Conan The Barbarian (1982) (Conan the Barbarian.1982.CD1.HLS.ShareReactor.sub) Свали субтитрите
Между времето, когато океанът погълна Атлантида
и възхода на синовете на Арес
изминаха векове, колкото не си сънувал
и тогава, Конан,
беше предопределен да носи скъпоценната корона на Аквилония
над загриженото си лице.
Само аз, неговият хроникьор,
единствен мога да разкажа неговата история.
Нека ти разкажа за онези дни на велики приключения.
К О Н А Н В А Р В А Р И Н Ъ Т
Огън и вятър се изсипаха от небето,
изпратени от небесните богове.
Само Кром е твоят бог.
Кром, който живееше на Земята.
Едно време и великани живееха на Земята, Конан.
И в мрака и хаоса,
те измамиха Кром,
и откраднаха от него тайната на стоманата.
Кром се разлюти
и Земята се разтресе.
Огън и вятър пометоха великаните
и захвърлиха телата им във водите.
Но в своята ярост
боговете забравиха за тайната на стоманата и тя остана на бойното поле.
И тези, които я намерихме,
бяхме обикновени хора.
Не богове. Не великани.
Просто хора.
А тайната на стоманата винаги носи със себе си мистерия.
Ти трябва да намериш отговор на загадката, Конан.
Ти трябва да изучиш изкуството.
На никого,
никого на този свят не можеш да вярваш.
Нито мъже, нито жени, нито зверове.
На това можеш да вярваш.
Конан!
Убийте първо този.
Ей там!
Ти! Хванете го!
Пепелта беше утъпкана
и кръвта стана сняг.
Кой знае за какво бяха дошли?
Оръжия от стомана? Убийство?
Остана загадка, когато водачът пое на юг
а децата тръгнаха на север с Ванир.
Никой не би могъл да знае...
че хората на моя господар оцеляха.
Такава е неговата скръбна история.
Седни тук.
Седни тук!
Вече не го беше грижа:
живот или смърт - все едно.
Само тълпата трябваше да бъде там...
да го приветства с възгласи на страст и ярост.
Той започна да осъзнава цената си.
Стана важен.
По едно време
неговите победи можеха трудно да се преброят.
За награда го взеха на изток,
където щяха да го обучават в най-дълбоките тайни на боя.
Научи се да чете и пише.
Поезия от Китай, философията на Сунг.
И той позна удоволствията с жени...
когато стигна до върха на обучението.
Но винаги остава...
изкуството на стоманата.
Опасявам се, че синовете ми никога не ще ме разберат.
Ние отново победихме.
Това е добре, но кое е най-доброто в живота?
Откритата степ, бърз кон,
сокол на ръката..
и вятър в косата.
Грешиш!
Конан, какво е най-доброто в живота?
Да разбиеш враговете си, да ги видиш да бягат пред теб
и да чуваш стоновете на жените им.
Това е добре!
Върви! Върви! Свободен си!
Давай!
Смяташе се,
че моят господар бил като диво животно,
което е държано твърде дълго.
Възможно е. Но както и да е, свободата,
досега само сън, вече беше негова.
Кром.
Имам топлина и огън.
Не искаш ли да се постоплиш на моя огън?
Казаха, че може да дойдеш.
От север, един много силен мъж.
Завоевател.
Мъж, който един ден може да стане крал със собствената си ръка.
- Някой, който може да унищожи змиите по Земята?
- Змии? Змии ли каза?
Какво търсиш?
Знак.
Символ, вероятно върху щит.
Две змии заедно.
Една срещу друга.
Но всъщност е само една.
Със... със слънце...
и луна отдолу.
Черно слънце, черна луна.
Да.
Има си цена, варварино.
Замора.
Кръстопътя...
на света.
Ти ще...
откриеш... каквото... искаш...
в Замора.
Кром.
Храна.
Храна!
Не съм ял от дни.
И кой казва, че ще ядеш?
Дай ми храна, за да имам сили, когато вълците дойдат.
Нека умра в бой,
а не от глад.
Кой си ти?
Аз съм Суботай,
крадец и стрелец.
Аз съм хирканиец, великите водачи от Керлайт.
И така, какво правиш тук?
Вечеря за вълците.
На кои богове се молиш?
Моля се на четирите вятъра.
А ти?
На Кром.
Аз рядко се моля на него.
Той не ме слуша.
Какъв бог е той?
Точно както винаги съм казвал.
Той е силен.
Ако умра, трябва да отида пред него
и той ще ме попита: "Каква е тайната на стоманата?"
Ако не я знам, той ще ме изгони от Валхала и ще ми се присмее.
Това е Кром. Силен на своята планина.
А, моят бог е по-велик.
Ха-ха! Кром се присмива на твоите четири вятъра.
Смее се от планината си.
Моят бог е по-силен.
Той е вечното небе.
Твоят бог живее под него.
Цивилизация,
древна и порочна.
Виждал ли си това преди?
Не. Да не губим време!
- Това е добро.
- Нямаш представа от колко време е там.
Колко много месо... смрад.
Винаги ли смърди така?
Как успява вятърът да влезе тук?
Да сте чували за две змии върху черно слънце?
Великолепен символ.
Единствените змии, за които знам, са онези от Сет и неговите прокълнати кули.
Пръснати са във всеки град.
Преди две или три години имаше само един змийски култ. Сега навсякъде.
Обявиха ги за измамници.
Убиват хора през нощта. Аз не знам нищо.
Ей.
Черен лотус. От Стикс, най-добрият.
Дано не е Хага.
Щях ли да продавам Хага на убиец като теб.
Нещо дребно, да те пази от злото.
Аз съм злото.
Те всички са курви.
Той е вече мъртъв.
Можеш ли да повярваш това? А?
