Falling In Love (1984) Свали субтитрите
Тук е съпругата му.
Не, мисля, че е генераторът. Оставих я в гаража.
Няма проблем. Ще изчакам.
Само му кажи да го поправи.
Ало.
- Ало?
Майк?
- Брайън?
Майк, говоря с майка ти.
- Съжалявам. Да...
Да, добре. Сега затваряй.
Не мога, на уличен телефон съм.
- Не, в града съм.
В Ню Йорк съм. Колата не можа да запали и се качих на влака.
Не, качих се на влака.
Как си?
Кажете му, че съм добре.
- Добре.
Весела Коледа.
- Весела Коледа и на теб.
Благодаря. Чао.
Весела Коледа!
Това горчица ли е? Сложете малко.
Още малко.
Много ви благодаря.
Извинете. Бихте ли натиснали четири?
Тук не бива да се внася храна.
Ще ни изцапате дрехите.
- Съжалявам.
Харесва ми.
В брой или с карта?
- С карта.
Насам, господине.
Здрасти, Ласки.
В града има толкова заведения, защо се навряхме точно тук?
Бъдни Вечер е.
Господи!
- Точно така.
Как си?
Зле. А ти?
- Чудесно. Да се напием.
Да не си луд?
- Просто съм в готино настроение.
Колата ми се развали, закъснях и изпуснах Джей,
за когото носех тези планове.
А после пръснах цяло състояние за неподходящи подаръци.
Как е Сюзън?
- Чудесно.
Това е добре.
Развеждаме се.
Нещо за пиене?
- Да. Нещо...
За мен една бира.
Хайнекен, Микелоб, Молсънс, Бекс, Бъд, Курс, Милер, Милер Лайт,
Шлиц, Гинес, Карлсберг или Лоънбрау.
Каквато и да е.
- Как така?
Добре, нека е Милер. Милер Лайт.
Не, извинете. Шлиц.
Не е проблем. Рано или късно щеше да се случи.
Излизам с Карол повече от година. Не е тайна.
Но заради децата не можех да се реша.
Сега е по-добре. Поне сме честни.
Съжалявам.
- Наистина ли?
Да.
- Защо?
Не знам.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
За къде заминаваш?
- За Акапулко. В понеделник.
Кой от двамата е Дейвид?
- По-младият.
Разправях ти за него.
- Онзи от фитнеса ли?
Да. С тъмната коса и големите очи. С хубавия задник.
Спомням си.
- Жесток е.
Спомням си.
Да не е любов?
- Стига, моля те.
Кога се връщаш?
- На 1 -ви януари.
Семейството на Бари ще идва. Всяка година правим събиране.
Още ми е съпруг. Малко или много.
За него е важно.
Ще ти се обадя като се върна.
Ще ми покажеш колко си почерняла.
Не отивам заради тена.
Чао, Моли.
- Чао.
Весела Коледа!
Весела Коледа.
Заповядай.
- Аз не искам.
Не?
Никакво кафе, никакъв алкохол и никакви цигари.
Спестяванията ми се топят.
- Нищо не пропускаш.
Само удоволствието.
- Стига, татко.
Обикновен грип е.
- И чумата е била само грип.
Беше ли на доктор?
- Аз съм доктор!
Мога да се обадя на Джордж.
- Нищо ми няма.
Ако не броиш ангината, мигрената и гастрита,
съм съвсем здрав.
Ето.
Сигурен ли си, че не искаш да те взема у дома?
Коледа извън града? Не.
- Но защо?
Ще си разваля празника.
- Знам, но все пак ела.
Ще се оправя сам.
Напоследък съм такъв мърморко, че само аз мога да се търпя.
Какво правиш?
Търся кибрит.
- Не мога да повярвам. Хитрец.
Градини за всеки сезон
Справочник по ветроходство
Благодаря.
Господине, забравихте си нещо.
Благодаря.
Извинете. Съжалявам.
По дяволите.
Извинете.
- Аз ще я вдигна.
По-лошо стана.
Бихте ли изхвърлили това?
Съжалявам.
- Да пробваме така.
Искате ли торба?
- Все купувам излишни неща...
Вземете тази.
- Сигурна ли сте?
Няма проблем.
- Благодаря ви много.
