The Fog (1980) Свали субтитрите
Достатъчно време за още една история.
Още една, преди 12:00...
само колкото да се стоплим още малко.
След 5 минути, ще бъде вече 21-ви aприл.
Преди 100 години, на 21-ви aприл...
някъде във водите около Спайви Пойнт ...
един малък кораб започнал да се приближава кам брега.
Изведнъж, като че ли от никъде, паднала непрогледна мъгла.
За няколко минути, нищо не се виждало...
дори стъпка напред.
И изведнъж пробляснала светлина.
Като някакъв огън откъм брега...
много голям и мощен за да разкъса гъстата мъгла.
Те поели курс по посока на светлината...
но това било просто един малък лагерен огън, като този.
Корабът се разбил в скалите.
Разцепил се на две.
Мачтата щръкнала като някоя клонка...
и кораба потънал заедно с всички мъже на борда.
На дъното на морето...
лежал екипажа на ''Елизабет Дейн''...
коремите им били пълни с морска вода...
а очите им били широко отворени, втренчени в тъмнината.
А на повърхността, мъглата изчезнала...
така внезапно, както се появила...
изчезнала някъде назад в океана...
и никога не се върнала.
Тогава се понесла мълвата между рибарите...
от техните бащи и дядовци...
че когато мъглата се върне обратно в Антонио Бей...
онези хора на дъното на морето...
които загинали при Спайви Пойнт...
ще излязат и ще започнат да търсят онзи лагерен огън...
който бил виновен за тяхната студена и черна смърт.
12 часа, 21-ви април.
Джон Карпентър М Ъ Г Л А Т А
12 часа в полунощ е...
и ние току-що влязохме в часа на вещиците.
Аз съм Стиви Уейн, на върха на света.
Ще съм с вас точно до 1 часа.
Всичко е готово, отче.
Благодаря ти, Бенет.
Няма да си ми нужен до 4 утре ,Бенет.
Да, сър.
Искаш ли нещо което да те сгрее на път към вкъщи?
Не, благодаря ви. Отче може ли да ми платите?
Защо не дойдеш в 6 вместо в 4 утре?
Да, сър.
Бенет?
Навън е 29 градуса.
И нека аз да съм първата която ще пожелае...
рожден ден на Антонио Бей.
Днес ставаме на 100 години.
Синоптиците обаче казват, че трябва да внимаваме.
Според тях тази вечер ще вали.
Но от мястото където стоя, небето ми изглежда много чисто.
Което пък ме води до мисълта, че синоптиците изглежда много работят.
Както и да е, аз ще бъда с вас още един час...
за да видя дали са прави.
Така че, остане с мен още малко.
Има заседнал катер в западната част на залива. Край.
Глобъл 1X5. Тук е ''Лейди Бел Пасифик".
Сериен номер 024KL596. Край.
Глобъл 1X5, ''Лейди Бел Пасифик"...
е в изправност за плаване, никакви големи повреди.
Защо не изпратите един влекач насам...
на около четвърт миля след Боател. Край.
Слушате KAB, Антонио Бей, Калифорния.
Шест минути след полунощ.
Още никакви потвърждения на синоптичните прогнози...
за проливен дъжд...
но имаме пълнолуние и чисто небе без облаци.
Аз съм Стиви Уейн.
И ако няма какво да правите в този час...
аз ще бъда тук и ще пускам музика през часа на вещиците.
А дори и да имате какво да правите...
нека бъда с вас...
и аз ще се опитам да направя вечерта ви по-лека.
OK!
-Накъде отивате?
-Другия край на града.
Достатъчно близо е.
-Добре ли сте?
-Да. Благодаря ви.
Една глътка?
Благодаря ви.
Вижте, никога преди не съм се возила на автостоп.
Просто искам да внимавам малко.
-Мога ли да ви попитам нещо?
-Разбира се.
Вие някой странен тип ли сте?
Да.
Да, необичаен съм.
Необичаен сте. Слава богу, че сте такъв.
Последният който ме вози бе толкова нормален, че беше направо отвратително.
Качи ме в Санта Барбара.
Докато стигнем до Кармел вече искаше да се ожени за мен.
Оо, да, да. Аз пък си мислех, че не си се возила на автостоп до сега.
Не и до преди седмица.
Вие сте...
13-тия.
Супер. Сега съм странник и карък.
Ще видим.
Внимавай!
-Добре ли си?
-Нищо ми няма.
-Сигурна ли си?
-Така мисля.
Какво, по дяволите, бе...
Точно 12 минути след полунощ е...
а аз съм Стиви Уейн.
Да се махаме от тук.
