Brother Bear (2003) Свали субтитрите
БРАТЧЕТО - МЕЧЕ
Това е история от много отдавна,
още от времето, когато великите мамути, кръстосваха земите ни.
Това е история за мен и двамата ми братя.
Когато бяхме малки...
ни учеха, че светът е пълен с магия.
Източникът на тази магия...
са светлините, които танцуват на небето.
Шаманката на селото ни, ни каза,
че тези светлини, са духовете на предците ни
и те имат силата да променят света ни.
Малките неща, ставаха големи.
Зимата се превръщаше в пролет.
Всяко нещо, винаги се превръща в друго.
Но най-голямата промяна, която някога съм виждал,
беше тази на брат ми -
момче, което отчаяно искаше да бъде... мъж.
Залегнете!
- Какво?
Залегнете!
Кинай!
Никога не се опитвайте да доите елен.
Не, недей, стига. Не, не недей...
Ще престанете ли?
Прав си, Ситка.
От днес нататък, той няма вече да се държи с мен по този начин.
О, да - голямата мъжествена церемония.
Няма значение, какво казват духовете.
Ти винаги ще бъдеш нашето малко братче.
Така ли? Почакай само да си взема тотема.
Малко братче...
Казах да престанете.
Сега, колкото по-бързо съберем рибата,
толкова по-скоро ще отидам на церемонията,
затова, просто опитайте де не се карате няколко часа.
Разбра ли, Денахи?
- Както кажеш.
Разбра ли, Ки...?
- Какво чакаме тогава?
Кинай се върна!
- Кинай!
Кинай, вълнуваш ли се, че днес ще получиш духовният си камък?
Това не е камък. Това ще е моят тотем.
Най-вероятно ще ми дадат съблезъб тигър
за смелост, сила или величие.
Нещо, което ми подхожда.
Какво ще кажеш за един мамут, заради дебелата ти глава?
Просто вържи кошницата както трябва.
Не се притеснявай.
Никоя тъпа мечка няма да се приближи до рибата.
Просто я вържи.
Просто я вържи.
Върна се! Хей, Танана се върна!
Хайде!
Хайде, Кинай, да вървим!
Хайде.
Танана носи камъкът ти! Хайде!
Танана...
- Какво?
Танана...
- Какво?
Здравей, съкровище.
Какво голямо момиче.
Когато всеки от нас достигне възрастта...
великите духове ни разкриват...
тотем, който ни помага да намерим пътя в живота си.
Някои от нас, използват смелост, за да ни водят.
Други - търпение.
А трети - красота.
Кинай...
нервен ли си?
По-скоро развълнуван.
Така и трябва. Падна ти се хубав.
Кинай, бях на планината,
където светлините докосват земята
и великите духове ми разкриха твоят тотем.
За да станеш мъж, действията ти трябва да бъдат водени от едно нещо.
Твоят тотем е...
любовта.
Какво?
- Да, любовта.
Мечката на Любовта?
Любовта, която свързва и обединява всички живи същества.
Кой иска да си ги разменим?
- Не можеш да го разменяш!
О, Кинай...
Любовта е най-скъпоценният тотем.
Тя се разкрива по неочакван начин.
Остави любовта да води действията ти.
Тогава, един ден, ти ще бъдеш мъж...
и ще оставиш отпечатъка си до тези, на нашите предци.
и ще оставиш отпечатъка си до тези, на нашите предци.
Да!
Ето го!
Ела тук, любовнико.
Остави ме на мира.
- Кинай, почакай.
Съжалявам.
Моля?
Тотемът ти - мисля, че е страхотен.
Така ли?
- Да.
И ти направих нещо.
- Наистина?
Сега, докато се мотаеш наоколо, обичайки всички...
ще ухаеш прекрасно.
Не е ли хубав?
Вместо да се биете, вие си подарявате цветя.
Да, не е ли прекрасно?
Вече толкова се е обвързал с тотема си.
Хей, кучешки дъх, отиди да се прогрижиш за рибата.
Разбира се. Кинай ме обича, не ме обича.
Кинай ме обича, не ме обича.
Кинай ме обича, не ме обича.
Kинай.
Някой ден просто ще...
Той е толкова...
Глупчо, фактът, че тотемът му е Мъдрост...
не го прави умен.
Искам да кажа - погледни го.
Кинай ме обича, не ме обича.
