Flashdance (1983) (Flashdance CD2.sub) Свали субтитрите
Това пък за какво беше?
Исках да видя колко бързо можеш да бягаш.
- И как се справих?
- Става.
Направи го пак.
- Кое?
- Онова завъртане която направи.
Не мога, просто импровизирах. Не съм чак толкова добър танцьор.
- Какво искаш да кажеш?
- Никога не съм изучавала балет.
Имам предвид, чела съм книги, гледала съм другите.
Но никога не съм ходила на курс по балет,
с всички тези танцьори събрани в една стая
гледащи се взаимно и гледащи теб.
Но ти танцуваш пред публика всяка вечер.
Да, ама е различно. Аз не ги виждам.
Ти отиваш там, музиката започва и те завладява.
Тялото ти започва да се движи от само себе си.
Знам че звучи много глупаво,
но нещо вътре в теб просто прещраква.
Изключваш и се отнасяш нанякъде,
все едно си някой друг.
Понякога вечер, аз...
Понякога вечер, не мога да изтрая докато не изляза...
Така бягам от реалния свят.
Защо не се качиш горе да потанцуваш?
Вероятно си добра танцьорка.
Ами, упражнявам се.
Така ли? Знаеш ли как да направиш хоризонтална стойка?
Ей...Джени, пошегувах се. Задръж рестото.
Това са 100 долара. Не мога да ги взема.
Задръж ги. Това е моя начин да кажа извинявай.
Благодаря.
Хана!
Хана!
Скъпа, ето къде си.
Браво! Браво!
Винаги ли след представлението прима-балерината получава цветя?
- Винаги.
- Ти получаваше ли цветя?
- Не винаги.
- Но понякога получаваше, нали?
- Как се чувстваше?
- Ще разбереш.
- Лека нощ.
- И на теб.
Кучи син!
Това радиатора ли беше или ти, Грунт?
Мамка му.
Млъквай, Грунт.
- Ей, аз съм, Ричи!
- Здрасти.
Скапания радиатор се развали.
- Просто исках да се сбогуваме.
- Къде отиваш?
В Лос Анджелис.
- Лос Анджелис?
- Да, багажа ми е в колата.
Ще хващам магистралата. Това е. Изчезвам.
Ами Джени?
Виж, обичам Джени, но сега не мога да съм с нея.
Тя ще се оправи. Ще бъде добре.
Хайде де, не тръгвай още. Ще направя кафе, ще седнем и ще поговорим.
Не мога. Имам в предвид... Какво ще правя тук?
Да правя хамбургери и да претендирам, че съм комик?
Ще ми липсваш.
Да не си забравя шапката.
Успех.
Сандвич с пуешко месо и диетичен севън ъп.
- Аз плащам.
- Задръж си парите.
- Просто те черпя.
- Не искам нищо от теб.
- Не искам да ми купуваш нищо.
- Какъв е проблемът?
- Имам очи.
- За какво говориш?
Не знаех че си фен на балета, мислех че предпочиташ други неща.
Колко бързо забравят. Танцовия бенефис.
Блондинката с бялата рокля. Коя е тъпата блонднка, Ник?
Блондинка?
Чакай малко. Ще почакаш ли за минута?
Чакай малко де!
Какво става тука? Всички ли са полудели?
Миналата нощ някакъв тъпак хвърли камък по прзореца ми...
- Аз ти счупих шибания прозорец!
- Какво?
Чу ме. Аз ти счупих глупавия прозорец.
Ти луда ли си? Да не си си изгубила акъла?
Може би.
Струваше ми 170 долара. Направих специална поръчка.
Имаш достатъчно пари! Върви да чукаш русата!
Това ми е бившата жена. Имаме приятели в Артистичната Колегия.
Виждам я веднъж в годината за да я заведа на тъпия бенефис!
Защо ли се оправдавам така?
Не трябваше да ми чупиш прозореца.
Направих го защото... ме ядоса.
Когато бях малък си мечтаех да мога да си позволя да ям в ресторант като този.
