Casper (1995) Свали субтитрите
Точно от това се страхувам.
Хайде.
Трябва ли да го правим?
Искаш ли всички в училище да ни мислят за страхливци?
Мога да го преживея.
-Пъзльо. Хайде.
Не виждам нищо. А ти?
Не, и аз не виждам нищо.
Да направим снимката и да се махаме оттук.
Добре, добре. Ето, снимай.
Чакай малко. И аз трябва да съм на снимката иначе никой няма да повярва, че съм бил тук.
Млъкни и снимай.
-Не, ти снимай.
Ти, снимай.
-Ти!
Момчета, момчета, не се карайте. Аз ще снимам.
Кажете "зеле".
Призрак!
StraightEse
StraightEse представя:
К А С П Ъ Р
За фондацията за спасението на делфините $ 11 милиона.
За фондацията за спасение на пумите $1.2 милиона.
За фондацията за спасение на патагонските оси: $1.4 милиона.
За фондацията за страдащите от дислекция далматинци 4...
Да върви по дяволите добитъка. Какво е оставил старият дървеняк на мен?
Мисля, че това което опечалената...
се опитва да каже е, че внезапната смърт...
на баща й е оставила голяма празнота...
в банковата й... в живота й.
Кариган се чуди какво й е оставил, за да я запълни.
Да видим.
Рисове, кукумявки,
змии.
Дъщеря: Кариган.
Имението Уипстаф в Мейн.
И?
И закъснявам за обяд така, че ако ме извините.
Да не искате да кажете, че прекарах последните два дни...
държейки хладната му ръка, чакайки го да гушне букета,
за да получа само някакво мизерно имение?
Било е мизерно преди 50 години. Сега е запустяло.
Наслаждавайте му се.
Чакайте малко! Това не е честно!
Ще обжалвам. Ще закарам и вас и всички проклети делфини в съда.
Разкарайте се.
Дибс! Ти си виновен за всичко, както обикновено.
Ако беше фалшифицирал проклетото завещание...
Кариган, това е изоставено имение на брега на морето.
Дибс! Не схващаш ли?
Делфините получават повече пари от мен.
Кариган, актът е вътре!
"Пирати и заровени злата.
В Уипстаф съкровище е скрито."
Съкровище? Извади го!
Знаех си, че това място струва нещо. В къщата има съкровище.
Най-накрая ще получа това което заслужавам.
Кариган, мисля, че ми трябва лекар.
-В Мейн има много.
Какво мислиш?
Че ще се измокриш.
ЕЙ! Почакай! Кариган!
Кариган!
Дибс, светлина, светлина!
Каква дупка.
Това място е невероятно. Толкова неща можеш да направиш с него.
Имам предвид, че е много призрачно.
-Дибс.
Здравейте.
Кой е?
-Кой е?
Страхувам се, че не мога да отговоря.
Защо не?
-Защо не?
Трудничко е за обяснение...
Пазач ли е?
-Пазач ли си?
Не!
-Посетител ли е?
Посетител ли си?
-Не точно.
Кажи му да се покаже.
-Покажи се!
Да се разберем. Ако го направя, няма да крещите, става ли?
Писнало ми е от това.
Крадец ли си? Трябва да те предупредя, че съм въоръжен.
Ало?
Слушай! Престани с глупостите, ясно?
Ако не се покажеш, ще накарам да те арестуват!
Добре де, добре. Споко, жено. Идвам.
Здрасти! Аз съм Каспър!
Не трябва да правите така, че ще събудите...
Късно.
Опитен ли сте?
Имам доста опит.
Не, че, нали разбирате, съм го правил.
Но съм го изучавал, и съм говорил с хора които са го правили.
Гледал съм видео записи, и се чувствам много уверен в знанията си...
Мога да го направя. Няма проблем.
Значи можете да се справите с това?
-Няма проблем.
Така да се каже, какво толкова, лесна работа.
Е? Как беше?
Чудесно. Няма проблем. Лесна работа.
На кой ще се обадите?
На някой друг.
Какво ще правим сега?
Каквото правя винаги когато нещо застане на пътя ми?
Сигурна ли си, че това не е малко прекалено?
Искам къщата да бъде срутена.
Искам си съкровището. Не могат да обитават купчина камънаци, за Бога.
Хора, хора, моля ви.
Потни подобия на мъже!
Дибс, направи нещо.
Чарли, побързай. Продължавай да бягаш! Не поглеждай назад! Бягай, Чарли, бягай!
Чакайте, чакайте. Те само се шегуват. Честно.
Всеки път е така. Всичко което искам е приятел.