Здравей, Динахи.
Здравейте.
Пусни ме!
- Да...
Май духовете са объркали тотемите ни.
Знаеш ли, почуствах се по същият начин, когато Танана ми даде моят.
Стига, бе...
- Не, наистина.
Казах й: "Орелът на водача? Какво означава това?"
Но сега, когато поостарях,
разбрах, че означава да бъда водач...
и да ви държа под око.
Аз просто искам да оставя отпечатъка си на стената.
Имай търпение, Кинай.
Ако живееш по повелята на тотема ти, ще го направиш.
Наистина?
- Гарантирам ти.
Наистина?
- Гарантирам ти.
Но, стига. Мечката на любовта?
Искам да кажа - мечката не обича никого.
Те не мислят, не чустват. Те са...
Те са крадци.
Не го завърза, нали?
Трябваше да ти дадат тотема на глупаците.
Престанете! Просто ще направим друга кошница.
Ние? А, не.
Не, трябваха ми две седмици, за да направя тази кошница.
Накарай любовника да го направи.
Той е този, който постоянно обърква нещата.
Типично за Кинай.
Добре, ще си получиш кошницата.
Кинай, чакай! Кинай!
Какво?
Кинай!
Кинай!
Къде отиде?
- Ако имаме късмет - някъде далече.
Кинай!
Кинай!
Ситка, не! Трябва да се махаш оттук!
Какво?
- Мечката!
Погледни зад теб!
Хей, мечко, хайде! Насам!
Хайде, мечко! Ела насам!
Денахи! Дръж се!
Хайде, дърпай!
Ситка.
Ситка?
Хайде!
Ситка!
- Ситка!
Ситка!
- Ситка!
Ситка, къде си?
Кинай!
Не.
Ситка!
Ситка!
Помогни ни да те намерим!
Ситка!
Ситка, къде си?
Ситка!
Готов ли си?
- За какво?
Тръгваме след мечката.
Знам как се чустваш, но не трябва да тръгваш след мечката.
Не трябва?
Брат ни е мъртъв заради това чудовище.
Аз не обвинявам мечката, Кинай.
Разбирам.
Убийството на мечката, няма да те направи мъж.
Сега се опитваш да се правиш на мъдър.
Опитвам се да следвам тотема си. Защо и ти не опиташ?
Наистина ли мислиш, че любовта има нещо общо с мъжеството?
Един мъж не би стоял тук и да бездейства.
Кинай.
Не ядосвай духовете.
Духове? Благодаря за съвета.
Трябва да го спра.
Напусна ни прекалено рано, Ситка.
Братята ти имат нужда от напътствията ти.
Кинай.
Какво?
Ситка?
Не.
Аз не обвинявам мечката, Кинай.
Един мъж не би стоял тук и да бездейства.
Е, Кинай, най-накрая реши да се присъединиш към живите.
Уха, страшна цицина имаш.
Трябва да е било лудо спускане по тези скали, а?
Танана?
Нана, няма да ми повярваш.
Бях на върха на една огромна скала
и изведнъж...
Кинай, скъпи... Ш-ш-шт.
Не говоря мечешки.
Не.
Не, не! Не!
Добре, добре.
Ще се успокоиш ли?
Кинай!
Кинай, Кинай!
Tака няма да стане.
Кинай, чуй ме.
Ситка направи това.
Странно.
Обикновено духовете не правят такива промени.
Леле, леле.
Ситка трябва да е запланувал нещо голямо за теб.
Да, да, да.
Ще започнеш да виждаш нещата по коренно различен начин.
Как виждаш - черно-бяло или цветно?
Хей, чуй ме.
Сам се забърка в тази каша.
Ако исакш да се промениш, трябва да се обърнеш към духа на брат си.
Ще го намериш на планината, където
светлините докосват земята.
Той ще ти помогне да се реваншираш за грешките си.
Но аз не съм направил нищо лошо.
Taнана?
Танана! Чакай! Аз не съм направил нищо лошо!
Дори не знам как да стигна дотам.
Какво стана с тях?
Не знам.
Бяха тук преди малко,
а сега ги няма.
Да, много странно, нали?
Значи ми казваш,
че не си ги изял и нямаш представа къде са...
А-ха.
- Хей, вие...
Вие проговорихте.
П-просто отстъпи назад... Много бавно...
Как го направихте?
