Hellraiser 5 - Inferno (2000) Свали субтитрите
Филм по идея на Клайв Баркър и Скот Дериксон...
Хелрейзър : Адът
Да
Какво по дяволите те интересува?
Бихме със 7 точки, но трябваше да са 20.
Къде беше?
Добре, среща след 15 минути.
Без да искате ми помогнахте, професоре.
Следващата седмица, нали?
- Да, да, да.
Като дете се научих да вниквам в нещата.
Светът бе пълен с гатанки, мистерии и пъзели.
Още тогава разбрах, че имам дарбата да ги разгадавам.
Осъзнах, че в трите ключови въпроса как, какво и защо
се съдържат много отговори... Дори контролът над положението.
Но никога не съм си представял,
че един ден моят живот ще е най-трудният ми пъзел.
Хей, как ще кажеш "касапница" със 7 букви?
Кланица.
- Бива си те.
Как ти беше фамилното име?
- Н-Е-Н-О-Н-Е-Н. Тони Ненонен.
Откога сме заедно, 9 месеца?
Как можеш да изразиш името си с 9 букви?
То е от 7 букви.
- Да, но думата е 9-буквена.
9-буквена дума?
Какво по дяволите е ставало тук?
Ето така е изглеждал, когато е имал лице.
Джей Чо...
Беше ми съученик.
Значи си го познавал?
Бяхте ли приятели?
- Не.
Той беше особняк.
Май нямаше много приятели.
Спомням си, че искаше да се включи в баскетболния отбор на гимназията.
Сбъркахме го от тормоз, докато се откаже.
Какво му направихте?
- Адски психоатаки.
Виждал съм човек, нападнат от мечка гризли.
Гледката бе подобна. Плътта му бе разкъсана зверски.
Ходил ли си за риба, Тони?
Да, от време на време водя децата в планината.
Какво е това?
Пръст на дете.
Опис: кожен портфейл, шофьорска книжка, 400 долара
Единият отпечатък на кутията е на жертвата.
а другия ще проверя утре.
- Не може ли днес?
Не. Все пак и аз имам семейство.
По-добре ли си?
- Малко.
Взех една вана и си пих хапчето.
Вкъщи ли ще спиш тази нощ?
- Не, възложиха ми нов случай.
Кой победи?
- Ние.
Легни да се наспиш. Утре ще се чувстваш по-добре.
Вярвам в лоялността.
Имам представа какво е. Нашите имаха 40-годишен брак.
Но аз живея в друг свят.
Повечето бракове се провалят. Повечето съпрузи си отиват.
Това би я съсипало.
Но ако тя нищо не знае и всеки път се връщам при нея,
кой би могъл да каже кое е правилно и кое - не?
Тези ботуши ме измъчиха.
Детектив...
Харесвам ченгета.
Имаш ли дъвка?
Твоя съм - каквото и колкото пъти поискаш.
Не сънувам.
Помогнете ми!
Помощ!
Помощ!
Помогни ми!
Добро утро, детективе. Изглеждате ужасно.
Бяхте прав за Джей Чо.
Раните и разкъсванията са от кука със заострен връх.
Но не такава за пробиване на уши, а много по-голяма. Сякаш е била...
Предназначена да причинява болка?
- Именно.
А детският пръст в свещта?
- Обгорен е напълно. Няма отпечатък
Но съдейки по костната структура, детето е било на 6-7 години.
Момче или момиче?
- Без ДНК проби не мога да кажа.
Съдейки по състоянието на тъканта,
пръстът е отрязан докато детето е било живо.
Джо, на теб говоря! Изобщо слушаш ли ме?
Какъв е отговорът? 9-буквено обяснение на името ми.
Бързо се предаваш, Тони.
- Кажи ми проклетата дума!
Палиндром. Името ти е палиндром.
Какво значи това?
Ебаваш ли се? Нещо обидно ли е?
Н-Е-Н-О-Н-Е-Н. Чете се еднакво и в двете посоки.
Като "А дебел е лебеда". Ето ти пример за палиндром.
Краят е като началото.
- Схващам.
Както името Боб. И то е такова, нали?
Да. Браво, Тони.
Детектив Торн.