Чувствал ли си се някога по начинът по който се чувства Пресила Кау?
Да ти се иска да бъдеш съвсем различен?
Почти всеки се чувства така от време на време.
Но през повечето време, надявам се да се радваш, че си самият ти.
Това наистина е нещо което трябва да се отпразнува.
П-п-п-призрак!
Назад, Зигмунд Фройд. Назад, братя Джойс.
Това е доктор Джеймс Харви, терапевт на мъртвите?
Депресиран ли си?
Самотен ли си? Имаш ли нужда от някой с когото да поприказваш?
Няма проблем... ако си призрак.
Ако искате можете да ги наричате призраци, или както аз предпочитам,
не съвсем живи.
Но истината е, че и те понякога се нуждаят от помощ.
Като нас.
След внезапната и неочаквана смърт на жена си Амелия,
Др. Харви остави традиционната психиатрия и, според някои, традиционното мислене.
И сега сам с дъщеря си Кат... съкратено от Кати...
Доктор Харви пътува от град на град търсейки параноични полтъргайсти,
плашливи призраци и подтиснати мъртъвци.
Какво мислиш за това което прави баща ти, за да се прехранва?
Бихте ли престанали да ми задавате въпроси?
Вярваш ли в призраци? Виждала ли си някога призрак? Баща ти някога наранявал ли те е?
Той ми е баща.
-Би ли ни отговорила?
Вижте, днес е първият учебен ден.
Сигурна съм, че ще имам домашна работа, та ако нямате нищо против...
Кариган.
Коя част не разбирате?
Кой е този човек...
Не, не "Ммм риба", а "Мразя риба". Нямате ли телешко?
Имах дълъг и уморителен ден.
Мислите ли, че можете да ми донесете порция сладолед, стафиди и диетично Пепси?
Мислите ли, че ще можете да се справите с това?
Сега пък искате да изчакам. Добре.
Чрез терапията могат да започнат да преодоляват тази болка.
Могат да разтоварят емоционалният си товар, и да продължат нататък.
Моят Хенри почина преди пет години,
но беше толкова отчаян, че духът му не искаше да напусне апартамента.
За това извиках доктор Харви.
И след няколко седмици Хенри си тръгна усмихнат.
Не съвсем живите ни преследват.
Въпросът ми е: Какво преследва тях?
Това е липсата на спокойствие.
Призраците са просто неспокойни духове с недовършена работа.
Моята работа е да открия каква е тя.
И така др. Харви продължава работата си водейки дъщеря си със себе си.
Тази седмица са в Санта Фе. но следващата? Кой знае?
-Да, още съм тук.
Свържете ме със Санта Фе.
Не ме интересува какво казват. Ти не си ненормална.
В много добро психично здраве си.
-Говориха за теб.
Опита се да обясниш терапията на група подрастващи.
Някои хора изживяват животите си без да нарушават правилата.
Но ние с теб правим нещо необичайно с животите си.
Нищо не правим.
Ти си този който ми опакова нещата и ме разкарва из цялата страна.
За две години съм била в седем различни училища.
Храних се в 9 различни ресторанта.
Дори не мога да запомня нечие име.
Иска ми се поне веднъж да бъда...
на някое място достатъчно дълго, за да си създам приятели.
Ще стане, скъпа.
Имам предвид, че отиваме в град Приятелство, Мейн.
Дори и аз може да си намеря някой.
-И по-добре, татко.
За самотен човек на твоята възраст е по-вероятно да стане заложник в банка...
отколкото да си намери нови приятели.
Звучиш като майка си.
Няма да я намериш.
Мама не е призрак, татко.
Напротив. Има недовършена работа.
Призраци не съществуват.
Ще ти кажа какво ще направим. Идваш с мен за последен път.
Ако не намеря каквото търся, всичко свършва.
Без повече местения, без повече търсене на призраци.
Обещаваш ли?
Обещавам.
Разбрахме ли се?
Разбрахме се.
Не е толкова зле, а?
Ако си Стивън Кинг.
Доктор Харви, здравейте. Аз съм Кариган Критенден.
А това е Дибс.
-Здравейте.
Аз съм близък личен приятел.
Това е дъщеря ми Кат.
Негова лична дъщеря.
Приятно ми е да се запознаем, Кат.
-Много приятно.
Имате прекрасна дъщеря.
-Много прекрасна.
Не мога да ви опиша колко сме щастливи, че можахте да дойдете в Уипстаф.
Много щастливи.
-И двамата.
Наранявате ми лицето.
Съжалявам. Доктор Харви,
колко точно време ще ви е нужно?