- Беден ли беше?
- Беден?
Бях толкова беден, че едва изкарвах за обяда си.
Беше трудно.
Крадях тасове с Джони Си.
Вярно ли?
Как е омара?
Изсмукан.
Искаш ли малко от моя?
Не съм гладна, благодаря.
Както желаеш.
Какво те възбужда?
Обичаш ли телефонните бутки?
Телефонните бутки?
Сигурно го правиш само в леглото, така ли?
- Вие двамата изглеждате великолепно.
- Aлекс, това е Кати.
Здрасти. Ник ми е разказвал за теб.
Здравей.
- Наистина ли сте заварчик?
- Наистина съм.
И наистина спиш гола всяка нощ?
- Не точно.
- Останах с впечатлението че го правиш.
Изглеждаш много добре, Ники.
Не знам защо, когато бяхме женени не изгелжаше толкова добре.
- Сигурно заради човека с който бях.
- Това беше добре. Хареса ми.
- Води ли те вече в стоманения цех?
- Достатъчно, Кати.
Обича да ходи там на първата си среща. Там беше първата ви среща, нали?
Да, там беше.
Всъщност...
Спуках го от чукане.
Очевидно си го направила.
Очарователна е, скъпи.
Някога си я обичал, нали?
Мисля, че я обичах в началото.
Беше крайно различна от всички с които бях излизал преди да я срещна...
Добре образована. Произхожда от порядъчно семейство.
Мислех, че наистина я обичам.
И един ден... осъзнах че...
Просто съм избирал сигурния път.
Когато го разбрах, някак си стана по-лесно да правя това което искам.
Какво беше това?
Да зарежа всичко. Да започна от началото.
Разбрах какво искам и как да го постигна.
Успя, нали?
Как го направи?
Поех дълбоко въздух и скочих.
Здравейте.
Бих искала да участвам на балетния конкурс.
След като попълните формуляра,
проверете дали сте посочили всички години на танцово обучение,
и местата където сте учили.
Знам я тази част.
Прослушването е само с покана
и се провежда пред жури
което избира членовете на балета.
Благодаря.
Няма защо.
Добро утро.
Добро утро. Мога ли да ви помогна?
Дa, преди малко тук беше млада жена с армейско яке.
Отиде си. Говорех с нея...
за участие в балетния конкурс.
Г-н Брадли моля.
Ник Хърли.
Лари! Хей.
Чудесно. Чудесно.
Слушай все още ли си в Артистичната Колегия?
Искам една услуга за един много близък човек.
Той се обади!
Трик или измама?
Хей, изхвърлете тоя задник!
Казах ти, че там не обичат дребосъците.
Ричи!
Ричи!
- Провери ли клубовете там?
- Да разбира се.
- И какво какво стана?
- Един ми предложи работа.
О, това е чудесно!
Като сервитьор. Казах му, "Аз, сервитьор? Трябва да си луд.
Не мога да работя като сервитьор. Аз съм готвач."
Здрасти, Ричи.
Здрасти Джени.
- Липсваше ми.
- С всички тези момичета там?
Хайде де. Нямаше момичета.
Затова ли ми се обаждаше всяка нощ?
Ей, това е готвачът!
Или може би комикът? Готина дрешка, Ричи.
- Хайде, Джени.
- Ще се видим по-късно, Ричи.
До по-късно.
Прослушването! Успях! Успях!
Ник, почакай!
- Виж! Чакай!
- Какво има?
- Чети.
- Какво?
Имам покана, виж. Приеха ми документите за балета.
Трябва ти покана за прослушването и те ме поканиха.
- Не е ли супер?
- Това е чудесно.
- Трябва да го отпразнуваме.
- Кога?
- Какво ще кажеш за довечера?
- Да.
Хана?
Хана?
Ами... успях.
Знаех си че ще успееш. Поздравления.
Много съм развълнувана, цялата треперя.
Ами ако не успея?
Ще успееш. Знам че ще успееш.
О, Хана. Какво щях да правя без теб?
