X-Men (2000) Свали субтитрите
Тя ни е позволила да се развием от едноклетъчни...
в доминиращив вид на планетата.
Tози процес е бавен и обикновенно отнема стотици и хиляди години.
Но през известно време, еволюцията скача напред.
- Ниагарския водопад, нагоре...
в скалистите планини, и тогава е само няколко стотин мили до Aнкораж.
- Е, няма ли да бъде някак студено?
- Ами, точно там е идеята, тъпак такъв.
Иначе няма, да бъде приключение.
- И кога смяташ да го направиш?
- Не знам .
След гимназията. Преди колежа.
- Maри! Дейвид?
- Не знам какво му стана.
Не знам какво... Само го докоснах.
Не съм... Не исках...
- Извикайте линейка!
- Не ме докосвай.
-Скъпа.
-Просто се махни от мен!
-Извикай линейка!
Не ме докосвай!
- Не ме докосвай.
-Дами и господа,
сега виждаме началото на нов етап от човешката еволюция.
Tези мутации се появяват през пубертета...
и често са предизвикани от силен емоционален стрес.
- Благодаря ви, мис Грей. Беше много образователно.
Както и да е, това не засяга темата, която сме се събрали да обсъждаме.
Tри думи: Опасни ли са мутантите?
- Страхувам се, че това е нечестен въпрос, сeнaтoр Keли.
Все пак, неподходящ човек може да е опасен и зад волана на кола.
- Е, ние сме ходили на изпит за шофьорска книжка.
- Да, но не и за живот. Сенаторе, факт е
че мутантите, които се се разкрили пред обществото...
са били посрещани със страх, враждебност, дори с насилие.
Така е, защото обществото е враждебно настроено,
затова моля сената да гласува против регистрацията на мутантите.
- Да накарате мутантите да се разкрият само ще...
- Да се разкрият?
Аз се чудя какво има да крие общността на мутантите...
Кое ги кара да се страхуват да се покажат?
- Не съм казала, че се крият. Нека ви покажа какво се скрива, Мис Грей.
Тук имам лист от имена на идентифицирани мутанти,
живеещи тукн в САЩ.
- Сега, тук има момиче от Илинойс, което може да минава през стени.
Какво ше я спре да влезе в някой трезор
или в Белия дом, или в техните домове?
А дори има и слухове, Mис Грей,
за мутанти, които могат да влизат в съзнанието ни и да контролират мислите ни.
Да отнемат нашата свободна воля.
Мисля, че американския народ заслужава правото да избира ...
Дали иска техните деца да бъдат в едно училище с мутанти,
да ги третират като мутанти.
Дами и господа,
истината е, че мутантите са реалност,
и са между нас.
- Ние трябва да знаем кои са те,
и, най-важното, трябва да знаем
какво могат да правят.
- Eрик.
- Какво правиш тук?
-Защо задаваш въпроси,
на които вече знаеш отговора?
- Не се оставяй на тях, Eрик.
- Какво искаш да направя, Чарлс? Чувал съм тези аргументи и преди.
- Беше преди много време.
- Човечеството еволюира от тогава.
- Да,
в нас.
Промъкваш ли се тук вътре, Чарлс?
Какво търсиш?
- Търся надежда.
- Аз ще ти дам надежда, стари приятелю.
И искам само едно нещо в замяна.
Не излизай на пътя ми.
Ние сме будещето, Чарлс, не те.
Tова вече няма значение.
Tова е.
- Къде сме?
Мисля, че ми каза, че ще ме отведеш до град Лоуглин.
- Tова е град Лоуглин.
- Господа, през всичките ми години,
не съм виждал нищо такова.
Ще оставите ли този мъж да си тръгне с вашите пари?
- Аз ще се бия с него.
Дами и господа, нашият спасител!
Каквото и да правиш, не го удряй в топките.
- Нали каза, че всичко е позволено. Позволено е, но той ще го вземе навътре.
- Дами и господа,
нашият победител и все още крал на клетката,
Уолвърийн!
- Искаш ли нещо, скъпа?
Или ще останеш на вода?
- За мен бира.
- Остров Елис, на който са пристигали хиляди американски емигранти,
отваря врати отново.
Подготовката е почти завършена за световното събрание на ОН.
Почти всички покани са потвърдени,
събитието обещава да е най-голямото събиране на световни лидери в историята.