Кажете, че ще влезете, ще напръскате със спрей и това ще е всичко.
Не, не, не.
С традиционното психологично лечение, може да отнеме седмици или години за...
Извинете. Не казахте думата "години", нали?
Възможно е.
-Не, не е.
- Възможно е дни. Седмици... може би.
- Възможно е.
- Месеци? Не. Години? Забравете!
- Забравете.
Дибс, чекът.
Донеси букета.
Ще ви наблюдавам много отблизо.
За вас са!
-Желая ви приятна вечер.
Това е тя. Тук е. Тя е в къщата ми. Успях!
Дали ще ме хареса? Ами ако не ме хареса?
Здрасти, аз съм Каспър. Аз съм призрак?
Не става.
Йо, аз съм Каспър. Дай четири.
Боже, бих убил за кутре.
Видя ли? Беше лесно.
За сега ще издържи, но утре трябва да вземем ново табло.
Имаш право.
Ще отида да си намеря стая.
Ще се оправиш ли сама?
Ако не се върна до десет дни прати да ме търсят.
Дългия,
Дембо,
Смрадльо"?
Имали са жестоки родители.
Чудя се къде ли са спали Докторът и Тъпчо.
Татко! Намерих си стая.
В леглото ми... има момиче.
Насам.
Много е страшно.
Видя ли вече някакви изненади?
Стига. Това място вече си е умряло.
Стаята е хубава.
Да бе. Това място е за ненормалници.
Здрасти...
Мама е за ето там.
Какво ще кажеш да ти помогна да си разопаковаш багажа?
Защо се тревожиш? След две седмици пак ще го събираме, нали?
Шегувам се, шегувам се. Мястото е... чудесно.
Добре. Лека нощ.
Лека нощ, татко.
Ще си доволна, че дойдохме. Ще видиш.
Аз... Не.
Аз...
Ъъъ...здрасти?
Страхотно първо впечатление. Много съм смотан.
По-добре ли си?
Скъпа?
Скъ... Скъпа? Миличка, какво има?
Татко, татко, видях призрак!
Беше истински призрак.Истински,жив призрак.
-По-бавно. Какво?
Видях призрак. Имаше заоблена глава, беше бял и виждах през него.
Миличка, почакай.Може би...
-Татко, моля те.
Не мисли, че полудявам както мислех аз за теб.
Не, не, не. Запомни, призраците не могат да те наранят, ясно?
Те са просто духове с недовършена работа.
Да го видим сега тоя призрак.
Ела насам. Хайде.
Да проверим тук. Виждаш ли? Няма призраци.
Сега да проверим и тук.
Няма.
И там няма призраци.
Можем да проверим дори тук.
Ето. Виждаш ли?
Приятно ми е да се запознаем, сър.
Татко! Пусни ме на земята!
Това е лудост. Какво правиш?
Нали знаеш, че мога да вървя?
Татко?
-Какво?
В килера сме.
Да. Искам да стоиш тук...
независимо какво чуеш, ясно?
Ясно. Ясно.
Чакай.
-Какво?
Татко, съжалявам.
-За какво?
За това, че не ти повярвах. Че мислих, че си загубеняк.
Миличка... Извиненията по-късно.
Прецаках се, прецаках се, прецаках се, прецаках се...
Това са те.
Понитата бягаха по-бързо когато слизахме до Белмонт.
Здравейте, момчета. Забавлявахте ли се?
Вижте, това е Каспър. Каспър.
По скалата от 1 до 10... 10 беше забавно,
а ти си 1... да, забавлявахме се.
Защо не си вътре да си вършиш домакинската работа?
Къде е вечерята? Гладен съм. Погледни ме, направо отслабнах.
Знам. Какво ще кажете да си починете тук навън.
Звучи страхотно.
Не се опитваш да ни задържиш извън къщата, нали?
Не! Не!
-Мога да виждам през заоблената ти глава.
Просто е такава прекрасна вечер.
Помислих, че ще е забавно да хапнем под луната.
Чао-чао!
Почакайте.
Дембо, надушваш ли нещо?
-Да!
Освен него.
-Ехо?
Ехо?
Ехо?
Няма от какво да се страхуваш.
Искам да си поговоря с теб. Само за едно нещо ще те помоля.
Не изкачай изпод килима или през ключалката. Без страхотии.
Да го пропуснем това. Бих искал да се приближа до теб.
Влизам в стаята.
Вече съм в стаята.
Можеш ли да понесеш това?
А ти?
Гмуркане! Гмуркане!
Гмуркане!