Внимавайте къде стъпвате.
Извинете.
- Ще ви помогна.
Не се притеснявайте. Благодаря.
Сложете го отгоре, ако обичате.
Благодаря.
Ето.
- Много благодаря.
Чудесно.
- Много ви благодаря.
Няма защо.
Излизате ли?
Момент! Извинете!
Книгата ми остана у вас.
Съжалявам.
Това е. Благодаря.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Буден съм, буден съм...
Събудете се! Събудете се!
Добре, добре!
Недейте, момчета. Рано е.
Бъден съм, буден съм, буден съм. Хайде, хайде.
Момчета... Елате!
Навън! Още 20 минути. Още не отваряйте подаръците!
Не слизайте долу!
Весела Коледа.
Не искаш ли да отвориш подаръка си?
Искам да знам чия беше идеята да имаме деца.
Знам чия беше. Твоя.
- Беше твоя.
Трябва да съм била откачила.
Хайде да започваме.
Я гледай.
Не ти ли харесва?
- Напротив. Много е красива.
Наистина ли?
- Да, много е красива.
Можеш да я смениш.
Голяма изненада е. Аз...
Не очаквах нещо толкова романтично.
Благодаря ти.
Весела Коледа. Харесва ли ти?
- Да.
А това е за теб.
По-внимателно, момчета.
- Ще го строшат още днес.
Не разпилявайте частите.
Иначе ще трябва да ги търся.
Трябва да го пробвам.
Това ли искаше?
Какво е това?
- Отвори го.
Не си прав.
- Какво ви казах току-що?
Съберете всички части и не ги разпилявайте.
Аз ще ги събера.
Какво е това?
Какво е това?
- Чудесно. Можем да я сменим.
Благодаря.
Не съм я купувал. За мен беше книгата за градинарство.
Нека сега всички почистим задружно!
Градини за всеки сезон. Какво пък е това?
О, не.
Това е една чудесна книга.
Съжалявам!
Чудесна е.
- Скъпи, станала е грешка.
В магазина имаше един господин... Господи.
Не се притеснявай. Ще я върна.
Ще върна и пуловера.
- Не, казах ти, че ми харесва.
Няма да го носиш.
- Права си.
Но на теб ще ти отива.
- Затова го купих.
Важното е, че си се сетила за мен.
Това имам предвид. Ще го върна.
Господи. Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Да се приготвяме.
- За какво?
За Айрин и Фил.
Да, вярно.
О, не.
Кога?
- Ранен обяд.
Не.
Ще се забавляваме.
- Не, няма.
Права си.
Ще им се обадя. Ще се обадя и ще отложа срещата.
Можем да прекараме деня заедно.
Поне днес.
Айрин, здрасти. Брайън е.
Да, Весела Коледа.
Няма проблем, ако така предпочиташ.
Моли иска да говори с теб.
Няма значение.
- Ти реши.
Хайде, кажи й.
Здрасти, Айрин, аз съм.
Напротив, мисля, че е страхотна идея.
Добре.
По кое време ще ви е удобно?
Благодаря. Ще е готова ли за утре?
Звънни ми.
Билети за проверка.
Билети за проверка, моля.
Благодаря. Благодаря ви много.
Ризолис.
- Моля?
Книжарница Ризолис.
- Съжалявам.
Опитвах се да си спомня откъде ви познавам. Книгите.
Господи.
Изпуснах всичко, а вие ми помогнахте.
Точно така!
Да, помня ви.
Гледах ви и знаех, че ви познавам от някъде.
Вие бяхте с торбите.
У мен остана една от вашите.
- Точно така.
Все още е у мен. Все още.
Яхти - вашата беше за яхти. Биваше си я. Хареса ми.
Радвам се, че си спомнихте.
- Аз също.
Беше ми приятно да се видим отново. Аз ще...
Радвам се, че ви видях.
Да не забравя, Весела Коледа. Весела Коледа.
Да, Весела Коледа.
Говорехме за Хюстън.
В Тексас.
- Точно така.
Какво ти става, по дяволите?
- Мислех си за нещо.
Мисли за Хюстън. Шест месеца, после още седем.
Поне година.
Къде си, Франк?
- Сега слизам.
Няма да е толкова трудно.