Пристигнахме ли?
Не ме карайте да обръщам строя!
Хей, чакайте! Върнете се!
Хей, чакайте! Върнете се!
Опитвам се да намеря мястото, където светлината...
Защо така се натяга, а?
Знам ли? Може чайките да са го наакали, а?
Май гледа насам.
Да се чупиме. Насам.
- Не, не, насам.
Много ти благодаря.
- Добре, просто не мърдай, а?
Ей, вие двамата.
Долу главата, долу главата.
Мисля, че ни видя. Сега какво ще правим?
Прави се, че не сме тук.
Не сме тук.
- Какво правиш, а?
Нали каза да...
- Не казвай нищо. Ш-ш-шт.
Добре.
- Казах да не казваш нищо.
Извинете...
Моля те, не ни изяждай!
- Няма да ти харесаме, а...
Много сме жилави.
Да. Изяж го тоя глупчо.
А, браво на теб, дъх на шишарки.
Хрупкава опашка.
- Чупливи крака. - Голям нос.
Съжалявам.
- Този път прекали.
Добре, съжалявам.
- Момчета.
Освен това, твоят нос е по-голям.
Няма да ям никого.
Много благорадно, а.
Да. Аз съм Рът. А това е брат ми - Тук.
Как си, мечок?
Не ме наричай така.
Извинявай. Господин Мечок?
Не, аз не съм мечка. Аз мразя мечките.
Странна работа, а? Значи си доста голям бобър.
Без майтап, а?
Някой от вас знае ли къде светлината докосва земята?
Да-а-а-а-а-а...
Не.
Съжалявам, мечок. Или бобър.
Аз не съм бобър. Аз... аз съм мечок.
Не, всъщност, не съм мечок. Аз съм човек.
Моля?
Бях магически превърнат в мечка.
Брат ми ме издигна до небесата.
Ти си луд!
Наздраве.
Не, луда глава!
Добре ли си?
Не! Тази мечка... там е луда!
Не съм луд!
Кой е казал, че си?
Разбираме те.
- Наистина?
О, да, да. Виж, ние също не сме лосове.
Не сме ли?
- Не, не сме.
Ние сме по-скоро... катерички. Да.
А, да? Готино, а?
Всъщност той е катерицата, а?
Аз съм по-скоро чистокръвен върколак.
Виж тези кътници!
Защо ли си правя труда да говоря с два глупави лоса?
Не, ние сме катерици, а?
Върколак.
Сам ще го намеря.
Не бих тръгнал натам.
- Защо, а?
Имаше някаква причина...
Ти го спомена.
Опитвам се да се сетя, но ти не млъкваш...
Сети ли се вече?
А, не, направо ме побърква, а?
Хей...
Чисто ли е?
- Какво?
Има ли ловци наоколо?
Не.
Добре.
Как си? Май не си видял капана, а?
Аз го видях от далече.
Трябва доста да те е срам.
Не се притеснявай.
Няма да кажа на никого.
Какво?
Трябва да слезеш. Нека ти помогна.
Чакай, чакай, чакай!
Не мърдай!
Не, само... Престани!
Ако само... Дай ми... Престани!
Няма смисъл.
Единственият начин да слезеш, е да си прегризеш крака.
Нямам нужда да ми помага някаква тъпа мечка.
Просто ми дай пръчката.
Добре, заповядай.
- Не, не.
Ще го направя сам. Върни я обратно.
Откъдето я взе.
Малко наляво.
До малката скала.
Тук?
- Да!
Добре.
Това дърво е доста здраво, а?
Знаеш ли, когато бях малък...
Много обичах да се катеря по дърветата, всякакви дървета.
Катерех се по борове, дъбове, фурми...
кленове, брези, върби...
Очите ми се насълзиха, езика ми се поду
и оттогава много внимавам какво ближа.
Видя ли?
Само трябва да използваш главата си.
Това беше смешно! Направи го пак!
Не трябва ли да ходиш някъде?
Да, на Потока със Сьомгата.
Какво ще кажеш?
Аз ще те сваля и после ще отидем заедно?
Да, добре. Ако можеш някакси да ме свалиш,
ще дойда с теб на това... това...
Потокът със Сьомгата.
- Както и да е.
Но ако не успееш,
обръщаш се, тръгваш си и не се връщаш повече... никога.
Заклеваш ли се?
- Да.