Тази вечер предаваме KAB от фара на Спайви Пойнт.
И в случай, че сте забравили, днес е 21-ви април...
така че, честит рожден ден, Антонио Бей.
Тази вечер плануваме голямо парти.
Така че, ако много се вълнувате и не можете да спите...
тогава, остане с мен...
и аз ще измисля някакъв начин да ангажирам вниманието ви.
Или пък не.
-KAB.
-Здрасти, миличка.
Ей, Дан. Какво става?
Ами, обаждам се да видя дали си самотна тази вечер...
и дали мога да ти помогна по някакъв начин.
Никога не съм била самотна, Дан.
Мислех си, че свършваш работа в 8.
Смених смяната си заради партито тази вечер.
Ще бъдеш ли там?
Докато не намеря някой...
който да отдели цялото си време на Антонио Бей, не мога.
-И това ще рече ден и нощ.
-Много работиш.
Това получавам, задето съм собственик на радиото.
Така че, ако не ми кажеш, защо се обаждаш...
в следвашите 15 секунди, се страхувам, че ще трябва да ти затворя.
-Мога ли да те питам нещо?
-Каквото и да е.
Виждам един риболовен кораб на около...
15 минути от тук, казва се ''Сии Грас.''
А пък има нещо, което засичам на радара...
изглежда ми като мъгла.
На около 25 мили е, и се движи в посока към тях.
Благодаря ти, Дан. Десетте секунди си струваха този път.
В ефир съм. Чао.
Здравейте, прятели.
Това е KAB, Антонио Бей.
Аз съм Стиви Уейн предавайки сигнала навътре в морето.
До моряците от ''Сии Грас, '' които са 15 мили навътре...
едно топло здравейте...
и предупреждение да се пазят от настъпвашата мъгла...
идваща от изток.
А през това време...
можете да се отпуснете докато ви пусна...
една песен на Кук дьо Вилс, избрана само за вас.
Човече, искам да се запозная с нея.
Аз я видях един ден в зеленчуковия магазин.
-И?
-Наистина би искал да се запознаеш с нея.
Тя е луда. Никаква мъгла няма.
Какво знаеш за нея?
-Фарът е неин.
-Това го знам.
Синът й играе в детската лига с моя малък брат.
Тя е майка?
Нали каза, че имаш щастлив брак?
Не чак толкова щастлив.
Няма никаква мъгла.
Опа, има някаква мъгла.
Добре. Достатъчно се напих.
Да се връщаме.
Добре, де, добре.
Ал, ела тук.
-Помогни му.
-Ела.
Това какво беше?
Бързо ела.
Какъв е този шум?
От генератора е.
Ка...Как...
Ал.
Изчезна.
Преди малко там имаше кораб.
Ал, слушай.
Нищо.
-Слушай.
-Кой е там?
Кой си ти?
Ал, точно до нас е.
Голям е, Ал. Кораб.
Това е голям кораб!
Какво стана? Измокрихте ли се?
12:43 е...
и аз ще ви пусна четири песни една след друга...
само тук по KAB.
Нищо освен вода, Стиви.
Но поне е по-голяма от Чикаго.
KAB.
Харесва ми твоето предаване...
но информацията ти не е вярна.
Мъглата се е предвижила на запад...
и по всяка вероятност е пропуснала кораба.
Значи уредите ми показват грешно.
Показват ми, че е от запад.
Коя мъгла би се движила срещу вятъра?
-Хвана ме.
-Не съм много сигурна дали искам да те хвана.
Ти си просто един глас по телефона.
А ти си един глас по радиото. От нас става страхотна двойка.
Позволи ми да те заведа на вечеря тази вечер и ще ти го докажа.
Съжелявам, Дан.
Моята идея за съвършенство е един глас по телефона.
Добре тогава, мистериозна лейди.
-Лека нощ.
-Лека нощ.
Не е зле.
Зпочнах преди седмица в Сан Диего...
точно до брега, по 5 рисунки на ден.
Сигурно ще ми е нужен месец за да стигна до Ванкувър...
и ако мога да ги продам по 5 долара парчето...
-Ще забогатея.
-Оо, да.
-Може ли да те питам нещо?
-Разбира се.
Как се казваш?
-Елизабет.
-Ник.
-Здравей, Ник.
-Здрасти.
От там ли си? От Сан Диего?
Чакай малко. Ти каза, ''Може ли да те питам нещо?''
За мен нещо, означава едно нещо.
-Сан Диего е вече второ.
-Ок.
Пасадена. И много пари.
Никога не съм имала възможността да правя това което искам.
Какво искаш да правиш?
Не знам.
Не се притеснявай и аз съм така.