- Не мога, Вик. Имам семейство.
Ще намериш някого.
- Няма кой друг.
Предлагам ти пари, работа.
- Тук имам още работа.
Трябваш ми там.
- Ще помисля.
Кажи ''да'', мисли после.
- Не мога да поема отговорност.
Голям си мърморко.
- Но ме бива.
Ще си помислиш, нали?
- Добре. Добре.
Какво има?
- Този перваз не е наред.
Трябва да срежем тръбата.
- Кой даде нареждане?
Днес следобед след 4 часа. Не, Гранд Сентръл до Добс Фери.
Чудесно.
Момент само.
5: 1 0, 5:33...
5:52, 6:20...
6:53...
Чудесно. Благодаря.
Здрасти!
Спиш ли?
Това си ти.
- Какво?
Здрасти.
- Не съм се събудил.
Поспи тогава.
- Не, не.
Отдавна ли пристигна?
Не.
Току-що влизам.
Какво казаха?
- Майка ти...
Какво?
- Цветята.
Всеки ден. Казваше, че я правят щастлива.
Аз не я помня така.
Помня караниците.
Помня колко ме беше страх да се прибера вкъщи.
Нищо хубаво не помня.
Беше твърде малка.
Изписват те в петък?
Смятам да остана през уикенда, за да създавам работа на сестрите.
Какво е станало? Направиха ли изследванията?
Все същото казват. Само съм остарял с две години.
Защо тогава те държат тук?
Не знам. Сигурно съм им интересен.
Кога най-после ще ми дадеш точен отговор?
Говори с лекаря ми.
Притеснявам се, това е всичко.
Чакам захарта.
Под носа ти е.
Какво има?
Нищо, обикновена нервна криза.
Заслужаваш си я. Гледай на какво си заприличал.
Имах кошмарен уикенд.
Какво стана?
- Всичко.
С Карол трябваше да заминем за уикенда.
В петък звъни жена ми. Можем ли да вземем децата понеже не е добре?
Отменихме заминаването и заведохме децата на кино.
Но срещнахме жена ми. Беше с някакъв тип.
Аз се ядосах, тя се засрами, а децата бяха напълно объркани.
Карол побесня и ме изгони.
В събота останах на улицата
с две деца, три куфара и куче.
Иска да се женим.
Не можеш, още не си разведен.
- Знам, знам.
Някои мъже са по-хитри в изневерите. Като теб.
Аз просто не изневерявам.
- Знам. Това е хитро поведение.
Тази сутрин във влака срещнах една жена.
Не искам пак да се женя, но не искам и да съм сам.
Как изглеждаше?
Жената от влака.
Не знам.
Изглеждаше симпатичен.
Изглеждаше някак...
познато.
Това ли е всичко?
Срещнала си го в Ризолис преди три месеца и сега отново във влака?
Да, но...
за минута си помислих...
Помислих си... Не беше нищо... Но имаше нещо...
Разбира се.
Харесват ми. Кога ги направи?
Нови са. Отпреди две седмици.
Не искаш да ги показвам още, така ли?
Засега не.
Как се казва?
Не знам, не я попитах.
Защо не?
- Не се опитвах да я свалям.
Хич не те бива. Хич не те бива!
За теб всичко е секс. Всичко.
Старая се.
- Просто звучи странно.
Съжалявам, че си отворих устата.
Хайде да забравим за това.
Какво смяташ да правиш?
Какво толкова може да стане? Пробвай.
Какво да правя? Да се мотая около Гранд Сентръл
и като я видя да подхвърля някой лаф?
Да я заведа в някой хотел?
Заведи я в моя апартамент. Не ходя там - чаршафите са чисти.
Здрасти, как си?
Здрасти.
О, здрасти.
Каква изненада да те видя отново.
Пак се засичаме във влака.
Накъде отиваш?
В града ли работиш?
Това е абсурдно. Какво правя? Какво правя?
Извинете.
Извинете.
- Няма нищо.
Отзад има места.
Здравей. Няма нужда.
Видях те...
- Слизам на следващата спирка.
След тази.
Съседи сме.
- Така ли?
Франк Рафтис.
- Приятно ми е.
Маргарет Гилмор. Или Моли.
В града ли работиш?