Татко!
Татко?
Ще убия теб,
майка ти и всичките й играещи бридж приятелки.
Мислиш се за много издържлив? Аз пък си правих пластична операция.
Татко! Татко!
Момчета имаме килерен случай.
Мирисграма.
Някой да иска суши? Калифорнийско търкаляне.
Един за всички, всички за един!
Хвани си панталоните преди да паднат.
И сега доктор Джеймс Харви бяга по смешно бельо.
Готин е като Марки Марк!
Добър си.
Престани. Ти си. Страшни ли сме или какво?
Май ще имаме внезапна смърт.
Някой да иска шиш-дог?
-Аз!
За кой се мислиш, че да оскверняваш домът ни?
Доктор Джеймс... Харви, вашият... терапевт.
Татко? Татко?
Добре ли си?
Татко?
Татко?
И той падна.
Победителят... с чист мирис-аут...
Назад.
-Какво по дяволите е това?
Не и носа!
Не, не, не, не, не!
Това е гадно!
Татко.
Добре ли си?
Чудесно. Защо не вземем да се прегрупираме?
Махни си ръката от устата ми.
Кой си е забил главата в моя...
-Това не е моята глава.
Знаете ли, момчета, никога вече не трябва да заставаме толкова близко.
Добро утро!
Моля те, не викай. Няма да те нараня. Обещавам.
Признавам, че съм призрак, но съм приятелски настроен. Трябва да ми повярваш.
Ако се развикаш, ще събудиш чичовите ми, и ще бъдат много раздразнени.
Сега ще те пусна, ясно?
Толкова си студен.
Да, но така пестя от сметките за парното!
Хайде.
Всичко е наред.
Мога да виждам през теб.
Случва се като нямаш никаква кожа.
От какво си направен?
Нали се сещаш какво е чувството като ти изтръпнат краката?
Мисля, че съм направен от това.
Разсмивам се като видя жълтъка отгоре.
Няма проблем.
Можеш ли да ставаш невидим?
Това е лесно.
Пресен е.
Давай.
Никога не съм правила това.
-Аз също.
Можеш ли да ме нараниш?
-Не.
Аз мога ли да те нараня?
-Не.
Супер.
Добро утро, доктор Харви. Искате ли закуска?
Ами... да.
Миличка? Добре ли си?
Добре.
Искате ли вестник? "The New York Times"? "The Journal"?
Хонг Конгски вестник?
-Да.
Ей сегичка идва.
Надявам се, че си гладна.
Обичам мирисът на месо рано сутрин.
Топя се! Топя се!
Какъв свят.
Какъв свят!
Изчезнаха. Какво стана?
Сигурно са преминали в отвъдното.
Не мисля така! Пробвай пак!
Добро утро приятели.
Каспър!
Как смееш да обслужваш тези досадници преди нас.
Аз просто... Дай ми...
ЯДЕНЕТО МИ!
Добре де, добре.
Чувствам се като Опра.
Приличаш на Опра.
Може ли кетчупа.
Знаете ли какъв е проблемът? Каспър не ни уважава.
След всичко което направихме за малкия обесник.
Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
Подът винаги си е бил така мръсен.
Имаме гости.
-Така ли?
Гостите ни обичат мизерията. Бум!
Момчета, вие сте отвратителни, противни влечуги.
Благодаря!
Какъв ви е проблема? Той просто почистваше пода.
Млъквай.
-Разкарай се.
Отиди да се разходиш.
-Намери си гроб.
Скъпа! Вземи си нещата за училище. Нали не искаш да закъсняваш.
"Нали не искаш да закъсняваш. "
Много ще се забавляваш.
Знам, че ще е така!
Добре, момчета.
Очевидно започнахме в грешната посока.
И вие и аз знаем, че не би трябвало да сте тук.
Така, че ще ви кажа какво ще направим.
Защо не си довършите закуската...
и да се срещнем в кабинета ми и да започнем процеса по преминаването в отвъдното.
Какво ще кажете?
Това е вашият час.
Внимавай!
Амбър! Почакай!
Това шкафче беше мое миналата година.
Благодаря.
Казвам се Вик.
Кат.
Идваш ли, Вик?
Добре, банда, да се успокоим.
Трябва да ви съобщя няколко неща.
Първо,
ремонта на физкултурният салон ще трае по-дълго от планираното.
Ще трябва да отложим танците за Вси Светии с два месеца.
Както повечето от вас знаят родителите ми завършиха новата къща.
Сигурна съм, че няма да има проблем да направим купона у нас.
Страхотно!
Свършихме с това. Второ, имаме нов ученик.