Обажда се Дафни, момичето от снощи!
Откъде ми знаеш телефона?
- Моля те, ела! Аз съм в мотела!
Господи! Помогни ми!
Чакай малко, успокой се.
Не мога да повярвам!
- Какво е станало?
Снощи преспах тук.
С Мелани пак ли се скарахте?
Де да беше това...
Ходи да видиш в банята.
Мамка му! Сигурен ли си, че само си преспал тук?
Какво си направил, бе педераст?!
Снощи бях с това момиче.
Ударихме по една доза кока и правихме секс.
Нямам представа кой я е обезобразил така.
Тази сутрин, като излязох, тя си спеше като къпана.
Тони, трябва да ми помогнеш. Ако ми припишат убийството,
брак, 10 години в полицията - всичко отива по дяволите.
Мамка му, Джоузеф. Не ме моли такива неща! Знаеш, че съм честно ченге.
Господи! И аз имам жена и две деца!
Знам, Тони.
Ти си честно ченге, но си и мой партньор.
Погледни ме, Тони!
Погледни ме в очите и ми кажи дали лъжа!
Само това съм пипал.
Обади се в участъка.
Обажда се Ненонен. Убийство в мотел "Сънрайз".
Бяла жена, около 20-годишна.
Някой я е "закачил" на душа като парче месо.
Не знам, питайте детектив Торн.
Мисля, че обаждането е било анонимно.
Да се махаме оттук.
Това, което си мился ли е?
- Да, още един пръст.
Не се е вкочанил. Детето е още живо.
Трябва да го намерим.
Знаем ли чий е отпечатъкът?
- Не, но в момента го проверявам.
Кога започна?
- Преди 2 часа.
Компютърът сверява 50 000 дактилоскопични отпечатъка в час,
а в системата има общо 7 милиона.
Промени параметрите.
- Защо? Информацията е ограничена.
Търсим на "брутални убийства". Аре, не ми губи времето.
Хич не ми пука за времето ти! Разбра ли?
Какво да направя?
Зарежи "брутални убийства". Осави типа престъпления празен
и търси на отличителни белези "телесни промени".
Като татуировки?
- Не. Нещо с куки.
Опитай на "пиърсинг".
Уау, ти си истински Шерлок Холмс.
Принтирай ми го.
Последната врата вляво.
- Благодаря.
Поредният доволен клиент, а?
Известно време няма да прави свирки.
Да поговорим за кутията...
- Каква кутия?
Малка, златна, квадратна. Джей Чо ми каза да я търся тук.
Така ли?
Предай на Джей Чо, че Инженера си иска парите или стоката!
Кажи му, че ако го видя, ще му изтръгна шибаната глава
и пак ще е по-доволен, че не е попаднал на Инженера!
По-кротко, аз не съм Джей.
- Тогава кой си, бе, педераст?!
Ето този.
Разкажи ми за Инженера, Леон.
Леон?
- Никога.
Едва ти изтече условната присъда. А и Джей Чо е мъртъв.
Тялото му бе разкъсано с куки за вадене на акули.
А сега и изненадата - по кутията имаше твои отпечатъци.
Джей Чо искаше проклетата кутия! Нямаше пари да я купи и я открадна!
Глупости, имал е пари!
- Не достатъчно.
Защо кутията е толкова скъпа?
- Не знам.
Защо Джей я е искал?
- Аз съм само посредник!
На Инженера? Кутията е негова, нали?
Можеш да ме арестуваш, да ме смажеш от бой,
да се гавриш, като искаш, но няма да предам Инженера.
Със или без твоя помощ, ще го намеря, Леон.
Който търи Инженера...
... той загива от него.
Щом си загубил кутиата му, значи яко си се усрал.
Не ме забравяй.
- Ще ти пратя бонбони за Коледа.
Какво искаш?
Ше ме джобиш, или ше ме ебеш?
... само хубав сладолед може да ви спаси
в този гаден пек...
И умната!
Кого виждат очите ми.
- Как си, приятелю?
Прати ли ги в "космоса", Бърни?
- Моля ти се. И аз имам скрупули.
На хлапетиите продавам само сладолед.
Не бързай да затваряш. Искам си подаръка за рожденния ден.
