Wild Orchid (1990) (Wild Orchid - CD2.sub) Свали субтитрите
заради мен?
Защо я следваш навсякъде?
Защо не се занимаваш с нещо друго?
По добре стой надалеч от нея.
Защото иначе ще разбие сърцето ти.
Две "мартинита" с две маслини, моля.
Извинете ме...
Казвам се Джером.
Американец съм.
Чувствам се доста глупаво с тази маска.
Срамувам се, че не можете да ме разберете...
защото искам да Ви призная нещо.
Искате ли да го чуете?
В момента в който те видях...
внезапно осъзнах, че те желая повече от всичко на света...защото ти си всичко, което някога съм искал.
Но на теб въобще не ти пука за това.
Единственото, което те интересува това са парите ми, нали?
Много жалко!
Защото мога да си те представя с цялата ти прелест...
как се качваме на самолета и те отвеждам у дома.
Представям си те огряна от светлината на залеза, в хубав дом с портиер и прекрасен изглед!
Говоря съвсем сериозно!
Ще спиш до обед.
Ще се храниш в най-изисканите ресторанти.
Ще пазаруваш в луксозни магазини.
Но преди това, бих искал да направиш нещо за мен.
Просто сложи ръката си...
в скута ми...
докато преброя до три.
Направи го...
и това е твое.
Кучи син!
Той иска да отида с него горе.
Наистина ли изглеждам толкова...
...неустоима?
Да.
Нима това те учудва?
Толкова ли е лошо да привличаш?
Да желаеш някого толкова много, че дори да си готов да платиш за него?
- Какво се опитваш да кажеш?
Че това е изключително...
възбуждащо.
- За кого?
За теб.
За мен.
Ако не искаше да играеш тази игра, Емили
сега нямаше да бъдеш тук.
- Ти не се вълнуваш...
значи го изпитваш чрез мен!
Не чувстваш...
значи го усещаш чрез мен!
Така ли е?
Не мога да се реша да ти кажа какво изпитвам в този момент.
Покажи ми.
Покажи ми!
Няма да ти причиня болка.
Толкова прекрасна!
Така невероятно красива!
Казах ти, че ако се наложи, ще го върна на кучешка каишка.
Не мисля че тя го схваща.
Просто се шегувам, скъпа.
Смятам, че ти е забавно. Елиът Коста, Емили Рийд.
Eлиът, слушай ме внимателно!
Както вече говорихме, инвеститорите ми ще пристигнат,
за да уредим въпроса по споразумението.
По този случай смятам да организирам голямо парти с танцьорки и много музика.
Или ще приключим със всичко това още днес...
или аз съм вън от играта.
Ясна ли съм?
Надявам се, че си спала добре тази нощ. Ще ти е необходимо.
Елиът ще доведе трима сериозни адвокати от Ню Йорк за да му помогнат.
- Но той вече е съгласен с всички най-важни точки.
Знай, че те винаги могат да скроят някой номер. Ако не беше така, сега нямаше да имам нужда от теб.
Разкажи ми за Уилър.
Какво е впечатлението ти за него?
Кажи ми първото нещо, което ти идва на ум.
- Странен.
Не мисля, че е твой тип.
Флавио, веднага след като приключим...
намери Роберто, който е някъде до стария хотел.
Осигурете им всичко от което имат нужда. Не ми пука за разходите! Искам да сте готови до довечера.
Ето че пристигнаха.
Много ми е приятно да се срещнем тук, толкова далеч от родината ни.
Джером МакФарлънд, Фред Дейвис...
това е Хуан Лопес от нашата местна кантора...
и Емили Рийд - вашият сериозен опонент.
Въпреки, че не очаквам да се разрази битка.
Аз Ви познавам!
Познаваме се, нали?
- Не мисля.
Бих искала да започна, като първо ви кажа...
че обсъжданията ми с Елиът бяха доста специфични...
и споразумението до което достигнахме ме задоволява напълно.
И за да не губим излишно време...
ако вие господа нямате възражения...
аз съм готова да дам съгласието си.
Е, г-н МакФарлънд, ще сключим ли сделката?
- Много бих искал да се съглася с Вас, Клаудия...
но след като разгледахме по обстойно предложението ви, мисля че има
няколко деликатни момента, които трябва да бъдат обсъдени.
Бихте ли се изяснили, г-н. МакФарлънд?
- Сетих се, че когато приключим със сделката...
клиентът ми ще остане без работа...
а това ще бъде огромна загуба на ценна работна ръка.
Бихте могли, например...
да му възложите работа, като консултант...
между новите собственици и местните посредници.
Смятам, че ако започнем с една първоначална заплата...
