Wild Orchid (1990) (Wild Orchid - CD1.sub) Свали субтитрите

Wild Orchid (1990) (Wild Orchid - CD1.sub)
МИКИ РУРК
ДИВА ОРХИДЕЯ
ЖАКЛИН БИСЕ
със специалното участие на КАРЕ ОТИС
Пред колко фирми сте се явявали на интервю в Ню Йорк?
- Шест, с вашата включително.
Предполагам, че нямате нищо против да се установите тук?
- Точно това възнамерявам да направя.
Никога преди това не съм била тук, но вече започва да ми харесва.
За първи път ли идвате?
- Досега не съм напускала Средния Запад.
След завършването на правния университет,
започнах работа в малка фирма в Чикаго. Там бях осемнадесет месеца.
Но вие вече знаете това.
Със всички тези езици? Испански, френски, италиански?
- Португалски и съвсем малко китайски.
Бях твърде ангажирана, с подготовката за пътуването...
...всъщност исках да отида където и да е.
Но ето че сега съм тук.
Кажете ми, защо предпочетохте международно право...
пред наказателното, например?
- Винаги съм го предпочитала...
заради другите култури, техните обичаи, нрави и ритуали.
Вярвам също, че би било много по-удовлетворяващо за мен...
а и по-вълнуващо, да имам възможността да работя с хора,
които имат много и различни културни гледни точки.
Г-це. Рийд, щом наистина предпочитате тази работа...
имате ли нещо против да заминете...
за Рио де Жанейро утре сутрин?
Eлиът, не бъди такова магаре!
Не ти говоря за мозъчна хирургия...
нито за гладуващите в Африка.
Става въпрос за няколко милиона долара.
Вложенията които имаш, скъпи...
Ти лично подписа заема.
Имай предвид, че трябва да бъде изплатен до четири дни.
Авоарите ти са изчерпани.
И би трябвало да знаеш, че вече си фалирал.
Откъде съм осведомена?
Скъпи, това е поверителна информация.
Да речем, че ми го е казал наш общ приятел...
говорейки насън. Един момент.
Клаудия Лайънс.
Емили Рийд.
- Седни.
Закусвала ли си?
Шърли, дай и един сандвич.
По добре го изяж сега.
В Рио няма да намериш почти нищо такова.
Eлиът, знам всичко за шибания посредник.
Ще се опитам да ти помогна.
Ще се видим на строителния обект в понеделник.
Добре дошла!
- Благодаря.
Всичко е тук.
Всичко, което е необходимо да знаеш относно нашата работа.
Опитваме се да спасим една слаба...
фалираща компания, или по точно -
курортен хотелски комплекс, който е в процес на изграждане.
Участвам в консорциум на китайски инвеститори...
и се надявам,че ще успеем да осигурим средства за завършването...
преди да се появи някакво нареждане за прекратяване на строителството.
Мисля, че трябва да тръгваме.
Предполагам, че си си взела летни дрехи.
Там където отиваме е горещо като в ада.
Ще има много пот и много бачкане!
Няма да можеш дори и да си помислиш за сън докато не си свършиш работата.
Всичко стана толкова бързо. Нямах време дори да напазарувам.
- Ако имах твоята работа...
щях да съм в Бендел още преди мастилото да е изсъхнало върху хартията.
Ще направиш много пари, скъпа.
И можеш да се научиш как да им се наслаждаваш.
Във всеки случай всичко е игра на пари. Харесва ли ти това което виждаш?
- Прекрасно е!
И така, момчета как върви работата?
Нещо интересно около строителството?
-Нищо особено засега.
Добре.
Това е Eмили, нашият нов блестящ адвокат.
Запознай се с Хуан и Роберто- V.P.s от местната кантора.
Спри!
Това е Флавио - моят гадател, най-важния човек за мен.
Той знае всичко.
Без значение, какво те интересува...
можеш да се обръщаш към него.
Е, добре дошла на бойното поле, скъпа!
Не е зле за малко бедно момиче.
Къде са секретарите, Роберто?