Мисля, че трябва да си купя тази. Колко струва?
Тази е безплатна.
Точно 1 часа е...
края на часа на вещиците, както и края на предаването ми.
И така до утре, в 6 вечерта...
когато KAB отново започва излъчване...
аз съм Стиви Уейн, вашата нощна светлина...
Надявам се да си починете добре през нощта.
Ей, мамо!
Мамо, виж. Хайде, ставай. Виж какво намерих.
Анди...обичам те...
но понякога ме побъркваш.
Добре де, мамо, но виж.
Отанчало беше златна монета.
А след това се превърна в парче дърво.
Да, още един от тези случаи.
Погледни го мамо.
Добро утро, Андрю.
Забавлява ли се снощи?
Да. Стария господин Мейкън ни разказва истории за духове.
Благодари ли на госпожа Кобритц, задето те докара в къщи?
Да бе, мамо. Ще ми дадеш ли една кола сега?
-След като си изядеш обяда.
-OK.
Ще отида да потърся още една.
Може пък да намеря златна монета тоя път.
Къде, по дяволите, е той?
Отплаваха в 4:15 вчера.
-Тогава го видях за последно.
-Ал, каза 7:30 тук.
Нали го знаеш Ал. Ако бях на твое място...
Обади ли се на бреговата охрана, Ханк?
Ник, най-вероятно са се напили вчера.
-Не, той не би направил това.
-Той не би направил нищо.
С Ал сме се напивали толкова много пъти, че вече съм им забравил броя...
но никога не сме се напивали така, че да не можем да се върнем.
Той е твърде опитен моряк, за да остане цяла нощ в морето...
без да каже на никой.
-Все едно жена му говори.
-Просто приятел.
-Твърде много се тревожиш, Ник.
-Да.
Къде отиваме?
Отивам да потърся Ашкрофт за да му заема лодката...
и да потърся' 'Сии Грас".
Кой е Ашкрофт?
Някой който ми дължи услуга.
Може ли и аз да дойда?
Нали уж искаше да ходиш във Ванкувър?
Все някой ден.
Шерифа ще пристигне с колата си.
Кмета и жена му трябва да бъдат взети в 6:45...
и докарани тук.
След това следват речите на кмета...
на шерифа и моята.
-В теб ли са ми бележките?
-Да, госпожо.
След това ще запалим свещите...
и ще започнем церемонията.
А после ще се прибера в къщи и ще припадна.
Страхувам се да погледна.
Е...
Не е зле. Хич не е зле, дори.
Произведение на изкувството.
Санди, просто ме изтрай още малко време.
Само за това моля.
Да не забравя нещо.
Свещите. Поръча ли свещите?
Каква мисъл само. Празник без свещи.
За всичко сме се погрижили.
А онзи материал? Говорили със Стиви?
Всичко е поръчано, купено и доставено.
Знаеш ли Санди, понякога може да си много досадна...
но поне мислиш за всичко.
Благодяря ви, госпожо Уилямс.
...Спайви Пойнт. От 1:57 днес...
корабът ''Сии Грас'' не е отговорил...
на радио-повикванията.
Бреговата охрана започна щателно...
търсене от Уейтли...
около Аркъм Риф...
и ще бъде скоро в района на Спайви Пойнт...
преблизително след час.
Повтарям днешния бюлетин на Бреговата охрана...
издирва се ''Сии Грас''...
влекач дълъг около 30 стъпки...
видян последно на приблизително на 15 мили източно от Спайви Пойнт.
Ако го забележите...
моля уведомете Бреговата охрана веднага.
Ник, може ли да те попитам нещо?
Винаги ли е така?
Всеки път е различно.
Тревожиш се, нали?
Да. Понякога наистина стават лоши неща.
Там.
Само ако можех да си кажа речта без да запъвам.
-Не можах да спа вчера.
-Била си много развълнувана?
Не. Ал отплава с лодката си вчера и не се върна.
-Още го няма.
-Госпожо Уилямс!
Обадих се на Бреговата охрана, и ми казаха...
че можел да има някакви проблеми с двигателя.
Казаха ми да не се тревожа.
Последната седмица се оплакваше от кораба.
Може би трябва да се приберете в къщи.
Това е последното място, където искам да отида.
Кучето ни започна да лае към 12 часа вечерта...
и не спря до 6 сутринта.
Да не би нещо да е станало?
Не знам, но гледаше към океана и ръмжеше.
Това говори ли ви нещо?
Предполагам, че кучето ми се е побъркало и е започнало да лае.
Чух църковната камбана в полунощ...
точно когато се приготвях за сън...