Вечерята ми хареса.
Хареса ми начина по който веднага ни настаниха...
Имаше поне 50 човека дето чакаха, а ние просто профучахме покрай тях.
Обадих се в ресторанта вчера...
и им казах, че имам много специален повод.
Какво означава това, че си им се обадил?
- Спри колата.
- Защо?
Спри шибаната кола!
Ти си им се обадил вчера,
а аз ти казах за прослушването тази сутрин. Чудесно!
Тогава откъде по дяволите знаеш?
- Алекс, чуй.
- Приятели от Колегията, а Ник?
Задник! Спри колата!
- Алекс!
- Пусни ме.
Нямаш право да ми помагаш! Не искам да ми помагаш!
Да не си се побъркала? Ще се убиеш!
Само се обадих по телефона. Едно обаждане.
Осигурих ти прослушването, но всичко зависи от теб.
Цялата работа зависи от мен! Няма да ходя на тъпото прослушване!
Добър вечер, клуб Мауби.
- Там ли е Джени?
- Алекс, къде беше цяла седмица?
Хайде, Джейк, не ми се слуша това. Там ли е тя?
Алекс, тя не работи повече за мен. Отиде в клуб Занзибар.
- Какво?
- Чу ме.
Хайде Джени.
Махаме се от тук.
Не!
Алекс! Алекс! Исусе Христе!
Алекс! По дяволите! Какво правиш?
Да не искаш да живееш като се въргаляш по гръб?
- Правя добри пари.
- Погледни се!
Мислех че искаш да си танцьорка. Това танци ли са?
- Какъв е този боклук?
- Престани, това е мое.
Защо дойде тук?
Защото си ми приятелка, глупачке!
- Студено ми е.
- И на мен.
- Не каза здрасти?
- Не.
Не дойде на работа и се притесних за теб.
- Изглеждаш ужасно.
- Много благодаря.
Няма защо.
Слушай, не дойдох за да се караме, а да видя дали си добре.
Забрави, няма значение.
- Кое няма значение?
- Прослушването. Не ме интересува.
- Интересува те.
- Не ме интересува.
Интересува те!
Ако не си честна пред себе си, как по дяволите ще си честна с мен?
Чуй ме, Ник Хърли,
не искам да ми казваш какво да правя. Не искам да слушам глупости.
Не съм бебе!
Изчезни оттук! Ходи си играй с шибаното си Порше.
Имаш нужда от хубав ритник по задника.
Не си порастнала достатъчно за да пушиш.
Знаеш ли, истината е,
че те е ужасно страх да отидеш там, нали?
- Не е вярно.
- Вярно е.
И ме използваш за оправдание, за да не отидеш.
Махай се.
На път си да прецакаш всичко, Алекс.
Не разбираш ли? Ако предадеш мечтите си, умираш.
Довиждане.
Хана?
Хана?
Хана?
Хана?
Тя умря.
Вчера.
- Къде беше?
- Никъде.
- Какво правиш?
- Вземам си нещата.
За какво ти е да си ги взимаш?
Знаеш ли, ако е толкова зле,
защо не си прережеш вените?
Мислех си, че нищо не може да те пречупи.
Знаеш ли когато започнах, бях на 17.
Работех в един от онези стари кинотеатри.
Всеки цент който имах го спестявах за костюми.
Имах повече ефектни дрехи отколкото някога си виждала.
Когато излизах на сцената изглеждах толкова добре.
Един ден, просто спрях да ги купувам.
Изобщо не знам какво се случи.
Много мислих за това.
Не знам какво ме пречупи.
Дрехите остаряха и аз просто спрях да ги нося.
Имам няколко в камиона. Ще ти ги покажа някой път.
Добре.
По дяволите.
Време е за шоу.
Нека Господ бъде в сърцето ти и да опрости греховете ти.
В името на отца, сина и светия дух.
Прости ми отче за това, че съгреших.
Мина доста време от последното ми изповядване.
Искам... Искам толкова много.
Мога ли да започна отначало?