Лидерите на над 200 нации ще обсъждат теми от рода на световния икономически климат
и въоръжените заплахи, до феномена мутация и въздействието му върху света.
Много американски законодатели смятат,
че дебатът за мутантите трябва да бъде главната,
тема за обсъждане.
- Дължиш ми пари.
- Хайде, Стю. Не прави това.
- Никой човек не се бие така без да си заслужи ковчег.
- Хайде приятел. Това не си струва.
- Знам какъв си.
- Загуби твоите пари. Продължавай така,
и ще загубиш и нещо друго. Хайде приятел.
- Внимнавай!
- Разкарай се от бара ми, изрод.
- Какво по дяволите правиш?
- Съжалявам. Трябваше ми превоз.
- Помислих се, че можеш да ми помогнеш.
- Махай се.
- И къде трябва да отида?
- Не знам.
- Не знаеш или не ти пука?
- Избери си едното.
- Спасих ти живота.
- Не, не си.
- Нямаш нищо за ядене, нали?
- Аз съм, Роуг.
Бил ли си в армията?
Това не значи ли, че си бил в армията?
- Еха.
- Какво?
Изведнъж моят живот започна да не изглежда толкова лош
- Ако предпочиташ пътя...
- Hе. Не. Изглежда чудесно.
Изглежда удобно.
- Сложи ръцете си на нагревателя.
Няма да те нараня, дете.
- Нищо лично. Просто...
когато хората докоснат кожата ми, нещо става.
- Какво?
- Не знам.
Просто се нараняват.
- Достатъчно е.
- Когато излизат, боли ли?
Bсеки път.
Tа, какво е това име, Роуг?
- Hе знам. Какво име е Уолвърийн?
- Името ми е Логан.
- Maри.
Знаеш ли, че трябва да си слагаш колана.
- Виж, дете. Не се нуждая от съветите ти за автомобилната безопасност
- Добре ли си?
- Дете, добре ли си?
- Заклещих се!
- Не трябваше ли да доведеш някой с...
- Какво стана. Те знаят.
- Чарлс.
- Къде е мутанта сега?
- С тях.
- Направих първия ход.
Tова е всичко което знаят.
Ела. Събирането на ОН наближава.
- Време е за малък тест.
- Какво става?
Къде отиваш?
Насам.
Къде отиваш? Насам.
Той е там.
- Да вървим.
- За къде бързаш?
- Добро утро, Лоуган.
- Искам твоята дефиниция за слабо и силно човекоподобно начало
на бюрото ми в сряда.
Tова е всичко.
- Довиждане, Професоре.
- Довиждане, Кейт.
Физика.
Аз съм Чарлс Екзавиер. Искаш ли закуска?
- Къде съм?
- Уестчестър, Ню Йорк.
Беше нападнат. Моите хора те доведоха за медицинска помощ.
- Не се нуждая от медицинска помощ.
- Да, разбира се.
- Къде е момичето?
- Роуг? Тук е. Добре е.
- Наистина ли.
- А, Лоуган, искам да се запознаеш с Oроро Moнро, още наричана и Сторм.
- Това е Скот Съмърс, наричан Циклоп.
- Здрасти.
- Те спасиха живота ти.
Смятам, че вече се видя с Д-р Джийн Грей.
Ти си в моето училище за надарени. За мутанти.
- Ще си в безопасност от Магнито.
- Какво е Магнито?
- Много силен мутант, който смята, че назрява война
между мутантите и останалата част от човечеството.
Аз следя неговите действия от известно време.
Мъжът, който те нападна е един от неговите сътръдници, наречен Съблезъб.
- Съблезъб?
Сторм.
А теб как те наричат, колела?
Tова е най-тъпото нещо което съм чувал.
Циклоп, нали? Искаш ли да ми се махнеш от пътя?
- Лоуган, минаха почти 15 години, нали?
Да живееш от ден за ден, да се местиш от място на място,
без памет, за това кой си, какво си.
- Млъкни.
- Дай ми шанс.
Може би ще мога да ти помогна да намериш някои отговори.
- Откъде знаеш?
- Не си единствения с дарби.
- Къде отиваш? Къде отива?
Какво ще правиш там?
Какво е това място?
- Анонимноста е първия шанс за мутантите...
Срещу враждебността.
За обществото, ние сме просто училище за надарени младежи.
Циклоп,Сторм и Джийн са някой от първите тук.
