Double Jeopardy (1999) (Double.Jeopardy.1999.DvDRip.AC3.CD2.sub) Свали субтитрите
- Как върви Орби?
- Не може да бъде. Не!
- Чиста съм г-н Травис.
- Вярвам ти.
Искам проверка за Анджела Грийн. Ето номера на социалната й осигуровка.
- Не ми е позволено да давам такава информация.
- Не трябваше да те моля.
Шефът ти знае ли, че си правила свирки,
и че си в изпитателен период? Длъжна си да му кажеш.
- Добре изглеждаш Орби.
- Знам.
Скъпи, ще отвориш ли?
Здравейте.
- Сам, кой е?
- Една дама.
- Мога ли да Ви помогна?
- Това нали е адресът на Анджела Райдър?
Не съм чувала за нея. Но ние скоро се нанесохме.
Попитайте съседката. Живяла е тук 40 години.
- Извинете.
- Каквото и да продаваш, вече имам по две.
Търся една приятелка, Анджела Грийн. Била Ви е съседка.
Съжалявам, че аз ще ти кажа това, на Аджи загина при един нещастен случай.
Беше преди три или четири години едно от онези ужасни неща...
Газовата печка изпускала
Експлозията счупи и някои от моите прозорци.
- Ами момчето?
- Мати. Такова добро дете.
Той и Саймън ги нямаше когато се случи. Горкия Саймън...
Никога не съм виждала толкова сломен от мъка човек.
Помогни ми, хлапе.
Ще ми помогне, ако си спомните каква кола караше тя.
Беше стар пикап.
- Не знам нито година, нито модел.
- Какъв цвят беше?
Кандински е малко извън нашата дейност. Имаме някои репродукции на Пикасо.
Не, интересува ме Кандински, по точно неговия Син период.
Нека проверим в компютъра тогава.
Страхувам се, че Кандински не се продава често.
- Ето един прекрасен малък Миро...
- Трябва ми точно Кандински.
А, ето скъпа. Репродукция на Кандински от 1922.
- Интересува ме 1911.
- 1911...
Чакайте. Тук. Това е.
Страхувам се, че е бил продаден на музей преди шест месеца.
Можете ли да проверите кой го е продал? Може би имат още.
Да видим.
Извинете за момент.
- Да сър, с какво мога да Ви помогна?
- Казвам се Травис Леймън...
- Изглеждаше толкова изискана...
- Какво търсеше в галерията Ви?
Мога ли да Ви помогна?
- Джонатан Деверо тук ли е?
- В момента не, но ще се върне за партито.
- А Мати тук ли е?
- Не мисля, че Ви познавам, госпожо.
Може би ще желаете да оставите съобщение?
Мисис Крич, удоволствие е да сте тук.
- Стаята ми хубав изглед ли има?
- Изглед към Мисисипи.
- Имам нужда от масаж.
- Ще Ви изпратя Джером веднага. Брус...
1420, Мисис Крич.
Здравейте.
Да не сте се загубили?
Не, всъщност се намерих. Тъкмо прекарах един час с Джером.
О, чух че бил майстор.
Не съм се чувствала толкова добре откакто почина мъжът ми.
Имам нещо за довечера, но мисля, че ми трябва Армани.
- Разбира се. Мисис...
- Крич.
Разбира се.
Прибавете го към сметката ми.
Мисис Крич, бих казала, че сте размер 4?
- 2.
- Разбира се.
Някакъв човек те чака.
Това Вие ли го уловихте? Каква примамка използвахте?
Нещо, което баща ми ми остави преди доста време.
Но също така и бомбички, капсули и други ловни принадлежности.
- Аз съм Джим Манголд
- Леймън, от Изправителния дом във Вашингтон.
Мога ли да Ви помогна? Коя е тази?
- Трябва да я намеря.
- Красиво момиче.
Прекалено дори. За доказан убиец.
Избяга от мен, докато беше в изпитателен период.
- Наистина бих искал да мога да Ви помогна.
- Пазете се от неприятности.
Казвам ви като на колега. Тя е тук, за да убие един честен гражданин.
Как?
Сигурно ще използва 38-калибровия, който ми открадна.
Рой Ли! Вземи това и се захващай за работа.
- От къде имаш това колие?
- Първата Дама ме попита същото.
- Но не бих й казала.
- Поканите, сър?
- Добър вечер, мадам.
- Добър вечер.
Добър вечер. Много се радваме, че сте с нас тази вечер
по този специален повод. Както е обичаят в Ню Орлеанс,
още от преди Гражданската война
предлагаме на дамите нашия първи ерген на търг.
Нашият домакин, Джонатан Деверо!
Къде е този мъж?
- Здравей Джонатан.
- Благодаря ти Луис.
Добре ли си прекарвате?
Пред вас стои уравновесен, представителен мъж на около 30.
Отдаден на нездрави мисли и лош начин на живот.
И което ще Ви струва наистина много пари...
без абсолютно никакви морални ценности.
- 500.
- Копчетата ми за ръкавели струват повече.