- Не. Омъжена съм.
Искам да кажа, че не работя. Работя, но не сега.
Занимавам се с графичен дизайн, реклама. Не е...
Ти?
- Дали работя?
В града?
Баща ми е болен. В болница е.
Много съжалявам.
- Добре е. Напоследък...
често ходя да го видя...
Днес си мислех за теб.
- Така ли?
Да, затова че се видяхме отново след толкова много време.
Беше странно да се срещнем отново.
И аз съм женен.
- Много хора са женени.
Така е.
- Жена ти ли обича градините?
Да.
Добс Фери. Следващата гара е Добс Фери.
Твоята гара.
Утре ще слизаш ли пак до града?
Не.
Не искам да кажа... Нямах предвид... Не се опитвах да...
Знам.
Помислих си, че можем отново да пътуваме заедно.
Добс Фери.
Използвайте задните врати. Само задните врати.
Извинявай, не исках да...
Петък. Мисля, че пак ще ходя до града в петък.
Петък?
- В 9:04. Него взимам обикновено.
Този петък?
- Да.
Чао.
- Чао.
Следваща гара - Ардсли. Ардсли след три минути.
Стига, момчета, писна ми от вас. Цял ден се биете. Сядайте.
Слушайте майка си.
- Колата ти е готова. Обадиха се.
Може ли да идем в ''Бъргър Кинг''?
- Колко ще струва?
Беше ме страх да попитам. Можем да я вземем на връщане.
Засега ще я оставим. Ще я взема през уикенда.
Хайде, сядайте.
- Сядайте. Татко е уморен.
Можете да го прегръщате като стигнем у дома.
Пиле с картофи!
- Сядайте!
Мой ред е. Мисля, че е мой ред.
Господи.
Къде си?
- Не знам.
Ще си лягам.
- Добре.
Ей сега ще дойда.
Пусна ли кучето?
Да. Върна се.
Искаш ли аз да карам?
Какво има?
- Закъснявам.
Защо не взе по-ранен влак? Стана рано.
Не искам да го изпусна.
Заето ли е мястото?
- Да.
Искам да кажа, сядай.
Вече е заето.
Не те видях.
- За малко да изпусна влака.
Майк е на шест. Джо е на четири. Не, на пет е.
Вече е на пет. Какви ги говоря? Стана на пет през януари.
За рождения му ден го заведохме в Ню Йорк.
Бяхме на цирк.
Сега и големият ще трябва да заведем за рождения му ден.
Ревнува ли много?
- Майк? През цялото време.
Така е на тези години.
- Да. По-големият е.
Нали?
- Винаги има конкуренция.
Знам.
Но малкият е много умен.
Като майка си е. Забелязва много неща. Бърз е.
Майк е като мен. Малко е...
Ами... Не знам.
Увеличавам заплатата. Те дават къща. Връщаш се след година.
Няма да стане, Вик.
- Защо се инатиш?
Просто не ми се ходи в Хюстън.
Отваря ти се голяма възможност.
Ще говорим после. Сега трябва да се обадя по телефона.
Сиймор падна!
Добър ден. Да.
Здравей.
Да.
Да...
Да, разбира се.
Довиждане.
Минавах оттук.
- Така каза.
Как е баща ти?
- Добре е.
Връща се у дома след няколко дни.
- Чудесно.
Споменах за кафе, но си мислех...
Ако имаш време, можем да идем на обяд...
Обяд?
Ами... Не знам за обяд...
Искам да кажа...
Много си красива.
- Не, не съм.
Много съм омъжена.
- Аз също.
Но и женените хора трябва да ядат, нали?
Точно така.
Става ли?
- Разбира се.
Градът е бил холандски
и понеже очаквали нападение от англичаните в Ню Инглънд,
построили стена, която да ги предпазва.
Но понеже частниците искали твърде много пари за работата,
хората построили стената сами.
Простирала се е от Ийст Ривър до Хъдсън.
Затова са я нарекли ''Уолстрийт''.
Откъде знаеш всичко това?
На гърба на менюто е.
Какво станало после? Англичаните нападнали ли града?
Да.
Но нападнали от юг. Нападнали по вода и стената не свършила работа.
Стената.
- Да.
Много говоря.
- Не, не говориш много.