Приятно ми е да ви представя Харви Катлиин.
Искаш ли да излезеш и да кажеш "здрасти" на всички?
Харви.
Защо не ни кажеш нещо специално за себе си, Катлиин?
Казвам се Кат.
Наскоро се преместих тук...
от Санта Фе с баща ми.
А град Приятелство изглежда наистина приятелско място.
Къде живеете?
В космоса?
Не. В Уипстаф?
Чували ли сте за него?
Наистина ли живеете там?
Знам, че отвън изглежда страшно,
но... не знам... Отвътре е готино.
Да, ако пиеш кръв.
Г-н Къртис, нали си търсим място за танците?
Това момиче има наистина страшна къща с достатъчно свободно място.
Мислех, че ще правим купона у нас.
Да гласуваме.
Който иска купонът да е у нас, да вдигне ръка.
Уипстаф
Университет "Джон Хопкинс"? Впечатляващо.
Много. Хвърляй!
Хвърляй!
Това не. Благодаря, господа.
Малката госпожа, предполагам?
Дембо, животно такова. Свободна ли е, докторе?
Това е жена ми Амелия. Тя почина.
-Още по-добре.
Но... да говорим за мен.
Не се ли чувствате ужасно?
-Просто се лигавя.
Не се лигави с Амелия. Тя е много мила.
Винаги се е отнасяла добре с теб, нали, Смрадльо?
Не се оплаквам. За мен винаги е била ангелче.
Чакайте малко. Какво казахте?
Казах, че е сладурана.
Няма по-добра. Защо?
-Наистина ли сте я виждали?
За сляп ли ме мислиш? Разбира се, че съм я виждал.
Кой не е?
-Да не би да я търсиш?
Е, това не е темата на сеанса ни, нали?
Но като го казахте,...
нямате начин...
да се свържете с други като вас, нали?
Не мисля така.
Това не е много позволено, докторе.
Трябва да минем по каналния ред.
Канцеларщина.
-Бюрокрация.
Голяма бъркотия, нали знаеш? Но за теб...
Не знам... Може да измислим нещо.
Дръж оня караконджул Критенден далеч от нас,
а ние може да го уредим, нали момчета?
Става ли?
-Става.
Дембо, ти знаеш къде се носи Амелия. Върви!
Толкова ли е лесно?
Имаме нещо като призрак- до-призрак свръзка.
Споделяме си призрачни истории.
Бързичко беше.
Мисля, че е за теб, докторе.
Върви.
Амелия?
Мъжлето ми!
Вик?
Какво правиш... Имам предвид, здрасти.
Може ли да вляза?
Не.
Навън е далеч по-хубаво...
на плът... на свеж въздух.
Пита ли баща си за купона?
Да, да. Подскочи до тавана,
но мисля, че всичко ще е наред.
Супер. Ако не си се уговорила с някой,
искаш ли да отидеш с мен на купона?
С удоволствие.
Добре, супер. До скоро.
Добре.
Да!
Пита ли я?
-Да.
И наистина ти повярва?
Наистина е гадно.
- Не, перфектно е.
Здрасти!
Виждаш ли? Аз съм добър танцьор.
И не ми трябва костюм.
Винаги съм живеца на купона.
Каспър, слушай.... Знам, че искаш да отидеш.
Заедно си прекарваме страхотно.
Каспър, имам среща.
Какво има този Вик което аз да нямам?
Пулс?
-Плътска му работа.
Тен.
-Вредно е за кожата.
Какво ще кажеш за отражението?
Добре де, добре, но може ли да прави това?
Ела с мен ако искаш да живееш.
Каспър?
Каспър! Не! Недей!
Каспър, не! Каспър, не! Не, не, не, не!
Каспър, не. Боже мой! Високо! Прекалено високо е!
Каспър! Каспър!
Каспър, прекрасно е.
Идвам тук всяка нощ.
Сам ли?
Какво обичаше докато беше жив?
Аз... Аз...
...не си спомням.
Не помниш нищо от живота си?
Не.
Нищичко?
Не.
Не си ли спомняш в кое училище си ходил и на колко години си бил?
Любимата ти песен?
Ами баща ти?
Нито дори майка ти?
Това лошо ли е?
-Не.
По-скоро тъжно.
Чудя се защо ли не си спомняш нищо.
Предполагам, че като си призрак,
животът няма особено значение.
И забравяш.
Понякога се тревожа, че и аз се опитвам да забравя.
Какво да забравиш?
Майка ми. Някой неща.
Звуците докато правеше закуска на долният етаж.
