Hellraiser (1987) Свали субтитрите
Хелрейзър
Какво ще желаете, г-н Котън?
Кутията.
Вземи я, вече е твоя!
Винаги е била...
Трябва да е някой от тези.
- Явно ще замръзна днес!
Добре, добре.
- Може някой да е сменил бравата.
Кой би я сменил?!
- Не знам, просто предположение.
Най-после!
Е, това е. Старото ми жилище.
М, тук вони!
- Е, къщата е била празна доста време, все пак.
Да се позагреем, и да почваме с работата.
Колко време си живял тук?
- Доста, около 10 години.
Исках да я продам, след като старата умря
но Франк не се съгласи. Явно искаше да се покрива тук.
Само погледни!
Ей, не се безпокой. Нямам нищо общо с тези неща.
Всичко това е...
- Не беше ли половината от къщата на брат ти?
Да, но него не съм го виждал от отдавна. Сигурно се е заровил в някой бар.
Знаеш ли, трябва да прокараме електричество тук, ще ти хареса.
Наистина ли искаш да се преместим тук?
- Не ти ли харесва?
Предполагам, че е по-добре, отколкото в Бруклин.
- Не започвай пак, Джулия!
Какво?
- Виж, тук можем да се справим с бизнеса.
Аз си намерих страхотна работа, а ти можеш да бъдеш страхотна домакиня.
Тук можем да сме щастливи.
- Добре, добре...
Какъв е проблемът?
- Добре, предавам се.
О боже, скъпа...
Мамка му!
Лари, Лари!
Къде си?
- Тук.
Скитници?
Франк. Той тук ли е?
Бил е тук, не знаеш какви неща видях в кухнята.
Вероятно пак е правил някой от ритуалите си.
Какво по дяволите е това?
Кой е?
- Татко...
Кърсти?
- Пристигнах.
- Наистина ли, къде си?
Намерих си стая.
- Какво? Намерих си квартира!
Чакай, мислих, че ще останеш при нас за малко. Ще харесаш къщата.
И ти ще харесаш квартирата ми!
Наистина искам да видиш къщата, тя е специална!
- Мога чак след няколко дни, сега трябва да си намеря работа.
За какво, мила? Виж, вече направи каквото трябваше, няма нужда...
Татко, това не е просто добър жест, а нещо, което трябва да направя.
Защо не ми имаш доверие поне веднъж?!
Звънни ми утре. Добре, до тогава. Чао татко.
Е?
- Защо не.
Страхотно. Ще се преместим в събота.
Не се притеснявайте, ще мине!
- Аре де, кво става?
Внимавай там.
Да си вземем малко почивка!
Как вървят нещата там?
- Все едно е паднала бомба.
Имате ли бира?
- Има малко в хладилника.
Добре, аз ще я донеса! И без това си нямам работа!
Извинете?
- Щастливия ми ден!
- Здрасти.
Искаш ли да си купиш легло?
- Млъкни!
Татко!
- Кърсти! Здравей мила, влез!
Дръжте!
- Това е наистина голяма къща.
Харесва ли ти?
- Да.
Ти как си?
- Абе направо ще се побъркам, докато преместим проклетото легло.
Джулия тук ли е?
- Тя е горе. Виж, бъди внимателна с нея.
Тя мрази нанасянето.
- Кой пък го обича?!
Кърсти...
- Добре де, ще съм мила.
Ти си продължи с работата, а аз ще направя кафе.
- Чудесна идея.
Там е кухнята.
- Добре.
Това дъщеря ти ли е?
- Ъхъм.
Прилича на майка си.
- Майка й е мъртва.
Мамка му!
Може ли да вляза?
Може ли да вляза??
Ти си Джулия, нали?
- Точно така.
А ти кой си?
- Аз съм Франк.
Аз съм братът Франк.
- А, да!
Идвам за сватбата. Е може ли да вляза, или не!?
Съжалявам, разбира се.
Винаги си добре дошъл!
- Да, радвам се.
Имате ли кърпа?
- Имаш ли кърпа??
Кърсти, има кърпа в банята.