Поне говоря. Ти само седиш.
Вярно е.
Ще млъкна. Твой ред е.
Какво искаш да знаеш?
Колко тежиш?
Ед.
- Какво?
Искам да те питам нещо. Кажи ми истината.
Какво?
Мислиш ли, че изглеждам добре?
Знаехме... Знаехме преди да се роди, така че...
Имаше изменение на кръвоносните съдове
и трябваше веднага да оперират.
Беше на пет дни.
Преди една година.
Всъщност беше през март преди две години.
Вината не беше ничия. Но Брайън е доктор и за него беше по-трудно.
Смятам, че трябваше да си родим още едно дете веднага.
Така смятам.
Но не го направихте.
Не, но ще го направим. Още не е късно.
Деца.
Да.
Трябва да тръгваме.
Да.
Искаш ли още едно кафе?
Чакай!
Този е. Къде отиваш?
Не знам какво си правила напоследък, но изглеждаш страхотно.
Наистина ли?
Ами аз...
Чувствам се добре. Повече работя и...
Просто се чувствам добре.
Не съм те виждала от седмици.
- Да, знам.
Кой е той?
- Кой е кой?
Излизаш с някого, нали?
Колко е часът? Аз...
Трябва да вървя.
- Нали щяхме да обядваме.
Извинявай, няма да мога.
- Какво има?
Приятел е, нищо повече.
Пътуваме заедно във влака. Той ми харесва.
Кара ме да се чувствам добре.
Харесва ми да сме заедно и ми харесва да мисля за него.
Срещаме се...
Смеем се, главно на...
Истината е, че даже не го познавам добре.
Харесва ми да съм с него. Това е всичко. Харесва ми...
Ще тръгвам.
Моли, чуй ме.
- Не искам да слушам. Съжалявам.
Няма да те слушам. Тръгвам.
Ще ти се обадя.
Здрасти. Аз съм.
Здравей.
Реших да ти звънна.
Къде?
Добре.
Чао.
Какво?
Изглеждаш различно.
- Така ли?
Изглеждаш добре, но различно. Изглеждаш страхотно.
Може би е заради сакото. Предчувствах, че ще се обадиш.
Ще вървим ли?
- Да.
Благодаря.
Познавам китайската кухня.
- Така ли? Без майтап?
За ''Му Шу'' разбърквам обикновена смес за палачинки.
Шегуваш се.
Тук не можеш да спечелиш. Не е възможно.
Птичката печели. Ти губиш.
- Не мога да повярвам.
Опитай пак.
Ето.
Не е честно. Той води.
Защо не го сбиеш?
Да видим кой ще издържи по-дълго.
Казва ''побързай''.
Сега е мой ред.
- Пак те бие.
Всичко е наред. Той печели.
Ха!
Изглеждам изненадана.
- Изглеждаш страхотно.
Изглеждам ужасно. Ти поне приличаш на себе си.
Тук приличам на себе си?
- Да.
Така ли изглеждам?
- Да.
Не... Не изглеждам така.
Така изглеждаш.
Господи.
- Хубави са.
Нека погледна.
Какво? Нищо.
Госпожа Шафър почина днес.
Не.
Съпругът й беше там. Аз си изпях речта, както винаги.
Той ме гледаше през цялото време.
Винаги те гледат сякаш трябва да кажеш още нещо.
Искаш ли да идем на кино?
Не.
Утре ще ходиш ли до града?
Вече правихме сърдечна картина.
- Така ли?
Да. Не ви ли каза?
- Не.
От шест месеца я избягва.
Искаме да му направим байпас, но за това ни трябва съгласието му.
Ще говоря с него.
В момента е доста изтощен.
Знам. Все пак искам да го видя.
Доктор Гилмор, моля. Съпругата му е.
Да.
Не, няма проблем.
Не. Не оставяйте съобщение. Благодаря ви.
Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си?
- Да, добре съм.
Това не е ли Рузвелт Айлънд?
- Да.
Какво има?
- Какво?
Мислиш за нещо.
Оттук изглежда лесно.
- Кое?
Всичко.
Искаш ли да се връщаме?
- Не.
Да. Трябва да се връщам.
Не трябваше да ти се обаждам. Съжалявам.