и тогава ми се включи алармата на колата, без причина.
-Наистина ли?
-Събуди целия квартал.
Този град съществува от 100 години и нищо никога не се случва...
и после за една нощ стават толкова необичайни неща.
Вземи и това въже.
Ал! Томи! Дик!
Каютата и стаята при руля са празни.
Може пък някой да ги е прибрал.
Има вода при генератора.
А палабута е суха.
Ето, измислих го. Следващия ми проект...
възстановяване на градските забележителности.
Ще бъде историческо. Нашите прадеди са родени тук.
-Ще струва много.
-Хайде де. Е и?
Градът трябва да се гордее с миналото си.
Да се опитваш да ангажираш повече хора...
в публичните отношения, е все едно да започнеш да им вадиш зъбите.
Тогава по-добре започвай да смяташ колко ще ни трябва...
следващият месец съвета се събира.
Добре, госпожо.
Санди, да знаеш, че си единствения човек, който познавам...
който може да каже ''Добре, госпожо'' все едно казва "Майната ти''.
Добре, госпожо.
Сега трябва да кажем молитва...
да не би да се е затворил тук.
Лош знак.
Отец Малоун?
Още един лош знак.
Добре, погледни там, а аз ще вида отпред.
-Господи!
-Съжалявам, госпожо Уилямс.
Госпожо Уилямс... добре ли сте?
Искам да ви покажа нещо.
''9-ти декември.
Днес за първи път се запознах с Блейк.
Той стоеше в сенките...
и като че ли се опитваше да скрие лицето си от мен.
Каква срамна болест.
Той е богаташ, но е прокълнат...
и все пак това не го спира от...
опитите му да подобри ситуацията...
тази и на своите приятели от колонията."
Всеки възможен уред е счупен.
-Всяка чаша е строшена.
-Това напомня ли ти нещо?
-Вчера вечерта.
-Камиона ти.
Термометъра е счупен.
Живакът е спрял да се движи на 20 градуса.
Никаква вода не влиза тук, но има нещо друго, адски студено.
''11-ти декември. Предложението на Блейк е просто.
Иска да се махнем от остров Танзиер...
и да преселим цялата колония на север от тук.
Купил е един средно голям кораб...
с името "Елизабет Дейн" с малко повече късмет....
и иска одборение да се прехвърлим там.
Иска ми се да изкажа своето чувство на солидарност...
към горкия човечец...
заедно със моето презрение...
към тази прокажена колония само на миля разстояние.''
Стените са ръждясали.
Беше пуснато.
Изглежда са изпили много бира вчера вечерта.
Всяка вечер.
И как е?
Всеки път едно и също. Стаята започва да се върти...
Искам да кажа риболова.
Ти ходила ли си за риба?
Единстветно нещо което знам е...
че ти трябват много червеи.
Солена вода.
Преди две вечери, когато проверих, беше наред..
А сега, изглежда, че се е преобърнала във водата.
''20-ти април. Шестимата се срещнахме тази вечер.
От полунощ до 1 часа...
ние планирахме смъртта на Блейк и неговите приятели.
Мислех си, че златото на Блейк...
ще стигне за строеж на нова църква...
и така нашето малко селце ще се превърне в град...
но нищо не може да утеши ужаса който изпитвам...
затова, че съм съучастник в убийство.''
И сега какво?
Чакаме Бреговата охрана.
Съжалявам.
За какво?
Откакто се запознахме, всичко върви наопаки.
Часовникът се счупи, прозорците също...
онзи странен шум с вратата.
-Не е твоя вината.
-Не съм сигурна.
Изглежда се случват някои неща когато съм наоколо.
Аз съм карък.
Не вярвам в късмета, нито в добрия, нито в лошия.
Всъщност не вярвам в нищо определено...
Веднъж обаче се случи нещо.
Баща ми беше рибар.
Беше излязал на риболов около Уайтли Риф.
Когато се връщали, късно вечерта една нощ,
той бил вън на палубата, близко до Спайви Пойнт.
Погледнал откъм където духа вятъра...
и видял един малък кораб...
насочен право към тях.
Опитал се да се свърже с тях по радиото. Никакъв отговор.
По палубата нямало движение, но лодката продължавала по курса си.
Баща ми заедно с двама приятели се качили на борда на...
"Риса Джейнс.''
Нямало никой на борда.
Но на масата имало храна...
и топло кафе.
Отддолу под каната с кафе имало ръжда.
И тогава нещо привлякло погледа на баща ми.
Той видял един златен дублон, сечен в Испания през 1867.
Баща ми взел монетата, сложил я в джоба на якето си...
и го закопчал.
