Conan The Barbarian (1982) (Conan the Barbarian.1982.CD2.HLS.ShareReactor.sub) Свали субтитрите
Ъмм, безкрайност.
Добре.
Виждам ви.
Гледах ви.
От хиляди години ви гледам.
Дуум!
Дуум!
Дуум!
Дуум!
Кой сред вас още се страхува от смъртта?
Кой не иска да се срещне с празнотата?
Неверник!
Сега искам да ти говоря.
Къде е Окото на Змията?
Рексор каза, че си го дал на едно момиче.
Вероятно срещу малко нощно удоволствие.
Каква загуба.
Хората си нямат понятие какво правят.
Проникнал си в дома ми, окрал си ме,
убил си слугите и животните ми.
И най-много ме натъжава това!
Убил си моята змия.
Торгън не е на себе си от мъка.
Той отглежда тази змия откакто е родена.
Ти уби моята майка!
Ти уби моят баща! Ти уби моите хора!
Ти взе меча на баща ми.
Трябва да е било, когато съм бил по-млад.
Беше време, момче, когато търсех стоманата,
когато стоманата беше повече от злато и скъпоценности.
Тайната на стоманата.
Да.
Ти я знаеш, нали момче?
Трябва ли да ти кажа? Това е най-малкото, което мога да направя.
Стоманата не е здрава, момче.
Плътта е по-здрава.
Там, на скалите.
Онова прекрасно момиче.
Ела при мен, дете мое.
Това е сила, момче.
Това е власт.
Силата и властта на плътта.
Може ли да се сравни стоманата с ръката, която я използва?
Погледни силата на своето тяло, желанието на своето сърце.
Аз ти давам това.
Какво пропиляване.
Наблюдавай това от Дървото на Уо.
Разпънете го.
Той каза, че си бил магьосник.
Боговете не ти ли дължат някаква услуга?
Аха.
Там има опасности.
Но виждам, че малко те интересува.
Духовете на това място вземат тежък данък.
Тогава аз ще им платя.
Пий.
Пий.
Съвсем скоро, може би довечера...
те ще опитат да го вземат, и ако успеят...
ако успеят, ти ще го последваш.
Не! Не!
Спри! Спри!
Спри! Не!
Спри! Спри!
Изчезнаха!
Изчезнаха!
Никакви богове не могат да ни разделят.
Ако бях умряла а ти се биеше за живота си, щях да се върна за теб.
Да се върна от казана в ада, за да се бия на твоя страна.
Старецът каза, че Планината на силата е дупка.
Тулса Дуум живее в планината.
Какво друго казва той?
Че от другата страна на планината има цепнатина.
Много пещери.
Добър крадец може да се промъкне там. Да открадне принцесата.
И да тръгне, преди тя да изчезне в мрака.
Добър крадец може, но не и отмъстителен.
Само момичето. Ще убием Тулса Дуум някой друг ден.
Съгласен?
Конан?
Значи това е раят.
Принцесата.
Хванете ги!
Хайде!
Ти.
Помогнете му.
Неверник осквернител.
Трябва всичките да се потопят в езера от кръв.
Сега ще разберат защо ги е страх от тъмното.
Сега ще разберат защо се страхуват през нощта.
Търси.
Магьосникът... казах му, че ще платя на боговете.
Хвани ме.
Целуни ме.
Целуни ме.
Поеми последния ми дъх в своята уста.
Толкова ми е студено.
Толкова студено.
Запази...
топлината ми.
Запази...
топлината ми.
Ей. Огън няма да гори. Никакъв огън.
Защо плачеш?
Той е Конан. Кимериец.
Той няма да плаче...
затова аз плача вместо него.
Той ще те убие! Той видя твоя огън.
Той ще дойде за мен и тогава ще те убие.
Помня дните като този, когато баща ми ме водеше в гората...
и ядяхме диви боровинки.
Преди повече от 20 години.
Бях само 4-5 годишен.
Тогава листата бяха толкова тъмни и зелени.
Тревата миришеше на сладост, от пролетният вятър.
Почти 20 години на безмилостна битка!
Без отдих! Без сънят на останалите хора.
И пролетният вятър отново духа Суботай.
Някога чувствал ли си го ?
Там където живея също го има.
На север от сърцето на всеки мъж.
Никога не е твърде късно Суботай.
Не!
Някой ден ще ме върне отново тук.
В още по-лоша комшаноя.
За нас няма пролет-
само вятъра, преди бурята.
Ей, старче. Откъде взе това?
От мъртвите. Нашите богове са доволни от теб.
- Те ще гледат битката.
- А ще помогнат ли?
- Не.
- Тогава им кажи да стоят настрана.
Кром.
Никога преди не съм ти се молил. Не знам на какъв език.
Никой, дори и ти няма да си спомни...
дали сме били добри или лоши.
Защо сме се били и защо сме умрели. Няма.
Има значение само, че двама са срещу много.
Това е важно.
Храбростта ти доставя удоволствие, Кром, затова ми дай нещо.
Дай ми отмъщение.
И ако не ме слушаш, върви в ада.
Така го правим. Аз го направих с моето острие.
Искаш ли да живееш вечно?
Дуум!
Не ме оставяй! Господарю!
Не, не ме убивай!
Татко!
Дуум! Дуум!
Дойде ден за разчистване. Денят на Дуум настъпи.
Всичко това е зло: всички техни съюзници.
Вашите родители, вашите водачи,
тези, които биха се нарекли ваши съдници.
Тези, които са ви лъгали...
и покварили Земята.
Те трябва да бъдат прочистени.
Дуум!
Вие, деца мои, сте водата...
която ще отмие миналото.
В ръката си държите моята светлина.
Блясъкът в окото на Сет.
Този пламък ще изгори тъмнината.
Ще ви прогори пътя към рая.
Дуум! Дуум!
Дете мое.
Ти дойде при мен, синко.
Кой мислиш, че е баща ти, ако не аз?
Кой ти даде жаждата за живот?
Аз съм изворът, от който ти течеш.
Когато си замина, теб няма да те е имало.
Какво ще бъде твоят свят без мен...
сине мой.
И така, Конан върна дъщерята на владетеля у дома.
Той нямаше повече задължения и заедно с компанията си
тръгна да търси приключения на запад.
През много войни и кървави битки премина Конан.
Чест и страх покриваха името му.
Когато стана крал със собствената си ръка...
...но това е друга история.