Баща ми отново е в болница.
Това е всичко. Само...
Трябва да го оперират.
Не това е проблемът.
Проблемът е другаде.
- Къде?
Трябва да тръгвам. Наистина.
Защо?
- Не мога да продължавам. Не мога.
Не знам защо ти се обадих. Не исках. Сбърках.
Не говори така.
- Не исках да те виждам.
Не говори така.
Имам съпруг. Имам... живот.
Има неща, които трябва да...
Трябва да съм с тях.
Трябва да тръгвам.
Наистина.
Чакай ме на гарата. 5:45.
Юнивърсити Хоспитал, моля.
Ще ме чакаш ли?
Да, знам.
Никой друг обаче не изглежда да знае.
Уморих се да повтарям едно и също нещо.
В момента е пред мен.
Какво искаш да направя? Кажи, какво да направя?
Не мога да говоря сега. Съжалявам, не мога.
Не мога! Не мога!
Затварям. Затварям.
Такси! Такси!
Ти дойде.
Не мислех, че ще дойдеш.
Обичам те.
Здрасти. Приключвам. Вечерята ще е готова скоро.
Не бързай.
Оставих билетите за утре на масата в антрето.
Какви билети?
- Ще водиш децата на мача.
Не мога.
- Защо?
Ами...
- Забравил си?
Имам работа с Виктор.
- Добре тогава.
По дяволите.
- Няма нищо.
Казах им, че може да си зает в работата.
Не се тревожи. Аз ще ги заведа.
Извинявай.
- Аз и без това искам да ги заведа.
Наистина. Даже се надявах да стане така.
Какво има?
Мислех за Ед Ласки. Ще се развежда.
Изненадан ли си?
- Казва, че вече не е влюбен.
Никой вече не е влюбен. Нищо ново.
Права си. Ще ида вътре.
Така приличам на...
Елеонор Рузвелт.
Не.
Господи.
Какво правя?
Какво правя?
Здравей.
- Влязох от задната врата.
Закъснях. Тръгнах късно.
Не те видях.
- Чаках отпред.
Трябваше да погледна и там.
- Чаках само няколко минути.
Няма значение. Как си?
Добре изглеждаш.
Ще дойдеш ли?
- Къде?
Не знам. Искаш ли да хапнем нещо?
Да.
- Гладна ли си?
Не, но ако ти си гладен...
Не, не съм. Мислех, че ти си гладна.
Не, не съм.
Виж, аз...
Какво има?
- Само исках да...
Ами мислех дали...
Какво има?
- Може би не бива.
Аз мислех за същото.
Така ли?
- Да.
Щях да ти се обадя, но не посмях.
Аз реших, че ти...
- Знам.
Искаш ли?
Знам къде можем да идем.
Хубаво е.
Тъмно е.
- Да.
Съжалявам.
Не мога.
Съжалявам. Не мога.
Добс Фери е следващата ни спирка. Добс Фери.
Ще те видя ли утре?
И после какво?
Веднъж в седмицата? Два пъти в седмицата?
И после какво?
Татко!
Какво има?
Какво?
От болницата се обадиха преди час.
Чудесен ден, нали?
Не си спомням по-хубав ден.
Трейнър. Т-Р-Е-Й-Н-Ъ-Р. Джон Трейнър.
Беше в стая 7 09, но вече не е там.
Няма го?
Сигурен ли сте?
Не, аз съм просто приятел.
Благодаря.
Защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
Всемогъщи Боже,
Бог на тленното и нетленното,
''който с глас от небето ни каза
''блажени са мъртвите, които умират в Господа,
''молим те, дари тези,
''що се уповават в Исус
''с благословената си любов.
''Ти, който почна у тях доброто дело, ще го вършиш дори
''до деня на Исуса Христа.''
Недей, скъпа.
Моля те.
- Не искам да тръгвам!
Моли, да се прибираме вкъщи.
- Не! Не! Не! Не! Не мога!
Моли! Спокойно!
- Не, моля те.
По-спокойно, Моли!
Хайде, скъпа.
Не ме прегръщай.
- Нека поседнем.
Не ме докосвай!
Успокой се! Чуй ме.
Ще се оправиш. Спокойно.
Мисля за него всеки ден.