Аз ги защитавах, учех ги да контролират силите си,
а междувременно те учеха другите на същото.
Повечето ученици са избягали...
изплашени, сами.
Някой са толкова надарени, че представляват заплаха
за тях и за хората около тях.
Като твоята приятелка, Роуг.
Неспособна на физически контакт, вероятно до края на живота си,
но ето я тук с други като нея.
Учи се да бъде приемана, да не се страхува.
-Джон.
- Извинявай.
- Аз съм Боби. Как се казваш?
- Роуг.
- Какво ше стане с нея?
- Е, това зависи от нея. Да се върне към света като образована млада дама
или да остане и да учи други
да станат, както децата ни наричат: "X-Men".
Добре дошъл в Mutant High.
Училището е само лице пред обществото.
По-ниското ниво е изцяло различно.
Когато бях момче открих, че имам силата да контролирам съзнанието на хората
Да ги карам да мислят или да правят каквото искам.
Когато бях на 17, срещнах млад човек, Eрик Леншер.
Той също имаше особенни сили.
Той можеше да създава магнитни полета и да контролира метал.
Мислейки, че човечеството никога няма да ни приеме,
ние израстнахме ядосани и отмъстителни.
той стана Магнито.
Навън има мутанти с невероятни сили, Лоуган,
и много които не споделят моето уважение към човечеството.
Ако никой не им се противопостави, дните на човечеството са към своя край.
Ще направя сделка с теб, Лоуган.
Дай ми 48 часа да резбера какво иска Магнито от теб,
а аз ти давам думата си, че ще използвам цялата си сила...
да ти помогна да си върнеш това което си загубил
и това което търсиш.
- Сенаторе, любимото ти разрешително за оръжие, нали?
Е, някой от тези така наречени деца
притежават десет пъти по-голяма разрушителна сила от всеки пистолет
Не, не виждам разликата. Всичко, което виждам са оръжия в училищата ни.
Е, това е достатъчно честно. Добре.
Е и?
Наближава. Такова гласуване винаги ще предстои.
Ами събирането на ОН? Целият свят ще гледа.
- Може би има начин да използваш тази играчка като предимство.
- Ние сме американци, Хенри.
Остави останалия свят да се оправя сама със собствените си мутанти.
Ти познаваш тази ситуация?
Tези мутанти?
Хората харесват тази Джийн Грей?
Ако зависеше от мен, щях да ги заключа всичките.
Това е война. Това е причината хората да ме харесват.
Къде подяволите сме?
Ей, пилот!
- Хората които те харесват, са причината да ме е страх да ходя на училище.
- Съжалявам.
- За какво?
- Ако съм те наранил.
Не можеш да чакаш, да си сваля тениската, а?
- Металът е сплав наречена domatium.
Почти неразрушим. Той е бил хирургически присаден в целия му скелет
Как е оцелял след такава процедура?
Неговата мутация. Той има невероятни регеративни способности,
които са му позволили да се възтанови.
Tова също прави невъзможно да се установи възрастта му.
Той може съвсем спокойно да е по-възрастен дори от вас, професоре.
- Кой му е направил това?
- Той не знае.
Нито си спомня нещо за живота си преди това.
- Експерименти върху мутанти.
Не е нещо нечувано.
Но никога не съм виждал нещо подобно.
Как мислиш, какво иска Магнито от него?
- Не съм много сигурен.
- Жабчо има дълъг език, Сенаторе.
Също като вас.
- Кои сте вие, хора? Къде е Хенри?
- Мъртъв е от известно време, сенаторе.
Но имам Мистик тук да ви прави компания.
Тя приема толкова много форми.
- Каквото и да ми направите, аз ще съм прав.
Всяка дума, която съм казал, ще се потвърди.
- Страхувате ли се от Бог, сенаторе?
Това е толкова странна фраза.
Винаги съм мислил за Господ като за учител,
като носител на светлина, мъдрост и разбиране.
Виждате ли, аз мисля че това от което се страхувате съм аз.
Аз и моят вид. Братството на мутантите.
Все пак това не е толкова изненадващо.
Човечеството винаги се е страхувало от нещата, които не разбира.
Не се страхувайте от Господ, Сенаторе,
И разбира се, не се страхувайте от мен.
Вече не.
- Какво смятате да ми правите?
- Нека само кажем, че господ действа много бавно.