Чух ли 1000? Благодаря Ви.
2000.
Чух ли очарователната Мис Монро? Бях започнал да се претеснявам.
- Мислех, че не ти пука.
- 2500.
2500. Имаме нов участник.
3000.
5000.
5500.
Имаме 5500. Дамата ще ни доведе ли до 6000?
10000.
Най-накрая, някоя, която знае истинската ми цена.
Мис Монро, наддаването стигна до 10500.
Ваш е. От личен опит, обаче, знам, че не струва толкова много.
Благодаря, скъпа. Добре, 10000 първи път...
втори път... Продаден!
Дамата в черно. 10000.
Бихте ли излязла отпред да вземете наградата си?
Здравей Ник.
Няма ли да ме целунеш? Мисля, че си заслужих.
Ше те улесня Ник. Предложение, което не можеш да отхвърлиш.
- Ти обичаше хубавите сделки.
- Хайде да отидем някъде насаме.
Помня какво стана последния път когато бяхме сами.
- Аз съм Сюзън Монро.
- Аз съм Либи. Съпругата му.
Е, Джонатан, преди малко беше ерген, а сега вече си женен.
Не си губиш времето. Отдавна ли сте в Ню Орлеанс?
Само ще си взема детето. Скоро си тръгвам.
Ще забравим миналото. Нали, Джонатан?
Но колко време чукаше Анджи, преди де се отървеш от нея?
- Ще ни извините ли?
- Разбира се.
Къде е той, Ник. Ти разруши живота ми
и аз ще разруша твоя, освен ако не ми върнеш Мати. Само това искам.
Нека ти обясня нещо. Щяхме да загубим всичко.
Ако ми стискаше, щях да се самоубия. Застраховката беше за теб.
Така че аз щях да съм извън играта, а ти и Мати щяхте да сте добре.
Просто не вярвах, че ще те обвинят.
Осъдиха ме, Ник.
Случката с Анджи стана по-късно.
Беше кошмар. Най-тежкото беше да съм далеч от теб.
За това ли я уби?
- Беше нещастен случай.
- Глупости.
- Ще се закълна в сина ни...
- Да не си посмял!
Дръж си хотела, тъпия акцент и новото име. Само ми дай Мати.
- Разбирам...
- Веднага. Искам да го видя веднага.
- Не мога просто да си тръгна сега.
- За толкова глупава ли ме имаш?
- Няма да те пусна да се измъкнеш отново.
- Училището му е далеч. Трябва да почакаш.
Чаках шест години. Искам си детето.
Ще ти се обадя утре. Да не изчезнеш.
- Извинете, къде е г-н Деверо?
- На бара, сър.
Съжалявам. Да ви предложа нещо за пиене?
- Не, блаодаря.
- Да позная. Скоч и сода?
Диетична Кола, моля.
На бас за $10, че карате само на сухо.
- Никога не сте я виждали?
- Никога.
Тя мисли, че аз съм съпругът й, когото е убила.
- Не мога да разбера.
- Тя има пистолет и няма да Ви остави.
- Благодаря Ви. Ще предупредя охраната.
- Предупредете ги.
Полицията разпространява това.
Няма награда. Мизерници.
- Ще бъдат във всички хотели.
- Значи няма да се спи днес.
Вземи това и изчезвай.
Много благодаря.
Хайде да тръгваме Леймън. Забелязахме момичето.
Къде е тя, Дилберт?
- Какво си мислите, че правите?
- Припознах се.
- Лека вечер.
- Май това не беше тя.
Г-н Леймън, заповядайте.
- Да Ви предложа пура?
- Не, благодаря.
Както виждате съм жив и здрав.
- Какво мога да направя за Вас?
- Видяхме Парсънс
Измъкна се, и се отбивам да проверя дали сте се видяли.
- Не.
- Знаете ли защо се е спряла на Вас?
Светът е пълен с ненормалници, не съм ли прав?
Прав сте, наистина.
Хубави картини. Децата Ви ли ги рисуват?
Не... Картините са на много известен художник. Казва се Кандински.
Но ми се струва, че Вие знаете това.
Извинете ме за момент.
- Това е служебен разговор.
- О, извинете.
Тази врата води до кухнята.
Кажете на готвача да Ви проготви закуска. Бий Ви препоръчал яйца по Св. Жакс.
Имам номера Ви.
Добро утро. Надявам се, че прекара добре вечерта.
Искам да доведеш Мати на гробището Лафайет, №3.
Странен избор за място на среща.
Мястото е забележителност. Има много туристи там.
Умно момиче си. Ще го доведа до четири часа.
- Къде е Мати?
- Успокой се. Нервен е.
Пуснах го да си играе вътре.
Ето го.
Мати, ела тук, сине.
- Ще ти го доведа.
- Не.
Това е нещо, което трябва да направя сама.
Май трябва да си починеш малко.
Имаш ужасен вид.
Да си арестувал някого, когото мислиш за невинен?
Не.
Информацията ни за Деверо е само за последните три години.
Значи си е сменил името. Много хора го правят.