- Ще бъдат тук утре.
Казах ти,че искам да бъдат на мое разположение двадесет и четири часа в денонощието.
Искам всичко да бъде безупречно, щом се отнася за плановете ми в работата.
- Съжалявам, Клаудия. Все още не сме подготвени.
Все още не сте...?
Имаш ли въобще някаква представа какво е заложено в тази работа?
Ще започнем много рано...
утре сутрин, нали?
Тук са предвидени курс по голф, тенис кортове.
А ей там ще има джакузи, сауни.
До онзи път,частни бунгала...
конюшня, място за езда, летен театър.
И накрая последен по ред, но не и по значение това е яхт-клубът.
Това част от споразумението ли е? Не си спомням някой да е споменавал за него.
- Той не е част от техния план, а само важна част от нашия.
Това е идеята за яхт-клуба...
която ще убеди китайците "да се качат на борда".
- Но ти няма да получиш правата над него!
Не се тревожи, Емили.
Яхт-клуба е обявен за продажба още преди четири години.
А ние ще направим предложението веднага, след като приключим със всичко това тук.
Ей, момчета. Къде е шефа ви?
- Казва че го няма. Заминал е някъде.
Кучи син!
Заминал? Какво означава това?
Трябваше да ни чака тук.
Имаме уговорена делова среща. Потърси го по телефона!
Елиът е заминал за Буенос Айрес...
при племенницата си, заради спонтанната сватба,която е решила да направи.
Значи този задник е отишъл на сватба!
Истината е, че е там за да преговаря с аржентинците.
Няма да допусна това.
Ще отида там, и ако трябва...
ще го доведа на кучешка каишка!
Ти оставаш тук! Дръж се така все едно, че нищо не е станало.
Довърши инвентаризацията...
и Флавио ще се върне, да те вземе...
след като ме остави на летището.
Да тръгваме!
Тази вечер имам среща, и се налага да отидеш вместо мен.
Ще му се обадя. Ще те чака в 8:00.
- Какво? Спри, Флавио!
- Кой е той?
Ще ти оставя да облечеш нещо "по-така".
И си оправи косата!
Сложи си някакво червило!
И помни златното правило-
дръж очите и ушите си отворени а устата затворена!
Момчето е хищник.
Така изглеждате много по-добре!
- Наблюдавали сте ме.
Съжалявам, че закъснях. Мразя закъсненията!
- Аз съм Джеймс Уилър.
Предпочитам да ме наричате Уилър.
Единственият начин да се обръщате към мен с Джим...
е ако си сложите едно бижу...
а това е съвсем незначително мое желание, не мислите ли?
Аз съм Емили.
- Не се съмнявам в това.
Бих се чувствал като глупак ако те бях сбъркал с друга.
Навсякъде ли те придружават?
- Почти.
Бях отвлечен веднъж.
И не искам да се случи отново.
- Това е ужасно!
Заради политически интриги или заради пари?
- Заради пари.
Не бих искала да те връщам отново към спомените ти...
затова няма да те питам повече за това.
Ако искаш да се извиня заради живота си на богат човек...
ще го направя.
Съжалявам.
Може да се качим на автобус и да оставим колата.
Да му кажа ли да си върви?
- Не.
Виждала съм това момче и преди.
Някъде другаде.
Нещо не е на ред ли?
- Просто ми харесва да наблюдавам походката ти.
Добър вечер, Maнуела.
- Здравей. Добре дошъл.
Здравей. Как си?
Удивително! Винаги съм харесвала папагалите.
Той каза: ''Добре дошла.''
- Не, прозвуча така като че ли ми каза''Внимавай''.
Един ден, ще разказваш на внуците си...
как веднъж си била в Рио заедно с мъж, който е имал телохранители...
и как той те е завел в една стара неугледна къща...
и те е накарал да се разхождаш из стаята...
облечена в чужда дамска рокля.
Откъде знаеш, че роклята не е моя?
- Знам защото аз я купих за Клаудия.