Прибрал се в къщи, и разказал цялата история.
Но когато откопчал джоба си, за да извади монетата,
нея я нямало.
Мисля, че ще тръгвам към Ванкувър вече.
''21-ви април. Планън ни бе успешен.
Блейк последва нашия фалшив огън от брега...
и заради това корабът му се разби в скалите на Спайви Пойнт.
За късмет ни помогна някаква много особена мъгла...
която се появи като че ли от небесата, ...
само дето Господ нямаше никакъв дял в нашия план тази вечер.
Златото на Блейк ще бъде прибрано утре...
но дано Господ ни пощади, за това кето направихме.''
Не можех да чета повече.
Изглежда прадядо ти си е служил добре с думите.
Нашето празненство тази вечер ще е една пародия.
Ние сме едни халднокръвни убийци.
Това е KAB.
Още музика от върха на света KAB 1340.
33.
KAB 1340.
57.
От върха на света...
невероятния 1340.
KAB, Антонио Бей.
31.
От върха на света, невероятния 1340.
Това е смуут саунда на KAB, Антонио Бей, Калифорния.
54.
KAB 1340.
31.
Звук на сърф от Антонио Бей.
KAB 1340.
39.
Невероятния 1340, KAB, Антонио Бей.
Още музика от върха на света, KAB 1340.
EST-111-B, 2 надолу.
От върха на света...
невероятния 1340 KAB, Антонио Бей.
Отче, къде намерихте това?
Прадядо ми е крил греховете си тук, в стените.
Кога го намери?
Вчера вечерта, малко преди полунощ.
Какво значение има?
По същото време се случиха всичките онези неща в града.
По същото време са се срещнали 6-те заговорници...
преди 100 години.
Става късно.
Нищо не можем да направим по този въпрос.
Ще четете ли литургия тази вечер, отче?
Антонио Бей е прокълнат.
Това ''не'' ли значи?
Може би ви трябва малко време.
Ние ще тръгваме, отче.
Ще се оправите ли?
Ще се обадя на д-р Тейдън и ще го помоля да се отбие тази вечер.
Мисля, че го вземате всичко това много навътре.
Ние всички сме прокълнати, госпожо Уилямс...
всички нас.
1340 KAB.
44.
Смуут саунд. Невероятния 1340 KAB.
45.
От върха на света, невероятния 1340 KAB...
Антонио Бей, Калифорния.
46.
Смуут саунд...
Нещо като верига завързана за шията ти...
Не. По-скоро воденичен камък...
дар от Бога.
Проклети да сте всички!
Девет часа. Всеки час, на часа...
новините и времето по KAB.
Десет.
Всеки час, на часа, новините и времето по KAB.
Вие сте с KAB.
Как може някой да се удави без да докосне водата?
Имал е вода в белия си дроб...
солена вода в устата си, водорасли по дрехите си.
Освен ако...
Добре ли си?
Видя ли очите му?
Да, видях ги.
Анди, телефона.
Един момен, госпожо Кобритц.
Анди, от къде взе това пърче дърво?
Нали ти казах, бе, мамо. Беше на плажа тази сутрин.
-Къде?
-До скалите.
Как се е озовало там?
Първо беше златна монета...
а после се превърна в това парче дърво.
Анди, не искам повече да ходиш при скалите.
Разбираш ли?
Не взимай нищо повече от плажа.
Но то не беше на никой.
Знам, миличък. Всичко е наред.
Просто не искам да взимаш други неща...
преди да си ме питал първо. OK?
OK.
Госпожа Кобритц дойде ли?
Току-що.
Добре. Аз ще започвам предаването сега.
Анди, обещай ми, че няма да напускаш къщата тази вечер.
Мамо.
Обещай ми.
Е, добре де.
Обичам те, Анди.
И аз мамо. Чао.
Здравейте всички.
Аз съм Стиви Уейн, вашата нощна светлина...
от KAB, Антонио Бей, Калифорния.
Смених дежурствата си за да ви помогна с празненството...
по случай 100-ния рожден ден на Антонио Бей.
Затова нека да говорим по същество.
Какво каза майка ти, Анди?
Нищо.
Все нещо е казала.
Нищо.
Госпожо Кобритц, какви са тези облаци ей там?
Това са дълбоки разкъсни рани...
във всяка от зрителните орбити...
стигащи до черепната кухина.
Налице са и големи разкъсвания по цялото лице...
Искаш ли да ме изчакаш отвън?
По-скоро бих останала с теб.
ОК.
Гръдният кош е бил премазан...
а белите дробове са пълни с някаква течност.
Може ли за минутка?
Ще се оправи ли тя?
-Говорил ли си със Симс?