Мисля, че тук ще ви е удобно.
- Къде е стаята ти?
- Със Скот, долу по коридора.
- Това ли е твоята дарба? Да бъдеш с него?
- Всъщност аз съм телекинетик. Мога да движа неща с мисълта си.
- Наистина ли, какви неща?
- Всякакви.
Имам също и телепатична способност.
- Каква, като на професора?
- Много по-слаба.
Но той ме учи да я развия.
- Сигурен съм, че го прави.
- Прочети съзнанието ми.
- По-добре да не го правя.
- Хайде.
-Страхуваш се, че може да ти хареса?
- Съмнявам се.
- Какво виждаш?
- Скот.
Лека нощ Лоуган.
- Ще ми кажеш да стоя настрана от момичето ти?
- Ако трябваше да го правя, тя нямаше да ми е момиче.
- Хм. Тогава предполагам няма от какво да се притесняваш,
нали, Циклопе?
- Да, сигурно те изгаря отвътре, че момче като мен спаси живота ти, а?
Трябва да си внимателен. Може да не съм там следващия път.
О, и Лоуган,
стой настрана от момичето ми.
- Лоуган.
- Лоуган. Лоуган, събуди се.
- Помогнете ми.
- Някой да помогне!
- Скот, вземи възглавница.
- Беше нещастен случай.
- Лоуган?
- Какво стана?
- Тя добре ли е?
- Тя ще се оправи.
- Какво ми направи тя?
- Когато Роуг докосне някого, тя взема неговата енергия, неговата жизнена сила.
В случай с мутант, тя приема неговата дарба за кратко.
В твоя случай, възможността да се излекува.
- Чувствам, като че ли тя за малко щеше да ме убие.
- Ако беше задържала още малко, сигурно щеше да го направи.
- Как се чуствате, сенаторе? Напредничав, надявам се.
- Хм.
- Какво ми направихте?
- Сенаторе, това е безмислено. Къде бихте отишли?
Кой би ви приел сега, когато сте един от нас?
- Ще кажа на мама!
- Това мутант ли е?
- Заедно с участието на лидерите на повече от 200 нации
тайните служби превърнаха остров Елис
в нещо като форт Нокс за утрешната гала вечер.
Острова се намира на около миля от залива на Манхатън.
- Роуг.
- Роуг, какво направи?
Те казват, че крадеш силата на другите мутанти.
- Не, не. Аз взех назаем силата му.
- Никога не бива да използваш силата си срещу друг мутант.
- Нямах избор.
- Не, трябва да ме разбереш.
- Ако бях на твое място,
щях да се махна от тук.
- Какво имаш впредвид?
- Виж, учениците са се побъркали.
Професорът е бесен. Не знам какво ще прави с теб.
Мисля, че ще бъде по-добре да го направиш сама.
Трябва да си ходиш.
- Какво търсиш, Ерик?
- Странно е. Има толкова по-силни мутанти.
Защо точно този е толкова важен за него?
- Може би заради отношението му към хората.
- Ти не го харесваш.
- Кой може да каже?
- Е, аз съм телепат, ти знаеш.
- Къде е тя?
- Коя?
- Роуг.
- Изчезнала е.
- Добре дошли в Cerebro.
- Това със сигурност е голяма, кръгла стая.
- Мозъчните вълни на мутантите са различни от тези на обикновенните хора.
Това устройство усилва силата ми,
позволява ми да намирам мутанти на голямо разстояние.
Така смятам да намеря Роуг.
- Защо просто не го използваш, за да намериш Магнито?
- Опитах,
но изглежда той е намерил някакъв начин да се защити.
- Откъде е знаел как да го направи?
- Защото той ми помогна да я направя.
- Сега, ако ме извините.
- Някога,
използвала ли си Cerebro?
- Не. Изисква определено ниво на контрол.
За някой като мен, може да бъде
oпасно.
- Tя е на гарата. Kъде е това?
- На няколко мили западно оттук. Лоуган, ти не може да напускаш имението
- Това е възможност, от която Магнито се нуждае. Аз съм причината тя да си тръгне.
- Имахме сделка.
- Тя е добре. Просто е объркана.
- Сторм, Циклопе, намерете я. Вижте дали не може да говорите с нея
- Какво?
- Къде ми е мотора?
- Съжалявам за снощи.
- Aз също.
- Пак бягаш?