Всеки ден имаш рожден ден!
- Не е лъжа.
Познаваш ли една проститутка, казва се Дафни?
Как изглежда?
- Тъмна коса, красиво телце.
Работи на юг от булеварда.
- На колко е години?
Над 18. За теб е старичка.
Дафни, Кори, Шона, искате ли ми бонбона? Флиртът е хубаво нещо.
Да, май се сещам коя е.
Нова е. Още не съм я минал.
За кого работи?
- Копеле, вече не съм в тоя бизнес.
Е, добре. Работи за един... Как му беше името...
Някой си Тери. Голям връзкар.
- С кого има връзки?
Абе, просто е връзкар.
За Инженера ли работи?
- За кой?
Не познавам никакъв Инженер.
Не познавам никакъв Инженер.
Защо ме биеш? Да не съм ти боксова круша?
Искаш в участъка ли, Бърни?
Ще останеш и без фургон, и без дъх. Нали помниш последния път?
Разкажи ми за Инженера. Кой е той?
Не съм го виждал. Кълна ти се. Само съм слушал за него.
Знам, че преди няколко години Тери работеше за него.
Беше сводник. Веднъж Инженера му прати ново момиче.
Тери, глупакът, я опъна и откри, че е влюбен.
Решиха да се оженят, но Инженера беше против.
Тогава Тери я скри в бунгало в планината.
Искаха да започнат начисто.
Един ден Тери се прибрал вкъщи,
а нея я нямало.
Направо беше превъртял. Разду на куцо и сакато.
Каза "Ще намеря Инженера и ще си взема своето!"
Който търси Инженера, той загива от него.
Какво каза?
- Нищо.
Просто съм чувал, че когато някой...
... търси Инженера,
сам си копае гроба.
Какво стана после?
Тери ходи къде ли не, но не успя да намери Инженера.
Повече не го видя.
Тогава започнаха изненадите. Сякаш Инженера му подсказваше нещо.
Ту на прага си намираше кутия, ту нещо идваше по пощата...
Така получи медальона и й, след това гребена й за коса.
После годежния й пръстен.
Тери знаеше, че е мъртва, но продължаваше да я търси.
Една сутрин се прибрал вкъщи
и я видял.
Лежала на леглото му и спяла като бебе.
Той се приближил на пръсти,
за да легне до нея.
Но когато вдигнал одеалото...
... нея я нямало.
Как така?
На мястото на тялото й имало бележка.
на която пишело:
"Печелиш, Тери.
Задържах каквото ми трябваше, останалото е твое."
Връзваш се на тия щуротии?
Видях му лицето! Тери не би измислил такива лайна!
Говорил ли си с него?
- Не, дори не знам къде е!
Намери го! До края на деня искам да знам къде е Инженера.
Получи ли нещо от сладоледаджията? Имах предвид информация.
Какво ти е, Тони? Какво те мъчи?
Човек има принципи, поставя си някакви граници,
които никога не прекрачва.
В противен случай придобиваш лоши навици
и накрая се изгубваш.
Ние сме партньори. Това никак не е маловажно.
Но не мога да излъжа, Джо.
Ще кажа на капитана за Дафни и за твоите отпечатъци.
Ще призная всичко.
Вярвам ти, че не си я убил. Да му го кажем заедно.
Така е най-добре.
Прав си за едно, Тони. Не съм я убил аз.
И нищо няма да ме спре да разбера кой е убиецът.
Къде ти е химикалката?
Онази с твоите инициали, дето ти я подари жена ти.
Не знам.
Сигурно вече е в лабораторията.
Патолозите я взеха. Беше я оставил на местопрестъплението.
Също и пакета цигари с твоите отпечатъци по него.
И него остави.
- Свил си ми цигарите?
Не извъртай нещата. Ти ме помоли.
- Какво?!
Каза, че си ебал някаква курва, а на сутринта била мъртва.
Искаше да ти помогна да прикриеш следите.
Не трябваше да се съгласявам. Всички ме познават
като лоялен партньор. А ти си при нас от 2 години.
На кого ще повярват? На теб или на мен?
Особено при наличните улики.
Шибан мръсник! Планирал си да ме преебеш!