- Но аз се обзалагам, че той е Ник Парсънс.
- Но не можеш да го докажеш.
- Хей, това междуградски ли е?
- Накарай ме да си платя.
Люси, Травис е. Искам да ми изпратиш шофьорска книжка от щат Вашингтон
на Никалъс Парсънс. Аз съм в районното в Ню Орлеанс.
Най-добре говори с г-н Карутърс. Станал е като шесторъката богиня.
Дай ми това. Трябваше да работя вместо теб.
- Мисля, че Парсънс не лъже.
- Отдавна не си професор по право.
Почти и не работиш в отдела. Престани да си играеш на Невъзможна Мисия.
Искам само снимка на Никалъс Парсънс.
Прибирай се днес, защото утре си пред комисията
Карл, знам, че съм прав. Дай ми шанс.
Моля те учтиво. Прати ми проклетата снимка.
- Не е той.
- Понякога на всички ни се иска да вярваме.
Забравяме, че в 99,9% от случаите животът просто си върви безинтересно.
- Благодаря. Сега ми е по-добре.
- Няма за какво.
Спри тук.
Всичка свърши, Либи.
О, Травис...
Някакви съобщения?
- Г-н Деверо?
- Г-н Леймън...
- Наистина, моментът не е подходящ.
- Разбирам.
Много хора мислят така зе мен, но нося добри новини.
Няма да Ви отнеме много време.
Е?
Оказа се, че Ви дължа извинение.
След последният ни разговор си помислих, че тя казва истината за Вас.
Така че се обадих във Вашингтон да ми изпратят
снимка от шофьорската книжка на Никалъс Парсънс.
- И?
- И това дойде.
Е, всички правим грешки. Нали няма потърпевши.
Тогава ми хрумна, че Никълъс Парсънс е много често срещано име.
Оказа се, че има шестима. И това...
...е номер три.
Никога не съм харесва тази снимка.
Значи дойдохте да направим сделка?
Иначи щяхте да отидете в полицията. Колко искате?
Един милион долара.
Хубаво, кръгло число.
- Добре, но ми трябват няколко дни.
- Не. Един милион веднага.
Девет часа вечерта е. Не мога просто...
Чакайте. Момент. Чакайте!
Имам 100 000 в сейфа.
Можете да ги вземете сега. Утре ще Ви дам останалите.
Споразумяхме се.
Мисис Парсън може да ни създаде още неприятности, дори и от затвора.
- Не ми трябва това.
- Мисля, че реших проблема.
Да кажем, че проблемът беше погребан. Няма я. Обещавам Ви.
Май не можеш да спазваш обещания?
- Няма ли да направите нещо?
- Аз? Тя държи пистолета.
В Луизиана законите са строги. Застреляй ме и отиваш в газовата камера.
Не няма. Чувал ли си за "двойно убийство"?
Мога да те застрелям насред Мардис Грас и дори няма да ме докоснат.
Като бивш професор по право те уверявам, че е права.
Къде е синът ми?
В Джорджия. Училището Св. Албан.
Върна си сина, получи това, което искаше.
Не съм се чувставала толкова добре от шест години.
Искам да страдаш както аз страдах.
Което означава, че отиваш в затвора за убийство.
- И кого съм убил?
- Мен.
- Имате само стара снимка
- А мотив?
Жена ти, която си натопил те открива и ти я убиваш.
- Няма да ви се размине.
- Мисля, че реших проблема.
Да кажем, че проблемът беше погребан. Няма я. Обещавам Ви.
Записаните на касета признания са много спорни в съда, но
имаме и физическите доказателства, които ще сложим в колата.
- Кърпа, косми, отпечатъци, кръв.
- И бензин.
Ще изглежда сякаш си ме изгорил и заровил. Точно както каза на касетата.
Прокурорът спи в момента. Най добре да си тръгваш.
Не можеш да си тук, когато го арестуват за твоето убийство.
Почакай. Аз ще взема това.
- Е, Леймън, ще оживееш ли?
- Съмнявам се.
Тъй като все още си негова съпруга наследяваш хубав малък хотел.
Не ме интересува.
- Мисля да си тръгвам.
- Не, няма.
Наруши си пробния период. Идваш с мен в Сеатъл
където ще настоявам за пълна амнистия,
и парад, и малък розов пудел на верижка.
Какво чакаш? Отивай.
Не знам някога да съм била по-изплашена.
По-голяма част от мен не вярваше, че някога ще го намеря.
Ами ако не ме познае? Ако след толкова време...
Заради теб загубих една хубава кола и една не толкова хубава работа.
Ако не отидеш сега при него ще те арестувам за ... глупостта ти.
Върви.
Благодаря ти, Леймън. Ти ми спаси живота.
И ти моя.
- Треньор Матюс, здравейте.
- Приятно ми е да се запознаем.
Скоро е почивката.
Мати...
Мати.
Здравей.
Знаеш ли коя съм аз?
- Казаха ми, че си умряла
- Не, скъпи.
Превод и субтитри: PC Man pc_man@abv.bg