Между другото татко каза ли ти, че съм си наела квартира?
Не е много голяма, но става. Джулия?
Джулия?
За какво мечтаят хората?
Брачно щастие...
Много съм щастлива.
- Сигурен съм в това.
Ще ми позволиш ли да целуна булката?
Ами Лари?
Забрави го.
Вдигни това нещо от крака ми!
Хвана ли го?
- Да.
Тогава бутай към мен, а аз ще дърпам.
Никога не е достатъчно!
Джулия...
Моля те... Ще направя всичко, което поисаш.
Всичко.
Дълбока ли е?
- Не знам, не съм я погледнал.
Познаваш ме, не понасям кръв. Ще припадна.
Няма да припаднеш!
- Мамка му!
Дай да погледна. Ще имаме нужда от превръзки.
Ще повърна!
- Няма да повърнеш!
Просто се успокой, успокой се! Всичко ще се оправи.
Нека превържем раната.
Какво се случи?
- Малка злопулука, той е добре.
Ще го закараш ли до болницата, има нужда от превръзки.
Ключовете са в кухнята.
Толква съм тъп.
- Всичко е наред.
Тъп съм.
Не бе, не бе! Не се шегувам!
Докторът се шляеше с деликатността на Джоузеф Менгеле.
Бутам аз, бутам, и в един момент се озовах на пода.
А той стои до мен и гледа така, все едно той има нужда от помощ.
Трябваше да го избъзикаш.
- Трябваше! Бил, знаеш, че ще го направя,
веднага след като му се обадя по телефона.
Доктори!
А какво мисли за това скъпата ми дъщеря?
- Не помня.
- А, не искам повече. Не, благодаря.
Добре, добре де, спри. После няма да мога да стана.
Тогава ще легнеш долу.
Извинете ме, но мисля да отивам да си лягам.
- Добре ли си, скъпа?
Аз мисля, че и ние трябва да тръгваме вече.
- Но Бил!
Абсолютно не! Тази вечер е специална! Празнуваме, така че останете!
Другия път вие елате.
- Добре, непременно.
Боли ли те още?
- Какво? А, само когато пия.
Боже!
Помощ!
Джулия.
Боже господи!
- Не гледай към мен.
Кой си ти?
- Казах ти да не гледаш!
Помогни ми!
Не знам кой си!
- Франк.
Не, не!
- Повярвай ми. Аз съм. Наистина съм аз!
Тази кръв на пода. Тя ме върна.
Тя те върна? Откъде?
Просто ми помогни, чу ли? Моля те, за Бога, помогни ми!
Някой...
- Чакай.
Не можеш да ме оставиш така, не можеш.
Какво искаш да направя?
- Кръвта ми помогна дотук.
Имам нужда от още!
Трябва да ме излекуваш!
Здрасти. Добре ли си?
Кърсти, едвам те открих.
- Тук съм. Лека нощ.
Та защо не останеш в къщата на Лари? Там има достатъчно място.
Да, има място, но има и Джулия.
- Разбирам.
Имам чувството, че е луда. А е толкова учтива, може би..
Какво?
- Не знам, тя е толкова студена.
Моля да ме извините?
- А, пак започна! "Моля да ме извините?"
Ей, не всички сме студени.
- О не?
О, не!
- Само това да чувах.
Може би просто говориш не с когото трябва.
Всичко ли?
- Всичко!
Ще се справиш. Да. Ще го направя.
Кърсти? Кърсти? Кърсти!
Добре ли си?
- Да. Не знам...
Сънувах.
Татко...
Ало.
Добре съм, мила.
- Само да се убедя, че си добре.
Никога по-добре.
Спи спокойно, нали?
- Да.
Обичам те, мила.
- И аз, татко. Чао.
Кой беше?
- Имала е лош сън.
Кой?
- Кърсти.
Кърсти...
Не се забавляваш много май.
- Какво?
Пиеш сама.
Така е.
Мислех си дали...
Ако и на двамата ни е тъпо, да пийнем заедно.
Защо не!
Знаеш ли, аз... не съм...
- Има си първи път зя всичко.
Точно така, предполагам си права.