С пръстче?
- Да, добре, с пръстче.
Но това е човешки капан, а ти си просто глупава малка мечка.
Загова просто няма начин да...
Добре, ето какво си мисля...
денем ще пътуваме, а нощем ще спим.
Лягам си един час след залез слънце. Или поне така си мисля...
Бягай!
Добре, че се махна!
Денахи? Денахи, ти ме намери!
Няма да ми повярваш какъв кошмар преживях!
Денахи? Това съм аз - Кинай!
Тръгна ли си?
Мисля, че щеше да...
- Ш-ш-шт!
Ехо, не мога да дишам.
Защо ме преследва?
Това им е работата.
Но тава не е в негов стил.
Късметлия е, че не ни откри,
защото когато започна да се бия, полудявам
и се превръщам в бушуваща гопка от кафява козина.
Не искам да се хваля, но знам някой хватки.
Така ли?
- Да.
Първата, тя е незначителна...
Наричам я "Секачът"!
А тази - тя се нарича "Летящата смъртоносна фурия"!
Връща се!
- Къде?
Типично...
Следващият път, когато срещнем този ловец...
Няма никакво "ние". Няма да те заведа до
Какво? Но ти се закле с пръстче...
Е, да, но нещата се променят.
Чао, хлапе.
Чакай...
Истината е, че...
ме отделиха от майка ми
и сега, с този ловец наоколо...
Хлапе, имам си мои проблеми.
Хайде, моля те. Не можем ли просто да отидем заедно?
Има много мечки и тонове риба.
и всяка вечер, гледаме как светлините
докодват планината и миналата година...
Чакай, чакай, какво каза?
Има много мечки и тонове риба.
Не. Ти знаеш къде светлините докосват земята?
Да, на върха на планината,
точно до Потокът със Сьомгата.
Майтапиш се.
Не, не. Всъщност те са ни съседи.
Хайде, ще ти покажа. Ще бъде страхотно.
Обещавам да ти помогна да избегнеш всеки капан, на който попаднеш.
Аз няма повече да попадам в... капани.
Хайде.
Какво ще кажеш?
Сигурен ли си,
че можеш да ме заведеш там, където светлините докосват земята??
Да, няма проблеми.
Ако ме забавиш...
Няма, обещавам.
Добре, ще тръгнем утре сутрин.
И сведи тези мечешки гушкания до мининимум! Ясно ли е, хлапе?
Не се казвам "хлапе". Казвам се Кода.
Ти как се казваш?
Добър ден.
Как е, а?
Готино.
- Готино.
Имаме много работа днес.
Ще започваме ли?
Да, само минутка, а?
Добре.
Ще ми помогнеш ли да изпукам тук?
Да, разбира се.
Готов ли си?
Почти...
- О, Боже...
Само искам да напавя "куче, гледащо напред".
О, стига.
- Готово.
И... давай!
Това е хубава туфа.
Недей да идваш на тази туфа тук...
Има й нещо...
Слаб, дебел, слаб, дебел...
Имам планина за изкачване. Хайде, хлапе
Вече ти казах. Името ми е Кода.
Кажи го с мен. Ко... да.
Сигурен ли си, че майка ти не те е зарязала? Ко... да?
Р-рът?
Разкарай се, а? Хапвам клонки.
Р-рът?
- Остави ме.
Разваляш ми концентрацията, а?
Т-трябва да бягаме.
Как така?
- Веднага!
Не мога. Все още храносмилам, а?
Ще получа колики.
О, Боже, тръгнал е след нас!
Хайде, малки братко!
А, Колика!
Всъщност, ако наистина искаш да знаеш
Всъщност, ако наистина искаш да знаеш
как с майка ми бяхме разделени...
Пазех си историята за Потока със Сьомгата,
но ще ти разкажа.
Беше, вероятно петият или шестият
най-студен ден в живота ми.
Изглежда интересно. Определено трябва да я запазиш.
Мислиш ли?
- Разбира се, за приятелите ти.
А, добре... Знам една друга история...
Слушай малко... Какво ще кажеш да не си говорим?
Добре, тогава ще пея.
- Не, не, не.
Няма ли да престанеш?
Кода, престани да пееш.
Хей, стойте. Чакайте.
Как е, мечко-човек?
- И... малко мече.
Не знаех, че имаш малко братче.
Готин е, а?