от 350 000 нa година, би било доста задоволително.
Изглежда пренебрегвате факта, че проблемите, които г-н Коста има в момента
се дължат на неспособността му да запази бизнес отношенията с досегашните му партньори.
- Не съм го забравил, г-це Рийд.
Не съм забравил абсолютно нищо.
Всички ние правим грешки.
Г-н. Коста ще се поучи от това, уверявам ви.
Убедихме ги!
Изпусни парата приятелю.
Значи това било?!
Ти си го чукала! Спала си с него!
- Мисля, че трябва да се откажа от това преговаряне.
Шегуваш ли се?
Точно когато забавлението започва? За това си мечтая!
Той иска да играе игрички. Само гледай!
Горе главата! Хайде.
Моля да извините моята сътрудничка, момчета.
Все пак всички вие имате съпруги.
Знаете как полудяваме в определени периоди на месеца...
а освен това и пълнолунието ...живота толкова далеч от дома.
Трябва да сте свикнал с това, Джером.
Имам предвид живота на път.
Вероятно на Синтия и е доста трудно!
Откакто баща и те е направил съдружник във фирмата
ти си пътувал много.
Последния път, когато я видях тя изрази някои съмнения...
но точно тогава децата и правеха компания.
Трябва да кажа...
че очаквам с нетърпение рожденния ден на малкия Джери.
Ще има ли отново празненство на поляната?
- Да.
Не си ли се питала някога какво би било да бъдеш мъж?
Не си ли се питала какво би било да бъдеш Уилър?
Дори само за петнадесет минути.
Не можеш да отречеш че не те е заинтригувал поне малко.
- Не съм казала, че не съм била заинтригувана.
Казах че го намирам за странен.
Странен...
интересен...
някак хладен.
Винаги запазва пълен контрол над себе си.
Чудя се какво ли би било винаги да бъда Уилър!
Тогава може би щях разбера начина по който толкова силно успява да ми въздейства.
Почувствах се "пристрастена" в мига в който спрях погледа си върху него.
Той се включи в една сделка, за да ми помогне да я спася.
Но парите както идват, така и си отиват.
В крайна сметка той ни измъкна всичко. Но това нямаше значение.
Бях готова да му дам всичко каквото пожелае.
След това, започна да ме използва като посредник за някои от сделките си.
И аз започнах да го следвам...
навсякъде, където и да отидеше.
Дори наех частен детектив, за да проучи миналото му.
- Не искам да те засегна...
но личния ти живот не ме интересува.
Всъщност аз не съм имала никаква интимна връзка с него.
Никога не ме е докосвал.
Едва ли можеш да си представиш...
че той е бил сирак, скитащ безцелно по улиците на Филаделфия.
Едва е успявал да се справи с училището.
Като дете е заеквал толкова зле...
че едва е можел да говори.
Можеш ли да си представиш...
че манията ми към него...
се разрастна до такава степен...
че аз се облякох като камериерка и се вмъкнах в хотелската му стая?
И когато той ме завари...
се престори, че не ме познава...
чакаше...
да оправя леглото му...
и излезе от стаята...
без да каже и дума.
На следващия ден, получих кутия с красива рокля
а на бележката към нея пишеше...
"Ако наистина изпитваш удоволствие от начина си на обличане... защо не го направиш по подходящия начин."
- Това наистина не ме интересува.
Как би реагирала ако ти кажа, че те накарах да облечеш
същата тази рокля, и те накарах да се срещнеш с него...
само за да проверя дали щеше да реагира към теб...
по-различно, отколкото към мен?
Има ли все пак нещо между вас?
- Не.
Е, тогава да го направим.
- Кое?
Да ги шашнем! Предстои карнавал все пак.
Да отидем на подписването като близнаци!
- Това е изключено!
Благодаря.
Нещо не е наред. Чувствам го в костите си. Да се правим, че не ги виждаме.
Мога да търгувам със всеки и със всичко
но не точно сега, не и днес.
Не и два часа преди сключването на сделката.
Не ги гледай!
Ако ги погледнеш, ще ни познаят.
Обърни се, Клаудия!
- Защо сте толкова притеснени?
Роберто е разбрал, че някой е купил стария хотел.
Който и да е бил, платил е в брой.
На всяка цена ще разбера кой е бил там сутринта.
- Не си прави труда.
Мисля, че се досещам кой може да е.
Ти ли купи стария хотел?
- Да.
Защо?
- Това ми е работата.
Какво?
Използваш хората за да трупаш пари!
Нямаш ли достатъчно?
- Никой няма достатъчно, Емили.
Ако си мислиш...
че ще ти позволя да се намесваш
в сделката ми с китайците, знай че дълбоко грешиш.