- Чух, че професора ми е ядосан.
- Кой ти каза това?
- Момче от училището.
-Кога за последно я видя? Трябваше да се срещнем за обяд.
- Огледай наоколо. Аз ще проверя касата.
- Добре дошъл, професоре.
Мислиш, че трябва да се върна.
-Не. Mисля,че трябва да следваш инстинкта си.
Първото момче, което целунах...
лежа три седмици в кома.
Още мога да го почуствам вътре в главата си.
Същото ли е със теб?
- Няма много хора които могат да разберат какво преживяваш,
но мисля, че този професора е един от тях.
Изглежда той иска да ти помогне,
и това е най-важното нещо...
за хора като нас.
Е, какво мислиш?
Дай на тези смотаняци още един опит?
Хайде. Аз ще се погрижа за теб.
- Обещаваш ли?
- Да.
Да, обещавам.
Идвай сега.
- Тя е около 17. Висока, колкото мен.
Има кафява коса, и...
- Викай за помощ!
- Стига си се заигравал!
- Ти трябва да си Уолвърийн.
Този забележителен метал минава през цялото ти тяло, нали?
- Спри! Стига!
- Ей! К'во искаш от мен?
- Ти? Скъпо мое момче! Кой ти каза, че искам теб?
Младежи.
- Добре, стой на място.
- Стой където си. Горе ръцете.
Хомо сапиенс и вашите оръжия.
- Стига толкова, Ерик.
- Пусни ги.
Защо не дойдеш тук, за да мога да те видя, Чарлс?
- Защо?
- За какво ти е тя?
- Не можеш ли да прочетеш мислите ми?
- Сега какво? Ще спасиш момичето?
Ще трябва да ме убиеш, Чарлс. И какво ще постигнеш с това?
- Нека спазят закона. Ще те оковат във вериги и ще ти татуират номер на ръката.
- Това няма да стане по този начин.
- Тогава ме убий и ще разберем.
А? Тогава ме пусни.
- Добре.
- Не си насилвай късмета,Чарлс!
- Не мисля, че мога да спра всички.
Все още не можеш да правиш жертви.
Това е, което те прави слаб.
Чао, Чарлс.
- Ти каза, че той иска мен.
- Направих ужасна грешка.
Шлемът му е направен да блокира телепатията ми.
Не можех да разбера какво преследва, докато не стана твърде късно.
- Къде отиваш?
- Ще я намеря.
- Как? По традиционния начин.Ще гледам.
- Лоуган, не можеш да го направиш сам.
- Kой ще ми помогне? Tи? Всичко, което направи досега бяха лайна.
- Tогава ни помогни. Бори се с нас.
- Да се боря с Вас? Какво? Да се присъединя към отбора? Да бъда X-Man?
Абе ти за каквa се мислиш? Ти си мутант.
Целият свят е пълен с хора, които те мразят и се страхуват от теб,
а ти си губиш времето като се опитваш да ги пазиш? Аз имам по-добри неща за правене.
Знаеш ли, Магнито е прав. Идва война.
Сигурна ли си, че си на правилната страна?
- Поне съм избрала страна.
- Търся Д-р Джийн Грей.
- Сенатор Кели.
- Аз съм професор Чарлс Екзавиер.
- Страхувах се, че ако вляза в болница, те може...
- Да те третират като мутант?
Ние не сме това за което ни мислите. Не всички от нас.
- Кажи го на тези, които направиха това с мен.
- Сенаторе,
Искам да се успокоите.
Аз няма да ви нараня.
- Добре дошъл в бъдещето,
братко.
- Машината излъчва радиация, която предизвиква мутация в нормалните хора.
Но мутацията е неестествена.
Тялото на Кели я отхвърля. Клетките му започват
да се рушат почти моментално.
- Какъв ефект има радиацията върху мутантите?
- Изглежда не им въздейства.
Но се страхувам, че ще навреди силно на всеки нормален човек.
- Е, и какво иска Магнито от Роуг?
- Не знам.
- Почакай малко.
Казваш, че тази машина черпи енергия от Магнито?
-И той отслабва.
- Да.
Всъщност, почти го убива.
- Той ще прехвърли силата си на Роуг
и ще я използва, за да захранва машината.
- Има ли някой там?
- Да. Аз съм тук.
- Моля те не ме изоставяй.
Не искам да бъда сам.
- Добре.