- Всъщност, той е само...
Значи, един ловец
ни преследва... и си мислехме...
Дали може само да се навъртаме около вас, а?
Да, само да се навъртаме. Точно така.
Да, ще е забавно, нали?
Искам да кажа, че ако ловецът, който бързо ще ни настигне...
И после вие ще го изядете.
Да, и аз си мислех това.
Но ние му се изплъзнахме още при глетчера.
Значи не мислите, че ще ги последва, така ли?
Доста са добри.
Имам идея.
Доста е странно.
Махни се, а? Аз карам.
Кога ще дойде моят ред, а?
Не е толкова лесно, колкото си мислиш? Гледай ме и се учи.
Поне да имахме задна седалка...
Изглеждам, все едно си ме отстрелял.
Хайде.
Готино, а?
Готино, а?
Доре, ето как го знам.
Ако снегът е бял, тогава всичко е наред.
Зелено или жълто, просто не е чисто.
Второто го знам от собствен опит.
Това ми напомня... Миналата година при Потокът на Сьомгата,
Това ми напомня... Миналата година при Потокът на Сьомгата,
приятелят ми Бъки, направо ме разби.
Но аз чух за един хлапак,
който си закрещил езика в айсберг
и започнал да плува с него.
И за да го спасят, трябвало да му откъснат езика.
И сега, той говори така
през цялото време...
Ти въобще спираш ли да говориш?
Уха, виж.
Нощната дъга.
Можеш да видиш духовете оттук.
Ти знаеш за великите духове?
Да, баба ми и дядо ми са там.
Мама казва, че духовете
правят всички магически промени в света.
Как листата менят цвета си,
или как луната мени формата си или как пиявиците се превръщат в жаби.
Да, разбрах.
Знаеш ли, за разнообразие,
може би трябва да оставят нещата както са си.
Какво искаш да кажеш?
- Брат ми е дух.
Ако не беше той, аз нямаше да съм тук.
Ти имаш брат там?
Какво му се случи?
Уби го една ме...
едно чудовище.
Как се казва брат ти?
Ситка.
Благодаря ти, Ситка.
Ако не беше ти, никога нямаше да срещна Кинай.
Винаги съм искал да имам брат.
Искаш ли да играем на "Шпионин"?
Искаш ли да играем на "Шпионин"?
Добре, аз съм първи.
Добре.
- Виждам нещо зелено.
Дърво?
Мой Ред?
- Да!
Добре. Виждам нещо високо?
Дърво
- Добре.
Виждам... нещо с кора.
Дърво?
Добре, виждам нещо... отвесно?
Дърво.
- Да.
Добре, виждам...
- Дърво!
Мой ред е.
Дърво.
- Не, аз трябва да...
Брои се.
- Аз дори не съм погледнал нищо.
Брои се.
- Добре.
Дърво.
Хайде да играем на нещо друго.
Кода, хайде.
Кода, събуди се.
- Само още два месеца, мамо.
Е, къде сме?
Е, накъде?
Мисля, че насам.
Мислиш, или знаеш?
А, натам?
Защо не ме превърнаха в пощенски гълъб?
Хайде.
Язденето на мамути, беше твоя идея.
Благодаря за превоза, момчета. Чао.
Имаме късмет, че съм се губил и преди.
Миналата година, с Бъки ровехме корените...
Престани с разказите!
Не ме интересува кога с Бинки сте намерили
най голямата шишарка на света.
Първо, той се казва Бъки, а не Бинки.
Второ, не беше шишарка, а жълъд.
И беше огромен. Дори по-голям от дебелата ти глава.
Големият ни пазител ни изоставя, а?
Да, по-добре да го последваме. Хайде.
Аз... можеш ли да си извъртиш кракът?
Не, мога... не мога да сляза...
- Аз също.
Добре, момчета. Тогава ние...
Тогава ще ги настигнем по-късно, а?
Готино пътуване, а?
- Красота.
Знаеш ли какво си мислех. Май сега е най-подходящото време
аз да покарам, а?
Отпусни се и се наслаждавай на пътуването.
А... Добре.
Съжалявам, че се загубихме.
Въпреки че вината е предимно твоя.
Моя? Това беше.
Просто помни, че ако не бях аз,
ти все още щеше да висиш с главата надолу.
Да, но е по-добре от това да съм
някъде надалеч, заедно с теб и бърбъорещата ти уста.