Искаш ли нещо за пиене?
- Не, вече си замътих ума.
Виж, не знам защо, но чувствам, че те познавам от години.
Какво има?
Затова ме докара дотук, нали?
Нали така?
- Предполагам да.
Тогава какъв ти е проблемът?
Да продължаваме.
Ако ще си промени шибаното мнение, аз... Извинявай.
Да идем горе.
- Добре, извинявай.
Ето.
Това не е спалнята.
Не.
Е, какво става?
- Не ни трябва легло, нали?
Не, предполагам не.
Винаги съм предпочитала пода.
Първи път за всичко, а?
- Защо не си свалиш якето.
Да, разбира се.
Защо не правиш като мен?
- Може и това да стане.
По дяволите, много си красива!
- Така ли?
Знаеш, че си. Всеки, който види такава жена би се влюбил.
О, Боже.
- Какво има?
Просто почакай минутка. Май съм се напил.
Вече съм много стар за това.
Ти ли заключи?
Не гледай към мен.
Исусе Христе!
Виждаш ли, това ме прави цял отново.
Всяка какпка кръв, която проливаш нанася още плът по костите ми.
А и двамата искаме това, нали?
Добре. Ела тук.
Ела тук, по дяволите! Искам да те докосна.
Ела при татко.
Джулия!
Джулия!
Покажи се, където и да си.
Джулия, виках те, не ме ли чу?
Там ли си? Искаш ли бисквитка, момиче?
Мисля, че съм болна. Имаш ли нужда от нещо?
Може би бренди.
Веднага ще ти го донеса.
- Аз ще слеза долу. След малко.
Добре. За никъде не бързаме.
Франк?
Боли ме!
- Какво?
Нервните ми клетки почват да работят отново.
- Добре.
Още един, може би два.
- Не пак.
- За да ме излекуваш напълно!
После може да сме далеч оттук, още преди те да почнат да ни търсят.
Кой?
- Ценобитите.
Малко им трябва, за да разберат, че съм ги... изработил.
Трябва да избягам оттук.
- Джулия! Добре ли си?
Един момент!
Пусни музика.
- Добре.
Бедния Лари ще бъде разочарован.
- Говори по-тихо!
Не искаш да чуе бебчото си ли?
- Ти страдаш.
Няма да ме измамиш, нали? Ще останеш с мен и ще ми помогнеш.
И можем да бъдем заедно, както преди. Сега ние си принадлежим един на друг.
За добро, или за зло. Ще правим любов.
И то истинска.
Съжалявам, нова съм тук, ще трябва да почакате.
Може ли да не правите така, моля!
Къде е мениджъра?
- Това е вторият проблем, защото в момента той обядва.
Искам да говоря с директора.
Тогава ще трябва да почакате.
Извинете ме.
- О, не, вие ме извинете!
Какво правите?
Върнете животните!
О, Боже!
Махай се. Махай се оттук!
Здрасти.
- Здрасти.
- Просто дойдох да те питам свободна ли си след работа?
Какво има?
Нещо странно.
- Какво?
Нищо.
Сигурна ли си, че няма да бъдем прекъснати?
Абсолютно.
- Само че искам да сме по-внимателни.
Мога да вкуся дима. От много време не можех да вкусвам нищо.
Обеща ми обяснение.
- Това е.
Дай да я...
- Не я пипай! Опасна е.
Отваря врати.
- Какви врати?
Врати към удоволствията на Рая и Ада.
Не ми пукаше кои. Преди да отида там, не знаех за тях.
Ценобитите ми дадоха опит отвъд човешките граници.
Болка и удоволствие, свързани заедно.
Те няма да ме върнат там.
Аз ще оживея, и ти ще ми помогнеш, нали?
- Да. Никога няма да разберат.
Не и във този свят.
Мислех , че ти се повръща от тези неща.
Виждала съм и по-гнусни неща.
Добре ли си?
- Да.
Ако искаш може да гледаме нещо друго!... Давай! Давай!
Какво беше това?
Мисля, че оставих отворен прозореца горе. Ще отида да проверя.