Няма да има прецакани. Нали това е идеята?
Като излезе докладът на патолозите, ще кажа на капитана,
че си бил изнервен и съм те видял как палиш цигара и пипаш предмети
без ръкавиците. Съвсем обикновена грешка.
Най-много да получиш порицание. Няма да допусна да те накажат.
Всичко ще се уреди.
Просто трябваше да се застраховам.
Аз ти вярвах.
Детектив Торн, това е за вас.
Спри! Моля те!
Стига!
Не мога да разбера.
Толкова ли е трудно да проверите дали записът не е бил изтрит?
Можем, но няма как да разберем какво е било записано.
Аз знам, видях го с очите си!
Джоузеф, вече два пъти я гледахме. Няма нищо.
Видях го, мамка му!
Господа, на работа. Да не губим време.
Джоузеф, остани за малко.
Тревожа се за теб.
Бърни е твой информатор, нали?
- Беше.
И си познавал първата жертва - Джей Чо.
Само от гимназията и то бегло.
Нещо като че ли не е наред. Това ме тревожи.
Мога да те отстраня от случая, но няма да го сторя.
Молбата ми е да се срещнеш с психиатъра.
Нямам време, капитане. Животът на едно дете е в опасност.
Приеми молбата ми като заповед. Запиши си час.
Очакваше да ме видиш с белезници?
- Не, защо? Нещо лошо ли си сторил?
Леон Голтие. Неговите отпечатъци бяха на онази кутия.
Каква кутия?
- От убийството на Джей Чо.
Беше под свещта. Джей я е откраднал от Леон.
Благодаря за информацията, партньоре.
Видях оръжието, с което е убит Бърни.
Висеше на стената в студиото на Леон.
Камшикът от записа ли?
Намери Леон и го арестувай.
Търси и микробуса на Бърни.
- А ти какво ще правиш?
Ще легна на кушетката и ще разказвам за детството си.
Да сте участвали в акция, при която сте убили човек?
Наскоро не.
Проблеми с наркотиците? Семейни проблеми?
Не ви ли казаха защо съм тук?
Не. Защо сте тук?
По настояване на шефа.
Седнете моля.
Сеансите са неофициални. Можем да си говорим за всичко.
Много хубава снимка.
- Дъщеря ми Мелиса. На 6 години е.
И аз имам дъщеря. След месец ще стане на 9.
Значи не сте свещеник?
- Епископ съм. По-свободно живея.
Тя е най-хубавото нещо в живота ми.
Завиждам на децата.
Завиждам на тяхната невинност.
- Аз също.
А това е китайско топче, нали? Против стрес.
- Може да се каже.
Поддържам форма.
Илюзии. Сигурно дъщеря ви много ги обича.
Нямам представа.
Правя ги предимно за собствено забавление.
Може ли да отложим този разговор за някой друг път?
Защото тази нощ почти не съм спал.
- Утре в 10?
Става.
Благодаря ви.
- Пази се, детективе.
Д-р Грегъри каза, че завижда на децата за тяхната невинност.
Но гледайки лицата на всички тези изчезнали деца,
не изпитвах никаква завист. Чувствах единствено ярост.
Децата са най-святото нещо на този свят.
И повечето от тези личица бяха изчезнали завинаги.
Но не и детето, което търсех. То все още беше живо.
Знаех, че ако успея да го опазя,
това ще е най-прекрасното, което съм постигал в живота си.
По-спокойно, детектив. Какво те прихваща?!
Информаторът ти е мъртъв.
Същинска бъркотия, точно както го описа.
Изненадан ли си?
- Не съвсем.
Излезте навън.
Има гласова поща.
Имате едно непрослушано съобщение.
Бърни, обажда се Тери. Онова, дето говорихме...
Иди в "Кръстопътя" и търси г-н Пармаджи.
Така сме квит, нали? Нищо не ми дължиш.
Край на съобщението.
Тоя тип не оставя ли по един пръст?
- Търсихме, но засега - нищо.
В касовия апарат.
- Какво?
Отвори шибания касов апарат!
Имаше го на видеокасетата!
Да тръгваме, партньоре.
Може би тоя тип си иска кутията.