"Изгубих се. Не мога да намеря мама.
Ще ме заведеш ли Потока със Сьомгата"
Защо просто не пораснеш?
Добре. Тогава тръгвам сам.
Добре. Върви.
Добре.
- Добре.
Добре.
Кода?
Кода.
Тези чудовища са наистина страшни.
Особено с тези пръчки.
Хайде, да вървим.
Е, виждаш ли нещо познато?
Е, виждаш ли нещо познато?
Или не можеш да видиш нищо, заради дебелата ми глава.
Наистина ли мислиш, че главата ми е дебела?
Ако малко си присвиеш раменете,
няма да изглежда толкова голяма.
А, искаш да кажеш така? Или така?
Ами така?
О, това беше много добре.
Може те да ни упътят.
О, да, прочистих си синузите.
Прав си.
- Добре, добре.
Удари ме пак.
Мисля, че гледа насам. Зравей, сладуранке.
Да, бе. По-скоро гледа към мен.
Какво?
- Хей, скъпа.
Не, не. Стига, бе, глупак. Да не си се побъркал?
Гледа към мен. Виж.
Да, бе. Значи гледа грозната ти мутра?
Моята... извинете, госпожице. Само за момент.
Време е за бой.
- Искаш да започваме?
Да!
- Хайде, давай.
Рогата горе.
Чакай.
- Извинете.
Какво искаш?
Какво? Кой беше това?
- Момент, мечок.
Хей, млъквай!
- Хей, млъквай!
Не, ти млъквай!
- Не, ти млъквай!
Не, ти млъквай!
- Не, ти млъквай!
Хей, ще млъкнеш ли?
- Хей, ще млъкнеш ли?
Не.
- Просто... млъкни!
Май рогата им са навити малко повече от нужното.
Чакай малко...
Познавам това място.
- Така ли?
Да, Потокът със Сьомгата не е далеч.
Само трябва да минем оттук.
Какво?
Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме?
Да, да, следвай ме.
Кода!
Кода!
Кода?
Къде си?
Не прави така.
- Изплаших те, нали?
Едно е да ме изплашиш, а друго - да ме изненадаш.
Ти беше и двете, нали.
Добър опит.
Имаш малко плюнка...
Кинай!
Този път няма да се вържа.
Не, Кинай, внимавай!
Не.
- Хайде!
Кинай, къде си?
На ляво, на ляво! Не, не, другото ляво!
Кинай!
Не!
Какво правиш? Трябва да се махаме оттук!
Защо ни мразят, Кинай?
- Ние сме мечки.
Е и?
- Е, нали ги знаеш какви са.
Те са... те са убиици.
Чакай малко! Кой е убиец?
Мечките.
- Какво? Кои мечки?
Аз не съм такъв, ти също не си.
Явно, не всички мечки.
Искам да кажа... ти не си, но повечето мечки...
Повечето мечки, само търсят причина, за да нападат хората.
Но, Кинай, той ни нападна.
Знаеш ли, ти си... ти си просто хлапе.
Когато пораснеш, ще разбереш.
Риба, риба, риба.
Успяхме, пристигнахме!
Хайде!
- Какво? Кода...
Риба, риба!
- Какво...
Махнете се!
Хей, пич, мътиш водата.
Да... Опитай се да не плашиш рибата, приятел.
Кода, ела тук.
Погледни се.
Тъг, видя ли вече мама?
Не, в интерес на истината, не съм я виждал.
Аз и приятелят ми Кинай, я изпреварихме.
Той с теб ли е?
Никога не съм те виждал на Потока.
Откъде си?
Ами... аз... искам да кажа...
Виждаш ли, Кинай? Ето я планината,
точно както ти обещах.
Светлините докосват върха й всяка вечер.
Качването до горе ще бъде доста по-трудно,
от язденето на мамутите.
Мамути?
- Ти майтапиш ли се?
Много странно.
Да, той прави доста странни неща...
Пие вода само от листо.
Никога не си остри ноктите на дърветата.
Кода. Кода!
Може ли да поговорим за малко?
Извинете ни.
Малко е припрян, не мислите ли?
Кода, аз...
Трябва да вървя.
Когато се върнеш, можем да отидем и да...
Аз... аз няма да се връщам.
Какво? Защо?
Защото...
Трудно е да се обясни.