- Не.
Няма нищо!
Лари!
- Какво ти става, спокойно!
Просто мразя гръмотевиците.
- Аз съм тук, така че си в безопасност.
Трепериш.
Няма от какво да се боиш.
Наистина трябва да проверя.
- Моля те, не се качвай горе.
Добре, двамата ще отидем. Хайде.
- Лари, моля те!
Не се безпокой. Хайде.
Не дей...
- Всичко е наред.
Сигурно е бил някой плъх. Казах ти, че няма от какво да се страхуваш.
Да слезем долу. Ще се почувстваш по-добре.
Не!
Не, моля те не дей, моля те!
За Бога, спри! Моля те!
Боже Лари, моля те, спри!
Не те разбирам!
Изведнъж ми налиташ, а после...
Просто не те разбирам!
Не знам. Може би не трябваше да се връщаме тук.
В Бруклин със сигурност не беше по-лошо, колкото е сега.
Виж, щом я обичаш, поговорете заедно.
- Де да беше толкова просто.
Имам голям проблем с Джулия. Тя вече не иска да напускаме къщата.
Наистина ли?
Сякаш... чака нещо.
- Защо?
Не знам... Не знам.
Просто е извън моя обсег да разбера.
Виж... Би ли?... Можеш ли?. Да се отбиваш от време на време.
Опитай се да поговориш с нея.
- Разбира се.
Кой знае, може би има нужда само да си поговори с някого.
Не можеш да го обичаш.
- Знаеш, че не е така.
Е, къде е месото?
- Казах НЕ!
Тогава ми намери някаква друга жертва, преди Те да почнат да търсят!
Сега!
Аз, ъ... Понякога ми е много самотно.
Всеки познава самотата.
Влез.
Какво е това? Игра?
Исусе Христе!
Боже, помогни ми!
Не дей да гледаш!
- Не го оставяй да се измъкне!
Помогнете ми!
Не!
- Кърсти. Франк е. Чичо Франк е.
Не!
- Помниш ме.
- НЕ!
Ела при татко.
- Махни се от мен!
Пораснала си. Красива си.
- Не ме докосвай!
Не ме докосвай, защото иначе аз ще... ще!
- Какво ще направиш?
Какво можеш да направиш?
Няма от какво да се боиш.
Ще накараш татко да се почуства горд с теб, нали?
Това не се случва!
- И аз се опитвах да се залъгвам така.
Залъгвах се, че сънувам цялата болка.
Не се самозалъгвай. Някои неща трябва да се търпят.
И за това удоволствията пък са толкова сладки!
Не!
Дай ми това.
Не.
- Дай ми го.
Искаш ли го?
- Казвам ти за последно, дай ми кутията!
Искаш ли я, вземи си я, мамка му!
- Неееееее!
Кърсти.
Ела при татко!
Франк е. Спомняш ли си, чичо Франк.
Добре ли сте?
Будна си?
Добро момиче.
- Какво се случи?
Ще доведа доктора.
- Чакайте малко, как се озовах тук?
Няма да има само за малко.
Моля, върнете се в леглото.
- Искам да се обадя на баща си.
Това лесно ще се уреди, но първо се върнете в леглото!
Важно е, наистина е важно.
- Първите неща са си първи!
Ще ти дадем телефон, след като поговорим.
Какво ще кажеш за това? Дрънкулки? Държеше го така, сякаш е нещо много важно за теб.
Не помня!
- Е, радвам се, че поговорихме.
След време, може би то ще ти помогне да си спомниш.
Мамка му!
Кутията. Ти я отвори, и ние дойдохме!
Това е само една кутийка!
- О, не. Тя значи много за някои от нас.
Кои сте вие?
Пътешественици в бъдещетото измерение на преживяванията.
Демони за някои, ангели за други.
Станала е грешка! Не съм искала да я отворя! Станала е грешка!
Вървете по дяволите!
- Не можем. Не и сега.
Ти успя да отвориш кутията, ние дойдохме, сега ти трябва да ни последваш и да опиташ от удоволствията ни!
Махнете се, оставете ме на мира!