- Мразиш ли нормалните хора?
- Понякога.
- Защо?
- Предполагам...
че се страхувам от тях.
- Е,
Мисля, че ще има от един човек по-малко
да се страхуваш.
- Циклопе, ти и Сторм пригответе джета. Аз ще намеря Роуг.
-Джийн, дай униформа на Лоуган.
- Опа, чакай малко.
-Той не идва с нас, нали?
- Да.
- Съжалявам, Професоре, но той застрашава мисията. И ако...
- Хей, Не съм аз този, който направи на гарата нов слънчев покрив, приятелю.
- Хей, ти си този който бодна Роуг през ребърцата...
- Ей, защо не вземете вашата малка мисийка и не си я заврете в ...
- Сенатора Кели е мъртъв.
- Аз ще я намеря.
Разчитайте на това.
- Съжалявам.
- Все още ме чувате, нали?
Вие ме научихте на всичко, което знам.
И ако нещо се случи,
- Е, аз ще се погрижа за тях.
- Джийн?
Джийн!
- Не!
- Джийн?
- Джийн.
- Отговори ми. Моля те.
Аз знам къде отива Магнито.
- Прекрасна е, нали?
- Виждал съм я.
- За първи път през 1949.
Америка щеше да става страна на търпимостта,
на мира.
- Ще ме убиеш ли?
-Да.
- Защо?
- Защото не сме в мирна страна. Няма надежда за теб.
Не и тук , а и където и да е другаде.
Жени и деца, цели семейства изтребвани,
просто защото са родени различни от останалите.
Е, след тази вечер, най-силните ще бъдат точно като нас.
Те ще се завърнат вкъщи като братя .
Като мутанти.
Нашата кауза ще бъде и тяхна.
Твоята жертва ще значи оцеляване за нас.
Разбирам, че това ще е малка утеха.
Вкарай я в машината.
Аз ще я повдигна.
- Магнито е тук.
- Сега, вероятно цели да трансформира световните лидери в ОН
на остров Елис.
- Той не знае, че неговата машина убива.
И съдейки по това, което е видял професора, ако Магнито даде достатъчно сила на Рок...
Ще унищожи всичко живо в Ню Йорк.
- Можем да проникнем откъм моста Джордж Вашингтон,
минавайки точно покрай манхатънската банка.
Ще кацнем на далечната страна на острова на свободата.
- Ами пристанищния патрул? Радара?
- Ако имат нещо, което може стигне нашия джет, заслужават да ни хванат.
- Наистина ли ще излезете облечени с това?
- Е, какво ще предпочетеш, жълти униформи?
- Опс-с-с!
- О кей, там е моста. Снижавам се.
Сторм, малко прикритие моля.
- Жабчо, Мистик, внимавайте. Не сме сами.
А ти стой тук.
След като отдам силата си на момичето, временно ще бъда слаб.
Ти ще си моята единствена защита.
- Изглежда се задава буря.
- Съжалявам.
- Това ли наричаш приземяване?
- Факлата.
...на миля от тук те заседават.
Първите поканени започнаха да пристигат преди около час,
приветствани от нещо като атмосфера на градинско парти,
която е направена за да ги забавлява,
докато останалите преминават през строгата охрана.
- Има някой тук.
- Къде?
- Не знам. Дръжте си очите отворени.
- По дяволите.
- Има ли нещо?
- Знам, че има някой тук. Усещам го.
- Чакай!
- Чакай!
- Добре, назад. Всички да се отдръпнат.
-Джийн!
- О, господи.
- Не мърдай.
- Абе що не мрете бе?
- Знаеш ли какво става с жаба, като я удари светкавица?
Същото се случва и с всички останали.
- Лоуган, ти ли си?
- Тихо.
Другият е наблизо.
- Ела. Трябва да се прегрупираме.
- Знам, но има проблем.
Ти не си част от групата.
- Хей, хей, аз съм.
- Докажи го. Ти си хуй.
- О кей.
- Хей.
Махайте се всички.
- Какво е това?
- Не мога да мърдам.
- А, братя мои.
Добре дошли. А ти,
просто не ме гледай така мръсно.
По-добре си затвори очите.
- Сторм, изпържи го.
- О, да.
Светкавица в голям меден проводник.
Мислех, че живееш в училище.
За тези от вас, които може би не са запознати с историческото значение
- Мистик?
- Мистик?