Заминаваш ли си?
Не, искам да кажа... да.
Просто аз... не ми е тук мястото.
Не ти е тук мястото? Мястото на всяка мечка е тук.
Хайде, приятел.
Добре, добре, успокойте се.
Ние... хей, не си хвърляй огризките тук.
Някой може да се задави.
Аз ще съм първи. Добре, да видим.
Най-интересното нещо, което ми се случи през тази година.
Сетих се, сетих се. Слушайте.
Най-накрая съборих това дърво, което
закриваше гледката от пещерата ми.
Сега едно семейство шимпанзета живее при мен.
Да... добре, добре... хайде всички...
Нека видя лапите във въздуха.
Кой ще е след мен? Хайде.
Тъг, Тъг, аз имам един разказ!
Внимавайте, внимавайте. А, хванахте се.
Тази година, аз загубих скъпият ми съпруг - Едгар.
Престани да казваш на всички, че съм умрял.
Понякога, все още чувам гласът му.
Следващата ще е моята.
А, да, разбира се...
Това е. Моя е, моя е...
Явно е наш ред.
През тази година, аз срещнах най-прекрасната...
Не, ти си прекрасен.
Ти си по-прекрасна.
Наемете си пещера.
Само ако Едгар беше жив...
Казах ти, жено! Тук съм!
Обичам те, сладуранке.
Това е.
- Заповядай, Кода.
Ти трябва да разказваш, Кинай.
- Моля?
Така е, Кинай. Ти я хвана, ти ще разказваш.
Не си ли играл на тази игра, когато си бил хлапе?
Хайде, Кино.
Добре, ясно, разбрах...
Искате да знаете какво съм правил през тази година?
Да!
Тръгнах на най-дългото, най-тежкото
и изтощително пътешествие, на което съм бил,
заедно с най-големият досадник, който съм срещал.
Какво можеш да очакваш от малкото ти братче?
Добре, приятел, твой ред е.
Хайде, да те чуем, Кода.
Добре, започваме.
Тази година, гледах майка ми в битка на живот и смърт,
в която тя намаше шанс, биейки се с
с най-злобното същество, ходило някого по земята.
Добре, кой е следващият?
- Какво?
Чакай, чакай малко.
Мисля, че всички искаме да чуем остатъка от историята, Кода.
Така си и мислех. Добре, да видим.
Беше вероятно петият или шестият, най-студен ден...
през живота ми.
Аз и мама хапвахме риба и си прекарвахме много добре,
когато изведнъж, тя ме бутна в храстите
и ми каза да бъда много тих.
Тя каза: "Надушвам нещо". И аз започнах да душа.
Имаше нещо в гората,
което тичаше право към нас и се приближаваше с всеки изминал момент.
И тогава, от гората изскочи ловецът!
Мама нямаше накъде да бяга.
Чудовището я беше притиснало към един огромен глетчер!
Чудовището атакува!
Но мама беше твърде бърза.
И преди той да успее да замахне отново, тя се изправи
и извика: "Махай се"!
Тогава мама, подуши, че идват още.
Цяла глутница, идваща право към нас!
Ситка, не! Мечката!
Тя тръгва да ги спре,
преди да са стигнали до мен.
Те я ръгаха с пръчки от всички страни.
Глетчерът се счупи и те паднаха във водата.
Имаше лед навсякъде!
Тя не можеше да задърши дъха си повече и изведнъж...
Изскача от водата.
Никога през живота си, не съм бил толкова уплашен.
Тръгвам след мечката.
Кода?
Паднала от глетчер?
Никога не съм виждал нещо такова.
Можете ли да си представите?
Кинай.
Какво има, Кинай?
Кода, какво стана след това?
Тя добре ли е?
Кинай, какво има?
Къде тръгна?
Тя излезе от водата без проблеми, но така се разделихме.
Точно след това, срещнах Кинай.
Кинай?
Пак те изплаших, нали?
- Да.
Къде си бил? Изглеждаш ужасно.
Кода...
Мама, казва, че когато преядеш с Риба,
трябва да полегнеш...
- Кода..
Има нещо...
Тази история, която разказа снощи...
Да.
Аз също имам една история за теб.
Наистина? За какво се разказва?
Ами, отчасти за един човек
и отчасти за една мечка.
Но като цяло, за едно чудовище...
чудовище, което направи нещо толкова ужасно...