Трябва да им кажеш за това на всяка цена.
Ако не го направиш, след това ще носиш отговорност. Това е лошо представяне за нас.
- Остани с мен! Ще се справим.
Умолявам те!
Шоуто започва.
Горе главата!
Да вървим.
Г-н Чин желае да изрази
своето голямо удоволствие от това, да направи инвестициите си
в тази прекрасна страна.
Всичко ли е наред?
- Да.
Как да кажа "празненството започва"?
Остави ги.
Вече достатъчно са пияни...
така че ще спят чак до утре по пладне. Спечелиха ни малко време.
Хайде. Развесели се! Заедно се накиснахме.
И двете сме прецакани от онзи кучи син!
Сбогом Уилър! Копеле такова!
Защо?
Кажи ми...
защото напрежението ме измъчва!
Когато се люби с Джером Уилър беше ли там?
Всъщност не би трябвало да ме е грижа.
Мисля, че вече е време да си лягам.
Изглежда няма да се разбираме много добре.
Имаш ли нещо против да ми превеждаш?
Разбира се, ако не те притеснява това, което искам да го попитам.
Попитай го...
дали му харесва това, което вижда.
Кажи му да си свали панталоните.
Кажи му!
Какво каза?
- Каза: "с удоволствие."
Попитай го,
знае ли какво огромно удоволствие е, когато жени наблюдават гол мъж.
Попитай го, Eмили.
- Той каза, че иска да те заведе в другата стая...
за да останете насаме.
Глупости!
Кучи син! Какво искаш по дяволите?
Ти предразполагаш хората да те разочароват...
и те винаги го правят, нали?
- Аз не предразполагам никого.
Просто това е начин на живот.
- Ако имаш да ми кажеш нещо, кажи го най-после!
Ти си адвокатът, скъпа.
Няма да говорим за косвени улики.
Въпросът е в това, че ти печелиш "със димящ пистолет в ръката".
Бум...и виновната си ти!
Носиш вина за това, че и ти си част от другите.
Част от кого...от какво?!
Никога не е имало някой в живота ти...
и никога няма да има!
Не зная откъде сте получили тази информация
но мога да ти кажа със сигурност, че сделката остава в сила.
Приеми го както искаш.
Кажи ми, че не ме мразиш.
- Да те мразя?
Трябва да признаеш, че положението тази сутрин за малко излезе извън контрол.
- Трябва да поговорим за това.
Това са документите за стария хотел. Уилър го прехвърля на мен.
Надявах се, че не е станало твърде късно,
че може би все още има шанс да запазим сделката.
Сделката?
Ти заложи задника си, за да я спасиш.
Поздравления!
Успя да разбиеш крепостта на сърцето му.
Обзалагам се, че си пяла в Презвитериански хор.
Отишла си на онази семейна среща.
Брала си къпини...
и боровинки през лятото.
Гордостта на майка ти.
И най-скъпото на баща ти...
Имах...
баща, но за кратко.
Живеехме...
в малка къща...
край морето.
Често ми казваше, че човек не трябва да бъде алчен за пари.
Учеше ме да плувам.
Когато изчезна...
аз почти престанах да говоря.
Повтарях трети клас доста дълго време.
Учителите мислеха, че съм умствено изостанал.
Затова просто ме оставяха да стоя с глава наведена над чина.
Не исках да задавам никакви въпроси...
защото бях уплашен.
Започнах да работя ден и нощ.
Когато бях на шестнадесет години...
купих първото си жилище...
в най-лошия квартал на града.
И аз го преустроих.
След това купих още две...
и постепенно станах много богат.
Аз получих всичко, което някога съм искал.
Но то все още не беше достатъчно.
И тогава се появиха дамите -
"породата", която винаги е била привличана от успеха.
За тях нямаше особено значение...
че заеквах и почти не обелвах дума.
Колкото по-сдържан бях това толкова повече им харесваше.
Приемаха го като белег за сила.
И така аз започнах да играя тези игри,
само за да поддържам интереса им.
И игрите станаха начин на живот!
Сега аз постигнах всичко това...
и не бих могъл да избягам от него дори и да го искам!
- Ако ме желаеш...
ела и ме прегърни!
Мога да отида във...
всеки луксозен ресторант, който си пожелая.
Мога да седна на собствена маса.
Но не мога да преглъщам проклетата храна.
- Просто протегни ръка и ме докосни!
Съжалявам, че те разочаровах, Eмили.
Но просто не намирам друг начин.
- Докосни ме!
Аз...
просто се страхувам, че...
може да изчезнеш.
- Няма да го направиш, нали?
Превод и субтитри РУСЛАН КАРАДЖОВ