Заспивам с мисълта за него...
и се събуждам с мисълта за него.
По цял ден говоря със себе си за него.
Дори когато говоря с някой друг, както говоря с теб сега.
Говоря си за него.
Брайън смята, че съм болна. Мисли, че е заради баща ми.
Смята, че е заради напрежението и всичко останало.
Мисли, че съм в нервна криза, но на мен нищо ми няма.
Просто го обичам.
Слушай...
Знам, че не одобряваш. Аз също не одобрявам.
Съгласна съм с теб, но това не променя нещата.
Трябваше да спя с него. Може би така щеше да е по-лесно.
Мисля, че сме родени един за друг,
макар че никога няма да сме заедно.
Смятам, че така е правилно. Мисля, че...
Всичко останало е погрешно.
Съжалявам.
Толкова е късно.
- Знам.
Сигурно си много уморен.
- Да. Уморен съм.
Оставих ти вечеря.
- Няма нужда. Късно е.
Готово е. Сядай. Радвам се да те видя.
Децата добре ли са? Спят ли?
- Да.
Тази вечер говорих с Вик. Съгласих се за Хюстън.
Добре.
- Съгласна ли си?
Какво значи това? Кога ще се съберем?
Колкото е възможно по-скоро.
- Всички ли?
Училището ще е проблем за децата.
Ще измислим нещо.
Би ли предпочел да не идваме? Да идеш сам?
Не. Не.
Сигурен ли си?
- Разбира се, че съм сигурен.
Не искам, благодаря.
Какво има?
Имам предвид нас. Къде е проблемът?
Какво има, Франк?
Нищо.
Господи.
Няма нищо.
- Моля те, не казвай ''нищо''.
Не мисли, че ми е лесно да попитам.
Не можеш ли просто...
да ме излъжеш.
Не съм идиот. Не ми казвай ''нищо''.
Не мога.
Добре. Няма значение.
Ще идем в Хюстън. Всички заедно ще идем в Хюстън.
Горя от нетърпение.
Запознах се с една жена във влака.
Ами...
Нищо не се случи... Искам да кажа, не сме...
Наистина, не сме...
Вече приключи. Нищо не се случи.
Не я виждам повече. Нямам афера.
Не е каквото си мислиш.
Не...
Не е, по-лошо е, нали?
Виж, ще се махна за една-две седмици.
Ще взема децата.
Ще идем в Денвър при майка ми.
После ще видим.
Стегнал съм багажа и съм готов за тръгване.
Липсвам ли ти?
Как така ''не''? Що за отговор е това?
Как е баба ти?
Прегърни я от мен.
Какво? Не да я обърнеш, а да я прегърнеш.
Прегръдка!
Ще се видим след два дни.
Обичам те. Чао.
Здрасти. Чакам таксито.
Да, да.
Да, изключих ги.
Ан, исках да те попитам нещо.
Да, добре. Добре.
Ще ти се обадя като пристигна.
Да, чао.
Добре.
Ако мога да го намеря.
Ще го направя, ако го намеря.
Добре. Чао.
Брайън, ще вдигнеш ли?
Ало.
Ало. Ало?
Да, здравей.
Не. Не. Тъкмо влизах в банята.
Къде си? Добре ли си? Всичко наред ли е?
Да. Липсваш ми.
Наистина ли?
И ти на мен.
И ти ми липсваш.
Заминавам.
Заминавам за Хюстън. Заминавам тази вечер.
Заминавам след няколко минути. Сега.
Къде си в момента?
У дома.
Как си?
Беше ужасно.
Знам.
Слушай...
Господи, защо казваме ''слушай'', когато сме на телефона?
Какво друго можеш да правиш?
Искам да те видя. Мога ли да те видя преди да тръгна?
Знам, че не биваше да се обаждам. Знам, че...
Моля? Само...
Имам само няколко минути.
Не искам да заминавам. Не знам.
Мога ли да те видя? Моля те, мога ли просто да те видя?
Франк, аз...
Вдигнала си значи.
- Да, за мен беше.
Можеш ли да говориш?
Какво? Да.
Можеш ли просто да дойдеш?
Живея на ''Брадли'', пряка е на ''Клинтън''.
Знаеш къде е.