Кода, направих нещо ужасно.
Този разказ не ми харесва.
Майка ти няма да дойде.
Не.
Кода!
Koдa!
Koдa!
Кода, иска ми се да...
Ако има... само ако имаше някакъв начин...
Бих... бих дал всичко...
Само за да...
Съжалявам, Кода.
Толкова съжалявам.
Съжалявам, Кинай.
Вече не знам какво да правя.
Имам нужда от помощ.
Ситка?
Виж, съжалявам.
Ако ме беше оставил да карам, това никога нямаше да се случи.
Просто престани.
Никога не ми даваш да карам, никога не ме оставяш да правя нищо.
Я по-спокойно, а? Казах, че съжалявам, забрави го.
Не мога да си представя, че сръчка мамута, а?
Хайде, стига. Тази планина изникна от нищото.
Страхувам се, че не мога да приема извиненията ти.
Беше в сляпото ми място.
Хей, виж!
- Какво?
Това е онзи хлапак.
Май нещо го мъчи, а?
Да, какво не е наред, малко мече?
Нищо. Добре съм.
Добре тогава. Докъде бяхме стигнали?
А, да. Ти си голям егоистичен, безразсъден тъпак.
и никога няма да се промениш.
Какво?
- Писна ми от теб, а?.
От сега нататък, той е новият ми брат.
Не може така!
Съжалявам, но ти беше заменен от скъпото ми малко братче...
Забравих ти името. Как се казваше, малко мече?
Не искам други братя.
Виждаш ли? И на него му е писнало от теб, а?
Хаде, стига. Обещавам, че ще се променя.
Разкарай се. Никога няма да се промениш.
Факта, че си ми брат, не означава нищо за теб.
Разбира се, че означава.
- А, така ли? И как по-точно?
Помниш ли, когато копитата ти замръзнаха в езерото?
Кой стоя с теб цяла зима, а?
Ти.
А кой ти показа къде е хубавата трева?
Искам да кажа, истинката, меката, която е покрита с роса?
Защо мислиш, че го правя, а?
Защото те...
защото те росичам.
Моля? Не те чух какво каза.
Казах, че те... росичам.
И аз те росичам, а.
Мога да се променя.
- Махни се, а?
Хайде, мога да се променя.
- Махни се, не ме докосвай.
Мога да се променя!
Не, не там. Това е мястото.
Ще се видим пак, малко мече.
Да. Лек ден, а?
Знаеш ли как да го отпразнуваме?
Купчина от ужасно вкусен ечемик, смесен с кехлибарена тревица,
с гарнитура от хмел, а?
Харесва ми.
Ситка, Ситка, там ли си?
Ситка!
Моля те. Моля те, Ситка.
Не знам какво да правя.
Ситка?
Денахи!
Ситка, побързай! Превърни ме отново!
Къде си, Ситка?
Денахи.
Денахи, моля те.
Кода?
Не!
Остави го!
Кода!
Кинай?
Ситка?
Кода.
Кода, не се страхувай. Аз съм.
Той има нужда от мен.
Знаеш ли, той определено изглеждаше по-добре, като мечка.
Но... Денахи.
Всико е наред, Кинай.
Независимо от изборът ти,
ти винаги ще бъдеш малкото ми братче.
"Малко" ли казах?
Кинай!
Брат ми, Кинай,
отиде да живее с Кода и останалите мечки.
Той ме научи, че любовта е могъща.
И аз предавам поуката от тази история
на нашия народ...
История на момчето, което стана мъж,
превръщайки се в мечка.
Ъ-ъ-ъ, какво правиш тук, малко мече?
Упражнявам хватките си. Искате ли да видите една?
Разбира се, а. Това ще е забавно, а?
Слушайте...
Бях човек, който се превърна в мечка. Не в бобър.
От човек, в мечка. Това е.
А, ясно. Значи...
преди това вероятно си бил козел, а?
А какво ще кажеш за воден бизон?
Не, не, той е заек, а?
Виж му ушите и пухкавите крака.
Пазете се от заека, а?
- Няма начин, а?
Добре, сега, всички.
Вдишвайте, силно вдишване, а?
И след това, при издишването, силно издишване...
заставате с лице към слънцето.
Не, ти млъкни!
Не, ти млъкни!
Как върви при теб, Кода?
Много добре.
превод и субтитри: fatdaddy