И какво те кара да си мислиш, че ще имам внуци?
- Майка ти каза, че...
винаги си планирала да се омъжиш, да се установиш някъде и да заживееш спокоен живот.
- Майка ми?
Въпреки това се надявам, че няма да изпълниш намерението си. Накарах моя помощник да и се обади...
и да я попита какво обичаш да ядеш.
Тя каза, че предпочиташ добре опечено говеждо месо...
картофено пюре, и моркови със сметана.
Така че аз си позволих да направя тази поръчка за теб.
Наистина ли си се обадил на майка ми?
- За майките.
Чувствам се преуморена от пътуването.
Емоциите все повече се отдалечават от мен.
- Това е добре.
Всички ние трябва да изгубим себе си понякога...
за да се преоткрием отново, не мислиш ли?
- Не зная.
Аз съм убеден в това.
Огледай се наоколо.
Онази възрастна дама на съседната маса...
онази с телохранителите, които подхождат на роклята и...
кажи ми за нея.
Какво би я накарало да излезе от кожата си?
Какво мислиш?
- Перуката.
Ако перуката и падне, вероятно това би било причина.
А какво ще ми кажеш за тях?
Двойката с белите дрехи.
Щастливи ли са или не?
- Тъжни са.
На кого са парите?
Негови или нейни?
- Нейни.
И къде са се запознали?
- На ски-курорт в Швейцария.
Той ли е бил ски-инструкторът?
- Не. Бил е там на тренировка за Олимпийските игри.
И тогава счупил крака си.
Любов от пръв поглед?
- Да.
Как го е разбрала?
- Защото то е било нещо, което никога не е изпитвала преди.
А сватбената нощ?
Разкажи ми за нея.
Къде са отишли?
- Отишли са в голям хотел...
някъде на тропическото крайбрежие.
Направили са резервации по телефона...
без да подозират, че ще попаднат на необитаемо място.
Това му е било неприятно.
А на нея и е харесвало.
Това я е карало да се чувства...
Как?
- Декадентски.
Завел ли я е в стаята им?
- Знаеш ли...?
Винаги съм мразела печено месо, дори и когато бях още дете,
но никога не се реших да го кажа на майка ми.
Какво се е случило в онази стая?
- Не искам да говоря повече за това.
Ако не ми кажеш...
тогава ще отида при тях и сам ще ги попитам.
- Няма да го направиш.
Моля те, недей!
Знам, че няма да мога да заспя тази нощ...
ако не чуя края на историята.
Каквото и да се е случило в онази стая, то е оставило отпечатъка си върху тях.
- Не се е случило нищо.
Той не е искал да остане насаме с нея.
- Значи си е тръгнал?
Оставил я сама във фоайето на хотела...
усещайки какво чувства...
Разбирайки, че му липсва това, от което тя има нужда?
Била е вбесена.
Имала е нужда да се отпусне.
Оглеждала се е наоколо.
Видяла ли е друг мъж?
- Видяла е отражението му в огледалото докато я наблюдавал.
И тя не е искала да се махне оттам?
- Не.
Чакала е докато хотелския служител...
отиде да обядва...
и тогава отишла в офиса.
Вратата била полуотворена.
Всеки би могъл да ги види.
Кой ги е видял, Eмили?
Да не би да си била ти?
- Да.
Ела с мен.
Искам да ти покажа нещо.
Вдигни го.
Емили, няма да повярваш!
В момента съм на тази проклета сватба!
Племенницата на Елиът наистина се омъжва.
Чуй това!
Танцуваме туист.
Чувствам се наистина страхотно!
Елиът, кажи "здравей" на Емили.
Всъщност няма значение! Ще се запознаеш с него, когато се върнем в Рио.
Ако успея да го залъжа, ще го доведа завързан на кучешката каишка, както бях решила.
Слушай Емили, искам да уредим сделката...
веднага след като пристигнем в Рио...
така че бъди готова да ни посрещнеш на летището...
и в никакъв случай не приемай "не" за отговор!
Не съм свикнал да излизам с жени, които бягат от мен.