- Видях сенатор Кели.
- Значи добрия сенатор е оцелял от своето падение...
и плуването до брега.
Той е по-силен от колкото можех да си представя.
- Той е мъртъв.
- Вярно е.
Видях го да умира. Както тези хора долу ще умрат.
- Сигурна ли си, че си видяла каквото си видяла?
- Също искам да благодаря на президента на САЩ
че е домакин на тази среща...
под светлините на великия град Ню Йорк.
- Защо не разбирате какво се опитвам да направя?
Тези хора там долу,те контролират съдбата ни и съдбата на всеки мутант.
Е,
скоро нашата съдба ще бъде и тяхна.
- Помощ! Моля помогнете ми!
- Ти си такъв лайнар.
Ако беше наистина толкова справедлив, и ти щеше да си в ОН.
Помощ! Моля помогнете ми!
Моля ви!
Моля помогнете ми!
Помощ!
Помощ!
Лоуган!
- Съжалявам скъпа.
- Не го прави.
- Това е мое.
- Дължиш ми един писък.
- Хей! Още не съм свършил с теб.
- Джийн.
- Скот, когато ти кажа си отвори очите.
- Не.
- Повярвай ми.
- Изпусна си нещо?
- Сега.
- Благодаря.
- Не го споменавай.
- Ще я измъкнем от там. Циклопе, можеш ли да го уцелиш?
- Няма да стане. Ще я убия.
- Просто стреляй.
- Сторм, можеш ли да ме качиш горе? Не мога да се контролирам така.
- Можеш да прелетиш точно над факлата.
- Тогава качи мен.
Ако не успея, поне все още можеш да взривиш проклетото нещо.
- Добре, направи го.
- Джийн, използвай силата си. Опитай се да го стабилизираш.
- Дръжте се за нещо.
- Скот, почакай.
- Трябва да стрелям.
-Почакай.
- Ще стрелям.
Стрелям.
- Събуди се.
- Хей, този е жив. Да го измъкнем от там.
- Добре дошъл отново.
- Знаех, че ще намериш начин да се върнеш.
- Благодарение на теб.
- Как се справихме?
- Ох! Опа-а-а, това гъделичка.
- Хей.
Хей.
- Как се чувстваш?
- Супер.
Това което направи е много смело.
- Сработи ли?
- Дa. Тя е добре.
- Тя взе частица от твоята очарователна черта за момент.
- Но ние го преживяхме.
- Мисля, че е взела малко от теб.
- Можеш да и кажеш, че моето сърце принадлежи на друга.
- Знаеш, че ти и аз... Как е професора?
- Той е добре.
- Екстра.
- Има изоставен военен проект покрай езерото Алкали в Канадските скали,
Близо до мястото където те намерихме.
Не е останало много, но можеш да откриеш някои отговори.
- Благодаря ти. Ще им кажеш ли довиждане?
- Закона за регистрация на мутантите загуби основния си поддръжник...
С драматичния край на сенатора Кели,
който по това време беше най-силния глас за регистрацията на мутантите.
- Не бях прав за това.
Надявам се че с времето ще ми простите. Благодаря Ви.
- Закона за регистрация на мутантите продължава да е актуален.
- Мистик.
- Кучи сине.
- Много родители,
се чувстват застрашени от неригистрираните мутанти в училищата.
Същевременно,
тялото на помощника на сенатора Кели, беше намерено днес.
Аутопсията показва, че е бил смазан.
- Хей.
- Пак ли бягаш?
- Не, всъщност не.
Има нещо, за което трябва да се погрижа на север.
- Това май ми харесва.
- Не искам да тръгваш.
- Аз ще се върна за това.
Не рипаш ли на сън от това?
Чувството, че някой ден те ще пристъпят този глупав закон
или друг подобен и ще дойдат за теб
и твоите деца?
- Така е, всъщност.
- Какво ще направиш ако това наистина стане?
- Съчувствам на бедната душица,
която ще дойде в това училище за да търси проблеми.
- Защо дойде тук,Чарлс?
- Защо задаваш въпроси, на които вече знаеш отговорите?
- О, да.
Ти продължаваш да търсиш надежда.
Знаеш, че този изолатор няма да ме задържи завинаги.
Войната все още предстои Чарлс, и аз възнамерявам да се бия
ако има нужда.
- И аз винаги ще бъда там,
стари приятелю.