Кутията бе на видно място на първото местопрестъпление.
Можеше да я вземе. Следите явно са послание.
Загатва ми, че ако не се откажа, ще убие детето, а после и мен.
Който търси Инженера, той загива от него.
Но аз ще пипна гадното копеле!
Идваш ли?
- Както кажеш, партньоре.
Виждам чипове, но не и каса.
Знаете ли откъде се купуват?
Търся г-н Пармаджи. Още ли работи тук?
Работя!
И съм голям физиономист, но лицето ти не ми е познато.
Тези револвери са като истински.
- Да играете ли сте дошъл?
Имам разрешително за оръжието. Мога да ви го покажа.
Ти ли си Инженера?
Ласкаете ме, сър.
Кажи му, че няма да се откажа.
Получих съобщението му. Предай му следното:
няма да се откажа, докато не намеря детето... живо.
Уверявам ви, детективе, грешно сте разбрал посланието му.
Не ме ебавай!
Падате си по опасните игри, нали?
Инженера също.
По всичко личи, че в момента играете една от неговите игри.
Той не иска да спирате.
Трябва да играете докрай.
За него това е игра?!
Нищо няма да ме спре. Ще намеря детето.
Предполагам, че това е целта на играта.
Мамка му! Ставай!
Изключи я!
Изключи я!
Исках да те държа в съзнание.
Къде отиваме?
- В болницата. Съвсем близо сме.
Изгубих се в гората. Не трябваше да те оставям сам.
Карай към участъка.
- Какво? Трябва да те види лекар.
Може са си получил сътресение.
- Просто ме остави в участъка!
Трябва да поговорим.
- Да, разбира се. Влезте.
Как сте?
- Май откачам.
Моля, седнете. В какъв смисъл?
- Мисля, че полудявам.
На лудите рядко им минават подобни мисли. Седнете.
Страх ме е, че ако седна, никога вече няма да стана.
Навремето, като започнах в полицията,
чух за някакъв тип - Инженера.
Мислех, че е измислица, за да стряскат новаците.
Но ето че един ден...
... отново чух този прякор.
Разбирате ли за какво ви говоря?
Моля, продължете.
- ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСА!
Какво знаете за Инженера?
Неведнъж съм отварял тази папка.
Случи се през 1986 г., тъкмо бях назначен в участъка.
Той беше ветеран, като вас.
Отличен полицай. Докато не му възложиха случай -
всички улики водеха към мъж, известен като Инженера.
Детективът стана неуверен.
Неувереността му премина в параноя.
Получаваше халюцинации, в които Инженера бе суперестествен образ.
Твърдеше, че той знае всичко за всеки полицай.
Особено за него.
Не след дълго изпадна в дълбока депресия.
Един ден дойде на работа, седна на бюрото си...
... и си пръсна мозъка.
Дайте да я видя.
Беше в ръката му, когато се самоуби.
Случаят ме заинтригува и реших да намеря кутията.
но бе изчезнала от архива с уликите.
Досега или се е изгубила, или е унищожена.
Какво е това?
Постоянно сте мислил за нея. Сигурно знаете нещо.
Прав сте. Направих справка.
Нарича се Конфигурацията на Плача.
Присъства в окултната литература от всички векове.
Какво представлява?
- Или е прозорец, или портал.
Щом го отвориш, те идват за теб...
... и те разкъсват.
"Те" ли?
- Някои ги наричат Ценобитите.
Според други са демони, които те водят в Ада.
Мен не ме отведоха в Ада.
Отворихте ли кутията?
- Да, снощи.
Имах кошмари...
Оттогава все виждах...
... тях.
Полудявам ли?
Аз съм по-скоро психиатър, отколкото свещеник.
Ако ме попитате дали вярвам в дявола, не знам какво да ви кажа,
но ако ме попитате за кутията,
след това, което видях и прочетох, вярвам, че е истинска.
Историята всеки път се повтаря. Кутията се отваря,
те идват за теб и си отиват.
Щом не са ви отвели,
и продължавате да ги виждате,
може би все още са тук.
Живея в света на фактите. Той е изтъкан от дребни детайли.