Начинът по който си слагаше червилото...
толкова внимателно.
Спомням си... сапунът който използваше.
И когато ме прегърнеше, вдишвах аромата му...
И си спомням, че преди да заспя
ми прошепваше в ухото, "Звезден прах в очите,
румени бузки, щастливо момиче сутринта."
Каспър?
Ако майка ми е призрак дали ме е забравила?
Не, никога не би те забравила.
Кат?
Ако бях жив, щеше ли да отидеш на танците с мен?
Кат?
Мога ли да те задържа?
Каспър, затвори прозореца. Студено е.
Здрасти, тате!
Намерих кредитната ти карта.
Къде беше?
-В портфейла ти.
Помислих си, че може да я използвам, за да си купя костюма който видях в магазина в центъра.
Винаги сама правиш костюмите си.
-Не, мама ги правеше.
Мисля, че и аз мога да спретна нещо хубаво.
Защо не се завиеш с фолио, и не се появиш като остатъци от вечеря?
Не се тревожи. Винаги изглеждаш сладка.
Не искам да съм сладка. Може да си сладък като си на девет години...
Искам да изглеждам... добре.
Добре като за... среща.
Сериозно?...
Миличка, мисля, че е време...
да седнем и...
-Малко е късно за това, татко.
- Колко късно?
- Не се тревожи.Не чак толкова късно.
Добре.
Знаеш, че за мен ще е удоволствие да ти купя всичко което поискаш.
Но докато г-жа Критенден ми плати това е безсмислено.
Всичко е наред. Не се тревожи.
Сигурна съм, че ще измисля нещо идеално за купон.
Татко, моля те, каквото и да правиш,
не ги оставяй да го развалят.
Мисля, че са започнали много да се съсредоточават.
Писък или захар?
Пациентът най-после се появи.
Виждам отново закъснява.
Възможно ли е това да е израз на враждебност?
Това е твоят час, Фройд.
Какво? Толкова си тих? Никакви мъдрости ли няма днес?
Стига, докторче. Не спирай.
Чакай малко. Какво?
Не мислиш да си събираш багажа, нали?
Тъкмо започнахме да се забавляваме.
Такава забавна торба с кости като теб не се среща често.
Момчета, това е сериозно. Мисля, че докторът е получил нервна криза.
Време е за драстични мерки.
Да му изпеем ли песничка?
-Не!
Време е да му дадем наша рецепта.
Ами купонът?
-Ще трябва да почака.
Да не мислиш за това което и аз?
-Господа?
Щастлив час!
-Щастлив час!
-Щастлив час.
Това е възмутително. Ужасно.
Плащаш му, за да разкара призраците от къщата а той какво прави?
Изкарва ги от къщата.
-Именно.
Време е.
Изглежда ли ти познато?
Това е...
Това е...
И...
Това го знам.
Имах 5 пръста.
Спомних си!
Хути!
Почакай!
Виж това.
Ръцете горе, Кат.
Беше на майка ми.
Може ли... Давай.
Перфектна е, Каспър.
Мислиш ли, че мога да я нося на купона довечера?
Каспър?
Много се молих на баща ми да ми купи тази шейна,
а той се държеше все едно не мога да я имам
защото не съм знаел как да я карам.
Една сутрин слязох, за да закусвам,
и беше там. Само за мен.
Без никаква причина.
Излязох и се пързалях цял ден.
Татко каза: "достатъчно", но аз не можех да спра.
Толкова се забавлявах.
След това стана късно.
Притъмня.
Застудя.
Аз се разболях. Баща ми се натъжи.
Какво е да умреш?
Все едно се раждаш.
Само, че на обратно
Спомням си, че не отидох където трябваше да отида.
Просто останах...
за да не е самотен баща ми.
Това баща ти ли е?
"МакФейдън се кълне, че е преследван от призрака на синът си,
"и, че е измислил машина която да го съживи:
Лазар."
-Лазар.
Съжалявам. Май ще трябва да минем по дългия път.
Побързай! Хайде!
Баща ми го скри така, че никой да не го намери, но аз помня къде е!
Почакай докато го видиш.
- Не знаеш ли пряк път?
- Нямаш проблем.
Каспър, не! Стена... човек?
Спри!
Насам.
Давай. Седни.
Аз бих се хванал здраво.
-Защо?
Каспър!
Е?
Какво беше това? Машината "Up and At 'Em".
Баща ми беше велик изобретател, но имаше проблем с ставането сутрин.
Никога ли не е чувал за кофеина?
Дибс.
Какво е всичко това?