- О, без сълзи моля те! Това е загуба на красиво страдание!
Чакайте! Чакайте! Чакайте!
- Няма време за спорове.
Правили сте го досега, нали?
- Много, много пъти.
Взимали ли сте човек на име Котън?
- О, да!
Той ви е избягал!
- Никой не може да ни избяга!
- Сигурна съм в това!
Ако предположим, че наистина ни е избягал, това какво общо има с теб?
Мога да ви заведа до него, а вие да го вземете обратно.
Може пък да предпочетем теб.
- Искам да го чуя как признава.
Тогава вече може би. Може би.
Но ако ни измамиш...
- Ще разкъсаме душата ти на части!
Тя ще им разкаже всичко.
- Не мисля така.
Ще каже първо на Лари.
- Може би тя звъни сега.
А полицията?
- Няма никакво значение.
Не те ли интересува?
- В момента ме интересува само нова кожа!
Може би просто трябва да си тръгнем.
- Така ли?! Виж ме.
Не можем просто да останем тук.
Брат ми ще се върне скоро.
Какво има?
Не знам откъде да започна.
За какво говориш?
Най-добре виж сам.
Оставих я тук жива и здрава. Дори заключих вратата.
- Но сега я няма!
Отивам да я потърся.
Може би се е върнала в...
... в къщатата на баща си.
Татко, татко, аз съм, Кърсти! Пусни ме да вляза.
Кърсти?
Много е късно...
- Къде е баща ми?
Какво има?
- Искам да видя баща ми!
Разбира се.
Къде е, къде е той? Татко, татко. Ти си добре, ти наистина си добре!
Естествено, естествено.
Всичко е наред.
- Бях толкова уплашена за теб.
Трябва да поговорим.
- Спокойно, Джулия ми разказа всичко.
Не... Виж... Брат ти Франк е горе.
Той е горе и се опитва да те убие.
- Не, чакай, чакай.
Това, което направи Франк е отвратително.
Отвратително.
Но повярвай ми, всичко свърши.
Как така?
- Няма го вече.
Какво значи, че го няма?
- Мъртъв е, Кърсти.
Той беше луд, мила. Беше като бясно куче, което отървах от мизерията.
Боже, какъв негодник.
Но сега се чувствам по-добре. Ще отида в полицията и ще се опитам да им обясня.
Един Бог знае, понякога не мога да разбирам и себе си.
Той нарани ли те, мила?
- Не, добре съм.
Със сигурност е по-добре там... Бедният Франк.
Не вярвам на това. Не вярвам.
- Повярвай.
Имам нужда да го видя.
- Не, нямаш.
- Да, имам!
Да.
- Покажи й го.
Искаме човекът, който направи това!
- Не.
Не, това не беше сделката. Той ми е баща и не може да го имате. НЕ!
Мърдай!
- Кърсти...
- Мърдай!
Какво става?
- Няма време!
Чакай, чакай, казах ти, че всичко свърши сега.
Не е. Трябва да се махаме оттук.
- Остани с нас. Тук можем всички да сме щастливи.
Ела при татко.
Боже мой!
- Ела... при татко.
Франк!
Виж ти.
Стига вече с тези игрички.
Не! Не мен!
Нищо лично, бейби!
Къде си, красавицо?
Покажи се, където и да си!
Боже мой! Татко!
Не тъжи за него. Той умря още преди да сме го докоснали.
Копеле!
- Е тихо, де. Всичко е наред.
Франк е тук.
- Копеле!
- Добрият стар чичо Франк.
Какво по дяволите е това?!
Франк!
- Не.
Чухме всичко от собствените ти устни.
- Това не е за твоите очи!
Ти си ме натопила. Кучка.
Исус страда.
Май ни напускаш много скоро, а?
Можем да ти покажем такива гледки.
Мамка му!
Не. Не прави това.
- Върви си в Ада!
Кърсти! Кърсти!
Не...
Стив!
Стив!
О, Кърсти! Благодаря на Бога, че си добре. Да се махаме оттук! Сега!
О, не! О, Боже, не! Стив, не!
Какво ще желаете, сър?