42 1 ''Брадли''. Ще те чакам.
Виж, аз...
Мерси, че се обади.
Надявам се всичко да се нареди.
Това е всичко.
Какво искаш да кажеш?
Довиждане.
Приключи.
Ще ида да го видя.
- Какво правиш?
Заминава. Няма да се бавя.
Защо ще ходиш?
- Просто искам да се сбогувам.
Брайън, моля те.
- Слушай...
Моля те!
- Той заминава.
Това е краят!
- Трябва да ида.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Това е багажът.
Сега се връщам.
- Разбира се.
Ало.
Мога ли да говоря с Моли?
Кой сте вие?
- Мога ли да говоря с нея...
Не се обаждайте тук. Защо се обаждате тук?
Съпругата ми не иска да говори с вас. Вече си легна.
Нещо друго?
Весела Коледа!
Здрасти, Ласки.
- Не мога да повярвам.
Как си?
- Чудесно. Направо чудесно.
Добре. Доста добре.
Не мога да повярвам, че ти вдигна телефона. Какво правиш тук?
Върнах се.
Това какво е? Шампанско?
- Искаш ли бира?
Не.
- Сигурен ли си?
Какво празнуваме?
- Ще се женя.
Наистина.
- Кога?
През юни.
Ако дотогава се разведа. Ако не, ще трябва да чакаме.
Ти ще си ни кум.
Юни? Ще видим. Имам оферта за къщата.
Това е добре.
- Искам някой да ми помогне за...
За сделката.
Ще помогнеш ли, ако съм в Хюстън?
- Разбира се.
Това е добре.
Значи си в Хюстън постоянно?
Ами...
Ами Ан?
Нещата не потръгнаха и тя се върна в Денвър.
Съжалявам.
Какво да правиш.
Сега децата са при мен.
На връщане ще минем да я видим.
Така е.
Заради къщата ли се върна?
- Да.
Да.
Значи ще се жениш. Поздравления.
Ще ти звъня всеки ден от Барбадос докато не приемеш тази работа.
Няма нужда.
- Права си, няма нужда.
Моли, защо не дойдеш с нас?
В никакъв случай.
- Сигурна съм, че той има приятел.
Този тип мъже винаги имат приятели. С тях ходят да вдигат тежести.
Ще престанеш ли?
- С какво?
С това да ми търсиш приятел. Добре ми е така.
Коледа е. Какво ще правиш сама?
Не се притеснявай.
И аз трябва да си стоя у дома.
Не ми харесва по разни партита.
Истината е...
Мъжете вече не ми харесват.
Ще ми пратиш картичка, нали?
Чао.
Да опитам ли по ''Лекс''?
Същата работа ще е.
Тук ще сляза.
Запази рестото.
- Благодаря.
Справочник по ветроходство
Господи. Здравей.
Как си?
Не очаквах да те видя.
- Нито пък аз.
Аха.
- Съжалявам.
Изглеждаш страхотно. Как си?
Добре съм. А ти?
- Добре. Добре.
Кога се върна?
Съвсем скоро. Преди няколко седмици.
Точно за Коледа.
- Да. Коледа.
Как я караш?
- Добре. Добре.
Мислех за теб... Как си там...
- Не беше зле.
Наистина мислех за теб. Чудех се как вървят нещата.
Не беше точно, както очаквах...
Разбирам те.
Съжалявам, че не можах да те видя преди да заминеш.
Съжалявам, че не си казахме довиждане.
Няма значение.
Исках да дойда... Опитах. Щях да дойда...
Няма нужда да се извиняваш.
Не... Не се извинявам.
Не биваше да ти се обаждам. Това беше грешка.
Бяха лоши времена. Бях объркан.
Разбирам.
Как си? Изглеждаш чудесно.
- Ами... Благодаря.
Как е семейството?
- Добре.
Майк?
- По-зле.
Не може да бъде.
Ами Джо?
- Расте. Нали знаеш как са децата.
Как е...?
- Брайън? Добре е.
Ние... Ние...
Добре е.
Чудесно.
Чудесно.
Радвам се, че пак те видях.
Трябва да вървя.
- Аз също. Пази се.
Да, да. Ти също.
Чао.
Весела Коледа.
Весела Коледа.
Качвайте се!