Лабораторията на баща ми. Бил е малко мърляв, нали?
Тук долу е можел да прави каквото си иска. Но независимо колко зает беше,
за да си поиграе на пирати с мен.
Толкова се забавлявахме.
Да, приятел. Пирати и заровени злата. В Уипстаф съкровище е скрито.
Хайде.
Дибс!
Къде е това нещо "Лазар"?
-В момента го гледаш.
Там долу?
-Това е полезно.
Знам, че има начин да се изкара. Просто не мога...
Ами онова?
-Това ли?
Това е избата.
Чакай! Трябва да е това!
Успях!
"Лазар"!
Какво е това?
-Внимателно!
С това работи всичко.
Нещо като основна смеска.
Това връща призраците към живота.
Достатъчно за един.
- Дръпни ръчката.
- Коя точно?
Не знам. Опитай някоя.
- Каспър?
- Ще се съживя.
Как ще го направя?
Не мога да накарам дори фурната да заработи.
Добре.
Каспър?
Жив ли съм?
Дибс, имаш ли представа какво означава това?
-Да!
-Не.
-Вече няма защо да се страхуваш от смърта.
В един момент си призрак а в следващият пак си на крака,
и можеш да ходиш където си искаш.
Можеш дори да минаваш през... стени.
Здрави стени.
-Здрави като стомана.
Можеш да се добереш до всичко което е зад тези стени.
Като съкровище, например? След това щракваш с пръсти,
съживяваш се и тръгваш към Ривиерата.
Ако беше призрак.
Ако ти беше.
Мамка му, Дибс. Няма да боли.
Стига си се лигавил! Това е просто работа.
- Ако просто...
Ето те и теб.
Дибс, приемаш това прекалено лично.
Кариган!
Призрак ли си вече?
Кариган!
Каква трагична загуба.
Любимите ми слънчеви очила бяха в нея.
Не бързай толкова, малкия.
Кучката се върна.
Тоя доктор Харви има голям дух, ако разбирате какво искам да кажа?
Да, но има цял мизерен живот пред себе си.
Можем да му направим услуга и да го избавим от мъките.
Добра идея.
Достатъчно дълго бяхме призрачно трио.
Време е да станем... квартет!
Мога ли да кажа нещо?
- И да го давам малко лично
- Разбира се. Знаеш как е.
Трябва да ви кажа,...
че вие момчета ми припомнихте какво е да излезеш с приятели.
Искам да кажа... вие се грижите един за друг.
Поглеждате животът право в лицето
и казвате: "Аз съм призрак. Не ми трябваш."
Знаете ли какво? Ще кажа на г-жа Критън Пикън...
Кричтън Критън... Крът...
Ще кажа на тази жена, че няма да ходите никъде.
Това е вашата къща. Вие я обитавате.
Това ви е законно право.
Не. Не. Не. Да.
Не. Не. Не. Да.
В началото не мислех така, но...
вие момчета сте страхотни.
Обичам ви... момчета.
Какво сладурче.
Вече не мога да му светя маслото.
Нито пък аз.
-Няма начин.
Добре, момчета!
Нощта току-що започна.
Трябва да разчистим всеки бар в града.
Ще пием докато се разбием.
Хайде. Хайде.
Май ушите ми припукаха.
Ела при мама.
Съкровището ми!
- Искаш да кажеш - моето съкровище.
Г-жо Критенден?
От плът и кръв. Е, след няколко минути де.
Дибс! Какви ги вършиш? Не му е времето да се бръснеш.
Помагам ти, помниш ли?
-Какво да помня?
Това!
Откраднал си го. Това е на Каспър.
Съди ме, де. Дибс! Капсулата! Веднага!
Идвам, де, идвам?
Стой далеч от мен.
Дръж. Сядай.
Страхотно.
- Пристигнахме.
- Добре.
Здравейте. Влизайте. Това е залата.
Стойте заедно и ще сте в безопасност. Ей сега се връщам.
Амбър, трябва ли да го правим?
Иска купон за Вси Светии и ще си го получи.
Това е моето съкровище!
-Назад!
Стой далеч от мен.
-Каспър!
Не се приближавай до мен иначе ще те изпратя в отвъдното.
Хайде. Да вървим.
Сега е мой ред!
Дибс!Накарай това нещо да заработи!
Кариган. Много е мило от твоя страна, че се отби.
Знаеш ли,
ако има нещо което съм научил от теб, то е:
Винаги ритай човека като е паднал.
А, скъпа, ти си шест стъпки под земята. Какъв срам.
Съжалявам, сладурче. Приключихме.