-Да, по радиото.
Връща се от Бодега Бей.
Какво, по дяволите, се е случило там?
Имаше ръжда навсякъде.
Все едно, че кораба е бил много време...
под водата.
Намерихме го долу, до леглата.
Ник, раните му са покрити със...
и дробовете му...
ами тази тиня под ноктите?
Видях Дик Бакстър преди 3 дни в Салинас.
Аз сега както лежи на масата, все едно, че...
е бил под водата от поне месец.
-Усещаш ли?
-Ще ти кажа какво е станало.
-Стана по-студено.
-Водата все едно е някакъв странен лед.
На едно човешко тяло му е нужна поне година да се разложи...
че дори и повече, ако е било под водата защото колкото по-надълбоко е било, толкова по-студена е водата.
Но той беше в лодката.
Долу под палубата.
Невъзможно. Дик Бакстър е умрял в океана.
Спомняш ли си онези 3 деца, които отишли да се гмуркат...
на онази стара лодка близко до носа?
Намерихме ги, били са долу преди повече от седмица...
може би десет дни.
Кълна ти се, че той е бил долу много по-дълго.
И докато катастрофата на онзи красив кораб...
близко до брега ни, е била, разбира се...
една голяма трагедия за тези които са били на кораба...
това е бил фактора, който е събрал...
всичките тези хора на това хубаво място.
Те са дошли заедно...
и са написали хартата на Антонио Бей...
хартата, по която всички вие днес гласувате са общински съветници...
които са от моето ляво и моето дясно.
Бреговата охрана ги търси.
Ще покрия участъка доста добре...
така че, наистина, всичко което можем да направим, е да чакаме.
Разбирам, шерифе.
Благодаря ви.
Трябва да тръгвам. Сега съм наред.
Много съжелявам, госпожо Уилямс.
Странно е, но това което се сещам е...
как глупавото ни куче лаеше цяла вечер...
а аз просто исках Ал да си дойде в къщи.
Хайде, не може председателката...
да излезе разплакана на честването, нали така?
Не мисля, че си длъжна да излизаш там.
Аз пъм мисля, че точно това съм длъжна да направя.
Благодаря за помощта ти, Ник.
Няма нищо.
Доста време търсих това парче.
Надявам се да го запомните.
Честит 100-тен рожден ден на Антонио Бей.
Празненсвата вече започнаха край площада Шелби.
А след 1 час ще започнат и фойерверките.
Така че, ако побързате, все още може да стигнете.
Бреговата охрана ми се обадиха днес.
Намерили са ''Сии Грас'' по-рано тази сутрин...
но нито дума...
за състоянието на кораба, както и на мъжете на борда.
Ще ви държа в течение когато дойдат още новини.
Дано никой друг да не изчезне в мъглата.
Ей сега се връщам.
Здравейте. Казвам се Ник Касъл.
Не ме познавате, но аз съм един от хората...
които намериха ''Сии Грас'' тази сутрин.
Оо, съжалявам, но наистина не знам нищо повече.
Разбирам. Но не затова се обаждам.
Току-що казахте по радиото нещо за някаква мъгла.
Може да ви прозвучи малко странно, но...
видях мъглата вчера вечерта
там в океана.
И като че ли...блестеше.
Това което всъщност се бе случило е, ...
че вятърът се придвижи на изток...
а мъглата продължи да се движи на запад.
Знам, че сигурно ви звучи напълно налудничаво.
Точно сега не е така.
Нещо се е случило снощи.
По същото време когато тази мъгла се е движела...
целият град е пощурял.
Чакай малко.
И сега още малко музика за рождения ни ден...
както и някои други изненади.
След което ще се чуем със синоптика.
И синоптика ще ви се обади също.
-Ало?
-Още съм тук.
Има и още едно нещо.
Което може да няма връзка със кораба ''Сии Грас''.
Какво е то?
Синът ми е намерил някакво парче дърво тази сутрин.
Хей, Мел. Как я караш?
Твоята приятелка говори за теб по радиото.
Дошъл съм само за да я зарадвам тази вечер.
Нали уж нямаше да работиш?
Обичам си работата.
Еми, тогава може да й кажеш за онази мъгла...
която приближаваот югозапад.
-Къде?
-Ще я видиш.
На път съм. Ще се видим утре.
Добре, Мел. До скоро.
Ето те и теб.
Трябва да отида до фара...
точно на Спайви Пойнт. Искаш ли да дойдеш?
-Добре.
-Хайде.
Здравей, миличка!
Мислех си, че празнуваш.
Не мога да изкарам цяла вечер без теб.