- А аз не съм свикнала с маскирани мъже, които се опитват да ме хапят по шията.
Мисля, че ме бъркаш с някой друг.
Това не е в стила ми, Eмили.
- Той изглеждаше като теб.
Докосваше като теб.
Откъде знаеш как докосвам?
Ако съм те обидил,
бих искал да ти се реванширам.
Ще те взема по обед.
Има някои места, които бих искал да ти покажа...
и някои неща, които съм сигурен, че би искала да видиш.
Откъде знаеш какво точно искам?
- Инстинкт.
Съжалявам. Не мога.
Имам твърде много работа.
- В такъв случай, ще те взема в 3:00.
Не беше много далеч от това, което предположи за тях. Те не са се срещнали в Швейцария.
Запознали са се в Монако на състезание за "Grand Prix".
Освен това той не е ски-инструктор а автомобилен състезател.
И кракът му не е бил счупен.
Имал е инфектиран зъб.
Възползвах се от възможността да се запозная с тях...
когато ти си тръгна.
Ото и Хана Mунк от Мюнхен.
Мотоциклетите са моята гордост, и ми доставят голямо удоволствие!
Те са като частици от моята изгубена младост.
Навсякъде съм с тях.
Ото никога не се е качвал на "Харлей Дейвидсън"...
HARLEY FUCKING DAVIDSON, U.S.A.!
Виж онзи моряк, който танцува сам?
Има пистолет в чорапа си.
Ако се опита да го използва, плисни това в лицето му.
Пусни ме!
Пусни ме!
Сега!
Опитах се да те предпазя, Хана.
- Не ме прикривай!
Не ти ли харесва как изглеждам?
Какво не ми е наред?
Погледни ме!
Казах, да ме погледнеш! - Влизай в колата!
Хайде да го хванем! Кучият му син!
Хайде!
Погледни ме!
Влизай в колата!
Недей!
Не се прикривай!
Искам да те гледам!
Това е което искаш, нали Хана?
Имаш идеална кожа!
Много хубави гърди!
Имаш хубав, твърд, плосък корем като на плувците.
Не си имала дете, нали?
Точно така, Oто.
Погледни съпругата си!
Тя е прекрасна! Разгорещена!
Коя е причината да си толкова гневна?
Намирал ли си я с друг мъж?
Насърчавал ли си ги? Това харесваше ли и?
Така ли беше?
Наказвал ли си я затова, че и е харесвало?
Намирал ли си я...
с ръцете му...
върху бедрата и?
Това харесваше ли и?
Така ли беше?
Ръцете му бяха ли...
върху гърдите и?
Това харесваше ли и?
Това ли се случи, Oто?
Кажи им да спрат.
- Бих го направил ако можех.
Но не мога.
Никога ли не си се чувствала така?
Толкова първична?
Изпълнена с неутолима страст?
Погледни ги, Eмили!
Кажи ми какво виждаш?
- Виждам мъж и жена, които правят секс.
Не.
Правят любов.
Има разлика.
Това някаква шега ли е?
Защо?
- Как разбрах, че обичаш печено месо и картофено пюре?
И как открих стаята ти?
Защо правиш всичко това?
Защо са всички тези неприятности?
- Това място изглежда е оставило трайна следа в съзнанието ти.
И аз искам да разбера защо.
Защо?
- Защото не си ми безразлична!
Обзалагам се, че си пяла в Презвитериански хор.
Отишла си на онази семейна среща.
Брала си къпини...
и боровинки през лятото.
Гордостта на майка ти.
И най-скъпото на баща ти.
Защо имам чувството, че...
ако протегна ръка и те докосна, ще изчезнеш?
- Защо не опиташ, за да провериш дали наистина е така?
Съжалявам!
- А не би трябвало.
Аз съм този, който трябва да съжалява.
Просто не съм свикнал на такава близост, Емили.
Те ми дадоха това.
Казаха, че е подарък в знак на благодарност затова, че са се сдобрили.
Искам да го вземеш.