Няма да забравя тази неблагодарност.
Ако искаш можеш да ме преследваш,
но ще бъде в голяма, скъпа къща...
с хубави пурпурни тапети...
и страхотни зелени килими...
и малко куче на име Кариган...
кучка точно като теб.
Имам силата. Имам съкровището.
Имаш и полет за хващане.
Други желаещи?
Не, но не забравяш ли нещо?
Какво?
Недовършената ти работа.
- Моята какво?
- Нали знаеш,
недовършена работа.
Всички призраци имат недовършена работа. Затова не преминават в отвъдното.
Недовършена работа ли? Нямам недовършена работа.
Имам съкровището и къщата. Имам всичко.
Всичко е перфектно.
Чакай! Чакай! Излъгах!
Имам недовършена работа. Много работи.
Не съм готова да премина в отвъдното.
Чакай! Изиграхте ме!
Съкровището ми!
-Топка? Това ли ти е съкровището?
Шегуваш ли се? С автограф на Дюк Снайдър от "Brooklyn Dodgers".
Любимият ми играч.
Каспър, време е.
Скъпа! Прибрах се!
Татко?
Не! Какво сте му направили?
Нищо. Само дето е малко... мъртъв.
Свободен съм! Никога през живота си не съм се чувствал толкова добре.
Мога да летяяяяяя!
Новобранец. Смрадльо, поработи с него.
Татко?
-Да.
Кое е момичето?
-Татко, аз съм.
Кат.
-Кат. Кат?
- Кат Балу.
- Плътска тревога.
- Татко?
Не помниш ли?
О, да! Помня!
Не!
Не. Не! Това.
Кат!
Миличка.
Какво направих? Аз... О, Кат.
Не плачи. Аз... Моля те.
Доктор Харви, това ви трябва повече отколкото на мен.
Каспър.
Така е трябвало да бъде.
Татко?
-О, Кат!
Чувствах се като в странен сън.
За минутка помислих, че сме се загубили.
Купонът ти е започнал без теб.
Гаджето ти вероятно чака.
Може би трябва да тръгваме.
Къде сме?
Хайде, върви.
-Ами ти?
Това си е твоят купон. Върви .
Върви да купонясваш или както там му викате.
Мисля, че имаш среща там.
Благодаря, татко.
Надявам се никой да не е видял това.
Стой мирно!
-Опитвам се. Не можа ли да отслабнеш малко?
Просто млъкни и наведи глава.
Боже мой,... Трябва да видиш това.
Хората ще изперкат.
Дай да видя.
Супер.
Благодаря ви.
Ти си...
Ти си...
-Точно така.
Майката на Кат?
Ти... Ти ангел ли си?
Това което направи тази вечер беше много благородно, Каспър.
Знам, че Кат никога няма да го забрави. Тя има нужда от баща си.
Знам, че и ти няма да го забравиш.
Ти изпълни най-голямата му мечта, Каспър
и знам, че той е много горд с теб.
За това което направи, ще сбъдна мечтата ти.
Но само за тази вечер.
Нещо като сделката на Пепеляшка.
- Значи до полунощ?
- До 10:00.
Пепеляшка е откарала до полунощ.
Пепеляшка не е била на 12 години.
Казах ти, че съм добър танцьор.
Мога ли да те задържа?
Каспър?
Здравей, Джеймс.
Амелия.
Всичко е наред.
Аз съм.
Аз...
Мислех, че ще кажа стотици неща когато...
Как?
Да кажем, че познаваш три призрака които си държат на думата.
Джеймс, знам, че ме търсиш.
Но има нещо което трябва да разбереш.
Ти и Кат ме обичахте толкова много докато бях жива...
така, че нямам недовършена работа.
Моля те, нека аз да не съм твоята.
Но, Амелия,
Аз не...
Не знам какво да правя.
Какво правят родителите?
Джеймс, Кат е израсла така прекрасна благодарение на теб.
Не е чудно, че ми липсваш толкова много.
Само още няколко неща.
Не подслушвай на вторият телефон всеки път когато й се обадят.
Френските пръжки не са храна за закуска.
И не я карай да слага фланелка...
върху банския си костюм.
Знам. Дъщеря ни е...
Тийнейджър.
-Тийнейджър.
Почакай.
Къде отиваш?
Където ще мога да наблюдавам и двама ви...
Докато отново се съберем.
- Сбогом, Джеймс.
Каспър?
Ъъъ. Бууу?
Не е зле за първи купон, а?
Не можеше да е по-добре.
Още не е свършило. Момчета!
превод: StraightEse StraightEse@hotmail.com