Колкото и заплетена да е мистерията,
колкото и труден да е пъзелът, отговорът излиза на бял свят.
Всеки процес, колкото и сложен да е,
се оказва част от действителността. И това е съвсем обяснимо.
За всяко нещо все някога се намира обяснение.
Но може би някои факти се крият в очите на очевидеца.
Може би някои обяснения са неразбираеми за нас.
Помощ!
Звънях ти на пейджъра! Защо не ми се обади?
Казах ти, че работя по нов случай.
Докога ще ме лъжеш, Джоузеф? Това не може да продължава.
Боже мой! Какво ти се е случило?
Двама ме нападнаха, но съм добре.
Тате, ще си останеш ли вкъщи?
Не, мила. Върнах се за малко и пак излизам.
Ела с мен.
Кога ще се върнеш за по-дълго?
- Заспивай, миличка.
Здравей. Как сте?
Почакай! Ало?
Беше майка ти.
- Какво?
Каза, че е имала посетител. Мъж, когото ти търсиш.
Доколкото разбрах, бил някакъв инженер.
Няма да излизате от къщата. Разбра ли?
Затвори вратите и прозорците. Помниш ли как да си служиш с това?
ПОМНИШ ЛИ?!
- Да! Загазил ли си?
Да. Всички загазихме.
Тате!
Прави каквото ти казвам.
Джоузеф, кажи ми нещо повече!
Не плачи, миличка.
Искам си тате!
- Татко излезе.
Мога ли да ви помогна?
- Идвам при Арт и Мери Торн.
Аз съм техният син Джоузеф.
- Не знаех, че имат син.
Имаха ли други посетители днес?
Наистина ли сте техен син?
- Вижте, случаят е спешен.
Не са имали посещения нито днес, нито когато и да било.
Подпишете се тук. Стая 116.
Не можете така да нахлувате! Моля, върнете се!
Какво хубаво момче!
Мамо, добре ли сте?
Защо не идваш да ни виждаш, Джо? С всеки ден той е все по-зле.
Защо не идваш да ни виждаш, Джо? Забравихме как изглеждаш.
Тук не ни харесва.
Не знам, мамо. Все изниква нещо...
Помощ!
Джоузеф Торн, махни това нещо от ръцете си!
Мамо, отвори!
Спри!
Здравей. Как сте?
Почакай! Ало?
Беше майка ти.
- Какво?
Каза, че е имала посетител. Мъж, когото ти търсиш.
Доколкото разбрах, бил някакъв инженер.
Господине, почакайте!
Той има пистолет!
Не мърдай, копеле!
Хвърли го!
Обърни се!
Аз съм детектив от полицията в Денвър. Идвам при сем. Торн.
А, да. Очаквахме ви. Трябваше само да ми се представите.
Аз съм техният син.
- Не знаех, че имат син.
Няма ги, сър. Преди час се обадихме на полицията.
Изчезнаха по време на вечерята. Къде ли не ги търсихме.
Сякаш вдън земя потънаха.
Много странно.
Г-н Торн не го държаха краката,
а и те никога не са обичали да се лутат като други наши...
За Джоузеф
"Хатъуей Лейн" 416-С
Жена ти ми каза, че си тук.
Знам, че нямаш основание да ми вярваш,
но получих бележка от Инженера.
Да идем на този адрес.
- Капитанът иска да те види.
Каза ли му за Дафни?
- Още не. Не си на себе си, Джо.
Тогава ела с мен и да приключим с тоя кучи син!
Тони, имам нужда от теб. Умирам от страх!
Тогава да идем първо при капитана.
И какво, да му разкажа за Инженера?
Няма да ми повярва, докато не докажа, че Инженера е връзката!
Не е никаква връзка!
Ти си шибаната връзка! Познавал си и Дафни, и Бърни и Джей Чо!
Няма никакъв инженер!
Ти си ги убил!
Ставай!
Наистина ли мислиш, че бих разпорил тези хора?
Бил си с момичето, знаеше за Бърни,
на касетата нямаше нищо и знаеше къде е пръстът.
Какво очакваш да си помисля?
Аре бе, не исках да те удрям...
- Остави ме!
Мислиш, че съм убиец, така ли?
- Не знам, Джоузеф.