Можеш ли да...
Много си едър за крадец.
Ела. Да се махнем от тук.
Търсиш змии.
Те живеят в Кулата на Змията,
и се говори, че имат несметни богатства и най-големия камък:
Окото на Змията.
Дъвчи го бавно. Много е добро.
Ти не си пазач.
Нито пък ти.
Ние сме крадци... като теб.
Дошли сме да се качим на кулата.
Даже нямате и въже.
Двама глупаци, които си играят със смъртта.
Знаете ли какви ужаси има зад тази стена?
Не.
Тогава тръгвайте първи.
Какво на Земята смърди така ужасно?
Искаш ли да живееш вечно?
Ето това.
Той е главния жрец, вторият след Тулса Дуум.
Разправят, че Тулса Дуум е на хиляди години.
Аз ще видя какво има тук. Иди виж какво има долу.
Неверници!
Неверници!
Убийте ги!
Искаш ли да живееш вечно?
Всички искания за удоволствия и разнообразие бяха задоволени.
Богатството може да бъде прекрасно.
Но знаеш ли, успехът може да изпита късмета...
също както силен неприятел.
Заведоха ги в двореца на крал Осрик Завоевателя,
могъщ на младини северняк, като моя господар,
но сега стар и пияница.
Това са крадците, които искахте, господарю.
Мислех, че са трима.
Нашият придружител, той умря в градините. Изядоха го лъвове.
Изядоха го лъвове?
Изядоха го лъвовете.
Знаете ли какво сте направили?
Защо лично Рексор дойде при мен, заплашвайки мен, кралят!
Каква наглост! Какво безумие!
Какво неуважение! Каква арогантност!
Поздравявам ви.
Тулса Дуум.
С години се кланях на този полубог.
Змии в хубавия ми град.
На запад: Немедия, Аквилония.
На юг: Кот, Стикс, змии.
Навсякъде тези ужасни кули.
Вие самите се кланяте на техните богове.
И какви сте вие? Крадци?
Виждате ли това?
Наричат го "змийските зъби".
А това...
е кинжал за бащиното сърце от собствения син.
И моята собствена дъщеря...
попадна в магията на този Тулса Дуум.
Има ли подобен кинжал
в нейната ръка за мен?
Тя го следва като роб,
търсещ истината за душата си...
сякаш аз не съм и я дал.
Докато си говорим,
дъщеря ми пътува на изток
към Тулса Дуум и неговата Планина на силата.
Тя ще бъде негова.
Върнете ми дъщерята. Вземете каквото можете да носите.
Има много. Много повече.
Достатъчно, за да станете крале.
Идва време, крадецо,
когато скъпоценните камъни спират да светят,
когато златото губи блясъка си,
когато тронната зала става затвор,
и всичко, което остава...
е любовта на бащата към детето му.
Да гори в ада Тулса Дуум.
Той е зло, магьосник, който призовава демони.
Единствената цел на последователите му е да умрат в негова служба.
Има хиляди такива.
Тази Планина на силата, където той живее, се смята за непревзимаема.
Говорих със Суботай и той се съгласи.
Нека вземем каквото можем, докато сме живи.
Никога не съм имала толкова много, колкото сега.
През целия си живот съм била сама.
Много пъти съм срещал смъртта, без някой да разбере.
Бих погледнала в чужда колиба в студената тъмнина...
и ще видя тела, прегърнати в нощта.
Но винаги отминавам.
Ти и аз...
ние имаме топлина.
Това се намира най-трудно на този свят.
Моля те, нека някой друг да мине през нощта.
Нека хванем света за гърлото...
и да го принудим да ни даде, каквото искаме.
Децата на Дуум.
Неговите деца.
Те показаха на моя господар пътя към Планината на силата.
Те му казаха да хвърли меча си...
и да се върне на земята.
Ха!
Достатъчно време ще прекара на земята в гроба си.
Едно време велики мъже живееха тук.
Великани, богове.
Едно време, но много отдавна.
Точно тук срещнах моя господар.
Не беше случайно.
Нито пък късмет,
че аз съм разказвачът на неговата история.
Ей!
Аз съм магьосник, да знаеш.
Това място се пази от могъщи богове...
и духове на крале.
Само ме нарани и ще си имаш работа със Смъртта.
Можеш ли да призоваваш демони, магьоснико?
Да!
Ако те нападна, ще призова демон,
по-яростен от всичко в ада.
Могилите са тук от времето на Титаните.
В тях са погребани крале. Велики крале.
Едно време селища блещукаха като светлина по морска повърхност.
Там вече няма да гори огън. Никакъв огън.
Затова живея тук долу при вятъра.
- Загрижен ли си за тези места?
- Аз им пея.
През нощите, когато пожелаят...
аз пея песни за битки,
герои, вещици и жени.
Никой не ми досажда тук долу.
Нито дори Тулса Дуум.
Тук наоколо никнат ли цветя?
Цветя?
Цветя.
Не си дошъл като скитник, нали?
Смажи меча и нахрани коня.
Някога яздил ли си такива неща?
Не!
Боецо! За какво са цветята?
За едно момиче.
Дуум, Дуум...
Дуум
Дуум
Дуум
Накъде мислиш, че си тръгнал, братко?
Страхувам се.
Страх? Да се разголиш?
Защо?
Толкова си голям и добре отгледан.
Трябва да се гордееш с тялото си.
Как очакваш да стигнеш празнотата...
без да познаваш собственото си тяло.
Може ли да поговорим ей там...
където няма да ни виждат другите?
Да, защо, братко?
Разбира се.
Страх ме е и ме е срам.
Това ли е твоят плащ? Плащ на магьосник?
Да, това е всичко, което имам.
Добре.
Това е всичко, от което имах нужда.
Братко.