В ефир съм след около 30 секунди. Нещо ново?
Още мъгла.
Къде?
Идва откъм океана, от югозапад.
По посока на острова е. Ще стигне...
метереологичната станция след около 10 минути.
Дан, не затваряй.
Извънреден бюлетин.
Метереологична станция...
съобщава за мъгла, настъпваща към острова от югозапад.
За всички които пътуват...
това ще бъде времето в района на Олд Ресулвилд Роуд.
Повтарям: настъпва мъгла от югоизток по посока острова...
и метереологичната станция на Олд Ресулвилд Роуд.
Дан, тук ли си още?
Да.
Тази вечер ми звучиш малко различно...
някак си напрегнато.
Просто съм малко по-приказлива, това е всичко.
Нали не обичаше да говориш по телефона...
защото си цял ден на радиото.
Дан, къде е мъглата сега?
Ами би трябвало да е точно пред вратата ми.
Задръж така. Искам да пробвам нещо.
Виждам я.
За какво е всичко това?
Щом си виждала мъгла веднъж, какво ще й гледаш пак?
Има нещо особено в тази мъгла.
Тя блести. Все още ли не виждаш нищо?
Блести? Аха, ясно.
Взела си нещо за да поддържаш формата, нали така?
Не се ли чувстваш малко по-особено понякога?
-Хей.
-Какво?
Светлините изчезнаха.
Всичко се побърка.
Барометърът пада, температурата пада.
Дан, какво става?
Какво, по дяволите, е това?
Дан, кажи ми? Какво става?
Става ли нещо? Там ли си още?
Някой е пуснал много силна светлина към мен през прозореца.
Дан, чуй ме внимателно.
Чакай малко, скъпа. Искам да проверя нещо.
Стой на телефона, Дан!
Това сигурно е някаква шега.
Има някой на вратата миличка...
и си прави майтап с мен.
Но който и да е...
няма да му хареса, че съм тук.
Не се приближавай до вратата!
Има ли някой?
Някакъв задник се е напил и е взел...
100 годишното празненство на сериозно.
И така, всички ние, които сме жители на Антонио Бей...
дължим голяма признателност...
на всички онези мъже и жени, които преди 100 години...
са се борили и жертвали за да може града да се превърне...
в това което е днес.
Сега зависи само от нас, да запазим честа им.
Инзвънреден бюлетин.
Нека шерифа Дейвид Симс да се обади веднага в KAB.
Номерът ни е 555-2131.
Спешно.
Ние трябва да обеденим нашите усилия, да работим заедно.
Имаме младо и процъфтяващо общество.
И аз бих искала да продължим по този път.
Спешно.
Шериф Дейвид Симс да се обади веднага в KAB.
555-2131. Спешно.
Шериф Симс?
И така, дойде време...
за откриването на статуята...
която, според мен, би трябвало...
да бъде запомнена заедно с тази нощ...
от всеки жител на Антонио Бей.
Нека всички отидем до статуята.
Един по един. Не се блъскайте.
Спокойно.
Тръгвай!
Моля те, тръгни!
Защо изгаснаха всички светлини?
Сигурно се е скъсала някоя от жиците, Анди.
Всеки момент ще я оправят.
Аз пък си мисля, че не е това.
Това пък какво е?
Тръгвай!
Анди! Анди, излез от къщата!
Госпожо Кобритц, изведете го от къщата веднага! Моля ви, бързо! Бягайте!
Мисля, че е по-добре да затворим прозорците, Анди.
Затворени ли са прозорците в спалнята?
Ще отида да проверя.
Някой да се обади! Синът ме е в опастност!
887 Уайт Бийч Лейн! Синът ме е заклещен от мъглата!
Анди, махни се от къщи! Бягай!
Уоу! Виж!
Всичко ли е затворено?
Да, госпожо.
А тези в спалнята на майка ти?
Моля ви, който и да е! Синът ми!
Бягай, Анди! Бягай!
Госпожо Кобритц, бягайте!
Прибери се в стаята си, Анди.
Искам да остана.
-Веднага.
-Да.
Прибери се в стаята си.
Искам да разбера кой е.
Може ли да остана още 2 секунди?
Добре, идвам.
Госпожо Кобритц?
Моля ви. Синът ми е в опастност!
887 Уайт Бийч Лейн.
Някой да отиде на 887 Уайт Бийч Лейн.
Там е сина ми! Измъкнете го от мъглата!
Моля ви, който и да е!
Синът ми е в капан!
Хайде! Ела тук!
Бягай Анди! Бягай!
Хайде! Тръгвай.
Давай! Бързо!
Хайде!
Не я насилвайt. Полека.