Вчера не бих си го помислил, но днес...
Просто не знам.
Имаш нужда от лекар.
- Върви по дяволите!
"Хатълей Лейн" 416
Тони?
НЕЕЕЕЕЕ!
Шест пръста... шест убийства.
Остават още четири пръста.
Знаеш кой се обажда, детективе.
Нека отганта. Ти си Инженера.
Получих съобщението ти и схванах тъпите ти игри.
Детето поне живо ли е?
КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН?!
Върви си, детективе. Прибери се вкъщи.
Има ранен полицай в начално училище "Маунтън Виста".
Не знам адреса. Не съм там. Незабавно изпратете линейка.
Добре дошъл у дома.
За да умреш от измръзване, са нужни часове.
Часове, през които никой не дойде.
Никой не чу стенанията им.
Докога ще ме лъжеш, Джоузеф? Това не може да продължава.
Тате, върна ли се?
Да, мила, татко се върна. Ето ме.
Липсваш ми, тате. Кога ще се върнеш за по-дълго?
Намерили са Тони и детския пръст,
който убиецът е оставил в устата му.
Само че този път не е бил обгорен.
Сравнили отпечатъка и като по чудо...
почти веднага го идентифицирали.
Резултатът много ги учудил, защото детският отпечатък...
... е твой.
Не разбирам.
Знам.
Като ти казах да си идеш у дома, нямах предвид това място.
Имах предвид първия ти дом. Къщата, в която си израснал.
Ще ти помогна да разбереш. Знам всичко за теб, Джоузеф.
Досието ти е почти завършено.
Ти ли си Инженера?
Просто едно добро име, нали?
Какво си ти?
Какво съм и кой съм не е твоя работа.
Аз не съм убиецът.
Ще го намериш, като се върнеш там, откъдето си тръгнал.
Върни се, Джоузеф. Върви си у дома.
Татко?
Направих любимите ти сладки.
Знаеш ли защо ги направих? Защото си послушно дете.
Обичам те, Джоузеф.
Ще отделя малко за татко ти, като се събуди.
Мамо?
Защо не идваш да ни виждаш, Джо? Забравихме как изглеждаш.
Тук не ни харесва.
Спри!
Каквото и колкото пъти поискаш.
Помощ!
Аз ти вярвах!
Тони... извинявай.
Престани!
А аз ти вярвах!
Не биваше да се държиш така с мен, Джо.
Бърни, извинявай. Никога...
- Да не съм ти боксова круша?
Помощ!
ЗАЩО?!
Всичко е един пъзел, нали? Като игра на шах.
Фигурите се местят произволно, но целта винаги е една и съща -
да умре кралят.
Кой е кралят в тази игра?
Задай си този въпрос.
Не позна ли собствената си плът и собствения си дух?
Не разбирам!
Вечният рефрен на човечеството.
Оправдай се с невинността си и моли за милост.
"Помогнете ми! Не разбирам!"
Това е животът, който ти сам избра.
В него са всички, които нарани, за да задоволиш прищевките си.
Ти сам унищожи своята невинност
и позволи на плътта си да погълне духа ти.
Самият ти си кралят.
А това е адът, който си създаде.
Плътта убива духа ти.
НЕЕЕЕ!
О, да, Джоузеф. О, да.
Ти се отрече от себе си.
Остана още един пръст.
Още една смърт.
Добре дошъл в Ада.
Не си ли заработих парите?
Извинявай.
Как свърши?
Как свърши играта снощи?
Спечелипме със 7 точки, а трябваше да са 20. Тони не дойде.
Ходих за риба.
Детектив Торн.
Обажда се Дафни, момичето от снощи!
Моля те, ела! Аз съм в мотела! Господи!
Какво има, Джо? Добре ли си?
Какво ти е?
Не, не го прави!
Живях в света на фактите...
В една действителност, която мислех, че разбирам.
Вярвах, че съм в центъра на картината
и бях сигурен, че знам всички отговори.
Но сега осъзнах каква болка съм причинил на всички наоколо.
Без да искам обърках живота си.
Изправих се срещу своите демони.
И едниственото, което знам със сигурност,
е, че вечно ще живея с тях.