с гащеризона всеки момент ще стане баща!
- Е?
- Над пет килограма, Елинг.
Огромно момиче!
Чу ли това, Елинг? Повече от пет килограма!
- Ще стане по-голяма от теб, Кйел Бярне!
- Какво пием?
- Шампанско!
Мамка му! Това проклето нещо е страхотно!
Все още не знам как сме се прибрали вкъщи онази нощ.
- Алкохолът ни беше хванал. Можеше и да ни изпрати обратно в институцията.
- Онова място е за откачалки. Нормално е да отпразнуваш новороденото си дете.
- Как са майката и бебето?
- Нямам представа.
- Вземи един аспирин и изчисти тази повърня.
А по-късно можеш да прочетеш това. Взех ги от библиотеката.
Не забравяй, че трябва да я връщам.
- Мамка му!
- Момчета, справяте се много добре.
Всичко минава.
С други думи: Всичко преминава към нещо друго.
- Донесох ти вестника.
- Благодаря.
- Забележи ''Поета на киселото зеле''?
- Естествено, че забелязах. Стихотворението не е лошо.
''Е''?
- Да.
Много се зарадвах, като прочетох във вестника за Каре Свинген
и пакета кисело зеле, който купил в града.
Бях направил дебюта си.
Сега хиляди хора се чудят кой е мистериозният ''E''.
В устата на всеки съм.
Изкушавам се да се разкрия, но не.
Искам да си остана това, което съм:
мамино детенце. Онзи анонимен глас от тихите улици на ноща.
Превод и субтитри: Десислава Ванчева