О, Господи.
Хайде, скъпа!
Хайде. Тръгни.
Назад! Назад!
Хайде!
Хайде, запали! Запали!
...Стиви Уейни за последните 20 минути.
Мисля, че е по-добре да прекратим тържеството.
След още пет, десет минути
всички ще са видели статуята.
Добре, но нека изкараме всички от тук, колкото се може по-бързо.
Може би ще е най-добре, ако се прибереш в къщи, Кати.
Можем да приключваме тук.
Иска ми се да остана до края.
Госпожо Уилямс, няма какво повече да се прави тук.
Нека ви закарам до вас.
Наистина досадно, но си права.
-Ще ме закараш ли, ако обичаш?
-Да, госпожо.
-Ще ти се обадя утре.
-Благодаря ви.
Анди, не знам дали ме чуваш.
Съжалявам, че не се върнах...
за да ти помогна.
Моля те разбери, Анди.
Трябва да остана тук.
Мъглата се движи към острова...
към плажа...
към Антонио Бей.
Навлиза навътре.
Не мога да се сетя за името.
Не, не... Мисля, че е много навътре.
Слуша ли ви се музика?
Разбира се.
Сега се движи по-бързо.
Към Риджънт Авеню.
В края на Смоулхаус Роуд.
Какво е това?
Сега е в покрайнините на града.
Улица Броуд.
Клей.
Надолу по 10-та улица.
Приберете се в къщи и заключете вратите си. Затворете вратите си.
Има нещо в мъглата.
Ако сте в южната част на града, отидете на север.
Пазете се от мъглата.
Ричардсвил Пайк до Бейкън Хил...
е единствения безопасен път.
До църквата.
Ако можете да излезете от града, отидете в старата църква.
Разклона към 101-во шосе е отрязан.
Ако можете да излезете от града, отидете в старата църква.
Това е единственото останало място.
Доберете се до църквата на Бейкън Хил.
-Настигна ни!
-Къде е ?
-Точно зад нас.
-Бързо, вътре.
Хайде, влизайте.
Побързайте.
Отче, има ли някакво мазе или изба тук?
-Не можем да се крием много повече.
-Нямаме друг избор!
Където и да отидем, ще ни намери.
Има ли някакво мазе или изба тук?
Има малка стаичка отзад. Ще ти покажа пътя.
Хайде, побързай.
Дай ми го.
Мъглата се пръсна по острова.
Почти като стена е в източната част на града.
Блейк и хората му са дошли за нас.
-Кой е Блейк?
-В книгата пише.
-Каква книга?
-Не знам.
-Прокълнати сме.
-За какво говориш?
-Къде е тази книга?
-Тук е.
До прозореца ли?
-Не може да ни помогне сега.
-Тя е всичко което имаме.
Ако стане нещо, просто заключете вратата.
Дръпнете се.Заключете вратата.
''Шест трябва да умрат.''
Тримата от кораба ''Сии Грас''.
И със синоптика стават четири.
-Госпожа Кобритц.
-Пет.
И един от нас ще бъде шестия.
Това е което търсят. Върнали са се...
за шесте истински заговорници.
Трябва да има нещо там вътре!
Те търсят мен. Аз съм шестия!
Защо точно пък ти?
Чакайте, отче. Не сте ни прочел това.
''Ако беше възожно да възкреся мъртвите...
щях да върна веднага богатството на Блейк...
да спестя парите, с кото са построени тези стени.
Моите приятели-заговорници смятат...
че богатството е открадното от тях,
когато всъщност, аз съм крадеца...
а божия храм е съкровищницата."
"Аз съм крадеца, а божия храм..."
Не, чакайте. Помогнете ми с това.
Пазете се!
-Дай ми ръка.
-Анди, не мърдай от тук.
Златото.
Претопил го е и го е превърнал в това.
Някой да й помогне!
Не отивай там!
Блейк, златото ти е у мен.
Блейк?
Ето златото ти, Блейк.
Прадядо ми го е откраднал от теб.
Аз съм този, който трябва да отговаря пред теб.
Аз съм 6-ят заговорник.
Аз съм отец Малоун.
Вземи ме.
Отец Малоун!
Вижте.
Маха се.
Не знам какво се случи със Антонио Бей тази вечер.
Нещо излезе от мъглата...
и се опита да ни унищожи.
После изведнъж изчезна.
Но ако това беше нещо повече от един кошмар...
и ако не се събудим в леглата си на сутринта...
то ще дойде пак.
До всички кораби в морето, които чуват гласа ми...
погледнете в тъмнината.
И се пазете от мъглата.
Защо не шест, Блейк?
Защо не аз?